Решение № 4545 от 10.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 5986/2021 г.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК. С решение №20272698 от 09.12.2020г., постановено по гр.дело №67400/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 27-ми състав, е признато за установено по предявените от П. Й. С., Т. И. И., В. С. К., И. К. М., с ЕГН ••••••••••, О. Р. П., Г. В. К., И. Л. Х., срещу КАМАРА на НЕЗАВИСИМИТЕ ОЦЕНИТЕЛИ в БЪЛГАРИЯ, с Булстат 175681478, отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищците не дължат на ответника заплащане на годишни вноски за 2018г. в размер на по 25.00 лв. и годишни вноски за 2019г. в размер на по 50.00 лв., съгласно решения на Управителния съвет на КАМАРА на НЕЗАВИСИМИТЕ ОЦЕНИТЕЛИ в БЪЛГАРИЯ по т.7.1, т.7.3 и т.7.4 от Протокол №74/28.09.2018г. във вр.с глава ІV, чл.10, ал.8 от Кодекс на професионалната етика на независимите оценители. С решението е осъдена КАМАРА на НЕЗАВИСИМИТЕ ОЦЕНИТЕЛИ в БЪЛГАРИЯ, с Булстат 175681478, на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на всеки от ищците П. Й. С., Т. И. И., В. С. К., И. К. М., с ЕГН ••••••••••, О. Р. П., Г. В. К., И. Л. Х., разноски по делото в размер на сумата от по 210.00 лв.. Постъпила е въззивна жалба от ответника - КАМАРА на НЕЗАВИСИМИТЕ ОЦЕНИТЕЛИ в БЪЛГАРИЯ /КНОБ/, с Булстат 175681478, чрез процесуален представител адв.Г. Х., с приложено пълномощно, с която се обжалва изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са уважени предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие на материалния закон и при допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване на диспозитивното начало в гражданския процес. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е постановил обжалвания съдебен акт, в който е приел, че предявените отрицателни установителни искове са основателни, без да обсъди събраните по делото доказателства и да се съобрази с релевираните от страните искания и възражения. Поддържа се, че по делото не е бил оспорен от ищците приетия като доказателство Кодекс за професионална етика на независимите оценители /КПЕНО/, който съгласно чл.27, ал.1 т.2 Закона за независимите оценители /ЗНО/ се приема от Общото събрание на КНОБ и спазването му е задължително за всеки независим оценител независимо от обстоятелството дали членува или не в КНОБ /чл.18, т.6 ЗНО/. Излага се още, че съгласно чл.10, ал.8 от КПЕНО всички независими оценители, вписани в регистъра на независимите оценители, заплащат ежегодно вноска за техническа, административна и логистична поддръжка на регистъра на независимите оценители, съгласно решение на Управителния съвет за срока и размер на основание чл.34, т.7 ЗНО, която норма постановява, че финансирането на дейността на камарата се осигурява от други приходи. Твърди се още, че след като ищците не оспорват действителността на КПЕНО като юридически акт, действителността на изменението му, съответно и действителността на взетото решение на Управителния съвет на КНОБ за определяне на размера на вноската, то следва да се обоснове извода, че КПЕНО като действителен юридически акт, който създава права и задължения за независимите оценители, подлежи на изпълнение от всички независими оценители, съответно неизпълнението му следва да се приеме като неправомерно юридическо действие, което води до възникване на юридическа отговорност. Поддържа се още, че след като задължението за плащане на годишна вноска е регламентирано в чл.10, ал.8 КПЕНО, който представлява действителен юридически акт, е налице валидно и изискуемо задължение за плащане, което всеки независим оценител е длъжен да изпълнява. Въз основа на така установените по делото факти следва да се приеме, че годишната вноска за 2018г. е в размер на 25.00 лв. и годишната вноска за 2019г. е в размер на 50.00 лв., съгласно взети решения на Управителния съвет на КНОБ по т.7.1, т.7.3 и т.7.4 от Протокол №74/28.09.2018г. във вр. с глава ІV, чл.10, ал.8 КПЕНО, респективно същите са дължими на валидно правно основание и предявените отрицателни установителни искове се явява неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение на СРС и вместо него да се постанови друго, с което да отхвърли предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищците не дължат на ответника заплащане на годишни вноски за 2018г. в размер на по 25.00 лв. и годишни вноски за 2019г. в размер на по 50.00 лв., съгласно взети решения на Управителния съвет на КНОБ по т.7.1, т.7.3 и т.7.4 от Протокол №74/28.09.2018г. във вр. с глава ІV, чл.10, ал.8 КПЕНО, като неоснователни и недоказани. Въззиваемите страни - П. Й. С., с ЕГН ••••••••••, Т. И. И., с ЕГН ••••••••••, В. С. К., с ЕГН ••••••••••, И. К. М., с ЕГН ••••••••••, починал на 13.06.2022г. в хода на делото и с определение на съда от 07.12.2022г. на основание чл.227 ГПК са конституирани неговите наследници по закон – Р. Ц. В., съпруга, с ЕГН ••••••••••, З. И. М., дъщеря, с ЕГН ••••••••••, Д. И. М., дъщеря, с ЕГН ••••••••••, О. Р. П., с ЕГН ••••••••••, Г. В. К., с ЕГН ••••••••••, както и И. Л. Х., с ЕГН ••••••••••, починал на 19.10.2021г. в хода на делото и с определение на съда от 07.12.2022г. на основание чл.227 ГПК са конституирани неговите наследници по закон – А. В. Х., съпруга, с ЕГН ••••••••••, Л. И. Х., син, с ЕГН ••••••••••, В. И. Х., син, с ЕГН ••••••••••, чрез процесуален представител адв.А. Т., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Излага се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и е приел за установено, че липсва изрична законова разпоредба, която да вменява обвързаност на независимите оценители, които не са членове на КНОБ, от решенията на органите на същата, което е довело до обосноваване на краен извод, че процесните решения на Управителния съвет на КНОБ по т.7.1, т.7.3 и т.7.4 от Протокол №74/28.09.2018г. във вр. с глава ІV, чл.10, ал.8 КПЕНО нямат обвързващо действие спрямо ищците. По тези аргументи молят съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в общ размер на 700 лв., т.е. по 100 лв. за всеки от въззиваемите страни - ищци. Прилага се списък по чл.80 от ГПК. Предявени са от П. Й. С., с ЕГН ••••••••••, Т. И. И., с ЕГН ••••••••••, В. С. К., с ЕГН ••••••••••, И. К. М., с ЕГН ••••••••••, О. Р. П., с ЕГН ••••••••••, Г. В. К., с ЕГН ••••••••••, и И. Л. Х., с ЕГН ••••••••••, срещу КАМАРА на НЕЗАВИСИМИТЕ ОЦЕНИТЕЛИ в БЪЛГАРИЯ, с Булстат 175681478, отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищците не дължат на ответника заплащане на годишни вноски за 2018г. в размер на по 25.00 лв. и годишни вноски за 2019г. в размер на по 50.00 лв., съгласно решения на Управителния съвет на КАМАРА на НЕЗАВИСИМИТЕ ОЦЕНИТЕЛИ в БЪЛГАРИЯ по т.7.1, т.7.3 и т.7.4 от Протокол №74/28.09.2018г. във вр. с глава ІV, чл.10, ал.8 от Кодекс на професионалната етика на независимите оценители. С оглед предмета на подадената въззивна жалба на въззивен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са уважени предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства. Пред настоящата съдебна инстанция от конституираната като въззиваема страна по делото - З. И. М., с ЕГН ••••••••••, в качеството й на законен наследник на починалия в хода на делото наследодател - И. К. М., с ЕГН ••••••••••, е депозирана молба на 09.10.2023г., в която е направено волеизявление за отказ от предявения иск до размер на наследствената й част. С определение на съда в открито съдебно заседание на 25.10.2023г., което е влязло в законна сила, е обезсилено решение №20272698 от 09.12.2020г., постановено по гр.дело №67400/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 27-ми състав, в частта, в която е признато за установено по предявения от И. К. М., с ЕГН ••••••••••, срещу КАМАРА на НЕЗАВИСИМИТЕ ОЦЕНИТЕЛИ в БЪЛГАРИЯ, с Булстат 175681478, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът - И. К. М., с ЕГН ••••••••••, наследодател на З. И. М., с ЕГН ••••••••••, не дължи на ответника заплащане на годишна вноска за 2018г. в размер над 16.66 лв. до уважения размер от 25.00 лв. или за сумата от 8.33 лв., представляваща наследствената част на З. И. М., с ЕГН ••••••••••, която се равнява на 1/3 част от общия размер на вземането от 25.00 лв., както и годишна вноска за 2019г. в размер над 33.33 лв. до уважения размер от 50.00 лв. или за сумата от 16.66 лв., представляваща наследствената част на З. И. М., с ЕГН ••••••••••, която се равнява на 1/3 част от общия размер на вземането от 50.00 лв., както и в частта, в която е осъдена КАМАРА на НЕЗАВИСИМИТЕ ОЦЕНИТЕЛИ в БЪЛГАРИЯ, с Булстат 175681478, да заплати на ищеца - И. К. М., с ЕГН ••••••••••, наследодател на З. И. М., с ЕГН ••••••••••, сумата над 140 лв. до уважения размер от 210 лв., разноски, или за сумата от 70.00 лв., представляваща наследствената част на З. И. М., с ЕГН ••••••••••, която се равнява на 1/3 част от общия размер на присъдената сума от 210.00 лв., както и е прекратено производството по делото по отношение на въззиваемата страна - З. И. М., с ЕГН ••••••••••, поради отказ от предявения иск. Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС). Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението по същество е правилно и законосъобразно, обоснованите от първостепенния съд изводи съответства на събраните по делото доказателства. За да обоснове окончателен извод за основателност на предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника заплащане на годишни вноски за 2018г. в размер на по 25.00 лв. за всеки от тях и годишни вноски за 2019г. в размер на по 50.00 лв. за всеки от тях, съгласно решения на Управителния съвет на КАМАРА на НЕЗАВИСИМИТЕ ОЦЕНИТЕЛИ в БЪЛГАРИЯ по т.7.1, т.7.3 и т.7.4 от Протокол №74/28.09.2018г. във вр. с глава ІV, чл.10, ал.8 от Кодекс на професионалната етика на независимите оценители, първостепенниият съд е приел, че липсва изрична законова разпоредба, която вменява обвързаност на независимите оценители, които не са членове на КНОБ, от решенията на органите на същата и съответно взетите процесни решения на Управителния съвет на КНОБ по т.7.1, т.7.3 и т.7.4 от Протокол №74/28.09.2018г. във вр. с глава ІV, чл.10, ал.8 от КПЕНО нямат обвързващо действие спрямо ищците. Така обоснованият краен извод на СРС е в съответствие с правилното тълкуване и прилагане на материалния закон и на събраните по делото доказателства и като такъв се явява законосъобразен. Релевираните в подадената въззивна жалба доводи досежно незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни, поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.124 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В конкретната хипотеза предмет на делото са отрицателни установителни искове, с предявяването на които ищците целят да установят, че извънсъдебно претендираните вземания от ответника не съществуват. В решение №287/08.06.2010г. по гр.дело №4896/2008г. на ВКС, Г.К., І І І Г.О. е прието, че при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума кредиторът /ответникът по иска/ трябва да докаже факта, от който произтича вземането, а длъжникът /ищец по делото/ следва да докаже възраженията си срещу вземането. Следователно се налага извода, че при предявен отрицателен установителен иск в доказателствена тежест на ответника е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване съществуването на претендираното от него право. В конкретната хипотеза съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест с оглед норма на чл.154, ал.1 ГПК и въведените от ищците твърдения, ответникът – въззивник в настоящото производство, следва да установи при условията на пълно и главно доказване, следните правопораждащи факти, а именно, че притежава спрямо всеки от ищците валидно възникнало вземане за заплащане на годишни вноски за 2018г. и годишни вноски за 2019г., съответно техните размери, които са за 2018г. в размер на по 25.00 лв. за всеки от ищците и за 2019г. в размер на по 50.00 лв. за всеки от ищците, както и че процесните задължения на ищците за заплащане на годишни вноски се основават на решения на Управителния съвет на КНОБ по т.7.1, т.7.3 и т.7.4 от Протокол №74/28.09.2018г. във вр. с глава ІV, чл.10, ал.8 КПЕНО, които имат обвързващо действие спрямо ищците, които са независими оценители. В разглеждания случай така посочените кумулативни предпоставки, обуславящи дължимостта на процесната парична сума от всеки от ищците, не са доказани в хода на съдебното производство с допустимите в закона доказателствени средства. В настоящата хипотеза основният спорен по делото въпрос, пренесен и във въззивното производство, е относно дали имат обвързващо действие спрямо ищците, по отношение на които няма спор, че са независими оценители, нечленуващи в КНОБ, решенията на Управителния съвет на КНОБ по т.7.1, т.7.3 и т.7.4 от Протокол №74/28.09.2018г. във вр. с глава ІV, чл.10, ал.8 КПЕНО, които са взети след като на проведеното на 16.06.2018г. делегатско общото събрание на КНОБ е прието решение, с което се изменя КПЕНО, като се създава нова разпоредба – чл.10, ал.8, която е с императивен характер и вменява задължение на всички независими оценители, вписани в регистъра /независимо дали са членове или не на КНОБ/ да заплащат ежегодно вноска за техническа, административна и логистична поддръжка на регистъра. Настоящият състав счита, че не могат да бъдат споделени доводите на въззивника-ответник, че задължението за плащане на годишна вноска, регламентирано в създадената нова разпоредба на чл.10, ал.8 КПЕНО, е установено с действителен юридически акт, който създава валидно и изискуемо задължение за плащане от всеки независим оценител, без значение дали членува или не в КНОБ. Изложените в този смисъл съображения във въззивната жалба не намират опора в закона и като такива са изцяло неоснователни поради следните аргументи: К Н О Б е органът по признаване на професионална квалификация за професията „независим оценител“ и нейното устройство, организация и дейност са изчерпателно уредени със ЗНО. В чл.15, ал.1 от ЗНО се предвижда КНОБ да води публичен регистър на независимите оценители, в който се вписват конкретно изброени в цитираната норма данни за лицата, като съгласно ал.4 на същата разпоредба с вписването в регистъра независимите оценители придобиват право на членство в Камарата на независимите оценители. Следователно се налага извода, че законодателят не предвижда като задължително условие за упражняването на професията „независим оценител“ членството в КНОБ доколкото вписването в регистъра създава право, а не задължение за членуване в професионалната организация и упражняването на това право е по преценка на всеки конкретен независим оценител. До този извод съдът достига и тълкувайки разпоредбата на чл.18 от ЗНО, в която изчерпателно са изброени вменените със закона задължения на независимия оценител, като в т.5 на цитираната правна норма е предвидено, че независимият оценител участва в дейността на Камарата на независимите оценители и нейните органи, както и е длъжен да спазва устава на камарата, когато е неин член. С оглед така регламентираните задължения на независимите оценители се налага извода, че актовете на органите на КНОБ нямат действие по отношение на тези независими оценители, които не са членове на КНОБ. Това е така, тъй като няма правна логика да се приеме, че решения на органи на дадена организация могат да бъдат задължителни и да простират своето действие спрямо нечленуващи в тази организация лица. В конкретния случай Управителния съвет е колективен орган на КНОБ, в която по делото няма спор, че не членуват въззиваемите – ищци, които упражняват професията „независим оценител“, поради което решенията на Управителния съвет не могат да рефлектират върху тяхната правна сфера. Следователно въззивният съд приема, че процесните решения на Управителния съвет на КНОБ по т.7.1, т.7.3 и т.7.4 от Протокол №74/28.09.2018г. във вр. с глава ІV, чл.10, ал.8 КПЕНО, с които се определя размера на годишните вноски за 2018г. и 2019г., нямат обвързващо действие спрямо ищците, които са независими оценители, но не членуват в КНОБ. На следващо място настоящият състав напълно споделя и счита за правилни, поради което препраща към изложените в мотивите на обжалваното решение правни аргументи, че КПЕНО не отговаря на белезите на нормативен акт, а представлява правила с вътрешноорганизационно значение, които съдържат основни етични норми и с тях се конкретизират правила за професионално поведение, произтичащи от практикуването на професията „независим оценител“. След като КПЕНО регулира професионалното поведение и етични норми, с него не може да се регламентират имуществени отношения между независимите оценители и КНОБ, които следва да бъдат уредени единствено в ЗНО. В случая законодателят не е предвидил в ЗНО задължение за независимите оценители да заплащат годишни вноски за поддръжка на публичния регистър към КНОБ, заплащане на такса по тарифа, приета от Министерския съвет, се предвижда единствено в две хипотези: при полагане на изпит и за издаване на сертификат з а правоспособност на независим оценител, в който се отбелязват видът правоспособност и поредният номер на вписване в регистъра /чл.8, ал.5/, както и при вписване н а всяка промяна на обстоятелство, подлежащо на вписване в регистъра /чл.10, ал.1/. Следователно съдът приема, че взетото решение от 16.06.2018г. на делегатското общо събрание на КНОБ, с което се изменя КПЕНО като се създава нова разпоредба – чл.10, ал.8, с която се въвежда задължение за всеки независим оценител, вписан в регистъра, да заплаща ежегодна вноска за техническа, административна и логистична поддръжка на регистъра на независимите оценители, противоречи на закона и представлява опит за заобикалянето му. При това положение се налага извода, че приетото изменение на КПЕНО чрез създаването на нова разпоредба – чл.10, ал.8, няма задължително действие за всеки независим оценител, вписан в регистъра, да заплаща ежегодна вноска за поддръжка на регистъра. С оглед горните мотиви и при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че в хода на съдебното производство не е доказано с допустимите в закона доказателствени средства, че в полза на ответника са възникнали и съществуват на валидно правно основание процесните вземания, които се претендират от ищците за заплащане на годишни вноски за 2018г. в размер на по 25.00 лв. за всеки от ищците и годишни вноски за 2019г. в размер на по 50.00 лв. за всеки от ищците, съгласно решения на Управителния съвет на КНОБ по т.7.1, т.7.3 и т.7.4 от Протокол №74/28.09.2018г. във вр. с глава ІV, чл.10, ал.8 КПЕНО. При така събраните по делото доказателства предявените отрицателни установителни искове се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени. Първостепенният съд като е достигнал до същия правен извод е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, в т.ч. и в частта на възложените в тежест на ответника разноски, който следва да бъде потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК. По разноските: При този изход на спора право на разноски има въззиваемите страни – ищци, като в тяхна полза следва да бъдат присъдени разноските, които реално са направили пред въззивната инстанция. От данните по делото е видно, че пред СГС въззиваемите страни – ищци са сторили разноски общо в размер на сумата от 700.00 лв. или по 100 лв., всеки от тях, за платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 27.04.2021г. и списък по чл.80 ГПК. На основание чл.78, ал.1 ГПК въззивника – ответник следва да бъде осъден да заплати на всяка от въззиваемата страна – ищци сумата от по 100 лв., реално сторени разноски пред настоящата инстанция. Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав