Решение № 592 от 21.11.2025 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1234/2024 г.

ОСЪЖДА „ЕС ЕНД ПИ ИНВЕСТ“ ЕООД, с ЕИК 203560522, със седалище и адрес на управление: •••••••••, представлявано от управителя П.П., да заплати на Ц. В. Г., ЕГН •••••••••• сумата в размер на 2000, 00 лева по предявения частичен иск, представляващ дължима главница от 15 485, 00 лв. – стойността на некачествено и неточно изпълнение на СМР, съгласно сключен Предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове и извършване на строителство от 06.02.2020г. и Анекс №1/30.12.2020г. към него, ведно със законна лихва за забава, дължима от дата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на главницата. ОСЪЖДА „ЕС ЕНД ПИ ИНВЕСТ“ ЕООД, с ЕИК 203560522, със седалище и адрес на управление: •••••••••, представлявано от управителя П.П., да заплати на Ж.Ф.Р.ч., гражданин на Р••••••••• сумата в размер на 2000, 00 лева по предявения частичен иск, представляващ дължима главница от 15 485, 00 лв. –стойността на некачествено и неточно изпълнение на СМР, съгласно сключен Предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове и извършване на строителство от 06.02.2020г. и Анекс №1/30.12.2020г. към него, ведно със законна лихва за забава, дължима от дата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на главницата. ОСЪЖДА „ЕС ЕНД ПИ ИНВЕСТ“ ЕООД, с ЕИК 203560522, със седалище и адрес на управление: •••••••••, представлявано от управителя П.П., да заплати на Ц. В. Г., ЕГН •••••••••• сумата в размер на 1000, 00 лева по предявения частичен иск, представляващ неустойка за неизпълнение, съгласно сключен Предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове и извършване на строителство от 06.02.2020г. и Анекс №1/30.12.2020г. към него. ОСЪЖДА „ЕС ЕНД ПИ ИНВЕСТ“ ЕООД, с ЕИК 203560522, със седалище и адрес на управление: •••••••••, представлявано от управителя П.П., да заплати на Ж.Ф.Р.ч., гражданин на Р••••••••• сумата в размер на 1000, 00 лева по предявения частичен иск, представляващ неустойка за неизпълнение, съгласно сключен Предварителен договор за покупкопродажба на дружествени дялове и извършване на строителство от 06.02.2020г. и Анекс №1/30.12.2020г. към него. ОСЪЖДА „ЕС ЕНД ПИ ИНВЕСТ“ ЕООД, с ЕИК 203560522, със седалище и адрес на управление: •••••••••, представлявано от управителя П.П. да заплати на Ц. В. Г., ЕГН •••••••••• и Ж.Ф.Р.ч., гражданин на Р•••••••••, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 2192, 60 лв., представляваща направени разноски по делото. ОСЪЖДА Ц. В. Г., ЕГН •••••••••• и Ж.Ф.Р.Ч., гражданин на Р••••••••• да заплати на „ЕС ЕНД ПИ ИНВЕСТ“ ЕООД, с ЕИК 203560522, със седалище и адрес на управление: •••••••••, представлявано от управителя П.П. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 5872, 99 лв., представляваща направени разноски по делото.“. С постановеното на 19.7.2024 година решение, районният съд е постановил: „РЕШИ: ОСЪЖДА „ЕС ЕНД ПИ ИНВЕСТ“ ЕООД, с ЕИК 203560522, със седалище и адрес на управление: •••••••••, представлявано от управителя П.П., да заплати разделно на Ц. В. Г., ЕГН •••••••••• и Ж.Ф.Р.ч., гражданин на Р••••••••• със съдебен адрес за кореспонденция: ••••••••• сумата от 4000, 00 (четири хиляди) лева общо или по 2000 (две хиляди) лева за всеки от ищците частично от 15 485, 00 лв. - дължима главница за некачествено и неточно изпълнение на СМР, съгласно сключен Предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове и извършване на строителство от 06.02.2020г. и Анекс №1/30.12.2020г. към него, ведно със законна лихва за забава, дължима от дата на завеждане на исковата молба-11.02.2022г. до окончателното плащане на главницата. ОСЪЖДА „ЕС ЕНД ПИ ИНВЕСТ“ ЕООД, с ЕИК 203560522, със седалище и адрес на управление: •••••••••, представлявано от управителя П.П., да заплати разделно на Ц. В. Г., ЕГН •••••••••• и Ж.Ф.Р.ч., гражданин на Р••••••••• със съдебен адрес за кореспонденция: ••••••••• сумата от 2000, 00 (две хиляди) лева общо или по 1000 (хиляда) лева за всеки от ищците частично от 41 798, 54 лева - неустойка за неизпълнение, съгласно сключен Предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове и извършване на строителство от 06.02.2020г. и Анекс №1/30.12.2020г. към него. ОСЪЖДА „ЕС ЕНД ПИ ИНВЕСТ“ ЕООД, с ЕИК 203560522, със седалище и адрес на управление: •••••••••, представлявано от управителя П.П. да заплати на Ц. В. Г., ЕГН •••••••••• и Ж.Ф.Р.ч., гражданин на Р•••••••••, със съдебен адрес за кореспонденция: ••••••••• на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 2192, 60 лв., представляваща направени разноски по делото. ОСЪЖДА Ц. В. Г., ЕГН •••••••••• и Ж.Ф.Р.Ч., гражданин на Р••••••••• със съдебен адрес за кореспонденция: ••••••••• да заплатят на „ЕС ЕНД ПИ ИНВЕСТ“ ЕООД, с ЕИК 203560522, със седалище и адрес на управление: •••••••••, представлявано от управителя П.П. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 5872, 99 лв., представляваща направени разноски по делото.“. Видно е, че в двата съдебни акта волята на съда е различна, доколкото са налице несъответствия както в мотивите, така и в диспозитива на двете решения. По смисъла на чл. 235, ал.4 от ГПК - решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма, като по аргумент от разпоредбата на чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. По аргумент от разпоредбата на чл.235, ал.5 от ГПК решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. На следващо място следва да се посочи, че съгласно разписаното в Закона за съдебната власт по смисъла на чл.360а, в сила от 9.08.2016 г.), съдът извършва удостоверителни изявления, издава актов, в това число и съдебните решения и извършват всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма. В този смисъл е и предвиденото в чл. 102а от ГПК, като съгласно ал.4 – издаден в електронна форма акт на съда може да се възпроизвежда в документ на хартиен носител, който има значението на официален препис, след заверка от служител, овластен от ръководителя на съответния съд. При това се следва, че електронно подписания съдебен акт – в казуса двете съдебни решения са именно тези, които по естеството си само в електронната си форма имат характеристиката на оригинал, а изготвените техни хартиени екземпляри са техни копия. Това именно и позволява снабдяването на всеки с достъп до електронната папка по делото в ЕИСС и му дава възможност да направи неограничен хартиени копия на постановения и подписан с електронен подпис от съдията съдебен акт. По смисъла на чл.236, ал.1 от ГПК, решението следва да съдържа датата и мястото на постановяването му; посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; номера на делото, по което се постановява решението; имената, съответно наименованието и адреса на страните; какво постановява съдът по съществото на спора; в тежест на кого се възлагат разноските; банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане; подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. При така разписания императив се следва, че е допустимо постановяването на един съдебен акт – решение след приключване на устните състезания, като поправките или пропуските в постановен такъв следва да се извършват по реда чл.247, чл.248 или чл.250 от ГПК. Противното означава да бъде създадена правна несигурност и неяснота относно волята на съда. Съдът постановил акта може сам да го измени или отмени само при условията на чл.253 от ГПК, което обаче не обхваща случаите на постановени съдебни решения, които подлежат на инстанционен контрол за допустимост, валидност и правилност – само в хипотеза на акт, с който не приключва производството по делото, постановилият го съд може и е допустимо сам да го измени, допълни или отмени. Настоящият случай не е такъв, доколкото се касае за акт по същество на спора, който подлежи на инстанционен контрол. С оглед на горното, така постановените по едно и също дело две решения по съществото на спора, след даване на ход на устните състезания в открито съдебно заседание, са нищожни. В практиката на ВКС /решение № 161/06.11.2023 г. по гр.д. № 4782/2022 г., IV г.о., решение № 50014/17.02.2023 г. по гр. д. № 2127/2022 г., I г.о./ е прието, че след влизане в сила на разпоредбата на чл. 102а, ал. 1 ГПК /ДВ, бр. 110 от 2020 г./, с подписването на издадено в електронна форма съдебно решение с електронен подпис е удовлетворено изискването за издаването му като валиден съдебен акт, който поражда същите правни последици, както и изготвеното в писмена форма и подписано със саморъчен подпис съдебно решение. В случая в регистъра на съдебните актове, които слагат край на производството, са обявени две съдебни решения, подписани с квалифициран електронен подпис от съдебния състав, участвал в откритото съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания. И двете решения са обявени с дата на открито съдебно заседание, когато е даден ход на устните състезания -18.4.2024 година. При това положение не може да се приеме и да се установи, кой е съдебния акт който обективира волята на съда по спора. В Решение № 662/5.11.2025 година е прието, че: „Няма законова възможност в регистъра на съдебните актове /в ЕИСС/ да се обявяват „чернови“ на съдебните актовете. В случая при съпоставка на мотивите и диспозитивите на двата съдебни акта се установява, че двете решения се различават както в мотивната част, така и в своя диспозитив. При това положение и при така постановените две решения по съществото на спора, е неясно кой съдебен акт изразява формираната по спора воля на съдебния състав, участвал в заседанието, в което е даден ход на устните състезания /чл. 235, ал. 1 ГПК/ и е надлежно обявен на страните след провеждане на съвещанието по чл. 21, ал. 1 ГПК.“. С оглед на това, и двете решения на основание чл.270, ал.1 от ГПК следва да се прогласят за нищожни, и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като следва да се обяви за нищожно и последвалото решение за поправка на очевидна фактическа грешка – Решение № 320/14.10.2024 година, с което по реда на основание чл.247, ал.1 и 4 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 228 от 19.07.2024 година. По разноските: При този изход на спора разноски не се дължат на страните, като същите ще следва да се определят и присъдят при новото разглеждане на делото. Мотивиран от горното и на основание чл. 270, ал. 1 от ГПК, въззивният съд РЕШИ: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ Решение № 227/18.07.2024 година, Решение № 228/19.7.2024 година и – Решение № 320/14.10.2024 година, с което по реда на основание чл.247, ал.1 и 4 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 228 от 19.07.2024 година, всички постановени по гр.дело № 152/2022 година по описа на Районен съд - Разлог. ВРЪЩА делото на Районен съд – Разлог за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3 от ГПК. На основание чл.102а, ал.1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл.360а от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен подпис. По реда на чл.102а, ал.4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.