Решение № 509 от 20.2.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 738/2025 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от „СВИНЕКОМПЛЕКС – ГОЛЯМО ВРАНОВО-ИНВЕСТ“ АД, [ЕИК], представлявано от изпълнителен директор М. П. Д., чрез адв. Б. Д. от РАК.

Оспорва се разпоредбата на чл. 2, ал. 3 на Наредба № 26 за притежаване, отглеждане и контрол на животни на територията на Община Русе (Наредба № 26), приета с Решение № 481 по Протокол № 16/31.01.2025 г. на Общински съвет Русе (ОбС), с което се приема Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 26, включително и § 1 от същата, с който е създадена новата разпоредба на ал. 3 към чл. 2, с която е въведена забрана за отглеждане на селскостопански животни в строителните граници и землището на гр. Мартен и ограничения относно вида и броя животни, които могат да бъдат отглеждани, както и изискването на изрично писмено съгласие от съсобствениците на съседни имоти, ако ще се отглеждат едновременно два и повече вида селскостопански животни.

Оспорената разпоредба е с текст „Забранява се отглеждането на селскостопански животни в землището и строителните граници на гр.Мартен, над определения в настоящата наредба брой, който е както следва :

1. до два броя едри преживни животни (ЕПЖ) и приплодите им до 12-месечна възраст;

или

2. до три броя дребни преживни (ДПЖ) с приплодите им до 9-месечна възраст;

или

3. до три броя прасета за угояване, различни от свине майки и некастрирани нерези;

или

4. до два броя еднокопитни и приплодите им до 12-месечна възраст;

или

5. до десет възрастни зайци с приплодите им, но не повече от сто броя общо;

или

6. до тридесет възрастни птици независимо от вида;

или

7. до петдесет бройлера или подрастващи птици независимо от вида.

Отглеждането едновременно на два или повече вида селскостопански животни се допуска с изрично писмено съгласие на собствениците на съседни имоти“.

В жалбата се твърди, че посочената разпоредба е в противоречие с по-висок по степен нормативен акт - Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти (Наредба № 44), издадена от министъра на земеделието и горите, по-конкретно с разпоредбата на чл. 4а от Наредба № 44, с която е въведено ограничение за броя животни изрично за личните стопанства. Според жалбоподателя предвиденото законово ограничение за брой животни в лични стопанства не може да се прилага разширително. Непрецизирането на оспорената разпоредба - ал. З от чл. 2, относно обхвата на въведеното с нея ограничение, води до противоречие на разпоредбата с такава от нормативен акт с по- висока степен и въвежда ограничения, които не са въведени със закон или подзаконов нормативен акт, който регулира тези обекти. Налице е позоваване на регулацията на дейността на личните стопанства, индустриалните ферми, изискванията и условията за тяхното регистриране и функциониране, разписани в чл. 132 от Закона за ветеринарно медицинската дейност (ЗВМД), Наредба № 44 и Закона за животновъдството (ЗЖ), които изрично разграничават личните стопанства от индустриалните такива, като предвиждат различни условия и ограничения.

Според жалбоподателя съгласно чл. 133, ал. 1 от ЗВМД е делегирана компетентност на общинските съвети да определят с наредба обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни по смисъла на ЗЖ на територията на съответната община, но се твърди, че това по аргумент на т. 11 от разпоредбата и чл. 137 от ЗВМД касае личните стопанства, в какъвто смисъл е и чл. 13 от ЗЖ.

Оспорващият счита, че посочените текстове на ЗВМД, ЗЖ, Наредба № 44 не предвиждат компетентност на общинската администрация за контрол на броя животни извън личните стопанства. Въвеждайки ограничение с приетата разпоредба на ал. 3 от чл.2 от Наредба № 26 за допустим брой животни, без разграничаване на личните стопанства от индустриалните и фамилни такива -, е в противоречие с посочените по-горе нормативни и подзаконови нормативни актове от по - висока степен и в противоречие на чл. 76 от АПК и с целта на закона, което води до нейната незаконосъобразност.

Твърди се, че с преуредените отношения, оспорената разпоредба е приета в нарушение на чл. 8 и чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 75, ал. 2 и чл. 76 от АПК, тъй като се създават нови правила, които не са от компетентността на ОбС Русе, доколкото се въвеждат ограничения за всички стопанства, без да се прецизират животновъдните обекти съгласно легалните дефиниции на ЗЖ. С наложеното ограничение за допустимия брой отглеждани животни извън разпоредбата на чл. 4а от Наредба № 44 за всички обекти, а не само в личните стопанства, се достига до противоречие с нормативен акт от по-висока степен.

Като допълнителен аргумент се сочи, че с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 26 на ОбС Русе вече е регламентирано отглеждането на селскостопански животни като допустим брой за лични нужди в частни дворове, включително и на територията на всички кметства от Община Русе, обхващаща територията и на гр. Мартен, който е със статут на кметство.

Акцентира се, че забраната на чл.2, ал. 1 обхваща строителните граници на гр. Русе (общински и областен център) и вече уредени допустими ограничения за брой животни в лични стопанства – обем на животновъдна дейност (ал. 2), докато въведения териториален обхват в ал. 3 като „места за отглеждане на селскостопански животни“ на територията на гр. Мартен включва и „землище“ без обосновка. Това води до неравнопоставеност на субектите в тези населени места в противоречие на вече уреденото в ал. 2 правило, като тази разпоредба е приета „целево“ с оглед инвестиционния проект на жалбоподателя за възстановяване на дейност на свинекомплекс в града.

На следващо място се твърди, че е допуснато съществено нарушение на процедурата, като приетата разпоредба излиза извън обхвата и мотивите на предложението и при нарушаване на чл. 28 от ЗНА. Приетото предложение за изменение и допълнение на чл. 2 от Наредба № 26 е в противоречие с мотивите на вносителя и е извън неговия обхват.

Жалбата се поддържа в съдебно заседание и в представените подробни писмени бележки.

Иска се отмяна на оспорената разпоредба като незаконосъобразна и приета при съществени процесуални нарушения. Претендират се разноски по представен списък.

Ответната страна в производството – ОбС Русе, чрез процесуален представител - главен експерт в отдел ПНО, дирекция „Правни дейности“ при Община Русе М. Х. – служител с висше юридическо образование и правоспособност, счита жалбата за неоснователна като твърди, че са спазени процесуалните правила при приемането на оспорената разпоредба, налице са обсъждания от ОбС Русе в проведеното заседание преди приемането на решението за изменение и допълнение на Наредба № 26. Сочи, че не са налице нарушения на материалния закон. Претендира присъждането на разноски за процесуално представителство.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Русе счита жалбата за основателна.

Съдът на база доводите на страните и представените и приети писмени доказателства установява следното:

Активната легитимация на правните субекти да обжалват подзаконов нормативен акт е анализирана с Решение № 5 от 17.04.2007 г. по к. д. № 11/2006 г. на Конституционния съд, с което е прието, че всеки правен субект, който атакува пред съда подзаконов административен акт, следва да обоснове засягане на определено право, свобода или законен интерес.

Оспорващият „СВИНЕКОМПЛЕКС – ГОЛЯМО ВРАНОВО - ИНВЕСТ“ АД твърди и доказва, че има пряк, личен и непосредствен правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК да обжалва оспорената разпоредба от Наредба № 26, предвид факта, че е собственик на ПИ с идентификатор 47336.8.351 по КККР на гр. Мартен, Община Русе с площ 38 349 кв. м. Само този факт е достатъчно доказателство за правния интерес на оспорващия. Допълнително има и качеството на възложител за инвестиционно предложение (ИП) „Възстановяване дейността на свинеферма" с вх. № А0-4909/25.09.2024 г. пред компетентен орган - директор на РИОСВ – Русе, което производство е прекратено с Решение № РУ - 14 - П/2025 от 08.04.2025 г. като недопустимо с оглед на разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Наредба № 26; отрицателно становище на кмета на гр. Мартен; несъгласие на живущи и данните от осигурения обществен достъп. Жалбата срещу посоченото решение е отхвърлена с влязло в сила Определение № 1862/12.06.2025 г., постановено по адм.д. № 296/2025 г. по описа на Административен съд-Русе, оставено в сила с Определение № 9357/07.10.2025 г. по ч.адм. дело № 9196/2025 г. по описа на ВАС, Шесто отделение.

В контекста на териториалния и обективен (като насочен спрямо всички животновъдни обекти) обхват на разпоредба на чл. 2, ал. 3 от Наредба № 26 с оглед въведените ограничения, на база събраните писмени доказателства, както и в контекста на разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК, разгледана в светлината на общата клауза за обжалваемост на административните актове по чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, следва да се приеме, че право да обжалват посочената наредба имат всички лица, чието правно положение е предмет на уредба от нормативния акт, независимо дали реално са нарушени правата им или потенциално могат да бъдат засегнати по неблагоприятен начин от текстовете му – така в Решение № 7769/23.05.2019 г. по адм. д. № 7079/2018 г. на ВАС, Решение № 11069/16.07.2019 г. по адм. д. № 349/2019 г. на ВАС и др.

Съдът счита, че е налице правен интерес жалбоподателят да оспори законосъобразността на посочената разпоредба на чл. 2, ал. 3 на Наредба № 26, с която се въвежда забрана за отглеждането на селскостопански животни над определен брой за всички стопанства - обекти на територията в строителните граници и землището на град Мартен, като засягаща правото на свободна стопанска дейност на оспорващия, която е разрешена и регламентирана от ЗВМД, Наредба № 44 и ЗЖ и притежаващ имот на територията на гр. Мартен.

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.

По изложените съображения настоящият съдебен състав преценява жалбата като допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и не по всички изложени аргументи.

По твърденията за установени факти, съдът приема следното:

Административното производство е започнало на 30.12.2024 г. с депозиране в ОбС Русе от кмета на Община Русе на предложение с вх. № ОбС - 1576 относно приемане на Наредба за изменение на Наредба № 26.

В мотивите на предложението е посочено, че действащите разпоредби на Наредба І 26 съдържат забрана за отглеждане на селскостопански животни в строителните граници на гр. Русе, но такива не са приети за територията на гр. Мартен. Посочва се още, че са налице множество искания на граждани на гр. Мартен и искане на кмета на гр. Мартен за ограничаване на допустимия брой отглеждани животни в личните стопанства на физическите лица в населеното място.

Предлага се ОбС Русе да определи максимално допустимия брой отглеждани животни в личните стопанства на физическите лица в гр. Мартен, който да бъде съобразен с максимално допустимия, определен от държавата – този, регламентиран в Наредба № 44 .

От смисъла и съдържанието на мотивите на това предложение, е видно, че то се отнася само до лични стопанства в лични дворове на физическите лица, като целта е без да бъдат ограничавани в желанието си да отглеждат сами селскостопански животни, то техния максимален брой следва да се определи съобразно допустимия, определен от държавата.

При тези мотиви е предложено проекто-решение за приемане на Наредба за изменение на Наредба № 26, като в чл. 2 се създава нова ал. 3 със следния текст:

„ Забранява се отглеждането на селскостопански животни в землището и строителните граници на гр.Мартен, над определения в настоящата наредба брой, който е както следва :

1. до два броя едри преживни животни (ЕПЖ) и приплодите им до 12-месечна възраст;

2. до три броя дребни преживни (ДПЖ) с приплодите им до 9-месечна възраст;

3. до три броя прасета за угояване, различни от свине майки и некастрирани нерези;

4. до два броя еднокопитни и приплодите им до 12-месечна възраст;

5. до десет възрастни зайци с приплодите им, но не повече от сто броя общо;

6. до тридесет възрастни птици независимо от вида;

7. до петдесет бройлера или подрастващи птици независимо от вида“.

Няма спор, че преди регистрираното предложение № ОбС – 1576/ 30.12.2024 г. е налице действаща разпоредба на чл. 2 ал. 1 от Наредба № 26, съгласно която „Забранява се отглеждането на селскостопански животни в строителните граници на гр.Русе, с изключение на кварталите „Долапи“, “Средна кула”, “Образцов чифлик” и в селищно образувание “ДЗС“ (приета с Решение № 1468/16.07.2015 г.), както и тази на чл. 2, ал. 2 (приета с Решение № 747/ 13.12.2021 г.) : „Броят на селскостопанските животни в кварталите “Средна кула”, “Долапите”и “Образцов чифлик” и в селищно образувание “ДЗС”, както и на територията на всички кметства от Община Русе, които могат да се отглеждат за лични нужди в частни дворове, е както следва: 1. до два броя едри преживни животни (ЕПЖ) и приплодите им до 12-месечна възраст; 2. до десет броя дребни преживни (ДПЖ) с приплодите им до 9-месечна възраст; 3. до три броя прасета за угояване, различни от свине майки и некастрирани нерези; 4. до два броя еднокопитни и приплодите им до 12-месечна възраст; 5. до десет възрастни зайци с приплодите им, но не повече от сто броя общо; 6. до петдесет възрастни птици независимо от вида; 7. до сто бройлера или подрастващи птици независимо от вида“, т.е не повече от разпореденото като общо правило, отнесено към териториалния и обективен обхват на ограничението.

Тук следва да се посочи, че Министерският съвет на Република България обявява село Мартен за град с Решение № 591 от 7 август 2006 г. Град Мартен обособен като самостоятелно кметство в състава на Община Русе и в неговия състав не влизат други населени места. https://obshtinaruse.bg/kmetove-na-kmetstva и ЕКАТТЕ: 47336.

Територия на кметството е територията на населеното място. Територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището при съобразяване на легалните дефиниции, съдържащи се в чл. 15 и в чл. 18 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ). По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗАТУРБ "землище" е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място, като границите на землището се идентифицират и определят по ред, определен със закон.

В тази връзка е налице съществуваща регулация към датата на процесното предложение с вх. № ОбС – 1576 от 30.12.2024 г. - в чл. 2, ал. 2 от Наредба № 26 с териториален обхват посочените три квартала и „ДЗС“ в строителните граници на гр. Русе, както и територията на всички кметства от Община Русе общо 13 на брой, включително и Кметство Мартен, както е регулиран и броят на селскостопанските животни по видове, които могат да се отглеждат за лични нужди в частни дворове. Тази разпоредба е в сила с оглед обявяването й на интернет страницата на Община Русе на 15.12.2021 г. по силата на § 2 от ПЗР на Наредба № 26. Действащата регулация не включва забрана, касаеща подобно на тази относно строителните граници на гр. Русе, такива за гр.Мартен, но тя определя допустимия и разрешен брой селскостопански животни, отглеждани за лични нужди дори и за територията на кметство Мартен.

Съдът за яснота представя в табличен вид ограниченията по животни и местата им за отглеждане в лични стопанства, съгласно регулацията на чл. 2 ал. 2 от Наредба 26, като в първата колона са включени конкретно упоменати квартали в Община Русе и селищно образование „ДЗС“, както и кметства на територията на общината, а в колона 2 по проекта-предложение № ОбС – 1576/ 30.12.2024г. само за гр.Мартен.

кв. "Долапи",

кв. "Средна кула",

кв. "Образцов чифлик", „ДЗС“

и териториите на 13 кметства, включително гр. Мартен,

в лични стопанства

Само за гр. МАРТЕН

по предложение, включващо землище и строителни граници, без да е упоменато изрично лични стопанства

ЕПЖ и приплодите им до 12 м.

ДПЖ и приплодите им до 9 м.

Прасета за угояване, различни от свине майки и некастр.

Еднокопитни и приплодите им до 21 м.

Зайци и приплодите им, но не повече от 100 бр. общо

Птици, независимо от вида им

Бройлери или подрастващи птици

На същата дата – 30.12.2024 г. предложение № ОбС – 1576/30.12.2024г., като мотиви и заедно с проекта на наредбата за изменение са публикувани на интернет страницата на Община Русе, в съответния раздел ОбС Русе, подраздел – проектонаредби, на основание чл. 26, ал. 3 от ЗНА.

На основание чл. 26, ал. 2 и ал. 4 от ЗНА е предоставена възможност на заинтересованите лица да направят своите предложения и да изразят становища по предложението и неговите мотиви за обсъждане на проекта на наредбата, ведно с него, като е предоставен законоустановения 30-дневен период, в който това може да бъде сторено. По преписката се съдържа справка за липса на получени становища от проведеното обществено обсъждане.

Налице са данни, че предложението на кмета е подложено на обсъждане съобразно вътрешно-ведомствените правила на Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Русе, неговите комисии и взаимодействието му с Общинска администрация към всички постоянни комисии (ПК) и съобразно публикуваната дата на заседанията на комисиите на дати 21, 22 и 23 януари 25г. (л. 13 – л. 22 от преписката).

Тук е мястото съдът да отбележи констатирана умножаваща се многократно явно фактическа грешка относно годината на обсъждания на заседания на ПК с оглед публикациите в интернет страницата на община Русе. Обобщено, всички представени от органа-ответник документи, касаят обсъждане в ПК от заседание от януари 2024 г., докато предложеното изменение е регистрирано деловодно на 30.12.2024 г. В тази връзка съдът приема, че е налице очевидна фактическа грешка по отношение на годината, съобразявайки публикациите на интернет страницата на Община Русе за датата на заседанията на ПК по повод на 16 сесия на ОбС Русе. Съдът ще приема за правилна година 2025 г. По преписката е налично предложение от 22.01.2024 г. за приемане на Наредба за изменение на Наредба № 26, подписано от двама общински съветници от групата на „ВМРО-България на регионите“ Русе - П. и Г., което не е регистрирано по реда на Правилника на ОбС Русе, при което ограничаването на броя животни е дадено в алтернативен вариант чрез съюза “или“ и е допълнено ново изречение, че отглеждането едновременно на два или повече вида селскостопански животни се допуска с изрично писмено съгласие на собствениците на съседни имоти (л. 5 от преписката).

Това предложение е направено от общинския съветник Г. пред ПК по икономика, инвестиции, земеделие и туризъм (ПК по ИИЗТ) на 22.01.2024 г., видно от съкратения протокол на л. 17 от преписката. На заседанието на ПК по младежта и спорта (ПК по МС) на 22.01. общинският съветник П. е допълнил „да има писмено съгласие на съседите при отглеждане на животни“ (л. 18 – обратна страна). На заседанието на ПК по бюджет и финанси (ПК по БФ) на 23.01. е посочено, че Г. ще направи предложение на сесията на ОбС, без да е посочено съдържанието на същото. Следователно, не са ангажирани доказателства предложението на двамата общински съветници от групата на „ВМРО-България на регионите“ да е обсъждано във всички ПК (виж съкратените протоколи).

На 30.01.2025 г., в деня на провеждане на 16-тото заседание на ОбС Русе, при приемане на дневния ред в т. 6, к.л. 469 е включено предложението на кмета за приемане на Наредба за изменение на Наредба № 26.

На същото заседание на 30.01.2025г. са присъствали 49 общински съветници от общо 51.

Предложението на кмета на Община Русе, в качеството му на вносител, е докладвано с оглед мотивите му да се определи максимално допустимия брой на отглеждани животни в личните стопанства на физическите лица в гр. Мартен.

Предложено е от общински съветник от текста да отпадне „землище“, по причина, че забраната за отглеждане на селскостопански животни е за строителните граници на гр. Русе, което не е прието.

В хода на обсъжданията на това заседание на ОбС Русе по к.л. 496 от общински съветник П. от групата на „ВМРО-България на регионите“ Русе е предложен следния вариант на изменение на предложения текст: Параграф 1 , чл. 2 се правят следните изменения и допълнения, създава се нова ал. 3: „Забранява се отглеждането на селскостопански животни в землището и строителните граници на гр.Мартен, над определения в настоящата наредба брой, който е както следва : 1. до два броя едри преживни животни (ЕПЖ) и приплодите им до 12-месечна възраст; или 2. до три броя дребни преживни (ДПЖ) с приплодите им до 9-месечна възраст; или 3. до три броя прасета за угояване, различни от свине майки и некастрирани нерези; или 4. до два броя еднокопитни и приплодите им до 12-месечна възраст; или 5. до десет възрастни зайци с приплодите им, но не повече от сто броя общо; или 6. до тридесет възрастни птици независимо от вида; или 7. до петдесет бройлера или подрастващи птици независимо от вида. Отглеждането едновременно на два или повече вида селскостопански животни се допуска с изрично писмено съгласие на собствениците на съседни имоти“.

При изказването се обсъжда ограничаването до брой и един вид селскостопански животни в един двор с мотив, че населеното място Мартен се е променило през последните 20-25 години и се е превърнало в градски тип с хубави поддържани къщи, малки парцели и дворове и трябва да има една добра градска среда, което не предполага отглеждането на животни „дали прасета, дали крави,дали нещо друго, което изисква хранене,въдят се плъхове по този начин“…и „ако някой гледа всички животни в съвкупност, които има право , това са 197 броя животни, може да си направите труда да ги сметнете …/ явно касае изказване по предложения от вносителя брой/ , така че правя предложение от името на нашата група с г-н Г. сме се подписали за изменение на предложението….“. В допълнение към изказването е посочено, че „няма нищо странно да не се отглеждат животни на територията на град, бивше село, тъй като това е в противоречие с духа и разпоредбите на чл.44 от ЗУТ: селскостопански постройки могат да се построят единствено на територията на селата , в градовете или вилните зони постройките на допълващо застрояване за отглеждане на домашни животни могат да се изграждат по изключение само съобразно единен за зоната режим на ползване за застрояване пред съответния Общински съвет, такъв единен режим за град Мартен няма, така че ако някой иска да гледа животни няма как да си построи селскостопанска постройка…“

На това предложение е възразено в частта, касаеща съгласието на съседите като неточна формулировка. Впоследствие е изслушан кмета на гр. Мартен с оглед целта това населено място да се развива като град и бъдещото разширяване на регулационната линия в землището, “където не искаме евентуално да се включи“ (цитати).

Тук е мястото да се посочи наличието на очевидна съществена разлика в смисъла и съдържанието на текста на чл. 2, ал. 3 по предложение с вх. № ОбС – 1576/30.12.2024 г., публикувано за обществено обсъждане и в текста на чл. 2, ал. 3 от предложението от общинския съветник от групата на „ВМРО-България на регионите“ Русе, относно алтернативното изброяване на видовете селскостопански животни и въведеното допълнително изискване на писмено съгласие на съседи.

Кметът на Община Русе (т.е. вносителят) се е изказал „Изрично изразявам това, че приемаме това предложение, след като кмета на Мартен го приема“. Следователно, самият вносител приема предложените в алтернативност ограничения за брой и вид животни.Това изказване може да се счита за оттегляне на внесеното предложение като текст, независимо, че няма категорични данни за това.

Проведено е гласуване на предложението на общинския съветник П..

Решението е взето с 40 гласа „За“, 1 „Против“ и 4 „Въздържал се“. Съставен е и поименен списък, от който този факт безспорно се установява (л. 12 от преписката).

С Решение № 481 от 30.01.2025 г. (л. 3, л. 6 – л. 10 от преписката) е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 26 със следното съдържание на § 1: „В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения: Създава се нова ал. 3 със следния текст

„Забранява се отглеждането на селскостопански животни в землището и строителните граници на гр.Мартен, над определения в настоящата наредба брой, който е както следва :

1. до два броя едри преживни животни (ЕПЖ) и приплодите им до 12-месечна възраст;

или

2. до три броя дребни преживни (ДПЖ) с приплодите им до 9-месечна възраст;

или

3. до три броя прасета за угояване, различни от свине майки и некастрирани нерези;

или

4. до два броя еднокопитни и приплодите им до 12-месечна възраст;

или

5. до десет възрастни зайци с приплодите им, но не повече от сто броя общо;

или

6. до тридесет възрастни птици независимо от вида;

или

7. до петдесет бройлера или подрастващи птици независимо от вида.

Отглеждането едновременно на два или повече вида селскостопански животни се допуска с изрично писмено съгласие на собствениците на съседни имоти“.

Решението е прието на основание чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 13 и т. 23 от ЗМСМА; чл. 133, ал. 1 от ЗВМД; чл. 8 и чл. 11, ал.3 от ЗНА и чл. 79 от АПК.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация са уредени със ЗМСМА, чиито разпоредби очертават правния статут и компетентността на общинския съвет като орган на местното самоуправление, определящ политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон. В изпълнение на правомощията си по чл. 21 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.

Наредбата е подзаконов нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, като всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение – чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА и чл. 76, ал. 3 от АПК.

Редът за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в нормите на чл. 75 – чл. 80 от АПК, като в чл. 80 от АПК е предвидено субсидиарно прилагане на ЗНА за неуредените в този раздел въпроси. Съгласно чл. 76, ал. 3 от АПК, общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Предвид изложеното, общинският съвет като орган на местното самоуправление и с оглед предоставените му по закон правомощия е овластен да издава наредби, но при спазване на установения ред.

Оспорената разпоредба на чл. 2, ал. 3 от Наредба № 26 е приета на основание чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 13 и т. 23 от ЗМСМА; чл. 8 и чл. 11, ал. 3 от ЗНА и чл. 79 от АПК и на чл. 133, ал. 1 от ЗВМД. Последната разпоредба е специална и дава възможност на общинските съвети да определят с наредба обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни по смисъла на Закона за животновъдството на територията на съответната община.

Съобразно чл. 1 от Наредба № 26 се уреждат обществените отношения, свързани с реда и начина на притежаване, отглеждане и контрола на животни на територията на Община Русе съгласно ЗВМД, Закона за защита на животните (ЗЗЖ) и други специални нормативни актове, а именно Наредба № 44, посочена и в предложението на кмета.

Разпоредбата на ал. 3 на чл. 2 от Наредба № 26 по смисъла и съдържанието си е едновременно забранителна и ограничителна. С нея на първо се забранява отглеждането на селскостопански животни в землището и строителните граници на гр. Мартен, но и допуска/въвежда ограничаване до определен брой и от един вид селскостопански животни, с оглед въведеното изискване за алтернативност чрез съюза “или“ и тъй като изречение второ допълва ограничението, че отглеждането едновременно на два или повече вида селскостопански животни се допуска с изрично писмено съгласие на собствениците на съседни имоти.

Оспорената разпоредба е част от нормативен акт по смисъла на чл. 76, ал. 3 от АПК - източник на общозадължителни правни разпоредби, който е издаден на посочените правни основания. В тази връзка и предвид предмета на спора и възраженията, приложение ще намерят разпоредбите на глава трета от ЗНА за изработване на проекти на нормативни актове.

Съдът счита, че първо следва да разгледа въпроса спазени ли са процесуалните изисквания за приемане на оспорения текст.

В чл. 26, ал. 1 от ЗНА са регламентирани основните принципи, които следва да бъдат зачитани при изработване на проекта - необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Съгласно ал. 3 на цитираната разпоредба преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува заедно с мотивите, съответно - доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20 от ЗНА, като целта е да се даде възможност на заинтересованите лица да упражнят правото си на участие в производството по подготовка на актове, засягащи техни законни интереси.

Съгласно нормата на чл. 28 от ЗНА, проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него и предварителната оценка на въздействието по чл. 20, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган (ал. 1). Според ал. 2, мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

Според ал. 4, проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съгласно изискванията по ал. 2 и предварителна оценка на въздействието съгласно глава втора, не се обсъжда от компетентния орган.

Мотивите за изменение на подзаконов нормативен акт са задължителен елемент от процедурата по приемането му, най-малкото поради факта, че след издаването му се трансформират в мотиви на самия акт и са средство за гарантиране на установените в чл. 26, ал. 1 от ЗНА принципи на изработване на нормативните актове, както и важен източник за тълкуване на акта. Това важно значение на мотивите на нормативния акт е обективирано и в изричната забрана за обсъждане на проект на нормативен акт от компетентния орган, за който не са представени мотиви, съответни на законовите изисквания – чл. 28, ал. 4 от ЗНА. Императивното изискване за мотивиране на предложението за приемане/изменение на подзаконов нормативен акт и възможността за предварителното му разгласяване и обсъждане с всички заинтересовани страни е предпоставка за разглеждането и приемането на акта.

В изпълнение на изискването на чл. 26, ал. 3 от ЗНА може да се приеме, че в предложението на вносителя – кмета на Община Русе се съдържат бланкетни и лаконични мотиви, които заедно с предложения текст на новата ал. 3 са публикувани на интернет страницата на Община Русе. Налице са доказателства и за това, че на основание чл. 26, ал. 2 и ал. 4 от ЗНА е предоставена възможност на заинтересованите лица да направят своите предложения и изразят становища по направеното предложението, в което са изложени и мотиви за обсъждане на проекта на наредбата, като е предоставен законоустановения 30-дневен период, в който това може да бъде сторено.

Тези обявени мотиви се отнасят само до определяне на максимално допустимия брой отглеждани животни в личните стопанства на физическите лица, живеещи в гр. Мартен.

Предложения текст за изменение на наредбата не съответства на мотивите в предложението, защото не включва уточнението, че същият се отнася само до личните стопанства. Всъщност, в предложения текст липсва въобще упоменаване на лични стопанства, макар че това са оповестените мотиви.

Следователно, налице е съществено разминаване между мотивите в частта по чл. 28, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗНА – ограничаване допустимия брой отглеждани животни в личните стопанства на физическите лица в населеното място и целта да не бъдат ограничавани стопаните, желаещи сами да отглеждат животни и същевременно да бъде съобразен техния брой с максимално допустимия от държавата, определен в Наредба № 44 и предложеният текст за изменение и допълнение на чл. 2 от Наредба № 26. Предложеният текст не визира лични стопанства или отглеждане на животни за лични нужди, а е общ като обем дейност без посочване на места за отглеждане, т.е е налице несъотвествие с мотивите и целта на предлаганата промяна, налице е и неяснотата на адресатите.

Приетият и гласуван с мнозинство текст, отново в противоречие на мотивите, е с различен по смисъл и съдържание ограничителни норми в алтернативност и въведено допълнително утежняващо изискване на писмено съгласие от съседи. Приетия текст не е предложен на обществено обсъждане и се различава съществено от публикувания такъв.

Липсват мотиви защо се налага разширяване на териториалния обхват на забраната за гр. Мартен, различна от тази за гр. Русе по ал. 1, както и кое създава необходимост при налична регулация по ал. 2 относно обема на животновъдната дейност, ограничен и разрешен до определен брой и вид животни в лични стопанства на територията на кметствата от община Русе.

Липсва явна, ясна, конкретна и обоснована връзка между мотивите и текста на предложената нова алинея, както и в гласувания от общинските съветници текст, който е коренно различен от предложения.

Заложената още в предложението на кмета неяснота по отношение на адресатите на забранително-ограничителната норма на чл. 2, ал. 3 от Наредба № 26 без явна и ясна корелация с мотивите му, дори и тези обсъждани по повод предложеното изменение, сочи на липса на обоснованост и мотивираност по смисъла на чл. 28 от ЗНА, както на предложението, така и на гласувания текст.

Дори да се приеме, че в предложението на кмета на Община Русе за намаляване на брой по вид животните за отглеждане (намалението в табличния вид сочи само на дребните преживни животни 70%, птици 17% и бройлери 50%), който като брой е останал непроменен, макар гласувания текст да е при алтернативност на вид животни, има мотиви за нова уредба, различна от тази по чл. 2, ал. 2 от Наредба № 26, те се отнасят за личните стопанства, тъй като в заседанието на ОбС се коментират само дворове, къщи, градска среда, относима към изречение първо за забраната за строителни граници, т.е личните стопанства и това колко животни може да отглежда един стопанин. Дори да се приеме, че като се акцентира на развитието на градската среда в гр. Мартен, който е обявен за такъв през 2006 г., и че нормата на чл. 2, ал. 2, приета с Решение № 747/13.12.2021 г. позволяваща отглеждане на животни в лични стопанства, не е отчела развитието на гр. Мартен от 2021 г. до 2025 г. и това налага намаляване на броя животни за отглеждане в отделна разпоредба именно за гр. Мартен, липсва обсъждане и мотивиране изначално какво налага разширяване на териториалния обхват освен строителни граници и до землището на гр. Мартен, отчитайки различните понятия по ЗАТУРБ и статут на имотите. В нито едно от предложенията - първоначалното и докладваното на заседанието на ОбС на 30.01.2025 г. мотивите не надхвърлят личните стопанства, докато в предложения и приетия текст този обхват, отнесен и към местата за отглеждане, липсват. Необходимо е изрично да се посочи, че делегираната компетентност на ОбС по силата на специалната норма на чл. 133, ал. 1 от ЗВМД се отнася само до „обем на животновъдна дейност“ и „място на отглеждане“ по смисъла на ЗЖ.

Безспорно е, че цитираните правила на чл. 28, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗНА са съществени, тъй като са гаранция за спазването на установените в чл. 26, ал. 1 от ЗНА принципи на изработването и на приемането на нормативен акт. Принципът на обоснованост се гарантира от изискването за мотивиране на проекта на нормативен акт, от изискванията за съдържанието на мотивите и от изискването обсъждането на проекта да не се извършва без наличието на мотиви. Принципът на стабилност се гарантира от изискванията към съдържанието на мотивите и възможността на заинтересованите лица да изразят становища и предложения. Тези принципи от своя страна са установени с цел гарантиране на правата и законните интереси на правните субекти и гарантиране упражняването от компетентния орган на предоставената му от държавата нормативна властническа компетентност по целесъобразен и законосъобразен начин. Така посочените принципи са безспорно нарушени.

Нарушена е и процедурата по чл. 28, ал. 2 от ЗНА относно изискването на динамика, яснота и корелация между мотиви и предложен тест за изменение и допълнение на действаща норма на чл.2 ал.1 и ал. 2 от местната Наредба № 26. Нарушени са основни принципи на чл. 4, чл. 8 и чл. 12 от АПК - за законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност, включително и тези по чл. 26, ал. 1 от ЗНА. Нещо повече, нарушени са и правилата, заложени в Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Русе, неговите комисии и взаимодействието му с Общинска администрация.

Публикуваният на интернет страницата на Община Русе за обсъждане проект за изменение и допълнение на Наредба № 26 се различава от предложеното за приемане и в крайна сметка, прието изменение на Наредба № 26. Приетото от ОбС Русе предложение, въвежда допълнително ограничение чрез вписване на съюза „или“, както и изискване за съгласие на съседи, което безспорно представлява съществено изменение на първоначалния проект, обявен за обществено обсъждане. Така са приети значителни ограничения, различни от публикуваните за обществено обсъждане, които с оглед изречение второ на чл. 2, ал. 3 от приетото изменение и допълнение предвиждат принципно отглеждането само на един вид животни, тъй като отглеждането едновременно на два или повече вида се допуска с изрично писмено съгласие на собствениците на съседни имоти.

Съдът на база съобразената фактическа обстановка, дори и да се приеме, че вносителят е бил съгласен с предложението за промяна на внесения текст без изрично да оттегли своя, изначално при приемане на изменението на нормативния акт, не е спазено изискването за мотивираност с ясно, нееднозначно, непротиворечиво и обосновано с корелация към мотиви и текст предложение, което и е гласувано и то съобразно чл. 26, ал.2 ЗНА - проектът да е публикуван на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите.

Когато приемането на предложенията предполага промяна в съдържанието на проекта, то доказването на предпоставките за правомерност на избора му за едно измежду няколко възможни решения за регулиране с правни норми на обществените отношения с приемането на вариант на първоначалния проект е тежест на органа доказването при съдебното оспорване (вж. чл. 170, ал. 1 от АПК).

Оспорената разпоредба не е присъствала в първоначалния проект за изменение на Наредба № 26, който е бил публикуван за обществено обсъждане, поради което за нея е от особена важност спазването на процедурата по чл. 26, ал. 2, 3, 4 и 5 от ЗНА. Публикуван е само първоначалния вариант, но не и варианта след направените изменения и допълнения, без дори да са обсъдени на нито една ПК като приетата разпоредба на чл. 2, ал. 3 от Наредба № 26 не е била предмет на обществено обсъждане, като не е станала достояние на обществеността. Мотиви за предложеното изменение не се съдържат и в протоколите от заседанията на ПК, с което е нарушена нормата на чл. 28 от ЗНА. Приетото предложение не е регистрирано по надлежен ред съобразно Правилника на ОбС; не е докладвано на ПК по обявения дневен ред и липсват доказателства да е обсъждано.

Съобразно Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Русе, неговите комисии и взаимодействието му с Общинска администрация –чл. 63 и сл. „Проекти на правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения, заедно с мотивите към тях, се внасят от общинските съветници или кмета на общината. Проектите се внасят в деловодството на Общинския съвет в срок не по-малко от 16 дни преди заседанието.“

Този текст не е спазен от общинските съветници от групата на ВМРО, тъй като проекта е внесен само в заседание на една от ПК на 22.01.2025 г., т.е само в рамките на 7-дневен срок преди заседанието на ОбС Русе. Този проект съществено се различава смислено и текстово от предложението на кмета, публикувано за обществено обсъждане на 30.12.2024 г. Предложението на общинските съветници не е мотивирано по никакъв начин съгласно чл. 64 от Правилника, който въвежда императивно изискване “Вносителят мотивира своето предложение. В мотивите си той дава становище по очакваните последици от прилагането на проекта и за необходимите разходи за неговото изпълнение“. Нарушен е и чл. 66 от посочения правилник, съгласно който ПК обсъждат проектите за решения не по-рано от 2 дни от предоставянето им на членовете на съответната комисия. Предложението е направено в деня на заседанието на ПК по ИИЗТ и не е било регистрирано деловодно.

Съгласно чл. 67 от Правилника проектите за решения заедно с редакционните поправки, изменения и допълнения, с мотивите към тях и със становището на водещата комисия, се предоставят на общинските съветници предварително. Проект за решение с поправки не е предложен по чл. 67 от Правилника.

Пропускането на този етап при „коренна промяна“ на предложението лишава не само общинските съветници, по по-важно – лишава и обществеността от възможността да се запознае с мотивите и финансовите последици на новия текст, който е едновременно забраняващ и ограничителен.

Достига се до безспорен извод за нарушение не само на вътрешно- ведомствените правила за приемане на оспорената разпоредба, но и на законовите разпоредби, разписани в чл. 26 и чл. 28 от ЗНА.

Липсата на обществено обсъждане на коренно различни по смислово и ограничително съдържание разпоредби по приетото, без обсъждане на всички ПК към ОбС Русе, и без мотиви различни от вносителя и без категорично определяне на обема на животновъдна дейност в рамките на чл. 133, ал. 1 от ЗДВМ като за лични стопанства, води до нарушение на основните принципи за прозрачност, яснота, истинност,конкретика, равенство по смисъла на АПК и ЗНА.

С Решение № 481 по Протокол 16/ 30.01.2025г. на ОбС Русе е прието допълнение към чл. 2 като ал. 3 на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 26 със съдържание, което не е било предмет на обществено обсъждане.

Изложените констатации на съда са напълно достатъчни за отмяна на атакуваната разпоредба от Наредба № 26 само на това основание, тъй като неспазването на цитираните правила, които са от публичен ред, е абсолютно основание за отмяна на всяка правна норма на вторичната правна уредба, предоставена за приемане от органите на местно самоуправление, съобразно константната практика на ВАС.

Налице са основания и за материална незаконосъобразност на оспорената разпоредба.

Делегираната компетентност на ОбС по силата на специалната и приложима норма на чл. 133, ал. 1 от ЗВМД се отнася до „обем на животновъдна дейност“ и „ място на отглеждане“ по смисъла на ЗЖ.

За дефинирането на селскостопански животни по смисъла на ЗЖ, законодателят е въвел отглеждането им със специалната цел – селскостопанска такава. Подобна е и легалната дефиниция на селскостопански животни в Закона за защита на животните - § 1, т. 16 - това са животни, отглеждани с цел производство на суровини и храни от животински произход или за други селско- или горскостопански цели, или за работа. Подобна е и регламентацията в ДР на Наредба № 44.

От първостепенно значение в спора по същество е изясняване на понятията „обем на животновъдна дейност“ и „места за отглеждане“, с оглед твърденията на оспорващия, че с процесната разпоредба се уреждат по недопустим начин вече уредени с по-висок ранг обществени отношения и доколко посочената норма може да се отнесе по обхват „обекти“ извън тези на лично ползване, т.е. извън лични стопанства с оглед мотивите на вносителя и обсъжданията.

Ако се приеме, че съдът е изразил прекомерни резерви към липсата на проследимост на корелация, обоснованост, яснота и нееднозначност, то независимо от това следва да се концентира и относно смисъла и съдържанието на оспорената норма, която определено по смисъл се отнася за неопределен вид животновъдни обекти.

С новосъздадената ал. 3 на чл. 2 от Наредба №26, ОбС е дал ново и различно разрешение по въпроса за обема и местата на отглеждане на селскостопански животни в гр. Мартен, в сравнение с това за гр. Русе, трите изрично посочени квартала на гр. Русе, селищното образование и останалите кметства на Община Русе. В ал. 3 на чл. 2 от Наредба № 26, в различие от ал. 2, не е предвидено ограниченията на броя отглеждани селскостопански животни в строителните граници и землището на населеното място гр. Мартен да се отнасят само до личните стопанства, т.е нормата касае всички животновъдни обекти и местата за отглеждане на животни. Текста е категорично ограничителен само до един вид животни, тъй като по смисъла на изречение второ за отглеждането на два и повече вида животни по списъка се изисква изрично писмено съгласие на съседите.

Обемът на животновъдна дейност се определя от броя и вида отглеждани животни, предназначението им (за лични нужди или пазар) и съответствието с ветеринарно-санитарните изисквания. В тази връзка ключови при определяне на обема на дейността са понятията лични стопанства или регистрирани ферми за търговска дейност, вид и брой животни, относими към тези понятия и разграниченията им, тъй като Законът за животновъдството регулира производството и контрола, като обемът дейност определя и задълженията за вписване в регистри и други изисквания , както и наредбите по приложението му, т.е обема на дейности със селскостопански животни, вкл. и местата за осъществяване на тази дейност, с оглед това, че „животновъден обект" съгласно § 1, т. 45 от ДР на ЗЖ е всяко териториално обособено място, на което се отглеждат селскостопански животни. Конкретните изисквания към местата, както и обема дейности са въведени и в ЗВМД, и Наредба № 44.

Животновъдните обекти се изграждат според вида на животните и целта, за която се отглеждат съгласно чл. 2 от Наредба № 44.

Според легалните дефиниции в § 1, т. 46 , т. 47 и т. 48 от ДР на ЗЖ, "ферма" е животновъден обект, място, в който/което се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара, а "лично стопанство" е животновъден обект, място, в който/което се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, "собственик на селскостопански животни" е физическо лице, едноличен търговец или юридическо лице, което притежава документи, доказващи собствеността върху животните.

Няма спор, че с оглед вида на животновъдния обект (лично стопанство или ферма) като място на осъществяване на дейност, всеки подлежи на регистрация по различен начин съгласно ЗВМД - регистрационен или разрешителен, съобразно вида на животновъдния обект и неговото предназначение, като тези отношения са регулирани от ЗВМД, ЗЖ, Наредба 44 и не са, и не могат да бъдат предмет на Наредба 26 на ОбС-Русе.

В този смисъл може да се въведе забранителна норма относно място на отглеждане „забранява се отглеждането ….в землището и строителните граници…“, но тя трябва да е съобразена с множество актове от по-висок ранг, включително и относно обема дейност и винаги с отчитането на вида животновъден обект според вида на животните и целта за отглеждането им.

Непрецизирането на оспорената разпоредба - ал. З от чл. 2 относно обхвата на въведеното с нея ограничение, определено има за резултат противоречие на разпоредбата с такава от нормативен акт с по- висока степен и въвежда ограничения, които не са въведени със закон или подзаконов нормативен акт, който регулира тези обекти – лични стопанства, индустриални ферми, фамилни стопанства.

Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 44 сочи, че в един животновъден обект се допуска едновременно отглеждане на всички животни по чл. 4а от тази наредба, както и на такива по чл. 2, ал. 2 и ал. 3 - ЕПЖ, ДПЖ, еднокопитни и зайци, кокошки, бройлери. Изрично посочената норма на чл. 4а се отнася за личните стопанства на физическите лица с максимално предвидени бройки животни, които могат да се отглеждат едновременно. Така чл. 4а от Наредба № 44 лимитира максимално допустимия брой от даден вид селскостопански животни, които могат да се отглеждат едновременно, и без изискване на изрично писмено съгласие от собственик на съседен имот за лични нужди. Приетата разпоредба на чл. 2, ал. 3 от Наредба № 26 противоречи на посочените разпоредби на чл. 3а във връзка с чл. 4а от Наредба № 44. Въведеното ограничително условие само за един вид животни и без да се отчита дори вида на животновъдния обект се явява незаконосъобразно и противоречащо на разпоредба от по-висок ранг.

Непосочването на вида животновъден обект, за който се отнася разпоредбата, при наличие на изрична регулация в ЗЖ, ЗВМД и Наредба № 44 сочи, че ОбС е излязъл извън предоставената му компетентност по чл. 133 от ЗВМД, като е въвел общи и то в алтернативност, разпоредби за всички животновъдни обекти, ограничаващ стопанската инициатива на гражданите, след като режима за индустриалните фирми, разположението им, отдалечеността им, както и на фамилните такива са предмет на изрична регулация на ЗВМД и приетата въз основа на него Наредба № 44. Определянето на животновъден обект като индустриална или фамилна ферма се извършва по критериите на чл. 132, ал.9 от ЗВМД и Наредба № 44, като компетентността не е предоставена на ОбС. По аргумент на чл. 133, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 11 от ЗВМД, че кметовете организират и извършват инвентаризация на животните в животновъдните обекти – лични стопанства, това е и възможното приложно поле на регулация от ОбС. Посочването на видовете животни и техния брой в разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Наредба № 26 на ОбС съответства на този по чл. 4а от Наредба № 44 за отглеждане в лични стопанства: „В личните стопанства на физически лица се отглеждат за лични нужди до: 1. два броя едри преживни животни (ЕПЖ) и приплодите им до 12-месечна възраст; 2. десет броя дребни преживни (ДПЖ) с приплодите им до 9-месечна възраст; 3. три броя прасета за угояване, различни от свине майки и некастрирани нерези; 4. два броя еднокопитни и приплодите им до 12-месечна възраст;5. десет възрастни зайци с приплодите им, но не повече от сто броя общо;6. петдесет възрастни птици независимо от вида; 7. сто бройлера или подрастващи птици независимо от вида“. И в тази връзка местата за отглеждането им следва да е съобразено с изискванията по ал. 2 на чл. 44 – да са изгладени съобразно други норми в закон за защита и хуманно третиране, да имат източник на вода за пиене, вход за дезинфекция, оградни съоръжения и място за фураж и имат обособено място за съхранение и обеззаразяване на тор.

От изброените в жалбата разпоредби, регламентиращи дейността на индустриалните ферми, е видно, че тези стопанства не могат да бъдат приравнени с личните стопанства, както и че за тях законодателят не е предвидил компетентност на общинската администрация за контрол на броя животни.

Въвеждайки ограничение за допустим брой животни, без разграничаване на личните стопанства от индустриалните или фамилни такива - приетата разпоредба на ал. 3 от чл. 2 от Наредба № 26 е в противоречие с многократно посочените нормативни и подзаконов нормативни актове от по - висока степен и в противоречие с целта на закона, което води до нейната незаконосъобразност. Като е наложено ограничение за допустимия брой отглеждани животни, излизайки извън разпоредбата на чл. 3а и чл. 4а от Наредба № 44 с оспорената разпоредба - ал. З на чл. 2 от Наредба № 26, е въведена забрана за отглеждане над определения брой животни за всички обекти, а не само в личните стопанства и разпоредбата е в недопустимо противоречие с нормативен акт от по - висока степен. С изменение на нормативен акт от по-ниска степен, каквато е Наредба № 26, ответника се е опитал да преуреди отношения, които са изрично регламентирани в по-високия по степен акт и чрез непрецизирането на текста, в противоречие с мотивите и приложното поле е създал норма изключително ограничителна по обем и характер, без тя да е била предмет на обществено обсъждане.

На основание гореизложените мотиви и съобразно изискването на чл. 192а, изр. второ от АПК съдът установява, че оспорената разпоредба на чл. 2, ал. 3 от Наредба № 26 на ОбС Русе, приета с Решение № 481 по Протокол № 16 от проведено на 31.01.2025 г. заседание на ОбС Русе следва да се отмени като незаконосъобразна.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя се дължат направените разноски в общ размер на 890,89 евро, от които както следва: 25,56 евро държавна такса; 15,33 евро такса за обнародване в Държавен вестник и 850,00 евро адвокатско възнаграждение, платени в брой съгласно договор за защита и приложен списък, които да се възложат на Община Русе съгласно чл. 14 от ЗМСМА.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът