Решение № 1567 от 19.2.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1958/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Е. Р. М.- изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора-Ловеч, против Решение по адм. дело № 2078 от 2022г. по описа на Административен съд гр.Бургас, с което е отхвърлен предявения срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в размер от 250 000 лева. На първо място, касаторът изтъква, че няма заболяване, което да не може да се лекува или поне да се забави неговото развитие, ако се вземат навременни адекватни мерки. Заявява се, че вещото лице не е изготвило съдебно-медицинска експертиза, а само е преписал данните, кога, къде са водили касатора на прегледи и лечения и той не приема тази експертиза. Затова, неговият процесуален представител- адвокат М. Н. е поискала друга експертиза, но съдът е отказал да я допусне. Пресъздава свои възприятия от отговорите на вещото лице в открито заседание и записаното в съдебния протокол, като се иска да се провери в записите понеже според касатора има „явно недоразумение“. Изтъква се, че е била насрочена дата за операция на крака му, за 17.03.2021г. и е следвало да се проведе в болница „Дева Мария“, в [жк], но от ответната страна /ГДИН/ се чудели какво да измислят като оправдание, за това, че не е заведен за осъществяването й. Описаното в решението на съда, че е налице заповед а директора на РЗИ-Бургас относно въвеждане на ограничителни мерки, според които операциите се отменят, не е посочено от болницата, като причина. Заявява се, че касаторът многократно е посочвал, че раната не е суха, както вещото лице се опитвало „да внуши“ на съда, но това не е взето предвид. Оспорват се изводите на вещото лице и на съда, съответно иска отмяна на съдебния акт и присъждане на поисканото обезщетение. Подадена е касационна жалба и от процесуалния представител на ищеца Е. М.- адвокат М. Н., назначена от съда. Счита, че решението е постановено в противоречие с нормите на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не са обсъдени възраженията на ищеца. Заявеното от вещото лице е ценено само в частта, в която съответства на формирания от съда извод за неосснователност на исковата претенция. Не съобразено оплакването на М. за вида на раната, който не е взет предвид и от вещото лице. Касаторът сам е сменял превръзката си в Затвора, поради липса на медицинско лице. На пръв поглед изглежда, че много често е бил преглеждан, но всъщност само веднъж месечно. От м. февруари до м. май 2021г. се е срещал веднъж месечно с личния си лекар. Дори да се приеме необратимостта на заболяването, след като е имало насрочена операция за 17.03.2021г. в УМБАЛ „Дева Мария“-[населено място] е било необходимо установяване на причината, поради която не се е състояла. Съдът е отхвърли искане за разпит в качеството на свидетел на лекаря, който е следвало да извърши непроведената операция. Освен това съдът е отхвърли и искането за допускане на тройна съдебно-медицинска експертиза, за да бъде установено безспорно дали непровеждането на операцията на тази дата се е отразила и по какъв начин е повлияла на здравословното състояние на ищеца. Посещението при лекар зависи от добрата воля на затворната администрация. Описва се хронологията по хоспитализацията, свързана с издаване на направления от личен лекар, след което и от съответен специалист, а съдът е подходил твърде формално при преценка за основателността на исковата претенция, която е отхвърлена изцяло. След като в документи на УМБАЛ „Дева Мария“ е описано, че операцията на 17.03.2021г. не се е състояла, поради неявяване на пациента, едва ли в лечебното заведение не са знаели за съществуващата заповед на директора на РЗИ-Бургас за преустановяване на плановите операции в периода на въведени противоепидемични мерки. Не е установено по безспорен начин това обстоятелство, т.е. защо не е проведена операцията на посочената дата. Ако е бил разпитан лекарят, определен като оператор, може би ще стане ясно това. Обосновава извод, че фактическата обстановка не е установена в пълнота, а в същото време е интерпретирана неправилно. Иска се отмяната на решението, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск от касатора в пълен размер, а в условието на евентуалност, да се отмени решението и да се върне делото за ново разглеждане, ако фактите не могат да се установят от приетите писмени доказателства. В съдебно заседание, касаторът М. участва чрез видеоконферетнта връзка между Затвора-Ловеч и съдебната зала, в която се провежда открито заседание. В съдебната зала присъства и назначеният процесуален представител- адвокат М. Н. от АК-Бургас. Поддържат се касационната жалба на ищеца и на неговия процесуален представител, на сочените основания. Ответникът по касация- ГД "Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, не изпраща представител. Не взема становище по касационното оспорване. Прокурор Х. К. от Окръжна прокуратура– Бургас дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, поради което предлага да бъде оставено без уважение, респективно да бъде потвърдено съдебното решение, като правилно и законосъобразно. Счита, че въз основа на събраните по делото доказателства е обоснован правилен извод, че не са допуснати нарушения от страна на затворната администрация, по повод лечението на ищеца, с което обосновано исковата претенция е отхвърлена от първоинстанционния съд. Административен съд-Бургас, в настоящият тричленен състав, като обсъди доводите и становищата на страните, събраните по делото доказателства и въз основа разпоредбите на закона, съобрази следното: Касационните жалби, първата изготвена лично от ищеца М., а другата от неговият процесуален представител- адвокат М. Н. от АК-Бургас, са процесуално ДОПУСТИМИ. Оспорването е направено от надлежна страна, респективно от нейният процесуален представител, в законоустановения срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване пред тричленен състав на същия съд- АС-Бургас. При разглеждането на КЖ по същество, настоящата инстанция съобрази следното: Производството пред Административен съд - Бургас се е развило по исковата претенция на Е.М., лишен от свобода, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл.203 и сл. АПК, във вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер на 250 000 лв., причинени на ищеца в описания период. Според фактическите основания за предявяване на исковата молба, възприети от първоинстанционния съд, считано от 18.12.2017г. ищецът М. изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора в [населено място]. През месец август 2019г. се образувала малка раничка на първи пръст на левия му крайник. Първоначално са изписвали различни мазила, но тъй като раничката не заздравявала, ищецът е бил отведен на преглед при хирург в „УМБАЛ Бургас“ АД и било установено, че страда от емболия, артериална тромбоза. С течение на времето раната се уголемявала и започнала да причинява болки. На два пъти бил опериран безкръвно в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД [населено място] – на 14.01.2020г. и 16.02.2021г. Обсъдени са възраженията на ищеца, че операциите са закъснели и следвало да бъдат извършени още при установяване на диагнозата, тъй като се изгубило време. Впоследствие, поради това, че и двете операции не дали резултат, се наложила ампутация на част от първия пръст на левия крак. Операцията не била извършена на определената дата в началото на месец март 2021г., поради което състоянието се влошило още повече и се наложила ампутация не само на половината пръст, а на два пръста и половина на левия крак. При този резултат от лечението, според заявеното в исковата претенция на ищеца са причинени доживотни страдания в резултат на ненавременните действия на затворническата администрация. Съдът обосновал извод за неоснователност на исковата претенция и е отхвърлил иска в пълния претендиран размер от 250 000 лв. АС-[населено място] е установил фактите относно заболяването на ищеца и детайлно са описани в решението датата и мястото на проведени прегледи, констатациите на съответните медицински специалисти, както и приетото по делото заключение на вещото лице по извършена съдебно-медицинска експертиза. Решаващият състав се позовал на събраните по делото доказателства, включител-но експертното заключение на вещото лице, според които в случаят е диагностицирано хронично съдово заболяване, достигнало в ляв долен крайник стадий III по Фонтен (предпоследен стадий) - силно авансирало съдово заболяване в ляв долен крайник, както и в сегменти на по-високи нива-коремна аорта и големите й клонове. Според записванията в История на заболяването, е налице коагулационен статус, характерен за хронични тромботични заболявания, причиняващи запушвания на съдови, магистрални и малки периферни такива, отговорни за загуба на кръвоснабдяването. Предходният състав на АС-Бургас се позовава на фактическите констатации на експерта и събраните по делото писмени доказателства, въз основа на които при проследяване на хронологично извършените амбулаторни прегледи, история на заболяването, документи от хоспитализации, назначените контролни прегледи за времевия период на пребиваване на ищеца в Затвора Бургас, вещото лице не е констатирало пропуски в изпълнението във времево отношение на назначените предписания от медицински специалисти. Налице са поредни хоспитализации в последователни месеци, както и повече от една в месеца. Според експерта, забележимо е прилагането на съвременни методи на лечение, както медикаментозни, инвазивно медикаментозни и други през периода за престой на ищеца в Затвора в Бургас, като така прилаганото проследяване и лечение от медицински специалисти за периода дори превишава стандарта за проследяване и лечение на пациентите със същото заболяване. Според описаното от вещото лице, не е установен период, в който ищецът да не е бил консултиран или лекуван своевременно в специализирани клиники по съдова хирургия. Противоположно на изложената от ищцовата страна теза, наличната медицинска документация сочи на често и настойчиво проследяване на пациента, както и провеждането на лечение. Според експерта, конкретното съдово заболяване се развива по типичен начин - води до загуба на части от крайник, като при авансиралите и бързо развиващи се тромбози на периферни артериални съдове резултатът е умъртвяване на тъканите. Такъв е и процесният случай, като загубата на части от ходилото на левия крак при Е.М. е неминуемо, дори при проведените своевременни и адекватни форми на лечение. От наличната медицинска документация са установени приложени последователно в месеците консервативни и оперативни методи на лечение, наложили се като стандарти за лечението на това страдание, а д-р Д.С. не е констатирал пропуски или неизвършени процедури, които да са били наложителни. Видно от експертното мнение на съдовия хирург, лечението на ищеца е провеждано системно по указанията на множество медицински специалисти от най-висок ранг и компетентност, без налични пропуски в методи, медикаменти или времево провеждане. Според посоченото от д-р С., ищецът е страдал и страда от системно съдово заболяване, което съвременната медицинска практика не може да излекува дефинитивно, като с отстраняването на два пръста и части от ходилото проблемът се решава временно. Видно от описаното в съдебния протокол изявление на експерта- д-р С., при разпита на вещото лице е посочено в неговите отговори, че след като на 16.02.2021г. некрозата е била видима, височината на запушените съдове е много по – нагоре, по – близо до сърцето и ще последва развитие на болестта в близко време. Вещото лице изразява становище, че в хода на неизвършената на 17.03.2021г. операция биха били отстранени същите части (некротомия – отстраняване на мъртви тъкани), които са отстранени на 19.05.2021г. На 16.02.2021г. не е извършена некротомия, с цел да се направи опит да бъдат спасени крайниците на ищеца, но последващото развитие на болестта наложило некротомия. От ангиографските изследвания, включително първото, извършено на 04.12.2019г., вещото лице стига до извод, че е било налице силно развито съдово заболяване, което към месец февруари 2021г. е било в краен стадий. Вещото лице е разяснило по време на изслушването си в открито заседание, че ампутациите на части от тялото не забавят болестния процес, а са условие да не се развият инфекции по външните рани. Посредством некротомията се отстраняват вече умъртвените тъкани и така се предпазват все още неумъртвените тъкани да се инфектират, но не и да бъде спряно заболяването, тъй като тромбозата (запушването на кръвоносните съдове, кръвоснабдяващи долните крайници) е невъзможно да се спре чрез некротомия. Според данните от епикризата от проведено лечение в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД на 16.02.2021г., към този момент е налице авансирало съдово страдание с умъртвени тъкани на пръсти на лявото стъпало. Тогава е извършен опит да се забави процеса на умъртвяване на тъкани в по – широк план. Експертът изтъква, че след като на 16.02.2021г. е извършена „балонна дилатация“, към посоченият момент не е налице необходимост от некротомия. Вещото лице пояснява в тази връзка, че посредством балонна дилатация се извършва инвазивно вкарване на катетри с медикаменти, които да достигнат до стеснената част на кръвоносните съдове и да ги разширят. При положение, че на 16.02.2021г. „балонната дилатация“ не е дала очаквания резултат, вещото лице обосновава извод, че операцията на 17.03.2021г. е била насрочена за некротомия. Според изтъкнатото от съдовия хирург д-р С., насрочената за 17.03.2021г. операция не е била спешна и неотложна, тъй като животът на пациента не е бил застрашен. Вярно е, че вещото лице заключава за вида на раната според обясненията на ищеца, като счита, че при тези данни поставянето на сухи превръзки на раната, означава, че не е имало влажна рана, т.е. не е имало гангрена, която да направи случаят спешен. Този извод обаче не се базира на необосновани предположения от експерта, в каквато насока са доводите на касатора и на неговият процесуален представител, а изводът за вида на раната е обосновани от съдържанието на медицинската документация, според което вещото лице не е установило данни раната да е била влажна. В този смисъл, упрекът към изявленията на вещото лице е некоректен. В случай, че някоя от страните е имала възражение по отношение записване изявленията на вещото лице или наличието на „явно недоразумение“, каквото твърди в касационната си жалба Е.М., способът за отстраняване на евентуални непълноти или грешки е указан в нормата на чл.151, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК. По делото не се установява да са предявявани подобни претенции от страните, за допълване или поправка на съдебния протокол, в преклузивния срок за това, поради което неговата доказателствена удостоверителна сила не може да бъде опровергана с изявления в касационната жалба. От съдържанието на съдебния протокол се установява, че е извършен подробен разпит, като е осигурена безпрепятствена възможност на страните да участват в разпита на вещото лице и същите са задавали множество въпроси, включително уточняващи такива, по отношение на изготвената съдебно-медицинска експертиза. Съгласно чл.152 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК удостоверените и съдържащи се в протокола изявления на страните, респективно на вещото лице се ползват с неопровергана удостоверителна сила. Решаващият състав на АС-Бургас е обсъдил приложимите норми на материалния закон и всички изискуеми предпоставки, за да бъде приета за основателна претенцията. Въз основа на съвкупния анализ на доказателствения материал, при обсъждане на противоречивите тези на страните, съдът е разграничил спорното от безспорното и е акцентирал именно на същественият въпрос, за който се спори по делото. Както правилно е изтъкнато в първоинстанционния съдебен акт, в изпълнение на законова делегация, е издадена Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, обн., ДВ, бр. 31 от 23.04. 2010г. Съгласно нормата на чл.129, ал.3 от ЗИНЗС и чл.5, ал.3 от приложимата наредба, предписанията на медицинските специалисти действително имат задължителен характер за началниците на затворите, поправителните домове и арестите, т.е. за администрацията на ГДИН. Изтъкнато е, че медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода. Съдът е изложил своите съображения по отношение спорното по делото обстоятелство дали е имало предписание на медицински специалист за хоспитализация на 17.03.2021г., което да е задължително за Началника на Затвора Бургас и чието неизпълнение да обосновава причинна връзка с възникнали от неизвършване на хоспитализацията вредоносни последици. Законосъобразно и обоснован от направените фактически констатации на съда е изводът на съда, че липсата на направление на хоспитализация, което да е налично в медицинското досие на ищеца, означава, че за затворническата администрация не е съществувало задължение да приведе ищеца за извършване на операция. Отделно от това, съдът е коментирал и записването от страна на УМБАЛ „Дева Мария“ и че ако същият следва да се приеме за насрочен планов прием, процедура с такова основание е отменена, съгласно действали към момента общи административни актове, както следва: Заповед № РД-01-30 от 02.03.2021г. на Директора на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) Бургас, издадена на основание чл.63, ал.7 вр. ал.4 от Закона за здравето, чл.73 от АПК, Решение № 72 от 26.01.2021г. за удължаване на срока на обявената с Решение № 325 от 14.05.2020г. на МС на РБ извънредна епидемична обстановка, удължена с множество актове на МС, последният от които с № 855 от 25.11.2020г. Заповедта, която се явява обективна причина за неизпълнение на планови хоспитализации е публично достъпна на http://www.rzi-burgas.com/Novini/ Zapoved_30_02.03.2021. pdf. Независимо, че от страна на УМБАЛ „Дева Мария“ не е коментирана посочената заповед, като причина за непровеждане на операция на 17.03.2021г. този факт не означава, че същата няма приложение към процесният случай. Съгласно дадените с нея задължителни указания, временно – за периода от 12:00ч. на 03.03.2021г. до 00:00ч. на 19.03.2021г., е преустановено провеждането на планов прием и планова оперативна дейност в лечебните заведения за болнична медицинска помощ, сред които е и лечебното заведение УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД-[населено място]. Подробно са описани и последващите заповеди за продължаване периода на противоепидемичните мерки, с което са отменени планови хоспитализации, т.е. като краен период до 12.05.2021г. В заповедта изрично и изчерпателно са описани изключенията, т.е. дейностите, за които забраната не се отнася, в това число такива свързани с трансплантация на органи, тъкани и клетки, диагностиката и лечението на онкологични и онкохематологични заболявания, дейностите по асистирана репродукция и ражданията, независимо от метода на родоразрешение, дейностите по рехабилитация, продължително лечение и психиатрична помощ. Указано е, че на основание чл.63, ал.11 от Закона за здравето заповедта подлежи на предварително и оспорването й не спиране нейното изпълнение. Изводът на съда е направен при анализ на цялостния доказателствен материал ангажиран по делото, включително на експертните констатации на вещото лице. Последното не е описало само извършените дейности във връзка с лечението на ищеца, както неоснователно се твърди от касатора, а въз основа на описаният и анализиран доказателствен материал, включващ цялостната медицинска документация са обосновани изложените по-горе изводи, поради което упрекът към заключението на вещото лице и неговите изводи е неоснователен. Именно въз основа на приобщените доказателства по делото е обоснован извода, че видът на лечението не попада сред изчерпателно посочените в заповедите на РЗИ-Бургас изключения. Следователно, обективно не може да се установи наличие на твърдяното в исковата молба бездействие от страна на затворническата администрация да конвоира ищеца до УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД, където е била планирана операция. Съвсем закономерно, съдът е отчел, че доводите на ищеца /касатор в настоящото производство/ във връзка с непълноти в констатациите на самите медицински специалисти и оттам по отношение качеството на предприетото лечение, са извън предмета на доказване в настоящото производство доколкото по същество оплакванията на страната по повод адекватността на самите процедури имат друг потенциален ответник. Колкото до оспорване на поставени диагнози, по делото въобще не се твърди да е осъществено такова, по смисъла на чл.137, ал.1 от ЗИНЗС, при което ищецът би могъл да поиска за своя сметка консултация със специалисти и от други лечебни заведения, при евентуално осъществено оспорване на диагнозата и назначеното лечение в тази връзка. Евентуални вреди от неправилно проведено лечение от страна на външните медицинските специалисти, назначили лечението, респективно терапевтичните процедури, които са извършвани във времето биха обосновали отговорност на съвсем различни субекти, които нямат връзка с администрацията на ГДИН, нито се разглеждат по този процесуален ред от административните съдилища. Такива претенции са подведомствени на общите съдилища и се разглеждат по общия исков ред на ГПК. Противно на изложеното в касационните жалби, съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а в съдебният акт подробно, обективно и в пълнота са обсъдени всички приложими норми на материалния закон, поради което направените изводи са обосновани. В тази връзка, съображенията за липсата на изискуеми предпоставки за уважаване на исковата претенция на решаващият състав са изчерпателни, поради което настоящият състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК. С отказът на съда да се допусне поисканата тройна съдебно-медицинска експертиза и изслушване на посочен свидетел не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да е основание за отмяна на първото съдебно решение. Повторна експертиза се допуска, ако представеното заключение е необосновано, за да възникне съмнение в неговата правилност /чл.201 от ГПК, вр. с чл.204, ал.5 от АПК/, а в случаят съдът не е констатирал наличие на тази хипотеза и не е длъжен да назначава такава експертиза само защото е направено такова доказателствено искане. Неизслушването на свидетеля, който е следвало извърши оперативна интервенция на коментираната дата- 17.03.2021г. не би допринесло за установяване на факти от значение за изхода от спора, защото информацията за състоянието на ищеца и необходимостта от една или друга интервенция се установява от изготвената при прегледите медицинска документация, в която се описва състоянието на пациента, поставените диагнози и прочие. При липсата на надлежни медицински документи в досието на касатора, които да свидетелстват за необходимостта от спешен прием, подобни обстоятелства не могат да се установяват само с показанията на посоченото лице. Вещото лице изрично е отговорило на въпроса, че от документите такова спешно състояние не се установява. В касационното производство не са приети нови писмени доказателства допустими в този стадий на съдебното производство, с оглед установяване на касационните основания, съгласно разпоредбата на чл.219, ал.1 от АПК, поради което и липсва основание за тяхното обсъждане. По изложените съображения, касационните жалби на Е.М. и неговият процесуален представител- адвокат М. Н. са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени. Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, което обуславя извода, че следва да се остави в сила. Оспореният съдебен акт е валиден, допустим и правилен, поради което следва да бъде оставен в сила. Липсват отменителни основания по чл.209 от АПК. Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, вр. с чл.218 от АПК, Административен съд-Бургас, XIII –ти състав