Решение № 481 от 29.1.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 979/2025 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано по касационна жалба на АПИ [населено място] чрез гл.юк. К.„против Решение № 47/16.10.2025г. постановено по НАХД 188/2025г. по описа на Районен съд гр. Свищов, с което е отменен като незаконосъобразен издаден Електронен фиш- ЕФ-8505322841, издаден от касатора, с който на СКОРПИО ОЙЛ ТРАНСПОРТ ООД [населено място],район Сердика [улица] е наложено административно наказание –„Имуществена санкция „ в размер на 2500 лева на основание чл. 179, ал. 3б вр. с чл. 187а,ал. 2,т. 3 от ЗДвП. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът твърди, че ЕФ е законосъобразен като издаден от орган в кръга на неговата материална компетентност, при спазена процедура за дирене на административно- наказателна отговорност и при правилно приложение на материалния закон. От самото дружество не се оспорва извършването на нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП , за което на основание чл. 179, ал. 3б вр. с чл. 187а,ал. 2,т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание Неправилен се явява изводът на СвРС, че към момента на извършване на нарушението 3.04.2022г. действащото законодателство не е допускало издаване на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП . Съгласно чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП при нарушение по чл. 179,ал.3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и нарушител за налагане на административно наказание в размер, определен за съответното нарушение. В чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП изрично е посочено, че чл. 189,ал.10 от ЗДвП се прилага и за нарушение по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП. Другата разпоредба , която съдържа имплицитно възможност на АПИ да издава ЕФ е тази по чл. 167а, ал.2, т. 8 от ЗДвП, според която при изпълнението на функциите си по този закон, определените от Председател на УС на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и ЕФ за нарушения по чл. 179,ал.3-3в от ЗДвП. От това следва, че законодателят е предвидил при така описаното в ЕФ нарушение такъв да може да бъде издаван. Допълнителен аргумент е и разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП – която гласи: Вписаният собственик, съответно ползвател на МПС се освобождава от административно- наказателна отговорност по ал.1 и ал. 2 във вр. с административни нарушения по чл. 179, ал. 3- 3в от ЗДвП , ако в срок от 7 дни от връчването на АУАН или ЕФ подаде декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, придружена от копие на СУМПС. В този смисъл е и нормата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, към която препраща чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП , която предвижда електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП да създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179 , ал. 3- 3в, от ЗДвП , сред които е и конкретното нарушение на дружеството по чл. 179, ал.3а. от ЗДвП. С оглед на така изложеното, намира, че е налице изрична правна уредба относно връчването и анулирането на ЕФ за нарушение по чл. 179,ал.3б от ЗДвП и , че има такава и по отношение влизането в сила на ЕФ за този вид нарушение. С оглед на това намира, че е допустимо издаване на ЕФ, не само в хипотезата на чл. 179, ал.3 от ЗДвП, както стеснително е тълкувал нормата СвРС, но и за такива по чл. 179, ал.3а от ЗДвП и на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В подкрепа на това свое оплакване сочи ЗНА, който от чл. 46 до чл. 51 касае тълкуването на правните разпоредби, като изрично в чл. 46, ал.1 от ЗНА е посочено, че разпоредбите на НА се тълкуват според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла , който най- много отговаря на други разпоредби, на целта на закона и основаните начала на правото на РБългария. Доводите на касатора касаят и самото нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, който урежда задължение на собственика респ. ползвател на МПС да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС, в конкретния случай тол такса. Не е спорно, че към датата на извършване на нарушението, дължимата тол такса не е заплатена към момента на използване на платената пътна мрежа. Следователно не е налице алтернативност на изпълнителното деяние, описано в ЕФ, а се касае за два алтернативни способа за заплащане на тол такса, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Предвидената санкция е в абсолютен размер от 2500 лева , когато се касае за собственик на МПС – ЮЛ, каквато е и наложена с процесния ЕФ. Управляваното ППС с рег. № [рег. номер] е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, по платена пътна мрежа, каквато е посочения път I-3 км. 25+271 посока нарастващ километър, без да има валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Към докладите по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП, които се създават от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП , при горепосоченото нарушение на чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/ или динамични такива – видеозаписи. ЕФ е издаден на собственика на МПС, доколкото същият не е подал декларация, че същото на посочената дата е управлявано от друго лице, ведно с приложено към декларацията СУМПС. В обобщение с така изложеното намира, че от касатора законосъобразно е издаден ЕФ за нарушението, а не както твърди СвРС е следвало да се състави АУАН и издаде НП. От съда се иска да отмени Решението на СвРС, като се постанови ново по съществото на спора, с което се потвърди като законосъобразен обжалваният ЕФ. В открито съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява. По делото е депозирано писмено становище от юк. Корфонозова. Ответникът по жалбата – СКОРПИО ОЙЛ ТРАНСПОРТ ООД оспорва така подадената касационна жалба в подадения писмен отговор на жалбата. Претендира заплащането на сторените в хода на касационното производство разноски, за което представя доказателства. . Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Споделя доводите на съда , че към момента на извършване на нарушението не е съществувала законова възможност, същото да бъде санкционирано чрез ЕФ, а е следвало да бъде съставен АУАН. Неспазването на реда за установяване и санкциониране на нарушението, правилно е прието от съда като съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на издадения ЕФ. Отделно счита за основателни аргументите на съда за непълно фактическо описание на нарушението, което също представлява основание за отмяна на ЕФ, тъй като е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Поради горното предлага Решението да бъде оставено в сила. Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал.1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на настоящото производство е Решение № 47/16.10.2025г. постановено по НАХД 188/2025г. по описа на Районен съд гр. Свищов, с което е отменен като незаконосъобразен издаден Електронен фиш- ЕФ-8505322841, издаден от касатора, с който на СКОРПИО ОЙЛ ТРАНСПОРТ ООД [населено място],район Сердика [улица] е наложено административно наказание –„Имуществена санкция „ в размер на 2500 лева на основание чл. 179, ал. 3б вр. с чл. 187а,ал. 2,т. 3 от ЗДвП. За да постанови този правен резултат, СвРС е приел за установено от фактическа страна следното: На 08.05.2022г. в 11,22 часа електронната система за тол такси е съставила доклад с приложено към него статично изображение- снимка на движещо се ППС, представляващо Влекач ВОЛВО ФМ с рег. № [рег. номер] с технически максимално допустима маса от 20100 , брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6Е , в състав ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима максимална маса на състава над 44000, по платена пътна мрежа, каквато е посочения път I-3 км. 25+271 посока нарастващ километър, без да е заплатена дължимата по чл. 10, ал. 1, т.2 от ЗП пътна такса, тъй като за него няма валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаване. След като от системата на „Пътна полиция“ се установява собственика на МПС, и това е ЮЛ- СКОРПИО ОЙЛ ТРАНСПОРТ ООД [населено място],район Сердика [улица] , на същото е издаден процесния пред СвРС ЕФ. От страна на собственика няма подадена Декларация, ведно със СУМПС за лицето, което на посочената дата и място да е управлявало ППС. Реално от дружеството, посоченото нарушение не се оспорва, в хода на съдебното следствие пред СвРС не се ангажират доказателства, които да установяват заплащането на дължимата пътна такса към момента на извършване на деянието, така и в последствие. След като е установил горната фактическа обстановка, съдът е формирал извод за незаконосъобразност на издадения ЕФ поради следните съображения: Към момента на нарушението 8.05.2022г. е действала нормата на чл. 189ж, ал.1, изр. Първо от ЗДВП, в редакция, при която е предвидено, че при нарушение на чл. 179, ал.3 от ЗДвП , установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на административно наказание „Глоба“ или „Имуществена санкция“, предвидени за съответното нарушение. Доколкото се касае за възникване на административно- наказателна отговорност, нормите следва да се тълкуват стриктно, като съдът е посочил, че към датата на извършване на нарушението, не е предвидена възможност в чл. 189ж, ал.1, изр. Първо от ЗДвП да се издаде ЕФ за нарушение по чл. 179, ал.3б от ЗДвП, поради което е следвало да бъде съставен АУАН и издадено НП. С други думи, доколкото издавеното на ЕФ е специална процедура, различна от общата такава, предвидена в ЗАНН, то същата може да се прилага само при изрично посочените в закона случаи. СвРС е посочил, че едва с изменението на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП обн. ДВ бр. 13/13.2.2024г. в сила от 13.2.2024г. законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на СвРС , към които съгласно нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН препраща. По направените от касатора възражения, съдът намира следното : Изложените мотиви в касационната жалба досежно доказанност на нарушението на чл.102, ал.2 от ЗДвП, чрез формиране на доклад от електронната система и съпътстващо статично изображение за движение на ППС над 3,5 т. на посочения път I-3 км. 25+271 посока нарастващ километър,част от платената пътна мрежа, без да е заплатена дължимата по чл. 10, ал. 1, т.2 от ЗП пътна такса, тъй като за него няма валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаване не могат да обосноват незаконосъобразност на процесното Решение. СвРС е намерил, че тези факти са доказани чрез представените по делото доказателства, не се оспорват от самото дружество собственик на ППС. Освен това съдът е намерил, че правилно е посочена и съответната санкционна норма на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, както и че липсва Декларация от собственика ведно със СУМПС на трето лице, за което да се твърди, че на посочената дата и място е управлявало МПС. Няма спор и че, в този случай следва да се ангажира отговорността на собственика, в случая ЮЛ, като в този случай правилно е определен вида и размера на посочената санкция “Имуществена“ такава в абсолютен размер от 2500 лева. Доколкото се касае за отговорност на ЮЛ, то това е обективна отговорност, поради което не е необходимо доказването на вина. Въпросът за това дали има алтернативност на деянието или се касае за алтернативност за способа на заплащане на тол таксата, също липсват каквито и да било мотиви от страна на СвРС, послужили като основание за отмяна на ЕФ. Няма спор, че деянието е допускане до движение по платената пътна мрежа на МПС над 3,5 т. без заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1,т.2 от ЗП, и че законодателят допуска алтернативност на самото заплащане било с маршрутна карта, било с тол декларация. Нито съдът, нито дружеството оспорват установения от АНО факт, че такава такса не е заплатена за посоченото МПС по нито един от двата начина. С оглед на това настоящата инстанция намира, че не следва да се излагат други допълнтителни мотиви досежно тези възражения в касационната жалба, доколкото СвРС се е съгласил с тях и същите не са послужили като основание за отмяна на ЕФ. Въззивният съд е посочил, че след като към момента на нарушението, правилно квалифицирано от касатора, като такова по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, установено чрез съответната електронна система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, законодателят е предвиждал възможност за издаване на ЕФ само в случаите на нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, то е следвало да се състави АУАН и за това доказано нарушение да се издаде НП. Настоящата инстанция не споделя доводите на касатора, че от систематичното тълкуване на нормите на чл. 187ж,ал. 7 от ЗДвП ,чл. 167а, ал.2, т. 8 от ЗДвП чл. 187а,ал. 4 от ЗДвП ,чл. 167а, ал.3 от ЗДвП , към която препраща чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП може да се направи извод, че законодателят е включил и нарушенията по чл. 179, ал.3б от ЗДвП към тези по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, за които може да се издава ЕФ. Правилно и законосъобразно СвРС е тълкувал нормата съгласно правилото на чл.46, ал.1 от ЗНА, като е приложил разпоредбата съобразно точния й смисъл, във връзка с останалите разпоредби и целта на закона. На първо място след като се касае за предвиден специален начин за ангажиране на административно- наказателна отговорност чрез издаване на ЕФ, различен от общия такъв по ЗАНН, то нормите следва да се тълкуват стриктно, а не разширително, както сочи касаторът. Освен това именно с оглед последващото изменение на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП обн. ДВ бр. 13/13.2.2024г. в сила от 13.2.2024г. , при което законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, то следва да се приеме, че към момента на нарушението 8.05.2022г. същата не е обхващала този вид нарушение. . Или в обобщение независимо че в разпоредбите на чл. 167а, ал. 4 и чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП са включени и нарушенията по чл. 179, ал. 3б, но едва след изменението на закона. Правилно СвРС е приел, че разширително тълкуване при прилагане на санкционни разпоредби е недопустимо, поради което нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е следвало да се установи и санкционира по общия ред. В този смисъл правилно СвРС е съобразил, че това тълкуване се потвърждава от последвалото изменение на разпоредбата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП - Доп. - ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., при което са включени и нарушенията по чл. 179, ал.3б от ЗДвП.. Допълнителни аргументи на настоящата инстанция са, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал.3б от ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, и същата следва да се остави без приложение. Към момента на постановяване на въззивното решение е налице произнасяне на СЕС по С- 61/23г , в което е прието че чл. 9а от горепосочената Директива на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер".Вярно е че така постановеното решение не коментира последиците от евентуалното констатиране на несъответствие на националното законодателство, но този въпрос е изследван от СЕС в постановеното от него Решение от 4.10.2018 г. по С 384/2017г и даденото с него. Според т. 58, т. 59 и т. 61 от Решението по делото Dooel Uvoz8 С-384/2017 г., принципът за съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на правото на Съюза и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от него цел (Решения от 13 юли 2016 г., Pоpperl, C-187/15, т. 43 и от 28 юни 2018 г., Наименование, C-2/17, т. 70). Така, задължението на националния съд да се позове на съдържанието на правото на Съюза, когато тълкува и прилага релевантните норми на вътрешното право, е ограничено от общите принципи на правото и не може да служи като основа за тълкуване contra legem на националното право (Решение от 13 юли 2016 г., Pоpperl, C-187/15, т. 44). Въпреки това, ако не е възможно такова съответстващо тълкуване, националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат (Решение от 13 юли 2016 г., Pоpperl, C-187/15, т. 45). Следователно е налице горната хипотеза, поради което съдът намира, прилагането на тази норма на вътрешното право, без оглед характера и тежестта на нарушението, представлява нарушение на ЕП. По изложените съображения, СвРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила. От ответник жалба се претендират разноски на основание чл. 63д от ЗАНН представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. От страна на ответник жалба е направено възражение за прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. чл.144 от АПК във вр. с чл. 63д от ЗАНН. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/ 9.07.2004г. на ВАС за възнагражденията за адвокатска работа е предвидено, че при дела от вида на настоящото при определен размер на глобата или санкцията се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от същата. С оглед на горното размерът на адвокатското възнаграждение е 550 лева, като е въззивната инстанция е присъдена сумата от 450 лева. Съгласно мотивите към т.3 от ТР № 6/6.11.2013г. на ВКС по т.д. 6/2012г- ОСГК, основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай - например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В този смисъл са и насоките, дадени в Решение на СЕС от 25.1.2024г. по дело С-438/22. Настоящата инстанция намира, че фактическата и правна сложност на делото не е по- голяма от нормалното за този вид дела, процесуалният представител е депозирал писмена защита, не е ангажирал доказателства , не се е явил в о.з. Като с оглед факта, че договореното и заплатено възнаграждение е в размер по- малък от този предвиден в Наредбата на ВАС, то искането за намаляване на същото се явява неоснователно. Съгласно чл. 3 от ЗВЕРБ- Закон за въвеждане на еврото в РБ дата на въвеждане на еврото в Република България е датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140§2 от ДФЕС, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140,§3 от ДФЕС и Решение ЕС 2025/1407 на Съвета. 1 януари 2026г. е определена за начална дата на въвеждане на еврото като официална валута в Република България. Според чл. 5 от ЗВЕРБ официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, §3 от ДФЕС. Превалутирането в евро се извършва съгласно правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13 от ЗВЕРБ, поради което претендираните разноски представляват 204, 52- двеста и четири евро и петдесет и два евроцента. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административния съд - В. Търново