Решение № 13014 от 30.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 471/2025 г.

Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ••••••, и с адрес гр. С, ул. „Я“, № 23Б срещу Б. Е. Д. с ЕГН: •••••••••• и адрес: гр. С, ул. МК 41, ет.1, ап.5, и З. Е. И. с ЕГН: •••••••••• и адрес: гр. С, ул. ЧМ (452-РА) 22, вх. В, ет. 3, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване по отношение на ответниците съществуването на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14170/2024 г. по описа на СРС, 118-ти състав, както следва:

• срещу Б. Е. Д. с ЕГН: •••••••••• и адрес: гр. С, ул. МК 41, ет.1, ап.5 за сумата 676,83 евро /1323,76 лева/ - представляваща 1/3 от цената на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. А. Д 3, бл. 93, вх.б,ет.4,ап.29, аб.№ 37465, ведно със законна лихва от 08.03.2024г. до изплащане на вземането и мораторната лихва върху сумата за периода от 15.09.2022г. до 15.02.2024 г. в размер на 113,27 евро /221,54 лева/, за сумата 11,08 евро /21,67 лева/ – 1/3 от цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ведно със законна лихва за периода от 08.03.2024г. до изплащане на вземането и мораторна лихва върху сумата за периода от 16.07.2021г. до 15.02.2024 г. в размер на 2,05 евро /4,01 лева/;

• срещу З. Е. И. с ЕГН: •••••••••• и адрес: гр. С, ул. ЧМ (452-РА) 22, вх. В, ет. 3, за сумата 676,83 евро /1323,76 лева/ - представляваща 1/3 от цената на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. А. Д 3, бл. 93, вх.б,ет.4,ап.29, аб.№ 37465, ведно със законна лихва от 08.03.2024г. до изплащане на вземането и мораторната лихва върху сумата за периода от 15.09.2022г. до 15.02.2024 г. в размер на 113,27 евро /221,54 лева/, за сумата 11,08 евро /21,67 лева/ – 1/3 от цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ведно със законна лихва за периода от 08.03.2024г. до изплащане на вземането и мораторна лихва върху сумата за периода от 16.07.2021г. до 15.02.2024 г. в размер на 2,05 евро / 4,01 лева/.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответниците да са клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабдения имот, се е извършвало от третото лице помагач. Поддържа, че съгласно общите условия за ответниците е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание на 18.11.2025 г. представител на ищеца уточнява, че ответниците отговарят за задълженията в качеството си на наследници на ВНД. за периода до смъртта му – 19.08.2021 г., а след това в качеството си на собственици на имота.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците, с които предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Оспорват да са в облигационна връзка с ищеца. Оспорва се да е реално потребена топлинна енергия. Поддържат, че не са им връчени изравнителните сметки, поради което и не е осигурена възможност за провеждане на рекламационно производство по чл. 29 ОУ. Оспорват правилността на начисленията, както и да са били налице предпоставки за приложение на предвидената в чл. 25 ОУ хипотеза за служебно начисление при неосигурен достъп. Оспорват техническата годност на уредите за отчитане на потребена ТЕ. Претендират за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските в тяхна полза.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Д“ ЕООД с ЕИК •••••• не оспорва исковете и представя изисканите му документи.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 14170/2024 г. по описа на СРС, 118-ти състав заявителят е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответниците и ВНП. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл .410 ГПК, срещу която в срока по чл. 414 ГПК са постъпили възражения от длъжниците Б. Е. Д. и З. Е. И., поради което на заявителя са дадени указания да предяви установителни искове за вземанията срещу тях съгласно чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т.1 ГПК, което последният е сторил предявявайки исковете, по които е образувано настоящото дело.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявени са искове за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

Установява се от Нотариален акт № 135 за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 ЗПНИМ, том XXXV, дело № 6335/1969 г. на I-ви нотариус при СНС, че ГВР и АИР са придобили правото на собственост върху апартамент № 29, находящ се в гр. С, ж.к. И, блок № 93, ет. 4. С Нотариален акт № 31, том IV, дело 6447/81 г. на I-ви нотариус при СНС за собственик на имота по завещание е призната Е И. Д.а. Установява се от удостоверение за наследници изх. № 1541/27.09.2021 г. при СО, р-н И, че след смъртта на Е И. Д.а на 23.01.2007 г. вещното право е преминало по наследство в патримониума на наследниците й по закон – Н Б.ов Д. и ВНД.. Н Б.ов Д. е починал на 12.03.2007 г. и според удостоверение за наследници изх. № 1527/23.09.2021г. при СО, р-н И е оставил наследник по закон ВНД., поради което последният е придобил и неговите идеални части и от началото на процесния период – 01.05.2026 г. до смъртта си на 19.08.2021 г. е бил едноличен собственик на имота, доколкото не се установяват разпоредителни сделки с имота. След смъртта му наследниците му по закон съгласно чл. 8, ал. 4 ЗН и разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 30.XII.1994 г. по гр. д. № 3/94 г., ОСГК - Б. Е. Д., З. Е. И. и ВНП наследяват правото на собственост върху процесния имот и възникналите в тежест на наследодателя задължения до неговата смърт при равни квоти, т.е. всеки по 1/3 ид. ч.

Предвид посоченото, доказано е, че в периода от 01.05.2021 г. до 19.08.2021 г. ВНД. е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153 ЗЕ, а след смъртта му и до края на процесния период 30.04.2023 г. такива са били ответниците и ВНП в качеството им на съсобственици на имота. По силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между ответниците, респ. техния наследодател, като потребители и топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане, по отношение на имот на адрес: гр. С, ул. А. Д 3, бл. 93, вх.б,ет.4,ап.29 /видно от писмо от Удостоверение, издадено от ГИС С описания в документите за собственост адрес – ж.к. И, блок 93 се отнася за настоящия адрес ул. А. Д № 3/.

Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.

От приетите по делото писмени доказателства от третото лице помагач е видно, че са изготвени изравнителни сметки за отчетните периоди от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. Според приетото без възражения от страните заключение на съдебно-техническата експертиза за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. стойността на ТЕ за имота е 3706,03 лева. Заключението на вещото лице е пълно, обосновано и компетентно изготвено, като не е налице основание за поставяне под съмнение достигнатите от вещото лице констатации и изводи. Поради това и съдът го кредитира изцяло.

Не следва да се уважат възраженията на ответниците срещу приложеното служебно начисление за отчетния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. поради неосигурен достъп. Съгласно чл. 70, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г./ всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях, като съгласно ал. 3 редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и в публично известните общи условия по чл. 150 ЗЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 3 от Общите условия, минимум три работни дни преди датата на отчитане се отправя писмено уведомление за осигуряване на достъпа като се посочва интервалът от време – преди или след обяд. Съгласно чл. 70, ал. 4, изр. 1 от Наредба на клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2. Изречение първо не се прилага, когато клиентите са монтирали уреди с дистанционен отчет. Видно от представения от третото лице помагач подписан от представители на ЕС протокол, касаещ отчетния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., за ап. 29 не е осигурен достъп както на първата обявена дата – 09.05.2022 г., така и на втората – 14.05.2022 г., за които посещения е било поставено съобщение на 26.04.2022 г. от представител на третото лице помагач. Следователно ответниците не са изпълнили задължението си да осигурят достъп до имота на предварително обявените дати, като не са надлежно опровергани удостоверените в протокола обстоятелства по залепяне на съобщението за предстоящото отчитане и липсата на осигурен достъп.

Не се твърди и не се установява от страна на ответниците в установения с чл. 70, ал. 8 ЗЕ срок - до 31 август 2022 г. да са извършени рекламации (възражения) по отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации (възражения) по разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка конкретно за отчетния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., а след изтичане на този срок съгласно изричната норма на чл. 70, ал. 8, изр. последно не се приемат нови рекламации (възражения) за преработване на изравнителната сметка. Едновременно с това следва да се съобрази и сочената от ответниците разпоредба на чл. 28 от Общите условия, съгласно която продавачът връчва чрез Търговеца на упълномощено лице в СЕС изравнителните сметки (обща и индидивидуални) на Клиентите като датата на връчване се удостоверява с подпис на упълномощеното лице. В случая от представеното от третото лице помагач известие, което следва да се отнася към изравнителните сметки за отчетния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., следва извод, че изравнителните сметки са оставени в пощенските кутии. Тази възможност е регламентирана с разпоредбата на чл. 70, ал. 7 от Наредбата, съгласно която когато клиентът не е направил избор, индивидуалната изравнителна сметка му се предоставя в пощенската кутия на адреса на имота, намиращ се в сградата – етажна собственост. В случая обаче не е спазена изрично уредената в ОУ процедура по връчване на упълномощено от СЕС лице. Въпреки това най-късно в хода на производството индивидуалната изравнителна сметка за този отчетен период е достигнала до ответниците, но същите не твърдят и не доказват да са отправили искане за извършване на допълнителен отчет срещу заплащане съгласно чл. 29, ал. 2 ОУ и такъв да е бил извършен.

По отношение следващия отчетен период – от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. възраженията в отговорите на исковата молба не съответстват на приетата по делото изравнителна сметка, видно от която е начислена единствено топлинна енергия за сградна инсталация, като показанията за топла вода и отопление на имот са в нулеви стойности. В тази насока са и констатациите на вещото лице.

Не следва да бъдат споделени и възраженията на ответниците срещу дължимостта на сумите поради липса на метрологичен контрол на общия топломер в абонатната станция. Видно от заключението на СТЕ вещото лице е констатирал, че последващата метрологична проверка на топломера в АС след 2018 г. вместо през 2020 г. е проведена през 2022 г. Не се установява обаче да е констатирано отклонение в работата на уреда по отчитане или конкретна негова неизправност, водеща до неточности, поради което и единствено поради неспазване срока за проверката не следва да се приеме, че показанията му са негодни.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесният имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството й е измервано и изчислявано в съответствие с установените нормативни правила, като всеки от ответниците дължи по 1/3 от общо дължимата сума в размер на 3706,03 лева или по 1235,34 лева /631,62 евро/. До тези размери се доказва възникването и съществуването на вземания в полза на ищеца, поради което за същите следва исковете за стойност на топлинна енергия да се уважат.

Всеки от ответниците дължи и припадащата му се според идеалните части в съсобствеността, респ. квотата в пасивите от наследството, стойност на извършената услуга за дялово разпределение, опредЕ на основание чл. 162 ГПК от съда в размер на по 21,67 лева с равностойност в евро - 11,08 евро. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Установява се от изравнителните сметки и заключението на вещото лице, че третото лице помагач действително е извършило услугите, поради което и стойността на същите е дължима.

По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15 –ти юни на съответната година доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, като преди издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца до ответника.

По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на отхвърляне като неоснователен.

Претенциите в частта за мораторна лихва върху вземанията за дялово разпределение също са неоснователни. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение, поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е неоснователна.

По разноските

При този изход на спора, всеки от ответниците на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК следва да заплати на ищеца разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 118,93 евро /232,61 лева/ за исковото производство и в размер на 16,65 евро /32,57 лева/ за заповедното производство.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на всеки от ответниците разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на по 40,87 евро /79,94 лева/ от по 400 лева – намален на основание чл. 78, ал. 5 ГПК по възражение на ищеца размер на заплатено от всеки от ответниците адвокатско възнаграждение в пълен размер 600 лева съгласно приложените към отговорите на исковата молба договори за правна защита и съдействие с оглед конкретната правна и фактическа сложност на делото и обема на необходимата адвокатска работа за адекватна защита на сходните интереси на ответниците.

Така мотивиран, съдът