Решение № 5804 от 8.5.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 405/2026 г.

от 30.04.2025 г. на кмета на О. А. и преписката е върната на органа за ново произнасяне. С жалбата се твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и постановяването му в несъответствие със събраните по делото доказателства. Изложени са съображения, че административният орган може да извърши исканата услуга, но само ако не са налице пречки за въвода. Според изложеното в жалбата административният орган може да въведе реституираните собственици в случаите, когато имотът не се владее от други лица, респективно ако лицата в имота не твърдят, че са собственици на друго правно основание, не представят доказателства за правата си и не оспорват правата на лицата, поискали въвода. Освен това сочи, че за да бъде извършен въвод, следва подобренията в имота да бъдат заплатени. Изтъква че в хода на делото пред РС - Варна са установени множество пречки за извършване на въвод, в това число и висящо гражданско дело по чл. 108 от Закона за собствеността. Твърди се, че в този случай органът не действа в условията на обвързана компетентност и следва да извърши преценка преди извършването на услугата. В заключение сочи, че не следва жалбоподателката да бъде въведена в имота преди да се разреши гражданскоправния спор, както и преди да се заплатят подобренията, направени в имота. Иска от съда да отмени обжалваното решение като неправилно и законосъобразно. В условия на евентуалност моли съда с решението да бъдат дадени изрични указания за реда и начина за извършване на исканата услуга. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна. Ответникът – П. И. П., чрез адв. Т. П. е депозирала писмен отговор по касационната жалба, с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита че правилно РС - Варна е приел, че административният орган е постановил незаконосъобразни условия за извършване на въвода, изисквайки от П. да представи доказателства за уредени облигационни задължения с трето лице. Сочи че Д. Б. не притежава качеството на ползвател, тъй като процесният имот не й е предоставян с актове на държавни органи. Висящ иск по чл. 108 от Закона за собствеността не е пречка за извършване на въвода. С оглед изложеното моли съда да отхвърли депозираната жалба. В съдебно заседание лично и чрез адв. П. поддържа становището и претендира за присъждане на сторените разноски в касационното производство. Ответникът – Д. А. Б., чрез адв. К. К. в молба от 29.04.2026 г. моли касационната жалба от кмет на О. А. да бъде уважена и да се отмени решението на РС – Варна. Прокурор от Окръжна прокуратура – Варна счита оспореното решение за правилно и обосновано, поради което предлага да бъде оставено в сила. Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:

от 30.04.2025 година. От фактическа страна РС - Варна е приел, че с Решение № 5459/02.08.2010 г. на Общинска служба по земеделие – Аксаково е възстановено правото на собственост на наследниците на И. П. С. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти, в това число нива от 4 дка, шеста категория, находяща се в терен по § 4 на [населено място], в местност „Кара тепе“. Със Заповед № 157/23.07.2018 г. на кмета на О. А. е възстановено правото на собственост на наследниците на И. П. С., върху НИ № 501.231, с площ 327 кв. м. по ПНИ на част от с.о. „Лозите“, землището на [населено място], община Аксаково, област Варна. Посочил е, че преди издаване на Заповед № 157/23.07.2018 г., с Решение № 5319/26.11.2013 г. по адм. дело № 15759/2012 г. на РС - Варна е отменена Заповед № РД-11-7706-222/20.07.2011 г. на Областния управител на област с административен център Варна, в частта относно вписването на данни за собствеността в регистъра на собствениците по плана за имоти № 713 и № 231. РС - Варна е приел, че въз основа на цитираното решение е издадена Заповед № РД-17-7706-327/13.12.2017 г. на Областния управител на област Варна, с която като собственик на имотите са вписани наследниците на И. П. С.. Първостепенният съд е констатирал, че към момента на издаване на заповедта по чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ - Заповед № 157/23.07.2018 г. на кмета на Община Аксаково, П. И. П. е единствен наследник на И. П. С.. За да отмени издадения отказ, съдът е приел, че въпреки издадената заповед по чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ П. не е въведена във владение на процесния имот. Счел е, че поставените изисквания от страна на кмета на О. А., а именно П. да представи доказателства за уреждане на отношенията относно извършените в имота подобрения, са незаконосъобразни, тъй като липсва законово основание за същите. Посочил е, че заинтересованата страна Б. няма качеството на ползвател на процесния имот, тъй като същия не й е предоставен за ползване по силата на актове на административни органи, поради което е извел, че неправилно административният орган се позовава на разпоредбата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ. По отношение на наведените в жалбата възражения РС - Варна е счел, че част от тях са относими към образуваното гр. дело № 2549/2024 г. по описа на РС - Варна, а друга част от тях са свързани с облигационни отношения, които следва да бъдат разрешавани по общия гражданскоправен ред. Решението на РС - Варна е правилно и законосъобразно. В Писмо № 9400-756

от 30.04.2025 г. Кметът на Община Аксаково е посочил като мотив за отказ да извърши въвод във владение за НИ 501.231 по ПНИ на част от с.о. „Лозите“, землището на [населено място], община Аксаково, обстоятелството, че е необходимо П. П. да представи писмени доказателства за уредени взаимоотношения относно извършените подобрения в имота с държателя на имота – Д. Б.. Както правилно е посочил РС - Варна, съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ППЗСПЗЗ въводът във владение за земите, разположени в териториите по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се извършва от общината въз основа на влязлата в сила заповед и скицата по чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Тоест за да бъде извършен въвод задължителна процесуална предпоставка е наличието на заповед по чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и скица на имота. По делото не е налице спор, че такава заповед е издадена, а именно Заповед № 157/23.07.2018 г. на кмета на Община Аксаково, с която е възстановено правото на собственост на наследниците на И. П. С. върху НИ № 501.231, с площ 327 кв. м. по ПНИ на част от с.о. „Лозите“, землището на [населено място], която е влязла в сила, тъй като кмет на О. А. с писмо изх. № УТ9400-756/2/24.04.2025 г. е уведомил П. И. П., че заповедта й е връчена с писмо изх. № УТ55.1-31,32,33/1/26.07.2018 г. Приложена е също така и скица № 15-277059-03.05.2018 г., съгласно която собственик на имота е И. П. С.. Издадена е Заповед № 99/17.08.2020 г. от кмет на О. А. за оценката на подобренията, попадащи в НИ № 501.231 по ПНИ на местност „Лозите“ – селищно образование, [населено място], като е наредено, че наследниците на И. П. С. следва да внесат сумата от 9892 лева по сметка на О. А.. С Решение № 86/04.03.2021 г. по гр. дело № 1306/2020 г. на РС – Варна е отменена Заповед № 99/17.08.2020 г. на кмет на Община Аксаково по жалба от П. И. П. и Д. А. Б.. С Решение № 967/12.07.2021 г. по кас. адм. дело № 959/2021 г. на Адм. съд – Варна е обезсилено Решение № 86/04.03.2021 г. по гр. дело № 1306/2020 г. на РС – Варна, в частта по жалбата от Д. А. Б. и е оставане без разглеждане жалбата й срещу посочената заповед, посочено е в решението, че в частта, с която е отменена Заповед № 99/17.08.2020 г. на кмет на О. А. по жалба от П. И. П., Решение № 86/04.03.2021 г. по гр. дело № 1306/2020 г. на РС – Варна, като необжалвано е влязло в сила. Кметът на О. А. не е обосновал и представил доказателства, че към момента е установено правоимащо лице по §4 ПЗР ЗСПЗЗ с предоставено право на ползване, на което следва да се изплати по реда на §4в ПЗР ЗСПЗЗ обезщетение за подобренията. От изложеното следва, че към датата на подаване на заявлението за въвод във владение са били налице и двете кумулативни предпоставки за извършване на исканата услуга. Евентуалното наличие на спор за собственост между лице с възстановено право на собственост и трето лице не е пречка кмета на общината да изпълни задълженията си чл. 33, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, също така не е предпоставка за спиране административното производство по издаване на заповед за въвод. Въводът следва да се извърши по общите правила на чл.33 ППЗСПЗЗ, поради което искането на кастора да му се дадат указания за изпълнение на задълженията му е неоснователно. При така изложените съображения касационната инстанция намира, че правилно Районен съд – Варна е приел, че не са налице основания административният орган да откаже извършване на въвод във владение по ЗСПЗЗ за НИ № 501.231 по ПНИ на с.о. „Лозите“ в землището на [населено място], община Аксаково и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх. № 9400-756-1/14.04.2025 г., подадено от П. П.. С оглед изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а решението на Районен съд – Варна е правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Ответникът П. И. П. съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.02.2026 г. е заплатила в брой възнаграждение за адвокат в размер на 256 евро. Кметът на О. А. е направил възражение за прекомерност относно възнаграждението за адвокат. Съгласно чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението [рег. номер]. /511,29 евро/. Претендираното възнаграждение за адвокат е под предвидения минимум, поради което не следва да се намалява. П. И. П. оспорва касационната жалба, поради което искането й за присъждане на разноски за един адвокат е основателно и О. А. следва да бъде осъдена да й заплати сумата в размер на 256 евро на основание чл. 143, ал.4 АПК, вр. чл. 228 АПК и §1, т.6 ДР АПК. Предвид изхода на спора и по аргумент на противната на чл. 143, ал.1 вр. чл.226 АПК искането на касатора за присъждане юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и съдът го оставя без уважение.