Решение № 15 от 9.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 6559/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. С присъда № 426 от 14.07.2025 г., постановена по НОХД № 13918/2022 г. по описа на СРС, НО, 109-т и състав, подсъдимият Е. Н. Б. е признат за виновен в това, че на неустановена дата в периода от 23.06.2014 г. до 11.07.2014 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у В. И. В., че е заветник на Л.С., починала през 2013 г. и същата му е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество, вкл. ½ идеална част от недвижим имот - апартамент, находящ се на адрес: гр. •••• и с това причинил имотна вреда на В. И. В., П. И.а В.-П. и Л.Ф.В. в общ размер на 33 300 лева, явяващи се стойността на 1/2 идеална част от посочения имот, на която В., В. и В.-П. били съсобственици и която на 11.07.2014 г. Е. Б. получил от тях, като причинената вреда е в големи размери - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 427.20 лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски, както и в полза на СРС - сумата от 4069.96 лева, представляваща направени разноски в съдебната фаза. Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подс. Б. – чрез защитниците му адв. Л. М. и адв. Я. Я., в която са изложени съображения за незаконосъобразността й. Твърди се, че в случая подс. Б. не е въвел пострадалите лица в заблуждение, доколкото е поискал от тях да изкупи тяхната идеална част от апартамента на предложена от самите тях цена. Акцентирано е, че самите пострадали са определили символична цена, която да бъде платена по сметка на БЧК. Изложени са съображения, че в конкретния случай не е налице и причинена имотна вреда вследствие на сключения договор за доброволна делба, доколкото имуществото на пострадалите е останало непроменено. С оглед на това, от въззивния съд се иска да отмени първоинстанционната присъда като незаконосъобразна. В законоустановения срок срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и от частния обвинител В. И. В., като е посочено, че първостепенният съд неправилно е осъдил подсъдимия за причиняване на имотна вреда в размер на 33 300 лева, доколкото на 10.02.2025 г. СРП е изменила обвинението и е приела, че причинената имотна вреда е в размер на ½ от 101 249.39 лева или 50 624.70 лева, в който смисъл е и приетата от СРС повторна съдебнооценителна експертиза. Изложено е също така, че размерът на имотната вреда се равнява на повече от 148 МРЗ, поради което подсъдимият е осъществил квалифицирания състав по чл. 211 НК. С оглед на това, от въззивния съд се иска да отмени първоинстанционната присъда, като осъди подсъдимия за извършено престъпление по чл. 211, пр. 1 НК и му наложи по-тежко наказание. Алтернативно се иска, ако въззивната инстанция приеме, че не са налице условията за постановяване на нова присъда, да бъде отменена първоинстанционната такава и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания относно правната квалификация на деянието предвид доказания по-висок размер на причинената имотна вреда. С определение № 3333 от 22.10.2025 г., постановено в разпоредително заседание от същата дата, въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и изслушването на експертизи пред въззивната инстанция. В хода на въззивното производство частният обвинител В. В. представя писмено възражение срещу подадената от подсъдимия въззивна жалба. В същото са изложени съображения, че единственият мотив за вземане на решение от пострадалите лица за прехвърляне на собствеността върху имота в полза на подсъдимия е това, че последният се е представил пред тях като заветник на Л.С.. Твърди се, че заплатените 300 лева в полза на БЧК не променят реално безвъзмездния характер на прехвърлянето, но подсъдимият си е спестил 5-процентния данък при дарение по ЗМДТ, плащайки наполовина данък за възмездна сделка. Независимо от това, е посочено, че е налице безвъзмездно прехвърляне на собствеността, доколкото липсва реална еквивалентна насрещна престация. Този факт и съставянето от подсъдимия на саморъчното завещание, обуславят извод, че последният е извършил измамата с пряк умисъл. Изложено е, че именно на база на така формираната у пострадалите невярна представа последните са взели решение да се лишат от притежаваните от тях вещни права, оценявайки изключителния принос на наследодателката за придобИ.ето от нея на недвижимия имот. С оглед на това, от въззивния съд се иска да прецени подадената въззивна жалба на подсъдимия за неоснователна, като бъде отхвърлена. В хода на въззивното производство представителят на СГП излага съображения, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а обвинението срещу Е. Н. Б. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК е доказано по безспорен начин, поради което моли атакуваната присъда да бъде потвърдена. Повереникът на частния обвинител поддържа подадената жалба от частния обвинител, като счита, че с оглед установения размер на имотната вреда с оценителната експертиза, която е приета в хода на първоинстанционното производство, е извършено престъпление измама в особено големи размери и съответно наказанието следва да е по-голямо, в сравнение с наложеното в първоинстанционната присъда. С оглед на това, от въззивния съд се иска да отмени първоинстанционната присъда и да постанови друга, с оглед потежката правна квалификация на престъплението. Алтернативно се иска връщане делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Частният обвинителен В. поддържа изцяло подадената от него въззивна жалба, както и възражението срещу жалбата на подсъдимия. Защитникът на подсъдимия – адв. Я., оспорва въззивната жалба на частния обвинител, като излага съображения, че е частично недопустима в частта, в която частният обвинител иска да бъде върнато делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд с оглед изменение на правната квалификация относно прилагане на по-тежкия състав на инкриминираното престъпление, доколкото такова правомощие има единствено държавното обвинение. На следващо място е изложено, че в първоинстанционното производство има назначена и приета оценителна експертиза, която е посочила размера на продажната цена на апартамента, който се е продал от подсъдимия на трето лице и тъй като са наясно отнапред квотите, по които би следвало да се разпредели тази сума, това е и направил. Твърди се, че ако частният обвинител е смятал, че тази сума е по-малка от тази, на която се равнява цената на процесния апартамент, той е имал правна възможност да възрази и да поиска нова допълнителна или тройна експертиза, което право не е упражнил. Твърди се, че НПК не допуска връщането на делото в първата инстанция по посочената причина, доколкото в разпоредбата на чл. 335 НПК са изброени хипотезите за това. По отношение на подадената от защитниците въззивна жалба, са изложени съображения, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че в съдебното производство, а и в досъдебното такова, по безспорен начин е доказано, че подсъдимият е предложил на пострадалите лица да сключат процесната сделка без да ги ограничава в цената, която той е готов да плати. Отговорът е бил свързан с това, че приживе техният баща е смятал, че като съпруг на Л.С. той не е имал принос, паричен или какъвто и да е, в придобИ.ето на този апартамент, поради което неговите наследници, изпълнявайки неговата воля, нямат претенции за получаване на цена, повисока от тази малка сума, която те са договорили и която е платена по начина, по който те са искали да бъде платена в полза на БЧК. В този смисъл, доколкото съставомерен признак на престъплението от обективна страна е настъпването на имуществени вреди, се твърди, че такива не са настъпили, най-малкото защото имуществените вреди, дори тогава, когато са причинявани под формата на пропуснати ползи, следва да намалят имуществото на пострадалите лица. Изложено е също така, че впоследствие апартаментът е продаден и ако са реализирани имуществени вреди, то такива не са причинени в патримониума на наследниците на И. В.. Релевирани са доводи и, че според държавното обвинение истинността или неистинността на саморъчното завещание няма отношение към процесното обвинение. Акцентирано е на обстоятелството, че от защитата са поискали допускането на съдебно-графична експертиза, защото по твърдение на подсъдимия той не е извършил акта, в който е обвинен, а именно саморъчно написване на завещанието, посредством което се твърди, че са заблудени пострадалите да извършат разпоредителната сделка. Доколкото обаче същата им е била отказана от първостепенния съд, то и постановената от него присъда не почива на доказан факт със значение, каквото съдът му е придал в мотивите на присъдата. На следващо място е посочено, че присъдата на първата инстанция почива на недопустимото за наказателния съд твърдение, че договорът за доброволна делба е нищожен. В тази връзка е изложено, че нищожността на този договор, предвид това, че е консенсуален и има изразена воля, за която не се твърди, че към онзи момент е била такава, каквато е залегнала в договора, се прогласява по гражданскоправен ред от гражданския съд. Предвид липсата на производство за прогласяване на нищожност на разпоредителната сделка и на съдебно решение в тази посока на гражданския съд, се твърди, че наказателният съд не може да приеме за доказан този факт, че сделката е нищожна. По изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени първоинстанционната присъда като незаконосъобразна и се произнесе с нова оправдателна такава. Другият защитник на подсъдимия – адв. М., се присъединява към казаното от колегата му, като няма какво да добави. Подсъдимият Б. поддържа казаното от защитниците си. Счита се за невинен и моли за постановяване на оправдателна присъда. В предоставеното му право на последна дума, подсъдимият моли за оправдаването му, тъй като не се счита за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен. Софийски градски съд, след като обсъди доводите в двете въззивни жалби и възражението от частния обвинител, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за отмяната й и връщането на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане поради допуснати в хода на производството пред първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Съображенията за това са следните: На първо място въззивният съд споделя възражението на защитниците на подсъдимия за частична недопустимост на въззивната жалба на частния обвинител. Същият е поискал възприемане на по-големия размер на причинена имотна вреда на база на приета от първоинстанционния съд съдебно-оценителна експертиза и осъждане на подсъдимия по по-тежка правна квалификация – по чл. 211, пр. 1 НК, доколкото причинената имотна вреда е в особено големи размери. Съгласно разпоредбата на чл. 318, ал. 4 НПК частният обвинител може да обжалва присъдата, ако са накърнени неговите права и законни интереси, но не и ако е постановена в съгласие с направените от него искания. С протоколно определение от 10.02.2025 г. първоинстанционният съд е допуснал изменение на обвинението от представителя на СРП, като е изменена обстоятелствената част на същото, увеличавайки размера на причинената имотна вреда от 33 300 лева на 50 624.70 лева (½ част от 101 249.39 лева), но не е изменена правната квалификация на престъплението в посочената във въззивната жалба на частния обвинител такава по чл. 211 НК. В този смисъл и частният обвинител в хода на първоинстанционното производство е искал осъждане на подсъдимия по така измененото на 10.02.2025 г. обвинение с правна квалификация по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК. В този смисъл и подадената от последния въззивна жалба е допустима в частта, в която последният е поискал осъждане на подсъдимия по отношение на по-високия размер на причинената имотна вреда, но не и по отношение на искането за преквалифициране на инкриминираното престъпление като такова с правна квалификация по чл. 211 НК, а именно имотната вреда да е в особено големи размери. Това е така, доколкото не е имало такова обвинение в хода на първоинстанционното производство, като единствено представителят на СРП по реда на чл. 287, ал. 1 НПК е имал правомощието да измени обвинението с прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не е било направено. В тази връзка е недопустимо частният обвинител да иска осъждане на подсъдимия по обвинение, което не е повдигнато спрямо него, още повече, че не е имал и такова искане в хода на първоинстанционното производство. В тази насока е и разпоредбата на чл. 336, ал. 1, т. 1 НПК, съгласно която въззивният съд може да постанови нова присъда, когато се налага приложение на закон за по-тежко наказуемо престъпление, но само когато е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция, какъвто очевидно не е настоящият случай. По изложените по-горе съображения е неоснователно и релевираното с въззивната жалба на частния обвинител искане за връщане на делото на първостепенния съд за повдигане от страна на представителя на държавното обвинение на обвинение за извършено престъпление по чл. 211 НК. Както се посочи по-горе, изключително правомощие на прокуратурата по реда на чл. 287, ал. 1 НПК е да измени обвинението при наличие на посочените в същата норма хипотези, като в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд същата не е поискала изменение на обвинението с прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2 НПК въззивният съд отменя присъдата и връща делото на първата инстанция в случаите по чл. 348, ал. 3 НПК, освен ако сам може да отстрани допуснатите нарушения или те са неотстраними при новото разглеждане на делото. В случая, макар и да има съответна жалба от частния обвинител, не се касае за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК, доколкото изменението на обвинението е било в прерогативите и изключителните правомощия на държавното обвинение, което е преценило, че не са налице основания за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Допустима обаче се явява въззивната жалба на частния обвинител в частта й, в която последният иска осъждане на подсъдимия по отношение на поголемия размер на причинената имотна вреда, доколкото е имало такова обвинение пред първата инстанция (съгласно допуснатото изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 НПК с протоколно определение от 10.02.2025 г.), което е било и поддържано от страна на частния обвинител в хода на първоинстанционното производство. В случая обаче въззивният съд счита, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати както съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на страните по делото, така и абсолютни процесуални нарушения, които обуславят отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на контролираната инстанция, респ. представляват пречка за произнасяне по същество по основателността на въззивната жалба на частния обвинител. В този смисъл следва да се посочи, че след изменението на обвинението, допуснато с протоколно определение от 10.02.2025 г., пред първоинстанционния съд е имало само едно актуално обвинение, по което последният е следвало да се произнесе с присъдата си, а именно осъществена измама с причинена имотна вреда в размер на ½ част от 101 249.39 лева. Вместо това, първостепенният съд е постановил присъда, с която се е произнесъл по отношение на първоначално повдигнатото с обвинителния акт обвинение, като е осъдил подсъдимия за причинена имотна вреда в размер на 33 300 лева. Липсва произнасяне по отношение на новото изменено обвинение и по-големия размер на причинената имотна вреда. Аргумент в тази насока са както мотивите на обжалваната присъда, така и съдържанието на диспозитива на същата, в който липсва оправдателна част по отношение на горницата над 33 300 лева, за която сума е осъден подсъдимият, до размера на имотната вреда съгласно измененото обвинение от 50 624.70 лева. В самите мотиви на присъдата първостепенният съд изобщо не е коментирал новото обвинение, като се е произнесъл изцяло в рамките на първоначалното такова съгласно внесения обвинителен акт. В този смисъл районният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, което се явява съществено, доколкото последният не се е произнесъл по предмета на висящия пред него спор, детерминиран с допуснатото изменение на обвинението с протоколно определение от 10.02.2025 г. (в този смисъл Решение № 203 от 01.06.2023 г. по н.д. № 178/2023 г. на ВКС, III н.о.). На следващо място, въззивният съд счита, че е допуснато отделно съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Както се посочи по-горе, в случая правилно с протоколно определение от 10.02.2025 г. районният съд е допуснал изменение на обвинението, свързано с увеличаване размера на причинената имотна вреда. Съгласно разпоредбата на чл. 287, ал. 3 НПК обаче, след като допусне изменението на обвинението, първоинстанционният съд следва да запита страните дали желаят да се подготвят по новото обвинение, като при положителен отговор, съдът е длъжен да отложи делото за друга дата с оглед предоставяне на възможност на страните да организират защитата си по новото обвинение. Също така, съдът е длъжен да предостави възможност на подсъдимия да даде обяснения по новото обвинение и да събере необходимите доказателства в тази насока. Съдебната практика и правната доктрина са категорични, че неспазването на посочените императивни изисквания от съда винаги представляват съществено ограничаване на правото на защита на подсъдимото лице (в този смисъл са Тълкувателно решение № 57 от 04.12.1984 г. по н.д. № 13/84 г. на ОСНК на ВС и Решение № 287 от 28.05.1976 г. по н.д. № 233/76 г. по описа на ВС, II н.о.). Видно от протокола от съдебно заседание от 10.02.2025 г., в което първоинстанционният съд е допуснал изменение на обвинението, липсва отразяване на разясняване от съда на правото на подсъдимия да даде обяснения по новото обвинение. Такова разяснение липсва и при проведеното следващо съдебно заседание, за което делото е било отложено по искане на подсъдимия и защитника му за подготвяне по новото обвинение. В това съдебно заседание са били събрани писмени доказателства без даване на възможност на подсъдимия да даде обяснения, като едва в съдебното заседание на 18.06.2025 г. подс. Б. е дал частични обяснения по делото и то по инициатива на неговите новоупълномощени защитници. Въззивният съд счита, че по този начин контролираната инстанция съществено е ограничила правото на защита на подсъдимия, допускайки отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, представляващо основание за отмяна на атакуваната присъда. Въззивният съд констатира допуснато още едно абсолютно съществено нарушение на процесуалните правила в хода на първоинстанционното производство. Така, в мотивите към присъдата при излагане на възприетата фактическа обстановка и доказателствата, въз основа на които същата е приета, районният съд недопустимо се е позовал на заключението на съдебнооценителната експертиза, приложена на л. 16-21 от том 5 от ДП, която не е била приета по делото. В тази връзка първостепенният съд служебно е преценил, че следва да се назначи повторна съдебно-оценителна експертиза в хода на съдебното следствие, като е кредитирал единствено последно изготвената такава, приложена на л. 200-212 от първоинстанционното дело (стр. 10 от мотивите към присъдата). В този смисъл контролираната инстанция е формирала вътрешното си убеждение по отношение на установените факти и е изградила правните си изводи на база на експертно заключение, което изобщо не е било приобщено по предвидения в НПК ред. Отделно от това, в хода на съдебното следствие е била изготвена още една СОЕ, приложена на л. 157-159 от първоинстанционното производство, заключението на която определя съвсем различна пазарна стойност на процесния апартамент – 114 335.18 лева. Това експертно заключение изобщо не е било коментирано в мотивите на присъдата от страна на районния съд, като не е изложено защо същата не се кредитира за сметка на някое от другите две експертни заключения на СОЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 2 НПК когато не е съгласен със заключението на вещото лице, съответният орган е длъжен да се мотивира. С оглед на това е допуснат порок при формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд във връзка с необсъждане на цялостната доказателствена съвкупност, в частност липсата на убедително аргументирана преценка на очевидно противоречивите заключения на съдебно-оценителните експертизи, на база на които се установява основен елемент от обективната страна на инкриминираното престъпление, а именно размерът на причинената имотна вреда. Посоченият порок съставлява самостоятелно основание за отмяна на първоинстанционната присъда, тъй като същият е довел до неизпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото (в този смисъл Решение № 96 от 16.08.2019 г. по н.д. № 317/2019 г. на ВКС, III н.о.). Освен гореизложеното, в случая е налице и противоречие в мотивите на атакуваната присъда, доколкото не става ясна действителната воля на първостепенния съд, а именно кое от изготвените в хода на наказателното производство три заключения на СОЕ кредитира и защо, както и на база на кое от тях е изградил своите фактически и правни изводи. Така, от една страна, при извършения доказателствен анализ контролираната инстанция е посочила, че кредитира единствено заключението на последно изготвената в хода на съдебното следствие оценителна експертиза (стр. 10 от мотивите към присъдата), съгласно която пазарната стойност на процесния имот към инкриминираната дата се равнява на 101 249. 39 лева, но едновременно с това от фактическа и правна страна (стр. 12 от мотивите към присъдата) е формирала извода си относно пазарната стойност на процесния имот въз основа на заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство, съгласно която стойността на имота е 66 600 лева. Следва още веднъж да се посочи, че СОЕ, изготвена в хода на досъдебното производство, изобщо не е била приета в хода на съдебното следствие (видно от протокол от съдебно заседание, проведено на 03.07.2024 г.) поради настъпилата смърт на изготвилото я вещо лице Димитър Бузяков. В този смисъл следва да се посочи, че последователно в съдебната практика се приема, че е налице нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК (липса на мотиви) както при пълно тяхно отсъствие, така и при непълна, неясна, вътрешнопротиворечива аргументация на съдебния акт, препятстваща страните и контролната инстанция да проследят действителната воля на съда по същество (в този смисъл Решение № 399 от 07.10.2025 г. по н.д. № 484/2025 г. на ВКС, I н.о.). С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че са допуснати съществени противоречия в мотивите към присъдата, които обуславят наличието на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК, което представлява отменително основание съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2 НПК. Следва да се посочи, че констатираните от настоящия съдебен състав съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК са неотстраними на настоящия етап от производството от страна на въззивния съд. С оглед на това и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 НПК обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде отменена, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на СРС. С оглед наличието на допуснати неотстраними на настоящия етап от производството съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяната на първоинстанционната присъда, е безпредметно обсъждането на обвинението по същество, както и отговарянето на релевираните с въззивните жалби възражения в тази насока. Следва единствено да се посочи, че настоящият съдебен състав не намира основания за оправдаване на подсъдимия на база събраните до този момент доказателства, в който случай, с оправдаването на подсъдимия, биха се санирали всички допуснати процесуални нарушения. В тази връзка следва да се посочи, че свидетелите В. В., Л. В. и П. В.-П. са извършили процесното имуществено разпореждане с притежаваната от тях ½ идеална част от процесния имот, мотивирани единствено и само от неверните представи, създадени у тях от подсъдимия – че той и неговата майка дълго време са полагали грижи за Л.С., поради което тя е завещала в негова полза процесния апартамент, и вземайки предвид волята на И. В. – да не предявява приживе никакви претенции към бившата си съпруга. Именно вследствие на така формираната невярна представа у тях, пострадалите са взели решение да не претендират получаването на техния наследствен дял в недвижимия имот със символично превеждане от страна на подсъдимия на сумата от 300 лева в полза на БЧК, като по този начин са искали да изпълнят волята на завещателката – да прехвърли в полза на подсъдимия целия апартамент. В този смисъл следва да се посочи Решение № 321 от 17.09.2015 г. по н.д. № 835/2015 г. на ВКС, I н.о., съгласно което е възможно облигационните отношения да се развиват успоредно с измамливите действия, като от обективна страна често съвпадат, но при наказателноправната измама деецът предварително не желае постигането на правомерния резултат, а желае само получаване на имотна облага, без да престира насреща каквото и да било или при насрещна престация на незначителна стойност. Водим от всичко изложено и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. 1 НПК, Софийски градски съд