Мотиви към Решение № 52 от 4.7.2022 г. на Софийски окръжен съд по дело № 215/2022 г.

Производството пред първостепенния съд е било образувано по внесено за разглеждане в този съд постановление на Районна прокуратура – гр. И., с което е направено предложение за освобождаване на обвиняемия Б. АТ. Б. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено от него престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Същото се е развило по особените правила, предвидени в Глава двадесет и осма на НПК. За да постанови решението си, предмет на настоящия инстанционен контрол, районният съд се е позовал на ангажираните в хода на досъдебното производство доказателствени източници, както и на тези, събрани и проверени непосредствено от него, които е подложил на оценка, съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 2 НПК. Въз основа именно на преценените по този процесуален ред доказателства и доказателствени средства, първостепенният съд е извел фактически констатации, които в по- голямата им част се споделят и от настоящата инстанция. След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд от своя страна намира за установена и съответно възприема следната относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно: Обвиняемият Б. АТ. Б. е роден на 10.01.1974 г., живущ в град К., женен неосъждан, българин, български гражданин, средно образование. На 24.04.2020 г., около 18.15 часа, свидетелката Х.А.Г. натоварила закупените от нея стоки на личния си автомобил марка „Н.“, модел „Н.“, с рег. №СА.......ХТ, който бил паркиран на паркинга на магазин „Т- маркет“, находящ се в град К.. След като били натоварени закупените от нея стоки, свидетелката потеглила с автомобила си и се включила в движението по ул. „Белмекен“. През това време в една от лентите на пътното платно, срещу намиращото се в близост кафе „Гранд“, бил паркиран товарен автомобил - ТИР, от който се разтоварвали от мотокарист тротоарни плочки. В процесния участък не била създадена организация за регулиране на движението, като свидетелката спряла управляваното от нея моторно превозно средство в пътната лента, където се извършвало движението, за да изчака пътуващите автомобили в обратната на нейната посока, а именно от село К. към центъра на гр. К.. След като изчакала да преминат другите превозни средства, свидетелката потеглила, като внезапно пред нея на пътната лента изскочил обвиняемият. Същият отправил по неин адрес думите: „Проста курво, не видя ли знака, сляпа ли си, ма тъпа курво“ и ударил предния капак на колата й с юмрук, в резултат на който се получила деформация по него. Това действие се развило на пътната лента, като след автомобила на свидетелката Г. се намирали и други коли. Сред свидетелите на случилото се били и Д. А. П. и И. К. Я.. Настоящият въззивен състав не възприема направените от районния съд фактически констатации, че при възникналия конфликт между двамата, обвиняемият е употребил думите: „Ще взема едно паве и ще ти пръсна главата“. Сведения относно тези обстоятелства дава единствено свидетелката Христинка Г., като в тази им част, същите се оборват и опровергават от всички други ангажирани по делото доказателства – гласните такива, събрани чрез разпита на свидетелите Д. П., И. Я., И. Д., А. Г. /дъщеря/ както и обясненията на Б.Б.. Така, при излагане на показанията си, свидетелите П. и Я. /очевидци на случилото се/ дават информация за възприет от тяхна страна нанесен от обвиняемия удар по колата на свидетелката Х. Г.. Свидетелката П. е възприела и отправяне на обидни думи спрямо свидетелката Г.. Показанията на свидетелите /П. и Я./ в посочените части, макар и да са в противоречие с обясненията на обвиняемия, следва да се приемат в тази им част изцяло, тъй като се явяват логични и последователни, кореспондират помежду си и са в унисон с останалата част от доказателствата по делото. Въззивният състав кредитира и останалата част от показанията на свидетелката Д. П., които се явяват логични, последователни и достоверни. С тях се установяват относими към предмета на делото факти и обстоятелства като мястото, времето на изпълнение на инкриминираното деяние, участието на обвиняемия Б. в него, така и неговия механизъм - нанасяне на удар от обвиняемия по предния капак на колата на свидетелката Х. Г. и отправяне на обидни думи по неин адрес. Настоящата инстанция не кредитира показанията на свидетелката Х. Г. в частта, с която свидетелката дава сведение, че е била заплашвана с паве от страна на обвиняемия. По отношение на тези твърдения не се събраха каквито и да било доказателства по делото, с което същите да бъдат подкрепени. В останалата им част показанията на свидетелката следва да се кредитират като логични, последователни и относими към предмета на делото. Въззивната инстанция не кредитира показанията на свидетелката А. Г. /дъщеря на Х. Г./ в частта, с която същата съобщава какво е разбрала от нейната майка за случилото се. По своя характер показанията в тази им част имат производен характер и при наличието на първични доказателства, каквито са показанията на свидетелката Х. Г., то същите не следва бъдат приети в тази им част. В останалата им част, с която се установява какви са били взаимоотношенията между свидетелката и обвиняемия Б.Б. преди инкриминираното деяние, като логични и последователни се кредитират. Обясненията на обвиняемия Б., с които същият изтъква, че заради стари неуредени взаимоотношения със свидетелката А. Г. е бил привлечен като обвиняем, не следва да се вземат предвид. Това е така, тъй като изложените от обвиняемия твърдения не намират опора сред останалите доказателства по делото. Обвиняемият изгражда защитната си теза, като по този начин се опитва да разсее обвинителната теза и да създаде съмнения около начина по който същата е била изградена, но не и да допринесе за изясняване на спорните моменти около фактите по делото. Въззивния съд не кредитира показанията на свидетелят И. Д.. Свидетелят твърди, че обвиняемият е предотвратил настъпването на ПТП между намиращият се на мястото мотокар и управляваната от свидетелката Х. Г. кола. От събраната и проверена доказателствена съвкупност, сред която са и показанията на самия мотокарист- свид. И. Я., не се установява да е имало такава опасност. На следващо място свидетелят Д. твърди, че е бил на мястото на инцидента, но не е възприел да е имало конфликт между обвиняемия и свидетелката Х.а Г., твърдение което отново не се подкрепя от останалите доказателства по делото. На последно място показанията на този свидетел не следва да се приемат и в останалата им част, в която свидетелят твърди, че е имало създадена организация на движение на мястото на извършване на инкриминираното деяние от обвиняемия. Това твърдение, макар и в известна степен да се подкрепя от показанията на свид. Я. и обясненията на обвиняемия по делото, то не намира подкрепа от другите доказателства по делото сред които са показанията на свид. Х. Г., свид. Д. П., както и от писмените доказателства по делото- справка от община К.. От справката, която има характер на официален удостоверителен документ и съдържанието на която не е оспорено се установява, че на въпросната дата не е било ограничено движението по улицата, както и не е извършвана строително ремонта дейност в района. Ето защо показанията на свидетеля се явяват недостоверни, доколкото изцяло противоречат на останалите доказателства по делото, които настоящата инстанция кредитира. Въззвината инстанция не кредитира показанията на свид. И. Я. единствено в частта, в която се твърди, че е била създадена организация на движение на пътното платно, където е извършено инкриминираното деяние. Това твърдение не се подкрепя от останалите доказателства по делото сред които са кредитираните показания на свид. Х. Г., свид. Д. П., така и от писмените доказателства по делото- справка от община К.. В останалата им част показанията следва да се кредитират като логични, последователни и непротиворечащи на останалата част от доказателствата по делото. Свидетелят е бил очевидец на случващото, възприел е пряко факти и обстоятелства, относими към предмета на делото, поради което показанията следва да се кредитират, включително и в частта, с която твърди, че не е имало опасност от настъпването на ПТП с участие на свидетелката Х. Г.. Въззивната инстанция намери, че обясненията на обвиняемия Б. не следва да се кредитират. При съпоставката им с останалите доказателства по делото се установи, че същите са изградени единствено с цел да се обори фактическото обвинение, но не и да се разкрие обективната истина по делото. Дадените обяснения не се подкрепят от други доказателства по делото, освен от показанията на свидетелят Д., които при изложените съображения не се кредитират от настоящата инстанция. При така възприетата от анализа на посочените доказателства фактическа обстановка, аналогична на описаната в мотивите на проверяваната присъда /с изключение на посоченото по- горе съображение/, настоящият съдебен състав приема, че правните изводи на първата инстанция за наличие на доказателства за извършено от обвиняемия деяние, което да е съставомерно по чл. 325, ал. 1 НК, са неправилни. Според правната доктрина и съдебната практика, престъплението по посоченият текст от НК е съставомерно, когато от обективна страна дееца извършва непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. От субективна страна деецът следва да съзнава общественоопасния характер на това деяние, т. е. действията му трябва да са насочени срещу реда, установен в страната и общественото спокойствие, и той да иска или да допуска настъпването на именно тези общественоопасни последици. В конкретният случай, за да бъдат окачествени като непристойни действията на обвиняемия Б. по време на инкриминирания инцидент, е следвало да са неприлични и безсрамни, изразяващи се в буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото, т. е. чрез тях обвиняемия да е изразил брутална демонстрация против установения ред и по този начин да е засегнал важни държавни, обществени или лични интереси, или съществено да е засегнал нормите на нравствеността /в този смисъл ППлВС № 2/1974 г. /. В никакъв случай, изхождайки от установените по делото обстоятелства, не може да се направи извод, че с действията си във въпросния ден обвиняемият грубо е нарушил обществения ред. Възникналата ситуация на пътя е станала конкретен повод за станалия конфликт в процесния ден между обвиняемия и свидетелката Х. Г., който се е развил на обществено място, а именно пътно платно в населено място, в близост до заведение и паркинг на търговска верига. С оглед на тези обстоятелства, въззивният съд счита, че в случая от обективна и субективна страна извършеното от обвиняемия Б. по своето съдържание макар и да е нарушило обществения ред, то това нарушение не е било грубо и изразяващо явно неуважение към обществото. Поведението на обвиняемият се изчерпва с нанасяне на удар по предния капак на колата на свидетелката Х. Г., както и отправянето на обидни думи по неин адрес, което е било осъществено на публично място. С факта на извършването му на публично място – на пътното платно в населено място, в близост до заведение и паркинг на хранителна верига, както и в присъствието на свидетели, деянието на обвиняемия не излиза от границите на обикновен конфликт, тъй като същото от обективна страна не е предизвикало „грубо нарушаване на обществения ред“. Не може да се приеме и, че действията на обвиняемия са били насочени към изразяване на „явно неуважение към обществото“. Същите ще изразяват такова неуважение, когато чрез тях се манифестира открито висока степен на неуважение към обществения ред. Въззивната инстанция намира, че и тази обективна предпоставка липсва и не може да бъде отнесена към действията на обвиненото лице. Цялата деятелност на последния е била движена единствено и само от личен мотив, била е насочена единствено спрямо свидетелката Г., породила се е инцидентно, протекла е много бързо, в рамките на минути. Безспорно е, че в случая е налице непристойна проява от страна на обвиняемия Б., но тя не е с такава обществена опасност, че да може да се приеме, че може да засегне грубо обществения ред в страната. От друга страна обвиняемият несъмнено е проявил оскърбително отношение към свидетелката, чрез извършения от него акт, но с него н е е изразил явно неуважение към обществото. Основателна е застъпената теза във въззивният жалба, че обвиняемият следва да бъде оправдан, тъй като деянието, за което е обвинен, не съставлява престъпление, доколкото в случая двата съставомерни признака на хулиганството- грубо нарушение на обществения ред и явно неуважение към обществото- не намират своето обективно и субективно проявление в деянието на обвиняемия. Действията на последния са били насочени изцяло към личността на свидетелката Х. Г., и при извършването им същия не е имал съзнанието да скандализира обществото, като изрази явно неуважение спрямо установения порядък в него и неговите граждани. По всички тези съображения, настоящият състав на въззивната инстанция прие, че въз основа на така установените фактически положения и констатации, направени след съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, не може да се изведе правен извод, че инкриминираното поведение на обвиняемия Б. сочи на обективните и субективни признаци на престъпното хулиганство, визирано в разпоредбата на чл. 325, ал. 1 НК. Поради това СОС намери, че подсъдимия следва да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение. Въззивната инстанция приема обаче, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 305, ал. 6, вр. чл. 301, ал. 4 НПК, тъй като процесното деяние на обвиняемия осъществява признаците на административно нарушение – дребно хулиганство по чл. 1, ал. 3 УБДХ и съответно следва да бъде наказан по административен ред. Известно е в правната теория и съдебната практика, че разграничението между дребното хулиганство и престъпното хулиганство се съдържа в обществената опасност на деянията, както и в посочените в разпоредбите на УБДХ и НК признаци. Съгласно чл. 1, ал. 3 УБДХ, дребното хулиганство е „непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушават обществения ред и спокойствието, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК“. Поведението на обвиняемия Б. представлява непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към друг гражданин, поради което следва да се приеме, че деянието му представлява именно административно нарушение по чл. 1, ал. 3 УБДХ. Ето защо въззивният съд следва да отмени първоинстанционната присъда като оправдае обвиняемия- Б. АТ. Б. по така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК и на основание чл. 336, ал. 1, т. 4 НК, вр. чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ да му наложи административно наказание. При преценка на степента на обществена опасност на деянието и личността на обвиняемия настоящата съдебна смята, че след като обвиняемия е семеен, работещ и неосъждан, както и с оглед факта, че деянието не се характеризира с висока степен на обществена опасност, то следва да му се наложи по- лекото по вид наказание, предвидено в чл. 1, ал. 1 УБДХ, а именно- „глоба“. От друга страна, макар и деянието да не се отличава с висока степен на обществена опасност, то същото е морално укоримо. Прояви от подобен характер, макар и в по- ниска степен да засягат обществените отношения в страната, не следва да се толерират, поради което наказание „глоба“, която да бъде в максимален размер- 500 лева, би постигнала по най- подходящия начин целите, визирани в чл. 12 ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. С оглед изхода на делото на основание чл.190, ал.1 НПК разноските по делото следва да останат в тежест на държавата. При тези съображения, въззивната инстанция постанови своето решение.