Решение № 2 от 6.1.2026 г. на Районен съд - Шумен по дело № 2038/2025 г.
Районен съд - Шумен06.01.2026 г.докладчик Валентина Любенова Тонева
Диспозитив
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0869-003613/30. 12. 2024г. на Началник сектор в ОДМВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, с което на Д. П. Щ., с ЕГН ••••••••••, са наложени административни наказания “глоба” в размер на 20 лева, на основание чл. 180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДВП, а нарушение на чл.96 от ЗДвП и “глоба” в размер на 50 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДВП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
Мотиви
наказателно дело № 20253630202038 по описа за 2025 година Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление № 24-0869-003613/30.12. 2024г. на Началник сектор в ОДМВР- Шумен , сектор Пътна полиция – Шумен, с което на Д. П. Щ., с ЕГН •••••••••• са наложени административни наказания “глоба” в размер на 20 лева на основание чл. 180 ал.1, т.1, пр.2 от ЗДВП за нарушение на чл.96 от ЗДвП и “глоба” в размер на 50 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДВП за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неоснователно и незаконосъобразно. В съдебно заседание същият се явява лично като поддържа жалбата и депозира писмени бележки. Процесуалният представител на административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, редовно призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, се явява представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: В обжалваното НП е посочено, че на 21.05.2024г. около 10,50 часа в гр. Шумен на ул. Добруджа срещу № 9 жалбоподателят е управлявал и паркирал т.а. Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ с рег № Н 4567 АХ, като водачът не е взел мерки МПС, да не може да се приведе в движение, впоследствие на което МПС потегля само назад и блъска паркиран л.а. Опел Комбо с рег. № Н 8953 ВВ. След настъпване на ПТП, водачът напуска местопроизшествието, без да установи последиците от него. Административно - наказателното производство е образувано по реда на чл. 36, ал.2 от ЗАНН. Деянието е установено в хода на разследването по преписка с рег. № 1729000-2816 по описа на РУ Шумен, прекратено с постановление за отказ да се образува ДП от 09.04.2024г. Нарушенията не могат да се квалифицират като маловажен случай, тъй като не се отличават с по –ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения. Преписката с рег. № 1729000-2816 по описа на РУ Шумен е била образувана по повод подаден сигнал на 22.02.2024г.от свид. М. за отнемане на предна регистрационна табела на л.а „Опел комбо„ с рег .№ Н8953ВВ/ стр. 15 / в интервала от 19,30 часа на 21.02.2024г. когато е паркирал МПС и до около 10,00 часа на 22.02.2024г.,когато е отишъл до МПС. Материалите са изпратени на ШРП за произнасяне.С постановление от 09.04.2024г. на ШРП по преписка вх. № 1324/2024г. по описа на ШРП е отказано образуване на наказателно производство и преписката е прекратена като постановлението на ШРП и материалите по преписката са изпратени за реализиране на административно наказателна отговорност спрямо Д. Щ.. Фактическата обстановка се изяснява от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание свид. И.И. – извършил проверка по случая, от показанията на свид. М. собственик на другото МПС, от запис от охранителни камери, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства и приобщените веществени доказателства. При преценка на приложения по преписката запис от охранителни камери, съдът съобрази обстоятелството, че същият следва да се третира като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК. Записите от охранителните камери имат качеството на предмет, върху които има следи от нарушението, поради което без съмнение може да бъдат използвани. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика на ВКС по този въпрос, съгласно която случайно създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, могат да се ползват като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК и не бива да се смесват със съответните веществени доказателствени средства, визирани в разпоредбата на чл.125, ал.1 от НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля И.И., доколкото ги намира за последователни и логични, както и поради обстоятелството, че те се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира и показанията на свид. М. за наблюдаваните лично от него обстоятелства. Безспорно, от приложените по делото гласни доказателства - показанията на свид. И., диск със запис от охранителна камера, се установява, че на 22.02.2024г. около 10,49 часа жалбоподателят управлява и паркира т.а. Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ с рег. № Н 4567 АХ на разстояние от около 7-8 метра от паркиран зад него л.а./ установен в хода на проверката като л.а. „Опел Комбо“/, след което водачът напуска МПС. От видеозаписа на дата 22.02.2024г. се констатира, че след спирането /около 10,49часа/ и отдалечаването на водача, в 10,51 часа МПС Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ на самоход тръгва назад и се блъска в паркираното зад него МПС „Опел Комбо“ с рег. № Н 8953ВВ и спира. След известно време, в 11,23 часа на 22.02.2024г. водачът на т.а. Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ с рег. № Н 4567 АХ идва, качва се и потегля. В хода на извършената проверка е установено, че при тръгването отново на т.а., в задната му част се закача регистрационната табела с рег. № Н 8953ВВ на л.а. „Опел Кобмо“. От показанията на свид. И. се установява, че регистрационната табела е намерена паднала в базата, в която жалбоподателя паркира т.а. Установено е също, че при удара с паркирания л.а. станал на 22.02.2024г. са причинени имуществени щети по същия, които са възстановени от страна на жалбоподателя, видно от показанията на свид. М.. Не се оспорва от жалбоподателя, че именно той с протокол за доброволно предаване е предоставил регистрационна табела с рег. № Н 8953ВВ. По отношение на нарушението в пункт първи: Съобразно чл. 96 от ЗДВП водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само. В конкретната ситуация съдът намира, че по категоричен начин се установява обстоятелството, че жалбоподателят, като водач на МПС т.а. Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ, с рег. № Н 4567 АХ, е осъществил състава на чл. 96 от ЗДВП, а именно при паркирането му не е взел мерки МПС да не потегли само. Съобразно приложената санкционна норма, действаща към датата на нарушението по чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДВП,наказва се с глоба от 20 до 150 лв. водач, който наруши правилата за престой или за паркиране, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението. Съдът приема, че жалбоподателят е извършил нарушението, описано в пункт първи, като при паркирането му не е взел мерки МПС да не потегли само. По отношение на нарушението, визирано в пункт втори : Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. По делото не се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е разбрал, че е станал участник в ПТП. Горното обстоятелство се установява както от записа на охранителните камери, така и от показанията на свид. И., извършил проверка по случая. Не са налице безспорни доказателства, обосноваващи извод, че жалбоподателят е разбрал към момента, в който отново се качва в МПС и потегля, че е станало ПТП с управлявания от него т.а. При тези данни съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил от обективна и субективна страна нарушение по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП. В настоящата хипотеза, с оглед установената и приета от съда фактическа обстановка, по категоричен начин се установи, че към момента на задвижване на товарния автомобил, водачът не е бил в него, не е бил в момента на задвижване на ППС и съответно в момента на удара с паркирания л.а. Фактът на ПТП е възприето от водача в един много по-късен момент, когато са му показали записа от охранителните камери в хода на извършената проверка, поради което няма как да бъде осъществен съставът на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Законовата регламентация на чл. 123, ал.1, т 1 от ЗДВП изрично предвижда задължение на водача на ППС, в момента на ПТП да спре и да установи последиците от произшествието, пред какъвто фактически състав не сме изправени в настоящият случай. Независимо от гореизложеното, за всяко от описаните нарушения, съдът констатира, че в наказателното постановление за дата на извършване на нарушенията е посочена датата 21.05.2024г. Същевременно, от материалите по извършената проверка, от приложеното постановление за отказ на ШРП да се образува наказателно производство и от показанията на свид. М. се установява, че гореописаните събития са се случили на 22.02.2024г. Съдът намира, че при съставяне на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като е посочена друга дата, различна от датата на извършване на нарушенията, неотговаряща на действителността, което налага отмяна изцяло на издаденото наказателно постановление, тъй като с издаването му е допуснато накърняване правото на защита на жалбоподателя. Така констатираното процесуално нарушение, допуснато в хода на административно - наказателното производство е от категорията на съществените, опорочава наказателното постановление изцяло и води до неговата отмяна. Освен горното, съдът намира за основателно становището на жалбоподателя, заявено в писмените бележки, че обжалваното НП е издадено в нарушение на чл. 34, ал.3 от ЗАНН, извън 6 - месечния срок, в случая от датата на постъпване в ОДМВР на постановлението на ШРП за отказ, ведно с преписката. В тази насока съдът съобрази, че с постановление от 09.04.2024г. прокурор при ШРП е отказал да образува наказателно производство. Видно от писмото до административно - наказващия орган - Началника на сектор ПП при ОДМВР - Шумен, /стр. 7/, постановлението ведно с материалите по преписката вх. № 1324/2024г. са постъпили на 03.06.2024г., която дата е отразена на печат при постъпване УРИ 372 000-12791 от 03.06.2024г. Наказателното постановление е следвало да бъде издадено в 6 - месечния срок, тоест до 03.12.2024г., като всъщност е издадено на 30.12.2024г. или след изтичането на законовия срок . Гореописаните няколко процесуални нарушения, допуснати при издаването на наказателно постановление № 24-0869-003613/ 30. 12. 2024г. на Началник сектор в ОДМВР - Шумен, обуславят извод за отмяна изцяло на същото. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Цитирани разпоредби
18- чл. 180, ал. 1, т. 1 ЗДвП
- чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП
- чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП
- чл. 96 ЗДвП
- чл. 34, ал. 3 ЗАНН
- чл. 36, ал. 2 ЗАНН
- чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
- чл. 59 ЗАНН
- чл. 59, ал. 2 ЗАНН
- чл. 61, ал. 1 ЗАНН
- чл. 63, ал. 1 ЗАНН
- чл. 84 ЗАНН
- чл. 102 НПК
- чл. 109, ал. 1 НПК
- чл. 125, ал. 1 НПК
- чл. 283 НПК
- чл. 320 НПК
- чл. 123, ал. 1