Решение № 623 от 25.2.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 1001/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Административното дело е образувано по жалба на Б. М. П., гр. Плевен, [жк], вх. Б, ар. 3, чрез адв Т. ,съдебен адрес: гр.Плевен, [улица], ет. 2, офис 6 срещу решение № 2153-14-54/12.12.2025 година на директора на ТП на НОИ Плевен. В жалбата се посочва, че решението е незаконосъобразно, немотивирано и следва да бъде отменено. Посочва се, че към датата на подаване на заявлението 19.09.2025г. Б. П. е навършила възраст 51 г., 00м. и 04 дни, и че същата има осигурителен стаж 24г., 01м. и 18 дни положен като служител по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/, зачетен като първа категория труд и 06г. 04м. и 02 дни трета категория труд и при спазване правилата на чл.104, ал.4 от КСО за превръщане на осигурителния стаж на лицата по чл.69 от КСО, общият осигурителен стаж, превърнат в трета категория труд е определен на 46г., 06 м. и 22 дни. Счита, че неправилно е прието от органа, че като военнослужещ по ЗОВСРБ лицето попада само в персоналния обхват на чл.69, ал.1 от КСО, а не в този по чл.69б, ал.1 от КСО, отнасящ се за лицата, полагали труд от първа категория, която съгласно чл.104, ал.1 от КСО се определя с акт на МС, а именно с Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП-отм/, действал до 31.12.1999г. и Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП-в сила от 01.01.2022г./, и длъжностното лице по пенсионно осигуряване е извършило преценка на правото на лична пенсия на ОСВ на лицето по чл.69, ал.1 от КСО и чл.69б, ал.1 от КСО във връзка с чл.18, ал.4 от НПОС, като е приело , че правото на пенсия на Б. П. следва да се разглежда по чл.69 от КСО, тъй като положеният стаж е по ЗОВСРБ и поради факта, че П. има необходимия стаж ,но не отговаря на изискването за възраст по чл.69 КСО , то е постановен отказ. Счита, че П. правилно е посочила нормата на чл.69б,ал. 1 от КСО, тъй като същата е направила преценка, че не отговаря на изискването на чл. 69, ал.1 от КСО- за навършена възраст за пенсиониране, но отговаря на тези по чл.69б, ал.1, т. 1, т.2 от КСО, като в тази връзка, считат за неправилни изводите на адм орган, че няма право на пенсия за ОСВ по чл.69б, ал.1 от КСО. Посочват, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия по чл.69б, ал.1 от КСО П. има навършена възраст 51 г., 00м. и 04 дни, а изискуемият минимум по нормата към 19.09.2025 г. е 51 години , т.е. отговаря на условието за възраст по чл.69б, ал.1 КСО, както и изискването за наличие на 10 години стаж първа категория, тъй като е установено, че към датата на подаване на заявлението -19.09.2025г, тя има осигурителен стаж от тази категория труд в размер на 24г., 01м. и 18 дни, а общият й осигурителен стаж превърнат към трета категория е в размер на 46г., 06 м. и 22 дни, и за нея е изпълнено и условието за общият сбор точки от осигурителния й стаж и възрастта, както изисква чл.69б, ал.1, т. 1 предл. 1 от КСО. Посочва се, че с оглед представените със заявлението документи по чл.2 от НПОС , Б. П. е работела като служител по ЗОВСРБ за период от 24г., 01м. и 18 дни. Цитира се съдебна практика на АССГ, АС Плевен. Моли за отмяна на решението и връщане на преписката за произнасяне на административния орган. Претендира заплащане на разноски. В съдебно заседание оспорващата- Б. М.П., гр. Плевен, [жк], вх. Б, ар. 3, не се явява, представлява се от адв Т., която поддържа жалбата и намира, че оспорващата има право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като и съгласно чл. 18, ал. 4 от НПОС лицата, които не са придобили изискуемия стаж да се пенсионират по-рано, придобиват права по чл. 69б, от КСО , но не се изключва възможността, лицата които отговарят на изискванията на чл. 69б, ал. 1 от КСО да се пенсионират по този ред изначално. Счита, че ако се приеме обратното , то е налице противоречие с чл. 3, ал. 1 и ал. 3 от КСО относно принципа на задължителност, всеобщност, солидарност и равнопоставеност. Моли за отмяна не решението и присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът – директорът на ТП на НОИ Плевен, се представлява от ст. юрк С., която оспорва жалбата и намира, че решението е законосъобразно, тъй като е извършена преценка на правото на пенсия на лицето и по чл. 69 и чл. 69б от КСО, но не е налице право на пенсия. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Представя писмени бележки , в които се посочва, че е извършена преценка на правото на пенсия на лицето съгласно разпоредбата на чл. 69 от КСО, според която военнослужещите придобиват право на пенсия при навършена възраст 54 години и 04 месеца за 2025 г. и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети /18 год./ действително изслужени, като военнослужещи в съответните ведомства. И е установено, че П. има необходимия стаж, но не отговаря на условието за изискуема възраст, тъй като има навършена възраст към датата на подаване на заявлението - 51 год. 00 мес. 04 дни и не може да й бъде отпусната пенсия по реда на тази разпоредба. Посочва се, че е извършена преценка на правото на пенсия на лицето и по чл. 69б, ал. 1 от КСО, но като тъй като има изискуемия по чл. 69 от КСО стаж, поради което не може да се възползва от разпоредбата на чл. 69б от КСО (не попада в хипотезата на чл. 18, ал. 4 от НПОС). Счита, че П. не може да се пенсионира по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО поради наличието на изискуемия стаж за право на пенсия по чл. 69 от КСО, а разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС допуска отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО само за лица, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж от първа/втора категория труд при навършена възраст по чл. 69 от КСО. Счита, че спорът е правен относно прилагане на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, спрямо разпоредбите на чл. 69, ал. 1 и 2 и чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Посочва се, че съгласно чл. 69, ал.1 от КСО военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закопа за резерва на въоръжените сили на Република България, а съгласно чл. 69б, ал.1 от КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: т.1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; т.2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст. Съгласно чл. 18, ал. 4 от НПОС лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Посочва се, че в случая разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС следва да се тълкува именно, като предоставяща възможност на лицата, които имат стаж в специални ведомства, който не е достатъчен, за да могат да се пенсионират по реда на чл. 69 КСО, да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО, стига обаче да са достигнали изискуемата от закона възраст - която в случая е 54 години и 4 месеца, като по този начин се осъществява и целта на изменението в КСО в сила от 01.01.2016 г. в чл. 69 КСО, което уеднакви възрастта за пенсиониране при двата пола и едновременно с това се гарантира, че единствено когато стажът на тези лица от първа/втора категория е недостатъчен при навършена съгласно чл. 69 КСО възраст, те могат да ползват правата си по чл. 696 КСО. Лицата, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 от КСО закони, могат да се възползват от разпоредбата на чл.18, ал. 4 от НПОС и да им се отпусне пенсия по чл. 696, ал. 1 или 2 от КСО, единствено когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, т.е. трябва да са навършили изискуемата възраст по чл. 69 от КСО. Посочва се, че разпоредбите на чл.69, ал.2 и чл.69б, ал.1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата и при сравнението на последователните редакции на чл.69 и чл.69б от КСО е видно, че чл. 18, ал. 4 НПОС по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по- висока степен. Цитира се съдебна практира на ВАС от 2025 година. Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: По заявление от 19.09.2025 година л. 23 по делото на лицето с разпореждане № 2113-14-1702-3 от 29.10.2025 година е отказано отпускане на пенсия , тъй като не са налице предпоставките по чл. 69 от КСО – лицето има изискуемия осигурителен стаж , но не отговаря на изискуемата възраст за 2025 го ида - 54 години и 4 месеца, тъй като е на 51 години. Прието , че има стаж от първа категория в размер на 24 години 01 месец 18 дни по ЗОВСРБ и 6 години 4 месеца и 2 дни от трета категория и е налице изискването от 2/3 или 18 г. действително изслужено в специалните ведомства, но не е навършила възраст. Излагат се доводи за неприложимост на чл. 18, ал. 4 от НПОС и чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като това изключение се отнася само по отношение на продължителност на осигурителен стаж, но не и за възрастта и лицата ,които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б от КОС и поради това, че П. има стаж по чл. 69 от КСО, но не е невършила възрастта по чл. 69 от КСО за 2025 година, то тя няма право на пенсия по този ред, а по чл. 69б от КСО в случай, че е навършила възраст по чл. 69 от КСО, но не и достига осигурителен стаж, а в случая тя не е навършила изискумата по чл. 69 от КСО възраст за 2025 година. Срещу разпореждането е подадена жалба от Петрова с мотиви за неправилно прилагане на закона, тъй като има изискуемата възраст и стаж по чл. 69б от КСО за 2025 година и следва да й бъде отпусната пенсия. С процесното решение от 12.12.2025 година е отхвърлена жалбата и е потвърдено разпореждане от 29.10.2025 година. Прието е, че лицето има стаж по ЗОВСРБ и следва правото на пенсия да се преценява по реда на чл. 69 от КСО, като към дата на подаване на заявлението изискванията за отпускане на пенсия са навършени 54 години и 2 месеца и минимум 27 години стаж, от които 2/3 или 18 г. действително изслужени в специални ведомства, а лицето има навършена възраст от 51 години 4 дни и не отговаря на изискването за навършена възраст и не може да се отпусне пенсия по реда на чл. 69 от КСО. Приема се, че с нормата на чл. 69 от КСО е въведено изискване за наличие на минимална изискуема възраст за придобиване на право на пенсия и за общ осигурителен стаж, част от който действително изслужен в посочените в нормата ведомства като не се прави разграничение, дали лицето е мъж или жена. Посочва се, че по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО се въвежда възможност за пенсиониране в зависимост от съответната възраст за мъже и жени и при 10 години стаж от първа категория, като следва да е налице сбор от стаж и възраст, съответен за годината. Приема се, че лицето не може да се пенсионира по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като има изискуем стаж по чл. 69 от КСО, но не е навършило възрастта, а разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС допуска отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО само за лица, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж от първа/втора категория при навършена възраст по чл. 69 от КСО. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореното решение е издадено от компетентен орган по см. на чл. 117, ал. 3 от КСО – директор на ТП на НОИ –Плевен . Съдът намира, че решението е постановено в установената писмена форма, изложени са мотиви, спазени са административно-производствените правила, правилно е приложен материалният закон и целта на закона. Съгласно чл. 69, ал. 1 от КСО военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, като през 2025 година придобиват право на пенсия при навършване на възраст 54 години и 4 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи. Съгласно чл. 69б, ал. 1 от КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия за 2025 година при навършени 51 години за жените . Съгласно чл. 18, ал. 4 от НПОС лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО. От анализа на нормата на чл. 69 КСО следва извод, че тя въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, като изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата, като изпълняващите длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но само когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 КСО. В случая не се спори по делото, че към датата на подаване на заявлението лицето е на 51 години 4 дни и има 24 години 1 месец 18 дни стаж, придобит по ЗОВСРБ и 6 години 4 месеца 2 дни от трета категория или общ стаж от 46 години 6 месеца 22 дни и има 18 години по ЗОВСРБ т.е. отговаря на изискването за стаж по чл. 69 от КСО – 18 години стаж , но не е навършило възрастта по чл. 69 от КСО – 54 години и 4 месеца. Съдът намира, че нормата на чл. 69 КСО въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, като се създава възможност на лица, работили като държавни служители по специални закони, сред които е ЗОВСРБ, да придобият право на пенсия при навършени 54 години и 4 месеца за 2025 година и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони. С оглед положен стаж от Петрова по ЗОВСРБ попада в обхвата на чл. 69, ал. 1 КСО, но поради факта, че не е навършила възрастта, то не може да й бъде отпусната пенсия по реда на тази разпоредба. Правилно е посочено от административния орган, че не може да бъде отпусната пенсия по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО вр чл. 18, ал. 4 от НРОС , тъй като, за да бъде отпусната пенсия по този ред е необходимо, лицето, което има стаж, положен по реда на чл. 69 от КСО и е навършило възрастта по чл. 69 от КСО да има недостиг на стажа по чл. 69 от КСО и именно поради това е предоставена възможност при недостигащ стаж по този член да се извърши преценка на правото на пенсия по чл. 69б от КСО, където се изисква такъв от 10 години. Петрова има изискуем стаж по чл. 69, ал. 1 от КСО, но не отговаря на изискването за възраст за 2025 г. - 54 г. и 4 месеца, то тя не придобива право на пенсия за ОСВ и изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС вр. чл. 69б, ал. 1 от КСО, е неприложимо, Тази норма е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 КСО и е облагоприятстваща за лицата от специалните ведомства, като се отчита специфичният характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл. 69 КСО. Петрова не попада в обхват на лица по чл. 69б, ал. 1 от КСО, отнасящ се за лицата, придобили осигурителния стаж при реалното и действително полагане на труд при условията на първа категория, тъй като тя има стаж по ЗОВСРБ и не може да се извърши само преценка на правото й на пенсия по този разпоредба. При сравнението на последователните редакции на чл. 69 и чл. 69б КСО е видно, че нормата на чл. 18, ал. 4 НПОС е обусловена от измененията им и всъщност по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен. В тази насока е и съдебната практика на Върховен административен съд - Решение № 1022 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8308/2025 г., VI о, Решение № 13029 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6054/2025 г., VI о., Решение № 12410 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4623/2025 г., VI о. и др. по описа на ВАС на РБ. Неоснователен е довод на оспорващата за нарушение на чл. 3, т. 3 от КСО, тъй като именно при спазване на принцип на равнопоставеност с нормите на чл. 69 и чл. 69б от КСО се предоставя възможност на лицата, които са полагали труд по определени закони при недостигащ стаж да се възползват от по-благоприятна възможност и да им бъде отпусната пенсия при навършена възраст, дори и при стаж, по-малък от изискуемия. Предвид горното съдът намира, че решението е законосъобразно – издадено от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с административно-производствените правила и материалния закон и в съответствие с целта на закона –упражняване на права от осигурените лица по осигурените социални рискове с оглед характер на положения от тях труд и следва да бъде отхвърлена жалбата. С оглед изход на делото и искане на пълномощник на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева , то съдът намира , че на основание чл. 143, ал. 3 от КСО следва Б. М.П., гр. Плевен, [жк], вх. Б, ар. 3 да заплита на ТП на НОИ Плевен разноски в размер на 102, 26 евро /200 лева/ за юрисконсултско възнаграждение. Предвид горното и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав