Решение № 1028 от 21.5.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 67/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл.от АПК във вр. с чл. 118 от КСО. Образувано е по жалба на А. Ю. М., с адрес в [населено място], общ. Търговище, [улица], действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. Р. Д. с адрес : [населено място], [жк], против Решение №1040-25-11/21.01.2026г. на директора на ТП на НОИ - Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №251-00-761-3/08.12.2025г., издадено от К. Д. - главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище, действаща за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-47/12.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което на жалбоподателя е възстановено изплащането на отпуснато с Разпореждане №251-00-761-1/07.07.2025 г. парично обезщетение за безработица, за периода от 13.10.2025 г. до 01.04.2026 г. в размер на 26,92 лв.(13,76 евро) дневно. Оспорващата страна не е съгласна с определения размер на ПОБ, намирайки го за занижен. Позовава се на разпоредби от Регламент (ЕО) № 883/2004 и счита, че при определяне на размера на ПОБ следва да бъдат зачетени осигурителния доход и стаж, придобити от жалбоподателя в друга ДЧ на ЕС – Нидерландия за времето от 12.07.2025г. до 12.10.2025г. Ето защо моли съда за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ и на потвърденото с него разпореждане ведно със законните последици с цел определяне на по – висок размер ПОБ. В проведеното съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, но явилият се негов процесуален пълномощник адв. Р. Д. поддържа жалбата и представя писмена защита, изцяло преповтаряща изложените в жалбата аргументи. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски. Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - град Търговище, редовно призован, не се явява, но явилият се в съдебно заседание негов процесуален пълномощник главен юрисконсулт Б. К. оспорва жалбата като неоснователна и депозира писмена защита, в която са изложени като доводи съдържащите се в оспореното решение мотиви. Ответната страна моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 110 евро, за което е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение предвид естеството на спора и спрямо размерите в Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. В Определение №420/10.03.2026г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения. След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти: Със Заявление, подадено чрез Дирекция „Бюро по труда“ - гр. Търговище, където е заведено под № 712-0737/02.07.2025 г., до директора на ТП на НОИ – Търговище, където е регистрирано под № 251-00-761/02.07.2025г., А. Ю. М. в качеството му на безработно лице е заявил да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица/ПОБ/ по КСО, като е декларирал, че правоотношението му с последния му работодател „Петрови 2011“ ООД е прекратено, считано от 01.07.2025 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КСО. Към заявлението е приложена Заповед №117/01.07.2025г., с която „Петрови 2011“ ООД прекратява трудовия договор на жалбоподателя на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КСО, считано от 01.07.2025 г. По повод подаденото заявление компетентното длъжностно лице в ТП на НОИ - Търговище е генерирало справка от специализирания програмен продукт на НОИ - ПП ПОБ, от която следва, че общият осигурителен доход на заявителя за периода от 01.07.2023 г. до 30.06.2025 г. е в общ размер на 22338,02 лв. при работни дни за периода от 01.07.2023 г. до 30.06.2025 г. - 498. Въз основа на събраната информация и направени изчисления е постановено Разпореждане № 251-00-761-1/07.07.2025 г. на Н. Д. - главен експерт по осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Търговище, действаща за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-48/12.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище с което на А. Ю. М. е отпуснато ПОБ, считано от 01.07.2025 г. до 31.12.2025 г. в размер на 26,92 лв.(13,76 евро) дневно. В мотивите е съобразен положеният от лицето стаж след 31.12.2001г. в размер на 3 години и 11 месеца и осигурителният доход за периода от 01.07.2023 г. до 30.06.2025 г. в общ размер на 22338,02 лв. Разпореждането е изведено с изх. № 1059-25-2203/07.07.2025 г. и е връчено на майката на заявителя с известие за доставяне на 25.07.2025 г. Издаденото разпореждане не е обжалвано в указания законов срок и е влязло в законна сила. С подадено в Дирекция „Бюро по труда“ – Търговище заявление вх.№ 712-0000/15.07.2025 г., регистрирано в ТП на НОИ – Търговище с вх.№251-00-761-2/16.07.2025г., жалбоподателят декларирал настъпили промени в обстоятелствата, а именно, че считано от 12.07.2025 г. упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. Заявлението е подадено чрез пълномощник, за което е налице приложено пълномощно от 08.07.2025г. Същото е прието със справка вх. № 251-00-761-2/16.07.2025г. Въз основа на това заявление длъжностното лице е постановило на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО Разпореждане № 251-00-761-2/16.07.2025 г., с което е прекратено изплащането на отпуснатото с Разпореждане № 251-00-761-1/07.07.2025 г. парично обезщетение за безработица, считано от 12.07.2025г. Органът е мотивирал разпореждането си със започнатата от заявителя трудова дейност в ДЧ – Нидерландия. Разпореждането е изведено с изх. № 1059-25-2287/16.07.2025 г. и е връчено на майката на заявителя с известие за доставяне на 24.07.2025г. Следва ново подадено от М. заявление, регистрирано в Дирекция „Бюро по труда“ с вх.№ 712-1236/16.10.2025г., и заведено в ТП на НОИ – Търговище с вх.№251-00-761-3/17.10.2025г., с което той декларира, че трудовото му правоотношение с работодателя в Нидерландия е прекратено, считано от 13.10.2025г. Заявлението е прието със справка за приети, върнати и липсващи документи вх. № 251-00-761-3/17.10.2025 г. С писмо Изх. № У-251-00-761-1/20.10.2025г., връчено на заявителя на 21.10.2025г. с известие за доставяне, същият е уведомен за необходимостта да представи Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 - ДЧ Нидерландия. В изпълнение на даденото указание жалбоподателят е подал Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002, регистрирано в ТР на НОИ – Търговище с вх.№1029-25-1138#1/22.10.2025г., в което заявява необходимостта от удостоверяване на осигурителния му период в Нидерландия от 12.07.2025г.до 12.10.2025г. при работодателя [интернет адрес], като е отбелязал причина за прекратяване на трудовата му заетост от този период: изтичане срока на договора. Със заявлението са представени и документи, изготвени на чужд език. По повод подаденото заявление чрез система за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI със СЕД U001 - Искане на осигурително досие, длъжностното лице е изискало от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС - Нидерландия удостоверяване на осигурената заетост на М. (случай 3189142). По случай 3189142 чрез система за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е получен СЕД U002 - Осигурително досие, издадено от КИ на ДЧ на ЕС – Нидерландия, в което е удостоверен период на осигурена трудова заетост по законодателството на Нидерландия за времето от 12.07.2025 г. до 12.10.2025 г. и основание за прекратяване на осигуряването „дата на изтичане на договора“. Въз основа на получената и събрана до този момент информация длъжностното лице в ТП на НОИ – Търговище е издало на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54д, ал. 5 от КСО Разпореждане № 251-00-761-3/08.12.2025г., с което е възстановено изплащането на отпуснатото с Разпореждане №251-00-761-1/07.07.2025г. ПОБ за периода от 13.10.2025 г. до 01.04.2026 г. в размер на 26,92 лв. (13,76 евро) дневно. Разпореждането е изведено с №1059-25-4201/09.12.2025г. и е връчено на заявителя лично на 10.12.2025г. с известие за доставяне. С подадена в законния срок на 22.12.2025г. жалба М. е оспорил издаденото разпореждане по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Търговище. Директорът на ТП на НОИ – Търговище е преценил жалбата като редовна и допустима и се е произнесъл по същата в рамките на законния едномесечен срок с оспореното Решение № 1040-25-11/21.01.2026г., с което след изложени мотиви за нейната неоснователност е потвърдил обжалваното Разпореждане № 251-00-761-3/08.12.2025 г. на К. Д. - главен експерт по осигуряването, действаща за ръководител на осигуряването за безработица. В мотивите на решението е обсъдена гореизложената фактология по хода на административното производство. Органът е посочил, че подаденото от жалбоподателя заявление вх.№ 712-1236/16.10.2025г. за прекратяване на трудовата му заетост в Нидерландия, е разгледано не като такова за нова регистрация, а като заявление за възстановяване на ПОБ. Основният мотив в оспореното решение касае приложението на процедурата по чл. 54д, ал. 5 от КСО, при която при възстановяване на прекратеното поради започната трудова дейност изплащане на ПОБ не се прави ново изчисление на размера на възстановеното ПОБ, а се изплаща определеният преди прекратяване на изплащането размер. И тъй като за периода от 01.07.2025г. до 11.07.2025 г. включително, дължимото ПОБ е било изплатено по банкова сметка на заявителя през м. август 2025г., по новото заявление органът е приел, че се дължи изплащане на първоначалния размер определено ПОБ за остатъка от шестмесечния период към 12.10.2025 г. - датата на прекратяване на последната трудова дейност, за която лицето е подлежало на задължително осигуряване, а именно за периода от 13.10.2025 г. до 01.04.2026 г. Решението е надлежно връчено на оспорващия чрез упълномощения от него адвокат чрез ССЕВ на 26.01.2026г. Гореизложената фактическа съвкупност е установена чрез събраните и кредитирани писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка и в рамките на дължимата проверка по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Оспореното Решение №1040-25-11/21.01.2026г. на директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане №251-00-761-3/08.12.2025г. на К. Д. - главен експерт по осигуряването, действаща за ръководител на осигуряването за безработица, са издадени от материално и териториално компетентни органи съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" и ал.3 от КСО, респ.чл.54ж ал.1 КСО. Компетентността на органа, издал потвърденото разпореждане, се установява от приложената по делото Заповед №1015-25-47/12.04.2023г.на директора на ТП на НОИ – Търговище(л.119). По делото е установена и валидността на КЕП, с който директорът на ТП на НОИ – Търговище е подписал обжалваното решение. Решението е издадено при съобразяване на законовите изисквания за предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО форма и съдържание, същото съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания. При тези данни съдът приема, че липсват отменителни основания по чл. 146 т.1 и т.2 АПК. Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 2 АПК, като и на чл. 35 и чл. 36 АПК, са събрани всички документи, необходими и относими за разглеждане на подаденото заявление, вкл. е извършен електронен обмен на социално осигурителна информация чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация (EESSI)с държавата по последна заетост – Нидерландия. Спазен е и предвидения в чл. 117 ал.3 КСО едномесечен срок за произнасяне на решението на директора на ТП на НОИ. Ето защо съдът счита, че липсва и отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК. Относно правилното прилагане на материалния закон, изтъкнато като отменително основание в жалбата, и досежно съобразяване с целта на закона при постановяване на оспорения акт, съдът прецени следното: Визираната в оспореното решение и потвърденото с него разпореждане като правно основание разпоредба на чл. 54д ал.5 КСО в редакцията ѝ, действаща от момента на образуване на административното производство и понастоящем, гласи: „Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4 или трудова дейност по законодателството на друга държава, която бъде преустановена след по-малко от 12 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, в определения към тази дата размер, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок по неуважителни причини, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението“. Няколко са елементите, включени от законодателя във фактическия състав на цитираната норма: 1/ отпуснато и получавано от лицето ПОБ – в настоящия случай този елемент е безспорно доказан, тъй като по силата на Разпореждане № 251-00-761-1/07.07.2025 г. на жалбоподателя е отпуснато ПОБ, считано от 01.07.2025 г. до 31.12.2025 г. в размер на 26,92 лв.(13,76 евро) дневно.; 2/ в периода на получаване на ПОБ лицето започне да упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4 или трудова дейност по законодателството на друга държава – безспорно е обстоятелството, че считано от 12.07.2025г., т.е. в периода на плащане на ПОБ(от 01.07.2025 г. до 31.12.2025 г.) заявителят е започнал трудова дейност по законодателството на друга държава – Нидерландия, за която е осигуряван, и поради което с Разпореждане № 251-00-761-2/16.07.2025 г. е прекратено изплащането на отпуснатото му ПОБ, считано от 12.07.2025г.; 3/ Започналата нова трудова дейност е преустановена след по-малко от 12 месеца – в случая трудовата дейност на жалбоподателя в Нидерландия, започнала от 12.07.2025г., е преустановена на 13.10.2025г., т.е. след три месеца, което обстоятелство също е безспорно и установено от събраните доказателства. Налице е и допълнителното условие - регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта да е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност - в случая заявлението е регистрирано на 16.10.2025г., т.е. в 7-дневния срок след прекратяване на заетостта, считано от 13.10.2025г. Изложените обстоятелства показват, че по отношение на жалбоподателя е реализиран в своята пълнота фактическият състав на чл. 54д ал.5 КСО. При това положение следва реализирането на свързаните и произтичащи от този фактически състав правни последици, а именно да се възстанови изплащането на вече отпуснатото парично обезщетение за оставащия към датата на прекратяването период, в определения към тази дата размер. Отпуснатото на жалбоподателя с Разпореждане № 251-00-761-1/07.07.2025 г. ПОБ е разпоредено да се изплаща в шестмесечния период от 01.07.2025 г. до 31.12.2025 г. в размер на 26.92 лв.(13.76 евро) дневно. Поради започнатата от него трудова дейност от 12.07.2025г., същото е било изплатено само за времето от 01.07.2025 г. до 11.07.2025 г. включително, при което остатъкът за времето от 12.07.2025г. до 31.12.2025 г. подлежи на изплащане в резултат на съвкупното реализиране на предпоставките по чл. 54д ал.5 КСО. Ето защо правилно и в пълно съответствие с материалния закон е разпоредено възстановяване изплащането на отпуснатото с Разпореждане № 251-00-761-1/07.07.2025г. ПОБ за периода от 13.10.2025 г. до 01.04.2026 г. в първоначално определения размер от 26,92 лв. (13,76 евро) дневно. Във връзка с изложените в жалбата доводи за размера на определеното на жалбоподателя ПОБ следва да се посочи, че в настоящото производство предмет на проверка са основанието и размерът на възстановеното с Разпореждане № 251-00-761-3/08.12.2025г. парично обезщетение за безработица, като предвид действието на органа при условията на обвързана компетентност относно определяне размера на ПОБ съгласно чл. 54д ал.5 КСО, размерът на възстановеното обезщетение следва да е напълно идентичен с размера на първоначално отпуснатото ПОБ, чието изплащане е било прекратено поради започналата нова трудова дейност на жалбоподателя. Този размер е бил определен още с Разпореждане № 251-00-761-1/07.07.2025г., за което жалбоподателят е бил надлежно уведомен и което поради липса на оспорване е влязло в сила като стабилен административен акт. Ето защо при наличието на влязлото в сила Разпореждане № 251-00-761-1/07.07.2025г., с което е бил определен размерът на ПОБ, и предвид реализираното основание по чл. 54д ал.5 КСО за възстановяване на това ПОБ, не подлежат на обсъждане изложените в жалбата доводи за определяне на нов размер на ПОБ изцяло съобразно получения от жалбоподателя доход от последната му трудова заетост в периода от 12.07.2025г.до 12.10.2025г. в Нидерландия в съответствие с разпоредбата на чл.65 от Регламент (ЕО) № 883/2004. В настоящия казус този доход не подлежи на съобразяване с цел промяна на определения вече размер на възстановеното ПОБ. В този аспект съдът намира за необходимо да цитира правилото на чл. 65 §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, съгласно което безработното лице по първото изречение на параграф 2 се регистрира като лице, търсещо работа в компетентните служби по заетостта в държавата-членка по пребиваване, спрямо него се прилага контролна процедура, организирана там и спазва условията, установени от законодателството на тази държава-членка. Това означава, че полагайки труд в друга ДЧ, но пребивавайки постоянно в Република България, жалбоподателят може да поиска от компетентната институция на Република България отпускане на ПОБ като и в този случай важат условията, установени в българското законодателство. И след като в КСО е предвидена процедура по възстановяване на отпуснато и прекратено като изплащане ПОБ, то в съответствие с принципите на посочения Основен регламент, тази процедура е приложима и същата не противоречи на конкретна норма от приложимите регламенти на ЕО. Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност не съдържа правило, което да надхвърля координационната цел на регламента, забранявайки или ограничавайки възможността на държава членка да определи условията за периодичен достъп на осигурените лица до упражняване правото на обезщетение за безработица в частност досежно размера и срока на това обезщетение, както е в процесния случай. При тези съждения следва извода, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са съобразени с материалноправните норми и с целта на закона, като спрямо същите не са налице отменителните основания на чл. 146 АПК, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По претенцията за разноски – Съгласно препращащата норма на чл. 118 ал.3 КСО отговорността за разноски по дела от типа на настоящото следва да се определи по правилата на чл. 143 на АПК. Съгласно чл. 143 ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. От ответната страна е направена претенция за присъждане на съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 110 евро, равняващи се на 215.41 лева. Съобразно нормата на чл. 24 от НЗПП, към която препраща чл. 143 ал.3 АПК във вр.с чл. 37 от ЗПП, и определянето на делото като такова с нематериален интерес, юрисконсултското възнаграждение се определя в параметрите от 200 лева до 300 лева. След отчитане фактическата и правна сложност на казуса, участието на упълномощения юрисконсулт в едното от двете съдебни заседания по делото и депозирането от негова страна на писмена защита, съдът намира за обоснован претендирания размер на юрисконсултското възнаграждение, което следва да бъде определено и присъдено в размер на 110 евро, който е към минималния размер, визиран в НЗПП. Ето защо, доколкото съгласно чл. 120 ал.1 КСО е освободена само от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на учреждението, към което принадлежи ответния административен орган, сумата от 110 евро, представляващи присъдено юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, пр.посл от АПК, във връзка с чл.118, ал.3 от КСО и чл. 143 ал.3 АПК, съдът