Решение № 36 от 31.3.2026 г. на Районен съд - Самоков по дело № 532/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на И. Г. Д. от гр.С. срещу наказателно постановление № 24-0338-000886 от 22.10.2024 год. на Началник Група в ОДМВР-С.,РУ-С.,упълномощен със Заповед № 517з-7012/17.12.2021 год.,с искане за неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно, с което на същия на основание чл.638,ал.3 от КЗ му е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на същата разпоредба. В съдебно заседание жалбоподателят И. Г. Д. поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно . Администратино-наказващият орган не се представлява и не взема становище по жалбата. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от обжалваното наказателно постановление № 24-0338-000886 от 22.10.2024 год. на Началник Група в ОДМВР-С.,РУ-С., упълномощен със Заповед № 517з-7012/17.12.2021 год.,на И. Г. Д. от гр.С. му е наложена глоба в размер на 400 лева за извършено нарушение на чл.638,ал.3 от КЗ.В обстоятелствената част на наказателното постановление е отразено,че на 02.10.2024 год. в 17.22 часа в с.Ш. д., община С. , на улица без име жалбоподателят И. Г. Д. е управлявал моторно превозно средство –лек автомобил марка „Ауди 80“,с рег.№ ОВ •••• АХ,собственост на И. П. Г. от гр.С.,без сключена задължителна застраховка гражданска отговорност за 2024 год. Наказателното постановление е издадено въз основа на акт № 1005748/06.10.2024 год. за установяване на административно нарушение от А. –младши автоконтрольорпри РУ-С., ОДМВР-С..Актът е съставен в присъствието на един свидетел –М. от с.Ш. д.,община С..Актът е предявен на нарушителя и е подписан от него на 06.010.2024 год.Констатациите в акта са идентични с отразените в обстоятелствената част на наказателното постановление.Актът не е подписан от свидетеля М..В акта за установяване на административно нарушение върху посочената дата на извършване на нарушението и по отношение на часа на извършван на нарушението е извършена поправка от „06.10.2024г.“ на „02.10.2024 год.“.В акта липсва отбелязване кой и кога е направил тази поправка и дали последната е направена преди нарушителя да подпише акта и да му бъде връчен препис от него или след това. По делото са разпитани свидетелите А.-актосъставител и М.-свидетел при констатиране на нарушението ,от показанията на които се установява следното: От показанията на свидетеля А. се установява,че на посочената в акта дата е отишъл по сигнал за ПТП заедно с колега ,който не си спомня в с.Ш. д..От направената справка с таблета за жалбоподателя се установило ,че не е сключил задължителна застраховка „гражданска отговорност“ за автомобила.Като отишъл на ПТП констатирал автомобила без водача ,а покъсно очевидци посочили ,че автомобилът е управляван от жалбоподателя Д. и той бил извикан в РУ-С. ,за да му бъде съставен акт.АУАН е съставен в присъствието на нарушителя. От показанията на свидетеля М. се установява ,че на 02.10.2024 год. е възникнало ПТП в с.Ш. д.,пред Стопанството.Твърди ,че с жалбоподателя И. Д. се ударили с управляваните от тях автомобили ,като Д. избягал от местопроизшествието.Свидетелят Т. подал сигнал на тел.112. Дошли органи на полицията. Заявява ,че вината за ПТП е негова, но той е останал на място до пристигане на полицейските органи ,а Д. е избягал.При предявяване на АУАН свидетелят заявява ,че свидетел по акта, но не го е подписвал. По делото е изискан от РУ-С. оригинала на АУАН № 1005748/06.10.2024 год.,в който също са направени поправки-върху посочената дата на извършване на нарушението и по отношение на часа на извършване на нарушението е направена поправка от „06.10.2024г.“ на „02.10.2024 год.“.В акта липсва отбелязване кой и кога е направил тази поправка и дали последната е направена преди нарушителя да подпише акта и да му бъде връчен препис от него или след това. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна. След служебно извършена проверка съдът констатира,че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила-както актът за установяване на административното нарушение,така и наказателното постановление са съставени в противоречие с изискванията на чл.42 ,съотв. на чл.57 от ЗАНН и при неспазване на правилата за установяване на административното нарушение и налагане на наказанието ,установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН. На първо място съдържанието на АУАН не съответства на императивните изисквания на чл.42,т.4 от ЗАНН за точно описание на нарушението от фактическа и правна страна, тъй като административнонаказващият орган не е посочил всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, а именно датата на извършване на нарушението.Направената поправка в АУАН представлява съществено процесуално нарушение на административнонаказателно процесуалните правила, лишава АУАН от неговата доказателствена сила и има за своя правна последица незаконосъобразност на НП, респективно недоказаност на обвинението.В оригинала на АУАН № 1005748/06.10.2024 год. са направени поправки-върху посочената дата и час на извършване на нарушението от „06.10.2024г.“ на „02.10.2024 год.“.В акта липсва отбелязване кой и кога е направил тази поправка и дали последната е направена преди нарушителя да подпише акта и да му бъде връчен препис от него или след това. По аргумент от посочената разпоредба, описанието на нарушението и датата на извършването му, са задължителни реквизити на АУАН и всеки един от тези елементи следва изрично да намери обективен израз в неговото съдържание. В случая в акта за установяване на административно нарушение първо е изписана дата 06.10.2024 год.,след което е поправена на 02.10.2024 год.Разпоредбата на чл.42,т.4 от ЗАНН е императивна и нейното спазване е не само абсолютно условие за формална изрядност и законосъобразност на акта за установяване на административно нарушение, но е и гаранция за правото на защита на наказаното лице. Датата на извършване на нарушението е съществена характеристика на всяко административно нарушение и е посочена от законодателя като самостоятелен елемент от съдържанието на АУАН. Същата е от значение както за определяне на приложимия по см. на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗАНН закон, така и за спазване на сроковете по чл. 34, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Като задължителен реквизит и елемент от императивно регламентираното нормативно съдържание на АУАН, датата на нарушението е следвало да бъде обективирана по надлежния начин точно.Поправката на датата на извършване на нарушението от актосъставителя в АУАН без отново той да се предяви на нарушителя е съществено нарушение, защото деецът следва да знае точната дата на която е извършил деянието за да може да организира правото си на защита. На следващо място АУАН не е подписан от свидетеля М. –свидетел при установяване на нарушението.Съгласно разпоредбата на чл.43,ал.1 от ЗАНН - Актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.Неподписването на акта на посочения в него свидетел е също съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН. На следващо място не е спазено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, за описание в НП на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.Не са установени по безспорен начин извършеното нарушение по чл.638,ал.3 от КЗ и вината на нарушителя,които са необходими предпоставки за налагане на визираните в АУАН и НП административни наказания.В АУАН и НП липсва пълно описание на фактическата обстановка на извършеното нарушение,като няма описание на фактите и обстоятелствата ,при които е извършено нарушението.В случая по делото не е установено по безспорен начин извършеното нарушение и вината на нарушителя,които са необходими предпоставки за налагане на визираните в АУАН и НП административни наказания.Актът за установяване на административно нарушение е съставен единствено въз основа на показанията на другия участник в ПТП свидетелят М., без да са събирани други доказателства.Липсват категорични доказателства,които да установяват фактическите констатации в АУАН и НП. Непрецизната формулировка и непосочването на всички релевантни факти и обстоятелства за наличието на съставомерните елементи на деянието, има за последица фактическа необоснованост на повдигнатото на И. Г. Д. административно обвинение. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че АУАН и НП са съставени при съществени нарушения на административно производствените правила и материалния закон.Не е било установено по несъмнен и безспорен начин извършеното нарушение по чл. 638,ал.3 от КЗ. и вината на нарушителя. Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на чл.52, ал. 4 от ЗАНН,съгласно която - преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства,а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Аадминистративно-наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52,ал.4 ЗАНН.Преди да издаде наказателното постановление, наказващият орган е следвало да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по нарушението.Като не е извършил проверка на обосноваността на акта за нарушение, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение на чл.52, ал. 4 ЗАНН.Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е довело до накърняване правото на защита на наказаното лице. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , съдът