Решение № 1868 от 27.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1462/2025 г.

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №1462/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907 гр.София срещу решение №22547 от 12.12.2024 г по гр.дело №30407/2024 г на СРС, 62 състав, с което са отхвърлени исковете на въззивника да се осъди Столична община да му заплати на основание чл.411 ал.1 КЗ във вр.чл.410 ал.1 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 4128, 29 лв., представляваща регресно вземане по щета №1012030105573 във връзка с падане на кабел върху пътя на 29.09.2020 г. в гр. София, на бул. „Сливница“ в района на № 258, при което е увреден л.а. „БМВ 520Д“ с рег. № СВ •••• РХ, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 28.05.2024 г. до окончателното изплащане; и за сумата 1418, 08 лв. лихви за забава върху посочената главница за периода 28.05.2021 г. – 28.05.2024 г; както и въззивникът е осъден да заплати на СО сумата от 100 лева разноски пред СРС /юрисконсултско възнаграждение/.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. СО отговаря за безопасното движение по общинския път, включително и за инфраструктурата „по вертикална посока“. Чия собственост е падналият кабел е въпрос на регресните права на СО срещу третите лица помагачи.Въззивникът е в невъзможност да установи собственост върху кабел, а това трябва да знае СО. СО не е осъществила контрол върху поставянето на кабели над пътя.

Въззиваемата страна СО е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС, че не е доказан фактическия състав на чл.49 ЗЗД за негова гаранционно-обезпечителна отговорност и липсва покрит риск на застрахования.

Третите лица помагачи на ответника СО „СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ“ ЕАД и „СОФИНВЕСТ“ ЕАД не са подали отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 17.12.2024 г и е обжалвано в срок на 19.12.2024 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За да отхвърли исковете СРС е приел, че е налице застрахователна полица „Каско“ на МПС № 0306Х00586513 от 28.08.2020 г., сключена между Я.В.Д. и ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД за л.а. „БМВ 520“, рама WBA5L51050GV49612, със срок на валидност от 00: 00 часа на 29.08.2020 г. до 23: 59 часа на 28.08.2021 г. с клауза „Пълно каско“. Според ОУ на застрахователя, по Клауза „Пълно каско“ застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите „М“, „Ч“ и „К“ /Раздел III – „Покрити рискове“, т. 12/, сред които попада авария, произлязла от сблъскване на МПС с други подвижни и неподвижни предмети /р. III, т.8.3/, както и пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС от предмет, докато е било паркирано /р. III, т.10/.

Със заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от 29.09.2020 г. застрахователят е уведомен за настъпването на застрахователно събитие на 29.09.2020 г., 08: 15 часа в гр. София, на бул. „Сливница“, след „Орион“ срещу „ОМВ“, а именно – че докато водачът е чакал на червен светофар на бул. „Сливница“ в посока към центъра, се е скъсал кабел на транспортната мрежа заедно с лампа от стълба и е паднал върху колата.

Образувана е щета №10020030105573, по която са съставени калкулация на претенция и опис-заключение по щета. Безспорно е между страните, че ищецът е изплатил сумата 4118, 29 лв. застрахователно обезщетение.

Безспорно е между страните, че процесният пътен участък е общински път и се стопанисва от ответника. Представен е договор от 05.07.2019 г., сключен между Столична община като възложител и „СОФИНВЕСТ“ ЕАД – като изпълнител, с предмет: техническа поддръжка и ремонт на публичното осветление на територията на Столична община. Договорът е сключен със срок за изпълнение – до приключване на откритата процедура за избор на изпълнител за техническа поддръжка, ремонтно-възстановителни дейности, основен ремонт и изграждане на публичното осветление на територията на Столична община.

От заключението на приетата пред СРС САТЕ се установява, че ПТП е настъпило при следния механизъм: на 29.09.2020 г. в гр. София л.а. „БМВ 520Д“ с рег. № СВ •••• РХ престоява на червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището между бул. „Сливница“ и ул. „Кукуш“ в посока бул. „Петър Дертлиев“ към центъра, където срещу бензиностанция ОМВ върху превозното средство пада осветително тяло и скъсан кабел от транспортната мрежа, в причинна връзка с което са му нанесени щети – по предно стъкло, предна лява врата, задна лява врата и задна част на автомобила. Към датата на застрахователното събитие автомобилът е в експлоатация 5 години, 7 месеца и 5 дни. Стойността, необходима за възстановяване на щетите по средни пазарни цени възлиза на сумата 3745, 33 лв. Ликвидационните разноски са между 10 и 25 лв.

Според разпитания пред СРС свидетел Я.В.Д., същият е участвал в произшествие през м.09.2020 г. при управлението на л.а. „БМВ 520“ с рег. № СВ •••• РХ в гр. София, на бул. „Сливница“ около 08: 20 часа. Заявява, че се е движел в посока центъра по бул. „Сливница“ след „Макдоналдс“, след светофара на „Орион“; че докато е изчаквал на червен светофар в спряло положение, заобиколен от колона от автомобили, в средна лента на бул. „Сливница“, е усетил, че нещо удря колата, при което е слязъл, за да види какво става и е видял, че това е причинено от кабел, който се е скъсал, като кабелът е минавал между платната на булеварда, перпендикулярно на него точно срещу бензиностанция „ОМВ“. Свидетелят се обадил на тел. 112, както и на застрахователя, и че след това е дошъл и тролейбус, чийто шофьор е сигнализирал за щетите по мрежата, тъй като неговото движение също е било възпрепятствано от това. Заявява, че автомобилът му е бил увреден от предната част, включително фар, до задната част, включително стоп. Според свидетеля кабелът не е интернет доставчик, доколкото свидетелят е инженер по телекомуникации и знае какви са кабелите на тези дружества. Свидетелят не може да каже какъв точно тип е този кабел, с какво сечение и т.н.

Според СРС ищецът е доказал настъпването на деликта – че докато застрахования изчаквал в спряло състояние на червен светофар, върху него е паднал кабел, който се е намирал напречно на бул. Сливница“, при което на автомобила са нанесени щети. Липсата на съставен протокол за ПТП не променя горния извод, доколкото в настоящото производство са ангажирани гласни доказателства – разпитан е водачът на автомобила, чиито показания кореспондират на ангажираните писмени доказателства, и е изслушана АТЕ. Следователно ищецът е установил настъпване на ПТП, неговия механизъм, както и настъпилите в резултат от него имуществени вреди.

Според СРС съгласно нормата на чл.8, ал.3 и чл.31 от Закона за пътищата (ЗП) общинските пътища са публична общинска собственост, като ремонтът и поддържането им се осъществяват от общините. В чл.2, ал.1, т.2 ЗОбС вр. с § 7, ал.1, т.4 ЗМСМА, е регламентирано, че собственик на улицата е общината, като на основание чл.11, ал.1 ЗОбС следва да я управлява с грижата на добрия стопанин. В чл.167, ал.1 и ал.2, т.1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка и др. Следователно на ответника е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците на територията на Столична община. Ответникът трябва да изпълнява тези свои законоустановени задължения чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението на тези свои задължения и носи обективна гаранционно-обезпечителна отговороност при действия или бездействия на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място /решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, І ТО/.

Според СРС на застрахования автомобил са били нанесени щети от паднал върху него кабел. От друга страна по делото не е установен вида на кабела, съответно – собствеността на същия, дали същият се явява част от транспортната мрежа, дали касае подаването на осветление. Свидетелят Димитров не установява собствеността на кабела. Извод в различен смисъл не следва и от представеното искане за изплащане на застрахователно обезщетение и е от приетата САТЕ. Ищецът не е доказал, че Столична община да отговаря за поддръжката на този кабел. Вярно е, че на СО са вменени задължения по поддръжката на пътното платно, но от това не следва и задължение за поддръжката на преминаващ над него, неустановен по вид и собственост кабел. СО не е материално-правно легитимиран ответник по предявените искове и същите и само на това основание са неоснователни.

Според СРС за пълнота следва да се посочи и че дори по делото да беше доказано, че СО отговаря за поддръжката на преминаващия над платното за движение кабел от неустановен в случая вид, то щети от падането на такъв не са сред покритите рискове съгласно Общите условия на застрахователя. Последният се е задължил да обезщетява щети от сблъскване на МПС с подвижни и неподвижни предмети /р. III, т.8.3/, както и пълна загуба или частична щета на МПС от предмет, докато е било паркирано /р. III, т.10/, какъвто процесният случай не е, нито може да бъде отнесен към някоя от другите хипотези на покрити рискове.

Решението на СРС е частично правилно. Съгласно чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на причинителят на вредите, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта са необходими три предпоставки: възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.

Безспорно в случая бул.Сливница е общински път и на територията на Столична община, поради което последната носи отговорност по чл.49 ЗЗД за действията по ремонтирането и поддържането му в безопасен вид / чл.31 и § 1 т.12, 13 от ДР на Закона за пътищата и чл.3 ал.1 ЗДвП /. В чл.2 ал.1, т.2 ЗОбС вр. с § 7, ал.1, т.4 ЗМСМА, е регламентирано, че собственик на улицата е общината, като на основание чл.11, ал.1 ЗОбС следва да я управлява с грижата на добрия стопанин. В чл.167, ал.1 и ал.2, т.1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка и др. Основателен е доводът на въззивника, че тези задължения за поддържане на пътя касаят и пространството над пътните платна. Съгласно чл.5 ал.1 ЗП пътищата имат следните основни елементи:

1. (доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) обхват на пътя;

2. пътни съоръжения;

3. пътни принадлежности.

Според чл.5 ал.2 ЗП обхватът на пътя е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата. В този смисъл дори хипотетично СО да не е собственик на процесния кабел разположен перпендикулярно на пътната мрежа съгласно чл.19 ал.1 т.2 във вр.ал.2 т.1, 2, 3 ЗП, то общината трябва да осъществява контрол върху наличните над пътното платно кабели от всякакъв вид – на мрежите на енерготранспорта, на улично осветление, на съобщителни мрежи и пр. В случай, че същите са незаконно изградени, също СО е органът по ЗУТ, който осъществява и контрол върху незаконното строителство и може да премахне съответните кабели.

Трябва да се отбележи, че в отговора на исковата молба СО на практика не е оспорил, че процесният кабел е част от общинската транспортна инфраструктура /в широкия смисъл на тази дума/. Посочено е от СО, че не става въпрос за ел.кабел на уличното осветление /който в милионен град задължително трябва да бъде положен подземно/, а за кабел част от тролейбусната мрежа на общинското дружество „Столичен електротранспорт“ ЕАД. Според СО кабелът е собственост именно на това дружество, но доказателства в тази насока не са представени. Третото лице помагач „Столичен електротранспорт“ ЕАД също не е взел становище и не е представил доказателства.

При тези данни настоящият съд счита, че е налице фактическия състав на чл.49 ЗЗД и с оглед вече посочените законови разпоредби СО носи гаранционно-обезпечителна отговорност за поддържане на бул.Сливница в състояние, при което да не се допуска кабел на тролейбусната мрежа или друг кабел разположен перпендикулярно на пътя да пада на пътя и да предизвика щети върху преминаващите автомобили и/или върху други участници в движението. Новата практиката на ВКС предвижда и т.нар.“споделена деликтна отговорност“, при която е допустимо да са налице и повече от едно лица отговорни за поддържането и състоянието на различна инфраструктура /язовири, русло на реки и канали, зелена система и пр./. В общия случай това ще е освен съответният собственик на вещта, също така и общината, която разполага – както и в процесния случай - с множество права и задължения за поддържане и контрол върху състоянието на тази инфраструктура. Отделно, както се посочи, след като става въпрос за кабел, който е бил трайно прикрепен към път, който е публична общинска собственост, същият трябва да се счита също за публична общинска собственост докато не се докаже обратното от СО или от третите лица помагачи.

Настоящият съд не споделя и изложените за пълнота мотиви на СРС, че в случая липсва застрахователно покритие по процесната застраховка „Каско“ /сключена при условия на „Пълно Каско“ /. Цитираните от първоинстанционния съд т.8.3 и т.10 от ОУ не са аргумент за отхвърляне на исковете. Точно в т.8.3 от ОУ е посочено, че покрит риск е сблъскването на МПС с „други подвижни или неподвижни предмети“. Паднал кабели и – като следствие от това и паднала лампа - са именно такива предмети. Липсва и хипотеза на изключен риск по ОУ.

Следователно искът за главница е доказан по основание. Налице са и доказателства, че ищецът е заплатил застрахователното обезщетение. От друга страна искът за главница е само частично доказан по размер. Според приетата пред СРС САТЕ необходимите ремонти работи за отстраняване на уврежданията по л.а. „БМВ 520Д“ с рег. № СВ •••• РХ по средни пазарни цени са в размер на 3745, 33 лева. Към тази сума трябва да се прибавят претендираните, установените в практиката и според САТЕ ликвидационни разноски от 10 лева. Или общо искът за главница е доказан и основателен за сумата от 3755, 33 лева, съответно искът за лихви за забава е доказан и основателен за сумата от 1289, 97 лева лихви за забава за претендирания период. В тази част решението на СРС трябва да се отмени и исковете да се уважат, а в останалата част решението на СРС трябва да се отмени. Решението на СРС трябва да се отмени и в частта за разноските, като пред СРС и СГС разноски по компенсация се дължат от ответника.

По изложените съображения, СЪДЪТ