Решение № 6062 от 31.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 28481/2025 г.

Производството е по Закона за защита от домашното насилие. Образувано е по молба с вх. № 174552 от 20.05.2025 г. и уточнителна молба от 22.05.2025 год. по чл. 8, чл. 1, т. 2 от ЗЗДН от Б. Т. в качеството му на баща и законен представител на Н. Т., с която се иска издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН в полза на детето срещу неговата майка В. Н. Д., при твърдения за извършен от ответницата спрямо детето акт на домашно насилие на 15.05.2025 г., изразяващо се в нанасяне на удари с ръце по ръцете и дупето на детето, щипане по ръцете и раздрусване на детето. Предявена е и насрещна молба по чл. 8 т. 1 и т. 2 от ЗЗДН за защита с Вх. № 250567/21.07.2025г. депозирана от В. Колева - лично и като законен представител на Н. Б. Т. по реда от ЗЗДН в полза на пострадалите В. Н. К. /предишно фамилно име Д./ и Н. Т. срещу Б. Т., за който се твърди, че е бивш съпруг на молителката и баща на пострадалия, както и срещу Н. Йорданов Т. – дядо по бащина линия на детето. Изложени са в молбата твърдения за извършени актове на домашно насилие на 09.05.2025 г. на 12.05.2025 г., 19.05.2025 г. подробно описани по дата, време и място. С определение № 6674/17.02.2026 год. съдът е разделил производството по молба с вх. № 174552 от 20.05.2025 г. по чл. 8 т. 2 от ЗЗДН от насрещната молба с вх. № 250567/21.07.2025г по чл. 8 т. 1 и т. 2 от ЗЗДН, като за разглеждане по гр.д. № 28481/2025 год. по описа на СРС, 181 състав е останала първата сезираща съда молба от 20.05.2025 г. по чл. 8 т. 2 от ЗЗДН от Б. Т. в качеството му на баща и законен представител на Н. Т. при твърдения за извършен от ответницата спрямо детето акт на домашно насилие на 15.05.2025 г. В хода по същество непълнолетния пострадал чрез упълномощения процесуален представител отправя искане за уважаване на молбата за защита. Претендира разноски. В открито съдебно заседание, ответникът – редовно призован, се явява. Представлява се от процесуален представител, който оспорва молбата за защита, моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира разноски. В предоставения от съда срок, страните са депозирали писмени бележки по същество на спора. Софийският районен съд, като взе предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, установи следното от фактическа и правна страна: Съдът е сезиран с молба с правно основание чл. 8, ал. 1 т. 2 ЗЗДН, депозирана от Б. Т. в качеството му на баща и законен представител на пострадалото дете Н. Т.. С Определение № 23869 от 02.06.2025 г., постановено по настоящото дело, съдът е конституирал като страна пострадалото лице детето Н. Б. Т.. В молбата са изложени фактически твърдения за извършен акт на домашно насилие спрямо детето от неговата майка В. Н. Д., както следва: На 15.05.2025г. вечерта около 20.00 часа детето Н. Б. Т. е било в домът на майка си В. Н. Д. в гр. ••••••••• , като си е играело на любимата си игра. Майка му В. му е казала да приключва с играта. Н. обаче е продължил да играе. В резултат на това майка му В. е отишла при детето Н. и го е ударила в ръката с дясната й ръка, а след това е ударила Н. по дупето с ръка и е започнала с ръце да щипе Н. по ръцете. След това В. е хванала Н. с ръце за рамената и го е раздрусала. Детето е изпитало силна болка и се разплакало. Към сезиращата съда молба е представено СМУ № 154/2025 год. изготвено от специалист по съдебна медицина на 19.05.2025 год. след извършен преглед на детето Н. Т., като в заключение е посочено, че при прегледа на детето са установени травматични увреждания, както следва: ограничени и окръглени кръвонасядания с областта на дясното рамо и по горните крайници. Тези травматични увреждани са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети с ограничена контактуваща повърхност, каквито характеристики имат и върховата част на човешките пръсти, като са отчетени оздравителни промени, съответстващи на давност от порядъка на 4 до 6-7 дни, преди настоящия преглед и могат да се получат по начин и време, съобщени в предварителните сведения. По делото е представено психилогично заключение, вследствие извършен на 14.04.2025 год. изследване на детето Н. Т., видно от което се установява, че Н. обича и двамата си родители, към момента на изследването живее с майка си, баба си и дядо си по майчина линия, както и новият партньор на майката, който се отнасял грубо към детето и го обиждал. Детето е споделило, че с майка си има добри, но нестабилни отношения, защото тя проявява недоверие към споделяното от него. При детето е констатирано напрегнатост и високо ниво на тревожност. За нуждите на производството е депозиран социален доклад от ДСП- Връбница, изготвен след среща и разговор с бащата Б. Т. и детето Н. Т.. По данни на бащата, майката заплашвала, щипала, пляскала и разтърсвала за раменете детето. Тези думи били потвърдени и от Н. в осъществилата се на 06.06.2025 год. среща между него и социален работник. Констатирана е изградена доверителна връзка между детето и бащата. В заключение е посочено, че следва да бъде постановено решение, гарантиращо най-добрия интерес на детето и неговите права. По делото е представен доклад от Фондация „Надежда“ по повод предоставена социална услуга. В хода на проведените психологически констатации с Н., детето е споделило, че изпитва страх да изрази мнение или да разкаже на баща си за своите преживявания и емоции, като по този начин задържа емоции и чувства. При детето не са отчетени данни за конфликт на лоялност, детето не е споделяло, че баща му го кара да лъже, че е удрян от майка си. Резултатите от тестовете са посочили, че при Н. има стаена агресия, стремеж към усамотение, интровертност. Детето е привързано и към двамата си родители. За изясняване на фактите по делото в хода на производството е назначена СТЕ, приета без възражения от страните по делото, която съдът кредитира изцяло. В хода на експертното изследване, вещото лице е възпроизвело на хартиен носител съдържанието от аудио файлове, съдържащи се във флаш памет, касаещи твърдения акт на домашно насилие. В един от файловете е записан разговор между жена и дете, създаден на 15.07.2025 год., видно от които детето казва на жената, че го е щипала и удряла преди. По отношение на останалите съдържащите се във флаш паметта аудио файлове, съдът не следва да обсъжда, доколкото не съдържат факти и обстоятелства касаещи твърдения акт на домашно насилие. В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите – Н. Й. Т. – дядо по бащина линия на пострадалото дете, А. Б. - майка на ответницата, както и Г. Н.. Свидетелят Т. е посочил, че детето му е разказало, че на 02.05.2025 год. е било при майка си и е играло на таблет и майка му е направила забележка и при втората забележка го е изхвърлила пред вратата. След като се прибрало обратно в дома, детето взело телефона и се обадило на баща си. След случката детето останало при бащата. В последствие детето отново започнало да ходи при майка си, но 10 дена след като детето отново се върнало при баща си, споделило, че е било бито и душено от майка си и баба си по майчина линия, както и че го щипели, като имало сини от щипане и душене, поради което свидетелят и бащата на детето го завели на лекар. Твърди, че това се случило някъде около 20-ти без допълнителна конкретика. Свидетелят твърди, че не си спомня събитието, тъй като е изминало една година от тогава. След случката детето било уплашено и не искало да комуникира с майка си. Провежда терапия при психолог. Отчитайки вероятността този свидетел да е заинтересован в полза на молителя, законът и съдебната практика приемат за необходимо същите да бъдат преценявани с оглед всички други доказателства по делото (в същия смисъл е решение № 457 от 06.08.2010 г. по гр. д. № 477/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО и мн. др.). Показанията на този свидетел са непоследователни, хаотични и абстрактно изложени. В показанията на свидетеля не се съдържа конкретика относно твърдения за извършен акт на домашно насилие на 15.02.2025 год., поради което съдът няма да кредитира същите. Разпитана пред съда, свидетелката Накова е посочила, че познава В. от около три години, тъй като са съседки, като свидетелката твърди, че е била очевидец на агресия от страна на дядото Н. Т. към В.. Споделя за случай, когато бащата на детето е бил пред блока и правел циркове, а детето било неспокойно, защото майка му и баща му се карали. Присъствала е на разговори между майката и детето, в които майката се отнасяла с внимание и грижовност. Показанията на този свидетел са обективно, безпристрастно и добросъвестно депозирани, поради което съда им се доверява за установяване на релевантните за предмета на делото обстоятелства. Свидетелката Б. е споделила пред съда, че дъщеря й В. е била обект на агресия от страна на Б.. Посочва, че дъщеря й не е комуникирала с детето от около 9 месеца. Споделя за случай, в който В. няколко пъти направила забележка на детето да спре да играе на игра на телефона и да влиза да се къпе, но детето не го направило, поради което В. взела телефона от Н., а той започнал да рита и удря. Когато майката влязла в банята, детето се обадило на баща си с думите „Тате мама ме дразни, ти ми каза да ти се обадя като ме дразни“, а бащата отговорил, че идва да вземе детето и го попитал „майка ти би ли те“, както и че идва полиция, а тогава детето отговорило на баща си „не, не тате не идвай, ние се оправихме вече, аз преувеличих“. На място бил пристигнал полицейски патрул, като органите на реда направили оглед на апартамента и разговаряли с родителите, а когато разбрали, че между страните има спор за родителски права, извикали и служители от детска педагогическа стая, които разговаряли с детето и констатирали, че по него няма наранявания, като му обяснили какво значи „преувеличение“. Посочва, че детето нарича хващането за ръката „щипане“. Детето е споделяло пред свидетелката, че ако харесва новия партньор на майка си, така ще предаде баща си. В разговор между детето и свидетелката, последната го е запитала защо е ходил на лекар, след като няма синини, а детето е отговорило, че когато баща му го е завел на лекар, то през цялото време е мълчало, а баща му разговарял. Съдът като прецени показанията на свидетелката Б. по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите като обективни, подробни и последователни депозирани в резултат на личните впечатления на свидетелката за изнесените пред съда данни. Приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН съдът не обсъжда, доколкото същата се явява негодно доказателствено средство. Изявлението за съществуването на определен кръг от факти, което е предмет на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН има характера на лично волеизявление на лицето, което твърди да е пострадало от акт на домашно насилие. Това волеизявление на пострадалото лице не може да бъде заместено от волеизявление на негов представител, доколкото наказателната отговорност, която следва при деклариране на неверни обстоятелства е лична. Наказателната отговорност за деклариране на неверни факти пред съд, е предпоставката, която дава на декларацията съответната доказателствена стойност в производствата по ЗЗДН. От тълкуването на разпоредбите уреждащи този вид писмено доказателство се налага извод, че след като декларацията не е подписана от търсещия защита по ЗЗДН, то тя не установява релевантни за спора факти и следва да се изключи от доказателствената съвкупност. Т.е. декларацията, изходяща от Б. Н. Т., като баща и законен представител на детето Н. Т., е недопустимо доказателствено средство. Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН към молбата по чл. 8 ЗЗДН се прилага и декларация от молителя за извършеното насилие, но в настоящия случай молителя Н. Т. е малолетен, т.е. не е навършил 14-годишна възраст, и липсва законоустановена възможност законен представител да декларира извършено домашно насилие. Други относими към предмета на производството доказателства не са събрани. При така установено от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка, а за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. При разглеждане на предявения спор следва да се прецени дали са събрани доказателства, установяващи извършване от страна на ответницата на твърдения акт на домашно насилие, а също и дали съставлява акт на физическо, респ. на психическо насилие съобразно така посочената дефиниция. При извършена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че процесния акт на домашно насилие, за който се твърди, да е извършен на 15.05.2025 год. не съставлява проява на домашно насилие. По-скоро следва да се приеме, че е налице проявление на възпитателските качества на майката, което макар и да се приеме, че надхвърля границите на допустимо реагиране в твърдяната ситуация, не може да се оценява като домашно насилие. Видно от показанията на свидетелката Борисова, детето се обадило на баща си, провокирано от взимането на телефона му, а в последствие дори е заявило, че е „преувеличило“. Показанията на свидетелката Б. кореспондират с изнесеното от свидетелката И., както и с отразеното в доклада от Фондация „Надежда“, включително със заключението по допуснатата СТЕ, видно от която детето действително говори за „щипане“ от страна на майката. В настоящата конкретика съдът приема, че са налице известни особености в емоционалното общуване на майката с детето, както и специфики, свързани с нейния модел на родителстване, но всички тези обстоятелства са провокирани от обтегнатите между родителите отношения, новото семейство на майката и нуждата от адаптиране на детето в тази ситуация. Съдът намира, че стила на поведението на майката не е проявление на домашно насилие, а е основан на убедеността й като родител за правилност и полезност за детето съобразно нейните виждания и убеждения. Т.е. дори и да се приеме, че са налице са недостатъци в комуникативния стил на майката с детето, то не би могло да се заключи, че тези недостатъци съставляват актове на домашно насилие, по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, а по-скоро са проявление на възпитателските качества на майката. За наличие на недостатъци в комуникативния стил на майката с детето се установяват от приетия по делото социален доклад, изнесеното в доклада от Фондация „Надежда“, както и от свидетелските показания. Съдът, с пълното разбиране, че е в интерес на детето да се полагат активни грижи за възпитанието му, които включват не само обич, но и необходимия родителски надзор и авторитет, намира, че въпреки че родителският подход на майката не следва да се толерира, то той не би могъл да бъде окачествен като акт на домашно насилие. Въз основа на всичко изложено по-горе, следва да се приеме, че твърденият акт на домашно насилие не е доказан. Следва да се отбележи, че производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава незабавна защита в случаи, при които е налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно насилие, както и че това производство потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и законните интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно при преценка на твърденията и на събраните доказателства, а също и че процесът, не следва да се използва за разрешаване на междуличностни конфликти. По разноските: Съгласно чл.11, ал. 3 ЗЗДН при отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили 18-годишна възраст. Разпоредбата касае само държавната такса и разноските по делото, т.е. по производството, но не и разноските направени от другата страна за осигуряване на защитата си по делото. По отношение на тези разноски се прилага разпоредбата на чл. 78 от ГПК. От посочената разлика между дължимостта на такси и разноски за извършването на съдопроизводствени действия, които страната е поискала и отговорността за разноските, които насрещната страна е направила при неблагоприятен изход на делото не следва извода, че нормата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН дерогира приложението на общото правило на чл. 78 от ГПК. Това е така, тъй като държавата освобождава от заплащане на публични задължения - такси и разноски, но не и от частни задължения, каквото е отговорността за разноски, която по своя характер е деликтна. (В този смисъл Определение № 264 от 27.07.2018 г. по гр. д. № 1249/2018 Г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС). Предвид горното дължимата държавна такса за разглеждане на производството не следва да се възлага на молителя. Ответната страна е претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 920,33 евро. Релевирано е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за основателно предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, поради което същият следва да бъде намален до размера от 600 евро, които следва да бъдат възложени в тежест на молителя. Така мотивиран, съдът