Решение № 44 от 15.1.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 3548/2025 г.

Производството е образувано по предявени от Г. В. Й. с ЕГН •••••••••• от ••••••••, чрез пълномощник адв. С. С. Т. против „ЮНЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК •••••, със седалище и адрес на управление: •••••, представлявано от Р.А. и Л.Л. и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК •••••, със седалище и адрес на управление в •••••••, представлявано от З.Б. иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал.1 ЗПК за прогласяване на нищожна клаузата от Договор за потребителски кредит № ••••••, сключен между ищцата и първия ответник предвиждаща заплащане на такса за разглеждане на кредит в размер на 1187,01 лева, като противоречаща на закона; чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на първия ответник да заплати на ищеца сумата от 197,84 лева, представляваща недължимо платена сума по процесния договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане; чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на втория ответник да заплати на ищеца сумата от 989,17 лева, представляваща недължимо платена сума по процесния договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане. Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че ищцата е сключила с първия ответник Договор за потребителски кредит № ••••••, при следните параметри: главница - 4000 лева, за срок от 24 месеца, при 22 % фиксирана годишна лихва, и годишен процент на разходите(ГПР) 56,30 %, обща сума на лихвите 983,81 лева, такса за разглеждане -1187,01 лева или общо дължима сума 6170,82 лева. Излага се, че съгласно представения погасителен план таксата за разглеждане е включена в месечната погасителна вноска в общ размер на 256,98 лева сочи се, че процесния договор е бил част от Рамково споразумение •••••. Твърди се, че кредитът е усвоен от ищцата и тя е направила плащания по него както следва: на 23.05.2023 г. – 256,98 лева; на 26.06.2023 г.-256,98 лева; на 26.07.2023 г. -256,98 лева; на 26.08.2023 г- 256,98 лева; на 09.02.2024 г- 300 лева. Излага се, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 16.11.2023 г., като с договор за цесия от 05.03.2025 г. е прехвърлено на втория ответник. Сочи се, че на 25.03.2025 г. ищцата е платила на втория ответник сумата от 5331,64 лева, като е погасила изцяло задължението си по процесния договор за кредит. Навеждат се доводи, че уговорената клауза за заплащане на такса за разглеждане в размер на 1187,01 лева е нищожна, като противоречаща на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Излага се, че съгласно чл.10 а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с потребителския кредит, като съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Счита, че тъй като процесната клауза е свързана с процедурата за усвояване на кредита, то същата е в колизия с нормата на чл.10 а, ал.2 ЗПК. Твърди, че съгласно чл.16, ал.1 ЗПК кредиторът извършва предварителна оценка относно кредитоспособността на потребителя, поради което и не може да се приеме, че извършва допълнителна дейност. Счита и ,че процесната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като същата представлява 29,68 % от заетата сума. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски. В проведеното по делото о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява. В нарочна писмена молба проц. представител на ищеца моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани, за което развива подробни съображения. В дадения от съда срок ответникът „ЮтеКредит Бълъгария“ ЕООД е депозирал отговор на ИМ, с който оспорва предявените искове. Не оспорва факта, че между него и ищцата е сключен договор за кредит при посочените от нея параметри, както и, че същият е бил обявен за предсрочно изискуем и прехвърлен с договор за цесия на втория ответник. Сочи начина, по който се сключват договорите от разстояние, както и за факта, че ищцата е била уведомена за дължимата такса за разглеждане, която била включена и конкретизирана точно по размер и месечни вноски. Навеждат доводи, че таксата е включена в ГПР и ГЛП и била в рамките на законовия минимум, за което развива пространни съображения. Поради изложеното моли съда да остави за разглеждане като недопустима ИМ или да я отхвърли като неоснователна. Моли съда да отхвърли искането на ищеца за разноски. В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител. В нарочна писмена молба, депозирана преди о.с.з. процесуалният представител на ответника моли съда да прекрати производството по делото като недопустимо. В условията на евентуалност моли съда да отхвърли предявената искова молба като неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В дадения от съда срок ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД с който оспорва предявените искове. Не оспорва факта, че между първия ответник и ищцата е сключен договор за кредит при посочените от нея параметри, както и, че същият е бил обявен за предсрочно изискуем и му е прехвърлен с договор за цесия. Навежда доводи, че процесната такса е била уговорена между страните преди сключване на договора. Излага, че по силата на чл.9 ЗЗД кредитополучателят индивидуално е уговорил процесната клауза, поради което и същата се явявала законосъобразна. Сочи, че съгласно чл.146 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са индивидуално уговорени. Счита, че същата е индивидуално уговорена между страните. Оспорва представената разписка от 26.04.2023 г., тъй като същата е платена с основание друг договор за кредит. Оспорва разписките с дати 23.05.2023 г. и 26.08.2023 г. С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да не присъжда разноски на ищцата. В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител. Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Страните не спорят, а и се установява от приобщения по делото Договор за кредит №L••••• от 26.04.2023г., че между „ЮтеКредит България“ ЕООД като кредитор и Г. В. Й. като кредитополучател, е сключен договор за кредит, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 4000,00лв. със срок на погасяване 24 месеца при фиксиран ГЛП 22.00% и ГПР от 56,30%. Безспорно е по делото също, че кредитополучателя е изпълнил задълженията си по договора. Установява се също, съгласно посочените параметри от Договора, че кредитополучателя дължи и заплащане на сума от 1187,01лв., съставляваща „такса разглеждане“, като по този начин, общият размер на плащанията е 6170,82лв. Посочено е, че таксата разглеждане се дължи в деня на подписване на договора за кредит и се възстановява с месечната погасителна вноска по Погасителен план, както и че таксата се дължи и в случай на предсрочно погасяване на кредита. Установява се също, видно от приложенията Погасителен план, че размерът на месечната вноска, заедно с таксата е 256,98лв. Приобщени като доказателство по делото са и СЕФ и Рамково споразумение за потребителски кредит •••••/26.04.2023 г. Страните не спорят и, че част от вземането по процесния договор е прехвърлено на Агенция за събиране на вземанията с договор за цесия от 05.03.2025 г., както и, че ответницата е редовно уведомена за станалата цесия. Излслушано по делото е и Заключение по допусната ССЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните и, от която се установява, че: за погасяване на задълженията по процесния договор за кредит са внесени суми в общ размер на 6659,55 лева, от които 1327,92 лева са внесени на ЮтеКредит България“ ЕООД и 5331,63 лева – на „Агенция за събиране на вземанията“; че с постъпилите суми са погасени следните задължения: главница – в размер на 4000 лева; договорна лихва за периода от 26.04.2023 г. до 16.11.2023 г. в размер на 443,16 лева; такса за разглеждане в размер на 1187,00 лева; други такси / за напомнително писпо, напомнителни SMS, такса за прекратяване, такса за уведомления и др./ в размер на 217,19 лева; лихва за забава в размер на 812,20 лева; че по процесния договор таксата за разглеждане на кредит в размер на 1187,00 лева е изплатена на: ЮтеКредит България“ ЕООД в размер на 197,84 лева и 989,16 лева – на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи: По предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Ответникът поставя въпрос за допустимостта на настоящата искова претенция. Последователно поддържано и в теорията и в съдебната практика е разбирането, че правният интерес от воденето на иск за нищожност на сделка е винаги налице тогава, когато сделката смущава правното положение на лицето, търсещо защита. Щом законът дава възможност на всеки да се позове на тази нищожност, на още по- голямо основание следва да се признае правен интерес от иска на която и да е от страните по сделката, целяща да се освободи от облигационна връзка, която не поражда никакви правни последици, като това се установи по съдебен ред. Поради изложеното съдът счита настоящият иск за допустим и следва да разгледа същият по същество. По процесният договор за заем, страна по договора е ищцата – кредитополучател, като потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът- заемодател, като небанкова финансова институция - търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 - чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно. Съдът приема, че така въведената клауза от процесния Договор за заем, въз основа на която е начислена „такса разглеждане“ от 1187,00 лв, е нищожна, като противоречаща на нормата на чл.10а от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а посочената в договора услуга е именно такава. Съдът намира, че услугата „разглеждане на кредита“, не представлява допълнителна услуга и няма пряко отношение към насрещните престации на страните по договора. Така уговорена, съдът приема, че се за забранена такса за действия, свързани с усвояване на кредита, или дори за скрита наказателна лихва. Тази допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните. Установява се също, че ГПР по договора не обхваща уговорената такса разглеждане, респ. същата не фигурира като разход по кредит, поради което е налице нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Съобразно цитираната норма, договорът за кредит трябва да съдържа ясна информация относно годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съдът намира, че в случая е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК - клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, който формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК/ осн. лихвен ппроцент към момента на сключване на договора е 3,8%/. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва разхода за такса разглеждане. С оглед на изложеното, съдът приема, че в случая е приложима нормата на чл. 22 от ЗПК, и целият договор за кредит е нищожен. Доколкото съдът е обвързан от заявеният с ИМ петитум, и на основание изложеното, следва предявеният иск за нищожност на клаузата по договора, предвиждаща заплащане на „такса разглеждане“, следва да бъдат прогласена за нищожна. По иска с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД С оглед изхода на спора за недействителността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса разглеждане от процесния Договор за паричен заем •••••/26.04.2023г, като основание за плащане на сумата, съдът приема, че даденото по същата следва да се приравни на изначална липса на основание. Установява се от приетата по делото ССЕ, че ищецът е заплатил по процесния договор таксата за разглеждане на кредит в размер на 1187,00 лева, като на ЮтеКредит България“ ЕООД е платена сума в размер на 197,84 лева и по процесния договор таксата за разглеждане на кредит в размер на 1187,00 лева е изплатена на: ЮтеКредит България“ ЕООД в размер на 197,84 лева на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД сума в размер на 989,16 лева – на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. На основание изложеното, съдът приема, че предявените два обективно кумулативно съединени иска по чл.55 ЗЗД са основателни за сумите от 197,84 лева по отношение на ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД и за сумата от 989,16 лева по отношение на ответника на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, като за горницата до 986,17 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът „ЮтеКредит България“ ЕООД дължи на ищеца сумата от общо 212,50 лева, от които: 85 лева за държавна такса, 125,00 за ССЕ и 2,50 лева за преписи. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД дължи на ищеца общо сумата от 170 лева, от които: 42,50 лева за държавна такса, 125 лева за ССЕ и и 2,50 лева за преписи. Що се касае до претендираното адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв, съдът намира, че такова се дължи, в посоченият от адв. Ст. Т. размер, по представеният списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в размер на 600лв. общо за трите иска, като ответникът „ЮтеКредит България“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, а „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД -200 лева . Настоящият състав на съда счита, че не се налага събиране на доказателствата, посочени в депозираната молба относно възможността на ответника да заплати възнаграждение за процесуално представителство, тъй като, за уважаването претенцията по чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв, за заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска правна помощ и съдействие, е достатъчно да бъде представен договор за правна защита и съдействие, който да е оформен по правилата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА- да е сключен за осъществяване на безплатна правна помощ и съдействие между адвокат и материално затруднена страна- физическо лице, и да е заявено изрично основанието за присъждане на адвокатско възнаграждение- по осъществено безплатно адвокатско представителство и защита на материално затруднено лице /в т. см. определение №521/06.11.2018г. на ВКС по ч.гр.д. №3956/2018г., определение №118/15.03.2021г. на ВКС по ч.т.д.№1469/2020г., I т.о., определение №97/12.02.2021г. на ВКС по ч.т.д.№2895/2019г., определение №43/10.02.2022г. на ВКС по гр.д.№2611/2021г., IV г.о.; определение №137/01.04.2022г. на ВКС по гр.д.№2610/2020г., III г.о.; определение №163/ 13.06.2016г. на ВКС по ч.гр.д.№2266/2016г и др./. съдът приема, че претендираното от адв. Т. възнаграждение от общо 550лв., по всички искове е съразмерно на действителната фактическа и правна сложност на делото и не са налице основания за неговото намаляване. С оглед на изложеното, съдът