Решение № 207 от 25.3.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1137/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Предмет на въззивна проверка е решение № 106/08.05.2025г., постановено от Районен съд –Айтос по гр.д. № 20222110100535. С това решение, съдът осъжда И. К. О., ЕГН: •••••••••• и З. С. О., ЕГН: ••••••••••, двамата от с. П., община Р., област Б., ул. "Р." № •• да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на Ш. М. А., ЕГН: •••••••••• и Н. Х. А., ЕГН: ••••••••••, двамата от с. П., община Р., област Б., ул. "Р." № •• да упражняват правото си на собственост по отношение на собствения им УПИ ІV– 209 в кв.29 по плана на с. Планиница, община Руен пълноценно и несмущавано като: ПРЕМАХНАТ находящата се в собствения им УПИ ІІІ – 208 в кв.29 по плана на с. Планиница, община Руен полумасивна сграда, разположена на разстояние по-малко от 3 метра от имотната граница между двата съседни имота: УПИ ІІІ – 208 и УПИ ІV – 209 в кв.29 по плана на с. Планиница, съответно да премахнат 8,50 кв.м. от площта на тази сграда с размери 4 м. / 4 м., която попада в обхвата на отстоянието от 3 метра от имотната граница между двата съседни имота: УПИ ІІІ – 208 и УПИ ІV – 209 в кв.29 по плана на с. Планиница; ПРЕМАХНАТ находящата се в собствения им УПИ ІІІ – 208 в кв.29 по плана на с. Планиница, община Руен бетонна площадка с размери 9,25 м. / 3,41 м. / 2,84 м. с площ от 28,90 кв.м., разположена на разстояние по-малко от 3 метра от имотната граница между двата съседни имота: УПИ ІІІ – 208 в кв.29 и УПИ ІV – 209 в кв.29 по плана на с. Планиница, община Руен, област Бургаска; ПРЕМАХНАТ находящата се в собствения им УПИ ІІІ – 208 в кв.29 по плана на с. Планиница, община Руен тоалетна, ведно с изградените към нея навес и дървена барака, разположени на разстояние по-малко от 3 метра от имотната граница между двата съседни имота: УПИ ІІІ – 208 и УПИ ІV – 209 в кв.29 по плана на с. Планиница, община Руен, съответно да премахнат 5,40 кв.м. от тоалетната с размери 3 м. / 2,5 м., попадащи в обхвата на отстоянието от 3 метра от имотната граница между двата съседни имота: УПИ ІІІ – 208 в кв.29 и УПИ ІV – 209 в кв.29 по плана на с. Планиница, ведно с изградените към нея навес и барака; ПРЕМАХНАТ находящите се в собствения им УПИ ІІІ – 208 в кв.29 по плана на с. Планиница, община Руен дървета – една липа и два диви ореха, засадени в източната част на дворното място, намиращи се до имотната граница на разстояние по-малко от 3 метра от имотната граница между двата съседни имота: УПИ ІІІ – 208 в кв.29 и УПИ ІV – 209 в кв.29 по плана на с. Планиница. ОСЪЖДА И. К. О., ЕГН: •••••••••• и З. С. О., ЕГН: ••••••••••, двамата от с. П., община Р., област Б., ул. "Р." № •• да заплатят на Ш. М. А., ЕГН: •••••••••• и Н. Х. А., ЕГН: ••••••••••, двамата от с. П., община Р., област Б., ул. "Р." № •• съдебни разноски в размер на 918 лева. С решението, съдът постановява заключението на съдебно-техническата експертиза да се счита за неразделна част от него. Подадена е въззивна жалба от И. К. О. и З. С. О. чрез адвокат К. от АК – Бургас против решение № 106/08.05.2025г., постановено от Районен съд – Айтос по гр.д. № 20222110100535. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, тъй като съдът не е приложил правилно разпоредбата на чл.42, ал.2, изр.ІІ от ЗУТ. Те подчертават, че нормата на чл.42 от ЗУТ регламентира два вида допълващо застрояване: свободно разполагане, при което постройките трябва да бъдат разположени на определено разстояние от уличната или дворищната регулация и сключено, калканно застрояване, при което постройките могат да бъдат застроявани от двете страни на дворищната регулация и отстоянията до нея не важат, тъй като законът предвижда реципрочност за собствениците на съседните имоти. Според жалбоподателите, процесният казус попада във втората хипотеза. Полумасивната сграда е построена на границата между двата имота, където е била изградена и паянтова сграда от съседите. Обстоятелството, че ищците са премахнали паянтовата сграда не променя статута на ПС, чието премахване е разпоредено с решението. Жалбоподателите твърдят, че фактическото и правно положение на бетонната площадка, е аналогично на изложеното по-горе. Те допълват, че предназначението на площадката е да не допусне оттичането на дъждовни води от улицата към имота им поради денивелацията на терена. Жалбоподателите намират за ирелевантно твърдението на ищците, че водата, която се събира на площадката причинява влага в сградата им, тъй като сградата е построена на имотната граница по тяхно желание. Жалбоподателите твърдят, че решението в частта, в която е разпоредено премахване на навеса и дървената барака, изградени към тоалетната, е недопустимо, тъй като исковата молба не съдържа такова искане. Тези обекти са въведени с уточнение на исковата молба, което е недопустимо, тъй като по съществото си представлява изменение на иска при липса на предпоставки да това. И. К. О. и З. С. О. искат от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд и да отхвърли предявените искове. И. К. О. и З. С. О. се представляват в съдебно заседание от адвокат К. от БАК, който пледира за отмяна на решението и за отхвърляне на иска. Адвокат К. прави искане за присъждане на съдебни разноски. Ответните страни Ш. М. А. и Н. Х. А. подават писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба. Ответниците подчертават, че решението е правилно – поставено при правилно приложен материален закон и в съответствие със събраните по делото доказателства. Ш. М. А. и Н. Х. А. се представляват в съдебно заседание от адвокат В. от БАК, която пледира за отхвърляне на въззивната жалба и за потвърждаване на първоинстанционното решение. Адвокат В. прави искане за присъждане на съдебни разноски. Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното: Ш. М. А. притежава право на собственост върху: ДВОРНО МЯСТО с площ от 715 кв.м., находящо се в с. Планиница, община Руен, област Бургас, представляващо УПИ IV-209 в кв.29 по ПУП на с. Планиница при граници на УПИ: улица; УПИ III – 208; УПИ XXIII – 209; УПИ XXII – 209 и УПИ V-210, ведно с изградените в имота самостоятелни обекти, както следва: 1/ двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж със застроена площ от 98,29 кв.м. и два жилищни етажа с РЗП от 261,13 кв.м., които са обособени в две жилища: 1.1/ западно жилище със самостоятелен вход от северозапад, състоящо се от приземен етаж със застроена площ от 50,21 кв.м., първи жилищен етаж със застроена площ от 64,32 кв.м. и втори жилищен етаж със застроена площ от 64,32 кв.м. и 1.2./ източно жилище със самостоятелен вход от североизток, състоящо се от приземен етаж със застроена площ от 49,08 кв.м., първи жилищен етаж със застроена площ от 65,74 кв.м. и втори жилищен етаж със застроена площ от 66,75 кв.м. и 2/ едноетажна паянтова жилищна сграда, състояща се от жилищен етаж със застроена площ от 39,32 кв.м. и мазе със застроена площ от 48,18 кв.м. при граници: север, запад и юг – външен зид и изток – калкан и ДВОРНО МЯСТО с площ от 465 кв.м., находящо се в с. Планиница, община Руен, област Бургаска, представляващо част от ПИ с пл.№ 209 в кв.29 по плана на с.Планиница при граници на имота: улица; УПИ ХХIII – 209; ПИ 210; УПИ IV – 209, за който имот по неприложена дворищна регулация е бил отреден УПИ ХХII – 209 в кв.29 по плана на с. Планиница и ДВОРНО МЯСТО с площ от 509 кв.м., представляващо част от ПИ с пл.№ 209 в кв.29 по плана на с. Планиница при граници на имота: улица; УПИ ХХII – 209; ПИ 207; УПИ IV – 209 и ПИ 208, за който по неприложена дворищна регулация е бил отреден УПИ ХХIII – 209 в кв.29 по плана на с. Планиница с неуредени регулационни сметки за 166 кв.м. /нотариален акт за собственост върху недвижим имот по чл.587, ал.1 от ГПК № 133, том 3, рег.№ 4715, дело № 442/01.08.2022г., съставен от нотариус Бисер Демирев с рег. № 324 в регистъра на НК; нотариален акт № 132, том 3, рег.№ 4714, дело № 441/2022г., съставен от нотариус Бисер Демирев с рег.№ 324 в регистъра на НК; нотариален акт № 126, том 3, рег.№ 600, дело № 1222/1995г., съставен от съдия в АРС; нотариален акт № 103, том 2, дело № 423/1961г. на нотариус при АНС и скица № 1015/11.11.2021г., издадена от длъжностно лице в Община Руен/. И. К. О. притежава право на собственост върху ДВОРНО МЯСТО, представляващо УПИ III – 208 в кв.29 по плана на с. Планиница, община Руен с площ от 910 кв.м. при граници: улица; парцел с пл.№ IV-209; парцел с пл.№ XXIII -209; парцел с пл.№ II-207 и парцел с пл.№ XIV – 207, ведно с изградената в имота жилищна сграда и две стопански сгради /нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 175, том 3, дело № 881/25.06.1996г., съставен от съдия в АРС/. На 20.06.2022г. Ш. М. А. и Н. Х. А. предявяват иск с правно основание чл.109 от ЗС против И. К. О. и З. С. О.. Ищците твърдят, че на регулационната границата между техния имот УПИ IV-209 в кв.29 и имота на ответниците УПИ III – 208 в кв.29, вторите са построили без строителни книжа и без тяхно съгласие полумасивна сграда с височина над 5 м., която засенчва част от техния имот и им пречи да упражняват пълноценно правото си на собственост като отглеждат качествена растителна продукция. Ищците твърдят, че ответниците са изпълнили на регулационната граница на имота си бетонова площадка без строителни книжа и без тяхно съгласие, която служи като покрив на складово помещение и която създава предпоставки за стичане на дъждовна вода и за образуване на влага по стените на сградата. Ищците твърдят, че ответниците са изградили в имота си тоалетна, която е разположена на около 50 см. от границата с техния имот и която им създава неудобства заради неприятната миризма в имота. Ищците посочват, че ответниците са засА.и в източната част на имота липа, която е с височина около 10 – 12 м. и която им пречи, тъй като засенчва и замърсява имота им. По имотната граница са засадени още 2 броя диви орехи с височина около 10 метра, които също засенчват имота на ищците. Поради това, ищците искат от съда да осъди ответниците да премахнат находящите се в УПИ III – 208 в кв.29 полумасивна сграда, бетонова площадка и тоалетна, разположени на отстояние по-малко от 3 метра от регулационната граница на имота, както и едни брой липа и два броя диви орехи, засадени в източната част на УПИ III – 208 в кв.29, на отстояние, помалко от 3 метра от регулационната граница на имота. Ответните страни представят писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска. Ответниците заявяват, че полумасивната сграда е изградена при условията на „реципрочност“ на регулационната граница, от другата страна на която е била изградена паянтовата сграда на ищците и двете сгради са нанесени в действащия план на с. Планиница през 1988г. По аналогичен начин е ситуирана и тоалетната. Тя не е отразена в плана, но се намира непосредствено до полумасивната сграда на ищците и покрива лицето на паянтовата сграда на ищците. Ответните страни подчертават, че бетонната площадка не е строеж, а покрив на складово помещение поради денивелацията на терена и е предназначена да спира навлизането на вода от улицата и оттичането й в двора, поради което е с обратен наклон. По отношение на дърветата, чието премахване се иска, ответниците заявяват, че същите са саморасли. В хода на първоинстанционното производство са представени писмените доказателства, които установяват правото на собственост на страните върху съседните поземлени имоти и изпълнените в тях жилищни сгради. От приетата по делото скица № 1015/11.112021г. е видно, че на границата на УПИ III-208 в кв.29 е нанесена сграда, означена като ПС. На регулационната границата на УПИ IV – 209 в кв.29 също е нанесена паянтова сграда. По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, според което сградата в УПИ IV-209 в кв.29 е била с дължина (лице) от 3 м., разположена на около 0,5 м. от регулационната граница, но е съборена, а сградата в УПИ III-208 в кв.29 съществува. Разстоянието от оградата до сградата в УПИ III-208 в кв.29 е 0,80м. в северния край и 0,95м. в южния край. Според експертизата, сградата е с размери 4м./4м. и 8,5 кв.м. от нея попадат в отстоянието от 3 м. от съществуващата ограда. Височината на сградата е над 2,5 м. Експертизата констатира, че в УПИ III – 208 е изградена бетонна площадка, която е с площ от 28,90 кв.м. В северната част (към улицата) площадката е с ширина 3,41 м., а в южната част (към двора) е с ширина 2,84 кв.м. Дължината на бетонната площадка е 9,25 м., а под нея е изградено помещение, което се използва като склад за съхранение на зимнина и дърва. Бетонната плоча е долепена до сградата и с около метър по-дълга от нея, което създава условия за стичане на дъждовна вода най-вече в южната част на сградата и за образуване на влага. Височината на бетонната площадка в южния край е 2,05 м. Според експертизата, в УПИ III – 208 е изградена тоалетна с размери 3 м./2,5 м., която е разположена южно от паянтовата сграда на отстояние около 1 метър от оградата. При оглед на имота, експертизата констатира наличието на липа с височина над 6,5 м., четири диви ореха и сливи, които са в непосредствена близост до оградата. По делото са събрани показанията на свидетелите Емурла Али Юзеир и О. М. А.. Свидетелят Юзеир, който е вуйчо на ищцата, твърди, че ответникът О. използва бетонната площадка като гараж, с което създава пречки на ищците. Според свидетеля, орехите, липата и сградата засенчват двора на ищците, в който те отглеждат растения, а тоалетната създава неприятна миризма. Свидетелят А., който е брат на ищеца, твърди, че в двора на ответниците има липа с височина около 20 м. и орехи, които засенчва имота на ищците. Според А., корените на липата повдигат къщата на ищеца, от тоалетната се носи неприятна миризма, а от бетонната плоча се счита дъждовна вода. Между полумасивната сграда, изпълнена в имота на ответниците и сградата в имота на ищците, която е премахната, е имало разстояние от около 20 – 30 см. По делото е представено влязло в сила решение № 111/25.05.2022г. по гр. д. № 718/2021г. на АРС, което е постановено по предявен от настоящите ответници И. К. О. и З. С. О. негаторен иск против Ш. М. А. и Н. Х. А.. С това решение, Ш. и Н. А. са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на И. К. О. и З. С. О. да упражняват правото си на собственост върху УПИ III – 208 в кв.29 по плана на с. Планиница като премахнат изградената сграда в частта, в която се навлиза с 3,93 кв.м. от площта й в УПИ III – 208 и 35,40 кв. м. от същата постройка, разположени на разстояние помалко от 3 метра от регулационната граница между УПИ III – 208 в кв.29 и УПИ IV – 209 в кв.29. С решение № 106/08.05.2025г., Районен съд – Айтос уважава иска на Ш. М. А. и Н. Х. А.. За да постанови това решение, съдът анализира нормата на чл.109 от ЗС и приема, че в конкретния случай фактическият й състав е осъществен. В хода на въззивното производство е допуснато извършване на допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да онагледи разположението на постройките, изпълнени в УПИ IV-209 в кв.29 и УПИ III – 208 в кв.29 върху комбинирана скица. Заключението е прието, ведно с изпълнена в цвят комбинирана скица (приложение № 1), върху която са обозначени постройките в УПИ III – 208 в кв.29 и УПИ IV-209 в кв.29. В зелен цвят е отразена бетонната площадка. Дърветата са показани схематично в син цвят. В кафяв цвят са показани тоалетната и навеса, които не са отразени в плана, но не е отразено отстоянието им южно от ПМС и ПС. Според заключението на вещото лице, при премахването на постройката в УПИ IV – 209 в кв.29 е установена бетонова площадка, аналогична на тази, чието премахване се иска. Въз основа на изложените факти, които се установяват от представените по делото доказателства, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ: Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При проверка за правилността на съдебното решение, съдът следи служебно за допуснати при постановяването му нарушения на императивни правни норми. При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо. Решението в частта, в която ответниците са осъдени да премахнат изградените към външна тоалетна навес и дървена барака, е недопустимо. Искането за премахване на тези постройки не е въведено в исковата молба, а е направено за първи път с уточняваща молба, подадена преди съдебното заседание от 31.01.2023г. По това искане, съдът не се е произнесъл с определение за изменение на иска по чл.214 от ГПК, поради което уважаването му с решението е недопустимо. С оглед на това, решението в тази част трябва да се обезсили. Решението в останалата част е допустимо, тъй като е постановено при наличие на правен интерес от търсената защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора. Решение 106/08.05.2025г. е неправилно в частта, в която съдът е осъдил ответниците да премахнат напълно полумасивната сграда и в частта, в която е осъдил ответниците да премахнат 5,40 кв.м. от намиращата се в имота тоалетната. Този извод се налага по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.109 от Закона за собствеността, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Според мотивите на ТР № 4/2015г., постановено от ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2015г., искът с правна квалификация чл.109 от ЗС (actio negatoria) е иск за защита на собствеността срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение върху обекта на правото на собственост, което пречи на собственика да използва имота си пълноценно според допустимото му предназначение. С предявяването на негаторния иск, собственикът търси защита срещу неоснователното въздействие върху имота си чрез преустановяване на това въздействие или чрез премахване на последиците от него. За да бъде основателен негаторният иск, е необходимо да са изпълнени следните предпоставки при условията на кумулативност: 1. ищецът да е собственик на имота, предмет на петиторна защита; 2. ответникът да е извършил неоснователни действия или бездействие върху имота и 3) тези действия, респ. бездействието да създават на ищеца пречки за пълноценното използване на собствения му имот, по-големи от обикновените. В конкретния случай, от представените по делото нотариален акт № 133, том 3, рег.№ 4715, дело № 442/01.08.2022г. и нотариален акт № 126, том III, дело № 1222/25.10.1995г. се установява първата предпоставка от фактическия състав на чл.109 от ЗС, а именно, че ищците са собственици на УПИ IV – 209 в кв.29 по плана на с. Планиница. От представената по делото скица № 1015/11.11.2021г. и от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че в имота на ответниците УПИ III – 208 в кв.29 е построена паянтова страда с площ от 16 кв.м. (с размери 4м./4м.), 8,5 кв.м. от която попадат в отстоянието от 3 м. от съществуващата ограда. По делото не се установява тази сграда да е изпълнена със строителни книжа. Съществуването на незаконна постройка в съседния имот, само по себе си не е достатъчно основание за уважаване на иска по чл.109 от ЗС и за премахване на постройката. В т.3 от ТР № 4/06.11.2017г., постановено от ОСГК по тълк. дело № 4/2015г. обаче са посочени случаите, при които от естеството на извършеното нарушение е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Такива могат да бъдат случаите, в които действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или в част от него. В чл.42 от ЗУТ са посочени нормативите за разполагане и за разстоянията на постройките на допълващото застрояване. Тези постройки могат да се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в УПИ или свързано с допълващо застрояване в съседен имот. При свободно разполагане, постройките на допълващото застрояване с височина до 3,6 метра трябва да бъдат на разстояние от вътрешните граници на УПИ наймалко 3 м. Когато постройките са с височина до 2,5 м. те трябва да са разположени на разстояние най-малко на 1,5 м. от южната, югозападната и югоизточната граница към съседния УПИ при отклонение от южната посока до 45 градуса. В конкретния случай, от заключението на съдебно – техническата експертиза се разбира, че паянтовата сграда е разположена на 0,80м. в северния край и 0,95м. в южния край от оградата. Постройката е с височина над 2,5 м., поради което същата се явява свободно разположена и трябва да стои на разстоянието от 3 метра от вътрешната граница на двата имота. Възражението на въззивната страна, основано на чл.42, ал.2, изр.II от ЗУТ е неоснователно. Според правилото на цитираната правна норма, постройките на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулиран поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканните стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния УПИ или плътни огради. В конкретния случай, от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че процесната постройка е изпълнена на разстояние от около 0,87м от оградата, поради което макар на скицата да е показана като свързана със сградата в съседния имот, същата представлява свободно, а не свързано застрояване. В допълнение към това, трябва да се подчертае, че сградата, с която евентуално би се свързала, процесната постройка е премахната, в който смисъл е констатацията на съдебно-техническата експертиза. Изпълнена по описания по-горе начин и без съгласието на ищците, паянтовата постройка представлява неоснователно действие / бездействие, което им пречи да използват пълноценно си имота си по предназначението му. Този извод следва от приетото в т.3 от ТР № 4/06.11.2017г. и в последвалата го съдебна практика, че построените в нарушение на императивните строителни правила и норми сгради пречат на собственика на съседния имот, тъй като нарушават нормалната му осветеност. Поради това, самото нарушение на императивните строителни норми води до засенчване на съседния имот и представлява обективна пречка за пълноценното му използване. Обстоятелството, че процесната постройка е със статут на „търпим строеж“ не променя този извод, дори да бе доказано в процеса. За основателността на иска по чл.109 от ЗС значение има не квалификацията на постройката по §16 от ПЗР на ЗУТ, а дали тя пречи обективно на ищците да упражняват правото си на собственост. Последното, както бе посочено по-горе, следва пряко от нарушаването на императивните строителни норми. В конкретния случай, от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че в нормативно предвиденото отстояние от 3 м. попада не цялата постройка, а само 8,5 кв.м. от нея. Поради това, за да се възстанови положението, в което сградата няма да създава обективни пречки на ищците да използват имота си, трябва да се премахнат 8,5 кв.м. от нея. От това следва, че искът по чл.109 от ЗС е частично основателен. С решението, Айтоският районен съд е осъдил ответниците да премахнат цялата сграда, съответно да премахнат 8,5 кв.м. от сградата, които попадат в обхвата на отстоянието от 3 м метра от имотната граница. Формулиран по този начин, диспозитивът на решението е неправилен. Поради това решението в частта, в която ответниците са осъдени да премахнат цялата сграда, трябва да се отмени. Решението в частта, в която ответниците са осъдени да премахнат 8,5 кв.м. от сградата, е правилно и трябва да се потвърди. По отношение на бетонната площадка, изпълнена в имота на ответните страни, съдът намира следното: От основното заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че бетонната площадка е с площ от 28,90 кв.м. Ширината на площадката в северната част (към улицата) е 3,41 м., а в южната част (към двора) е 2,84 кв.м. Дължината е 9,25 м., а височината е 2,05 м. Тази площадка представлява покрив на изградено под нея складово помещение, в което се съхраняват зимнина и дърва. Според експертизата, бетонната плоча е долепена до сграда, която е изпълнена в УПИ IV – 209 в кв.29 и отразена на скицата като ПЖ и с около метър по-дълга от нея. От разположението на бетонната площадка, преценено в съответствие с денивелацията на терена и с обстоятелството, че тя служи като покрив на складово помещение, може да се направи извод, че същата е изградена като част от свързващо застрояване по смисъла на чл.42, ал.2, изр. II от ЗУТ, поради което разписаните в чл.42, ал.3 от ЗУТ нормативи не намират приложение. По делото не се твърди и не се установява сградата, чийто покрив представлява спорната площадка, да е предвидена в плана, да изградена със строителни книжа и ищците да са изразили съгласие за това. Фактът, че постройката, чийто покрив представлява бетонна площадка, е незаконна, сам по себе си не е основание за уважаване на иска по чл.109 от ЗС. Този факт показва само, че е изпълнена втората предпоставка от фактическия състав на цитираната норма, а именно, че ответниците са извършили неоснователно действие. Обстоятелството, че това неоснователното действие създава на ищците пречки да използват имота си, по-големи от обикновените подлежи на доказване. В конкретния случай, от заключението на съдебнотехническата експертиза и от показанията на свидетеля А. се установява, че площадката е изпълнена с наклон, който позволява на дъждовните води да се стичат върху южната част на ПЖ сграда в имота на ищците и създава предпоставки за формиране на влага в постройката. Това създава пречки на ищците да използват имота си пълноценно, с което е изпълнено и третото условие от състава на чл.109 от ЗС. По изложените съображения, искът за процесната бетонна площадка се явява основателен и решението, с което районният съд е осъдил ответниците да я премахнат, е правилно. По отношение на дървесната растителност, премахването на която се иска от ищците, съдът намира следното: Разпоредбата на чл.52 от ЗС не позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 м. за високите дървета, 1,5 м. за средните и 1 м. за ниските. Високи дървета по смисъла на чл.94, ал.2, изр. II от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони са тези с височина над 5 м., средно високи са дърветата с височина до 5 м. и ниски дървета са тези с височина до 2,5 м. Нормите са императивни и съдебната практика, създадена по приложението им, приема без противоречия, че за основателността за иска по чл.109, вр. чл.52 от ЗС е достатъчно да се докаже само факта на съществуването и/или поддържането на дървета в зоната на отстоянията, визирани в нормата, който сам по себе си представлява обективна пречка за собствениците на съседните имоти да ги използват пълноценно по предназначението им. В конкретния случай, от заключението на съдебно-техническата експертиза и от показанията на свидетелите Ю. и А. се установява, че в двора на ответниците съществуват липа, с височина около 20 метра, корените на която повдигат къщата на ищците, четири диви ореха и сливи, които се намират в непосредствена близост до оградата. Разположението на липата и орехите е показано със син цвят на комбинирана скица, представляваща приложение № 1 към допълнителното заключение на СТЕ. По делото няма данни за височината на орехите, но от скицата е видно, че те са на отстояние по-малко от 1 м. от оградата, поради което дори да се приеме, че същите са ниски дървета, разполагането ми в зоната от 1м. до оградата, е достатъчно да се приеме, че представляват обективна пречка за използването на имота на ищците. Аргумент в подкрепа на този извод представляват и показанията на свидетелите Ю. и А., които сочат че дърветата засенчват имота на ищците. По делото няма данни, ореховите дървета, премахването на които се иска, да са картотекирани по реда на чл.15 – чл.18 от Наредба № 1/1993г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, вр. чл.34 от ЗОСИ, поради което не е налице основание за запазването им в имота на ответните страни. Като е достигнал до този извод и е осъдил ответниците да премахнат една липа и два диви ореха, засадени в източната част на дворното място, намиращи се до имотната граница на разстояние по-малко от 3 метра от имотната граница между двата съседни имота, районният съд е постановил правилно решение по отношение на което не са налице основанията за отмяна, въведени във въззивната жалба. Решението в частта, в която съдът е осъдил ответниците да премахнат намиращата се в имота външна тоалетна е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.2 от ЗУТ в редакцията, обн. в ДВ, бр.16/2021г., басейни, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни се изграждат в урегулирания поземлен имот съобразно техническите и санитарно-хигиенните изисквания на разстояние не по-малко от 3 м. от границите на имота. Нормата е императивна и с нея се защитават интересите на собствениците на съседни поземлени имоти. Следователно, фактът, че някой от посочените обекти е изграден в зоната на отстоянието, е достатъчен, за да се приеме, че е налице нарушение на правото на собственост върху съседния имот, без собственикът на последния да го доказва. В конкретния случай, от заключението на съдебно-техническата експертиза и от приложената към допълнителното такова комбинирана скица, се установява, че тоалетната е изградена в УПИ III – 208 без строителни книжа и е разположена южно от паянтовата сграда на разстояние от около 1 метър от оградата. Според експертизата, тоалетната е с размери 3 м. / 2,5 м., т.е. 7,5 кв.м., от които 5,4 кв.м. попадат в зоната на ограничението. При това положение, с разполагането на тоалетната в санитарно-хигиенната зона, ответниците създават на ищците обективни пречки да използват имота си, в който смисъл са и показанията на свидетелите Ю. и А., според които от тази постройка се носи неприятна миризма. По изложените съображения, искът относно тази постройка се явява основателен и правилно е уважен от районния съд. Неправилно обаче, в диспозитива на решението съдът е разпоредил да се премахнат 5,40 кв.м. от тоалетната с размери 3 м. / 2,5 м., попадащи в обхвата на отстоянието от 3 метра от имотната граница между двата съседни имота: УПИ ІІІ – 208 в кв.29 и УПИ ІV – 209 в кв.29 по плана на с. Планиница, ведно с изградените към нея навес и барака. Вярно е, че в зоната по чл.47, ал.2 от ЗУТ попадат само 5,40 кв.м. от тоалетната, но оставащата част от 2,1 кв.м. е незначителна в сравнение с частта, която трябва да се премахне, поради което за да се осигури защита на правото на собственост ищците, трябва да се премахне цялата постройка. Решението в частта относно изградените към тоалетната навес и барака, е недопустимо по съображенията, изложени по-горе, поради което в тази част подлежи на обезсилване. По изложените съображения, въззивната жалба се явява частично основателна и трябва да се уважи като се обезсили решението в частта, в която ответниците са осъдени да премахнат изградените към външна тоалетна навес и барака и в частта, в която части от тях попадат в ограничението по чл.47, ал.3 от ЗУТ. Решението в частта, в която ответниците са осъдени за премахнат полумасивна сграда, разположена на разстояние по-малко от 3 метра от имотната граница между двата съседни имота е неправилно и трябва да се отмени като се потвърди решението в частта, в която ответниците са осъдени да премахнат 8,5 кв.м. от сградата, които попадат в отстоянието от 3 метра от имотната граница. Отмяната на решението в посочените части има за последица отмяна на решението и в частта за разноските. Поради изхода на спора пред първата инстанция, решението в частта, в които на ищците са присъдени съдебни разноски в размер над 550,80 лева (281,62 евро) трябва да се отмени. Едновременно с това, в полза на ответните страни трябва да се присъдят съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 380 лева, съответстващи на 194,29 евро. По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. Като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на въззивната страна извършените от нея разноски за водене на делото пред Окръжен съд – Бургас, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 475,20 лева, съответстващи на 242,96 евро. В полза на въззиваемите страни трябва да се присъдят съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете н размер на 637,80 лева, съответстващи на 326,11 евро. Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав,