Решение № 89 от 17.3.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 7/2026 г.

Производство по чл. 258 и сл. ГПК. Повод за започването му е изходяща от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр. София, ул. „Лавеле“ №19 в качеството му на трето лице помагач на страна на ответника в първоинстанционното производство - Гаранционен фонд, гр. София въззвина жалба против постановеното по т. дело № 27/2022 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд решение рег. № 96 от 15.07.2025 г., с което на основание чл. 562, ал. 5 от КЗ Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ 121446665, гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.4 е осъден да заплати на Б. М. С., ЕГН •••, ••• и на М. А. К., ЕГН ••••••••••, ••• за обезщетяване на претърпени от тях неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на смъртта на М.Б. С., настъпила вследствие на причинено от В.Т.П. на •• г. в с.Б. обл. П. пътно - транспортно при управление на служебен автомобил „Ш.О.“, рег. № •••, който бил на особен режим, •• собственост, предоставен в управление на ••• по 300 000 лв., ведно със законната лихва от 17.08.2021 г. до окончателното изплащане на главниците. Решението в частта присъждаща обезщетение на М. А. К., ЕГН ••••••••••, гр.В. се обжалва изцяло, а в частта присъждаща обезщетение на Б. М. С., ЕГН •••, гр. В. за сумата от 150 000 лв. равняваща се на разликата между присъдените с решението на Пз ОС 300 000 лв. и дължимите се според застрахователя 150 000 лв. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната част от решението, иска се отмяната й и постановяване на друго отхвърлящо исковете в посочените от жалбоподателя размери. От страна на Гаранционен фонд е изразено становище за основателност на жалбата, а двете лица, на които е присъдено обезщетение са на обратното становище. Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното: На 14.02. 2022 г. в Пазарджишкия окръжен съд е постъпила изходяща Б. М. С., ЕГН •••, гр. В. и М. А. К., ЕГН ••••••••••, гр.В. искова молба против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София. В обстоятелствената част на същата се сочи, че на ••• г. около 11, 30 ч. в центъра на с.Б. обл. П. на пешеходната пътека на ул. „П.“ № 42 В.Т.П. при управление на служебен автомобил „Ш.О.“, рег. № ••• на особен режим, •• собственост, предоставен в управление на ••• блъснал пешеходката М.Б. С., която била на 7 години. Виновен за произшествието бил водачът на автомобила, който се движел с превишена и несъобразена скорост и не проявил необходимата предпазливост към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците при това деца. Механизмът на инцидента бил установен според ищците в Констативния протокол за ПТП с пострадали лица от 19.07.21 г. и се изразявал в това, че В.Т. наближавайки на пешеходната пътека на ул. „П.“ № 42 в с. Б. не спрял зад колоната автомобили изчакващи преминаващите на пешеходната пътека пешеходци, а предприел действия по изпреварване на същата и така блъснал пресичащата в този момент М. С.. От удара детето получило множество телесни увреждания изрязващи се в съчетана травма на гърди, корем, гръбначно - мозъчна травма и счупване на черепа. По тези причина тя била приета по спешност в МБАЛ П., където в 13, 20 на ••• г., т.е. два часа след инцидента починала. По повод тази й смърт се споменава, че ищцата е майка и законен представител на починалото дете, а ищецът е лице живеещо с майката на семейни начала и отглеждащо детето като собствено. То било тяхна единствена дъщеря, за която се молили и надявали дълги години. Това се сочи като причина те изключително тежко да преживеят загубата му. В подкрепа на горното е споменато, че имали помежду си силна емоционална връзка, а страданието се засилвало и от начина на настъпване на смъртта на детето. По- надолу в исковата молба са изложени твърдения за отношенията на близост, разбирателство и привързаност между всеки от ищците и починалото дете и е направен извод, че със смъртта му те загубили смисъл в живота си. Описани са изживяванията на всеки от тях като е наблегнато на съС.ието на скръб, психологичните травми причинени от смъртта и мястото, което детето заемало в живота им. На тази база е направен извод, че претърпените от загубата на найблизкия им човек неимуществени вреди следва да се обезщетят от виновния за смъртта му водач предизвикал катастрофата. В тази връзка е посочено, че управляваният от него автомобил бил на особен режим, •• собственост предоставен за оперативно управление на •••. За него имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ЗД „Бул Инс“ АД, но видно от данните в Информационния център към Гаранционния фонд за същия не се съдържала информация за наличие на действаща застраховка. В тази връзка е посочено, че според чл. 562, ал. 5 от КЗ претенции за вреди причинени от МПС от този тип се завеждат пред ГФ освен ако съответното ведомство ползващо автомобила не е указало нещо друго. В случая с оглед липсата на данни в информационната страница за наличие на такова друго указание водело до извод, че претенцията за обезщетяване следвало да се отправи до ГФ. Това било сторено от ищците на 17.08.2021 г., но плащане на обезщетение от същия до момента на предявяване на исковата молба на 14.02.2022 г. липсвало. На тази база е направен извод, че ищците имат интерес да претендират заплащане на обезщетението по съдебен ред и е отправено искане за осъждане на Гаранционния фонд да заплати на всеки от тях по 300 000 лв. ведно със законната лихва от 17.08.2021 г. В отговора на исковата молба от ответника на първо место се излагат доводи, че не е пасивно легитимиран да отговаря за заплащане на процесните обезщетения. В тази връзка не е оспорен обстоятелството, че причинилият ПТП - то автомобил е такъв на особен режим, че за него имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ЗД „Бул Инс“ АД и не били дадени указания към ГФ за извършване на нещо различно от предвиденото в чл. 562 КЗ. Посочено е обаче, че с оглед разпоредбата на чл. 562, ал. 5 от КЗ възможността пострадалите лица да претендират заплащане на обезщетение от него касае извънсъдебната претенция, т.е. рекламационното производство. По този повод се говори за отправени до ГФ искания, образуване на две щети и произнасяне по тях. Споменато е съответно, че ако пострадалите на са доволни от същото / размерът на обезщетението или отказа за плащане/ то те вече следва да предявят претенцията си по съдебен ред, която обаче следва да е насочена към застрахователя. По същество на спора са изразени доводи, че претендираните обезщетения са прекомерни, не съответстват на принципа за справедливост въведен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и разясненията за подхода при определянето им от съдилищата даден с ППВС № 4 от 1968 г. Изложени са и доводи, че въведените лимити на застрахователни обезщетения не следва да са водещи за определяне размера на същите , а следва да се вземат предвид и факти свързани с икономическата обстановка, минималната работна заплата, трудова заетост, покупателна способност и т.н. В отговора е отправено и искане за привличане на застрахователя на процесния автомобил като трето лице помагач на страната на ответника. В ДИМ от ищеца са оспорени направените в отговора възражения за липса на пасивна легитимация и завишен размер на претендираното обезщетение. В отговора на същата пък е направено кратко изявление, че се поддържат направените защитни възражения, както и искането за привличането на трето лице помагач. С определение от 07.07. 2022 г. Пз ОС е спрял производството по делото до приключване на НОХД № 68/ 2022 г. След приключването му с влязъл в сила акт по отношение на водача предизвикал ПТП-то е постановено и определение, рег. № 205 от 08.05.2025 г. С него производството по делото е възобновено, уважено е искането за привличане на трето лице помагач, изготвен е проекто доклад и е направено произнасяне по доказателствените искания. Третото лице помагач не е изразило становище по иска и не е направило доказателствени искания, а съдът след събиране на поисканите от ищеца и ответника доказателства, които са относими към спора е постановил решението предмет на обжалване. В него е прието, че В.Т.П. следва да отговаря за обезщетяване вредите на увредените от него лица, както и че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд. В подкрепа на този последен извод е казано, за управлявания от Панайотов автомобил имало сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите с привлечения като трето лице помагач застраховател. Посочено е обаче, че пострадалите не могат да претендират обезщетенията си пряко от застрахователя в хипотезата на чл. 432 от КЗ. Това е аргументирано с факта, че автомобилът бил •• собственост на особен режим, предоставен за управление на •••, т.е. по отношение на него във връзка със застраховането по риска ГО и уреждане на претенциите били приложими разпоредите на чл. 562 от КЗ. Това с оглед чл. 562, ал. 5 от КЗ при липса на доказателства за дадени от ••• други указания водело до извод, че отговорен за разглеждане на претенцията за обезщетяване и плащането й е ГФ. По отношение дължимостта на претендираните обезщетения на база събрания доказателствен материал е направен и извод, че Б. С. и М. К. са от кръга лица имащи право да получат обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на М.Б. С.. Посочено е, че по делото е установено наличието на изключително близката и наситена с емоционално съдържание връзка между ищците и детето им, която била подсилена от факта, че то е най-малкото им дете, а и дългоочакваното момиче след цели шест момчета в семейството. Говори се за събрани данни за характера и качествата на детето, които били такива, че предразполагали всички близки, приятели и съседи да е обичат. Внезапната смърт на момиченцето според съда се отразила изключително тежко на двамата ищци. Животът им тотално се променил, а получената психическа травма не била и нямало никога да бъде преработена. В подкрепа на това е направено проследяване на начина им на живот след инцидента, на поведението на всеки един от тях и на база анализ на изготвените заключение е посочено, че нивото на стрес от случилото се е много високо и е в съС.ие да отключи сериозни и тежки болести. На тази база размерът на дължимите обезщетения е определен на по 300 000 лв. за всеки и с решението ответникът е осъден да заплати горните суми ведно със законната лихва от 17.08.2021 г. Недоволно от акта на съда е останало конституираното като трето лице помагач на ответника застрахователно дружество и е подало жалбата станала повод за образуване на настоящето производство. С нея решението в частта присъждаща обезщетение на Б. С. се обжалва за разликата между присъдените 300 000 лв. и дължимите според застрахователя - трето лице помагач 150 000 лв., а в частта присъждаща обезщетение на М. К. изцяло. Причините за цялостното оспорване на акта присъждащ му обезщетение на първо место се извежда от това, че комплексната съдебно психологична експертиза дала основание на съда да определи такова обезщетение не се е съобразила с липсата на биологична връзка между жалбоподателя и починалото дете, периодите на продължителна раздяла между двамата и живот на различни адреси. Говори се че експертите не са направили задълбочен анализ в личностен и семеен контекст на К. и са го третирали еквивалентно с биологичната майка на починалото дете. Излагат се и съображения за липса на причинно - следствена връзка между инцидента и степента на уврежданията като се споменава, че последните може да са настъпили и по други причини. По- надолу са изложени и доводи за прекомерност на обезщетението. В тази насока са и оспорванията на частта от решението касаеща присъденото обезщетение на ищцата. Съображенията за прекомерност се свързват с нарушение на принципа в чл. 52 от ЗЗД и указанията за прилагането на тази разпоредба дадени с ППВСС № 4 от 1968 и социално икономическите условия в страната към 2021 г. Във връзка с тези твърдения е споменато, че от събраните доказателства не можело да се направи извод за изключителност на страданието и преживявания над обичайните, което изключвало извода и за присъждане на обезщетение над общоприетото за 2021 г. Изразено е и мнение, че съдът се е подвел по обществения отзвук на случая и не се е съобразил с реалната фактическа обстановка установена със събраните доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт служебно, а досежно неговата правилност с оглед посоченото в жалбата. По повод на тази преценка ПАС, намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожен е и акт, който не подписан или не е постановен в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато той е постановен от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. За нищожност с оглед Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. по т. дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС освен в горните случаи може да се говори и когато той е абсолютно неразбираем. В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност на оспорваните пред ПАС актове не може да се говори. По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество. В случая за липса на право на иск в патримониума на ищците от изложената фактическа обстановка не може и да се говори. Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 562, ал. 5, изр.2 от КЗ. В чл. 562 от КЗ от страна на застрахователя са уредени въпросите касаещи задължителната застрахова Гражданска отговорност на автомобилистите на МПС със особен режи. В 562, ал.1 от КЗ е дадено определение за това кои са превозните средства от този тип. С ал. 2 е въведено изискване всяко ведомство, което има МПС на особен режим да сключва задължителна застраховка ГО на автомобилистите за всички тях за съответния период при един застраховател и за направа на вноски за всяко средство включено в нея. С ал. 3 застрахователят на такива МПС е задължен да отчита в Информационния център на Гаранционния фонд само номера на застрахователната полица, ведомството, чиито автомобили са застраховани, и регистрационния номер и/или номера на рамата на застрахованите моторни превозни средства. Фондът пък според ал. 4 следва да създаде необходимата организация и условия за защита на класифицираната информация и за спазване на изискванията на ЗЗКИ. Характера на същата е пояснен в чл. 562, ал. 5 от КЗ. От него е видно, че при разкриване на информация за превозни средства на особен режим пред трети лица, в това число при проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на интернет страницата на Гаранционния фонд, тези превозни средства се посочват като незастраховани, освен ако съответното ведомство по ал. 1 е указало на Гаранционния фонд друго. Посочването им като незастраховани обяснява и обстоятелството, че според законодателя претенция за обезщетения за вреди, причинени от превозни средства на особен режим при липса на други указания от ведомството се завежда пред Гаранционния фонд. В тези случаи той след уреждане на същата има право да получи от застрахователя пълния размер на платеното заедно с лихвата за забава от датата на писменото поискване. От анализа на казаното следва извод, че по отношение на пострадалия автомобилът на особен режим при липса на това „друго указание“ се явява незастрахован. По тази причина за него отговорен за изплащане на обезщетението е ГФ, а относно реда за предявяване на претенцията следва да се имат предвид и разпоредбите на чл. 558 от КЗ. Според чл. 558, ал. 5 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380 от КЗ. В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 от КЗ пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции. Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на искова претенция по чл. 562, ал.5 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да е упражнил правото си по чл. 562, ал. 5, вр. с чл. 558, ал.3 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 от КЗ да няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият обезщетение да не е доволен от размера му. В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че ищците са предявили претенцията си за обезщетение пред ответника на 17.08.2021 г. Той е образувал две щети с №№ •• за ищцата и ••• за ищеца. По тях след изискване на допълнителни доказателства на няколко пъти е постановено отказ за изплащане на обезщетения. Това съобразено с казаното по- горе сочи, че в патримониума им е възникнал интерес от предявяване на претенции за плащане на обезщетенията по съдебен ред. Те в случаи като процесните с оглед на факта, че съдебното производство е обусловено от провеждане на рекламационното такова, т.е. донякъде може да се разглежда като продължение на същото е логично да са против субекта отказал удовлетворяване на отправените до него претенции за плащане, а не против анонимния застраховател, който не е адресат на същите и не е участвал при изразяването на воля за отказ или присъждане на обезщетение в намален размер. Това прави предявените искове допустими, което съотнесено с обстоятелството, че при постановяване на решението съдът се е произнесъл по изложените в тях факти и обстоятелства налага извод, че и то е допустимо. Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на съдебното решение. От цитираните по- горе разпоредби на чл. 562 от КЗ е видно, че наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на ГФ за удовлетворяване на претенциите за обезщетяване на вреди причинени при управление на автомобил на особен режим е нужно да се установи това качество на автомобила, наличието на застраховка по чл. 562, ал. 2 от КЗ и липсата на специални указания за оповестяване на застрахователя. Наред с това тя зависи и от установяването наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността на лицето управлявало МПС с особен режим за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД. Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, което да е пряка и непосредствена последица от увреждането. По конкретното дело е безспорно, че процеснят автомобил е такъв с особен режим предоставен за оперативно управление на •••. Безспорно е и че за него към момента на ПТП-то е имало сключен договор за застраховка по риска гражданска отговорност на автомобилистите с привлеченото по делото трето лице помагач, както и че ••• не е дало на ГФ указания за извършване на нещо друго от предписаното в разпоредбите на чл. 562, ал. 4 о 5 от КЗ. Това прави логичен извода, че при установена отговорност на водача на автомобила спрямо ищците по чл. 45 от ЗЗД обезщетението може да се търси от Гаранционния фонд. По отношение на последната на първо место е нужно да се спомене, че по делото са представени доказателства за наличието на влязла в сила присъда, с която В.Т.П. е признат за виновен в това, че на ••• г. в с.Б. обл. П. на път ІІ-84 при управление на лек автомобил Шкода, рег. № •••, собственост на ОД на ••• П. е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на 7 годишната М.Б. С.. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Това сочи, че в случая е безспорно, че водачът на автомобила с особен режим виновно е извършил проецсното ПТП поради нарушение на споменатите в присъдата разпоредби на ЗДП и е причинил смъртта на М. С.. Тук за пълнота следва да се посочи, че постановеното от първоинстанционния съд решение по отношение на ищцата в частта осъждаща ответника да й заплати обезщетение в размер на 150 000 лв. е влязло в сила, което сочи въпросите за наличието на елементите от ФС на чл. 45 от ЗЗД по отношение на нея и деликвента и тези за ангажиране отговорността на ГФ са решени и със СПН и не могат да бъдат преразглеждани в настоящето производство. В самата жалба станала повод за образуване на настоящето дело също не се оспорва наличието на тези предпоставки. Това съобразено с разпоредбата на с чл. 269 от ГПК и приетото в ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС води до извод, че в случая предмет на преценка от ПАС по отношение на ищцата следва да бъде дали справедливият размер на дължимото обезщетение може да превишава сумата от 150 000 лв., а по отношение на ищеца дали той е от кръга лица имащи право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на детето и респективно при положителен отговор на този въпрос за справедливия размер на същото. От описаното по горе съдържание на чл. 45 от ЗЗД би следвало да се направи извод, че всяко лице, което е претърпяло неимуществени вреди от противоправното деяние може да търси обезщетяване на същите. Липсата на конкретика за кръга от лица имащи право да претендират обезщетение за неимуществени вреди е дала основание на Пленума на ВС на НРБ съобразно правомощията му по действащите в съответните периоди Закони за устройство на съдилищата да издаде постановления даващи отговор на този въпрос, които са били задължителни за съдилищата. Те са такива и с оглед действащия в момента ЗСВ. Така в ППВС № 4/61 г. е прието, че за неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. Те са изрично посочени - низходящи, съпруг и възходящи. Направено е и уточнение, че това става след като се установи, че действително са претърпели такава вреда. Посочено е и че нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения - родители, изоставили децата си, съпрузи живеещи в дълга фактическа раздяла. С ППВС № 5/1969 г. описаният по - горе кръг лица е допълнен и е посочено, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. От мотивите на първото постановление е ясно, че за Върховния съд водещо при определяне кръга лица, а и размерът на самото обезщетение за неимуществени вреди е залегналия в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта. По тази причина Пленумът на ВС е приел, че този принцип предполага, че на обезщетяване подлежат лицата, които най-пряко са засегнати от загубата на морална опора и подкрепа, т.е. най-близките на пострадалия - неговите низходящи, съпруг и възходящи, които действително са претърпели вреди, т.е. не са били в лоши лични отношения с него. В това ППВС е конкретизирано, че обезщетението възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения в следствие на смъртта на неговия близък. С годините повечето съдилища са приемали това изброяване за изчерпателно. Имало е и такива изхождайки от принципа на справедливостта да се отклонят от възприетото с Постановлението. Това е наложило Пленума на ВС да разшири същия изхождайки от това, че в някои случаи връзки от типа присъщ за отношенията между най-близките се създават и между лица, за които липсва кръвно и юридическо основание за такова заключение. На тази база с второто споменато по- горе Постановление, Пленумът на ВС е приел, че право на обезщетение имат и лицата, за които са се създали отношения и връзки идентични с тези, посочени в ППВС № 4/61 г. Направено е и споменатото по- горе изброяване, т.е. с него степента на близост, при които следва извод за възникване на материалното право на обезщетяване не е променена, но е презюмирано, че на такава се приравняват и изрично изброените случаи. Тук отново присъждане на обезщетение е обусловено от визираното в ППВС от 1961 условие да е налице действително претърпяване на вреди, т.е. лицата от тази група да не са в лоши отношения с починалия. Съответно по въпроса за кръга лица имащи право на обезщетение през 2018 г. ОСНГТК на ВКС прие и ТР № 1. С него е решено, че материалноправно легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на негов близък освен лице от кръга посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. по изключение може и да е всяко друго, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Изрично е посочено, че обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Това, а и изложеното в мотивите на самото ТР води до извод, че и тук от съдиите във ВКС не е променен възприетия в предходните две Постановления критерии за справедливост при определяне кръга от лица, които следва да бъдат обезщетени за неимуществени вреди от смъртта на друго лице. Това отново е високата степен на близост и емоционална свързаност присъщ за роднините от най-близкия наследствен кръг-родители, деца, съпруг, но вече е посочено, че такава би могла да се изгради с всяко едно лице. От приетото в ППВС и ТР видно, че материалното право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смърт на едно лице се поражда в патримонимуа неговите низходящи, съпруг и възходящи, отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, както и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. В хипотезите визирани в двете ППВС от претендиращото обезщетение лице на доказване подлежи това, че е от кръга посочен в същите, както и че действително е претърпял вреди. В хипотезата на ТРОСНГТК на доказване подлежи особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че Б. С. е биологична майка на М. С. и е от кръга лица, които според ППВС № 4/61 г. имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди ако действително са претърпели такива. По интересно стоят нещата с другия ищец М. К.. От представените по делото писмени документи е видно, че той не може да бъде определен като биологичен баща на починалото дете М. С.. Разпитаните по делото свидетели, които имат непосредствени впечатления от живота на двамата ищци споменават, че те живеят заедно от 25-30 години, имали много деца, които отглеждали заедно и едно от тях било М.. В показанията им се излагат данни, че той се грижел за нея и е обичал. Споменават, че те не само го възприемали за неин баща, а знаели в действителност, че е истинският й такъв независимо от липсата на припознаване. По този повод в показанията им е споменато, че всички деца на Б. с изключени на първото М. са от М. и че той се грижел и обичал всички, вкл. и М.. От така изложеното следва логичен извод, че М. се е грижел и отглеждал детето М. още от раждането й и е възприемал и считал за свое дете. Това е достатъчно с оглед приетото и в ППВС № 5/69 г. за извод, че ищецът е сред лицата, които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на починалото лице. По повод на изложените доводи в жалбата за това, че детето и бащата имали различни адреси следва да се посочи, че според чл. 93 от ЗГР поС.ният адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Според чл. 94 ЗГР настоящият адрес пък е е адресът, на който лицето живее. Посочването на поС.ен и настоящ адрес се извършва по заявление на съответното лице. Отбелязаните такива в регистъра от органите по чл. 92 от ЗГР са основание да се приеме, че това е местоживеенето на дадено лице при липса на други доказателства. Реално обаче не е налице пречка то да живее на друго место, но да не е изпълнило задължението си за заявяване на новото местоживеене с оглед разпоредбите на ЗГР. Неизпълнението на това задължение е основание за налагане на административно наказание, но не и на такова за изключване извода за наличие на местоживеене различно от отбелязаното в регистрите. В случая сме изправени пред такава хипотеза при условие, че в показанията на разпитаните по делото свидетели, се говори, че ищците и децата им са живеели в с. Б.. С оглед извода на ПАС, че и двамата ищци са сред кръга лица имащи право да претендират обезщетение от смъртта на 7 годишното дете следва да се даде отговор за справедливия размер на същото за всеки от тях. По отношение същия в чл. 52 от ЗЗД е казано, че той се определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи, че размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен материал установяващ характера на увреждането начина, по който то се е отразило на духовното и психично съС.ие на увреденото лице и разбира се икономическата обстановка в страната. При преценка начина на отразяване върху духовното и психично съС.ие на увредения в случаите на смърт на негов близък същата следва да се извърши и като се вземе предвид възрастта на починалия. При преценка на близостта пък следва да се има предвид не само наличието й от правна или фактическа гледна точка, но и действителните отношения между починалия и претендиращия увреждане. Те от своя страна за ПАС подлежат на преценка на база данните за начина, по който същите са контактували помежду си и респективно реакциите, които децата или родителите са имали при моменти на трудност в живота на някой от тях и т.н. По повод на същото е нужно да се спомене и че любовта между мъжа и жената е причина за създаване на една по-трайна връзка между тях, която пък води с времето и до появата на желание съответната двойка да заживее съвместно като семейство. Това съвместно съжителство е възможно да прерасне в брак, но може да продължи и без създаване на официална юридическа връзка между тях. Нормалното развитие на връзка от посочения по- горе тип е свързано с желание двойката да има деца. Връзката между дете и родител започва да се гради от момента на раждането и с всяка изминала година до пълнолетието се заздравява и задълбочава по простата причина, че имено родителите са тези които осигуряват физически и материални грижи за децата си, участват при формиране на техните морални ценности и виждания за живота. Така към 18- та година в съзнанието на всяко едно дете неговият баща или неговата майка са най-близките му хора и първите към които то се обръща за преодоляване на житейски трудности, получаване на съвет и т.н. В последяващия житейски път на детето независимо от създаването на семейство, раждането на негови деца и т.н. при нормално развитие на отношенията дете-родител за ПАС така създадената връзка не само не отслабва, но е логично да се задълбочава. Това е така по простата причина, че родителите като лица с по- голям житейски опит са хората, които винаги помагат на своите дори и пораснали деца във всеки момент на техния живот, обгрижват същите и свързват тяхната професионална и личностна реализация със своята собствена такава. Тук е нужно да се посочи, че връзка от типа родител- дете може да възникне и бе да е налице биологична връзка, а просто при отглеждане на детето на съпруга, съпругата, респ. съжителя на съпружески начала. Това не прави същата по – слаба по причина, че раждането не е основния и съществен елемент за появата й, а водещи такива са ежедневните физически и материални грижи, участието при формирането на моралните ценности и виждания за живота, любовта, привързаността и т.н. Внезапното прекъсване на така изградените отношение на любов, обич, уважение, близост, подкрепа и взаимопомощ /морални и икономически/ е логично да създаде рязък дискомфорт във всяко едно семейство, при който семейните отношения са били от типа посочен по- горе. Още по силно е стресовото съС.ие от преустановяване на тази близост в случаите, при които прекъсването е следствие внезапната смърт на един от членовете му в детска възраст, а и от начина на настъпването й. Нарушаване на нормалната психика идва не само от загубата на близък човек и съС.ието на празнота и безпомощност, но и от факта, че в бъдеще той няма да е до теб, няма да го виждаш, докосваш, да споделяш с него и да получаваш синовна, респ. дъщерна подкрепа, както и от това, че няма да можеш да видиш реализирани всичките мечти и планове, които си имал по отношение на детето в периода на отглеждането и възпитаването му. Изложеното води до извод, че съС.ията на скръб, болка, меланхолия, затваряне в себе си и преустановяване на контакти с приятели и роднини, чувство на празнота и безпомощност са пряко свързани със загубата на родно дете или лице, с което са изградени връзки от този тип, т.е. с произшествието довело до същата. С оглед на изложеното на база събраните по делото доказателства следва да се даде отговор на въпроса за това каква е била връзката между починалото дете и двамата ищци и какви са били техните изживявания след смъртта й. По този повод е нужно да се спомене, че за ПАС от значение за същите , а и за определяне размера на обезщетението е и начина, по който е прекъснат живота на детенцето. Това видно от доказателствата по делото е станало при едно напълно нормално и съобразено с правилата за движение пресичане от негова страна на пътя на предназначено за това място /пешеходна пътека/. За съжаление обаче в този момент водачът на автомобила с особен режим е решил, че не следва да се съобразява с правилата за движение по пътищата и поведението на другите водачи. Последното се споменава по причина, че той движейки се с несъобразена скорост в населено място не се съобразил и с поведението на водачите на движещите се пред него автомобили. По тази причина е решил да заобиколи същите въпреки спирането им за даване предимство на преминаващите пешеходци и така без, да забележи последните е блъснал спокойно преминаващото платно детенце. За установяване преживяванията на рождената майка и мъжът, който на база документите следва юридически да се определи като лицето отглеждало починалото дете са разпитани споменатите двама свидетели и изслушани две комплексни съдебно психиатрични и психологични експертизи. Свидетелите са брат на ищеца и негов близък приятел, т.е. лица имащи преки и непосредствени впечатления от живота на двамата ищци и отношенията в семейството им. В случая съдът говори за семейство по причина, че от показанията и на двамата става ясно, че те са заедно от 25-30 години. Споменава се, че никога не са се разделяли, много се обичали и се грижели един за друг и децата си. По отношение на същите сочат, че първо имали шест момчета и много мечтаели за момиче. По тази причина били много щастливи като се родила М.. Тя била любимката на всички, принцесата в семейството и всички треперели над нея. Двамата й родители и братята много е обичали и поС.но е обгрижвали. Самата тя предразполагала такова отношение, защото била умно, добро, усмихнато и лъчезарно дете. Внезапната й смърт и начина, по който настъпила потресла и променила всички. Семейството се затворило в себе си, отчуждило се от околните. Ищците не присъствали на самия инцидент, но дошли до една две минути. Преживели тежко миговете до идването на линейката , откарването й до болницата, а и известието за трагичния изход. М. научил първи и се чудил как да каже на жена си такава тежка и страшна новина. Реакцията на майката след същата била „страшна“. Викала,крещяла, не искала да живее. По време на погребението двамата ищци били неадекватни. Ищцата приемала лекарства, за да не изпада в истерия. Година и половина не искала да излиза от къщи, за да не си спомня за ужаса при вида на падналото й дете на пътя. Единствено излизала по малките улички, за да отиде до гробищата. Ищецът от своя страна не ходил на работа първо, за да не оставя жена си сама в това й съС.ие и второ, защото си мислел, че ако го няма вкъщи и отиде на работа пак ще ес случи нещо лошо.Той също тежко преживявал загубата, но се криел някъде, за да може да плаче. Също ходил поС.но на гробищата, за да да разговаря с М.. Гробът и бил поддържан, направен на детска площадка и затрупан с играчки. Единственото, което донякъде върнало ищците към живота било обстоятелството, че им се родили още две малки дечица. Едното било момиче, което кръстили пак М.. В показанията си свидетелите сочат, че мъката от загубата била толкова голяма, че ищците напуснали стария си дом, за да не им се връщат поС.но спомените за починалото им дете живяло в нея. Избрали новата къща да е до гробищата и поставили в същата навсякъде снимки на покойната М.. От анализа на думите им следва извод за изградени силни връзки между двамата ищци и починалото дете. Б. е биологична майка на същото, а М. независимо от липсата на документи удостоверяващи кръвна връзка всички приемали и считали за неин баща още от раждането й. Особената привързаност към момиченцето следва от факта, че двамата имали 6 поголеми деца все момчета и фиксация в желанието си да имат момиче. М. по тази причина била поС.но глезена и обгрижвана. Явявала се център на цялото семейство. Смъртта й променила същия и нарушила целия обичаен ритъм на живот във фамилията. Болката от загубата на дете и то така желано и чакано, начина на настъпване на самата смърт, факта, че двамата ищци присъствали почти от първите мигове на трагедията и проследили последните мигове от живота на дъщеря си налага извод, че са налице основания за изживяване на страдания с интензитет по- голям от обичайния. Той се затвърждава и от поведението на двамата родители. Те прекъснали връзките с външния свят. Затворили се в себе си и посветили живота си на почитта към починалото дете. Може да се каже, че семейството отново имало център, но той вече не бил свързан с живото и жизнерадостно дете, а със спомена за същото и нежеланието й той да бъде заличен и изгубен. Потвърждение за всичко това е свързан и с обстоятелството и че живота на новопоявилите се две деца в семейството /момченце и момиченце/ и отношението към тях били пречупени през спомена и обичта към покойното момиченце. Потвърждение за това е факта, че новото дете от женски пол било кръстено с името на починалата си кака. Изводи в посочения смисъл следват и от приетите по делото заключения на девете комплексни съдебно психиатрични и психологични експертизи. Експертите са направили в същите подробен анализ на психиатричното и психологично съС.ие на всеки от ищците. От заключенията им е видно, че смъртта на детето и при двамата е довела съществени и трайни промени в психологичното и емоционалното им съС.ие. При ищеца то е свързано с ясно изразена тежка психотравматична реакция, характерна за загуба на близък човек. Прието е, че е налице разстройство с удължен траур. Той е охарактеризиран с интензивен копнеж/желание за среща с починалия, с поС.ни мисли или спомени за него. Направен е извод, че е налице нарушение на идентичността изразяващо се в чувство, че част от него е починала/заминала безвъзвратно.Установена е и тежка фиксация към смъртта на детето като в подкрепа на този извод е посочено и името на новороденото дете. Експертите са установили ясно изразени психологически и функционални нарушения,включително разстройства на съня, шокова реакция и сериозни затруднения в ежедневното функциониране,които се намират в пряка причинно-следствена връзка с ПТП и загубата на момиченцето. Всичко това е довело до извод за влошено качеството на живот, наличие на непреодолими психотравматични преживявания, които оказват дълбоко и продължително въздействие върху психологическото му и емоционално съС.ие. По отношение на ищцата като цяло изводите са идентични. В заключението се споменава, че психологическата реакция вследствие внезапната смърт на дъщеря й се изразява в разнообразни негативни емоции и мисловни преработки - повишено чувство за напрежение, тревожност, безпокойство, страх от неизвестностите в живота и т.н. Тя е редуцирала контактите си и е нарушила цялостното си социално функциониране. Изпитвала и изпитва тревожност, несигурност, нервна напрегнатост, угриженост без видими причини, чувство на безпомощност. Имала е има поС.но усещане за предстоящо неблагоприятно събитие. При нея също се наблюдава разстройство с удължен траур, интензивен копнеж за среща с починалото дете. Констаирано е, че и тя като съжителя си счита, че със смъртта на М. е загубила нещо от себе си. Това от друга страна е съпътствано с мисълта, че детето й е накъде тук, живо и ще се срещне с него. И прие нея с оглед на факта, че новородената й дъщеря е кръстена с името на покойната е прието, че може да се говори за фиксация в загубеното дете. На база изложеното са направени изводи за нарушена идентичност, съС.ие на тревожност и акумулиран стрес. Експертите споменават за хиподепресивно настроение, склонност към изолация, дистанциране и неприключила все още траурната реакция. Съпоставката на всичко изложено до тук води до извод за болка, страдания, изживявания над обичайните за загуби от този тип. Това и поС.ната фиксация в смъртта на детето за ПАС са обусловени от виновното и безотговорно поведение на водача на автомобила с особен режим и следва да бъдат обезщетени. Размерът на дължимото се на всеки от тях обезщетение за ПАС следва да бъде еднакъв по причина, че болката въпреки различните форми на проявления при двамата е дълбока и непреодолима. Размерът на обезщетението независимо от високата степен на страдание и безценността на живота не може обаче да е в прекомерни размери. Ориентир за същия следва да са присъжданите обезщетение за обичайни страдания при загуба от този тип и икономическата обстановка. Така съдът изхождайки от факта, че страданията при двамата ищци са над обичайните и са причинили непреодолими психични травми счита, че справедливият размер на обезщетение следва да бъде по 250 000 лв., която сума им се дължи ведно със законната лихва от 17.08.2021 г. Не точно в този смисъл е решението на Пз ОС и ще следва да се измени в обжалваните части. Това налага същото да бъде потвърдено в частта, с която ГФ е осъден да заплати на М. К. 127 822, 97 евро/ 250 000 лв./, а на Б. С. 51 128, 19 евро / 100 000 лв./ ведно със законната лихва от 17.08.2021 г. и респ. да бъде отменено в частта осъждаща ГФ да им заплати по 25 564, 59 евро/50 000 лв./ ведно със законната лихва от 17.08.2021 г. равняващи де на разликата между присъдените с решението от Пз ОС по 300 000 лв. и дължимите според ПАС по 250 000 лв. и вместо това да се постанови друго отхвърлящо исковите им за тези размери. Съответно решенето на Пз ОС следва да се отмени в частта осъждаща ГФ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт ДТ в размер на 2045, 17 евро/ 4000 лв./ и разноски в размер на 411, 10 евро/ 804, 04 лв., а в полза на адв. Н. Д. адв. възнаграждение по 38, ал.2 от ЗА в размер на 3 405, 20 евро/ 6660 лв./. За въззивното производство на жалбоподателя, който е трето лице помагач в процеса на основание чл. 78, ал. 10 от ГПК разноски не се дължат. Той обаче с оглед същата правна разпоредба дължи такива. По настоящи казус за въззивното производство от процесуалния представител на Б. С. и М. К. се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА. Дължимото такова по съразмерност за осъщественото процесуално представителство на Б. с оглед пренесеният пред ПАС спор е в размер на 3 630, 17 евро /7 100 лв./. Това за М. пък е в размер на 7094, 17 евро /13 875 лв./. Водим то това съдът