Решение № 88 от 8.6.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 439/2025 г.

Производството е по реда на Глава XXI НПК. С Присъда № 8, постановена на 25.03.2024 г. по НОХД № 2/2023 г., Районен съд – Г.О. е признал подсъдимия В. И. Н. за виновен в това, че на 13.03.2022 г., в землището на с. П., чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил „П.“ с peг. № ..............., собственост на В. И. Н., с ремарке „Т.“ с peг. № ..........., собственост на „Д. - А.“ ЕООД, направил опит да отнеме чужди движими вещи: 14 бр. „П“ - образни винкели, с общо тегло 962 кг на стойност 2693,60 лв., 1 бр. електрическо табло с размери 1 м/1 м/30 см на стойност 247,44 лв., 1 бр. електрическо табло с размери 1 м/91 см/26 см на стойност 195,16 лв., 2 бр. правоъгълна метална конструкция с плоскости дървен фурнир и панти на стойност 399,60 лв., 1 бр. метална конструкция от „Г“-образни винкели с дължина 3,10 м и 1,55 м на стойност 40,90 лв. и 1 бр. метална конструкция от „Г“-образни винкели с дължина 156 см/86 см/86 см на стойност 17,31 лв., всички вещи на обща стойност 3594,01 лв. от владението и без съгласието на представител на собственика „П - 98“ ЕООД с управител В. Л. Й., с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено, поради независещи от дееца причини – своевременната намеса на Ц.С.Ц. от с. П., като на основание по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК му е наложил наказание една година „лишаване от свобода“. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание една година „лишаване от свобода“ за срок от три години, като е възложил възпитателните грижи по отношение на осъдения на полицейски инспектор, определен от Началника на РУ – Г.О.. На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК е отнел в полза на държавата лек автомобил „П.“ с рег. № ..............., собственост на В. И. Н., като вещ, предназначена и послужила за извършване на престъплението. Постановил е приобщеното по делото като веществено доказателство: чифт спортни обувки, номер 40 и 2/3, сини на цвят, с надпис на външната част на езика „Adidas/ Parsley“, да бъдат върнати на собственика – В. И. Н.. Осъдил е подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР – Велико Търново и на Районен съд – Г.О. направените по делото разноски. Настоящото въззивно производство е второ по ред, след като с Решение на Апелативен съд – Велико Търново № 93/30.06.2025 г. е отменено Въззивно решение № 185/19.11.2024 г., постановено по ВНОХД № 357/2024 г. на ВТОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. В съдебно заседание подсъдимият и неговата защитата поддържат, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна, постановена при непълен и едностранчив анализ на доказателствата. Според защитата съдът е кредитирал безкритично показанията на свидетеля Ц. въпреки съществените вътрешни противоречия в тях и противоречията им с останалия доказателствен материал, включително огледния протокол и снимковия материал относно съС.ието на имота и липсата на обозначения за частна собственост. Поддържа се, че не е доказано по несъмнен начин подсъдимият да е извършил опит за кражба, тъй като вещите не са били индивидуализирани и не са иззети като веществени доказателства, а експертизите са изготвени единствено по снимков материал. Липсвали доказателства вещите да са били годни за употреба, както и да са били част от сградните конструкции на имота. Изтъква се още, че подсъдимият е върнал вещите доброволно след разговора със свидетеля Ц. поради което е следвало да бъде обсъден и въпросът за самоволен отказ от довършване на деянието. Оспорва се и процесуалния ред при повторния разпит на свидетеля Ц. в присъствието му в съдебната зала. В заключение счита, че обвинението почива на предположения и не е доказано по изискуемия от закона несъмнен начин, поради което моли въззивния съд да отмени присъдата и да признае подсъдимия за невиновен. Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново поддържа, че първоинстанционната присъда е правилна, законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба е неоснователна. Според държавното обвинение от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимият е извършил довършен опит за кражба, осъществен чрез използване на моторно превозно средство и прикачено ремарке. Прокурорът се позовава на показанията на свидетеля Ц. като очевидец на деянието, както и на показанията на свидетеля К. и пристигналите на място полицейски служители. Според обвинението от доказателствата се установява, че имотът е бил ограден, с поставена табела и заключваща се врата, а вещите са били демонтирани от сградата и са се намирали в добро съС.ие непосредствено преди деянието. Поддържа се, че подсъдимият предварително е осигурил ремарке и инструменти, с които заедно със свидетеля К. е натоварил процесните вещи. Според прокуратурата е безспорно установено кои вещи са били натоварени и впоследствие разтоварени, като именно те са били огледани и иззети по делото. Държавното обвинение счита, че е налице довършен и годен опит за кражба, тъй като подсъдимият е установил фактическа власт върху вещите, но не е успял да ги отнесе поради намесата на свидетеля Ц.. Посочва се, че подсъдимият е успял да изведе натовареното ремарке извън имота и да се придвижи на значително разС.ие, което доказва реалната възможност вещите да бъдат отнесени. Настоящата инстанция, след като се запозна с доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа страна възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Според проверяващата инстанция правилно и законосъобразно РС е приел за установено следното: Подсъдимият В. И. Н. е роден на 31.01.1986 г. в град Г.О.. Завършил е средно образование. Живее в село П.. Не е женен. Не е осъждан за престъпления (реабилитиран). На 13.03.2022 г. в землището на с. П. В. Н. управлявал собствения си лек автомобил „П.“ с peг. № ..............., на който имало закачено ремарке „Т. “ с peг. № ..........., собственост на „Д. - А.“ ЕООД. В автомобила се намирал и свидетелят Я.К. Минавайки покрай поземлен имот, ограден с оградна мрежа, в който имало изградени сгради и различни съоръжения, В. Н. влязъл с управлявания от него автомобил през монтираната на място портална врата и спрял моторното превозно средство във вътрешността на обекта. След като слязъл от автомобила натоварил на ремаркето 14 бр. П-образни винкели, с общо тегло 962 кг, 1 бр. електрическо табло с размери 1 м/1 м/30 см, 1 бр. електрическо табло с размери 1 м/91 см/26 см, 2 бр. правоъгълна метална конструкция с плоскости дървен фурнир и панти, 1 бр. метална конструкция от Г -образни винкели с дължина 3,10 м и 1,55 м и 1 бр. метална конструкция от Г-образни винкели с дължина 156 см/86 см/86 см. в опит да ги закрепи и евентуално отвози. Вещите били собственост на „П - 98“ ЕООД, ЕИК: ..........., със седалище и адрес на управление: с. П., община Г.О., с управител В. Л. Й.. Н. се качил в автомобила си за да потегли. В същото време свидетелят Ц.Ц.. който бил видял, че порталната врата е в отворено положение и се бил усъмнил да не се извършва нещо нередно, тъй като било неделен ден, решил да провери съС.ието на обекта и с управляваното от него моторно превозно средство се придвижил до порталната врата на оградата. Там Ц.Ц.. видял лекия автомобил, управляван от В. Н., с прикаченото за него ремарке, на което се намирали натоварени от последния вещи, който се движел срещу него. След като бил проведен разговор между лицата, свидетелят Ц. им казал да върнат и разтоварят същите. Н. се върнал с автомобила в посока сградите на обекта и в близост до първата от тях разтоварил взетите от него вещи, за което му помогнал и свидетелят К.. Малко по-късно на място дошли свидетелите В. П. и Р.Й.. В хода на разследването била назначена съдебно-оценъчна експертиза. Вещото лице дало заключение, че стойността на вещите е следната: 14 броя „п-образни винкели, с общо тегло 962 кг на стойност 2 693,60 лв., 1 брой електрическо табло с размери 1 м/1 м/30 см на стойност 247,44 лв., 1 брой електрическо табло с размери 1 м/91 см/26 см на стойност 195,16 лв., 2 броя правоъгълна метална конструкция с плоскости дървен фурнир и панти на стойност 399,60 лв., 1 брой метална конструкция от Г-образни винкели с дължина 3,10 м и 1,55 м на стойност 40,90 лв. и 1 брой метална конструкция от Г-образни винкели с дължина 156 см/86 см/86 см на стойност 17,31 лв. Стойността на всички вещи възлизала на 3594,01 лв. В хода на въззивното съдебно следствие бе приобщена допълнителна съдебно-оценителна експертиза, съгласно която инкриминираните винкели оценени отделно като скрап към датата на деянието – 13.03.2022 г., са на стойност 323,28 лева. С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 18.10.2022 г. В. И. Н. е бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на посочените по-горе дата и място, чрез използване на моторно превозно средство и прикачено към него ремарке, направил опит да отнеме инкриминираните чужди движими вещи от владението и без съгласието на представител на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини - своевременната намеса на свидетеля Ц.С.Ц. - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. При проведения разпит в качеството на обвиняем В. Н. не се признал за виновен. Заявил, че не е извършил опит за кражба. По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите В. Л. Й., Ц.С.Ц., Я.Т. К., Н. С.С., Р.Ц. Й.ов, Д.К.Д. и В. С. П.. Споделим е изводът на първия съд, че показанията на посочените свидетели могат условно да се разделят на две групи. Първата група свидетели са били преки очевидци на извършеното от Н.. Това са свидетелите Ц.Ц.. и Я.К. Втората група свидетели имат косвено отношение към случая. Те не са присъствали, но техните показания косвено помагат да се изясни фактическата обстановка. Това са свидетелите: В. Й. (управител на дружеството собственик и посетила процесния обект няколко дни след случая) – нейните показания дават яснота относно съС.ието на обекта преди и след 13.03.2022 г.; Н. С. (помогнал на подсъдимия да закачи ремаркето) и Д.Д. (собственик на самото ремарке); служителят на охранителната фирма В. П. и полицейският служител Р.Й., отзовали се на място след подаване на сигнала. Основен свидетел по делото е Ц.С.Ц.. Показанията му по съществените въпроси от предмета на доказване относно дата, място на което е видял лекия автомобил, управляван от подсъдимия и индивидуализиран от свидетеля по марка и модел, ремаркето, на което са били натоварени инкриминираните вещи и установеното, че те са вещи от процесното рибно стопанство, се отличават с последователност и еднозначност. Фактическата обстановка правилно е изведена от събраните в хода на съдебното следствие, обсъдени заедно и поотделно гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, и приобщените по реда на НПК такива от ДП, и се споделя от настоящата инстанция. Съществен акцент обаче, който настоящата инстанция намира за правно значим, са противоречията в показанията на свидетеля Ц.Ц.. относно това дали подсъдимият изобщо е напускал пределите на стопанството с натоварените вещи. В една част от показанията си свидетелят Ц. заявява, че е препречил пътя на подсъдимия още на изхода на имота, след което последният е дал назад и е разтоварил вещите във вътрешността на стопанството. В друга част обаче свидетелят сочи, че е направил път на автомобила, подсъдимият е излязъл на главния път, обърнал е автомобила и впоследствие сам се е върнал, за да разтовари вещите. При така установената фактическа обстановка и след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, настоящият съдебен състав не споделя извода на първостепенния съд, че деянието на подсъдимия изпълва признаците на престъпния състав на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Споделя се правния извод на предходния въззивен състав, че деянието следва да бъде квалифицирано като приготовление към кражба, доколкото не са били осъществени действия по непосредствено изпълнение на престъпния състав, характерни за стадия на опита. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наказателния кодекс, приготовлението е налице, когато деецът създава условия за извършване на умишлено престъпление, без да е започнал неговото изпълнение. За разлика от опита (чл. 18 НК), при който вече е започнало изпълнителното деяние, при приготовлението липсва пряко посегателство върху обекта на престъплението, действията са подготвителни, престъпният резултат е все още отдалечен във времето. Обект на престъплението кражба са обществените отношения, свързани със защитата на правото на собственост върху движими вещи. При приготовлението обектът все още не е поставен в непосредствена опасност, а само в потенциална и няма прекъсване на владението. От обективна страна приготовлението се изразява в действия като набавяне на средства (напр. моторно превозно средство, инструменти), набиране на съучастници, проучване на обекта, осигуряване на достъп до него, създаване на условия за последващо отнемане. Ключовият момент при разграничението от опита е дали е започнало изпълнителното деяние („отнемането“). Ако не е - приготовление, ако да – опит. Изпълнителното деяние при кражбата е прекъсване на фактическата власт на владелеца и установяване на своя. При приготовлението вещите не са взети, няма физическо въздействие върху тях, няма изнасяне или преместване с цел присвояване. От субективна страна приготовлението е възможно само при пряк умисъл. Деецът съзнава, че подготвя кражба, предвижда бъдещото отнемане и цели да създаде условия за това. Намерението трябва да бъде конкретизирано, а не абстрактно желание. Анализирайки доказателствения материал настоящият съдебен състав обсъди подробно както доводите на защитата, така и възраженията на представителя на прокуратурата, като ги прецени в тяхната взаимна връзка, съпоставяйки ги с всички събрани по делото гласни, писмени и веществени доказателства. Безспорно по делото се установява, че на 13.03.2022 г. подсъдимият В. Н. е посетил района на бившето рибно стопанство в землището на с. П., управлявайки собствения си лек автомобил „П.“, към който било прикачено ремарке тип платформа. Не се спори също така, че в определен момент върху платформата са били поставени метални конструкции и други вещи, намиращи се в имота. Спорният по делото въпрос е достигнала ли е дейността на подсъдимия до фазата на опита към кражба или е останала във фазата на приготовлението. В тази насока съдът намира за необходимо отново да обсъди подробно показанията на основния свидетел Ц.Ц.. върху които в значителна степен е изградено обвинението. Защитата основателно акцентира върху наличието на известни противоречия в отделни части от показанията на този свидетел относно механизма на срещата му с подсъдимия. Действително, в една част от разпита си свидетелят твърди, че е препречил пътя на автомобила на подсъдимия още при излизането му от портала, а в друга част сочи, че е оставил възможност за преминаване и автомобилът се е придвижил на известно разС.ие, след което се е върнал обратно. Тези противоречия обаче не разколебават основната доказателствена стойност на показанията му относно най-същественото обстоятелство по делото – че подсъдимият не е напуснал окончателно района на стопанството и че вещите са били разтоварени обратно в рамките на имота. Именно този факт има решаващо значение при разграничението между приготовление и опит. Съдът отчита и възраженията на защитата относно съС.ието на имота. От огледния протокол и приложения снимков материал действително се установява, че порталната врата не е била в добро техническо съС.ие, като липсват категорични данни към инкриминираната дата тя да е била надеждно заключена. Същевременно по делото са налице свидетелски показания, включително тези на св. Й. и св. Ц. че имотът е бил възприеман като частен обект и че в него са се съхранявали вещи, използвани за конструкцията на сградите. Настоящият съдебен състав приема, че действително имотът е бил в занемарено съС.ие и в него са се намирали множество разпръснати метални предмети и конструкции, което е създало у подсъдимия възможност да възприеме част от вещите като изоставени или предназначени за скрап. В тази насока следва да бъдат обсъдени и обясненията на самия подсъдим, според които той първоначално е навлязъл в района с цел извършване на маневра поради дължината на автомобила с ремаркето, а впоследствие е забелязал метални конструкции, които счел за изоставени. Тези обяснения не могат да бъдат възприети изцяло като достоверни, доколкото подсъдимият е предприел действия по товарене на значително количество метални вещи върху специално приготвено ремарке-платформа. От друга страна обаче, същите не могат и да бъдат напълно игнорирани, тъй като се подкрепят частично от общото съС.ие на имота, видно от снимковия материал и от показанията на свидетеля П., който сочи наличие на множество разпръснати метални отпадъци и вещи в различни части на обекта. Съдът намира за основателни и възраженията на защитата относно непълнотите при индивидуализацията на част от вещите. Действително вещите не са били приобщени като веществени доказателства по делото, а оценъчната експертиза е изготвена основно по снимков материал. Самото вещо лице е посочило, че не е извършвало непосредствен оглед на всички процесни вещи. Това създава известни затруднения относно прецизната индивидуализация и действителното техническо съС.ие на всяка една от вещите към инкриминирания момент. Въпреки това съдът приема за доказано, че част от вещите са представлявали елементи от метални конструкции и електрически табла, намиращи се в имота и принадлежащи на дружеството „П. -98“ ЕООД. В тази насока показанията на свидетелите Ц. и Й. са последователни и взаимно допълващи се. Същевременно обаче именно спорният характер на съС.ието на вещите, начинът на тяхното съхранение, липсата на поС.ен надзор и обстоятелството, че имотът е бил в значително занемарено съС.ие, имат значение при преценката докъде е достигнала престъпната дейност на подсъдимия. От фактическа страна съдът приема за особено съществено следното: вещите не са били изнесени извън пределите на имота; автомобилът на подсъдимия не е напуснал окончателно района на стопанството; вещите не са били окончателно укрепени върху платформата; подсъдимият не е установил трайна и необезпокоявана фактическа власт върху тях; разтоварването е извършено непосредствено след намесата на свидетеля Ц.; липсват действия по реално транспортиране на вещите до друго място. Особено значение съдът отдава и на спецификата на използваното ремарке. От снимковия материал се установява, че същото представлява открита платформа без страници и ограничители. Процесните метални конструкции са били тежки, обемни и с неправилна форма. Самото им поставяне върху платформата не означава автоматично възможност за безопасното им и трайно транспортиране. Напротив — необходимо е било допълнително укрепване и обезопасяване на товара, каквото по делото не се установява да е било извършено окончателно. Именно поради това съдът приема, че подсъдимият е извършвал действия по създаване на условия за евентуално бъдещо отнемане на вещите, но не е преминал към непосредственото изпълнение на самото отнемане. В тази връзка следва да се отбележи, че част от доводите на защитата относно евентуален доброволен отказ по чл. 18, ал. 3 НК не могат да бъдат споделени. Разтоварването на вещите не е резултат от самостоятелно и свободно взето решение на подсъдимия, а е настъпило непосредствено след намесата на свидетеля Ц. който е преустановил по-нататъшното развитие на деянието. Следователно отказът не е бил доброволен, а обусловен от външна намеса. Независимо от това, съдът приема, че действията на подсъдимия не са достигнали фазата на опита към кражба, тъй като не е започнало изпълнителното деяние по смисъла на чл. 18 НК. Подсъдимият е създал условия за евентуално бъдещо отнемане чрез използване на МПС и ремарке, чрез товарене и подготовка на вещите за евентуален превоз, но не е реализирал фактическо прекъсване на владението на собственика и не е установил собствена трайна фактическа власт върху вещите. При престъплението „кражба“, както се спомена и по-горе, изпълнителното деяние се изразява в „отнемане“ на чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие и с намерение за противозаконно присвояване. Отнемането предполага реално прекъсване на досегашната фактическа власт на владелеца и установяване на нова фактическа власт от страна на дееца. Именно този момент бележи началото на изпълнителното деяние и отграничението между приготовление и опит. В конкретния случай не се установява подсъдимият да е успял да прекъсне фактическата власт на собственика върху вещите по начин, който да обосновава начало на изпълнителното деяние на кражбата. Вещите са се намирали в пределите на стопанството и под фактическата власт на дружеството собственик към момента, в който действията на подсъдимия са били възприети и преустановени от свидетеля Ц.Ц... От субективна страна е налице пряк умисъл за бъдещо извършване на кражба. Подсъдимият е съзнавал, че вещите не са негови, съзнавал е, че използва МПС с цел транспортиране, имал е намерение впоследствие да се разпореди с вещите. Но наличието на престъпно намерение само по себе си не е достатъчно за опит. Необходимо е това намерение да е преминало в започнало изпълнение. В случая такава граница не е премината. Ето защо настоящата инстанция намира, че дори при най- неблагоприятния за подсъдимия прочит на доказателствата, същите могат да обосноват единствено извод за приготовление към кражба, а не за наказуем опит по смисъла на чл. 18, ал. 1 НК. Относно изготвената допълнителна оценителна експертиза, съгласно която част от процесните вещи – в частност металните елементи – са оценени като отпадъчно желязо (скрап) на значително по-ниска стойност, а именно около 323,28 лева. Настоящият съдебен състав намира, че това обстоятелство не е от съществено значение за правилната правна квалификация на деянието и не променя извода относно стадия на престъпната дейност. Стойността и конкретната пазарна оценка на вещите биха имали значение преди всичко при преценка за размера на причинените вреди, за евентуалната маловажност на случая или при индивидуализацията на наказателната отговорност. В конкретния случай обаче спорният въпрос не се свежда до стойността на вещите, а до това дали подсъдимият е пристъпил към изпълнителното деяние на кражбата, или действията му са останали във фазата на приготовлението. Независимо дали процесните вещи се приемат като годни за употреба съоръжения или като метален отпадък, от доказателствата по делото не се установява подсъдимият да е осъществил фактическо отнемане по смисъла на чл. 194 НК. Както бе посочено, не е налице сигурно и категорично прекъсване на фактическата власт на собственика и установяване на самостоятелна фактическа власт от страна на подсъдимия върху вещите. Деянието е преустановено още в рамките на подготвителните действия вследствие намесата на св. Ц.. Ето защо различието в експертните оценки относно стойността и характера на вещите не влияе върху извода, че в случая е налице единствено приготовление към кражба, а не опит за такава. С оглед на приетата правна квалификация на деянието, настоящият въззивен състав намира, че в случая са налице всички кумулативно предвидени материалноправни предпоставки за приложението на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а, ал. 1 НК. За престъплението се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер /реабилитиран/ и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел, видно от справка за съдимост; от престъплението не са причинени имуществени вреди, като същевременно не са налице обстоятелствата, ситуирани в чл. 78а, ал. 7 НК. Ето защо подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 НК, като на същия се определи административно наказание „глоба“ в рамките от 1 000 до 5 000 лева. При индивидуализацията на административното наказание съдът отчете сравнително ниската степен на обществена опасност на дееца и отсъствието на отегчаващи отговорността обстоятелства. При тези данни съдът приема, че целите на наказанието по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати чрез налагане на административно наказание „глоба“ в минималния предвиден от закона размер от 511.30 евро /равностойността на 1 000 лева/. На основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК съдът правилно е отнел в полза на държавата лек автомобил „П.“ с рег. № ..............., собственост на подсъдимия В. И. Н.. В тази връзка настоящата въззивна инстанция също споделя доводите на предходната, че както приготовлението, така и опитът са определени стадии на умишлено престъпление и при тяхната наказуемост се прилагат всички правила на общата част на наказателния кодекс, включително и разпоредбата на чл. 53 ал. 1 б “а“ от НК/ в този смисъл и решение № 13 от 07.04.1980г. по н. д. № С-8/1980, 2н.о. на ВС/. Първоинстанционният съд правилно се е произнесъл относно веществените доказателства, като е разпоредил същите да бъдат върнати на правоимащото лице след влизане на присъдата в сила. Законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски както в досъдебната, така и в съдебната фаза на производството. При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва да понесе направените по делото разноски пред настоящата инстанция. От бюджетните средства на съда са изплатени на вещото лице възнаграждение в размер на 60,00 евро за изготвената допълнителна експертиза и 6,00 евро транспортни разходи, или общо 66,00 евро, поради което същите следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия. Водим от гореното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2, вр. т. 4, вр. чл. 334 т. 3, ВТОС