Решение № 30 от 16.1.2025 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 729/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Срещу Решение № 165 от 03.06.2024г. по гр. д. № 769/2023г. на PC Разлог, в частта му относно разпределяне правото на ползване на мазето, е депозирана въззивна жалба от Р. М. Ш., ЕГН ••••••••••, и от М. Р. Ш., ЕГН ••••••••••, и двамата от гр. Я., ул. •, чрез адв. Н. Г. Р.. С въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност и немотивираност на първоинстанционното решение на РС Разлог, в обжалваната му част, както и доводи че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се с въззивната жалба първоинстанционното решение в обжалваната част, че с избрания вариант за разпределение на ползването на мазето, съобразно заключението на експерта по приетата СТЕ, жалбоподателите са ощетени с повече от 13кв.м. Сочи се в жалбата че преди смъртта на брат, майка и баща, са ползвани изцяло всички помещения в мазето. Всички са ползвали мазе №1 за съхранение на зимнина. В мазе № 4 е имало кухня, която се ползвала от майката на М. и И.. В мазе № 4 има бойлер, какъвто има на всеки етаж от къщата. Поддържа се с жалбата, че никой от съсобствениците не се нуждае от този бойлер, тъй като той обслужва мазето. Това, че водата може да се качва към ет.1, не означава че дава предимство на собственикът на ет. 1 да ползва това мазе. И. си има баня и кухня и бойлер на своят първи етаж. Твърди се с въззивната жалба, че в мазето никой от съсобствениците не е правил някакви големи преустройства, които да водят до извода кой кое помещение да ползва. Жалбоподателят твърди, че единствено той е направил врата към двора на мазе № 3 и от него излиза директно на двора. Всички останали мазета могат да бъдат разпределени по начин, всеки да получи квадратура, съответстваща на квотата от собствеността. Оспорва се като недопустим извода на съда- че ответникът има рафтове в мазе № 4 и затова същото не може да бъде предоставено на жалбоподателя за ползване. Поддържа се че ако на въззивника бъде предоставено за ползване мазе № 3 и мазе № 4, същият ще бъда ощетен само с площ от 5кв.м. Но при сегашното разпределение, жалбоподателят е ощетен с повече от 13кв.м. Поддържат се доводи за неправилност на обжалваното Решение № 165 от 03.06.2024г. по гр. д. № 769/2023г. на PC Разлог, тъй като е несправедливо вариант на разпределение, при който друг съсобственик ползва площ от 13 кв.м. в мазето повече от жалбоподателя, без същият да е компенсиран по никакъв начин с нищо. Навеждат се доводи за явна немотивираност и необоснованост и за решение, което не защитава собственическите права на съделиталите, а затвърждава една явна несправедливост, дължаща се на недобросъвестното поведение на ответникът. Твърди се с въззивната жалба, че съдът не се е произнесъл и не е разпределил правото на ползване на четирите помещения на мазето по начин, по който всички съсобственици да бъдат удовлетворени съобразно квотите им в собствеността. Така постановено решение освен необосновано, се явява и неправилно и несправедливо. Оспорва се с въззивната жалба приетото от първоинстанционния съд в мотивите към обжалвания съдебен акт- че в мазе № 4 има поставена дограма от ответника, като се сочи че тази дограма е поставено от родителите на страните по делото. На стените има поставена обшивка от пластмаса, която не е с някаква стойност и може да бъде взета от ответникът без да се наруши нейната цялост. Същевременно поддържа се, че в мазе № 3 жалбоподателите също са поставили плочки и има направена изолация на пода и на външните стени, поради което ако ответникът получи мазе № 3, ще има освен плочки и изолация на стените и пода, която значително надвишава неговите подобрения в мазе № 4 и не биха се създали предпоставки за финансово ощетяване на която и да било от страните по делото. Поради изложното, поддържа се с въззивната жалба че съдът е следвало да разпредели правото на ползване на мазетата съобразно ВАРИАНТ 2 ПРИЛОЖЕНИЕ 5 от приетото заключение на вещото лице. Иска се с въззивната жалба от състава на ОС Благоевград- да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на РС Разлог в обжалваната му част като неправилно, немотивирано, постановено при нарушение на материалният закон и на процесуалните правила. В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор на подадената въззивна жалба, постъпил е писмен отговор от насрещната страна- И. Р. Ш., ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника адв. Р. К., с който се поддържа че решението постановено от РС Разлог е правилно и законосъобразно и се иска от въззивния съд да остави без уважение депозираната въззивна жалба. Сочи се с отговора на въззивната жалба, че пред РС Разлог е предявен за разглеждане иск по чл. 32 ал. 2 от ЗС, между съсобствениците Р. М. Ш. и М. Р. Ш., за разпределение право на ползване на съсобствен недвижим имот, представляващ УПИ VII, в кв. I, по плана на град Я., с площ от 707кв.м., при съседи -улица, общински имот за озеленяване и УПИ VI, пл. № 93 и река, ведно със съотвените идеални части от построената в него двуетажна масивна къща -мазе и таван при равни квоти 1/2 идеална част. Сочи се от въззиваемата страна, че при повторен разпит на свидетелите в открито съдебно заседание пред РС Разлог, установява се, че мазе, посочено като №4 в заключението по делото, се ползва от ответника след смъртта на наследодателите, като има прозорец от него. В това помещение има бетонна мивка, без други мебели. Имало и ел. бойлер в помещение № 4, както и газов котлон. На помещението е правен ремонт, като ответникът е поставил и плочки в помещението през 2019 г. От разпитаните свидетели по инициатива на ответниците - Ф. С. - • на ответника и Д. С. - • на ответника, съдът установи, че имало устна уговорка между страните за ползването на мазетата - по 2 за всяка от страните. От общото стълбище, за да се влезе в мазетата, има коридор. От този коридор може да се влезе в 3 стаи, обособени като 3 мазета. Тъй като едното мазе е било по-голямо като размери, същото е разделено със стена и се ползва от ищците. Ответникът ползвал другите две. Ползваните от ищците мазета, има тръби и може да се пусне течаща вода във всеки момент. В мазетата ползвани от ответника, има мивка и вода, които са изградени от общия наследодател на страните. Ищците могат да влизат в ползваните от тях мазета от двора, тъй като има отворена от тях врата. Д. С. сочи, че в мазетата ползвани от ответника, има мивка и бойлер, от който се захранвал с топла вода първия етаж, собственост на ответника. Отделно от това, в другото мазе имало водопровод и канал към кухнята на първи етаж. В тези мазета била създадена и реновирана инфраструктура, която обслужвала първия етаж от къщата. В мокрото помещение нямало почти никакво оборудване. По делото е прието и заключение на вещото лице инж. Х. Г., с което са предложени варианти за разпределение на ползването на общите части от процесния имот. Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че при правилно установена фактическа обстоятелства, съдът е стигнал до верни правни изводи и е постановил правилно решение. Поддържа се, че съдът е постановил допустимо съдебно решение, като производството по чл. 32 ал. 2 от ЗС, представлява осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод ползването на общата вещ. При разрешаване на спора съдът съобразява правата на съсобствениците, изградените от тях подобрения и фактическото положение до възникване на спора и предназначението на имота. В случая съда при постановяване на своето решение е съобразил всяка от предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 32 ал.2 от ЗС, като е постановил правилно и законосъобразно решение. Оспорват се от въззиваемата страна наведените доводи с въззивната жалба, като се поддържа че при подробно запознаване с наведените фактически твърдения, жалбоподателят се позовава на факти и обстоятелства, за които по делото няма представени никакви доказателства и не се излагат правни доводи относно неправилността на решението. С оглед изложеното, иска се от въззивния съд да отхвърли като неоснователна предявената въззивна жалба и да потвърди решението на Районен съд- Разлог, в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждането на сторените от въззиваемата страна пред настоящата съдебна инстанция. Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК, намира подадената въззивна жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на неизгодните за ответника по предявените искове части от съдебното решение. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна. Депозираният писмен отговор изхожда от надлежната въззиваема по делото страна, същият е редовен, депозиран в установения законов срок и следва да бъде съобразени от съда при произнасянето му с въззивното решение. В насроченото от съда открито съдебно заседание в пледоариите си при устните състезания, адв. Р. като пълномощник на въззивниците, моли съда да уважи подадената жалба, на основанията изложени в нея. Поддържа се обжалването на Решение № 165 от 03.06.2024г. по гр. д. № 769/2023г. на PC Разлог, в частта му относно разпределението на правото на ползване на мазето на 2 МЖС, с аргумента че същото е несправедливо, тъй като съдът е избрал вариант 1 от заключението на експерта по приетата СТЕ, при който разпределението не е съобразено с квотите на страните в съсобствеността, като ищците са ощетени с 13 кв.м. Възразява се срещу аргумента за завареното ползване на мазето, както и за направените от страните подобрения в различните помещения на зимничния етаж, на които първоинстанционният съд се е позовал за да избере за резпределение на ползването именно вариант 1 от заключението на вещото лице. Поддържа се по съществото на делото от пълномощника на виззивната страна, че далеч по- страведлив за страните е вариант 2 от заключението, при който ищцовата страна е ощетена с по- малко площ за ползване. Излагат се доводи, че след като съдът е избрал да разпредели правото на ползване по отношение на мазето на съсобствената жилищна сграда, то той е следвало да посочи по какъв начин ще бъде компенсирана страната, на която е предоставена за ползване площ с 13 кв.м. по- малко, а това не е сторено с обжалваното решение на РС Разлог. При пледоариите си по съществото на делото пред настоящата съдебна инстанция пълномощникът на въззиваемия- адв. К. поддържа оспорването на въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение като неоснователна. Излага се становище по съществото на делото, че при избора на вариант за разпредение на правото на ползване на мазето на жилищната сграда, първоинстанционтия съд е съобразил всички правнорелевантни факти/ползването на помещенията досега, направените подобрения и изградената инфраструктура за захранване с вода на етажите от жилищната сграда/, като при отчитане наличието на кумулативно предвидените в закона предпоставки, е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение. Окръжният съд, при изпълнението на правомощията си на въззивна инстанция, съобрази следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от Р. М. Ш., ЕГН •••••••••• и М. Р. Ш., ЕГН ••••••••••, и двамата на адрес: в гр. Я., ул. •, действащи чрез своя пълномощник адв. Н. Р., АК - Благоевград, срещу И. Р. Ш., ЕГН ••••••••••, с която се иска разпределяне правото на ползване по реда на чл.32 от ЗС, на съсобствения на страните недвижим имот, находящ се в гр. Я., представляващ- УПИ VII, в кв. 1, по плана на гр. Я., при съседи: улица, общински имот за озеленяване и УПИ VI, пл. № 93 и река „Джебре“, ведно със съответните идеални части от построената в него ДВУЕТАЖНА МАСИВНА КЪЩА- мазе и таван, при равни квоти- 1/ 2 идеална част за ищците и 1/ 2 идеална част за ответника. Исковата претенция е основана на твърдението, че страните по делото са собственици на описания в исковата молба недвижим имот, находящ се в град Я. - УПИ VII /седем/ в квартал 1/едно/ по плана на град Я., с площ от 707кв.м., при съседи - улица, общински имот за озеленяване и УПИ VI пл.№ 93 и река „Джебре“, ведно с построената в него двуетажна масивна къща. Сочи се че ищците са баща и син и са собственици на втория жилищен етаж от къщата, а ответникът е собственик на първия жилищен етаж от къщата. Твърди се с ИМ, че дворът и мазето и тавана на жилищната сграда, са общи части. За да се обоснове правния интерес от предявяването на иск по чл. 32 ал.2 от ЗС, сочи се с ИМ, че съществува неразбирателство между ищците и ответника как да ползват съсобствените им общи части от имота. Поддържа се от ищците, че страните са съсобственици при равни квоти- по 1/ 2 идеална част за ищците и 1/ 2 идеална част за ответника по делото, по отношение на дворното място и мазето и тавана на построената в него 2 МЖС. Твърди се с ИМ, че в дворното място ответникът И. Р. Ш., притежава постройки, които не са описани в нотариалният акт, т.е. заема от дворното място определена площ и въпреки това продължавал да претендира свободната площ да бъде разделена за ползване поравно. Поради неразбирателство между страните за начина на разпределение на ползването на съсобствения недвижим имот, съобразно квотите на собственост, ищците поддържат че за тях е налице правен интерес да предявят иск пред съда, който да постанови решение, с което да разпредели правото на ползване на общите части от съсобствения имоти- УПИ VII, в кв. 1 по плана на град Я., с площ от 707кв.м.. при съседи - улица, общински имот за озеленяване и УПИ VI пл. № 93 и река „Джебре“, ведно със съответните идеални части от общите части на двуетажната масивна къща - мазе и таван при равни квоти – 1/ 2 ид.ч. на двамата ищци и 1/ 2 ид.ч. за ответника. С писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК от ответника по предявения иск- И. Р. Ш., не възразява срещу допустимостта на предявения иск по чл. 32 ал.2 от ЗС, като не се оспорва твърдението с ИМ че процесния недвижим имот е съсобствен между страните по делото, при равни квоти. Поддържа се с отговора на ИМ, че не отговаря на действителното фактическо положение твърдението в исковата молба, че в дворното място има постройки, които не са описани в нотариалния акт. Твърди се от ответника, че в двора е имало постройки, изградени още приживе от бащата на ответника, които били съборени от ищците и на тяхно място те започнали да строят незаконно голяма пристройка. Поддържа се с отговора на ИМ, че тавана на съсобствената жилищна сграда се ползва само от ищците по делото, а ползването на мазетата е от съсобствениците на имота. Сочи се още с писмения отговор пред РС Разлог, че единствените постройки в двора са два гаража, които се ползват от ответника и брат му. Пред РС Разлог са събрани писмени и гласни доказателства, допусната е изслушана и приета – СТЕ, в която вещото лице е изготвило и представило на съда и на страните варианти за разпределение на правото на ползване на мазето и тавана на 2 МЖС и на УПИ VII, в кв. 1 по плана на град Я.. Пред въззивният съд не са направени доказателствени искания и не са събирани нови доказателства. С обжалваното Решение № 165 от 03.06.2024г. по гр. д. № 769/2023г. на PC Разлог, първоинстанционният съд е уважил предявения иск по чл. 32 ал.2 от ЗС, като при осъществена съдебна администрация е разпределил правото на ползване върху УПИ VII, в кв. 1 по плана на град Я., с площ от 707кв.м., съобрано вариант II от заключението на вещото лице по приетата СТЕ, разпределил е правото на ползване на мазето на 2 МЖС, между страните по делото съобразно вариант I от заключението на вещото лице по приетата СТЕ, извършил е разпределение на ползването на подпокривното пространство/тавана/ на съсобствената 2 МЖС, съобразно изготвения вариант в писменото заключение, като първоинстанционният съд при разпределение на правото на ползване е съобразил равните квоти на страните в съсобсвтеността- по 1/ 2 идеална част за всяка една от тях. Решението на РС Разлог е било обжалвано само в частта му относно разпределението на правото на ползване на мазето на 2 МЖС между съсобствениците на недвижимия имот. В останалата му част Решение № 165 от 03.06.2024г. по гр. д. № 769/2023г. на PC Разлог не е било обжалвано и същото е влязло в законна сила. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и при съобразяване изводите на експерта по допуснатата и изслушана съдебно техническа експертиза, съдът приема за установено във фактическо отношение следното: Установява се от писмените доказателства, събрани пред първоинстанционния съд, че страните по делото- Р. М. Ш. и И. Р. Ш., са съсобственици на процесния по делото недвижим имот- УПИ VII, в кв. 1 по плана на град Я., с площ от 707кв.м., както и на общите части от изградената в дворното място 2 МЖС- мазе и таван. Не е спорно между страните, а установява се и от писмените доказателства по делото, че страните са съсобственици при равни квоти- по 1/ 2 идеална част от общите части на жилищния имот и дворното място, като Р. М. Ш. е собственик на втория жилищен етаж от къщата, а неговия чичо И. Р. Ш., е собственик на първия жилищен етаж от жилищната сграда. М. Р. Ш. и И. Р. Ш. са братя и живеят със семействата си в съсобствения жилищен имот, като мазето и подпокривното пространство се ползват общо от страните. Собствеността е била прехвърлена от родителите на двамата братя- Р. И. Ш. и Ф. А. Ш., с приетите като писмени доказателства Нотариален акт за дарение на недвижим имот № •, • на нотариус с район на действие - Районен съд - Разлог, с който Р. И. Ш. и Ф. А. Ш., са дарили на Р. М. Ш. и на М. Р. Ш., при равни дялове- 1/ 2 идеална част от УПИ VII /седем/ в квартал 1/едно/ по плана на град Я., с обща площ от 707кв.м., при съседи - улица, общински имот за озеленяване и УПИ VI пл.№ 93 и река „Джебре“, ведно с втори жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна къща със застроена площ от 84, 48 кв.м., ведно с 1/ 2 идеална част от общите части на къщата и правото на строеж на парцела. С приетия като писмено доказателство Нотариален акт за дарение на недвижим имот № •, • на нотариус с район на действие - Районен съд - Разлог, Р. И. Ш. и Ф. А. Ш., са дарили на И. Р. Ш.- 1/ 2 идеална част от УПИ VII /седем/ в квартал 1/едно/ по плана на град Я., с обща площ от 707кв.м., при съседи - улица, общински имот за озеленяване и УПИ VI пл.№ 93 и река „Джебре“, ведно с първи жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна къща със застроена площ от 84, 48 кв.м. При прехвърлянето на правото на ползване върху сина им- И. Р. Ш. върху първия жилищен етаж, прехвърлителите- Р. И. Ш. и Ф. А. Ш., са запазили правото си на ползване върху имотите- заедно и поотделно, до края на живота си. По делото пред РС Разлог е представена и приета като писмено доказателство- актуална Скица № 245 от 19.07.2023г., издадена от Община Я., на урегулиран поземлен имот (УПИ) VII в квартал 1 по плана на град Я., имотът е с обща площ от 707 кв.м., като за съсобственици на имота при равни части по разписния лист са записани Р. М. Ш. и И. Р. Ш.. В скицата е налице посочване на съседите на имота, но липсва отразяване на процесната 2 МЖС и изградените гаражи в имота, чието разпределение на ползването се иска. Липсват доказателства дали тези постройки са изградени въз основа на издадени редовни строителни книжа и въз основа на строително разрешение и какъв е статута на изградените сгради в процесния имот. Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетели, от чиито показания се установява, че страните не могат да постигнат съгласие относно начина на ползването на общите части на съсобствения недвижим имот- разпределение на ползването на дворното място и на тавана и мазето към изградената в него 2 МЖС. Събрани са пред РС Разлог гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А. Ю. Х. - Ш. - • на ищците, както и Ф. С.- • на ответника и Д. С.- • на ответника. Свидетелката А. Х. - Ш. в показанията си пред РС Разлог сочи, че ищците и ответникът живеят на различни етажи в общ дом, като общи части от този дом са мазетата и тавана. Общите наследодатели на ищеца М. Ш. и ответникът И. Ш. са починали през 2019г., като приживе са разпределили между синовете си собствеността на етажите на къщата. Разпитаната свидетелка сочи че преди да починат свекър и свекърва и живеели на първия етаж и ползвали мазето, почти изцяло. След смъртта им, мазето останало да се ползва от ответника и семейството му, като ищците разполагали с около 2 кв.метра от мазето, където ползвали за поставяне на зимнина. Мазето се състояло от три стаи, баня и коридор. Твърди се в показанията на свидетелката А. Х. - Ш., че на тавана на къщата се съхранява багаж, който бил както на ищците, така и на ответника. Дворът се ползвал както следва - ищците ползвали частта откъм реката, а ответникът ползвал частта откъм имот с пл. № 6 в кв. 1. Сочи че първоначално дворното място било поделено за ползване напречно към реката, но след като ищците направили подпорна стена откъм реката, ответникът поискал ползването на двора да се раздели не вертикално, а хоризонтално, като към настоящия момент дворното място се ползва- частта откъм реката от И. Р. Ш., а другата половина от ищците- М. Р. Ш. и неговата съпруга. В показанията си свидетелката Ш. изразява своето желание да бъде построен в имота отделен вход за втория етаж, който да се намира или откъм реката, или откъм пътя, тъй като ответника често пречел на трети лица да им идват на гости. В имота имало и два гаража, но относно тяхното ползване нямало спор. Преди време имало кокошарник, яхър и плевня, но същите били съборени с разрешението на ответника, тъй като били протекли и започнали да гният. В първоначалните си показания по отношение на мазето- свидетелката А. Х. - Ш. сочи, че след преграждането на голямото помещение в мазето и образуване на две отделни мазета, 2 мазета се ползват от И. Р. Ш., а преградената стая се ползва от ищците М. Р. Ш. и неговото семейство. Пред първоинстанционния съд е допуснат допълнителен разпит на свидетелката А. Х. - Ш., която сочи че от мазе № 4 към двора няма външна врата, а само прозорец. Сочи че в помещение № 4 има само бетонова мивка и няма никакви други мебели. Това помещение заедно с мокрото помещение е било ползвано от свекървата на свидетелката/майката на М. Р. Ш. и И. Р. Ш./, до смъртта и. свидетелката пояснява че в останалите помещения в зимничната част- мазе № 1, 2 и 3 няма мивка. Свидетелката А. Х. - Ш. сочи в показанията си че тя и нейния съпруг са ползвали по споразумение между страните досега- помещения № 2 и № 3, в които са направили подобрения- направили са изолация на външните стени и са поставили плочки на пода на двете помещения. Свидетелката сочи че в помещение № 4 в мазето, ползвано от ответника И. Р. Ш. и неговото семейство има бойлер и газов котлон, останал от нейната свекърва докато тя е ползвала това помещение. Свидетелката сочи че бойлера е нов и го е поставил ответника през 2019г. след смъртта на свекърва и, като е бил сменен стария бойлер. В мокрото помещение, което вещото лице в заключението си по всички варианти предлага да остане за общо ползване, свидетелката А. Х. - Ш. сочи че няма бойлер, но има пространство да бъде поставен такъв. Свидетелката потвърждава, че в помещение № 4 до едната стена минават всички вертикални щрангове за намиращите се отгоре в двата етажа- кухни и бани. Свидетелката А. Х. - Ш. пояснява още при повторния и разпит пред съда, че през техните мазета/№ 2 и № 3/ минават тръби, но те не могат да вземат вода от тях, тъй като това са тръбите които захранват помещенията на първия жилищен етаж, собственост на ответника по делото. Тя сочи че за захранване на втория жилищен етаж с вода, ищецът М. Р. Ш. е прокарал отделна водопроводна мрежа от мазето на жилищната сграда, директно за втория жилищен етаж. Повторен разпит пред първоинстанционния съд е извършен и на свидетеля Д. С. С.- • на ответника по делото. Свидетелят пояснява че в ползваните пред годините мазета № 1 и № 4 от неговия тъст, има изградена ВиК инсталация за захранване с вода на първия жилищен етаж от жилищната сграда, който е собственост на ответника и на неговото семейство. Свидетелят пояснява че неговия тъст също е направил подобрения в мазе № 4, където е направил обшивка на стената и е поставил плочки на пода, като освен това е направен ремонт и сменен стария бойлер с нов. Сменена е и дограмата на прозореца на мазе № 4. Свидетелят сочи, че през мазетата ползвани от тъста му не минават отводни канали. Отводните канали за къщата минават през мокрото помещение в мазето, което може да се ползва и от двете страни. Свидетелят сочи, че тъст му е поставил бойлер само в мазе № 4, а няма поставен бойлер в кухнята на първия етаж, която се намира непосредствено над същото мазе. Пред първоинстанционния съд разпитани са като свидетели по искане на ответника- Ф. И. С. и Д. С. С.- • и • на ответника. Свидетелката Ф. С. сочи в показанията си, че в имота има построени два гаража от бабата и дядото на свидетелката, като същите се ползват от двамата братя. Свидетелката сочи че преди имало изградена плевня и сайванти, но същите били съборени. Ф. С. сочи че тавана на сградата се ползва изцяло от ищците по делото, а между двамата братя имало устна уговорка за ползването на мазетата- по две за всяка от страните, като ответникът ползва преградената стая в мазето. Сочи се от тази свидетелката пред РС Разлог, че до къщата се изгражда постройка от ищците, която е с големина колкото размера на къщата от едната страна, без за това да е искано съгласието на бащата на свидетелката. Ф. С. поддържа в показанията си, че страните между съсобствениците са влошени и има неразбирателство как да се разпредели ползването на общите части. Тя сочи че живее в гр. Б. и родители и дошли на гости да видят внучето си. Когато се върнали намерили двора преграден с мрежа и други промени в съсобствения имот, извършени от ищците по делото. При описанието на състоянието на мазето и ползването на същото от страните, свидетелката Ф. С. сочи следното: В мазето се влиза от общо вътрешно стълбище, като за да се влезе в мазетата, има коридор. От този коридор можело да се влезе в три стаи, обособени като три мазета. Тъй като едното мазе било по-голямо като размери, било разделено със стена и се ползвало от ищците. Ответникът ползвал другите две стаи. Там, където ищците ползвали мазетата, имало тръби и можело да се пусне течаща вода във всеки момент. В мазетата, ползвани от ответника, имало мивка и вода, които били създадени от общия наследодател на страните. Ищците можели да влизат в ползваните от тях мазета откъм двора, тъй като имало допълнително избита външна врата. Свидетелката сочи че в мазето има и обща баня, която представлява старо корито и течаща вода, но твърди че не е влизала в мазето от смъртта на чичо си/през 2019г./. Ф. С. пояснява в показанията си, че в по-голямото помещение в мазето живеели първоначално нейните дядо и баба, а по- късно и чичо и, който бил болен. Всичките те починали през 2019г. и 2020г. По делото по искане на страните, пред първоинстационния съд- РС Разлог е назначена съдебно-техническа експертиза, като вещото лице инж. Х. И. Г. съобразно поставените му задачи, е изготвило варианти на разпределение на ползването на дворното място/ УПИ VII, в кв. 1 по плана на град Я., с площ от 765кв.м./, придружени със скици за предложените разпределения. С въззивната жалба първоинстационното решение е обжалвано само в частта му за допуснатото разпределение на мазето на 2 МЖС, поради което въззивният състав на съда се е ограничил в настоящото изложение в анализа на приетата съдебно-техническа експертиза в тази и част. Въз основа на събраните по делото пред РС писмени доказателства и след оглед на имота на място, експерта инж. Х. Г. в приетото писмено заключение от състава на РС Разлог сочи, че в мазето на двуетажната жилищна сграда са изградени 4 стаи, мокро помещение и коридор. Към момента на огледа две от стаите се ползват от ответника и две стаи от ищците. Стаите ползвани от ответника са с входни врати от коридора, а двете стаи ползвани от ищците са свързани помежду си с вътрешна врата, като подхода към тези стаи е от две страни- от коридора и откъм дворното място. Експерта сочи, че помещенията в мазето се ползват по предназначение, за складиране на вещи от бита, консервирани храни и др. След заснемане на зимничния етаж на 2мж в УПИ VII-93, кв.1 по плана на гр.Я., експерта е предложил три варианта за разпределение ползването му. Първи вариант за ползване на зимничният етаж: Предложението на експерта по първи вариант е: ищиците да ползват помещение № 2 с чиста площ 12, 37кв.м. и помещение № 3 с чиста площ 8, 00кв.м. Обща чиста площ за ползване от ищците 20, 37кв.м. По първи вариант ответникът следва да ползва помещение № 1 с чиста площ 15, 79кв.м. и помещение № 4 с чиста площ 17, 15кв.м. Обща чиста площ за ползване от ответника 32, 94кв.м. Стълбището, коридора и мокрото помещение по варианта ще се ползват общо от двете страни. Недостатък на варианта е голямата разлика в чистите площи за ползване на помещенията от страните по делото /12, 57кв.м./. Разпрезелението на помещенията по вариант I е посочено в Приложение № 4 към експертното заключение. Втори вариант за ползване на зимничния етаж: По втори вариант експертът инж. Г. предлага ищиците да ползват помещение № 3 с чиста площ 8, 00кв.м. и помещение № 4 с чиста площ 17, 15кв.м. Обща чиста площ за ползване от ищците 25, 15кв.м. По втори вариант ответникът следва да ползва помещение №1 с чиста площ 15, 79кв.м. и помещение № 2 с чиста площ 12, 37кв.м. Обща чиста площ за ползване от ответника 28, 16кв.м. Стълбището, коридора и мокрото помещение по варианта ще се ползват общо от двете страни. По този вариант вратата между пом. № 2 и пом.№ 3 се затваря. Разпрезелението на помещенията по варианта е посочено в Приложение № 5 към експертното предложение. Трети вариант за ползване на зимничния етаж: По трети вариант предложен за разпределение на зимничното помещение от експерта, ищиците ще ползват помещение № 2 с чиста площ 12, 37кв.м. и помещение № 4 с чиста площ 17, 15кв.м. Обща чиста площ за ползване от ищците 29, 52кв.м. По трети вариант ответникът следва да ползва помещение № 1 с чиста площ 15, 79кв.м. и помещение № 3 с чиста площ 8, 00кв.м. Обща чиста площ за ползване от ответника е 23, 79кв.м. Стълбището, коридора и мокрото помещение по варианта ще се ползват общо и от двете страни. По този вариант вратата между пом. № 2 и пом.№ 3 се затваря. Разпрезелението на помещенията по варианта е посочено в Приложение № 6 към приетата СТЕ. Експерта сочи в писменото си заключение, че по трите варианта помещенията, които ще се ползват от страните по делото в мазето са оцветени в представените към него скици- приложения, както следва: На ищците - в зелен цвят. На ответниците - в син цвят. За общо ползване - в червен цвят. При разпита на експерта в съдебно заседание вещото лице пояснява, че Мазе №3 има възможност да се обслужва от 2 места- от коридор през стая № 2 и откъм южната фасада на жилищната сграда. Посочено е в Приложение № 4, врата която води към зелената част, но през червената, като тази врата я има в момента и води към двора. От стая № 2 към стая № 3 сщо има изградена врата. Не знам кой е правил вратата, но мазета № 2 и № 3 към момента се ползват от ищците. С една дума помещение № 2 се явява като преходно помещение. Във вариант 1 на мазетата - има 13 кв. м разлика. Това е варианта, в който и в момента се ползват мазетата от страните по делото. При разпита му вещото лице изразява становище, че ако остане вариант първи за ползването на мазето, тази 13 кв.м. разлика може да се преодолеят с вътрешни преустройства, като се променят стените на някое от помещенията в син цвят. Например в мазе 1 да се измести стената, която не е носеща. Мокрото помещение, ако се откаже другата страна от него, може да се ползва за добавка, като то е с площ около 4 кв. м. Значи, за да се компенсират тези 13 кв. м разлика, единия вариант е на мазе № 1 да му се намали чистата площ или мокрото помещение да се прибави към зелената. Вещото лице пояснява, че мокрото помещение има едно бетоново корито и оттам започва инсталацията за нагоре, за санитарните помещения и за двата етажа, затова мокрото помещение е обща част. При разпита му пред състава на РС Разлог, експерта по приетата СТЕ пояснява още, че с най-малка разлика между площта на двата дяла е вариант 2 за мазетата, където разликата е 3 кв. м. Там може ищците да ползват 3 и 4 като мазета без преустройства, но трябва отново да се затвори врата между мазе № 2 и мазе № 3. А при вариант 3 ищците са ощетени с 5.73 кв.м, като той отново не е изгоден, защото там няма достъп до врата, която е направена към дворното им място. При отговор на въпросите на пълномощниците на страните, при разпита му пред състава на РС Разлог, експерта по приетата СТЕ изразява становище, че ако стане повреда във водопроводната мрежа на къщата, може да се получи конфликтна ситуация, затова е посочил мокрото помещение в мазето, в което се съединяват всички тръби на мокрите помещения на двата жилищни етажа като общо. Евентуална авария ще засегне и двата етажа. Поради това експерта поддържа- че мокрото помещение е добре да си остане с общо ползване. Тази разликата е малка - 3 кв. м и би следвало да се приеме от страните по делото. Експерта при разпита му пред съда не може да си спомни дали при огледа е видял в мазе № 4 да има бойлер за топлене на вода. При огледа обаче е установил че че ответника е направил дървени рафтове в мазе № 1, където е поставена цялата му зимнина/буркани, консерви и и др./, като вещото лице се е съобразил с това фактическо положение на място и при всичките варианти се е стремял да поставя мазе № 1 за ползване в дял на ответника. При преценката си за законосъобразност на обжалваното решение, въз основа на установената от въззивния съд фактическа обстановка и в рамките на оплакванията навадени с въззивната жалба, настоящият състав на ОС Благоевград, излага следните правни съображения: Обжалваното решение на РС Разлог е валидно постановено, като съдебният акт е в изискуемата от закона писмена форма, изготвен е и е подписан от съдебният състав, който е дал ход на устните състезания по делото, съдържа всички изискуеми реквизити съобразно разпоредбата на чл. 236 от ГПК, като първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на правораздавателната си компетентност и по предявен иск, който му е родово и местно подсъден. Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗЗД, който първоинстанционният съд правилно е квалифицирал въз основа на фактическите и правни доводи, изведени с исковата молба. Съставът на ОС Благоевград, съобразявайки правомощията си визирани в чл. 269 от ГПК, провери изцяло валидността на обжалваното съдебно решение и неговата допустимост в обжалваната му част. При проверката за съответствие с материалния и процесуалния закон, въззивният състав на съда е ограничен от оплакванията наведени с въззивната жалба, като съобрази че настоящото производство е особено такова на осъществяване на съдебна администрация. Съгласно разпоредбите на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да ползва съсобствената вещ според нейното предназначение и по начин да не пречи на останалите съсобственици да си служат с нея съобразно правата му. Съсобствената вещ се ползва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ- чл. 32, ал. 1 ЗС. Когато съсобствениците не могат да вземат решение за начина на разпределение на ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да постигнат мнозинство или взетото решение на мнозинството е вредно за общата вещ, начинът на разпределение се определя в производството по предявен иск с правно основание чл. 32 ал. 2 ЗС. Производството по чл. 32 ал. 2 ЗС представлява спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците в случаите, когато не могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването на общата вещ или взетото решение от мнозинството е вредно за вещта. В настоящия случай твърди се от ищцовата страна с ИМ пред първоинстанционния съд, че страните са съсобственици на недвижим имот при равни квоти, в който живеят със семействата си, като не могат да постигнат съгласие относно начина на ползване и разпределението на същото съобразно квотите им в съсобствеността, относно общите части на жилищния имот- мазето и тавана и относно ползването на съсобствения УПИ VII, в кв. 1 по плана на град Я., с площ от 707кв.м. Достатъчно за допустимостта на предявения иск в настоящия случай е, че съсобствениците с равни дялове от съсобствеността, не могат да вземат решение за начина на ползване на съсобствената вещ, както и че не могат да вземат решение относно начина на ползването на съсобствената вещ, в съответствие с дяловете на съсобственост на всяка от страните. Предявяването на иска за разпределение на реалното ползване от мнозинството от съсобствениците на съсобствения имот е достатъчно условие за допустимостта на съдебната администрация за определяне начина на служенето с общата вещ, тъй като е указание за липсата на възможност за формиране извънсъдебно решение в тази насока. /Р – 1410/12.VІІ.1995г. на ІV г.о. на ВС на РБ/. Не са налице нередовности по делото във връзка с активната и пасивната легитимация по делото, като съдът правилно е конституирал като страни съсобствениците на имота съобразно правото им придобито с представените по делото НА за дарения. В настоящия процес участват и са конституирани като страни всички съсобственици на процесния имот, тъй като същите са задължителни другари /Р – 189 – 1989г. на ІV г.о. на ВС на РБ/. Обвързан от оплакванията във въззивната жалба, настоящия състав на ОС Благоевград, съобразно разпоредбата на чл. 271 от ГПК извърши преценка за правилността на атакуваното съдебно решение в обжалваната му част- относно разпределението на правото на ползване на мазето на жилищната сграда, както и на правните изводи на съда, изградени въз основа на събраните доказателства пред РС Разлог, като извърши преценка за тяхната материална законосъобразност и съответствието им на разпоредбите на закона. Установена е задължителната съдебна практика на ВКС във връзка с разпределението правото на ползване, изразена в решение № 71 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г. на ВКС, II-ро г. о. В съдебния акт, постановен в производство по чл. 290 ГПК, е прието че с решението по чл. 32 ал. 2 ЗС съдът замества липсващото или взето във вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на имота и с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ. Използваното в чл. 31 ал. 2 ЗС понятие "служене с общата вещ" означава прякото й използване, съвместимо с нейното обичайно предназначение, без да се уврежда субстанцията й или да се накърняват свойствата й. Именно затова съдебната администрация по чл. 32 ал. 2 ЗС се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или да взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване. В същия смисъл са и други решения по чл. 290 ГПК - напр. Решение № 409 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 224/2009 г. на ВКС, I-во г. о. и Решение № 164 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 247/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова. Приетите постановки на съдебната практика са доразвити и потвърдени с Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК. Производствата за спорна съдебна администрация на граждански правоотношения не са регламентирани в ГПК. Поради това, доколкото в други закони няма особени процесуални норми за тях и доколкото самата специфика на съответното производство не налага друго, по отношение на тези производства се прилагат процесуалните правила на общия исков процес. Характерът и целта на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не налагат отклонение от процесуалните правила на общия исков процес, като с цитираното ТР е прието, че съдът дължи разглеждане на всички възражения и доводи на страните относно въпросите, които са от значение за решаването на делото. Целта на производството е да се замести решението на мнозинството (липсващо такова или вредно за общата вещ), чрез постановено от съда разпределяне на ползването, което да е съобразено в най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността, и което да дава възможност на съсобствениците за най- целесъобразно използване на вещта. В това производство съдът във всички случаи изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността. Поради това няма основание да се откаже на страните именно в рамките на това производство да бъдат разгледани всички техни възражения и доводи, относими към предмета на делото, включително възраженията им относно правата им в съсобствеността, представляващи по съществото си преюдициални спорове за собственост. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК, прието е че характерът и целта на производството за спорна съдебна администрация на граждански правоотношения по чл. 32, ал. 2 ЗС налагат в рамките на същото да не бъдат допускани за разглеждане само такива възражения на страните, чрез които те упражняват свои потестативни права (например за възстановяване на запазена част от наследство - чл. 30, ал. 1 ЗН, за унищожаване на правна сделка - чл. 27-33 ЗЗД, чл. 43 ЗН и др.), и уважаването на които налага постановяване на конститутивно съдебно решение, водещо до промяна на съществуващите права на страните в съсобствеността. Такива възражения, чрез които страните упражняват свои субективни преобразуващи права, водещи до промяна в съсобствеността, е допустимо да бъдат направени срещу иск за собственост, било когато той се разглежда в отделно исково производство, било когато е предявен като обективно съединен с иска по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение ползването на съсобствена вещ. Настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази че с решението по чл. 32 ал. 2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на общата вещ, съобразно правата на всеки съсобственик. Съдът следва да определи частите за реално ползване за всеки съсобственик по начин, който в най- пълна степен да съответства на правата от съсобствеността, да осигури удобен начин за достъп и ползване на имота, като по възможност се съобрази и със съществуващото до този момент на място фактическо ползване от съсобствениците. Със съдебното решение частите за реално ползване следва да са определени по начин, който да не създава предпоставки за бъдещи спорове между съсобствениците относно постановеното разпределение на ползването. Очевидно е в настоящия случай, че разпределението на правото на ползване на мазето на съсобствената на страните жилищна сграда, следва да бъде определено така че тода се ползва постоянно и според неговото предназначение, без да се предписват преустройства и без да се накърняват правата на една от страните и достъпа на всяка една от тях през всички входове. Анализа на събраните пред РС Разлог писмени и гласни доказателства, както и приетото заключение на изготвената СТЕ, сочи че досегашното ползване на мазето от страните съответства на разпределението посочено във Вариант 1 от вещото лице. Поради дългогодишното ползване на отделните зимнични помещения от съсобствениците- мазе № 2 и 3 от ищците и мазе № 1 и 4 от ответника, установява се от свидетелските показания събрани пред първата съдебна инстанция, че страните са извършвали ремонти и са направили подобрения в ползваните от тях помещения, с цел да ги направят удобни за ползването им по предназначение- направени са обшивки, поставени са плочки на пода, отворени са прозорци, а ищците са избили вход към мазето откъм мазе № 3, през който безпрепятствено влизат в ползваните от тях зимнични помещения, именно чрез разпределената им за ползване част от дворното място. Това от една страна създава удобство за ищците за подход към ползваните от тях помещения, а от друга спомага за ограничаване на конфликтите между странит, е ако същите следва да влизат в мазето само през вътрешната стълбищна клетка откъм входа на жилищната сграда. Установява се от събраните пред РС Разлог гласни доказателства/при това при разпита на свидетелите разпитани по искане на ищците/, че от мазе № 1 и мазе № 4 има изградена инфраструктура за захранване с вода на първия жилищен етаж, който е собственост на ответника И. Р. Ш.. Установява се също така, че в мазе № 1, поради дългогодишното разпределение на мазето, извършено по взаимно съгласие между страните, ответникът е изградил дървени рафтове/замерени и съобразени с големината и разположението на стените именно в това помещение/, на които са наредени бурканите и произведените продукти на семейството на ответника. Според въззивния съд следва да бъде спазена и препоръката на вещото лице, мокрото помещение при входа на мазето откъм къщата, да остане за общо ползване на страните, за да може всеки от съсобствениците да има достъп до вода, както и поради обстоятелството че в тази част на мазето е събрана изградената инфраструктура за отточните води от двата жилищни етажа. Неудобно би било това помещение да бъде ограничено за ползване само за ищците, като по този начин бъде преодоляна отчасти разликата в площта за ползване на двете страни, които имат равни дялове в съсобствеността. Въззивният съд счита, че при преценка за съответствието на решението на РС Разлог, в обжалваната му част с материалния и процесуалния закон, следва да бъде съобразена установената тР. практика на ВКС, при извършване на съдебно администриране и разпределяне на ползването на съсобствен недвижим имот между страните съобразно квотите им в съсобствеността. С Решение № 71 от 10.04.2011г. по гр. д. № 727/2010г. на ВКС- ГК II отд., също постановено по чл. 290 ГПК по въпроса "може ли в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС да се разпредели ползването по вариант, изискващ бъдеща промяна в имота" и даден отговор в насока, че правилна на основание чл. 291 ГПК е съдебната практика, приемаща че "служенето с общата вещ според чл. 32, ал. 2 ЗС означава прякото и използване съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията и и без да се накърняват свойствата и, като съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС се извършва съобразно фактическото положение и с предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделните дялове", имат характеристиката на задължителна съдебна практика. В настоящия казус недопустимо е съдът де предписва затваряне на врати и прозорци, преместване или премахване на преградни стени/още повече без данни кои от тях са носещи/, като несъмнено следва да остане общо за ползване на страните коридора за подход към мазето откъм жилищната сграда и намиращото се в тази част мокро помещение./Определение № 211 от 4.06.2013г. на ВКС по гр.д. № 3154/2013г., II г. о., ГК/. Правомощието на собственика да си служи с общата вещ е в зависимост от фактическото ползване на вещта според нейното предназначение, но упражняването му не трябва да накърнява правата на останалите собственици. Касае се за юридически критерий, който съдът следва да съблюдава, след коте е сезиран да се намеси в управлението на съсобствения имот по реда на чл. 32 ал. 2 от ЗС. Законът не сочи критериите, по които да се извърши разпределението на ползването на съсобствения имот, а такива са установени от съдебната практика, но са свързани с осигуряване на по-целесъобразен вариант на разпределение, така че всеки собственик да може максимално да се ползва от вещта съобразно правата си. В този смисъл приема се че целесъобразното разпределение е и законосъобразно /Решение № 1375 от 18.12.2008г. на ВКС по гр.д. № 5926/2007г., V г.о. на ГК/. Самият начин на разпределяне е фактически въпрос, който се разрешава от съда по целесъобразност с оглед на конкретните обстоятелства, установени по делото /Решение № 230 от 10.04.2009г. на ВКС по гр.д. № 5562/2007г., I г.о., ГК /. Следва да се съобрази ползването на съсобствените помещения от всеки съсобственик в общата вещ, заетата площ от отделните помещения на зимничните помещения, да се отчете пряко, непосредствено използувана от съсобствениците площ и да се съпостави към правата, които имат като квоти от съсобствеността, както и с извършените от страните подобрения/Решение № 1344 от 05.12.2008г. на ВКС по гр. д. № 4445/2007 г., IV г.о., ГК/. Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че за правилното разпределение на мазето на съсобствената жилищна сграда между страните по делото, налага се задължително да бъде съобразен начина на ползване на отделните зимнични помещения на страните, въз основа на постигнато между тях съгласие преди години. Това е така, тъй като именно ползването на помещенията/което несъмнено е станало причина за спора между страните/, е довело до това че в отделните помещения са направени от ползувателите ремонти и подобрения, отворени са прозорци и врати, сменена е дограма; в ползваните от страните помещения са изградени инфраструктура свързана с ВиК инсталации и ползването на вода, като тези изградени в помещения 1 и 4, ползвани от ответника са пряко свързани с водопроводната инсталация на първия жилищен етаж, на който ответника е собсвтеник. Прието е от съдебната практика че варианта, който съдът избира за най- целесъобразен с нуждите на страните, е този който осигурява удобен начин на ползване и достъп до имота, както и до съществуващите помещения, с цел обслужването и поддръжката им /Решение № 1134 от 20.10.2008г. на ВКС по гр.д. № 3208/2007г., IV г.о., ГК/, възможността за достъп до частта ползвана от съсобствения имот за всички съсобственици, както и да не се налагат допълнителни преустройства /Решение № 1225 от 30.12.2008г. на ВКС по гр.д. № 4788/2007г., I г.о., ГК/. В това производство не могат да се разпореждат никакви промени в имота, а като се изхожда само от фактическото положение следва да се определи начина на ползването му, т. е. съдебното решение по чл. 32, ал. 2 от ЗС не следва да бъде основание за внасяне на фактически и/или юридически промени /Решение № 338 от 18.05.2009г. на ВКС по гр.д. № 176/2008г., III г.о., ГК; Решение № 1197 от 18.12.2008г. на ВКС по гр.д. № 4916/2007г., I г. о., ГК; Решение № 825 от 06.11.2009г. на ВКС по гр.д. № 1854/2008г., IV г.о.; Решение № 1054 от 23.10.2008г. на ВКС по гр.д. № 4478/2007г., II г.о./. След самостоятелен анализ на събраните доказателства, въззивният състав на съда намира, че действително най- удачен за резпределение на правото на ползване на мазето е именно Вариант 1 от приетата СТЕ. Същият от една страна съвпада с начина на ползване установен от страните от години, но освен това според въззивният съд същият има едно съществено преимущество пред всички останали варианти. При Вариант 1, чрез отворената врата откъм двора към мазе № 3 от ищците по делото, е създаден удобен самостоятелен достъп до частта от мазето откъм дворното място, при това съвпадащ с извършеното разпределение на УПИ VII, в кв. 1 по плана на град Я., който освен че е удобен за ползването на ищците по делото, но и е изключителна предпоставка за избягване на спорове и конфликти между съсобствениците, за които се установява че са в силно влошени и изострени взаимоотношения. Това е така, тъй като самостоятелния подход към частта която се ползва от ищците откъм двора, дава възможност те сравнително рядко да ползват достъпа до мазето чрез вътрешната стълбищна клетка, следователно силно ограничава възможността страните да се срещат по коридорите на жилищната сграда и да влизат в конфликт помежду си. Предложения от адв. Р./пълномощник на въззивниците/ вариант II от заключението на вещото лице не държи сметка за това удобство, тъй като до мазе № 4 подхода на ищците би могъл да бъде само през вътрешния коридор и оставената от експерта част за общо ползване от мазето. От друга страна предпочитането на Вариант II от писменото заключение на вещото лице, може да бъде изпълнен само чрез затваряне на вратата между мазе № 2 и 3, което на практика съставлява предписание на съда за извършване на промяна на съществуващето фактическо положение, което в рамките на настоящото производство е недопустимо. Несъмнено въззивният съд не може да не отчете че при Вариант 1 заключението на експерта, налице е значително несъотетствие в размера на ползваната зимнична площ от страните, която възлиза на 13 кв.м., което по същество не съответства на обема на правото на съсобственост на страните в недвижимия имот. Това е и основното оплакване наведено с въззивната жалба пред настоящата съдебна инстанция. Въззивният съд в настоящия си състав съобрази, че в съдебната практика са възприети и други разрешения на проблемите във връзка с разпределението на правото на ползване. Съдебната администрация по разпределение на ползването се осъществява според правата на всеки съсобственик в съсобствеността. Когато даден собственик ползва площ по- голяма от правата му в съсобствеността, за сметка на по-малката от правата в съсобствената площ, разпределена на другия съсобственик, възможно е неравенството да бъде изравнено чрез парично обезщетение при условията на чл. 31 ал. 2 от ЗС. Съдебната практика приема, че когато в производството по чл. 32 ал. 2 ЗС е невъзможно правата на страните да бъдат съобразени или това създава значителни неудобства, е допустимо да се получи несъответствие, като съсобственикът, получаващ за ползване по-голяма от притежаваната част от дворното място, ще дължи обезщетение съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС /Решение № 41 от 20.06.2011г. по гр. д. № 415/2010г. на ВКС, I-во г. о., по чл. 290 ГПК и Решение № 164 от 11.07.2014г. на ВКС по гр.д. № 247/2014г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. По същия начин се постъпва и когато с оглед на фактическото положение на имота или неговото предназначение, липсва обективна възможност за един или част от съсобствениците, да реализират правото си на лично служене с общата вещ. Тогава вещта може да се ползва само от един или от част от съсобствениците, а неползващите съсобственици да получават парично обезщетение за това. /Решение № 291 от 29.11.2011г. на ВКС по гр.д. № 212/2011г. на ІІ г.о. на ГК/. По тези въпроси при съдебното администриране, съдът може да се занимае в производството по предявен иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС, само ако такова искане е било изрично направено от някоя от страните с исковата молба или с отговора към нея, още пред първата съдебна инстанция, тъй като недопустимо е такова искане да бъде направено едва пред въззивния съд. По настоящия казус такова искане не е било направено пред РС Разлог при разглеждането на делото от първата съдебна инстанция, поради което и въззивният съд, съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК, не може да се произнася по него. /Решение № 291 от 29.11.2011г. на ВКС по гр.д. № 212/2011г. на ІІ г.о. на ГК/. При изложените от фактическа и правна страна доводи от настоящия състав на ОС Благоевград, видно е че същите съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, който е счел предявения иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС за основателен, като е постановил разпределение на правото на ползване по отношение на мазето на съсобствената 2 МЖС, по вариант I от заключението на вещото лице. Решението на първоинстанционния съд настоящата съдебна инстанция намира за правилно, обосновано и постановено при целесъобразност, доколкото съдът в РС Разлог е съобразил, че разпределението на ползването следва да бъде извършено при запазване на установеното ползване на отделните помещения от страните, при съображения за удобство на установеното ползване и максималното избягване на допълнитлени конфликти и спорове между страните по делото. Ето защо обжалваното решение следва на осн. чл. 271 от ГПК да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение. При обжалване на първоинстанционното решение в производството по спорна съдебна администрация, отговорността за разноски пред въззивната инстанция се разпределя по общите правила и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена /Решение № 275/30.10.2012г. по гр. д. № 444/2012г. на ІІ г. о. на ВКС/, поради което следва жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатя направените от въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Водим от горното и на осн. чл. 32 ал.2 от ЗС, съдът