Решение № 87 от 29.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2846/2024 г.

Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

С присъда от 18.01.2024 г. по НОХД № 20855/2014 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 9 състав е:

• признал подсъдимия М. П. В. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

• признал подсъдимия А. Ж. Г. за виновен за това, че на 26.09.2013 г. за времето от около 11: 250 ч. до 12: 15 ч. в гр. София, ул. ‚Иван Асен“ № 26 с лицата Т. Т. П., Л. Б. М., Р. В. П., Б. Й. К., Я.В. П., Е. А.К. и други неустановени по делото лица, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – хвърлил паве от пътната настилка и част от бордюр по сградата на Български футболен съюз, находяща се в гр. София, ул. ‚Иван Асен“ № 26 - престъпление по чл. 325, ал. 1 НК и на основание 81, ал. 3 НК вр. чл.80, ал.1, т.4 НК не го е наказал, като го е оправдал престъплението по чл.325, ал.1 от НК да е извършено от него като съизвършител на основание чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК при съучастие при общност на умисъла със съизвършителите В. Д. С., Т. Т. П., М. П. В., Л. Б. М., Р. В. П., Б. Й. К., Я.В. П. и с подбудителя Е. А.К., както и за обстоятелствата престъплението по чл.325, ал.1 от НК да е извършено с лицата М. П. В. и В. Д. С., престъплението по чл.325, ал.1 от НК да е извършено, докато пред сградата на „БФС“ е стоял патрул в състав от старши полицай Р. И.Й., старши полицай С.И.В., старши полицай И. К.М. и старши полицай Г.Ц. Г. - осъществяващи дейност по охрана на обществения ред и по първоначалната квалификация на престъплението по чл. 325, ал. 2 НК - че деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост;

• признал подсъдимият А. Ж. Г. за невиновен и го е оправдал по обвинението по чл.216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

• признал подсъдимия Л. Б. М. за виновен за това, че на 26.09.2013 г. за времето от около 11: 250 ч. до 12: 15 ч. в гр. София, ул. ‚Иван Асен“ № 26 с лицата Т. Т. П., А. Ж. Г., Р. В. П., Б. Й. К., Я.В. П., Е. А.К. и други неустановени по делото лица, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – хвърлил паве от пътната настилка по сградата на Български футболен съюз, находяща се в гр. София, ул. ‚Иван Асен“ № 26 - престъпление по чл.325, ал.1 НК и на основание 81, ал. 3 НК вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 НК не го е наказал, като го е оправдал престъплението по чл. 325, ал. 1 НК да е извършено от него като съизвършител на основание чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК при съучастие при общност на умисъла със съизвършителите В. Д. С., Т. Т. П., М. П. В., Р. В. П., А. Ж. Г., Б. Й. К., Я.В. П., и с подбудителя Е. А.К.; за това престъплението по чл. 325, ал. 1 НК да е извършено с лицата М. П. В. и В. Д. С.; престъплението по чл. 325, ал. 1 НК да е извършено, докато пред сградата на „БФС“ е стоял патрул в състав от старши полицай Р. И.Й., старши полицай С.И.В., старши полицай И. К.М. и старши полицай Г.Ц. Г. - осъществяващи дейност по охрана на обществения ред и по квалификация на престъплението по чл. 325, ал. 2 НК - че деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост.

• признал подсъдимия Л. Б. М. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

• признал подсъдимият Б. Й. К. за виновен за това, че на 26.09.2013 г. за времето от около 11: 250 ч. до 12: 15 ч. в гр. София, ул. ‚Иван Асен“ № 26 с лицата Т. Т. П., А. Ж. Г., Р. В. П., Л. Б. М., Я.В. П., Е. А.К. и други неустановени по делото лица, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – хвърлил паве от пътната настилка по сградата на Български футболен съюз, находяща се в гр. София, ул. ‚Иван Асен“ № 26 - престъпление по чл. 325, ал. 1 НК и на основание 81, ал. 3 НК вр. чл.80, ал.1, т.4 НК не го е наказал, като го е оправдал престъплението по чл.325, ал.1 от НК да е извършено от него като съизвършител на основание чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК при съучастие при общност на умисъла със съизвършителите В. Д. С., Т. Т. П., М. П. В., Р. В. П., А. Ж. Г., Л. Б. М., Я.В. П. и с подбудителя Е. А.К.; за това престъплението по чл. 325, ал.1 НК да е извършено с лицата М. П. В. и В. Д. С., престъплението по чл.325, ал.1 от НК да е извършено, докато пред сградата на „БФС“ е стоял патрул в състав от старши полицай Р. И.Й., старши полицай С.И.В., старши полицай И. К.М. и старши полицай Г.Ц. Г. - осъществяващи дейност по охрана на обществения ред и по квалификация на престъплението по чл.325, ал.2 НК - че деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост.

• признал подсъдимия Б. Й. К. за невиновен и го е оправдал повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

• признал подсъдимата В. Д. С. за невиновна и я оправдавал по повдигнатите й обвинения по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и по чл. 330, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл.20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

1. признал подсъдимия Т. Т. П. за виновен за това, че на 26.09.2013 г. за времето от около 11: 250 ч. до 12: 15 ч. в гр. София, ул. ‚Иван Асен“ № 26 с лицата Б. Й. К., А. Ж. Г., Р. В. П., Л. Б. М., Я.В. П., Е. А.К. и други неустановени по делото лица, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – хвърлил паве от пътната настилка по сградата на Български футболен съюз, находяща се в гр. София, ул. ‚Иван Асен“ № 26 - престъпление по чл. 325, ал. 1 НК и на основание 81, ал. 3 НК вр. чл. 80, ал.1, т. 4 НК не го е наказал, като го е оправдал престъплението по чл.325, ал.1 от НК да е извършено от него като съизвършител на основание чл.20, ал. 2 вр. ал. 1 НК при съучастие при общност на умисъла със съизвършителите В. Д. С., Т. Т. П., М. П. В., Р. В. П., А. Ж. Г., Б. Й. К., Я.В. П., и с подбудителя Е. А.К.; за това престъплението по чл.325, ал.1 от НК да е извършено с лицата М. П. В. и В. Д. С., престъплението по чл.325, ал.1 от НК да е извършено, докато пред сградата на „БФС“ е стоял патрул в състав от старши полицай Р. И.Й., старши полицай С.И.В., старши полицай И. К.М. и старши полицай Г.Ц. Г. - осъществяващи дейност по охрана на обществения ред и по квалификация на престъплението по чл.325, ал.2 НК - че деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост.

• признал подсъдимия Т. Т. П. за невиновен и го е оправдал по повдигнатите му обвинения по чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК и чл. 330, ал.1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

• признал подсъдимият Р. В. П. за виновен за виновен за това, че на 26.09.2013 г. за времето от около 11: 250 ч. до 12: 15 ч. в гр. София, ул. ‚Иван Асен“ № 26 с лицата Б. Й. К., А. Ж. Г., Т. Т. П., Л. Б. М., Я.В. П., Е. А.К. и други неустановени по делото лица, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – хвърлил паве от пътната настилка по сградата на Български футболен съюз, находяща се в гр. София, ул. ‚Иван Асен“ № 26 - престъпление по чл. 325, ал. 1 НК и на основание 81, ал. 3 НК вр. чл. 80, ал.1, т. 4 НК не го е наказал, като го е оправдал престъплението по чл.325, ал.1 от НК да е извършено от него като съизвършител на основание чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК при съучастие при общност на умисъла със съизвършителите В. Д. С., Т. Т. П., М. П. В., Р. В. П., А. Ж. Г., Б. Й. К., Я.В. П., и с подбудителя Е. А.К.; за това престъплението по чл.325, ал.1 от НК да е извършено с лицата М. П. В. и В. Д. С., престъплението по чл.325, ал.1 от НК да е извършено, докато пред сградата на „БФС“ е стоял патрул в състав от старши полицай Р. И.Й., старши полицай С.И.В., старши полицай И. К.М. и старши полицай Г.Ц. Г. - осъществяващи дейност по охрана на обществения ред и по квалификация на престъплението по чл.325, ал.2 НК - че деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост.

• признал подсъдимия Р. В. П. за невиновен и го е оправдал по повдигнатите му обвинения по чл. 216, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК и по чл. 330, ал.1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

С присъдата СРС е постановил на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 НПК веществените доказателства - оптични носители по делото - оптични дискове, със съдържащите се в тях файлове (снимки и видеозаписи)да останат по делото. Отнел е като вещи без стойност веществени доказателства - кенчета от напитки, пластмасова туба от кока кола - празна, предмет представляващ спрей - черен, биологични данни - кръв от БФС, 15 броя предмети, представляващи продълговати цилиндри със знаци на тях „факла“, с визуализирана футболна топка „СА 2012 година“ - факли за футболен мач, произведени в Китай от фирма „Енигма Фоейрверк“ ЕАД, като е постановил тяхното унищожаване.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия А. Ж. Г.. Във въззивната жалба и допълнението към нея се оспорват изводите на СРС в осъдителната част на присъдата относно престъплението по чл. 325, ал. 1 НК, като в тази част защитникът счита присъдата на СРС за неправилна, тъй като в тази му част обвинението е останало недоказано. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда в обжалваната част и постановяване на нова от въззивния съд, с която подс. Г. бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 325, ал.1 от НК. С жалбата не са направени доказателствени искания.

Срещу жалбата не е подадено становище от страна на СРП..

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК не е допуснал събирането на нови гласни и писмени доказателства.

Подсъдимият Г. не се явява в съдебно заседание, в което е даден ход по същество, но в предходно заседание е заявил пред съда, че моли наказателното производство спрямо него да бъде прекратено, поради изтекла абсолютна давност.

Защитникът на подсъдимия А. Г. не се явява в съдебно заседание, в което е даден ход по същество, но в депозирана молба моли наказателното производство спрямо подзащитния му Г. да бъде прекратено, поради изтекла абсолютна давност.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Р. П. заявява, че желае да се присъедини към депозираната от подсъдимия Г. жалба и желае наказателното производство спрямо него да бъде прекратено, поради изтекла абсолютна давност.

Защитникът на подсъдимия Р. П. моли съда да прекрати наказателното производство спрямо него, поради изтекла абсолютна давност.

Другите подсъдими не са изявили желание да се присъединят към въззивната жалба на подсъдимия А. Г., нито те, нито защитниците им не се явяват в съдебно заседание, в което е даден ход по същество и не изразяват становище.

Прокурорът, че присъдата на първостепенния съд е правилна и законосъобразна, а изложените в жалбата доводи намира за неоснователни. Намира, че е изтекла абсолютната погасителна давност. Моли съда да потвърди постановената от първия съд присъда.

Софийски градски съд, като съобрази доводите в протеста и жалба, както и изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Въззивната инстанция намира, че изведените от първостепенния съд фактически положения кореспондират изцяло със събраните в хода на съдебно следствие доказателства и доказателствени средства и ги споделя изцяло. Предвид това, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. П. В. е роден на •••••••. в гр. Перник, българин, български гражданин, средно образование, неосъждан, неженен, с адрес: гр. Перник, ул. „•••••••, ЕГН: ••••••••••.

Подсъдимият А. Ж. Г. е роден на ••••••• г., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, средно образование, с адрес: гр. София, ж.к. •••••••, ЕГН: ••••••••••.

Подсъдимият Л. Б. М. е роден на ••••••• г. в гр. София, българин, български гражданин, средно образование осъждан, неженен, с адрес: гр. София, ул. „•••••••, ЕГН: ••••••••••.

Подсъдимият Б. Й. К. е роден на ••••••• г. в гр. София, българин, български гражданин, висше образование, неосъждан, неженен, с адрес: гр. София, ул. •••••••, ЕГН: ••••••••••.

Подсъдимата В. Д. С. е родена на ••••••• г. в гр. Видин, българка, български гражданин, неосъждана, висше образование, неомъжена, с адрес: гр. София, ж.к. •••••••, ЕГН: ••••••••••.

Подсъдимият Т. Т. П. е роден на ••••••• в гр. София, българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, безработен, жив. гр. София, ул. ••••••• ЕГН: ••••••••••.

Подсъдимият Р. В. П. е роден на ••••••• г. в гр. София, българин, български гражданин, средно образование, осъждан, неженен, с адрес: гр. София, ж.к. •••••••, ЕГН: ••••••••••.

Подсъдимите А. Ж. Г., Л. Б. М., Б. Й. К., Р. В. П., М. П. В., В. Д. С. и Т. Т. П. били привърженици на футболен клуб (ФК) „ЦСКА“. На 29.06.2013г., около обяд, между 11: 30 часа и 12: 30 часа, всеки един от подсъдимите, без да се уговорят предварително помежду си, взел участие в мирно шествие, състоящо се от значителен брой хора (между 1000 и 1500 души) на различна възраст. Това шествие се придвижвало еднопосочно от стадион „Българска Армия“ в гр. София, където преди обяд на същото място се е състоял благотворителен футболен мач, в посока към сградата на Български футболен съюз (БФС) на адрес гр.София, улица „Цар Иван Асен II“ № 26. На този административен адрес се намирало ръководството на БФС. Футболните фенове, придвижвайки се към сградата на БФС пеели песни, скандирани, ръкопляскали и ръкомахали. Имали обозначителни червени знаци – шапки с козирки, шалове, тениски с надписи, червено облекло и други, според които те се свързвали с общата си футболна идентичност като привърженици на ФК „ЦСКА“. Някои държали в ръцете си футболни факли.

Шествието от футболни фенове, сред които били и подсъдимите, пристигнало пред сградата на БФС около 11: 45 часа и останало там до 12: 15 часа. В сградата на БФС на първия партерен етаж се намирал един охранител - свидетелят Н.И. И. - служител на фирмата, охранител на сградата на БФС - „Форс Делта“. На третия етаж от сградата на БФС се намирала свидетелят И.Б.Б. (със сегашна фамилия С.). Предвид обстоятелството, че бил неработен ден – събота, в сградата на БФС не се намирали други служители.

През това време, пред сградата на БФС, от шествието от мирни футболни фенове по-напред непосредствено към сградата на БФС излезли около 20-30 лица от мъжки пол, които започнали да вземат в ръцете си камъни, павета и бордюрни елементи, които се намирали скупчени в близост или били изваждани от самата тротоарна площ, и да ги хвърлят към сградата на БФС и основно към стъклата от първия етаж на дограмата от входа на самата сграда. Посочените действия довели до счупване на стъклата.

Участник в посочените действия бил и подсъдимият Р. В. П., който бил с гипсирана/шинирана дясна ръка - от китката до около лакътя му. Въпреки това, той можел да захваща с нея вещи и предмети. Той хвърлил в посока към сградата на БФС няколко павета и камъни от пътната настилка, взети от тротоарната площ пред мястото на събитията. Подсъдимият А. Ж. Г. също хванал с двете си ръце обемист камък (паве, бордюрен елемент, част от бордюр) и намирайки се в близост до подсъдимия Р. В. П., го хвърлил в посока към сградата на БФС. Подсъдимият Т. Т. П. също намирайки се в близост до подсъдимия Р. В. П., хвърлил с дясната си ръка един брой паве напред към сградата на БФС. По същия начин подсъдимият Т. Т. П. хвърлил и запалена димяща фойерверка в посока към сградата на БФС. Подсъдимият Т. Т. П. поставил върху главата си връхната си тениска с къси ръкави, и докато тя била на главата му, хвърлил в посока към сградата на БФС още камъни (павета) и запалена фойерверка. Всеки един от подсъдимите Л. Б. М. и Б. Й. К. също хвърлил в посока към сградата на БФС с по един брой паве.

През това време, по същия начин - част от лицата от това активно множество от около 20-30 души, включително и подсъдимият Р. В. П., хвърляли през дупките на счупените, в резултат на хвърлените от тях на посоки камъни и павета, стъкла от дограмата на сградата на БФС запалени фойерверки, вследствие на което се активирала сигналната противопожарна аларма.

През това време останалите футболни фенове, които били по-значителни по брой и намиращи се на разстояние от около 20-30 метра по-назад от по-активните участници в шествието, хвърлящи предмети към сградата на БФС, започнали да отстъпват назад.

Подсъдимата В. Д. С. хвърлила напред със замах на дясната си ръка от значително разстояние една запалена димяща фойерверка с червена светлина в посока към сградата на БФС. Хвърлената от нея фойерверка не попаднала във вътрешността на сградата на БФС.

Активната група от 20-30 души продължавали да хвърлят в рамките между пет и десет минути безразборно камъни, павета, бордюрни елементи, запалени фойерверки, празни бутилки и кенчета от напитки към входа на сградата на БФС, част от които чупели стъклата от витринната дограма и входната врата на сградата на БФС от първия етаж. През счупените стъкла във вътрешността на помещението от първия етаж на сградата на БФС попадали предмети като бутилки, кенчета, незапалени, както и запалени димящи фойерверки с червена светлина, както и фойерверки, които вече изпускали само пушек от дим без да имат пламък.

Помещението в сградата на БФС, както и обстановката пред входа на сградата станали задимени. Същевременно част от надписите с букви „Български футболен съюз“ поставени централно и външно над входа на сградата били изкъртени и паднали на тротоара пред главния й вход, вследствие на хвърляните камъни и павета към тях, които ги уцелвали.

Подсъдимият М. П. В. се намирал сред изявените множество от 20-30 лица. Движел се сред тях. В ръцете си, обаче, подсъдимият В. и, докато е траело цялото инкриминирано събитие, не е държал в ръцете си павета или предмети или запалени димящи фойерверки, както и не е хвърлял такива в посока сградата на БФС.

През това време подсъдимият Р. В. П. хванал и държал в ръката си незапалена димяща фойерверка, сложил тениската си на главата си, запалил димяща фойерверка и влязъл с множество лица от мястото на събитията в партерното помещение от първия етаж на сградата на Футболния съюз. Подсъдимият Б. Й. К. държейки по същото време в дясната си ръка, подпирайки и помагайки си другата си ръка, обемен камък, се движел напред в посока към вътрешността на сградата на БФС. Част от лицата от активното множество от около 20- 30 души също започнали да влизат във вътрешността на партерното помещение от първия етаж на сградата на Футболния съюз. Подсъдимият М. П. В. също влязъл в сградата на БФС - във фоайето на първия етаж на сградата.

Влезлите различен брой от множество лица в сградата на БФС разхвърляли вещи, счупили саксиите и разпръснали пръст от тях по земята, съборили телевизора във фоайето и счупили корпуса му, обърнали и разпилявали мебелите, разсипали вода, разхвърляли вестници, изписали надписи „мафия“ с черен спрей, счупили бутилки с вино и други. След което лицата започнали да излизат от сградата.

На място пред сградата на БФС пристигнали полицаи. Множеството лица от 20-30 души се разпръснало на посоки. Полицейските служители не заварили, нито задържали на местопроизшествието лица, които да са хвърляли предмети, камъни, павета и фойерверки. Футболните фенове се разотишли.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена въз основа анализ на следните доказателствени средства и доказателства: гласни - показанията на свидетелите Й., Г. Ц. Г., В., Г. А. Г., К., В., М., Н., Т., П., В., К., С., Л., М., М., И., Б., В., М., М, И., К., К., К.а, К., Р., Н.И., Д. и С. включително показанията им, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал чрез прочитане;

• писмени - заключенията на: биологична експертиза, дактилоскопна експертиза, комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, допълнителна комплексна видео- техническа и лицево-идентификационна експертиза, комплексна техническа експертиза, пожаро-техническа експертиза, комплексна експертиза, съдебно-оценителна експертиза, дактилоскопна експертиза, съдебно-оценителна експертиза; протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на ВД; справка за съдимост за подсъдимите;

• веществени - оптични дискове, кутии от напитки, пластмасова туба, спрей - черен, биологични данни – кръв, 15 броя предмети, представляващи продълговати цилиндри със знаци на тях „факла“, с визуализирана футболна топка „СА 2012 година“ - факли за футболен мач, произведени в Китай от фирма „Енигма Фоейрверк“ ЕАД.

Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си. Не са допуснати логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.

В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р. 372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г. на ВКС, НК, ІІІ НО/.

Правилен и изключително подробен е извършеният от първоинстанционния съд анализ на гласните доказателствени средства, с който въззивният съд се съгласява, поради което намира, че не е необходимо и да го преповтаря. Единствено относно показанията на свидетелите В. и М., дадени от всеки един от тях в хода на съдебното следствие, включително и дадените от тях в хода на досъдебното производство и приобщени по съответния процесуален ред, въззивният съд не споделя изводите на първия съд, че същите не следва да се кредитират. Това е така, защото на първо място, в разпоредбата на чл. 118, ал. 1-3 НПК са посочени лицата, за които законодателят е предвидил забрана да участват в наказателния процес в качеството на свидетели. Сред така изброените лица, категорично не могат да бъдат причислени свидетелите В. и М.. Действително към инкриминираната дата, същите са били полицейски служители, всеки от които в съответен отдел на СДВР, но доколкото нито един от тях не е присъствал при извършването на оглед, претърсване изземване, следствен експеримент или разпознаване на лица и предмети, като част от способите за събиране и проверка на доказателства и доказателствени средства, регламентирани в НПК, то за тях е неприложима законовата забрана на разпоредбата на чл. 118, ал. 1, т. 2 НПК. Действително, всеки един от тях е гледал видеозаписи на инкриминираните в настоящото производство събития и в последствие е разпознал на базата информационните масиви на МВР и личните си възприятия за някои от футболните фенове, базирани на естеството им на работа, някои от по-активните участници в шествието, но тези им действия не съставляват разпознаване по смисъла на чл. 169 и сл. от НПК, което действително би обусловило изключването на показанията им от доказателствената съвкупност. Полицейските служители В. и М. не попадат и под ограничението на разпоредбата на чл. 118, ал. 2 НПК. Поради изложеното и доколкото съдът не констатира противоречия между показанията на двамата свидетели с останалия събран по делото доказателствен материал, кредитира същите с доверие не само с оглед тяхната допустимост, но и доколкото същите са относими към предмета на доказване в настоящото производство.

Правилно съдът е кредитирал назначените по делото експертизи, като обосновани, компетентни и пълни, като ги е съобразил при формиране на вътрешното си убеждение относно релевантните по делото факти. Така безспорно и по категоричен начин от приетите по делото съдебно-технически и лицево-идентификационни експертизи по идентичен начин се установяват извършените от подсъдимите лица и на инкриминираното място действия, така се установява и самоличността на всеки един от извършителите на процесните деяния. Доколкото същите намират подкрепа в протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, протоколът за доброволно предаване и приобщените чрез него ВД- видеозаписи, правилно са кредитирани с доверие от първия съд.

Правилно СРС е кредитирал с доверие и приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които са еднопосочни и допринасят за изясняване на относими към предмета на доказване обстоятелства. Така, протоколът за оглед на местопроизшествието с приложения към него фотоалбум, правилно е кредитиран с доверие от първия съд, доколкото при извършването на огледа и съставянето на протокола са спазени изискванията на процесуалния закон. В него са закрепени и обективирани находки от инкриминираното събитие. Правилни са и изводите на първия съд за неговото съответствие с приобщените по делото веществени доказателства – предмети, снимки и видеозаписи.

В заключение, възззивният съд приема, че след като е извършил задълбочен и всеобхватен доказателствен анализ, СРС е достигнал до верни фактически изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Не са депозирани въззивни жалби или протест срещу оправдателната част на обжалваната присъда - частта, с която всеки един от подсъдимите А. Ж. Г., Л. Б. М., Б. Й. К., Т. Т. П. и Р. В. П. е оправдан да е извършил престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, както и частта, с която всеки един от подсъдимите В. Д. С., Т. Т. П. и Р. В. П. е оправдан да е извършил престъпление по чл. 330, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Съгласно т. 4 от ТР № 5 на ВКС от 21 май 2018 година по тълкувателно дело № 5/2017 година, предвид жалбата от страна на подс. Г., присъдата не може да се счита за влязла в сила в оправдателната си част.

По отношение на обвинението за извършено от всеки един от подсъдимите М. П. В., А. Ж. Г., Л. Б. М., Б. Й. К., В. Д. С., Т. Т. П. и Р. В. П. престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, съдът установи следното:

СРП е внесла срещу подсъдимите М. П. В., А. Ж. Г., Л. Б. М., Б. Й. К., В. Д. С., Т. Т. П. и Р. В. П. ОА с обвинение за извършено от всеки един от тях престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК с дата 29.06.2013 г. С обжалваната присъда СРС е признал всеки един от подсъдимите за невиновен по така повдигнатото обвинение, като по отношение на петима от тях - А. Ж. Г., Л. Б. М., Б. Й. К., Т. Т. П. и Р. В. П. първоинстанционният съд е приел, че всеки един от тях е осъществил от обективна и субективна страна основния състав на престъплението по чл. 325 НК, а именно този по ал. 1, като е признал всеки един от тях за виновен в извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като на основание чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК не ги е наказал, поради изтекла на 29.12.2020 г. абсолютна погасителна давност за наказателно преследване от 7 години и 6 месеца.

Срещу присъдата в срок е постъпила жалба от защитника на подсъдимия Г. в осъдителната й част. В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият Г. изрично е отправил искане до съда наказателното производство да бъде прекратено спрямо него, поради изтекла погасителна давност. Същата молба е отправена в съдебното заседание и от подсъдимия Р. П., който се присъедини кън жалбата на подс. Г.. Срещу присъдата в оправдателната й част няма постъпил протест от СРП.

Независимо от това и доколкото има постъпила жалба, присъдата не може да се счита за влязла в сила в оправдателната й част за престъплението по чл. 325, ал. 2 НК, доколкото и теоретично е възможно отмяна на цялата присъда поради допуснати процесуални нарушения и евентуално връщане на делото на първа инстанция за ново разглеждане. Същевременно обаче, именно предвид липсата на протест срещу присъдата в оправдателната й част, дори при връщане на делото на предходна фаза за ново разглеждане, и с оглед принципа за невлошаване правното положение на подсъдимия, следващият съд, който би разгледал делото, няма да може да приложи друг закон и да осъди подсъдимите по повдигнатото с обвинителния акт обвинение по чл. 325, ал. 2 НК, дори и да приеме, че извършеното от посочените подсъдими деяние е съставомерно от обективна и субективна страна. Ето защо и независимо, че и към настоящия момент актуалното обвинение спрямо петимата подсъдими А. Ж. Г., Л. Б. М., Б. Й. К., Т. Т. П. и Р. В. П. се явява това по чл. 325, ал. 2 НК, предвид липсата на протест от страна на прокуратурата срещу оправдателната част на присъдата, то следва да се приеме, че прокуратурата е приела и се е съгласила със становището на първостепенния съд и, в този смисъл, и доколкото липсва съответен протест, обвинението спрямо подсъдимите е стабилизирано и сведено до такова по чл. 325, ал. 1 НК.

С неподаването на протест, прокуратурата сама „се е отказала“ от първоначалното обвинение, като по този начин е стабилизирала същото до обвинението, за което подсъдимите А. Ж. Г., Л. Б. М., Б. Й. К., Т. Т. П. и Р. В. П. са признати за виновни от първата инстанция, тъй като от тук насетне, независимо от хода на производството, нито един от тях няма да може да бъде признат за виновен и осъден за по-тежкото обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 2 НК. Всеки от тях може единствено да бъде признат за невиновен.

Изложеното обуславя извод, че въззивният съд, като съд по същество, ако трябва да разгледа и реши делото по същество, ще може да обсъжда и да се произнася единствено дали е налице извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК от всеки един от посочените подсъдими, без да има правомощията да измени присъдата, дори ако счита в случая, че извършеното от всеки един от тях деяние следва да представлява такова, извършено с изключителна дързост и съставомерно по смисъла на разпоредбата на чл. 325, ал. 2 НК. Ето защо, в конкретния случай актуалното за въззивния съд обвинение, с което той следва да се занимае е такова по чл. 325, ал. 1 НК, а не по чл. 325, ал. 2 НК. В този смисъл, при преценка на въпроса за давността, въззивният съд следва да изхожда от това обвинение, а не от първоначалното такова.

Правомощията на въззивния съд, предвид липсата на надлежен и съответен протест, са ограничени именно до обвинението по чл. 325 ал. 1 НК. За това именно обвинение въззивният съд следва да провери дали са налице всички предпоставки, включително и тези на изтеклата давност по смисъла на чл. 80 и 81 НК. В случай, че констатира, че е налице изтекла абсолютна давност за това именно престъпление, въззивният съд ще следва да приложи съответно и закона за давността изхождайки от актуалното за него обвинение, т.е. от обвинението, с което е бил сезиран, а не преценявайки какво е първоначалното обвинение спрямо подсъдимите. Това е така, доколкото липсва надлежен и съответен протест срещу присъдата на първостепенния съд в оправдателната й част.

В конкретния случай е налице именно тази хипотеза- по обвинението, за което всеки един от подсъдимите А. Ж. Г., Л. Б. М., Б. Й. К., Т. Т. П. и Р. В. П. е признат за виновен - това по чл. 325, ал. 1 НК към настоящия момент на приключване на съдебните прения пред въззивната инстанция е изтекла абсолютната давност за преследване - деянието съгласно обвинението е извършено на 29.06.2013г. За престъпление по чл. 325, ал.1 НК, законодателят е предвидил наказание до две години лишаване от свобода или пробация, както и обществено порицание. От своя страна разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 4 НК гласи, че наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на 5 години от извършване на деянието – за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от една година, какъвто именно е настоящият случай. От своя страна, разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК гласи, че независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Следователно за престъпления, за които законодателят е предвидил повече от 1 година лишаване от свобода, абсолютната давност е 7 години и 6 месеца и с нейното изтичане се погасява наказателната отговорност на лицето и възможността на държавата да реализира същата спрямо него. Изложеното по-горе, съотнесено към конкретния казус, сочи, че към 29.12.2020 г. е изтекъл срок, който надвишава с една втора давността за преследване на деяние, квалифицирано като престъпления по чл. 325, ал. 1 НК- т.е. изтекъл е срок повече от 7 г. и 6 месеца, поради което и наказателната отговорност на подсъдимите А. Ж. Г., Л. Б. М., Б. Й. К., Т. Т. П. и Р. В. П. за конкретното деяние с правна квалификация по чл. 325, ал. 1 НК, за каквото всеки един от тях е признат за виновен от първостепенния съд и във връзка с което обвинение е сезирана и въззивната инстанция, е погасена поради изтекла абсолютна давност.

В настоящия случай съществено се явява обстоятелството, че подсъдимите А. Г. и Р. П. освен всичко друго изрично са заявили пред въззивния съд, че желаят да се ползват от закона за давността и производството спрямо всеки един от тях да бъде прекратено.

Същевременно изричната разпоредба на чл. 334, т. 4 НПК вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК гласи, че единственото правомощие на въззивния съд е, когато констатира, че наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност и има отправено изрично искане за прекратяване на наказателното производство, да отмени присъдата на първостепенния съд и да прекрати наказателното производство по делото. В настоящия случай, както вече бе отбелязано, абсолютната давност за преследване на това престъпление по чл. 325, ал. 1 НК е изтекла.

При това положение, за въззивния съд е налице една единствена законова възможност, съобразена с направеното изрично искане на подсъдимите Г. и Р. П., за прекратяване на наказателното производство, на основание чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал.1, т. 3 НПК- да отмени първоинстанционната присъда в частта, с която СРС е признал подсъдимите А. Г. и Р. П. за виновни в извършено от всеки един от тях престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК не е наказал всеки един от тях и да прекрати в посочената част наказателното производство спрямо тях за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК - т.е. за актуалното към настоящия момент обвинение спрямо всеки един от тях.

Останалата част от присъдата съдът счете, че следва да бъде потвърдена.

Правилни са изводите на първия съд, че относно подсъдимите М. В. и В. С. не се установява да са извършили действия, които биха могли да бъдат подведени под разпоредбата на чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

Верни са и изводите, че всеки един от подсъдимите А. Ж. Г., Л. Б. М., Б. Й. К., Т. Т. П. и Р. В. П. следва да бъдат признат за невиновен и е оправдан да е извършил престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от вр. ал. 1 НК.

Въззивният съд приема за правилна и преценката на първостепенния, че не се доказва всеки един от подсъдимите В. Д. С., Т. Т. П. и Р. В. П. да е извършил престъпление по чл. 330, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

Правилно първоинстанционният съд е обосновал своите правни изводи за липса на осъществени състави на престъпления по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от вр. ал. 1 и по чл. 330, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Така или иначе, доколкото по делото липсва подаден съответен протест и предвид забраната за влошаване положението на подсъдимия, то въззивният съд, дори да достигне до различен извод, обуславящ съставомерността на извършеното от всеки от тях деяние, не би могъл да промени крайния изход на делото за тях и да ги осъди, след като вече са били признати за невиновни от първия съд, поради което в тази част първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Относно частта от обжалваната присъда, с която всеки един от подсъдимите Л. Б. М., Б. Й. К. и Т. Т. П. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК проверяваният съд не е наказал всеки от тях, съдът също прие, че следва да бъде потвърдена.

Първият съд е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че всеки един от тримата подсъдими е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК.

Съгласно задължителната практика, /Постановление № 2 от 29.06.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС/ обект на престъплението хулиганство са редът, установен в страната и общественото спокойствие, под които следва да се разбират установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот.

В конкретика по настоящото дело, правилни са изводите на районния съд, че от обективна страна:

• подсъдимият Л. Б. М. на 29.06.2013г. за времето от около 11: 50 часа до 12: 15 часа в гр. София, ул. „Иван Асен” №26 с лицата Т. Т. П., Р. В. П., А. Ж. Г., Б. Й. К., Я.В. П., и други неустановени по делото извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - хвърлил паве от пътната настилка по сградата на Български футболен съюз, находяща се в гр. София, ул. „Иван Асен” № 26 - подсъдимият Б. Й. К., на 29.06.2013г. за времето от около 11: 50 часа до 12: 15 часа в гр. София, ул. ’’Иван Асен” № 26 с лицата Т. Т. П., Л. Б. М., Р. В. П., , А. Ж. Г., Я.В. П. и други неустановени по делото извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - хвърлил паве от пътната настилка по сградата на Български футболен съюз, находяща се в гр. София, ул.” Иван Асен” №26 - подсъдимият Т. Т. П. на 29.06.2013г. за времето от около 11: 50 часа до 12: 15 часа в гр.

София, ул. „Иван Асен” № 26 с лицата Л. Б. М., Р. В. П., А. Ж. Г., Б. Й. К., Я.В. П. и други неустановени по делото лица извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - хвърлил паве от пътната настилка по сградата на Български футболен съюз, находяща се в гр. София, ул.” Иван Асен” № 26.

Деянието, съществено от всеки един от тези трима подсъдими е следното: хвърлил паве от пътната настилка по сградата на Български футболен съюз, находяща се в гр. София, ул. ‚Иван Асен“ № 26. Това поведение е било извършено на обществено място - на улицата и е било възприето от намиращите се там хора и е имало обективна възможност да бъде възприето от неограничен кръг лица.

Действията им са непристойни, тъй като противоречат на установения в обществото морал и порядък. Хвърлянето на тежки предмети по сградата на спортна институция е в разрез с установените порядки за нормално поведение на публично място. С оглед това, съдът приема, че действията на подсъдимите са в разрез с установения ред и спокойствие в обществото. Тези действия са израз на неприличие и невъздържаност от тяхна страна. Ето защо, съдът приема, че действията им са не само непристойни, но и грубо нарушават обществения ред, а така също представляват и явно неуважение към обществото.

От субективна страна, престъплението е извършено от всеки един от подсъдимите М., К. и Т. П. при форма на вината пряк умисъл, като всеки един от тях е предвиждал общественоопасните последици от деянието си, съзнавал е общественоопасния им характер и е искал настъпването на тези последици. Всеки един от подсъдимите е съзнавал, че извършва действия, с които пряко е целял да увреди установения в страната правов ред и обществено спокойствие.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че от анализа на събраните доказателства не се установиха такива, които да променят изводите на първоинстанционния съд и относно оправдаването на всеки един от подсъдимите М., К. и Т. П., затова да е извършил деянието в съучастие. Участието в тълпа, без наличието на предварителен сговор за извършването на действия, грубо нарушаващи обществения ред, изключват наличието на съвместен умисъл за съучастие помежду им, който извод е изключително подробно аргументиран и от първия съд, поради което не е необходимо и наново да бъде преповтарян.

Правилни са изводите на първия съд и досежно обстоятелството, че анализа на събраните по делото доказателства не обуславя извод пред сградата на БФС да е стоял патрул, към момента на извършване на деянието от всеки един от тях, поради което правилно и първият съд е оправдал всеки един от тримата подсъдими М., К. и Т. П. и за тази част от обвинението.

По изложените по-горе аргументи, съдът прие, че е изтекла абсолютна давност за извършените от всеки един от подсъдимите М., К. и Т. П. престъпления по чл. 325, ал. НК. Всеки един от тях е участвал в производството пред първия съд и по отношение на нито един от тях същото не е протекло по правилата на задочното производство по реда на чл. 269, ал. 3 НПК, освен това същите са били редовно призовани за участие във въззивното производство, но не са се явили в съдебно заседание и не са завили изричното си желание спрямо тях наказателното производство да бъде прекратено, поради изтекла абсолютна давност.

Поради изложеното съдът отчете, че следва да потвърди обжалваната присъда и в частта, с която всеки един от тримата подсъдими М., К. и Т. П. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 НК всеки от тях не бил наказан, поради изтекла на 29.12.2020 г. абсолютна погасителна давност.

ЗА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Правилно първият съд се е произнесъл и по веществените доказателства, при съблюдаване на разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. 11 НПК.

ЗА РАЗНОСКИТЕ:

Първоинстанционният съд не се е произнесъл по въпроса за разноските в наказателното производство, но предвид разпоредбата на чл. 306, ал. 1, т. 4 НК, разполага с възможността да се произнесе отделно от присъдата с определение по посочения въпрос.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 вр. чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД