Решение № 152 от 6.8.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 264/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби и на двете страни, срещу Решение №151/25.04.2024 г. по гр.д.№20235200100555/2023 г. на ОС – П., постановено по предявен от И. А. А. срещу П.Р.Б. иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на 100 000 лв. за причинените му неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане в разумен срок на ДП №268/27.08.2012 г. по описа на РУ – П., преписка №2882/2012 г. на ОП – П., ведно със законната лихва върху главницата на обезщетението, за периода от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2023 г., до окончателното плащане. С обжалваното решение съдът е уважил частично предявения иск до размера от 5000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 26.09.2023 г. до окончателното плащане, а за разликата над размера от 5000 лв., до пълния претендиран размер от 100 000 лв. предявеният иск е отхвърлен, като неоснователен, като са присъдени на ищеца разноски по съразмерност. Така постановеното решение е обжалвано и от двете страни: С Въззивна жалба вх.№4149/30.04.2024 г. ответникът П.Р.Б., чрез Д.П. – прокурор от Окръжна прокуратура – гр.П., обжалва решението в неговата осъдителна част изцяло, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи нарушение на чл.52 от ЗЗД и чл.4 от ЗОДОВ, като съдът е определил обезщетение в завишен размер. Поддържа недоказаност на претърпените от ищеца вреди по основание, по размер и като последица от действия на органите на П. на РБ. Съдът не е съобразил обстоятелството, че пострадалият се е дезинтересирал за дълъг период от време от производството, и не се е възползвал от възможността да иска ускоряването му по реда на чл.368-369 от НПК. Висящността на наказателното производство не е възпрепятствала ищеца да упражни свои граждански права – бездействието на ищеца в тази насока не може да бъде вменено във вина на П.. Първостепенният съд не е обсъдил събраните доказателства в съвкупност, в нарушение на чл.235 от ГПК. В доказателствена тежест на ищеца е да установи освен релевантните факти по чл.2б от ЗОДОВ, още и претърпените от него неимуществени вреди и наличието на пряка причинна връзка между тях и нарушението на правото на разглеждане на досъдебното производство в разумен срок, както и размера на вредите. Липсва причинна връзка между продължителността на досъдебното производство и действията на П. – разследването е било затруднено, поради първоначалното посочване от очевидците на друго лице като извършител на престъплението; извършени са многобройни процесуално-следствени действия; извършителят, както и свидетел на престъплението са били обявени за ОДИ; спрямо обвиняемият е била издадена ЕЗА и е обявен за международно издирване в ШИС и по канала на ИНТЕРПОЛ; в хода на разследването производството няколко пъти е било спирано и впоследствие – възобновявано, поради отсъствието на свидетели – очевидци и на извършителя на престъплението. В периодите на спряното наказателно производство, развитието на производството зависи от друг орган – МВР, в чиято сфера на дейност е извършването на оперативно-издирвателните действия, поради което периода на спиране на производството следва да се изключи от срока на разследването, защото в този период срок не тече. Наблюдаващият прокурор е изпълнил вменената му от закона функция по ръководство и надзор на разследването, като е предприел необходимите действия за събиране на релевантните доказателства и разкриване на обективната истина, проявена е активност за преодоляването на основанията за спиране на производството. От своя страна ищецът не е проявил никаква активност след смъртта на своя син на 08.09.2012 г., като едва с молба от 21.09.2023 г. се е конституирал като страна в производството. Поддържа се възражение по чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, за възникване на увреждането по вина на ищеца, тъй като именно той предизвикал скандала, при който е нанесен удар с чук по главата на неговия син, не е съобщил имената на лицето, нанесло удара с чук, а при възприето виновно допринасяне в хипотезата на ал.2, и с оглед бездействието на ищеца и дезинтересирането му от производството, следва обезщетението значително да се намали. По тези съображения се иска да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение в осъдителната му част, и предявеният иск изцяло да се отхвърли, а при условията на евентуалност – да бъде намален размера на присъденото обезщетение.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана и надлежно представлявана страна с правен интерес в обжаланата част, отговаря на изискванията за редовност, въззивникът не дължи внасянето на държавна такса на осн. чл.83, ал.1, т.3 от ГПК, поради което въззивната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, който в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвал от възможността да депозира отговор.

С Въззивна жалба №4251/07.05.2024 г. ищецът И. А. А., чрез адв. В. С., обжалва решението в неговата отхвърлителна част изцяло. Релевира оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост, и допуснати съществени процесуални нарушения. Ответника от самото начало е подценила случая – при данни за удар с чук по главата и откарване на пострадалия в болница, е следвало ответника да вземе адекватно отношение, в това число и да наложи мярка за неотклонение на евентуалния извършител; не е разпитана като свидетел фактическата съпруга на пострадалия, а са били разпитвани неговите непълнолетни към този момент биологични деца; с поведението си П. е създала предпоставки за спиране на производството, и именно тя е тази, която упражнява надзор и контрол върху органите, които работят по спряното производство. Присъденото обезщетение е несправедливо занижено – същото не съответства на практиката на ЕСПЧ, инкорпорирана в решението по делото „Османов и Юсеинов срещу България“ по жалби 54178/00 и 59901/00, приключило през 2004 г., по което са присъдени обезщетения за нарушено право на разглеждане на производството в разумен срок от забавяне в рамките на пет години за всеки от пострадалите по 3000 евро – т.е. по 1050 лв. на година, равняващи се на 8.8 МРЗ към онзи момент, като процесното забавено производство е било по обвинение за отсечен орех. В производството пред ЕСПЧ за претърпените от пострадалите вреди не са събирани доказателства, като същите са приети за подразбиращи се, като не е обсъждан въпроса дали жалбоподателите са се интересували от делото. Настоява се за отмяна на решението в отхвърлителната му част, и постановяване на ново такова по съществото на спора, с което да бъде присъдено допълнително обезщетение до пълния предявен размер. С Допълнениекъм въззивна жалба вх.№4248/07.05.2024 г. ищецът И. А. А., чрез адвокат В. С., е допълнил доводите си във връзка с обжалването на решението в отхвърлителната му част, и с довода, че в продължение на две седмици след деянието обвиняемият е бил в България и П. е могла да вземе мерки срещу него, но тя е пропуснала да стори това, и така е отключила причинно- следствения процес, довел до нарушаването на разумния срок.

Въззивната жалба на ищеца, както и депозираното допълнение към нея, са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощно за всички инстанции на л.8 от делото на ОС – П., отговарят на изискванията за редовност, ищецът е внесъл дължимата държавна такса за въззивното производство, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане.

Преписи от въззивната жалба на ищеца и от допълнението към нея, са връчени на ответника, който в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвал от възможността да депозира отговор.

С въззивните жалби страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден.

По допустимостта на предявения иск:

Исковото производство е било образувано по иск, предявен от И. А. А., в качеството му на увредено лице от извършено престъпление – баща на убития А.И. А., във връзка с което престъпление е било образувано ДП №268/07.08.2012 г. по описа на РУ на МВР – гр. П.. Между страните не е спорно, че ДП №268/07.08.2012 г. към датата на предявяване на исковата молба – 26.09.2023 г., не е приключило, и наказателното производство все още се намира в досъдебната си фаза.

Съгласно чл.8, ал.2 от ЗОДОВ, абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Когато обаче наказателното производство не е приключило, допустимостта на иска по чл.2б от ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение на правото по чл.6, §1 от КЗПЧОС не е обусловена от изискването на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение /в т.см. Решение №153/13.06.2018 г. по гр.д.№4658/2017 г. на ВКС – 4-то гр.отд./. Наред с това, формирана е константна практика на ВКС по прилагането на нормата на чл.2б от ЗОДОВ, относно възможността на физическо лице, което е пострадало от извършено престъпление, да ангажира отговорността на държавата за нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на едно наказателно дело в разумен срок /напр. Решение №50031/22.02.2023 г. по гр.д.№1077/2022 г. на ВКС – 4-то гр.отд., Решение №50060/31.03.2023 г. по гр.д.№2528/2022 г. на ВКС – 4-то гр.отд. и др./. Съгласно тази практика, разпоредбата на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС следва да се тълкува в контекста на цялата система на Конвенцията. При преценката дали едно наказателно производство, което не е преминало в своята съдебна фаза, е спор за граждански права по смисъла на Конвенцията, понятието „при определяне на неговите граждански права и задължения“ обхваща всеки гражданин, чиито права и задължения се засягат пряко от производството, включително и от досъдебното, т.е. и лицето, пострадало от престъпление. Решаващият фактор за приложимостта на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС по отношение на наказателно дело в гражданския му аспект, е дали висящото наказателно производство е обуславящо за съдебната защита на гражданско право с титуляр пострадалия от престъплението. Дали дадено право следва да се счита за гражданско по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, трябва да се определи не само с оглед правната му квалификация, а в зависимост от материалното негово съдържание и последици съгласно вътрешното право, като се вземат предвид предметът и целта на Конвенцията. Разпоредбата на чл. 6 от КЗПЧОС може да се приложи дори при отсъствие на предявен в наказателното производство граждански иск за парично обезщетение – достатъчно е изходът от производството да е решаващ за въпросното „гражданско право“. Гражданските права и задължения трябва да бъдат предметът, или един от предметите на спора, а резултатът от производството трябва да бъде пряко решаващ за такова право. Обстоятелството, че ищецът не е бил конституиран като частен обвинител и/или граждански ищец във воденото наказателно производство, не променя качеството му на пострадал от деянието, предмет на обвинението. Това свое качество той има от момента на образуване на наказателното производство и това е датата, от която следва да се изчислява продължителността на периода, за който ще се решава дали срокът на воденото производство е разумен.

В конкретния случай няма съмнение, че ищецът, в качеството на баща на починалия А.И. А. – жертва на престъпление убийство по чл.116 от НК, разследваното на което е предмет на неприключилото ДП №268/07.08.2012 г., притежава право на обезщетение за претърпените вреди от насилствено причинената смърт на неговия син, което е обусловено от предмета на ДП №268/07.08.2012 г., доколкото именно в това производство следва да бъде установена личността на извършителя на деянието, противоправността на деянието, причинната връзка между деянието на извършителя и настъпилата смърт, както и виновността на дееца. Тъй като се касае за извършено престъпление, тези обстоятелства следва да бъдат установени именно по реда на наказателното производство, и компетентен да се произнесе по тях е наказателният съд. Без надлежното провеждане на това производство ищецът не би могъл да реализира деликтното си право на обезщетение за вредите от смъртта на неговия син, поради което той е активно легитимиран да предяви и иска с правно основание чл.2б от ЗОДОВ, за да ангажира отговорността на държавата за нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на наказателното дело в разумен срок.

По тези съображения съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим.

По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася в границите на релевираните с въззивните жалби оплаквания.

Производството е образувано по искова молба на И. А. А. от 26.09.2023 г. Между страните не се спори, че досъдебно производство ДП №268/07.08.2012 г. по описа на РУ на МВР – П., е било образувано на 07.08.2012 г., във връзка с извършено престъпление по отношение на сина на ищеца – А.И. А., на който била нанесена тежка черепно-мозъчна травма от нанесен удар с чук по главата, в резултат на което месец по-късно – на 08.09.2012 г. той починал. Не е спорно, че към момента на предявяване на иска наказателното производство не е приключило, и не е навлязло в своята съдебна фаза. Едва след образуването на настоящото производство са постъпили данни, че е внесен в съда обвинителен акт, и е образувано НОХД №35/2024 г. на ОС – П.. От приетото по делото писмо изх.№2882/2012 г./1311/2023 г., издадено от Окръжна прокуратура - П. /на л.52 от делото на ОС-П./, се установява, че ДП№286/2012 г. е образувано на 07.08.2012 г. срещу М.Д. А. за престъпление по чл.129 от НК /за причинена средна телесна повреда/, като пострадал от деянието е А.И. А.. На 08.09.2012 г. пострадалият А. А. е починал. На 05.10.2012 г. делото е прието по компетентност от ОП – П., като същото е продължило спрямо М.Д. А. по обвинение по чл.116, ал.1, т.11 от НК. Впоследствие е било установено, че извършител на деянието е С.Д. А.. На 11.02.2013 г. делото е спряно на основание чл.244, ал.1, т.1 във вр. чл.25, т.2 от НК, тъй като е установено, че лицата С.Д. А. и М.Д. А. са напуснали пределите на Република България. За двамата е издадено постановление за принудително довеждане и са обявени за общодържавно издирване с телеграма №5167/13 г. /за С. А./ и с телеграма №5173/13 г. /за М. А./. На 29.06.2016 г. делото е възобновено. Установено е, че лицата се намират във Франция. На 09.08.2016 г. делото отново е спряно. На 02.07.2018 г. делото е възобновено отново. На 24.07.2018 г. лицето С.Д. А. е привлечен задочно като обвиняем по чл.116, ал.1 т.11 от НК На 27.12.2018 г. делото отново е спряно. На 14.04.2021 г. делото е възобновено. На 11.05.2021 делото отново е спряно. На 29.06.2022 г. е отново възобновено. С постановление от 30.06.2022 г. на основание чл.269, ал.3, т.4 б.“а“ от НК С. А. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.11 от НК и спрямо него е издадена Европейска заповед за задържане, и той е задържан за 72 часа от момента на докарване на територията на Република България. Същият е обявен за международно издирване в ШИС, както и по канала на ИНТЕРПОЛ. Към момента на издаване на писмото се посочва, че делото е приключило и се изготвя обвинителен акт.

От Докладна записка до Началника на РУП – П., на л.73 от гр.д.№555/2023 г. на ПзОС, се установява, че при извършена проверка на 20.08.2012 г., е било установено, че на 17.- 18.08.2012 г. цялото семейство на уличения М.Д. А. – той, неговият брат С.Д. А., и родителите им Е.М.В. и Д.С. А., са напуснали Република България и са заминали за Германия, като не е установено къде точно се намират в Германия, поради което не могат да бъдат призовани.

От Докладна записка от 17.09.2012 г. /на л.74/ се установява, че след образуване на ДП е извършен оглед на местопрестъплението, при който е иззето средството, с което е извършено престъплението – чук, и са разпитани свидетелите М.А.К., И. А.К., Н. А. А. и И. А. А.. На 08.09.2012 г. е получена информация от МБАЛ „Свети Г.“ – гр. П., че настаненият при тях А. А. е починал.

От уведомително писмо от Окръжна прокуратура – П. вх.№1447/12.02.2024 г. се установява, че на 12.01.2024 г. е бил внесен обвинителен акт в съда, по обвинение, повдигнато по ДП №268/2012 г. на РУ на МВР – П., пр.пр. №2882/2012 г. по описа на Окръжна прокуратура – П., срещу С.Д. А., за извършено по отношение на пострадалия А.И. А. престъпление по чл.116, ал.1, т.11 във вр. чл.115 от НК, по който ОА е образувано НОХД №35/2024 г. на ОС – П.. По делото са приобщени като доказателства писмените материали по ДП №268/2012 г., изпратени с писмо вх.№1613/15.02.2024 г. /на л.90-329/. От Описа на материалите /на л.91/ се установява, че на 07.08.2012 г. са извършени процесуално-следствени действия оглед на местопроизшествието, снети са обяснения и е проведен разпит на свидетелите М.А.К., И. А.К., Н. А. А. и И. А. А.. При извършения оглед на местопроизшествието е иззет чук, с който свидетелите-очевидци твърдят, че е нанесен удар по главата на пострадалия А.И. А. от извършителя М.Д. А.. В показанията на свидетелите се съдържат данни за лицата, участващи в побоя, по време на който е бил нанесен ударът с чук по главата на пострадалия А.И. А.. Следващото процесуално действие е извършено повече от месец по-късно – на 08.09.2012 г., когато с Постановление за назначаване на експертиза /на л.124 от делото на ПзОС/ е била назначена СМЕ за установяване характера на уврежданията на пострадалия и наличието на причинна връзка между тях и настъпилата смърт.

От приложената Епикриза от ИЗ№44224/583 от Клиника от Анестезиология и Интензивно лечение на УМБАЛ“Свети Г.“АД – П. /на л.133/ се установява, че пострадалият А.И. А. е постъпил на лечение в клиниката още на 07.08.2012 г., в тежко състояние, в кома, по време на транспортирането до болницата е бил обдишван с мобилен апарат, бил е интубиран и опериран по спешност на 07.08.2012 г., през цялото време е бил поставен на апаратна вентилация и е останал в кома, състоянието му прогресивно се е влошавало през цялото време, и на 08.09.2012 г. в 16: 30 ч. е настъпила смъртта му.

От Жалба вх.№2882/12/05.09.2012 г. от регистратурата на Окръжна прокуратура – П., подадена от И. А. А., чрез адв. Н.й Симеонов /на л.71 от делото на ПзОС/ се установява, че ищецът е уведомил Окръжна прокуратура – П. за извършеното на 07.08.2012 г. тежко престъпно посегателство по отношение на живота сина му А.И. А., придружено от ясно изразено от дееца намерение да го умъртви, непосредствено преди нанасянето на удара с чук по главата на пострадалия, като е посочена и относимата наказателно-правна квалификация на деянието като „опит за убийство“. Изложени са обстоятелствата, че пострадалият е бил спешно приведен в УМБАЛ „Свети Г.“-П., където е приет в интензивно отделение, и е в крайно тежко състояние, като прогнозите на лекарите са неблагоприятни.

Едва 20 дни след смъртта на пострадалия, с Докладна записка от 28.09.2012 г. на разследващия полицай при РУП – П. е предложено на Районна прокуратура – П. да изпрати досъдебното производство по компетентност на Окръжна прокуратура – П., и същото е прието по компетентност от Окръжна прокуратура – П. с постановление от 05.10.2012 г., за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.11 от НК във връзка с извършено умишлено убийство на А. А. по хулигански подбуди, от уличеният М.Д. А. /на л.165-167/.

На 15.11.2012 г. е разпитана като свидетел А.А.К. – също очевидец на престъплението /на л.168-170/, от чиито показания се уличава като извършител С.Д. А.. На 14.12.2012 г. са проведени разпити на двама свидетели /И.Д. и М.И.Д./. На 15.12.2012 г. е проведен разпит на свидетелката Ф.И. А.а. На 23.01.2013 г. са извършени разпити на свидетелите М.А.К. и И. А.К., и проведено със всеки от тях разпознаване на извършителя по снимки. На 04.02.2013 г. са издадени постановления за принудително довеждане на М.Д. А. и С.Д. А., в качеството на обвиняеми /л.199-200/. При извършената справка в системата на МВР е установено, че няма данни тези лица да са напуснали страната, но от събраните данни от съседи са получени сведения, че същите се намират в чужбина – във Франция или Германия, като са напуснали страната на 18.08.2012 г. С телеграма №5173/08.02.2013 г. е обявен за ОДИ М.Д. А., а с телеграма №5167/08.02.2013 г. е обявен за ОДИ С.Д. А.. От Докладна записка от 23.10.2013 г. /на л.211/ се установява, че са събрани оперативни данни, че двамата братя са избягали във Франция, и са се установили в гр. Л.. С Постановление от 14.02.2013 г. /на л.208/ наказателното производство е спряно, поради невъзможността М.Д. А. и С.Д. А. да бъдат разпитани.

Наказателното производство е било възобновено повече от 3 години по-късно, с Постановление от 29.06.2016 г. /на л.213/.

На 20.07.2016 г. е проведен разпит на свидетелката А.А.К. /на л.216/, при който същата е посочила, че двамата братя С. и М. А.и се намират във Франция, в гр. Л., селище У., посочила е писмено наименованието на селището и улицата, на която същите живеят на квартира, и е посочила в кой отрасъл работят. Настоявала е същите да бъдат открити там и доведени, за да бъдат наказани за смъртта на нейния съпруг.

С Постановление от 09.08.2016 г. /на л.224/ наказателното производство отново е спряно. В мотивите на постановлението е изложено, че е извършен повторен разпит на свидетелката А.А.К., която е посочила, че С. и М. А.и живеят във Франция, в селище О., намиращо се в близост до гр. Л., но не е посочила други подробности, поради което „за да не текат процесуални срокове, наказателното производство следва да бъде спряно на основание чл.244, ал.1, т.3 от НК“.

С Постановление от 02.07.2018 г. наказателното производство е възобновено /на л.226/. Видно от мотивите, повод за това е постъпило писмо от Дирекция „БДС“, че издирвания М.Д. А. е подал заявление за издаване на нова лична карта, поради изтекъл срок на валидност.

На 24.07.2018 г. е издадено Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение по реда на чл.269, ал.3, т.3 от НПК /на л.241/, срещу лицето С.Д. А., за извършено от него престъпление по чл.116, ал.1, т.11 вр. чл.115, ал.1 от НК, за това, че на 07.08.2012 г. в гр. П. е умъртвил умишлено, по хулигански подбуди, чрез удар с чук по главата, пострадалия А.И. А.. Видно от мотивите на постановлението, обвинението е повдигнато на базата на събраните доказателства през 2012 г. и 2013 г. Постановлението е връчено на назначения на обвиняемия служебен защитник адв.А.Т.. С Постановление от 27.12.2018 г. /на л.247/ наказателното производство отново е спряно, с мотиви, че свидетелят М. А. все още е с неустановен адрес извън пределите на Република България, на територията на Република Франция, което затруднява издирването и призоваването му за разпит, „и за да не текат процесуални срокове, наказателното производство следва да бъде спряно“.

Наказателното производство е било възобновено една на 14.04.2021 г. /с Постановление на л.249/, „въпреки че към момента М.Д. А. не е открит“. Направено е едно посещение на адреса, на който семейство А.и са адресно регистрирани, при което от съседи е получена информация, че от много години семейството е напуснало адреса и се намира във Франция, като никой от тях не се е прибирал. Събрани са данни от АИС – Граничен контрол, че няма регистрирано излизане и влизане в страната на М. А.. На 30.06.2022 г. е издадено Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК – т.е. при условията на задочно производство /на л.325/, срещу лицето С.Д. А., за извършено от него престъпление по чл.116, ал.1, т.11 вр. чл.115, ал.1 от НК, за това, че на 07.08.2012 г. в гр. П. е умъртвил умишлено, по хулигански подбуди, чрез удар с чук по главата, пострадалия А.И. А.. Едва с Постановление от 30.06.2022 г. /на л.261/ е постановено задържане за 72 часа на С.Д. А. по повдигнатото му обвинение в убийството на А.И. А., и според данните в постановлението, са предприети действия за издаване на Европейска заповед за арест /ЕЗА/. Такава ЕЗА няма приобщена към материалите на досъдебното производство, поради което по делото не се установява да е била действително издадена. С Постановление от 17.10.2022 г. /на л.264/ са дадени указания свидетелите – очевидци на деянието да бъдат разпитани пред съдия. Когато свидетелите са потърсени на адресите, на които са били регистрирани, те не са открити, като са събрани сведения, че са в чужбина, поради което са обявени за общодържавно издирване. На 17.05.2023 г. е открит и преразпитан пред разследващ полицай свидетелят Митко Албенов Кушаров /на л.309/. На 19.05.2023 г. същият е разпитан пред съдия /протокол на л.314-317/.

На 06.10.2023 г. материалите по досъдебното производство са били предявени на обвиняемия С.Д. А. при условията на чл.296, ал.3, т.3 от НПК /в отсъствие на обвиняемия, при условията на задочно производство/, на назначения му служебен защитник адв. А.Т.. На 20.09.2023 г. материалите по досъдебното производство са били предявени на пострадалия И. А. А. /на л.320/.

От Молба от 25.03.2024 г., депозирана по НОХД №35/2024 г. на ОС – П. /на л.334/ се установява, че ищецът е поискал да бъде конституиран по делото в качеството на частен обвинител и като граждански ищец, като е предявил и поискал да бъде приет за разглеждане в наказателния процес граждански иск срещу подсъдимия С.Д. А., за сумата от 200 000 лв., представляваща претендирано обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на сина му А.И. А.. При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, че наказателното производство по ДП 268/2012 г. по описа на РУП – П., образувано за разследване на престъплението, извършено по отношение на личността на сина на ищеца – пострадалия А.И. А., е било образувано на 07.08.2012 г. – незабавно след извършване на посегателството срещу него. Наказателното производство обаче е било образувано за извършване на престъпление по чл.129 от НК – причиняване на средна телесна повреда, въпреки че още на 07.08.2012 г., при извършения оглед на местопроизшествието е иззето оръдието на престъплението – масивен чук с тегло 3 килограма, с дървена дръжка с дължина 70 см. и диаметър на дръжката 5 см./съгласно описанието в протокола за оглед на л.98/, било е известно от проведените същия ден разпити на свидетели, че с този чук е нанесен удар по главата на пострадалия А.И. А., който при условията на спешност е постъпил в неврохирургично отделение, в тежко състояние на кома, с тежка черепно-мозъчна травма, наложила незабавна черепно-мозъчна операция, извършена същия ден. Очевидно е и за неспециалист, че правната квалификация на престъплението – причиняване на средна телесна повреда, с която е образувано наказателното производство, е била крайно неадекватна на събраните сведения от разпитите на очевидците, на иззетото при огледа като веществено доказателство средство на престъплението, както и на наличните данни за състоянието на пострадалия – причинено травматично увреждане с проникване в черепната кухина, наложило спешна хоспитализация, извършена оперативна интервенция и критично състояние за живота на пострадалия. Видно от подаденото до Районна прокуратура – П. уведомление за образуваното ДП №268/07.08.2012 г. /на л.93/, към същото е бил приложен огледния протокол и е посочено тежкото състояние на пострадалия А. А. /“проникване в черепната кухина“/. Дори да се приеме, че при образуваното на производството не са били налице достатъчно данни за правилното квалифициране на извършеното деяние, такива са били събрани същия ден, известни са били имената на участниците в сбиването, като още в Докладна записка от 07.08.2012 г. /на л.95/ двамата братя А.и, живущи на адрес ул.“Я.“ №7, са посочени като извършители на посегателството спрямо пострадалия. Въпреки това, няма данни да е проявена необходимата процесуална активност за събиране на допълнителни сведения от всички известни към този момент участници в сбиването, не са изискани данни за състоянието на пострадалия от болничното заведение. Едва след настъпването на смъртта на пострадалия на 08.09.2012 г. – един месец след образуване на производството, е назначена съдебно-медицинска експертиза. Междувременно няма данни да са проведени други процесуално-следствени действия за изясняване на фактическата обстановка, при която е извършено престъплението, и не са взети мерки за задържане на уличените като извършители лица, сред които от самото образуване на досъдебното производство е бил посочен и деецът С.Д. А.. Дори да се приеме, че първоначалните сведения, дадени от свидетели-очевидци, са насочили разследването към друг непосредствен извършител – М.Д. А. /брат на С.Д. А./, и по отношение на това уличено лице също не са предприети действия да бъде издирено и задържано, за обезпечаване на действията по разследване на престъплението /впоследствие същото лице е обявено за издирване, в качеството на свидетел-очевидец, чиито показания са преценени като такива от особено важно значение за изясняване на фактическата обстановка, и поради неоткриването му, наказателното производство е спряно/. Вместо това, налице е пълно бездействие на органите на разследването – както на разследващите органи от РУП – П., така и на уведомената Районна прокуратура – П.. Липсват данни за каквито и да е извършени процесуало-следствени действия по досъдебното производство, в периода от образуването му на 07.08.2012 г., до смъртта на пострадалия на 08.09.2012 г. /в продължение на 32 дни/. Налице е единствено Докладна записка от 22.08.2012 г. /на л.164/, от която се установява, че едва на 20.08.2012 г. е възложено на разследващ полицай да призове за разпит в качеството на свидетели лицата М.Д. А., С.Д. А., Е.М.В. и Д.С. А., четиримата регистрирани на адрес: гр. П., ул.“Я.“ №7. При извършения опит за призоваването им е било констатирано, че те отсъстват от адреса, като са събрани сведения, че са напуснали страната и са заминали за Германия на 17- 18.08.2012 г. За да бъде стимулирана процесуалната активност на органите по разследването е проявена инициатива от самия ищец, чрез сезиране на Окръжна прокуратура – П. с подадената от него жалба на 05.09.2012 г. /на л.159/, в която се сочи като правна квалификация на деянието „опит за убийство“, но дори след последвалата смърт на пострадалия на 08.09.2012 г., не са били предприети незабавни действия по разследването, за издирване и задържане на извършителите.

От Докладна записка от 14.09.2012 г. /на л.171/ се установява, че на 12.09.2012 г. е направен втори опит от разследващия полицай от РУП – П. да връчи призовки на лицата М.Д. А., С.Д. А., Е.М.В. и Д.С. А., на адрес: ул.“Я.“ №7, но отново същите не са били открити, като са събрани сведения от съседи, че всички са заминали за Франция около 18.08.2012 г. Досъдебното производство е прието по компетентност от Окръжна прокуратура – П. едва на 05.10.2012 г. На 15.11.2012 г. е разпитана фактическата съпруга на пострадалия, която е посочила като извършител на престъплението С.Д. А.. На 14.12.2012 г. са разпитани общо трима свидетели – двама съседи, и бабата на двете уличени лица – М.Д. А. и С.Д. А.. Последната е дала сведения, че уличените лица са заминали за Франция и пребивават там. На 23.01.2013 г. са разпитани като свидетели синовете на пострадалия – М.А.К. и И. А.К., които са били очевидци на деянието, и са посочили като извършител С.Д. А. /на л.186/. На същата дата е извършено разпознаване на извършителя по снимки от същите свидетели. На 04.02.2013 г. е постановено принудителното довеждане на М.Д. А. и С.Д. А. в качеството на обвиняеми, но въпреки наличните сведения за местопребиваването им в Република Франция, не са предприети никакви действия за ангажиране на съществуващите механизми за международно сътрудничество в рамките на Европейския съюз – за обявяване на тези лица за международно издирване и задържането им чрез издаване на Европейска заповед за арест. Вместо това, наказателното производство е било спряно с постановление от 11.02.2013 г. На 23.10.2013 г. е постъпила Докладна записка /на л.211/ за постъпила в РУП – П. оперативна информация, че обявените за ОДИ лица С.Д. А. и М.Д. А. са се настанили в гр. Л., Република Франция, живеят срещу „горското“ и работят като дървосекачи, като всеки ден се извозват с автобуси до местоработата им. Въпреки постъпилите оперативни сведения къде точно пребивават издирваните лица и какво работят, до 29.06.2016 г. наказателното производство е останало спряно /общо три години, четири месеца и 19 дни/, без да се предприемат действия за задържане на тези лица чрез европейските механизми за сътрудничество по наказателни дела в рамките на Европейския съюз.

На 29.06.2016 г. наказателното производство е било възобновено, като на 20.07.2016 г. е извършен един разпит на свидетеля А.А.К. – фактическата съпруга на пострадалия, която е отново е дала относително точни сведения къде точно в Република Франция се намират братята А.и /на л.218/, но тъй като посочения адрес не бил достатъчно точен и не бил посочен телефон за връзка с лицата, те не можели да бъдат призовани, и с Постановление от 09.08.2016 г. наказателното производство отново е било спряно, „за да не текат процесуалните срокове“, и е останало спряно до 02.07.2018 г. /една година, 10 месеца и 24 дни/, когато отново е възобновено. Наказателното производство е било възобновено с Постановление от 02.07.2018 г., по повод на постъпили сведения за подадено от М.Д. А. заявление за издаване на нов документ за самоличност, поради изтичането на срока на валидност на старата му лично карта. След възобновяването е извършена справка за лице в АИС „Български документи за самоличност“, справка в Службата по вписвания при РС – П. за налични придобити или прехвърлени имоти от лицето С.Д. А., изготвена е справка за съдимост и Характеристична справка на С.Д. А., и е извършено привличане на същото лице в качеството на обвиняем, при условията на задочно производство, с Постановление от 24.07.2018 г., с участието на назначен служебен защитник на обвиняемия. След извършване на тези действия на 27.12.2018 г. наказателното производство отново е спряно /“за да не текат процесуалните срокове“/, без да се предприемат действия за издирването и задържането на обвиняемия в Република Франция, и е останало спряно до 14.04.2021 г. /две години, 3 месеца и 18 дни/. Производството е възобновено с Постановление от 14.04.2021 г., като е констатирано, че е изтекъл предвидения в закона едногодишен срок от момента на спирането. Веднага след това, на 26.04.2021 г. е изпратено с мнение за спиране. Няма приобщено постановление за спиране, но очевидно такова е било издадено, тъй като с Постановление от 29.06.2022 г. производството е било отново възобновено /видно от постановление за удължаване на срока на разследването на л.258/. Следователно, в периода от 26.04.2012 г до 29.06.2022 г. наказателното производство отново е било спряно /за една година, 2 месеца и 3 дни/.

След възобновяването, в Постановление от 05.07.2022 г. /на л.258/ е посочено, че „предстои издаването на ЕЗА, тъй като лицето се намира в чужбина на неизвестен адрес“, от което се установява, че до 05.07.2022 г. такава ЕЗА все още не е била издадена. Едва в Постановление от 14.09.2022 г. са налице конкретни данни, че С.Д. А. е бил обявен за международно издирване в ШИС с шенгенски идентификационен номер BG0000005119235000001, както и по канала на МОКП Интерпол. В постановление от 17.10.2022 г. за пръв път по делото се посочва, че е издадена ЕЗА на обвиняемия С.Д. А., въпреки че същата никъде не е цитирана с конкретни идентифициращи данни - с кой номер, на коя дата и по кое дело е била издадена, и копие от нея не е приобщено по делото.

Срока на наказателното производство многократно е бил удължаван:

• с постановление на Районния прокурор на РПр-П. от 02.10.2012 г. с още 2 месеца, считани от 07.10.2012 г. /на л.154/. Пред удължения срок е проведен разпит на св. К.а /на 15.11.2012 г. на л.168/;

• на 03.12.2012 г. е поискано удължаване на срока на разследването с два месеца /на л.196/. През удължения срок са проведени разпити на св.И.А.Д. /на л.175/, на св.М.И.Д. /на л.177/, на св.Ф.И. А.а /на л.179/, на св. М.К. /на л.186/ и св. И. К.; проведени са две разпознавания за идентифициране на извършителя, по фотографии; изготвени са справки за задграничните пътувания на уличените като извършители лица М.Д. А. и С.Д. А.; издадени са 2 броя постановления за принудителното довеждане на уличените лица; изготвена е справка за съдимост на уличените лица; тъй като уличените лица не са открити, е направено предложение да бъдат обявени за ОДИ, и делото е изпратено със заключително постановление на наблюдаващия прокурор, с мнение за спиране. С Постановление от14.02.2013 г. наказателното производство е спряно, и е възобновено на 29.06.2016 г. - на 01.07.2016 г. на основание чл.234, ал.3 от НПК с постановление на зам.Апелативния прокурор е удължен срока на разследването по ДП №268/2012 г. с още два месеца, считано от 29.06.2016 г. /на л.215/. През удължения срок е разпитана свидетелката А. К.а /на л.216/. На 09.08.2016 г. производството отново е спряно, и е възобновено на 02.08.2016 г. След възобновяването са извършени две служебни справки и на 09.08.2016 г. отново е спряно. Възобновено е отново на 02.07.2018 г.;

• с писмо от 18.07.2018 г. /на л.231/ е поискано удължаване на срока. Искането е уважено, и с Постановление от 24.07.2018 г. на окръжен прокурор при ОПр-П. срока на разследването е удължен с 2 месеца, считано от 02.07.2018 г. След възобновяването е извършена справка за лице в АИС „Български документи за самоличност“, справка в Службата по вписвания при РС – П. за налични придобити или прехвърлени имоти от лицето С.Д. А., изготвена е справка за съдимост и Характеристична справка на С.Д. А., и е извършено привличане на същото лице в качеството на обвиняем, при условията на задочно производство, с Постановление от 24.07.2018 г., с участието на назначен служебен защитник на обвиняемия;

• с писмо от 27.08.2018 г. е поискано от наблюдаващия прокурор от Окръжна прокуратура – П. срока на разследването да бъде удължен с още 2 месеца /на л.234/. С Постановление от 04.09.2018 г. /на л.235/ искането е уважено, и срокът на разследването е удължен с 2 месеца, считано от 02.09.2018 г. В удължения срок няма данни да са извършвани действия по разследването или по издирването на обвиняемия;

• с Постановление от 03.11.2018 г. /на л.245/ срокът на разследването е удължен с 2 месеца, считано от 02.11.2018 г. Няма данни в удължения срок да са извършвани действия по разследването. С постановление от 27.12.2018 г. производството е спряно, и е възобновено на 14.04.2021 г. След възобновяването на наказателното производство е извършен неуспешен опит да бъде връчена призовка на лицето М.Д. А. на адреса в гр. П., ул.“Я.“ №7, и отново е констатирано, че лицето е във Франция с неизвестен адрес. След направена справка в АИС-Граничен контрол, досъдебното производство отново е изпратено на ОПр-П. с мнение за спиране от 26.04.2021 г. - с Постановление от 05.07.2022 г. /на л.258/ срокът на разследването е удължен с два месеца, считано от 29.06.2022 г. В удължения срок е издадено постановление за задържане на С.Д. А. за 72 часа /на л.261/, предприети са действия за издаване на ЕЗА на същото лице и същият е обявен за международно издирване в ШИС;

• с Постановление от 14.09.2022 г. /на л.262/ срокът на разследването е удължен с два месеца, считано от 29.08.2022 г. В удължения срок са дадени указания от наблюдаващия прокурор да бъде проведен разпит на свидетелите-очевидци пред съдия. Няма данни в удължения срок да са били предприети действия за изпълнение на тези указания;

• С писмо от 24.10.2022 г. /на л.266/ разследващият полицай от РУП – П. е поискал удължаване на срока за разследване с два месеца. С Постановление от 26.10.2022 г. на Окръжния прокурор при ОПр-П. срокът на разследването е удължен с два месеца, считано от 29.10.2022 г. В изпълнение на указанията на наблюдаващия прокурор, е направен неуспешен опит да бъдат призовани за разпит пред съдия свидетелите-очевидци, но същите не са открити – събрани са сведения, че лицата са заминали да работят в чужбина. Други действия по разследването не са предприети;

• С писмо от 19.12.2022 г. /на л.269/ разследващият полицай е поискал удължаване на срока за разследване с два месеца. С Постановление от 20.12.2022. на зам. Окръжния прокурор на ОПр-П. искането е уважено и срока на разследването е удължен с два месеца, считано от 29.12.2022 г. През удължения срок свидетелите-очевидци са били обявени за ОДИ с мярка „Установяване на адрес“;

• С писмо от 20.02.2023 г. /на л.272/ е поискано удължаване на срока на разследването с два месеца, считано от 28.02.2023 г. С Постановление от 28.02.2023 г. искането е уважено и срока на разследването е удължен с два месеца, считано от 01.03.2023 г. Няма данни в удължения срок да са предприети действия по разследването;

• С писмо от 21.04.2023 г. /на л.275/ е поискано удължаване на срока на разследването с два месеца, считано от 02.05.2023 г. С Постановление от 26.04.2023 г. /на л.276/ искането е уважено, и срока на разследването е удължен с два месеца, считано от 01.05.2023 г. Няма данни през удължения срок да са предприети действия по разследването;

• С писмо от 21.06.2023 г. /на л.278/ е поискано удължаване на срока на разследването с два месеца, считано от 01.07.2023 г. С Постановление от 28.06.2023 г. /на л.279/ искането е уважено и срокът на разследването е удължен с два месеца, считано от 01.07.2023 г. Няма данни в удължения срок да са предприети действия по разследването;

• С писмо от 18.08.2023 г. /на л.281/ е поискано удължаване на срока на разследването с два месеца, считано от 01.09.2023 г. Искането е уважено с Постановление от 22.08.2023 г. /на л.282/, и срока на разследването е удължен с два месеца, считано от 01.09.2023 г. Няма данни до депозирането на исковата молба да са били предприети действия по разследването.

• На 26.09.2023 г. ищецът е депозирал Искова молба вх.№8278/26.09.2023 г. от регистратурата на ОС – П., по която е било образувано настоящото исково производство.

От така събраните по делото доказателства настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна, че през периода от образуване на наказателното производство на 07.08.2012 г., до датата на депозиране на исковата молба на 26.09.2023 г., наказателното производство е било спирано 4 пъти, и е било спряно общо за период от 8 години, 9 месеца и 4 дни. Срокът на наказателното производство е бил удължаван общо 14 пъти, като в удължените срокове са извършвани малко на брой или никакви действия по разследването. Още от образуването на наказателното производство са били известни на разследващите органи вероятните извършители на деянието, оръдието на престъплението и начина на извършването му, нанесените тежки травматични увреждания на пострадалия и изпадането му в коматозно състояние, опасно за живота, и неблагоприятната медицинска прогноза за живота му. Въпреки това, наказателното производство е образувано с очевидно неправилна правна квалификация на извършеното престъпление и не е назначена своевременно медицинска експертиза, за установяване на характера на уврежданията и прогнозата за живота на пострадалия. До 20.08.2012 г. не се предприети никакви действия за задържани извършителите /за чиято самоличност и адрес на местоживеене са били налице данни още на 07.08.2012 г./, с което е дадена възможност същите безпрепятствено да напуснат страната и да се укрият от органите по разследването. Не са разпитани всички свидетели – очевидци, и не е обезпечено запазването на техните показания чрез разпит пред съдия. Това е предприето 10 години по-късно, когато свидетелите вече са били напуснали страната, и се е наложило обявяването им за ОДИ, за да бъдат разпитани пред съдия. При събрани данни още през м. септември, 2012 г., че уличените лица се намират във Франция, не са предприети действия чрез установените механизми за международно сътрудничество в рамките на Европейския съюз за издирването на лицата, и за издаването на ЕЗА за задържането им – такива действия са били предприети едва след 05.07.2022 г. – почти десет години след постъпването на данните за тяхното местоживеене и месторабота във Франция. Видно е, че всички ефективни действия по разследването и събирането на доказателства във връзка с извършеното престъпление, са осъществени в периода до 05.02.2013 г., когато за пръв път производството е било изпратено на наблюдаващия прокурор с мнение за спиране. В последващите постановления за спиране, както и в тези за удължаване на срока на разследването, неизменно присъства констатация, че по досъдебното производство са извършени „многобройни действия по разследването“, които в действителност се изчерпват с разпит на 8 броя свидетели, една изготвена СМЕ, 2 броя разпознавания, 2 броя справки за съдимост, няколко служебни справки от АИС на МВР, една справка от Службата по вписванията, и няколко на брой посещения на едни и същи адреси, за призоваване на свидетелите и на уличените лица. Въпреки очевидно неефективното разследване, наблюдаващият прокурор от районната, а впоследствие – и от окръжната прокуратура, не е дал адекватни указания за последващи действия, не е установил липсата на действителна процесуална активност на разследващите органи, и не е предприел своевременно съответни действия за ангажиране на съществуващите международни механизми за издирване на извършителите, задържането им и ангажиране на наказателната им отговорност.

От горното се обосновава правен извод, че наказателното производство е продължило неразумно дълъг срок – повече от 11 години в неговата досъдебна фаза, преминало е в съдебната си фаза едва в течение на настоящото исково производство, и към настоящия момент няма данни да е приключило и да е ангажирана наказателната отговорност на извършителя с влязла в сила присъда. От срока на наказателното производство не следва да се изключват периодите, през които наказателното производство е било спряно – през периода на спиране именно ответникът е бил длъжен да обезпечи извършването на ефективни действия за откриване на уличените лица и свидетелите-очевидци, чрез ангажиране на съществуващите европейски механизми за международно сътрудничество по наказателни дела, което е сторено 10 години след постъпване на данни, че същите са се установили на територията на конкретна страна от ЕС. При многократните искания за удължаване на срока на разследването наблюдаващият прокурор е бил длъжен да констатира липсата на действително извършени действия по разследването, или неефективните такива, и да даде съответни указания на разследващите органи за действията, които следва да бъдат предприети, което не е сторено. Не може да бъде вменено във вина на ищеца, като пострадало от престъплението лице, търпящо неимуществени вреди от смъртта на жертвата на престъплението, че не се е конституирало в качеството на граждански ищец, тъй като това е било възможно едва в съдебната фаза на наказателното производство, както и че не е предявило иска си пред гражданския съд, който не е компетентен да се произнесе, когато деликта има характеристиката на престъпление от общ характер, и в този случай гражданското производство би било спряно до приключване на наказателното производство. Неоснователно е възражението за принос на пострадалия за нарушаване на правото му на разглеждане на делото в разумен срок, на основание че същият е предизвикал или е участвал в сбиването, при което друго лице е извършило престъплението срещу живота на сина му – поведението на ищеца преди образуването на наказателното производство е неотносимо към действията на разследващите органи и тяхната ефективност. Ищецът не е бил длъжен да издирва самостоятелно извършителите на деянието, нито да установява кой конкретно от участниците в сбиването следва да носи наказателна отговорност, и за какво конкретно престъпление – установяването и преценката на фактите е служебно задължение на разследващите органи и ответника, в качеството на орган, осъществяващ надзор върху тях. По тези съображения съдът намира релевираните от ответника възражения с правно основание чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ.

При така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че е налице нарушаване на правото на ищеца на разглеждане в разумен срок на ДП №268/27.08.2012 г. по описа на РУ – П., преписка №2882/2012 г. на ОП – П., за ангажиране на наказателната отговорност на виновните лица за убийството на неговия син А.И. А.. Видно от събраните доказателства, и до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция няма данни наказателното производство да е приключило.

Съгласно трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 2б от ЗОДОВ (решение № 50030/09.02.2023 г. по гр. д. № 785/2022 г. на IV-то гр. отд., решение № 306/22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г. на IV-то гр. отд., решение № 272/27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г. на IV-то гр. отд., решение № 48/06.04.2020 г. по гр. д. № 1610/2019 г. на IV-то гр. отд., решение № 60265/20.12.2021 г. по гр. д. № 1701/2021 г. на IV-то гр. отд., решение № 6/11.02.2022 г. по гр. д. № 1555/2021 г. на IV-то гр. отд., решение № 72/01.06.2022 г. по гр. д. № 4037/2021 г. на IІІ-то гр. отд., решение № 73/02.06.2022 г. по гр. д. № 4038/2021 г. на IІІ-то гр. отд.), съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на съответното производство (гражданско, административно, наказателно, съдебно такова и/или в досъдебната му фаза) причинява неимуществени вреди, поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато производството е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието в държавността поради забавянето на делото, и други подобни. Същевременно, следва да се вземе предвид, че вредите от нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок, са различни от вредите, които пострадалият търпи от извършеното престъпление, колкото и съществени да са правата, накърнени със самото престъпление.

При липса на установени по делото извънредни вреди, претърпени от ищеца, съдът намира за установено, че същият е претърпял обичайните неимуществени вреди от продължилото извън разумния срок наказателно производство, за които ответникът му дължи обезвреда. Съдът намира, че справедливото обезщетение за тези обичайни вреди, претърпени от ищеца, за продължилото повече от 11 /единадесет/ години неефективно проведено досъдебно производство, с множество необосновани спирания и удължавания на срока на разследването, следва да бъде определено в размер на 11 000 лв. /единадесет хиляди лева/. Този размер кореспондира на съществените накърнени от престъплението права, и съответно – съществения му интерес от разкриването на извършителите и ангажирането на наказателната им отговорност, на накърненото му чувство за справедливост, разочарованието от бездействието на компетентните органи да накажат виновните за смъртта на сина му лица, накърненото доверие в разследващите органи и в способността на държавата действително да защитят правото на живот, и правото на справедлив съдебен процес.

Като е достигнал до различен извод относно размера на дължимото на ищеца справедливо обезщетение, първостепенният съд е постановил частично неправилно решение – в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 5000 лв. до размера от 11000 лв. За сумата до размера от 5000 лв., в който иска е уважен, както и за разликата над размера от 11000 лв., до пълния предявен размер на иска от 100 000 лв., за която сума искът е отхвърлен, решението на първостепенния съд е правилно и законосъобразно, и следва да се потвърди.

При този изход от спора, в полза на въззивника – ищец следва да се присъдят направените от него разноски за държавна такса за въззивното производство в размер на 5 лв.

Така мотивиран, съдът