Решение № 4326 от 17.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2549/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). С Решение № 20056309 от 05.09.2022 г., постановено по гр. д. № 2491 по описа за 2017 г. на СРС, 123 състав, са отхвърлени изцяло предявените от „Р.- С.” ООД, ЕИК ••••••• срещу етажните собственици от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „••••••• обективно кумулативно съединени: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 7787, 23 лв. с ДДС – възнаграждение за извършени строително монтажни работи на обект „Ремонт на покрив на жилищна кооперация, находяща се на ул. „•••••••“ по Договор за изработка от 14.07.2016 г. и издадени въз основа на него Данъчна фактура № 0000000655/03.10.2016 г., Сметка обр. 22 и Акт, обр. 19 № 1/29.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба – 17.01.2017 г. до окончателното й плащане; иск с правно основание чл. 92, ал. 1 изречение 1 ЗЗД, вр. раздел VІ, чл. 12 от Договор за изработка от 14.07.2016 г. за сумата от 778, 23 лв. – неустойка за забава в плащанията по Договора за изработка от 14.07.2016 г., за периода от 03.10.2016 г. до 16.01.2017 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 10033, 29 лв. с ДДС – възнаграждение за допълнително възложени от етажните собственици от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „••••••• и извършени от „Р.-С.” ООД строително-монтажни работи на обект „Ремонт на покрив на жилищна кооперация, находяща се на ул. „•••••••“, извън уговорените с Договор за изработка от 14.07.2016 г. СМР, за което била постигната между страните неформална устна договореност за изработка, обективирана впоследствие в Данъчна фактура № 0000000655/03.10.2016 г., Сметка обр. 22 и Акт, обр. 19 № 1/29.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба – 17.01.2017 г. до окончателното й плащане; иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 296, 02 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10033, 29 лв. за периода от 03.10.2016 г. до 16.01.2017 г.; предявен при условията на евентуалност, по отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 10033, 29 лв. с ДДС иск с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10033, 29 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба – 17.01.2017 г. до окончателното й плащане, както и предявен при условията на евентуалност по отношение на последния иск, иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10033, 29 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба – 17.01.2017 г. до окончателното й плащане, като неоснователни. С решението са оставени без разглеждане предявените при условията на евентуалност по отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 033, 29 лева от етажните собственици от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „••••••• срещу „Р.-С.” ООД, ЕИК •••••••: възражение за прихващане до размер на сумата от 660, 76 лева – неустойка по чл. 11, ал. 1 от Договор за изработка от 04.07.2016 г. и възражение за прихващане до размер на сумата от 3100 лева – направени от етажните собственици от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „••••••• разходи по отстраняване на некачествено извършени уговорени строително – монтажни работи, платени на строителя Б.Г., който е отстранил извършените некачествено работи. С решението е осъден „Р.-С.” ООД, ЕИК ••••••• да заплати на етажните собственици от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „••••••• сумата от 1970 лв. – направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „Р.-С.” ООД, ЕИК •••••••, който го обжалва в частта, с която предявените от него искове са отхвърлени, с оплаквания за неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано. Въззивникът излага, че на 14.07.2016 г. между страните е сключен договор за изработка, по силата на който етажните собственици от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „Веслец” възложили, а „Р.- С.” ООД приело да изпълни СМР, съгласно Приложение № 1 – Оферта на обект „Извършване ремонт на покрив на жилищна кооперация на ул. „•••••••”. Поддържа, че в договора и приложението към него не е посочено, че обхватът на ремонта трябва да е до обхвата на покрива на определен жилищен вход. Излага, че съгласно чл. 3 от договора възнаграждението е в размер 15 345, 20 лева без ДДС и е изчислено „на основание подадени количества от възложителя. Точните количества ще бъдат изчислени в процеса на работа”. Сочи, че установеният в договора стандарт за качество е съгласно действащите строителни правила и норми – чл. 1 от договора. Излага, че в хода на изпълнение и след извършени демонтажни дейности е възникнала необходимостта от изпълнение на допълнителни и на непредвидени СМР. Сочи, че ищецът е предал на ответника извършената на обекта работа с Акт обр. 19/29.09.2016 г. и останалата техническа документация, а другата страна е отказала да подпише този акт за извършените СМР, но е започнала да владее и да се ползва от резултата от работата веднага след нейното извършване. Поддържа, че неизплатената главница е в размер 17 820, 52 лева с вкл. ДДС, от които 7787, 23 лева с ДДС представляват неизплатено възнаграждение по договора, а 10 033, 29 лева с ДДС представляват извършени от ищеца доставки и СМР извън договора, за които била постигната устна договореност. Последните се претендират и при условията на евентуалност под формата на гестия (чл. 60-61 ЗЗД), евентуално като обезщетение за неоснователно обогатяване (чл. 59 ЗЗД). Сочи, че подробно описание на видовете и количествата СМР, предмет на делото, се съдържа в молба на ищеца с вх. № 5027471 от 17.02.2020 г. Поддържа, че обжалваното решение е постановено при допуснати множество и съществени нарушения на съдопроизводствените правила: не е изготвен и приет доклад по делото според изискванията на чл. 146 ГПК; игнорирана е приетата по делото СТЕ; решението е основано на едностранно съставен от ответника протокол от 15.11.2016 г., оспорен от ищеца; игнорирани са показания на групата свидетели на ищеца без да са изложени причините за това; кредитирани са показанията на разпитани по искане на ответника свидетели в нарушение на чл. 176 ГПК, които можели да дадат единствено обяснения по делото, за чиито разпити ищецът възразил. Поддържа, че изводите на съда по същество на спора били в противоречие със събраните по делото доказателства. Излага, че неправилно съдът приел, че не е налице възлагане за извършените СМР извън договора. Поддържа, че управителят на етажната собственост изразил съгласие, а договорът за изработка бил консенсуален и неформален. Излага, че ответникът не се е противопоставил веднага след узнаване на извършените действия и за подобно противопоставяне по делото нямало нито твърдения, нито доказателства. Поддържа, че извършените от ищеца СМР са установени от приетата по делото СТЕ, както и че извършването им е било технологично необходимо. Излага, че дори и да се приеме, че липсва договореност, то тогава съдът е бил длъжен да разгледа предпоставките на предявените при условията на евентуалност искове, с които се претендира заплащане на СМР извън договора, като изводите на съда били в противоречие със събраните по делото доказателства. Поддържа, че ако е имало изпълнена работа с недостатъци, то ответникът е разполагал с възможностите, предвидени в чл. 265 ЗЗД или чл. 161 ЗУТ, от които не се е възползвал. Поради изложеното моли за отмяна решението в обжалваната част и уважаване на предявените искове респ. на предявените при условията на евентуалност искове. Претендира разноски. Въззиваемата страна по жалбата на ответника – етажните собственици от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „••••••• – ответник в първоинстанционното производство, с писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно. Излагат, че не са налице твърдените от въззивника процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, а решението намират за обосновано. Считат за неоснователни оплакванията на въззивника за допуснати нарушения във връзка с доклада по делото, като намират, че правилно и в съответствие със закона е разпределена тежестта на доказване на подлежащите на установяване факти. Нямало нарушения при преценката на експертните заключения, като считат, че съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е основал решението си както на писмените доказателства, така и на събраните гласни доказателства, а именно - разпитите на свидетелите Р.Ц., З.В. и А.М.. Излагат, че показанията на свидетеля Тонев следва да бъдат ценени по реда на чл. 172 ГПК. Поддържат, че ищецът не е доказал, че страните по делото са имали неформална устна уговорка за допълнително възлагане на извършените строително монтажни работи, извън уговорените с Договор за изработка от 14.07.2016 г. СМР. Считат, че предявеният евентуален иск с правно основание чл. 60-62 ЗЗД е неоснователен, тъй като правилата по чл. 60-62 ЗЗД се прилагат, когато между собственика на имота и извършилия СМР не съществуват договорни отношения. Поддържат, че на отхвърляне подлежи и евентуалния иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 033, 29 лв. с ДДС, тъй като липсвало обогатяване на ответника. Претендират разноски. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното: Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Решението е валидно и допустимо в обжалваната част, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение, е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, настоящият състав на въззивния съд намира следното от фактическа и правна страна: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Р.-С.” ООД, ЕИК •••••••, с която срещу етажните собственици от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „••••••• са предявени обективно кумулативно съединени: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 7787, 23 лв. с ДДС – възнаграждение за извършени строително монтажни работи на обект „Ремонт на покрив на жилищна кооперация, находяща се на ул. „•••••••“ по Договор за изработка от 14.07.2016 г. и издадени въз основа на него Данъчна фактура № 0000000655/03.10.2016 г., Сметка обр. 22 и Акт, обр. 19 № 1/29.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба – 17.01.2017 г. до окончателното й плащане; иск с правно основание чл. 92, ал. 1 изречение 1 ЗЗД, вр. раздел VІ, чл. 12 от Договор за изработка от 14.07.2016 г. за сумата от 778, 23 лв. – неустойка за забава в плащанията по Договора за изработка от 14.07.2016 г., за периода от 03.10.2016 г. до 16.01.2017 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 10033, 29 лв. с ДДС – възнаграждение за допълнително възложени от етажните собственици от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „••••••• и извършени от „Р.-С.” ООД строително-монтажни работи на обект „Ремонт на покрив на жилищна кооперация, находяща се на ул. „•••••••“, извън уговорените с Договор за изработка от 14.07.2016 г. СМР, за което била постигната между страните неформална устна договореност за изработка, обективирана впоследствие в Данъчна фактура № 0000000655/03.10.2016 г., Сметка обр. 22 и Акт, обр. 19 № 1/29.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба – 17.01.2017 г. до окончателното й плащане; иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 296, 02 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10033, 29 лв. за периода от 03.10.2016 г. до 16.01.2017 г. и предявени при условията на евентуалност, по отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 10033, 29 лв. с ДДС: иск с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10033, 29 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба – 17.01.2017 г. до окончателното й плащане; при условията на евентуалност по отношение на последния иск, иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10033, 29 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба – 17.01.2017 г. до окончателното й плащане. Ищецът твърди, че на 14.07.2016 г. между страните е сключен договор за изработка, по силата на който етажните собственици от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „••••••• възложили, а „Р.-С.” ООД приело да извърши ремонт на покрив на жилищна кооперация, включително тераса, находяща се на ул. „••••••• в съответствие с действащите строителни правила и норми. Излага, че уговорените видове и количества дейности се съдържат в Приложение № 1 към договора. Договорена цена била в размер 15 345, 20 лева без ДДС – чл. 3 от договора. Поддържа, че посочената цена е изчислена на база „подадените количества” от ответника-възложител. В договора било уговорено, че точните количества ще бъдат изчислени в процеса на работа, съобразно установените единични цени в приложението към договора. Уговорено било, че всички действително извършени СМР ще се установят с количествени сметки/протоколи. Съгласно чл. 5 от договора работата била платима по следния начин: аванс в размер 50 % от общата стойност и доплащане съобразно действително изпълнените СМР и на база уговорените единични цени, платимо до 3 дни след предаване на изпълнените СМР с предавателно-приемателен протокол. Ответникът заплатил на ищеца авансово сума в размер 7000 лева и работата на обекта започнала. При демонтаж на покривната конструкция се установила съществена разлика между възложените по договора дейности и тези, които в действителност следвало да бъдат извършени: наложило се извършване на допълнителни СМР, невъзложени с договора и непредвидими при сключването му; липса на необходимост от извършване на възложени с договора СМР; несъответствие между действителните площи и посочените такива от ответника в Приложение № 1 към договора. На ищеца било възложено извършване на непредвидени и допълнителни дейности, описани в сравнителна таблица и в съставения акт обр. 19. Изчисляването на действителните видове СМР и количествата било направено след извършено заснемане на място и след предоставено от възложителя заверено копие от разпределението на ниво покривен етаж, издадено от Направление „Архитектура и градоустройство”. Излага, че за необходимостта от извършване на допълнителни в това число непредвидени СМР, както и за разликите в площите ищецът уведомил ответника, като последният потвърдил изпълнението на необходимите СМР, след което ищецът започнал работа. Ответникът наблюдавал и контролирал работата и бил запознат със състоянието на покривната конструкция, с възникването на допълнителни и непредвидени работи, както и с необходимостта да се извършат същите. Ответникът не възразил относно извършените от ищеца СМР. Работите били извършени в съответствие с добрата строителна практика. За извършените скрити работи били съставени актове обр. 12 за установяване на всички видове СМР от: 25.07.2016 г., 28.07.2016 г., 01.08.2016 г., 03.08.2016 г., 08.08.2016 г., 11.08.2016 г., 15.08.2016 г., 18.08.2016 г., 22.08.2016 г., 24.08.2016 г., 26.08.2016 г., 29.08.2016 г., 02.09.2016 г., 08.09.2016 г., 09.09.2016 г., 15.09.2016 г., 16.09.2016 г. Работата на обекта приключила на 16.09.2016 г. На 29.09.2016 г. била изготвена от ищеца Сметка обр. 22 и акт обр. 19 № 1. На ответника била предоставена сравнителна таблица, в която били описани видовете и количествата извършени СМР по договора, както и тези непредвидени в договора. Общата стойност на всички извършени от ищеца СМР и доставки на обекта била в размер 20 683, 77 лева без ДДС или 24 820, 52 лева с ДДС. Стойността на изпълнените СМР, предвидени в Приложение № 1 към договора била в размер 12 322, 69 лева без ДДС или 14 787, 23 лева с ДДС. Стойността на изпълнените СМР, непредвидени по договора, но допълнително възложени и необходими за изпълнение била в размер 8361, 08 лева без ДДС или 10 033, 29 лева с ДДС. На 29.09.2016 г. бил изготвен приемателно-предавателен протокол, с който било констатирано, че обектът е изпълнен съобразно договора и акт обр. 19 № 1. Ответникът не подписал последните, но и не възразил и не се противопоставил веднага по отношение на същите. Осъществено било обаче фактическо приемане на работата, а обектът се ползвал по предназначение. Предвид направеното авансово плащане ответникът дължал сума в размер 7787, 23 лв. с ДДС – възнаграждение за извършени строително монтажни работи по Договор за изработка от 14.07.2016 г. и 10033, 29 лв. с ДДС – възнаграждение за допълнително възложени и извършени строително-монтажни работи на обект „Ремонт на покрив на жилищна кооперация, находяща се на ул. „•••••••“, за което била постигната неформална устна договореност, обективирана в процесните актове и фактура. С покана изх. № 362 от 29.11.2016 г. ищецът поканил ответника да извърши доброволно плащане в 7 дневен срок, като към поканата приложил всички документи, установяващи дължимостта на сумата, но не последвало плащане. Съгласно договора плащането следвало да се извърши в срок до 3 дни след предаване на изпълнените СМР на 29.09.2016 г., поради което, считано от 03.10.2016 г. ответникът изпаднал в забава за плащане на дължимата сума по договора в размер 7 787, 23 лева. Ищецът претендира неустойка за забавено плащане на сумата от 7 787, 23 лева, представляваща възнаграждение за извършени строително монтажни работи по Договор за изработка от 14.07.2016 г., на основание раздел VІ, чл. 12 от Договор за изработка от 14.07.2016 г. за периода от 03.10.2016 г. до 16.01.2017 г. в размер 778, 23 лева. Ищецът претендира на основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД сумата от 296, 02 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10033, 29 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за допълнително възложени и извършени строително- монтажни работи на обект „Ремонт на покрив на жилищна кооперация, находяща се на ул. „•••••••“, за което била постигната неформална устна договореност, обективирана в процесните актове и фактура, за периода от 03.10.2016 г. до 16.01.2017 г. При условията на евентуалност, по отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 10 033, 29 лв. с ДДС, ищецът предявява иск с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 033, 29 лв. с ДДС, като твърди, че допълнителните дейности са извършени със знанието и без противопоставянето на ответника-възложител, като работата била уместно предприета и успешно водена в защита на чужд интерес, а при условията на евентуалност по отношение на последния се предявява иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 033, 29 лв. с ДДС с твърдения, че ответникът е спестил разходи за заплащане на извършените на обекта допълнителни и непредвидени дейности, с която неоснователно се е обогатил. Подробно описание на видовете и количествата СМР, чието заплащане се претендира от ищеца с предявените искове, се съдържа в молба с вх. № 5027471 от 17.02.2020 г., подадена в изпълнение на указания на съда за отстраняване на нередовност на исковата молба и уточнение на претенциите по отделните искове. Ответникът – етажните собственици от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „•••••••, с отговор по реда на чл. 131 ГПК оспорва изцяло предявените искове. Признава, че на 14.07.2016 г. между страните е сключен договор за изработка, по силата на който етажните собственици от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „••••••• възложили, а „Р.-С.” ООД приело да изпълни СМР, съгласно Приложение № 1 – Оферта на обект „Извършване ремонт на покрив на жилищна кооперация на ул. „Веслец”. Излага, че преди сключването на договора била предоставена възможност на ищеца да извърши измерване и оглед на покрива, като изготви оферта, съобразно установените измервания и състояние на покрива, поради което оспорва твърдяното несъответствие на площите с тези в Приложение № 1 към договора, както и във възложените дейности и тези, които следвало да бъдат извършени. Оспорва да е уведомен за СМР извън тези, предвидени в договора, както и да е потвърдил извършване на СМР извън уговорените, както по време на извършване на работата, така и след това. Оспорва да е налице неформална договореност, като поддържа, че съгласно чл. 26 от договора всички уведомления, съобщения и указания между страните се извършват писмено на посочените адреси с последващо потвърждение, поради което счита, че не е уведомен за отклонението от договора. Оспорва необходимостта от извършване на СМР извън договора. Излага, че на 25.11.2016 г. представители на етажните собственици извършили оглед и измервания на извършените СМР, като установили, че договорът не е изпълнен в цялост, в срок и са извършени строителни дейности, които възложителят не е възлагал за изпълнение, за което бил съставен и подписан протокол – акт обр. 19 от същата дата, изпратен на ищеца. Установили, че общата сума на извършеното по договора било 6607, 63 лева без ДДС, че не е извършен ремонт и подмяна на улуци, казанче и водосточни тръби на западния скат на покрива на входа, както и че работата продължила 2 месеца – от 20.07.2016 г. до 21.09.2016 г. Наложило се отстраняване на некачествено извършените работи, тъй като имало течове, за което ангажирали строител на когото заплатили 3100 лева. С писмения отговор на исковата молба от страна на ответника се заявяват, конкретизирани в първото открито съдебно заседание, проведено на 16.06.2020 г.: възражение за прихващане до размер на сумата от 660, 76 лева – неустойка по чл. 11, ал. 1 от Договор за изработка от 04.07.2016 г., предявено при условията на евентуалност по отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 033, 29 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за допълнително възложени и извършени строително-монтажни работи на обект „Ремонт на покрив на жилищна кооперация, находяща се на ул. „•••••••“, за което била постигната неформална устна договореност, обективирана в процесните актове и фактура. както и възражение за прихващане до размер на сумата от 3100 лева – направени от етажните собственици разходи по отстраняване на некачествено извършени уговорени строително – монтажни работи (СМР), платени на строителя Б.Г., който отстранил извършените некачествено работи, предявено при условията на евентуалност по отношение на иска, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 033, 29 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за допълнително възложени и извършени строително-монтажни работи на обект „Ремонт на покрив на жилищна кооперация, находяща се на ул. „•••••••“, за което била постигната неформална устна договореност, обективирана в процесните актове и фактура. По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сума в размер 7787, 23 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за извършени строително монтажни работи на обект „Ремонт на покрив на жилищна кооперация, находяща се на ул. „•••••••“ по Договор за изработка от 14.07.2016 г.: Отговорността на възложителя по предявен иск с правно основание чл. 266 ЗЗД може да бъде ангажирана при осъществяване на фактически състав, който включва следните елементи: наличие на валиден договор за изработка между страните, по силата на който ответникът е възложил, а ищецът е приел срещу възнаграждение да изработи на свой риск нещо, съгласно поръчката на ответника, качествено и извършено в срок изпълнение от страна на ищеца на възложената му работа; приемане без възражения на изработеното от страна на ответника и неизпълнение от ответника на задължението му за заплащане на възнаграждение за приетата работа. Не е спорно между страните, а и се установява от приетия като писмено доказателство по делото Договор от 14.07.2016 г. (л. 7-10 от делото на СРС), че на посочената дата между собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. София, ул. „Веслец”, представлявана от арх. В.Т., г-жа З.В. и г-жа П.П., от една страна, като възложител и „Р.-С.” ООД, ЕИК •••••••, от друга страна, като изпълнител е сключен договор за изпълнение на строително – монтажни работи (СМР), съгласно Приложение № 1 към Договор от 14.07.2016 г. – Оферта относно „Извършване ремонт на покрив на жилищна кооперация, находяща се на ул. „Веслец” (л. 11 от делото на СРС), неразделна част от договора. Безспорно е между страните по делото, че за сключване на договора от 14.07.2016 г., арх. В.Т., г-жа З.В. и г-жа П.П. са представлявали ответника – етажните собственици от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „•••••••, управител на която е бил арх. В.Т.. Последното се установява и от Регистрационна карта, съставена на 22.07.2016 г. от главен експерт при Столична община – район Оборище (л. 106 от делото на СРС). Не е спорно, че договорът е сключен в изпълнение на взето решение от Общото събрание на етажните собственици от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „•••••••. С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че на 14.07.2016 г. между ищеца и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за изработка със съдържанието, предвидено в договора. Предмет на сключения между страните договор е изпълнение на СМР, съгласно Приложение № 1 в съответствие с действащите строителни правила и норми – чл. 1 от договора. В чл. 2 от договора е предвидено, че всички действително извършени СМР ще се установят с количествени сметки и двустранно подписан протокол между възложителя и изпълнителя. Видно от Приложение № 1, неразделна част от договора от 14.07.2016 г., между страните е уговорено извършването на определени видове и количества СМР на трискатен покрив и тераса, както и тяхната единична и обща стойност, като сумите са без включен ДДС. Уговорената с договора цена за извършване на възложените СМР е в размер 15 345, 20 лв. без ДДС (чл. 3, ал. 1 от договора и Приложение № 1 към него). В договора е уговорено, че посочената цена е изчислена на основание подадени количества от възложителя, като точните количества ще бъдат изчислени в процеса на работа (чл. 3, ал. 2 от договора и т. 5 от Приложение № 1 към него). Възложителят се е задължил да заплати договореното възнаграждение за обекта след уточняване на съответните количества СМР (чл. 4 от договора), като е уговорено авансово плащане в размер 50 % от общата стойност, а останалата част до 3 дни след предаване с приемно-предавателен протокол на изпълнените СМР (чл. 5 от договора). Уговорения срок за изпълнение на договорените СМР е „до 25 календарни дни”, считано от получаване на аванса и даване фронт за работа (чл. 6 от договора). Страните по делото не спорят, че възложителят е платил на изпълнителя аванс в размер 7000 лева, след което последният започнал работа на обекта. Предвид липсата на други доказателства, установяващи датата на плащане на аванса от 7000 лв. и датата на започване на работа по изпълнение на договора от 14.07.2016 г., съдът приема, че изпълнителят е започнал реално работа по изпълнение на договора не по-късно от 25.07.2016 г., на която дата е съставен първият акт обр. 12 от изпълнителя (лист 28 от делото на СРС), доколкото ответникът не установява твърденията си, че авансът е платен на 20.07.2016 г., от която дата поддържа, че ищецът е започнал работа, като по делото не са ангажирани други доказателства относно датата на започване работа по обекта. Не е спорно между страните, че други плащания по договора не са извършени от страна на ответника. След сключване на Договора от 14.07.2016 г., други документи, двустранно подписани от страните по договора във връзка с изпълнението на договора, възлагане на нови СМР, необходимост от работа по т. нар. „скрити видове” работи, които е невъзможно да се установяват преди реалното започване на работа и по предаване, съответно приемане на действително извършените от ищеца строително – монтажни работи, не се установява да са съставяни, каквото е изискването на чл. 2 и чл. 24 от договора. Видно от писмо на „Р.-С.” ООД с изх. № 362/29.11.2016 г., адресирано до домоуправителя на Етажната собственост на ул. „Веслец“ № 49 – втори вход, с копие до Директора на ДУССД на МВР (лист 13 от делото на СРС) е, че във формата на същото изпълнителят по договора от 14.07.2016 г. уведомява възложителя, че при изпълнение на договора и след демонтаж се установили разлики между уговорените СМР и тези, които следвало да се извършат, като с цел качествено изпълнение на ремонта изпълнителят е извършил непредвидени по договора работи, като същевременно предвидени такива не е извършил, поради липсата на необходимост за това. Писмото е получено от В.Т. (управител на ЕС по това време) на 02.12.2016 г., видно от отбелязването върху него, както и от обратната разписка за получаването (лист 14 от делото на СРС). В писмото не са описани приложения, които се изпращат на възложителя. Същото е с дата след твърдяната от ищеца дата на приключване на ремонтните работи – 16.09.2016 г. Ищецът претендира сума от 7787, 23 лв. с ДДС за следните, уговорени с договор за изработка от 14.07.2016 г. по видове и единични цени, съгласно Приложение № 1 към договора СМР: за ремонт на трискатен покрив: пренареждане на керемиди 246 кв. м. на единична цена 9, 68 лева и обща стойност 2381, 28 лева; подмяна на счупени табакери 9 бр. на единична цена от 145, 20 лева и обща стойност 1306, 8 лева; полагане на един пласт хидроизолация под керемиди 246 кв. м. на единична цена 3, 63 лева и обща стойност 892, 98 лева; изкърпване на дъсчена обшивка 10 % 15 кв. м. на единична цена 29, 16 лева и обща стойност 437, 40 лева; изхвърляне на строителни отпадъци 10, 91 куб. м. на единична цена 54, 45 лева и обща стойност 594, 05 лева; за ремонт на тераса: доставка и монтаж на нови поцинковани улуци 19 м. на единична цена 24, 20 лева и обща стойност 459, 80 лева; доставка и монтаж на нови водосточни казанчета 1 бр. на единична цена 36, 30 лева и обща стойност 36, 30 лева; хоризонтално водоуплътняване на тераса 83, 9 кв. м. на единична цена 48, 40 лева и обща стойност 4060, 76 лева; изкърпване на цокъл по стените 60 см, и полагане на водоплътни мембрани по стените на терасата 59, 32 кв. м. на единична цена 36, 30 лева и обща стойност 2153, 32 лева. Посочените СМР са на обща стойност 12 322, 69 лева без ДДС или 14 787, 23 лева с ДДС, от които ищецът е приспаднал платения аванс в размер 7000 лева, поради което претендира сума в размер 7787, 23 лв. с ДДС (вж. молба на ищеца с вх. № 5027471 от 17.02.2020 г. за отстраняване на нередовност и уточнение на исковата молба, съобразно указанията на съда – л. 88-90 от делото на СРС). Посочените СМР като вид, количество, единична цена и обща стойност са отразени по същия начин в Акт-обр. 19 № 1/2016 г. (л. 23-24 от делото на СРС), едностранно подписан от ищеца, както и в сравнителна таблица (л. 16- 18 и л. 102-104 от делото на СРС), и в количествена сметка (л. 100-101 от делото на СРС), едностранно подписани от ищеца. Посочените СМР като вид и единична цена са договорени между страните, видно от Приложение № 1 към договора от 14.07.2016 г. (л. 11 от делото на СРС). При съпоставка между договорените количества и претендираните от ищеца извършени СМР се установява, че част от тях са извършени в по- голямо количество и част от тях в по-малко, като неизвършените СМР не се претендират от ищеца, а извършените в по-малко количество се претендират в твърдяното за извършено количество, а не в посоченото в Приложение № 1. От Констативен протокол от 25.11.2016 г. (л. 62-63 от делото на СРС) и Протокол/Акт за извършени СМР (Акт обр. 19) от 25.11.2016 г. (л. 64-67 от делото на СРС), едностранно подписани от лица, посочили се за представители на ответника (с изкл. на В.Т. – управител на ЕС към този момент, който е изразил несъгласие), на които се позовава ответникът, се установява, че посочените по-горе, претендирани от ищеца СМР, уговорени с договора от 14.07.2016 г. се признават за изпълнени, но не в претендираните количествата, а в количества, посочени в Приложение № 1, както следва: за ремонт на двускатен покрив: пренареждане на керемиди 170 кв. м. на единична цена 9, 68 лева и обща стойност 1645, 60 лева; подмяна на счупени табакери 6 бр. на единична цена от 145, 20 лева и обща стойност 871, 20 лева; полагане на един пласт хидроизолация под керемиди 170 кв. м. на единична цена 3, 63 лева и обща стойност 617, 10 лева; изкърпване на дъсчена обшивка 3 кв. м. на единична цена 29, 16 лева и обща стойност 87, 48 лева; изхвърляне на строителни отпадъци 3 куб. м. на единична цена 54, 45 лева и обща стойност 165, 35 лева; за ремонт на тераса: доставка и монтаж на нови поцинковани улуци 19 м. на единична цена 24, 20 лева и обща стойност 459, 80 лева (тази претенция се признава изцяло); доставка и монтаж на нови водосточни казанчета 1 бр. на единична цена 36, 30 лева и обща стойност 36, 30 лева (тази претенция се признава изцяло); хоризонтално водоуплътняване на тераса 40 кв. м. на единична цена 48, 40 лева и обща стойност 1936 лева; изкърпване на цокъл по стените 60 см, и полагане на водоплътни мембрани по стените на терасата 40 кв. м. на единична цена 36, 30 лева и обща стойност 452 лева (тук пресмятането е неправилно и общата стойност следва да е 1452 лева). Посочените цени са без ДДС. Ищецът поддържа, че при демонтаж на покривната конструкция се установило несъответствие между действителните площи и посочените такива от ответника в Приложение № 1 към договора. Изчисляването на действителните количествата било направено след извършено заснемане на място и след предоставено от възложителя заверено копие от разпределението на ниво покривен етаж, издадено от Направление „Архитектура и градоустройство”. Излага, че ответникът не възразил относно извършените от ищеца СМР, а работите били извършени в съответствие с добрата строителна практика. Ответникът поддържа, че не е възлагал извършване на договорените СМР в количества над установените в Приложение № 1 към договора, както и че преди сключването на договора била предоставена възможност на ищеца да извърши измерване и оглед на покрива, като изготви оферта, съобразно установените измервания и състояние на покрива, поради което оспорва твърдяното несъответствие на площите с тези в Приложение № 1 към договора. В първоинстанционното производство са приети заключения на вещи лица по допуснати СТЕ, изготвена от вещото лице С. (архитект) и повторна с поставени и допълнителни въпроси СТЕ, изготвена от вещото лице М. (строителен инженер). Настоящият съдебен състав кредитира заключението на повторната СТЕ в частта, в която е налице разминаване с констатациите на вещото лице по първата СТЕ, предвид че вещото лице архитект е съобразявало твърдения на ответника, недоказани по делото, както и едностранно съставени от същия документи, оспорени от ищеца. Освен това вещото лице по първата СТЕ не е извършило замерване на изпълнените от ищеца количества СМР, а изводите са направени въз основа на проект на УАГ- СГНС от 1953 г. и твърдения на ответниците за последващ ремонт. Поради изложеното, съдът не кредитира заключението на вещото лице С. относно видовете и количествата СМР, изпълнени от ищеца в частта, в която е налице разминаване с констатациите по повторната СТЕ. Съдът намира, че в тази част следва да кредитира заключението на вещото лице М. по приетите в първоинстанционното и въззивното производство заключения по допуснатите повторна (с допълнителни въпроси) и допълнителна СТЕ (допусната във въззивното производство на основание чл. 266, ал. 3 ГПК). Именно това заключение, ведно с допълнението към него, следва да бъде кредитирано, доколкото същите са пълни, ясни и обосновани, изготвени въз основа на всички приети по делото доказателства. От преразпита на вещото лице М. във въззивното производство се установява, че в първоначалното заключение всички СМР, които са били договорени между страните, са били остойностени от вещото лице по цените договорени между страните, съгласно Приложение № 1 към договора, а тези, които са били извършени извън предмета на договора са остойностени по средни пазарни цени (впрочем това се установява и от самото заключение, в което навсякъде над таблиците в самото заключение това обстоятелство е посочено). Вещите лица – С. и М., са единодушни по въпроса, че ако ищецът беше ремонтирал покрива само на площ от 170 кв. м., колкото е уговорено в Приложение № 1 към договора (тоест на площта от покрива, която по архитектурния проект е над вх. 2), а не върху 246 кв. м. (и двете вещи лица установяват, че това е площта на покрива, ремонтирана от ищеца), то би се компрометирал ремонтът на покрива и приемат, че е било необходимо да се извърши ремонт на покрива на площ от 246 кв. м. Същото се отнася и до ремонта на терасата, като вещите лица са категорични, че изпълнението на договорените СМР само за площта, уговорена в Приложение № 1 към договора, която по архитектурния проект е към вх. 2, би довело до подкожушване и навлизане на влага в настилката, поради което е било необходимо договорените СМР да се изпълнят на цялата площ на терасата, така както са изпълнени от ищеца. Според вещите лица изпълнените от ищеца СМР се ползват по предназначение от ответника и са технологично необходими. В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите: В.Т. (управител на ЕС към момента на сключване и изпълнение на процесния договор и етажен собственик), Р.Ц. (управител на ЕС към момента на подаване на отговор на исковата молба и на неговия разпит пред СРС и наемател в етажната собственост), З.В. (етажен собственик и представител на етажните собственици при сключване на договора) и А.М. (етажен собственик). Показанията на З.В. и А.М., предвид че същите са страни по делото в качеството им на етажни собственици от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „•••••••, не следва да бъдат кредитирани като свидетелски показания, предвид изричните възражения на въззивника за допуснато от съда процесуално нарушение, изложени във въззивната жалба и направени в съдебното заседание при разпита им пред първоинстанционния съд, което настоящия състав на въззивния съд намира за основателно. Според трайната практика на ВКС по действащото гражданско процесуално право не съществува ограничение по отношение на една или друга категория лица, които е допустимо да бъдат конституирани от съда и разпитани като свидетели, с изключение на тези, имащи качеството на страна в процеса. По принцип ГПК не изключва възможността представителят на страната в процеса да бъде разпитван като свидетел. Това изрично е уредено по отношение на процесуалните представители на страните по пълномощие. Съгласно чл. 166, ал. 1 ГПК никой няма право да се отказва от свидетелстване освен пълномощниците на страните по същото дело. Тълкуването на този текст сочи на възможността представителите на страните по пълномощие да свидетелстват, като им е предоставена и възможността да откажат това. Възможността пълномощниците на страните в процеса да свидетелстват произтича и от текста на чл. 172 ГПК. ВКС приема, че с оглед на това и доколкото липсва изрична забрана за свидетелстване от страна на управител като представляващ ТД, което е страна в процеса, няма процесуална пречка за това като показанията на управителя като представител на съответното търговско дружество следва да се преценяват при условията на чл. 172 ГПК, като в зависимост от тяхното съдържание същите могат да се квалифицират и ценят като обяснения на страната по чл. 176 ГПК. По аналогия, по отношение на показанията на Р.Ц. – законен представител на ответника по силата на чл. 41 във вр. с чл. 23, ал. 4, изр. първо ЗУЕС, следва да се подходи по същия начин. Въззиваемата страна не е възразила нито с отговора на въззивната жалба, нито в първоинстанционното производство по отношение на разпита на В.Т. вън от доводите, че показанията на посочения свидетел следва да се преценяват по реда на чл. 172 ГПК, доколкото същият работел като проектант за ищеца. Както беше посочено по-горе, съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд проверява законосъобразността само на посочените от страните процесуални действия и обосноваността само на посочените от страните фактически констатации, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка. По делото са разпитани и Д.Н. (отговорник на работниците) и Н.Н. (бригадир на бригадата). От показанията на В.Т., които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че по време на работата станало ясно, че действителната площ, върху която следва да се извършат СМР, била по-голяма, като се появили и работи, които били неочаквани, а част от предвидените СМР отпаднали. Всички действия на строителя по ремонта на покрива били съгласувани с него, като не е искал съгласие и смятал да уведоми останалите етажни собственици впоследствие. Посочва, че не му е било възлагано да контактува с изпълнителя. Когато наближил краят на целия процес, той и строителят направили замервания на размерите на покрива и на терасата, и тогава уточнили с по-голяма точност това разминаване между размерите, заложени в договора и реалните размери на извършения ремонт. Свидетелят Д.Н. излага, че като се качили на покрива и го разкрили, квадратурата била повече от възложеното, но технологично, нямало как да се изпълни работата само на възложената площ, нямало как да се прекъсне самият покрив. Покривът откривали поетапно, защото валял дъжд. При демонтажите на покривната конструкция се установила промяната в количествата и в допълнителните видове работи, които трябвало да бъдат изпълнени, за да може да се изпълни и ремонта на покрива. Като демонтирали керемидите, установили, че отдолу под керемидите имало кал, имало и каратаван, което нямало как да се види отдолу. Това било свързано с допълнителни керемиди, летви, мембрана, извън договорените. Свидетелят Н.Н. излага, че в края на август и началото на септември 2016 г. бил на обекта 10 дни. На терасата имало подкожушена замазка. Извадили подкожушената замазка и направили нова. Ползвали вишка за работа от външната страна на терасата, на височина около 20-22 метра, която ползвали около една седмица. Когато работили терасата, с покрива била приключена работата. Те били последни и с тяхната работа приключило изпълнението на обекта. Изпълнили цялата тераса, защото била една. Ако били изпълнили само терасата над вх. Б, терасата щяла да остане наполовина изпълнена, което било проблем. Накрая почистили всичко. Един път се връщал да доправя нещо. Въззивният съд кредитира показанията на свидетелите Н. и Н., които последователно, логично, обективно и безпристрастно излагат пред съда сведения за извършената от тях самите работа по ремонта, като показанията им кореспондират с установеното от вещите лица в приетите заключения на СТЕ и с писмените доказателства. Р.Ц. излага пред съда сведения във връзка с твърденията на ответника за извършен впоследствие ремонт за отстраняване на некачествено извършени СМР във връзка с възражението за прихващане на направени разходи за поправка на извършени СМР. В случая, както беше изяснено по-горе, по делото не е спорно, че претендираните от ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД като извършени строително монтажни работи по Договора за изработка от 14.07.2016 г. (подробно описани по-горе), са извършени от него (спорно е дали са били възложени в този обем, както и дали са били приети), което се потвърждава и от заключенията на СТЕ, според които посочените СМР са изпълнени в твърдения от ищеца обем (с изключение на някои СМР, подробно описани по-долу), като извършването им в този обем е било технологично необходимо за изпълнение на възложения ремонт на покрив и тераса, а остойностяването им е извършено по договорените между страните единични цени. Спорно е налице ли е възлагане от страна на ответника за изпълнение на уговорените СМР в количеството, изпълнено от ищеца, както и приемането им от възложителя. Настоящият състав на въззивния съд намира възражението на ответника за липса на възлагане в по-голямо количество на уговорените с договора СМР за неоснователно, доколкото видно от договора, сключен между страните, посочената в договора цена е изчислена на основание подадени количества от възложителя, като точните количества ще бъдат изчислени в процеса на работа (чл. 3, ал. 2 от договора), а видно от т. 5 от Приложение № 1 към договора офертата е изготвена на база количества, подадени от възложителя, като точните количества ще бъдат изчислени в процеса на работа. Предвид изложеното не могат да бъдат споделени доводите, че не е налице възлагане по отношение на изпълнените от ищеца СМР в количествено отношение. По силата на чл. 2 от договора между страните е уговорено, че всички действително извършени СМР ще се установят с количествени сметки и двустранно подписан протокол между възложителя и изпълнителя. Такива са съставени от ищеца, но не са подписани от ответника. Последното не означава, каквито са твърденията на ответника, че възнаграждение не се дължи за договорените видове СМР, изпълнени от ищеца в по-голямо от уговореното количество. Следва да се посочи и че в договора липса уговорка в смисъл, че изпълнителят следва да извърши ремонт на покрив и тераса единствено в частта, прилежаща към вх. 2 на сградата, което според заключенията на СТЕ би компрометирало целия ремонт. Обстоятелството дали преди сключването на договора е била предоставена възможност на ищеца да извърши измерване, е без значение след като съгласно договора и Приложение № 1 към него страните са се съгласили, че заложените количества са подадени от възложителя, а точните количества ще се установят с количествени сметки и двустранно подписан протокол между възложителя и изпълнителя. Налага се изводът, че посочените в Приложение № 1 към договора количества на уговорените СМР са прогнозни, а действителният обем на извършените такива следва да бъде изчислен в процеса на работа. По отношение на възражението на ответника, че работата не е приета от него, предвид липсата на подписани двустранно документи, предвидени в договора, настоящият състав на въззивния съд намира следното: Установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства (приемо- предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др.), съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. Едно от основните задължения на поръчващия (възложителя) е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. Във въззивното производство между страните няма спор, че част от СМР по процесния договор за изработка не са били изпълнени от дружеството-ищец (същите не се претендират от него), както и че част от извършените работи са били изпълнени, но в друго количество. Няма спор също така, че извършените от ищеца СМР не са приети от възложителя- ответник по уговорения в договора начин и не са съставени (в смисъл на двустранно подписани) уговорените от страните документи за приемането им. В рамките на първоинстанционното производство е прието заключение на СТЕ, с което са установени и са оценени реално извършените от дружеството- ищец СМР. Установява се също така, че изпълнените СМР са във фактическа власт на ответника-възложител и се ползват от него. При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд намира, че уговореният в процесния договор между страните начин на приемане на възложената работа следва да намери приложение, когато възложителят окаже необходимото съдействие за приемането на извършената работа и за съставянето на необходимите за това документи. Липсата на двустранно подписване на съответните уговорени документи за приемане на СМР, е довело до спора между страните относно обема, а с това и цената на извършеното, които обаче са установени с приетата СТЕ. По същество частичното изпълнение на договора от страна на ищеца не се оспорва от ответника, а възраженията му се отнасят единствено до неприемането на работата съгласно уговореното в договора между страните. Както се посочи според трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, съгласно която установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства: писмени доказателства (приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др. уговорени от страните документи), съдебно-техническа експертиза, свидетелски показания, в конкретния случай доказването е станало със заключението на СТЕ, прието в първоинстанционното производство, поради което е неоснователно възражението на ответника за недължимост на стойността на изработеното, само поради това, че работата не е приета по предвидения в договора начин (решение № 65/16.07.2012 г. по търг. д. № 333/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 178/13.10.2017 г. по търг. д. № 638/2017 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 34/22.02.2010 г. по търг. д. № 588/2009 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 94/02.03.2012 г. по търг. д. № 133/2010 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 231/13.07.2011 г. по търг. д. № 1056/2009 г. на II-ро търг. отд. на ВКС и решение № 1661/06.12.1999 г. по гр. д. № 1056/2009 г. на V-то гр. отд. на ВКС). За плащането на възнаграждението е необходимо приемане на работата, но незаконосъобразният отказ на възложителя да приеме изработеното съобразно договореното не може да го ползва, тъй като той е в неизпълнение на задължението си по чл. 264, ал. 1 ЗЗД, предвидено и в договора между страните – съгласно чл. 14 от договора при приемането възложителят е длъжен да направи физически оглед и измерване, като отправи в 3 дневен срок след огледа всички възражения за некачествено или частично изпълнени СМР, ако има такива. Доказването изпълнението на работата е в тежест на изпълнителя съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД възнаграждение по договора за изработка се дължи за приетата работа. Това означава, че освен фактическото предаване на резултата на възложителя е необходимо да се осъществи и едно правно действие по одобряване на работата от възложителя – изрично или с конклудентни действия. Съобразно константната практика на ВКС приемането на работата от възложителя е не само негово право, но и негово задължение. Същият е длъжен своевременно да прегледа и приеме работата, като отрази в протокола обр. 19 констатираните недостатъци, каквато е най-честата практика (в този смисъл решение № 723/02.01.2008 г. по т.д.№ 433/2007 г., I о., ТК на ВКС). В тази връзка следва да се посочи, че недостатъците в престираното по договора за изработка не могат да доведат до отпадане на задължението на възложителя да заплати изработеното и приетото. В постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 157/08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 183/30.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., се приема, че недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 от ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване на размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло това разрешение. Едно от основните задължения на поръчващия /възложителя/ е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по - късно. Ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, възложителят може да откаже да я приеме и да упражни правото си по чл. 265, ал. 2 от ЗЗД да развали договора. Отказът да се изплати дължимото възнаграждение, при вече установена фактическа власт върху изработеното в изпълнение на договора, не съставлява упражняване на това право. Упражняването на правото следва да се осъществи с изрично изявление в този смисъл, което да достигне до изпълнителя. По делото не се установява направено изявление в този смисъл, достигнало до изпълнителя. Ако констатираните недостатъци не са толкова съществени, че да доведат до разваляне на договора, възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки тези недостатъци. В този случай съгласно чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, той може да иска поправяне на работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците, когато това е извършено от трето лице, или съответно намаляване на възнаграждението. Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението за изпълнената работа възниква след приемането й, поради това ако недостатъците се открият при приемането, той може да откаже да приеме работата до нейното поправяне или да я приеме, като заплати възнаграждението в намален размер. Не се установява възложителят да е упражнил тези права. Ако недостатъците не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по - късно, възложителят може да упражни всяко от правата по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД в срока по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД - до шест месеца от приемането, съответно пет години, когато се касае до строителни работи. Относно реда за упражняване на правата по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД също е формирана задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ЗЗД. С решение № 9/05.06.2017 г. по т. д. № 2690/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., е прието, че по отношение на формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД не съществува ограничение. Това може да стане както чрез възражение за прихващане със спорни вземания в хода на висящ исков процес по предявен иск по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение, предявено в производството по иска по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. С решение № 84/30.07.2015 г. по т. д. № 1428/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., е прието, че в зависимост от това дали установеният недостатък е поправим или непоправим, но без да пречи на годността на вещта за използване по предназначение или съобразно уговореното, ще следва да се приложи хипотеза на намаляване на възнаграждението с необходимите за отстраняването на недостатъка разходи или с обезценката на изработеното с оглед неподлежащия на отстраняване недостатък. Хипотезата на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на самите разноски за поправката е приложима само в случай на вече заплатено възнаграждение за изработеното. В случая в хода на висящия исков процес (с отговора на исковата молба) е направено възражение за прихващане със спорни вземания за отстраняване на недостатъци (за заплащане на разходи за поправяне на работата) и възражение за неточно в темпорално отношение изпълнение, но единствено по отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 10 033, 29 лв. с ДДС – възнаграждение за допълнително възложени от етажните собственици от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „••••••• и извършени от „Р.-С.” ООД строително-монтажни работи на обект „Ремонт на покрив на жилищна кооперация, находяща се на ул. „•••••••“, извън уговорените с Договор за изработка от 14.07.2016 г. СМР, но не и по отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сума в размер 7787, 23 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за извършени строително монтажни работи на обект „Ремонт на покрив на жилищна кооперация, находяща се на ул. „•••••••“ по Договор за изработка от 14.07.2016 г. Следва да се посочи, че изпълнението с недостатъци по смисъла на чл. 264, ал. 2 и чл. 265 ЗЗД е лошо, некачествено изпълнение, в който случай за възложителя възникват правата по чл. 265, ал. 1 ЗЗД. Липсата на своевременно възражение за недостатъци, така както предвижда чл. 264, ал. 2 ЗЗД, осъществява необоримата презумпция по чл. 264, ал. 3 ЗЗД – работата се счита приета, а правата по чл. 265 ЗЗД не възникват. Възможно е и всяко друго неизпълнение в задълженията на изпълнителя, различно от некачественото (забава, неточно в количествено отношение). Тогава неговата договорна отговорност възниква на общо основание (чл. 79 и чл. 87 ЗЗД), а не се прилагат изискванията по чл. 264, ал. 2 и презумпцията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД (така решение № 94/02.03.2012 г. по т. д. № 133/2010 г., решение № 141/27.04.2015 г. по гр. д. № 3106/2013 г. на ВКС, II-ро ТО, решение № 69 от 16.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2319/2018 г., III г. о., ГК). Неточното в количествено отношение изпълнение винаги се изразява в по-малкото съдържание (размер) на престираното по договора спрямо дължимото. Неточното в количествено отношение изпълнение никога не се проявява в отклонение от дължимите СМР. Както бе обяснено, при такова отклонение изпълненото е некачествено, а не неточно в количествено отношение. В случая ответникът не е направил възражение за неточно в количествено отношение изпълнение, което както се посочи винаги се изразява в по- малкото съдържание (размер, количество) на престираното по договора спрямо дължимото. Възражението на ответника е за изпълнение на СМР над уговореното между страните количество. Ответникът е направил възражение за забава от страна на изпълнителя, но както се посочи дори такава да бъде установена, последиците не се претендират по отношение на този иск. От заключението на СТЕ на вещото лице М. се установява качествено извършване на уговорените с договора и изпълнени от ищеца СМР. Установяват се и обстоятелствата, твърдени от ищеца – незаплатен в цялост уговорен между страните аванс, след заплащането, на който започва да тече предвидения в договора срок за изпълнение на уговорените СМР (чл. 5 във връзка с чл. 6 от договора), форсмажорни обстоятелства – валежи през процесния период (л. 206 от делото на СРС), изпълнение на СМР в по-голямо количество, довело до удължаване на срок с 11 дни (т. 7 от СТЕ на вещото лице М., прието в първоинстанционното производство). С оглед на гореизложеното, по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца възнаграждение за извършени строително монтажни работи на обект „Ремонт на покрив на жилищна кооперация, находяща се на ул. „•••••••“ по Договор за изработка от 14.07.2016 г. – наличие на валиден договор за изработка между страните, по силата на който ответникът е възложил, а ищецът е приел срещу възнаграждение да изработи на свой риск посочените по-горе СМР, съгласно поръчката на ответника, качествено и извършено в срок изпълнение от страна на ищеца на възложената му работа; приемане без възражения на изработеното от страна на ответника и неизпълнение от ответника на задължението му за заплащане на възнаграждение за приетата работа. По отношение размера на претенцията на ищеца: От приетите заключения по СТЕ, изготвени от вещото лице М. в първоинстанционното и въззивното производство се установява, че претендираните от ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД като извършени строително монтажни работи по Договора за изработка от 14.07.2016 г. (подробно описани по-горе) на стойност 7787, 23 лв. с ДДС, са извършени от него по видове, количества и единични цени, съгласно Приложение № 1 към договора, както следва: за ремонт на покрив: пренареждане на керемиди 246 кв. м. на единична цена 9, 68 лева и обща стойност 2381, 28 лева; подмяна на счупени табакери 9 бр. на единична цена от 145, 20 лева и обща стойност 1306, 8 лева; полагане на един пласт хидроизолация под керемиди 246 кв. м. на единична цена 3, 63 лева и обща стойност 892, 98 лева; изкърпване на дъсчена обшивка 5 кв. м. (за разлика от претендираните от ищеца 15 кв. м.) на единична цена 29, 16 лева и обща стойност 145, 80 лева (за разлика от претендираните от ищеца 437, 40 лева); изхвърляне на строителни отпадъци 10, 40 куб. м. (за разлика от претендираните от ищеца 10, 91 куб. м.) на единична цена 54, 45 лева и обща стойност 566, 28 лева (за разлика от претендираните от ищеца 594, 05 лева); за ремонт на тераса: доставка и монтаж на нови поцинковани улуци 19 м. на единична цена 24, 20 лева и обща стойност 459, 80 лева; доставка и монтаж на нови водосточни казанчета 1 бр. на единична цена 36, 30 лева и обща стойност 36, 30 лева; хоризонтално водоуплътняване на тераса 83, 90 кв. м. на единична цена 48, 40 лева и обща стойност 4060, 76 лева; изкърпване на цокъл по стените 60 см, и полагане на водоплътни мембрани по стените на терасата 12, 60 кв. м. (за разлика от претендираните от ищеца 59, 32 кв. м.) на единична цена 36, 30 лева и обща стойност 457, 38 лева (за разлика от претендираните от ищеца 2153, 32 лева). Посочените СМР, според заключението на СТЕ, са на обща стойност 10 307, 38 лева без ДДС (за разлика от претендираните от ищеца 12 322, 69 лева без ДДС) или 12 368, 86 лева с ДДС (за разлика от претендираните от ищеца 14 787, 23 лева с ДДС), от която сума следва да се приспадне платеният аванс в размер 7000 лева, поради което искът следва да бъде уважен за сума в размер 5368, 86 лева с ДДС ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.01.2017 г., до окончателното плащане на сумата, а в останалата част до пълния претендиран размер от 7787, 23 лева с ДДС – отхвърлен. Неправилни са съображенията на въззивника, изложени в писмени бележки, че съгласно заключението на СТЕ, прието във въззивното производство, стойността на договорените и изпълнени СМР е 14 868 лева без ДДС, поради което след добавяне на дължимия ДДС и приспадане на платения аванс, остава за доплащане сума в размер 10 841, 60 лева, поради което предявеният иск в размер 7787, 23 лева с ДДС следвало да бъде уважен изцяло. Въззивникът не е взел предвид, че искът е предявен за конкретни извършени строително монтажни работи по Договора за изработка от 14.07.2016 г. (подробно описани по-горе), съобразно молба на ищеца с вх. № 5027471 от 17.02.2020 г. за отстраняване на нередовност и уточнение на исковата молба. В посочената от вещото лице сума са включени изпълнени СМР, които не са претендирани от ищеца по този иск, а имено – подмяна на счупени керемиди, обмазване на керемиди по било, боядисване на поцинкована ламарина или демонтаж и монтаж на нова, демонтаж на временни навеси по тераса. Видно от молба с вх. № 5027471 от 17.02.2020 г. последните не се претендират от ищеца по този иск и не са включени във формирането на цената на иска по тази претенция, така както е заявена от ищеца. Поради изложеното и предвид частичното несъвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 5368, 86 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за извършени строително монтажни работи на обект „Ремонт на покрив на жилищна кооперация, находяща се на ул. „•••••••“ по Договор за изработка от 14.07.2016 г. и издадени въз основа на него Данъчна фактура № 0000000655/03.10.2016 г., Сметка обр. 22 и Акт, обр. 19 № 1/29.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.01.2017 г. до окончателното й плащане, като искът бъде уважен в тази част, и потвърдено в частта, с която е отхвърлен този иск за сумата над 5368, 86 лева с ДДС до пълния претендиран размер от 7787, 23 лв. с ДДС. По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 изречение 1 ЗЗД, вр. раздел VІ, чл. 12 от Договор за изработка от 14.07.2016 г. за сумата от 778, 23 лв. – неустойка за забава в плащанията по Договора за изработка от 14.07.2016 г., за периода от 03.10.2016 г. до 16.01.2017 г.: Ищецът претендира неустойка за забавено плащане на сумата от 7 787, 23 лева, представляваща възнаграждение за извършени строително монтажни работи по Договор за изработка от 14.07.2016 г., на основание раздел VІ, чл. 12 от Договор за изработка от 14.07.2016 г. за периода от 03.10.2016 г. до 16.01.2017 г. в размер 778, 23 лева. Съгласно чл. 12 от договора при забава от страна на възложителя в плащанията по договора, той дължи неустойка в размер на 0, 25 % на ден, но не повече от 10% от стойността на неразплатеното. Съгласно чл. 5 от договора възложителят дължи доплащане до три дни след предаване на изпълнените СМР с приемно-предавателен протокол, като съгласно чл. 14 от договора при приемането възложителят е длъжен да направи физически оглед и измерване, като отправи в 3 дневен срок след огледа всички възражения за некачествено или частично изпълнени СМР, ако има такива. Изпълнителят е изготвил приемно-предавателен протокол от 29.09.2016 г. Неоснователно ответникът е отказал приемане на изпълнените по договора СМР, като не е изпълнил задълженията си по чл. 14 от договора респ. чл. 264, ал. 1 ЗЗД и чл. 5 от договора респ. чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Основното правило при неизпълнение на договорите е това на чл.79, ал.1 ЗЗД, според което изправната страна може да иска от неизправната обезщетение за неизпълнението, като тогава, когато е уговорена неустойка като форма на договорна отговорност, тя може да се търси всякога щом елементите от фактическия състав, който я поражда са осъществени. В случая между страните не съществува спор относно наличието на уговорена с клаузите на договора неустойка за забава, както при неточното във времево отношение изпълнение на строителя, така и при забава на възложителя да плати дължимото възнаграждение, и за отсъствие на предприето изплащане на тези суми в договорените срокове. При включена в договора неустоечна клауза, в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ГПК е да докаже само формата на неизпълнение от страна на ответника, за която неустойката е била уговорена, като за основателността на предявения иск е ирелевантно дали изпълнителят също е престирал със забава, щом поведението му не е каузално спрямо причинената му конкретна вреда - арг. от чл. 83, ал. 1 ЗЗД. От своя страна неплатеното в срок възнаграждение, поражда правото на изпълнителя да претендира уговорената неустойка за забава, изискуема именно от изтичане на срока за изпълнение на това конкретно задължение на възложителя. Когато е уговорена мораторна неустойка, като форма на договорна отговорност, тя може да се търси всякога щом елементите от фактическия състав, който я поражда са осъществени. Поради изложеното, настоящият състав на въззивния съд намира иска с правно основание чл. 92, ал. 1 изречение 1 ЗЗД, вр. раздел VІ, чл. 12 от Договор за изработка от 14.07.2016 г. за основателен за сумата от 536, 89 лева, представляваща неустойка за забава в плащанията по Договора за изработка от 14.07.2016 г., за периода от 03.10.2016 г. до 16.01.2017 г. (деня предхождащ дата на подаване на исковата молба в съда), изчислена за период от 106 дни забава въз основа на установения от съда размер на неразплатеното – 5368, 86 лева и представляваща 10% от стойността на неразплатеното. Предвид частичното несъвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 92, ал. 1 изречение 1 ЗЗД, вр. раздел VІ, чл. 12 от Договор за изработка от 14.07.2016 г. за сумата от 536, 89 лева – неустойка за забава в плащанията по Договора за изработка от 14.07.2016 г., за периода от 03.10.2016 г. до 16.01.2017 г., като искът бъде уважен в тази част, и потвърдено в частта, с която е отхвърлен този иск за сумата над 536, 89 лева до пълния претендиран размер от 778, 23 лева. По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 10033, 29 лв. с ДДС – възнаграждение за допълнително възложени от етажните собственици строително-монтажни работи извън уговорените с Договор за изработка от 14.07.2016 г. СМР, за което била постигната между страните неформална устна договореност за изработка: Договорът за изработка - чл. 258 ЗЗД, е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден. Той се счита сключен с постигането на съгласие между страните по него и създава задължения и за двете страни: за изпълнителя – да изработи нещо на свой риск съобразно поръчката, а за възложителя – да приеме изработеното и да го заплати. Договорът за изработка е неформален, тъй като не е предвидена форма за неговата действителност. Съществуването му при отсъствие на изготвена писмена форма, подлежи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства, поради което съдът трябва на базата на целия доказателствен материал по делото да установи дали действително е налице сключен между страните договор за изработка. По делото не се установява твърдяното от ищеца обстоятелство, че страните по делото са имали неформална устна уговорка за допълнително възлагане от етажните собственици на извършените от ищеца строително монтажни работи извън уговорените с Договор за изработка от 14.07.2016 г. Ищецът не е ангажирал доказателства за уведомяването на възложителя за възникнала необходимост за извършване на СМР извън уговорените с договора, каквото е изискването на разпоредбите на чл. 7, ал. 4 във вр. с чл. 9, ал. 2, на чл. 24 и чл. 26 от договора, нито е получил неговото съгласие, както твърди. Едва с писмото от 29.11.2016 г. (подробно обсъдено по-горе), 2 месеца след приключване работата по обекта, ответникът чрез управителя на ЕС е уведомен за извършени СМР извън договора. От свидетелските показания, а и от самите твърдения на ищеца се установява, че съгласие за извършване на допълнителни и неуговорени СМР дал управителят на ЕС към този момент, за когото обаче не се установява да е имал пълномощия за това, да е уведомил етажните собственици и да е получил тяхното съгласие. Дори да се е налагало спешно вземане на решение за извършване на неуговорени СМР, което да не е можело да изчака писмено уведомяване на възложителя, както изисква договора, и получаване на писмените му указания (съответно вземане на решение от ОС на етажните собственици), то е било необходимо поне съгласие на представителите на етажните собственици, сключили от тяхно име процесния договор и посочени като представляващи етажните собственици в качеството им на възложител в договора от 14.07.2016 г. Горното мотивира съда да отхвърли изцяло като неоснователни иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 10 033, 29 лв. с ДДС – възнаграждение за допълнително възложени от етажните собственици и извършени от ищеца строително монтажни работи извън уговорените с Договор за изработка от 14.07.2016 г. СМР, тъй като не се установява твърдяната постигната между страните неформална устна договореност за изработка, както и обусловеният от уважаването му акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 296, 02 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10 033, 29 лв. за периода от 03.10.2016 г. до 16.01.2017 г. Поради съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в тази част. При този изход на спора по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 033, 29 лева, не е налице осъществяване на върешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявените от ответника възражения за прихващане. Предвид отхвърлянето на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 10 033, 29 лв. с ДДС, следва да бъдат разгледани, предявените от ищеца при условията на евентуалност, по отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 10033, 29 лв. с ДДС иск с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10033, 29 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба – 17.01.2017 г. до окончателното й плащане, както и предявения при условията на евентуалност по отношение на последния иск, иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10033, 29 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба – 17.01.2017 г. Воденето на чужда работа без пълномощие, уредено в чл. 60-62 от ЗЗД, е извъндоговорен източник на облигационни отношения и представлява доброволно извършване на чужда работа без натоварване /възлагане/. Облигационното правоотношение от воденето на чужда работа без пълномощие се поражда между лицето, което съзнателно предприема извършването на чужда работа /управител или още гестор/, и лицето, в чиято правна сфера се извършват действията /заинтересовано лице или доминус/. В случая, ищецът твърди, че от страна на ответника е осъществено възлагане на процесните СМР извън договора в резултат на устни договорки между страните. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се установи наличието на договорни отношения между страните за СМР, предявени с този иск. Според практиката на касационната инстанция правилата за водене на чужда работа без пълномощие по смисъла на горецитираните разпоредби на закона се прилагат, когато между собственика на имота и извършителя на СМР не съществуват договорни отношения /в този смисъл е решение № 179 от 16.12.2016 г. по т. д. № 2235/2015 г., ВКС, I т. о. /. Когато резултатът има веществен елемент и се е проявил в правната сфера на собственика на имота, в който са извършени СМР, то имуществените последици ще се уредят по правилата за водене на чужда работа без пълномощие, доколкото към момента на предприемане на работата не е налице натоварване и задължаване, а намесата в чуждата правна сфера е правомерна /така решение № 219 от 04.02.2014 г. по т. д. № 871/2012 г., ВКС, I т. о. /. Условието за липса на натоварване е съществен елемент при съставите на водене на чужда работа без пълномощие. В доктрината и в задължителната съдебна практика, се приема, че поемането на чуждата работа не отговаря на волята на доминуса. В противоречие с волята на доминуса действа този, който извършва чужда работа въпреки че доминусът е оповестил своето нежелание за това, или явно се е противопоставил на това, или не е съгласен с начина, по който тя се осъществява, или не иска точно това лице да управлява неговите работи. Съгласно нормата на чл. 61, ал. 3 от ЗЗД, ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване, т. е. дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването /чл. 59, ал. 1 от ЗЗД/, като в този случай се дължи връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването /т. 4 от ППВС № 1/1979 г. /. В случая обогатяването и обедняването произтичат от общ факт – извършването на СМР подробно описани в молбата на ищеца от 17.02.2020 г. С оглед установяването на собственото си обедняване, настъпило вследствие изпълнението на процесните СМР, ищецът трябва първо ясно да заяви и второ, да докаже какво точно е извършил. Извършването на процесните СМР е подробно описано в молбата от 17.02.2020 г., приемно- предавателния протокол, акт обр. 19 и количествено-стойностната сметка. В същите се съдържа описание на вида СМР, мярката, количеството, единичната цена и общата стойност. Съобразно практиката на касационната инстанция, обективирана в решение № 179 от 16.12.2016 г. по т. д. № 2235/2015 г. на ВКС, I т. о. и решение № 124 от 11.05.2021 г. по т. д. № 630/2019 г. на ВКС, II т. о., Решение № 179 от 16.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2235/2015 г., I т. о. Решение № 179 от 16.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2235/2015 г., I т.о. обогатяването в случая представлява спестяване на разходи и включва стойността на материалите и труда, както и всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха се дължали като възнаграждение на изпълнителя, ако бе сключен договор. Обедняването представлява реалното намаление на имуществото на изпълнителя и се определя от същите компоненти, с включен ДДС, ако такъв се начислява, но без формирането на печалба /други ползи/. Отговорността е в размер на по-малката сума между обогатяването и обедняването. В конкретния случай извършването на процесните СМР от ищеца, се установява от заключението на повторната и допълнителната СТЕ, като пазарните стойности на изпълнените СМР към датата на извършването им са определени от вещото лице М. в допълнителното заключение, прието от въззивния съд именно по начина, указан в цитираното по-горе решение за установяване обогатяването на ответника, а себестойността на същите без печалба съответства на практиката, касаеща правилата за измерване обедняването на ищеца. Следователно, установени са всички предпоставки за извършване на изискваната от закона съпоставка на обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗЗД, като в случая по- малката от двете суми е тази на обогатяването. С оглед гореизложеното съдът намира заключенията на вещото лице М. за пълни, ясни и обективни, като съответстващи на останалия доказателствен материал по делото и поставените задачи по СТЕ. На базата на всички материали приложени по делото, чрез извършени оглед и измерване на място в присъствието на ищеца и ответника, преглед на представените строителни книжа и личния опит на вещото лице, същото е изготвило своето заключение. В констативната му част подробно е описано какви СМР са установени, техният вид, мярка, количество, единична цена и остойностяване. По конкретно поставените задачи с оглед на вида и количество на вложените материали по различните СМР на реално извършените СМР в обекта в табличен вид първо са дадени по всеки вид СМР в съответната мярка какво количество е установено, както бе коментирано и по-горе. Според вещото лице разходите, направени от ищеца – труд, материали, механизация, логистика във връзка с реализираните СМР и доставките извън договора (релевантни са сумите, посочени от вещото лице във втората част на таблиците – „II. СМР, непредвидени с Договора“, тъй като само те се претендират от ищеца по този иск) е в размер 8121, 37 лева без ДДС или 9745, 64 с ДДС, а спестените от ответника разходи – стойността на материалите и труда, както и всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха се дължали като възнаграждение на изпълнителя, ако бе сключен договор, е в размер 7 581, 53 лева без ДДС или 9097, 84 лева с ДДС. Предвид цитираната по-горе съдебна практика, в случая цените трябва да включват ДДС, доколкото извършването на СМР от регистрирано по ЗДДС лице без наличие на сключен договор за изработка представлява облагаема доставка по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗДДС /така решение № 89 от 17.08.2015 г. по т. д. № 770/2014 г. на ВКС, II т. о. /. По делото са приложени от ищеца фактури за закупени материали, за наем автовишка, както и за закупено дизелово гориво. След преглед на закупените с фактурите материали, ТЕ намира, че същите са за материали, които са вложени в извършените от ищеца видове СМР, които не са били предмет на Договора, сключен между страните по делото. Без значение е обстоятелството, че част от фактурите са с дата след приключване работата на обекта – кога доставчикът на услугата е издал фактура на ищеца не може да доведе до извод, че закупените материали не са вложени от ищеца в извършените СМР извън договора. Следователно искът по чл. 59 ЗЗД е основателен за сумата от 9097, 84 лева с ДДС ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане. С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД, да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 9097, 84 лева с ДДС, като искът бъде уважен в тази част ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба – 17.01.2017 г. до окончателното плащане, и потвърдено в частта, с която е отхвърлен този иск за сумата над 9097, 84 лева до пълния претендиран размер от 10 033, 29 лв. По отношение на разноските: При този изход на спора разноски се следват и на двете страни. На ищеца, съразмерно на уважената част от исковете, следва да се присъдят 3 229, 30 лева за първоинстанционното производство и 2 590, 55 лева за въззивното производство. На ответника, съразмерно на отхвърлената част от исковете, следва да се присъдят 405, 70 лева за първоинстанционното производство (т.е. първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която на ответника са присъдени разноски над посочената сума) и 525, 15 лева за въззивното производство. Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав