Решение № 69 от 19.1.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 835/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С решение № 263222 от 31 октомври 2022г. по гр. д. № 4656/2020г. Софийски градски съд, ГО, 25 състав, е осъдил на основание чл. 405, ал.1, вр. чл. 343, ал.1 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” с ЕИК 121265177 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7 да заплати на Т. Г. П. с ЕГН ••••••••••, Р. Г. П. с ЕГН •••••••••• и Г. Г. П. с ЕГН ••••••••••, тримата с постоянен адрес гр. •••, бул. „•••“ № ••, ет. •, ап. •, в качеството им на законни наследници на Г. В. П., ЕГН ••••••••••, конституирани в производството на мястото му на основание чл. 227 ГПК, сумата от 26 767 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, обективирана в полица № 0020701201800046 със срок на застрахователно покритие 27.12.2018г.- 26.12.2019г. за вреди от настъпило застрахователно събитие на 23.11.2019г. - противозаконно отнемане на собствения на Г. В. П. лек автомобил марка „Ауди А6 Авант“ с ДК № ••••••••, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска - 03.06.2020г. до плащането, както и сумата от 1 078.20 лв. - лихва за забава за периода 10.01.2020г.- 02.06.2020г., както и на основание чл. 78 ал.1 ГПК - направените по делото разноски в размер на 3 480.65 лв., съразмерно на уважената част от исковете, като отхвърлил иска за главница над уважения размер до предявения от 30 000 лв. и иска за мораторна лихва над уважения размер до предявения от 1 200 лв.; осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т. Г. П. с ЕГН ••••••••••, Р. Г. П. с ЕГН •••••••••• и Г. Г. П. с ЕГН ••••••••••, тримата с постоянен адрес гр. •••, бул. „•••“ № ••, ет. •, ап. • да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ” с ЕИК 121265177 СЪС седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7 за направени по делото разноски сумата от 210.66 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете. Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД срещу решението по гр. д. № 4656/2020г. на СГС в неговите осъдителни части. С доводи за неправилност на решението, концентрирани върху процесуални нарушения при анализа на събраните по делото доказателства и като резултат нарушение на материалния закон, тъй като по делото било установено, че застрахованият е заблудил застрахователя чрез представяне на неверни данни за застрахования автомобил и за застрахователното събитие, иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Насрещните страни, констититуирани на мястото на починалия ищец, Т. П., Р. П. и Г. П. не са подали отговор на въззивната жалба. Въззивният съд е констатирал, че Т. П. е починала на 16.07.2022г. и на нейно място е конституирал правоприемниците й Р. П. и Г. П.. За да постанови решението си, СГС е приел, че страните са били обвързани от договор за застраховка „Каско“ и в периода на застрахователно покритие е реализиран застрахователен риск – настъпило е събитието „противозаконно отнемане на МПС“. СГС е приел още, че по делото не е доказано, че неточното описание от застрахования на маршрута преди настъпване на събитието, както и обстоятелството, че последната записана в автоключовете информация за това кога последно са ползвани за стартиране на двигателя предхожда значително датата на събитието, са довели до настъпването на събитието. Поради липса на причинна връзка между поведение на застрахования, включително умишлено причиняване на събитието (въпреки противоречия в описанието на маршрута и относно начина на запалване на двигателя), и настъпването на застрахователното събитие няма основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение. Съдът е приел и, че няма основание за намаляване на застрахователното обезщетение. В резултат от събитието на ищеца са причинени щети, изразяващи се в стойността на отнетото МПС, - действителната му стойност съгласно заключението на вещото лице към датата на настъпване на застрахователно събитие възлиза на 26 767 лв., поради което искът е уважен до този размер. Върху обезщетението е присъдена и законната лихва от датата на подаване на исковата молба, а искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва е уважен за исковия период, в рамките на който съдът е приел, че ответникът е в забава, до размера от 1 078, 20 лв. Софийски апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, в рамките на правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК, да следи служебно за валидността на обжалваното решение, за допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността да проверява само посоченото в жалбата, освен спазването на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), намира следното: Решението, предмет на инстанционен контрол, е валидно. То е и допустимо в обжалваните части, в които съдът се е произнесъл по исковете на Р. П. и Г. П. като правоприемници на Г. П. и недопустимо, в частта му, в която съдът се е произнесъл по отношение на неправосубектна страна – Т. П.. По съществото на спора: Съдът е сезиран с иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за реално изпълнение на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение по застрахователен договор за имуществено застраховане – „Пълно Автокаско“, със застрахователно покритие и за риска в случай на противозаконно отнемане на автомобила от собственика му без негово съгласие с намерение да се ползва, който ищецът твърди, че се е реализирал на 23.11.2019г. Правният интерес от предявяване на иска ищецът е обосновал с отказа на застрахователя да плати обезщетение поради това, че „декларираните обстоятелства по щетата и информацията, съдържаща се в транспондера на контактния ключ, водели до заключението, че е налице опит за заблуда“, който отказ ищецът (на чието място в хода на производството са конституирани наследниците му по закон) счита за неоснователен. Предявен е и иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ответникът е оспорил иска с възражения, че е налице изключен застрахователен риск и конкретно твърденията, че на 23.11.2019г. застрахованото МПС е било паркирано на мястото, посочено от ищеца. Възразил е, че застрахованият го е заблудил чрез представяне на неверни данни за застрахования автомобил и за застрахователното събитие и съгласно раздел II, чл. 5, ал. 1, т. 11 от общите условия към застрахователния договор е налице изключен риск и застрахователят няма задължение да плаща застрахователно обезщетение. Сочи, че така както е деклариран маршрутът на автомобила преди настъпването на твърдяното събитие, той е невъзможен, тъй като улици, по които ищецът твърди, че е преминал, нямат пресечни точки – бул. „Христо Ботев“ и ул. „Цар Самуил“, която от своя страна не се пресича с ул. „Софроний Врачански“, където се твърди, че е паркиран автомобилът. Наред с това ответникът е изтъкнал, че и двата контактни ключа на автомобила са използвани далеч преди твърдяното събитие – на 29.12.2018г. и на 31.01.2019г. Позовава се и на нормата на чл. 408, ал. 1, т. 1 КЗ. Евентуално е оспорил и размера на иска - счита, че търсената сума е завишена, като се изхожда от действителната стойност на автомобила. Спорен на настоящия етап от производството между страните, обвързани от възникнало при действието на КЗ, в сила от 01.01.2016г., валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” – „Пълно каско“ (чл. 399 и сл. КЗ), въз основа на застрахователен договор от 26.12.2018г., по което Р. П. и Г. П. (ответници по жалбата) са правоприемници на „застрахования” ищец Г. П. (лице със застрахователен интерес като собственик), а ответникът (жалбоподател) е „застраховател”, дали твърдяното в исковата молба събитие представлява осъществяване на покрит застрахователен риск за застрахования лек автомобил - марка Ауди, модел А 6 Авант, рег. № ••••••••. Жалбоподателят сочи, че процесното МПС не е било паркирано на посочения в искова молба адрес и не е било управлявано на посочената дата, поради което – поради представяне на неверни данни за застрахования автомобил и за застрахователното събитие (преповтаря възраженията си от отговора на ИМ, - че двата контактни ключа на МПС са използвани далеч преди твърдяната дата на процесното събитие; - сочи и, че застрахованият е декларирал, че при установяване на липсата не е имало лица, с които е бил, а по делото било разпитано лице - очевидец) – застрахованият е заблудил застрахователя и за него не възниква задължение за плащане на застрахователно обезщетение на основание уговорката в раздел II, чл. 5, ал. 1, т. 11 ОУ. Във връзка с твърдението за настъпване на застрахователно събитие на 23.11.2019г. и по повод оплакванията на жалбоподателя въззивният съд намира следното от фактическа страна: На 25.11.2019г. Г. П. е уведомил писмено застрахователя – ответник по исковете, че на 23.11.2019г. в 19.20 ч. е паркирал застрахования автомобил на ул. „Софроний Врачански“ № 65 на пресечка с ул. „Цар Симеон“ и в 20.40 ч. е установил липсата му и незабавно уведомил МВР (така и съобщение за извършено престъпление до СДВР – 3 РУ от 23.11.2019г. ), след което по телефона е съобщил и на застрахователя. Във въпросника – декларация за кражба на МПС П. е записал, че при закупуване на автомобила са му предоставени 2 бр. ключа и, че не са вадени допълнителни ключове. В обяснителна записка застрахованият е записал, че както е управлявал автомобила по „Ботев“ е завил по „Цар Самуил“ и на първата пряка - ул.“Софроний Врачански“ имало място за паркиране и спрял там в 19.20 ч.; записал е, че няма свидетели на събитието. На 25.11.2019г. застрахованият е предал на застрахователя документи, в това число и 2 бр. ключа, по повод заведената ликвидационна преписка по щета № 0020-701 – 0017/2019г. за откраднат лек автомобил марка Ауди, модел А 6 Авант, рег. № •••••••• – съгласно удостовереното в приемо – предавателен протокол. С постановление от 14.01.2020г. на прокурор при СРП е спряно наказателното производство по ДП № ЗМ 2489/19г. по описа на 03 РУ- СДВР, пр. пр. № 51854/19г. по описа на СРП, за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, поради неразкриване на извършителя и ненамиране на автомобила, образувано по повод противозаконно отнемане на застрахованото МПС за времето от около 19.20 ч. до около 20.40 ч. на 23.11.2019г. в гр.София на кръстовището на ул. „Цар Симеон“ и ул.“Софроний Врачански“ № 65 от владението на Г. П. без негово съгласие с намерение да го ползва. Основание за отказа на застрахователя – ответник по исковете да плати застрахователно обезщетение е дало несъответствието между декларираните от застрахования обстоятелства в Обяснителна записка по щета и информацията, съдържаща се в транспондера на контактния ключ след направена справка в официалното представителство на марката за РБ, което водело до заключението, че е налице опит за заблуда – позовал се е на уговорката в раздел II, чл. 5, ал. 1, т. 11 ОУ, че не се обезщетяват вредите при опит за заблуда… за действителните обстоятелства, при които е възникнало събитието. В раздел II, чл. 5, ал. 1, т. 11 ОУ, които не се спори, че регулират и процесното правоотношение, е уговорено, че застрахователят не покрива щети, причинени в резултат от „инсценирано застрахователно събитие със застрахованото ПС или опит за заблуда или премълчаване от страна на застрахования или негов представител на действителните обстоятелства, при които е възникнало събитието“. По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. Ч. - приятел на застрахования, показанията му подлежат на преценка по реда на процесуалното правило на чл. 172 ГПК. Свидетелят е разказал, че в деня на кражбата, на 23.11.2019г. Г. П. го поканил на ресторант, взел го с автомобила си Ауди, за да отидат до ресторант-пицария „Ниагара“ на ул. „Цар Симеон“ в София. Нямало къде да паркират пред ресторанта и в първата пресечка след него паркирали вдясно. Било след 19 ч., тъмно. Престояли час и половина в ресторанта, а когато излезли установили, че автомобилът го нямало. Тогава свидетелят не знаел коя е улицата, но преди разпита погледнал мястото и видял, че се казва „Софроний Врачански“. Това била първата пресечка вдясно след ресторант „Ниагара“, посока от „Ботев“ към „Опълченска“. Автомобилът бил паркиран на улицата, на пътното платно. Г. П. започнал да звъни на институциите, а свидетелят се върнал пеша до мястото, където работел и откъдето го взел приятелят му. Среща между ищеца и негов приятел на 23.11.2019г. в ресторант „Ниагара“ преди отнемането на автомобила е описал и самият ищец в показанията си, дадени в образуваното досъдебно производство. Според заключението на изслушаната по делото автотехническа експертиза, средната пазарна стойност на процесния автомобил към 23.11.2019г. възлиза на 26 767 лв.; транспондерът представлява чип, който притежава кодирана информация и се намира в кутийката на ключа на автомобила. Чипът изпраща сигнал до бобината, намираща се в контактния ключ, която от своя страна препраща код до имобилайзера, който от своя страна дава информация до компютъра и чак тогава може да се извърши запалването на двигателя. Обновяването на информацията в контактния ключ се осъществява при всяко включване на двигателя и привеждане на автомобила в движение. След проверка в представителството на „Ауди“ и разчитане на ВИН кода на автомобила е установено, че процесният автомобил не е бил снабден с безконтактно стартиране на двигателя. За стартирането му е било необходимо ключът да е поставен фактически в слота за запалване. След справка при официалния вносител на марката е контатирано, че ключ № 1 е използван последно за пускане на двигателя на автомобила на 31.01.2019г., а ключ № 2 - на 29.12.2018г. Порше България е изпратил на застрахователя разпечатки от разчитането на предоставените му 2 ключа, с които е произведен процесният автомобил, отговарящи на рамата. Съгласно разчетената информация от ключовете, както е посочено и в заключението на АТЕ, единият е ползван на 29.12.2018г. при пробег 299 476 км, а другият на 31.01.2019г. при пробег 301 257 км. При изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че е възможно информацията в транспондера да бъде променена от хакери, но това няма как да бъде установено. Възможно е и изваждането на друг ключ - дубликат, но в случая няма данни за наличието на такъв, и за изваждането му е необходимо време, като на софтуера не се предава информация, че е изваден дубликатен ключ. Не може еднозначно да се отговори от какво произтича несъответствието между датата на отнемането - 23.11.2019г. и информацията от ключовете, че за последно са ползвани много месеци преди тази дата, но е възможно в деня на събитието някой от тези ключове да е използван за привеждане на колата в движение, но това като информация да не излиза при проверката на ключа. Не може да се определи със сигурност, според експерта, и дали свалената от транспондера информация е достоверна. При така приетото за установено, съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл. 405, ал. 1 вр. чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. В случая, съгласно заключението на изслушаната по делото АТЕ, неоспорено от страните и възприето от първоинстанционния съд, действителната му пазарна стойност към датата на застрахователното събитие възлиза на 26 767 лв. Искът за реално изпълнение на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение за настъпило в срока на застрахователно покритие застрахователно събитие е основателен за посочената сума – пазарната стойност на вещта към момента на настъпване на застрахователното събитие. Противозаконното отнемане на застрахования автомобил, както е приел и СГС, е установено от свидетелските показания на разпитания по делото свидетел. Налага се извод, че този свидетел е визираният като приятел на ищеца в показанията на последния в досъдебното производство за обстановката около настъпването на събитието. Няма обективни данни, на които да противоречат показанията на разпитания свидетел, поради което съдът ги кредитира, въпреки че ищецът като застрахован във въпросника до застрахователя е посочил, че няма „свидетели на застрахователното събитие“, като на самото деяние по отнемане на автомобила не са установени очевидци. За да се изключи отговорността си, застрахователят, който се позовава на изключен застрахователен риск, следва да го докаже при условията на пълно доказване (чл. 154, ал. 1 ГПК). Както като резултат е приел и първоинстанционният съд, съобщаването на „невъзможен“ маршрут преди настъпването на застрахователното събитие, което е лесно установимо (имат ли пресечни точки определени улици в гр.София), както и установената налична информация от транспондера на 2-та ключа на застрахования автомобил, не могат да се приемат за „опит за заблуда“, осъществен от застрахования, доколкото не може да се формира категоричен извод, че описанието на маршрута (което може да се дължи например и на незнание на улиците) и информацията, установена в транспондерите на ключовете (съгласно и разясненията на вещото лице от АТЕ, че същата може да не е достоверна) - е свързана с умишлено поведение на застрахования с цел да заблуди застрахователя във връзка с настъпването на застрахователното събитие. Застрахователят е този, който следва да установи, че се касае за случай, който не е покрит риск по процесната застраховка, в това число да докаже, че е налице причинно-следствена връзка между фактите, с които обосновава т.н. „опит за заблуда“, т.е. между поведението на застрахования и настъпването на събитието. Общ принцип е, като се изхожда и от целта на застрахователния договор (чл. 343, ал. 1 КЗ), установен и при тълкуването на закона в съдебната практика, цитирана и в обжалваното решение (в т. ч. решение № 207/13.01.2017г. по т. д. № 3394/2015г. на ВКС, ТК, II ТО, приложимо в разрешенията си и при действието на КЗ от 2016г.), че за да обоснове успешно застрахователят правоизключващо отговорността си възражение, вкл. под формата на изключен риск, както и отказа си за плащане на застрахователно обезщетение, с поведение на застрахования, то следва да е потенциално опасно да предизвика настъпването на застрахователно събитие, да увеличи вредите или да препятства доказването им, т.е. поведението на застрахования следва да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, с обема на вредите или с доказването им (вж. и чл. 395 и чл. 408 КЗ ). При положение, че застрахователното събитие настъпва с противозаконното отнемане на застрахованото МПС от собственика му, въвеждането в заблуждение за обстоятелствата, при които е настъпило събитието, щом няма връзка със самото настъпване на събитието, не представлява изключен риск. На причинната връзка между съответните обстоятелства, визирани като изключен риск, и настъпването на щетите, е акцентирано и в самите приложими към процесния договор ОУ, каквато е и извършеното тълкуване на клаузата от ОУ, към която препраща ответникът, от страна на първоинстанционния съд. На следващо място, по повод на защита на ответника, част и от спорния предмет на въззивното производство, съдът взе предвид, че в чл. 408, ал. 1 КЗ са уредени хипотези на допустим отказ на застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение, измежду които „при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение“, на каквато хипотеза се позовава ответникът (чл. 408, ал. 1, т. 1 КЗ). Такова умишлено причиняване на застрахователното събитие не е доказано в разглеждания случай от ответника, носещ тежестта на доказване, който цитира нормата на чл. 408, ал. 1, т. 1 КЗ без да сочи отделно факти, от които при доказването им да се направи заключение за умишлено причиняване на процесното събитие. Следователно, при положение че не е доказан изключен риск и основание за отказ от заплащане на обезщетение, ищецът (правоприемниците му) като застраховано лице е кредитор на търсеното вземане за обезщетение поради настъпилото в срока на застрахователното покритие застрахователно събитие. По тези съображения и въззивният съд прие, че предявеният иск за главното вземане е основателен до размера от 26 767 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Основателен е и искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период от 10.01.2020г. – 03.06.2020г. до уважения размер, срещу уважаването на който няма повдигнати самостоятелни оплаквания. Основателността на исковете до уважения от първоинстнационния съд размер, съответно неоснователността на доводите на жалбоподателя, налага извод от решаващата дейност на въззивния съд за правилност на решението в обжалваните му части. То подлежи на потвърждаване в допустимите му обжалвани части и чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд относно спорните въпроси и във въззивното производство (чл. 272 ГПК). Решението, предмет на инстанционен контрол, се явява недопустимо, както се посочи, в частта му, в която съдът се е произнесъл по отношение на процесуално неправоспособна страна (чл. 27, ал. 1 ГПК, по арг. и от противното от правилото на чл. 229, ал. 2, изр. 2 ГПК) - Т. П., правоприемник на първоначалния ищец, починала преди даване ход на устните състезания в първоинстанционното производство, чийто правоприемници са другите две ответници по въззивната жалба, и в тази недопустима част същото подлежи на обезсилване. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, при този изход на спора, в полза на ответниците по жалбата се присъжда платено адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство в размер на 3 200 лв., което не надвишава значително минималния размер на възнаграждението според материалния интерес по делото и няма основание да бъде намалявано. Така мотивиран, Софийски апелативен съд