Решение № 2469 от 10.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 39793/2025 г.

Производството е образувано по предявен от ищеца „ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС““ АД, ЕИК 203066057, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шар планина“ № 35, представлявано от Румен Бобев и Милен Драгневски, осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ срещу ответника ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от Недялко Димчев Чандъров и Иво Ивов Груев, за заплащане на сумата 904,64 лв. (462,54 евро), представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вредите, причинени на лек автомобил „Ситроен С5“, с ДК № ••••••, от настъпило на 10.09.2024 г. по вина на водача на лек автомобил „Шкода Суперб“, с ДК № ••••••, гражданската отговорност на който е застрахова при ответника, ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба 08.07.2025 г. до окончателно погасяване на вземането. Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че лек автомобил „Ситроен С5“, с ДК № ••••, е застрахован при него по застраховка „Каско“ със срок на действие от 09.01.2024 г. до 09.01.2025 г., при уговорено покритие „Пълно каско” на рисковете, съгласно „Общи условия” на предлаганата застраховка. Сочи, че на 10.09.2024 г., на автомагистрала „Тракия“, км. 45, с посока на движение към гр. София, е настъпило ПТП между застрахованото при него МПС и лек автомобил „Шкода Суперб“, с ДК № •••• Излага, че вината за настъпилото ПТП е на водача на застрахования при ответното дружество лек автомобил, който се движил с несъобразена с атмосферните условия скорост и недостатъчен контрол над автомобила, поради което настига и удря движещият се пред него в дясна пътна лента лек автомобил „Ситроен С5“, с ДК № ••••. Твърди, че на виновния водач е съставен АУАН за извършено нарушение по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Излага, че след настъпване на застрахователното събитие, е подадено искане за оценка на причинените вреди по застрахованото МПС, както и че е образувана ликвидационна преписка по щета № 10024005970, като при оглед били констатирани следните щети: облицовка задна броня, ляв външен стоп, заден ляв панел, ляв въздуховод купе, задна ел. инсталация, лява задна гума и джанта, тампон на двигателя, основа на ляв стоп, заден ляв калник, задна престилка, частта под багажника, ляв заден рог, подкалник заден ляв, задно стъкло, кора под задна броня, задна броня лайсна, водач на задна броня и водач под заден ляв стоп. Сочи, че разходите по възстановяване на увредените елементи възлиза на 6022,86 лв. В хода на обработване на преписката излага, че са реализирани 25,00 лв. ликвидационни разноски. Аргументира, че ответникът е застраховател по застраховка гражданска отговорност. Твърди, че с писмо от 09.05.2025 г. е поканил ответника да възстанови сумата от 6047,86 лв., но била платена сумата от 5143,22 лв., поради което претендира остатъка от 904,64 лв. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не се оспорва наличието на застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на МПС „Шкода Супърб“, с рег. № •••• както и, че по регресната претенция на ищеца ответникът е заплатил сумата от 5143,22 лв. Оспорва се сочения от ищеца механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и вината за настъпването му е на водача на лек автомобил „Шкода Супърб“, с рег. № •••• Счита, че не е налице причинноследствена връзка между твърдяното ПТП и вредите, за които ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение. Оспорва се стойността на причинените вреди с доводи, че заплатеното застрахователно обезщетение надвишава действително претърпените вреди. При тези възражения моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Между страните не е спорно, поради което този факт е отделен за безспорен и ненуждаещ се от доказване с доклада по делото, а и от представената по делото застрахователна полица № 1012410000204 от 04.01.2024 г. се установява, че на същата дата ищецът, и застраховано лице Н. П. ••••, са сключили договор за имуществена застраховка „Каско” за лек марка „Ситроен“, модел „С 5“ с рег. № •••• с период на покритие на застраховката от 14:00 часа на 09.01.2024 г. до 13:59 часа на 09.01.2025 г. при клауза „П“ -Пълно каско. Не е спорно между страните, че въз основа на посочения застрахователен договор за застраховка „Каско“ ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на в размер от 6022,86 лв. и сторил ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв. Не се спори и относно обстоятелство за наличието на валиден договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за лек автомобил „Шкода Супърб“, с рег. № ••••при ответното дружество. От събраните по делото писмени доказателства – протокол за ПТП № 1931365 от 10.09.2024 г., съставен от органи на МВР, уведомление за щета от 11.09.2024 г., опис на претенция № 10024005970/11.09.2024 г., опис на щетите, възлагателно писмо № 31150/13.09.2024 г., приемо-предавателен протокол от 16.12.2024 г., приемопредавателен протокол то 28.10.2024 г., калкулация по претенция № 10024005970/11.09.2024 г., фактура № 0000000721/10.09.2024 г., доклад № 1, ведно с платежно нареждане от 09.10.2024 г., Доклад № 1, ведно с платежно нареждане от 02.10.2024 г., Доклад № 2, ведно с платежно нареждане от 25.10.2024 г., фактура № 0100001962/29.10.2024 г., Доклад № 2, ведно с платежно нареждане от 07.11.2024 г. и фактура № 4100038716/09.12.2024 г., Доклад № 4, ведно с платежно нареждане от 07.01.2025 г., стокови разписки, фактура № ••••••••••/19.12.2024 г., Доклад № 5, ведно с платежно нареждане от 14.01.2025 г. и фактура № 4100040609/07.01.2025 г., Доклад № 6, ведно с платежно нареждане от 18.02.2025 г. и фактура № 4100047103/04.03.2025 г., Доклад № 7, ведно с платежно нареждане от 01.04.2025 г. се установява, че в срока на застрахователното покритие - на 10.09.2024 г. на автомагистрала „Тракия“, при км. 45 с посока на движение към гр. София е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Ситроен С5“, с ДК № •••• и лек автомобил „Шкода Супърб“, с рег. № •••• От същите писмени доказателства се установява, че в резултат на удара и след оглед при ищеца са констатирани следните увреждания по отношение на лек автомобил „Ситроен С5“, с ДК № •••• – облицовка задна броня, ляв външен стоп, заден ляв панел, ляв въздуховод купе, задна ел. инсталация, лява задна гума и джанта, тампон на двигателя, основа на ляв стоп, заден ляв калник, задна престилка, частта под багажника, ляв заден рог, подкалник заден ляв, задно стъкло, кора под задна броня, задна броня лайсна, водач на задна броня и водач под заден ляв стоп. Видно от приложената по делото покана ищецът е изпратил регресна покана до ответника за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение в общ размер на 6047,86 лв. (включващо платено застрахователно обезщетение и 25,00 лв. ликвидационни разноски), получена на 09.05.2025 г., като не се спори между страните, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 5143,22 лв. (платежно нареждане от 28.05.2025 г.). За изясняване на механизма на настъпване на ПТП са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Н. П. Ц. и М. Л. М.. От показанията на св. Ц. се установява, че на 10.09.2024 г. заедно с приятелката си се връщали от почивка от гр. Поморие, като пътували по автомагистрала „Тракия“ към гр.София с личния автомобил „Ситроен С5“ , рег.№ СВ 9881РК. На пътния участък от гр. Стара Загора започнало да вали интензивен дъжд и спрели да обядваме в „Хепи“ на магистралата и към 16:30 ч. часа потеглили за гр. София. Управлявал автомобила в дясна активна лента с около 90 км/ч., тъй като пътният участък бил в лошо състояние и продължавало да вали, съответно пътната настилка била мокра и имало образувани локви. Преди отбивката за гр. Костенец и гр.Ихтиман - 45-ти км. свидетелят почувствал силен удар и изведнъж колата се завъртяла два пъти обратно на часовниковата стрелка, свидетелят успял да овладее колата и спрял до близката мантинела в посока гр. София. Когато свидетелят не видял други автомобил като слязъл, единствено имало автомобил на Пътна помощ, шофьорът на който казал, че свидетелят е бил ударен от лек автомобил „Шкода“, който излетял през дясната мантинела и се приземил в дерето. Видели водачът на лек автомобил „Шкодата“, който обяснил, че е управлявал автомобила със 120 км/ч. и попаднал в аквапланинг, поради което е ударил автомобила на свидетеля отзад. Свидетелят не е разпознал автомобила, който го е ударил, тъй като нямало добра видимост. След около 30 минути дошли служители на МВР, които взели проби за алкохол на двамата водачи и съставили АУАН на другия водач. И двете коли били натоварени на репатрак. Автомобилът на свидетеля имал повреди по цялата задна лява част, съответно били увредени и деформирана задна лява гума и джанта, заден стоп, гума, заден калник, подкалник и част от багажника. От показанията на св. М. се установява, че същият е участвал в ПТП на 09.09.2024 г., следобед между 15.00 часа-16.00 часа, на магистрала „Тракия“ в поска на движение от гр. Пловдив за гр. София, близо на отбивката за гр. Ихтиман. Свидетелят управлявал лек автомобил „Шкода Супърб“, като се движил в лявата лента. Изведнъж загубил контрол върху автомобила, той се поднесъл към лявата мантинела, свидетелят се опитал да овладея автомобила, като отклонил волана надясно, в резултат на което ударил задната част на другия автомобил, който се движил в дясната лента. В резултат на удара другият автомобил се завъртял и спрял в аварийната лента. Управлявания от свидетеля автомобил изхвърчал през мантинелата и се завъртял по таван, а след това паднал върху тревата. Свидетеля посочва, че се е движил с по-малко от 90 км/ч., тъй като валяло и всички шофьори намалили скоростта на движение. Останали след ПТП- то да изчакат полицията и след това автомобилите били отнесени рапатрак. На свидетеля бил съставен акт за административно нарушение за това, че е управлявал без да се съобрази с пътната обстановка. В хода на делото е прието заключение по назначената първоначална и допълнителна съдебна автотехническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективно безпристрастно и компетентно дадено. Вещото лице по изготвеното заключение е посочило механизма на настъпване на ПТП, а именно на 10.09.2024 г., около 16,20 ч., лек автомобил „Ситроен“, модел „С5“, с рег. № ••••, управляван от Н. П. Ц. се движел по автомагистрала „Тракия“ в дясната от две ленти за движение, в посока от гр. Пловдив към гр. София. В района на км. 45-ти, в лявата лента на автомагистралата, зад лек автомобил „Ситроен“ се движел лек автомобил марка „Шкода“, модел „Супербърг“, с рег. № •••• управляван от М. Л. М.. В даден момент лек автомобил „Шкода“, застигайки лек автомобил „Ситроен“ се отклонява надясно, навлиза в дясната пътна лента и удря с предната си част лек автомобил „Ситроен“ в задната лява част, зоната на лявата част на задната броня и задния ляв калник. От силите на удара лек автомобил „Ситроен“ в условията на плъзгане и ротация по пътната настилка по посока обратна на часовниковата стрелка, спира на платното за движение в лентата, предназначена за аварийно спиране, а лек автомобил „Шкода“, преодолявайки защитните функции на еластичната метална ограда (мантинела), излиза в дясно от платното за движение. Вещото лице е установило нанесените вреди по лек автомобил „Ситруен“, които от техническа гледна точка могат да настъпят при описания механизъм на настъпване на ПТП. Според заключението причината за настъпване на удара между двете МПС-та са субективните действия на водача на лек автомобил „Шкода“, който е избрал скорост на движение, която не съответства на конкретната пътна обстановка (мокра пътна настилка с наличие на локви, предразполагащи към настъпване на аквапланинг) и загуба на контрол върху управляваното от него превозно средство. Вещото лице е определило и стойността на щетите по лек автомобил „Ситроен“, модел „С5“, с рег. № •••• към датата на настъпване на ПТП-то по средни пазарни цени, а именно 5465,05 лв. като е взел предвид срока на експлоатация на автомобила – 10 години. Посочената сума не включва разходите за репатриране на автомобила, а със включването на разходите за репатриране по средни пазарни цени общия разход възлиза на 5753,05 лв. Според заключението заплатената от ищеца сума за репатриране на автомобила е в размер на 241,60 лв. и същата съответства на средните пазарни цени за този вид услуги към датата на настъпване на процесното ПТП. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения автомобил; 2/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователно покритие към датата на ПТП. Въз основа на събраните в хода на делото доказателства съдът намира, че се явява доказано възникването на регресно вземането на ищеца за платеното от него застрахователно обезщетение за вредите, причинени на застрахованото при ищеца по застраховка „Каско“ лек автомобил „Ситроен“, модел „С5“, с рег. № ••••, от виновното поведение на водача на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Супербърг“, с рег. № •••• последният застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество. При съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства, в това число писмени, гласни и от заключението по изготвената съдебна автотехническа експертиза, може да се обоснове извод за механизма настъпване на ПТП, а именно на 10.09.2024 г., около 16,20 ч., лек автомобил „Ситроен“, модел „С5“, с рег. № ••••, управляван от Н. П. Ц. се движел по автомагистрала „Тракия“ в дясната от две ленти за движение, в посока от гр. Пловдив към гр. София. В района на км. 45-ти, в лявата лента на автомагистралата, зад лек автомобил „Ситроен“ се движел лек автомобил марка „Шкода“, модел „Супербърг“, с рег. № •••• управляван от М. Л. М.. В даден момент лек автомобил „Шкода“, застигайки лек автомобил „Ситроен“ се отклонява надясно, навлиза в дясната пътна лента и удря с предната си част лек автомобил „Ситроен“ в задната лява част, зоната на лявата част на задната броня и задния ляв калник. От силите на удара лек автомобил „Ситроен“ в условията на плъзгане и ротация по пътната настилка по посока обратна на часовниковата стрелка, спира на платното за движение в лентата, предназначена за аварийно спиране, а лек автомобил „Шкода“, преодолявайки защитните функции на еластичната метална ограда (мантинела), излиза в дясно от платното за движение. Съдът намира, че при така установения механизъм на настъпване на процесното ПТП, вината за същото е на водача на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Супербърг“, с рег. № •••• който с действията си е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП. Съгласно ал. 1 на чл. 20 от ЗДвП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. А според ал. 2 на чл. 25 ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост – да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди. В случая с показанията на двамата свидетели, които са напълно еднозначни, се доказа, че към момента на настъпване на ПТП е валяло дъжд, пътната настилка е била мокра, имало е образувани локви, които условия намаляват видимостта, а според вещото лице по неоспорената от страните САТЕ, има възможност за наличието на аквапланинк. Следователно и предвид показанията на св. М., които са логични, последователни и непротиворечиви, може да се обоснове извод, че същият се е движил със скорост, която не е била съобразена с мократа настилка, наличието на локви и намалена видимост, и същата съответно не му е позволила да овладее автомобила при поднасяне. Именно поради движението с несъобразена скорост и загубата на контрол над управлявания от св. М. автомобил е настъпило процесното ПТП с участието на застрахованото при ищцовото дружество ПТП. По делото бяха доказани и сочените увреждания по отношение на лек автомобил „Ситроен“, модел „С5“, с рег. № ••••, както и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и установените увреждания. Спорен между страните е въпросът и за размера на вредите, който следва да се определи съобразно действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. Следователно от съществено значение е размерът на действително причинените вреди, като обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване (Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО). При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда (Решение № 115/9.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО), като при определяне на обезщетението съдът, ползвайки заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН /в този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/. В случая от неоспореното заключение на САТЕ се доказа, че разходите, необходими за възстановяване на увредения автомобил, изчислени на база пазарни цени към датата на ПТП е 5465,05 лв. Същевременно на обезщетяване подлежат и разходите за репатриране, които в случая са в размер на 241,60 лв. и според заключението на САТЕ не превишават средните пазарни цени за този тип услуги към датата на настъпване на процесното ПТП. Към така определена действителната стойност на вредите следва да се прибавят и ликвидационните разходи в размер на 25 лв., за които липсва спор между страните. Следователно общата стойност на разходите за отстраняване на уврежданията на процесното МПС възлиза на 5731,65 лв. Между страните не е спорно, че ответното дружество след изпратена регресна покана е заплатило сумата от 5143,22 лв., т.е. неплатено се явява регресно вземане на ищеца в размер на 588,43 лв., равняващи се на 300,86 евро. Предявеният иск над сумата от 588,43 лв., равняващи се на 300,86 евро до пълния предявен размер от 904,64 лв., равняващи се на 462,54 евро следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По разноските: При този изход на правния спор и предвид изрично направените от страните искания в тази насока, ищецът има право на разноски, съобразно уважаването на иска. Претендират се сторените от ищеца и включени в представения списък по чл. 80 ГПК разноски, както следва: 50,00 лева, равняващи се на 25,56 евро – платена държавна такса, 500 лева – депозит за експертиза, равняващи се на 255,64 евро, 60 лева, равняващи се на 30,68 евро – платени депозити за призоваване на свидетели и 200,00 лева, равняващи се на 102,26 евро – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, действаща към момента на предявяване на исковете, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Следователно ищцовото дружество е сторило разноски в общ размер на 810,00 лв., равняващи се на 414,15 евро, от които съобразно уважената част от исковете следва да се присъди сума в размер на 526,87 лева, равняващи се на 269,38 евро. Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има право на разноски за отхвърлената част. Претендираните разноски, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на 200,00 лева, равняващи се на 102,26 евро, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, действаща към момента на предявяване на исковете, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно отхвърлената част на предявения иск в тежест на ищеца следва да се присъди сумата от 69,91 лева, развяващи се на 35,74 евро. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд