Решение № 351 от 5.8.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 859/2026 г.

Административно наказателно дело № 20264520200859 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на Т. Ж. Т., ЕГН ••••••••••, депозирана против Наказателно постановление № 26-1085-000614/12.05.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР Русе, с-р Пътна полиция Русе, с което на основание чл. 638, ал. 3, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 204,52 евро (400,01 лева) за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ. В жалбата се претендира атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят, редовно призован не се явява лично като се представлява от адв. А. К. от АК - Русе, който поддържа жалбата и моли за нейното уважаване по подробно изложените в същата съображения. Претендира и за присъждане на сторените в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, не се представлява. Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител. Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото наказателно постановление, имащо право и интерес от обжалване на същото. Жалбоподателят лично е получил препис от наказателното постановление на 18.05.2026 г., а жалбата е депозирана на 28.05.2026 г. с вх.№ 108500/11445/28.05.2026 г. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване и е в съответствие с изискванията за редовност, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност. Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: От фактическа страна: На 24.03.2026 г. около 22:10 ч. в гр. Русе, бул. „Липник“ № 58 до блок „Ангел Главчев“ посока на движение сектор Пътна полиция Х. А. В. и З. Г. В. - мл. автоконтрольори при сектор Пътна полиция, ОДМВР Русе установили, че жалбоподателят Т. Ж. Т. управлявал собствения си лек автомобил Мерцедес с рег. № •••••СВК /образец Испания/ по пътища, отворени за обществено ползване, на територията на Република България, без да е изпълнил задължението си да сключи договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Отчитайки гореизложеното, свидетелят Х. В. приел, че с поведението си жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ („управлява превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“), като в тази връзка съставил Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 5118106/24.03.2026 г., който бил връчен срещу подпис на последния. В хода на административнонаказателното производство жалбоподателят представил „Зелена карта“ със срок на валидност 26.03.2026 г. - 29.12.2026 г., платежен документ от 25.03.2026 г. за извършено плащане на застрахователна премия и дубликат на специални условия на автомобилна застраховка № H4200024-0002. Началник група в ОДМВР Русе, с-р Пътна полиция Русе, въз основа на акта, издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 638, ал. 3, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ наложил на жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на 204,52 евро (400,01 лева). В процесното наказателно постановление наказващият орган описал фактическа обстановка напълно идентична с описаната в АУАН. Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства - Наказателно постановление № 26-1085-000614/12.05.2026 г., АУАН серия GA, бл. № 5118106/24.03.2026 г., Докладна записка, Международен сертификат за застраховка „Зелена карта“ със срок на валидност 26.03.2026 г. - 29.12.2026 г., Платежен документи от 25.03.2026 г. за извършено плащане на застрахователна премия, Справка за нарушител/водач, Дубликат на специални условия на автомобилна застраховка № H4200024-0002, Преводно нареждане от 25.03.2026 г., Преводно нареждане от 09.07.2026 г., както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетеля Х. А. В. (актосъставител). Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, приложима на основание чл. 84 от ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело. От правна страна: При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 314 от НПК предвижда, че в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. При така изяснената фактическа обстановка настоящият състав приема, че в обжалваното наказателно постановление неправилно е посочено, че санкцията за така реализираното от жалбоподателя поведение е чл. 638, ал. 3 от КЗ. Няма спор по факта, а и в наказателното постановление административнонаказващия орган изрично е посочил, че управляваното МПС е собственост на жалбоподателя. Съгласно чл. 638, ал.3 от КЗ извършва административно нарушение лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Смисълът на визираната норма следва да бъде установен при систематичното й тълкуване във връзка с нормата на чл. 483, ал. 4, т. 1 от КЗ, съобразно която не се сключва договор за гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за моторно превозно средство от друга държава членка. Следователно, отговорност по чл. 638, ал.3 от КЗ възниква за лице управляващо автомобил, без да е негов собственик, само ако за въпросния автомобил е било задължително сключването на задължителна застраховка на автомобилистите. Както бе посочено и по-горе, задължение за сключване на застраховка гражданска отговорност не възниква, ако автомобилът е от държава членка. В настоящия случай това обстоятелство е безспорно, доколкото автомобилът е с испанска регистрация (именно там е издаден и поставен регистрационният номер на автомобила). Съгласно нормата на чл. 486, ал. 2 от КЗ не се осъществява контрол за наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на друга държава членка или на Конфедерация Швейцария, Княжество Андора и Република Сърбия (държави, чиито национални бюра на застрахователите са страна по Многостранното споразумение), както и по отношение на моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на трета държава, когато влизат на територията на Република България от територията на друга държава членка. Нормата на чл. 482, ал. 1 от КЗ предвижда, че територия, на която обичайно се намира превозното средство, е територията на държавата, където е издаден регистрационният номер на превозното средство, независимо дали е постоянен, или временен. Съгласно т. 6 от ДР на КЗ „Държава членка“ е държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство а в т. 7 от ДР на КЗ е дадена легална дефиниция на „Трета държава“ - държава, която не е държава членка по смисъла на т. 6. Следователно, задължение за сключване на българска застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите възниква по отношение на МПС с българска регистрация и с регистрация на държава, която не е членка на ЕС или ЕИП. Това законодателно разрешение намира опора в §§ 8, 24 и 25 от Преамбюла на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка /Директивата/, в които е прогласен стремежът на държавите членки да създадат режим на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, която въз основа на единна застрахователна премия да бъде с покритие на цялата територия на общността. В този смисъл са и постановките на чл. 3 и чл. 14 от от посочената Директива. Република България е изпълнила задължението си по Директивата, като в чл. 480 от КЗ изрично е предвидено, че застрахователното покритие на българската полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ се разпростира на цялата територия на ЕС. Аналогично е застрахователното покритие, осигурявано от полиците, издадени във всяка една държава членка. Следователно, доколкото полицата, издадена във всяка една държава членка покрива застрахователните рискове настъпили на територията на Република България, то би се явило безпредметно за автомобили, регистрирани в други държавни членки да се сключва и българска застраховка „Гражданска отговорност“, доколкото би се стигнало до дублиране на застрахователното покритие. Нещо повече, в чл. 484 от КЗ е прогласена изрична забрана за дублиране на застрахователни покрития. От гореизложено следва изводът, че управлението на автомобил без сключена българска застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не е съставомерно по чл. 638, ал. 3 от КЗ, ако автомобилът е с регистрация в държава членка. В процесния случай автомобилът е с регистрация в Кралство Испания, а последната е държава членка на ЕС. В Директивата изрично е уреден и въпросът за контрола върху изпълнението на задължението на водачите, да сключват задължителна застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите. Възприети са т. нар принципи на компетентност на националния орган и принципът на взаимно доверие между държавите- членки. Компетентни да следят дали за дадено МПС има сключена задължителна застраховка за гражданска отговорност са националните органи на държавата, в която е регистрирано МПС, а съгласно принципа на взаимно доверие контролните органи от останалите държави членки не са оправомощени да извършват своя собствена проверка, а следва да се доверят на органите в държавата по регистрация на МПС. Тези принципи намират категоричен израз в § 6 от Преамбюла и чл. 4 от Директивата, в които изрично е постановена забрана контролните органи от държавите членки да извършват проверки на застраховките „Гражданска отговорност“ по отношение на превозни средства, които обичайно се намират на територията на друга държава-членка (получили са регистрация в тази държава членка съгласно чл. 1, т. 4 от Директивата) или които обичайно се намират на територията на трета държава и които влизат на тази територия от друга държава-членка. Нещо повече, с § 8 от Преамбюла се въвежда презумпцията, че всички движещи се на територията на Общността моторни превозни средства са покрити от застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Забраната за извършване на проверки от държави членки, различни от тези по регистрация на МПС е скрепено и с правилото на § 46 от Преамбюла, който обявява, че името и адреса на собственика или обичайния водач на превозното средство и номера на застрахователната полица или регистрационния номер на превозното средство, представлява лични данни по смисъла на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни. В Директивата изрично са уредени и последиците, когато въпреки принципа на доверие, дадено МПС, непокрито със застраховка извърши ПТП- а именно, предвижда се във всяка държава членка да се създаде орган, който да изплаща обезщетения за вреди причинени от незастраховани МПС- чл. 10 от Директивата. Постановките на посочената Директива са въведени в българския КЗ, като в посочената по-горе разпоредба на чл. 486, ал. 2 от КЗ е въведена не само забраната на систематични проверки по отношение на МПС с регистрация в друга държава членка, но и презумпцията за покритие на гражданската отговорност на виновния водач. Съгласно основния принцип на административното право, че държавната администрация има само тези правомощия които изрично са и възложени със съответния нормативен или поднормативен акт, следва да се приеме, че органите на МВР нямат компетенции да осъществяват контрол за наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по отношение на автомобили регистрирани в държава членка. С оглед гореизложеното въззивният съд приема, че актът и наказателното постановление са издадени от орган, който не е бил компетентен да констатира наличието, респективно отсъствие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да наложи санкция при евентуално установено нарушение. За пълнота на изложението настоящият състав намира за необходимо да посочи и че в настоящото производство безспорно се установи, че жалбоподателят е собственик на процесното МПС, поради което неправилно е вменена вината му като ползвател - арг. чл. 638, ал. 3 от КЗ, а е следвало да му бъде вменена административнонаказателна отговорност по чл. 638 ал. 1 т. 1 от КЗ, което ако не бяха констатирани по-горе процесуални и материалноправни нарушения и съобразно дадените в т. 1 от ТР № 8/16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСС на ВАС, I и II колегия разрешения щеше да обоснове изменение на наказателното постановление и преквалифициране на нарушението. С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. По разноските: Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В хода на въззивното производство жалбоподателят е бил представляван от упълномощен защитник - адв. А. К. от Адвокатска колегия- Русе. В производството по делото процесуалният представител на жалбоподателя претендира присъждане на направените по делото разноски в размер на 155 евро за заплатено адвокатско възнаграждение в брой, а в самия договор за правна защита и съдействие е отбелязано, че договореното възнаграждение е внесено (л. 22 от делото). Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Административнонаказващият орган в настоящия случай е Областна дирекция на МВР - Русе. С оглед изложеното, Областна дирекция на МВР - Русе следва да бъде осъдена да заплати в полза на Т. Ж. Т. сума в размер на 155,00 евро, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, Русенският районен съд