Решение № 7925 от 1.7.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 964/2026 г.

Производството по делото е образувано по жалба на „•••••“ АД, [ЕИК], [населено място], [улица], представлявано от Д. В. – изпълнителен директор, против мълчалив отказ на началник на Служба по „Геодезия, картография и кадастър“ /СГКК/ [населено място] за служебно отстраняване на допуснати нарушения във връзка със Заповед № РД-18-218 от 24.11.2022 г., обнародвана в ДВ бр. 101 от 20.12.2022 г., подписана от Р. Я., за изпълнителен Директор на АГКК – София. Същото се развива по повод решение № 1764 от 17.02.2026 г. по адм.дело № 11661/2025 г. по описа на ВАС, с което е отменено решение № 6152 от 08.07.2025 г. и решение № 8475 от 07.10.2025 г., постановени по адм.дело № 419/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При спазване задължителните указания по отменителното решение на ВАС следва да бъдат изложени мотиви за релевантните факти и приложимите правни норми. Както е посочено в него, административното производство е образувано по подадена жалба с вх. № 02-15/05.01.2023 г. от „•••••“АД с искане да бъдат изменени КККР на [населено място] служебно поради допуснати съществени нарушения при приемане на КККР за [населено място] по отношение имот с [идентификатор] като в случая са приложими разпоредбите на чл.57 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Именно в тази връзка са и мотивите на ВАС за липса на мотиви в първоинстанционното решение относно наличието или липсата на хипотезите на цитираната норма за изменение на КККР. Съобразявайки тези указания, след преценка на събраните доказателства при първоначалното разглеждане на спора, както и на становищата на страните, вкл. представените писмени бележки при настоящото разглеждане на спора, този състав на Административен съд – Пловдив достигна до следните изводи: Каза се, административното производство е образувано по подадена жалба с вх. № 02-15/05.01.2023 г. от „•••••“АД с искане да бъдат изменени КККР на [населено място] служебно поради допуснати съществени нарушения при приемане на КККР за [населено място] по отношение имот с [идентификатор]. Предмет на настоящото оспорване е мълчалив отказ по така посоченото искане като, съгласно указанията на ВАС, в случая са приложими разпоредите на чл.57 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Според чл. 57, ал. 1 от наредбата отстраняването на непълнота или грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, допусната по вина на правоспособното лице, изработило кадастралната карта и кадастралните регистри, се извършва безвъзмездно в срока за отстраняване на дефектите, определен съгласно договора за изработване на кадастралната карта и кадастралните регистри. След изтичане на срока за отстраняване на дефектите службата по геодезия, картография и кадастър се счита за задължено лице в случаите на непълнота или грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри при изпълнени задължения от заинтересованите лица съгласно чл. 36 и 38 ЗКИР и наличие на данни в източниците по чл. 41 ЗКИР, които еднозначно определят границите на имота. Непълнотата или грешката се отстранява въз основа на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, изработен от службата по геодезия, картография и кадастър – ал. 2 на чл. 57 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. В настоящия случай жалбоподателят твърди допуснати нарушения при изработката и одобряването на КККР на [населено място] по Заповед № РД-18-218 от 24.11.2022 г., обнародвана в ДВ бр. 101 от 20.12.2022 г., подписана от Р. Я., за изпълнителен Директор на АГКК – София. Ответникът, в представен писмен отговор на л.21 по делото сочи, че границите на процесния имот не могат да бъдат еднозначно определени въз основа на източниците по чл.41 ЗКИР, поради което липсва основание за служебно изменение на КККР на [населено място] по отношение на [ПИ] във връзка с чл.57 ал.2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., постановява, че след изтичане на срока за отстраняване на дефектите службата по геодезия, картография и кадастър се счита за задължено лице в случаите на непълнота или грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, когато границите на имот съществуват в източниците по чл. 41 ЗКИР и могат да бъдат еднозначно определени въз основа на тях, независимо дали собственикът, съответно носителят на друго вещно право, е изпълнил задълженията си по чл. 33, ал. 3. Отстраняване на непълнотата или грешката в имота, включително изработване на проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, е за сметка на службата по геодезия, картография и кадастър. Т.е., отчитайки факта, че се оспорва мълчалив отказ и съобразявайки приложимата норма, от една страна жалбоподателят следва да докаже, че са били налице условията за издаване служебно на заповед за изменение на КККР на [населено място] по посочената норма, а ответната страна да установи съществуването на фактическите основания за отсъствие на предпоставки за служебно изменение на КККР на [населено място] по отношение на [ПИ] във връзка с чл.57 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. На тази плоскост са дадени и задължителни указания на страните при насрочването на делото след връщането му от ВАС – определение № 4142 от 08.04.2026 г. на л.3. По делото липсват твърдения и данни процесното искане да е направено в сроковете по ал.1 на чл.57 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, съответно следва да се приеме, че е отправено искане по ал.2 на нормата. За да се произнесе положително по такова искане, началникът на СГКК [населено място], следва да установи, че границите на имота съществуват в източниците по чл. 41 ЗКИР и могат да бъдат еднозначно определени въз основа на тях. В настоящия случай това не е така. Този извод следва от приетите по делото писмени доказателства, както и от констатациите на ВЛ по приетата при първоначалното разглеждане на делото СТЕ. Видно от становището на ответната страна източници по чл.41 от ЗКИР за процесния ПИ се явяват предоставените от община Хисаря и фирмата изпълнител планове – РП, одобрен със заповед № 516 от 25.02.1971 г. и КП, одобрен със заповед №РД-02-14-2299 от 29.12.2000 г. като границите на отразените в двата плана имоти не съвпадат. Това становище на ответната страна се потвърждава и от заключението на ВЛ по приетата по делото СТЕ. Според ВЛ (л.244) в разглеждания случай не се констатира регулационните граници по плана от 1971 г. да са станали имотни граници по последващия КП от 2000 г. т.е. налице е разминаване между границите по двата източника по чл.41 ЗКИР. При това положение, единственият възможен извод е, че границите на [ПИ] не могат да бъдат определени еднозначно въз основа на източниците по чл.41 ЗКИР. Това прави процесният мълчалив отказ законосъобразен – същият е постановен привилно предвид отсъствието на материалноправните предпоставки по чл. 57, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. – непълнота или грешка в КК може да бъде отстранена по този ред, когато границите на имота съществуват в източниците по чл. 41 ЗКИР и могат да бъдат еднозначно определени въз основа на тях. Каза се, настоящият случай не е такъв. Наличието на констатирано разминаване между двата плата, явяващи се източници по чл.41 ЗКИР, не дава възможност границите на процесния имот да бъдат определени еднозначно. Съобразяйки горното, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора на ответната страна се следват сторените по делото разноски, които се констатираха да са в размер на 639 евро съгласно представен списък на л.31 по делото. Ето защо, съдът