Решение № 664 от 24.11.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 9750/2020 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК. С решение № 56802 от 04.03.2020 г. по гр. д. № 49956/2017 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, съдът е осъдил В.Г. Г., ЕГН •••••••••• да заплати на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.149 от ЗЕ на „Т.С.” ЕАД - гр. София, ЕИК ••••, сумата от 3 142, 73 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2014 г. до месец април 2016 г., както и отразена във фактура № 0055928308/31.07.2014 г. за реално потребена енергия за отоплителен сезон 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. и изравнителна сметка по фактура № 00556990447/30.09.2014 г., сумата от 550, 96 лева - законна лихва за забава от 15.09.2014 г. до 13.06.2017 г., сумата от 32, 18 лева - главница, дължима за дялово разпределение за период от месец юни 2014 г. до месец април 2016 г. и законна лихва от 6, 77 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 24.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумите. Със същото решение съдът е осъдил М. В.Г., ЕГН •••••••••• да заплати на „Т.С.” ЕАД - гр. София, ЕИК ••••, сумата от 3 142, 73 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2014 г. до месец април 2016 г., както и отразена във фактура № 0055928308/31.07.2014 г. за реално потребена енергия за отоплителен сезон 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. и изравнителна сметка по фактура № 00556990447/30.09.2014 г., сумата от 550, 96 лева - законна лихва за забава от 15.09.2014 г. до 13.06.2017 г. сумата от 32, 18 лева - главница, дължима за дялово разпределение за период от месец юни 2014 г. до месец април 2016 г. и законна лихва от 6, 77 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 24.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумите. Ответниците, В.Г. Г. и М. В.Г. са осъдени да заплатят на „Т.С.” ЕАД направените по делото разноски в размер на 1 198, 61 лева. Недоволен от така постановеното решение, в частта, с която са уважени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ по отношение на него е останал първият ответник в производството В.Г. Г., който го обжалва при твърдения, че решението е постановено в нарушение на чл. 121, ал. 1 от Конституцията на Р. България, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, по подробно изложени в жалбата съображения. По-конкретно поддържа, че в банята на процесния топлоснабден имот никога не е бил монтиран уред за дялово разпределение, както и поддържа възражение за липса на втори топломер в АС на блока. Твърди, че не е осигурил достъп, тъй като ФДР всяка година сменяла проверяващите лица, същите не се легитимирали, поради което и това предизвиквало у него съмнения, че лицата са недобросъвестни. Резервните дати за отчет били в работни дни и в обичайния часови диапазон на работното му време. Не отрича наличие на задължение към ответното дружество, но оспорва неговия размер, като неправилно изчислен. Искането към съда е да отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски за ДТ. Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД, чрез процесуалният си представител юрк. К.М. оспорва подадената въззивна жалба в нейната цялост. Поддържа, че обжалваното решение е постановено при абсолютно съблюдаване на материалния закон и процесуалните правила, като наведените във въззивната жалба възражения, са напълно неоснователни. Искането към съда е да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за юрк.възнаграждение. Третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба и не представя доказателства. Решението в уважителната му част по отношение на ответника М. В.Г., като необжалвано от същият, е влязло в сила. Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение. Предявените пред първоинстанционният съд искове са осъдителни, при правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес. Решаващият въззивен състав приема, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в ИМ по предявените осъдителни искове, а в тежест на ответниците е да докажат положителния факт на плащане. Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение на материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката първостепенният съд приема за установено договорното отношение между главите страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея топлоенергия за битови нужди. По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира процесният имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. От представеният по делото пред С Р С нотариален акт № 173, том II, рег. № 5956, дело 349/2004 г., се установява, че ответникът В.Г. Г. и съпругата му В.Д.Г. са собственици на процесния топлоснабден имот, а наследник по закон на починалата В. Г.а е синът й - ответника М. В.Г.. Поради това и съобразявайки анализът на събраните по делото доказателства, обоснован се явява извода на първостепенния съд, че ответниците В.Г. и М.Г. са собственици на процесния топлоснобден имот през исковия период и имат качеството на потребители на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който предвижда, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия. Действително с изменението на посочената дефиниция на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г. е изменена първоначалната дефиниция от приемането на закона, която гласи, че потребителят на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице, което е собственик или титуляр на вещното право на ползване за топлоснабдения имот. Замяната на изискването лицето да е титуляр на вещно право на ползване с по-широкото понятие ползвател, не променя смисъла, който следва да се влага в понятието ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно право на ползване, именно поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тази разпоредба е променена едва през 2012 г. и то само с оглед промяната на използвания в закона термин от потребител на клиент. При все това и досега под клиент на топлопреносното предприятие по отношение на имотите в сграда в режим на етажна собственост се разбира собственикът на имота или лицето, притежаващо вещно право на ползване. Следователно от приемането на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за битови нужди се разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на етажна собственост. На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответниците по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за процесния период, публикувани най-малко в един местен и един централен всекидневник са обвързващи между ищеца и ответниците. Следователно решението е обосновано в частта, с която СРС приема за доказано основанието (източниците на вземанията, предмет на осъдителните искове). Договорът за възлагане на услугата топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на ответниците Г.и. Валидната представителна власт на лицето, което го е подписало за всички етажни собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на търговец, който да извършва дяловото разпределение – дружеството помагач. Ответниците не твърдят и не доказват да са обжалвали решението на ОС на ЕС по реда на ПУРНЕС, поради което се налага извода, че сключения с дружеството помагач на ищеца договор, осъществяващо дяловото разпределение обвързва и ответниците, доколкото се установява, че същите са потребители на топлинна енергия, както и че притежават индивидуален обект в процесната сграда. Решението е обосновано и правилно в частта, в която районният съд приема за доказан размера на задължението за цена на топлинна енергия по отношение на ответника В.Г. за сумата от 3 142, 73 лв. и за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г. Претендираните вземания не са установени единствено от счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените едностранно съставени частни документи. Изводът на СРС е направен при съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства и изслушаните експертизи. От заключението на изслушаната и неоспорена пред първоинстанционния съд СТЕ се установява, че сумите на ответниците са начислявани в съответствие с нормативната уредба, а технологичните разходи са отчислявани за сметка на „Т.С.“ ЕАД. В апартамента на ответниците през процесния период е имало три броя отоплителни тела с три броя разпределители и три броя термовентили, като през процесния период са отчитани данни за отопление и БГВ. Установява се още, че за периодите 2013 - 2014 г., 2014 - 2015 г. разходът на топлинна енергия не е отчетен, а е начислен съгласно Наредба 16-334, поради липса на достъп, разходът на топлинна енергия за БГВ е отчетен, а за периода 2015 г. – 2016 г. абонатът е отказал отчитане на данни от уредите, за което се е подписал и разходът на топлинна енергия за отопление и БГВ не е отчетен, а е начислен съгласно Наредба 16-334. От заключението на изслушаната и неоспорена пред първоинстанционния съд ССчЕ се установява, че счетоводството на ищеца е водено редовно по партидата на топлоснабдения имот. Констатираните от вещото лице задължения към ищеца, разпределени в режим на разделна отговорност са: главница от 6 285, 47 лева - съответно за В.Г. – 3 142, 73 лева, за М.Г. – 3 142, 74 лева, главница - дялово разпределение от 63, 37 лева - съответно за В.Г. - 32, 18 лева, за М.Г. - 32, 19 лева, лихва от 1 115, 46 лева - съответно за В.Г. - 557, 73 лева, за М.Г. - 557, 73 лева. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника, че не е установено точното количество доставена топлинна енергия, респ. не били установени качествени изисквания. На първо място и в ОУ от 2008 г. е въведено като задължение за продавача да осигурява в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, съответстващо на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници. Въведено е и задължение за продавача с избрания от него температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1, 5 градуса при изчислителни режими - чл. 5 от ОУ. Съгласно чл. 17 от ОУ от 2008 г. продавачът е длъжен да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния график на топлопреносната мрежа. Температурният график отчита промяната на температурата на топлоносителя при промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно температурния график на топлопреносната мрежа. А според чл. 132, ал. 1 от ЗЕ операторът на топлопреносната мрежа (който е част от топлопреносното предприятие) е длъжен да осигурява режима на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 125, ал. 3 - Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. А според последната операторът на топлопреносната мрежа осигурява режима на работа на топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Именно това определя качествените параметри на доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната температура на водата на битово горещо водоснабдяване - 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната инсталация, докато за отопление на помещенията задължението на топлоснабдителното предприятие - продавач на топлинна енергия е да осигури такива качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система като част от сградната инсталация. Тези параметри са определени точно и ясно, респ. посочен е механизъм за определянето им в зависимост от предварително разчетени критерии. От друга страна, задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост. Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§1, т. 3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация състояние. Монтираните отоплителните тела са собственост на собствениците на имотите, които се топлоснабдяват. На следващо място, по отношение на количеството и качеството на доставената топлоенергия потребителят разполага с възможност за рекламация при условията на Общите условия, която рекламация е обвързана от определени срокове, каквато не се твърди и не се доказва да е била направена, поради което и съдът приема, че е налице приемане на услугата от страна на потребителя, съответно същата е била с необходимото качество. Следва да се отбележи, че съгласно Решение № 507/22.01.2013 г. по гр. дело № 1557/2011 г. на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо задължителна практика за съдилищата, в тежест на ответника по иска е да докаже твърденията, че извършеното вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на дружеството - топлинен счетоводител е неточно. Възраженията на въззивника останаха недоказани и в настоящото производство, като в заключение, съдът приема, че задължението на ответника е определено според отчетното количество и подадената топлоенергия съобразно законовите изисквания и събраните доказателства. В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваните му части. При тези мотиви, Софийски градски съд