Решение № 12236 от 21.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 34365/2025 г.

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 205473/12.06.2025г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 22437/26.01.2026г. на СРС, подадена във връзка със Заповед № 38089/01.12.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 69046/2024г. на СРС.

Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД чрез юрк. Н.П. е предявил срещу ответниците З. П. К., Н. П. К. и Е. И. К. искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че същите дължат на „Топлофикация С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот – апартамент в град С., ж.к. „••••••••••“, бл. 109, вх. А, ет. 6, ап. 16, аб. № •••••••••, както следва:

1. З. П. К. (1/6):

69,64 евро за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2021г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането

на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (18.11.2024г.) до окончателното

им изплащане;

14,10 евро за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г.-11.11.2024г.;

4,97 евро за главница за дялово разпределение за периода

м.10.2021г.м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (18.11.2024г.) до окончателното им

изплащане;

1,35 евро за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.12.2021г.-11.11.2024г.

2. Н. П. К. (1/6):

69,64 евро за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2021г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането

на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (18.11.2024г.) до окончателното

им изплащане;

14,10 евро за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г.-11.11.2024г.;

4,97 евро за главница за дялово разпределение за периода

м.10.2021г.м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (18.11.2024г.) до окончателното им

изплащане;

1,35 евро за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.12.2021г.-11.11.2024г.

3. Е. И. К. (4/6):

278,56 евро за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2021г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането

на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (18.11.2024г.) до окончателното

им изплащане;

56,42 евро за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г.-11.11.2024г.;

19,88 евро за главница за дялово разпределение за периода м.10.2021г.-

м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (18.11.2024г.) до окончателното им изплащане;

5,43 евро за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.12.2021г.-11.11.2024г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото открити съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. А.К. / юрк. Д.Д. / юрк. Д.Б.. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците З. П. К., Н. П. К. и Е. И. К. чрез назначения им особен представител адв. С. Р. – АК-С., са подали Отговор, вх. № 11676/15.01.2026г. на СРС, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Претенциите неоснователно били предявени при условията на разделност. Прави възражение за погасяването им по давност. Оспорва ответниците да са собственици или ползватели на имота, съответно да е налице облигационно отношение за доставка на топлинна енергия. Общите условия на ищеца не били приети изрично и с писмено потвърждение от К.и. Нямало данни те да са получавали уведомление, че са в забава, или да са били канени да платят суми. Оспорва се начислената топлинна енергия да е доставена и разпределена в съответствие с нормативните изисквания. Ответниците не се явяват в насрочените по делото открити съдебни заседания. Не се представляват или се представляват от особения им представител – адв. Р., която оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.

Третото лице – помагач „ПМУ Инженеринг“ ООД е депозирало Молба, вх. № 25472/28.01.2026г. на СРС, към която представя доказателства във връзка с отчитането и разпределението на топлинната енергия. За насрочените по делото открити съдебни заседания не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и възраженията на ответниците, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).

С Договор от 22.08.1985г. за продажба на държавен недвижим имот от военножилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти /отм./ П.В. К. и Е. И. К. са закупили от Министерството на народната отбрана недвижим имот – апартамент в град С., ж.к. „••••••••••“, бл. 109-110, вх. А, ет. 6, ап. 16, ведно с припадащите му се площи, права и помещения, за който съдът приема, че е идентичен с топлоснабдения имот. По делото не са представени доказателства, че купувачите към онзи момент са в брак: това, че имат общи фамилии и общи деца обосновава само предположение, че това е така, но предположението не е равнозначно на доказан факт. Поради това съдът приема с оглед нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС, че всеки от купувачите е станал собственик на половината от апартамента. Видно от Удостоверение за наследници, изх. № РИС26-УГ51-••••/07.05.2026г. на Столичната община – Район „Искър“, П.В. К. е починал на 26.04.2008г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си Е. И. К. и децата си З. П. К. и Н. П. К.. На основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН те са наследили по 1/3 ид.ч. от половината на П. К., като така З. К. и Н. К. са станали собственици на по 1/6 ид.ч. от целия имот, а Е. И. К. – на 4/6 от него (3/6+1/6=4/6). Доколкото няма данни за последващо отчуждаване на имота, следва да се приеме, че в рамките на процесния период ответниците са собственици на същия п при посочените дялове, като отговарят за доставената до него топлинна енергия съобразно дяловете си. Следва да се има предвид, че нормата на чл. 48 ЗН разпорежда, че наследството се придобИ. с приемането му, като това приемане произвежда действие от открИ.не на наследството. Приемането може да стане както изрично, така и с конклудентни действия. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60 ЗН от открИ.нето на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване на приемането му по опис или отказ от наследство. В тази насока – р.437/17.01.2012г.-гр.д.70/2011г.-ВКС,ІІІг.о., р.392/09.12.2015г.-в.т.д.591/2015г.-АпС-Пловдив. Възражение за липса на прието наследство от страна на ответниците не е инвокирано.

Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество, на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и нормативните изисквания. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите, съобразно актуално действащата Наредба № Е-РД- 04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи.

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ заплащането на топлоенергията се осъществява чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и последващи изравнителни вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за съответния период се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в ОУ на дружеството. Така за всеки отчетен период в крайна сметка топлоснабдителното дружество става кредитор на вземане само за реално потребено количество енергия.

Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, притежаващо съответна на задачата специалност, е проверило редица данни в съответни документи. Заключението му съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Установено е, че за процесния период сградата е с непрекъснато топлоснабдяване и отчитане на общите топломери в абонатната станция. Установено е отчисляване за сметка на „Топлофикация С.“ ЕАД на технологичните разходи на абонатната станция. Разпределението на топлинната енергия е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби. Уредите за измерване не са показали отклонение от технологичните изисквания. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че стойността на реално доставената до имота топлинна енергия за процесния период възлиза на 800,85 лева или 409,47 евро. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност, не се установява наличие на заплатени суми.

Сумата за сградна инсталация е винаги дължима, независимо дали потребителят ползва отделно топлинна енергия за отопление в имота си или не. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния период, а не от потребеното конкретно количество топлинна енергия в различните имоти. Сградната инсталация в сграда - етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите ú топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и т.н. и повишава температурата в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Следователно потребителите в такИ. сгради не заплащат загубите на топлоснабдителното предприятие, защото неговата собственост достига до абонатната станция и именно там се измерва общото количество потребена енергия в цялата сграда - етажна собственост: така р.5/22.04.2010г.-к.д.15/2009г.-КСРБ. Титулярят на права върху отделни обекти в сградата може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата – ТР 2/2016-2017-ОСГК. Затова и собствениците на обект в сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя обект. Макар действително понякога да е трудно или дори невъзможно да се определи с точност количеството топлинна енергия, отдадена от тази инсталация във всеки обект, всъщност това количество топлоенергия включва не само топлоенергията, отдавана вътре в съответния обект от физическите компоненти на сградната инсталация като топлопроводите и тръбите, които минават през него, но и топлообмена между отопляваните и неотопляваните обекти. В този смисъл отделните самостоятелни обекти в сградите в режим на етажна собственост не са топлинно независими, тъй като топлината циркулира между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните помещения. Затова и няма пречка в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на самостоятелен обект в сградата пропорционално на обема на неговия обект. В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург от 05.12.2019г. по съединени дела № С-708/17 и № С-725/17. Дори делът на разходената за сградна инсталация топлинна енергия да надвишава 50 % от потребената такава, клиентите на топлинна енергия продължават да дължат заплащане на стойността ú (ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 2). По делото не са ангажирани доказателства изчисляването и стойността на сумите за сградна инсталация да не съответства на строителните и термични особености на сградата. Горният извод не се разколебава от отмяната на съответните разпоредби от Методиката към Наредба № Е-РД04-01/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, тъй като тази отмяна действа занапред /чл. 195 АПК/.

Такава недължимост не следва пряко и от Решението от 23.10.2025г. по дело С- 760/2023г. на СЕС. Според същото член 9, параграф 3 от ДиректИ. 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда-етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В т. 62 от мотивите на решението е посочено, че, макар математическата формула, посочена в т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение, да се основава на обективни данни, тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на разглежданата в главното производство отоплителна инсталация, като подобна формула би следвало поспециално да отчита специфичните характеристики на сградата като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. С приемането на това решение обаче възникването на задължението на собствениците на индивидуални обекти в сградата в режим на етажна собственост да заплащат разходите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на апартаментите по проект, не е отречено, а предмет на изясняване е единствено точността на методиката за определяне на неговия размер /в тази насока – р.6747/07.11.2025г.-в.гр.д.2694/2025г.-СГС/. В тази връзка следва да се има предвид, че в чл. 145, ал. 2 ЗЕ законодателят е предвидил обективен критерий за отчитане на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, който е съобразен от експертното заключение. В конкретния случай количеството и цената на доставената енергия се доказват от приложените от третото лице-помагач писмени доказателства, включително индивидуалното потребление в имота, общия топломер и приспаднатите технологични разходи, като разликата между топлинната енергия, измерена общо за сградата, и измерената такава за индивидуално потребление в имотите, се разпределя като енергия за сградна инсталация между потребителите в сградата /чл. 145, ал. 3 ЗЕ/. Следователно по делото се установява количеството доставена топлинна енергия в имота на ответника въз основа на редовно отчитане на доставената топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение, при спазване на разпоредбите на чл. 145, ал. 2 и 3, вр. чл. 145, ал. 1 ЗЕ /така р.6361/24.10.2025г.-в.гр.д.806/2025г.-СГС/.

Погасени по давност (тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, ТР 3/2011-2012-ОСГТК) са вземанията за главница за топлинна енергия за периода м.05.2021г.-м.09.2021г., които съдът, вземайки предвид заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза и при преценка съобразно чл. 162 ГПК, определя да възлизат на 125,15 лева. Другите задължения за главници не са погасени по давност. При това положение дължимата главница за топлинна енергия за периода м.10.2021г.-м.04.2023г. възлиза на 675,67 лева или 345,46 евро. От тази сума ответницата Е. И. К. дължи 4/6 части – 230,31 евро, а ответниците З. К. и Н. К. – по 1/6 част: по 57,58 евро.

Съгласно общите условия /чл. 36, ал. 1/ цената за услугата по дялово разпределение съставлява цена за обслужване на партидата на клиента, изготвянето на изравнителната сметка и отчитане на уреди. Тя не е обвързана от това дали клиентът през процесния период е решил да потребява или не топлинна енергия в имота си. Представените по делото общи условия, приложими за процесния период, сочат, че задълженията за дялово разпределение се заплащат по определен от топлоснабдителното предприятие и извършващите услугата лица ред, обявен по подходящ начин на клиентите. Какъв е този ред не е доказано. При това положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ, че падежът на заплащането и на задълженията за дялово разпределение е 45 дни след изтичането на периода, за който се отнасят. Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, дължимата сума за дялово разпределение възлиза на 58,32 лева или 29,82 евро. От тази сума ответницата Е. И. К. дължи 4/6 части – 19,88 евро, а ответниците З. К. и Н. К. – по 1/6 част: по 4,97 евро.

Вземайки предвид заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и на основание чл. 162 ГПК, съдът приема, че искът за лихви за забава върху главницата за топлинна енергия следва да се уважи за сумата в размер на 136,85 лева или 69,97 евро. От тази сума ответницата Е. И. К. дължи 4/6 части – 46,65 евро, а ответниците З. К. и Н. К. – по 1/6 част: по 22,80 лева или 11,66 евро. Съответно от установените като дължими 15,92 лева или 8,14 евро за лихва върху главницата за дялово разпределение ответницата Е. И. К. дължи 4/6 части – 5,43 евро, а ответниците З. К. и Н. К. – по 1/6 част: по 1,36 евро.

Останалите доводи в насока на недължимост на посочените суми, съдържащи се в отговора на исковата молба, са неоснователни и не разколебават изложените дотук доводи. Следва да се изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на ответницата в качеството ú на потребител (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).

Евентуални разминавания в сумите от порядъка на няколко цента/стотинки се дължат на превалутирането от лева в евро и аритметичните действия по закръгляване. В случай, че поради закръгляването установената като дължима сума е по-висока, съдът присъжда/установява като дължим претендирания размер.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното производство. С оглед изхода от спора право на разноски имат и ищецът, и ответниците, но последните не са доказали сторени разноски.

Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят 31,96 евро за разноски в заповедното производство, при изчислението на които е включена пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена върху пълен размер на същото от 50,00 лева /25,56 евро/. Ответницата Е. И. К. следва да заплати 4/6 части от тази сума, а ответниците З. К. и Н. К. – по 1/6 част.

Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по делото (исковото производство на първа инстанция) в размер на 810,19 евро, при изчислението на които е включена пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена върху пълен размер на същото от 103,00 евро. Ответницата Е. И. К. следва да заплати 4/6 части от тази сума, а ответниците З. К. и Н. К. – по 1/6 част.

Водим от горното, съдът