Решение № 11907 от 17.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 47431/2025 г.

Образувано е по искова молба от М •••, против Г. Т, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД, във връзка с чл.82 ЗЗД, във връзка с чл.11 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за заМащане на сумата от 3935,27 лв.,/2012,07евро/ представляваща обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи вследствие на неизпълнение на договор за превоз от 20.01.2025 г. В исковата молба се твърди, че по силата на Заявка за транспорт ••••• г. между страните по делото е сключен договор за превоз, по силата на който ищецът се е задължил да извърши транспортна услуга от ••••, Република Т., възложена от спедитора и ответник ,Г. Т.. Съдържанието на товара било 11 палета какаова маса и 11 палета алкА.зирано какао на прах, като стоката трябвало да бъде натоварена на 21.01.2025 г. и разтоварена на 23.01.2025 г. Посочено е, че за превоза били съставени 2 броя международни товарителници- CMR, като транспортът следвало да бъде извършен с товарен автомобил с рег. ••••• и ремарке с •••••, шофиран от водача И. Х., работник на ищцовото дружество. Твърди се, че при влизане на територията на Република Т. на 22.01.2025 г. товарният автомобил бил подложен на рутинна проверка от страна на граничните власти на ГКПП К.. След като товарният автомобил преминал през скенер, не била установена нередност, но било взето решение за задържането му. Поддържа се, че товарният автомобил бил разМомбиран, отворен и претърсен, при което било установено, че външната опаковка на стоката е с етикет България, а вътрешната- с етикет Т.. Поради несъответствието в етикетите на превозваната стока товарният автомобил на ищеца бил принудително задържан. Също така се сочи, че ответникът не оказал съдействие на ищцовото дружество във връзка с превеждането на етикетите за разясняване на ситуацията пред служителите на Д. М.. Принудителното задържане на товара продължило до 24.01.2025 г., като в крайна сметка товарният автомобил бил задължен да се върне на митницата в М където бил задържан принудително още пет дни, т.е. от 27.01.2025 г. до 31.01.2025 г. Счита, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.11 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), тъй като не приложил към товарителницата и не предоставил на разположение на превозвача необходимите документи. Твърди, че вследствие на неизпълнението на ответника претърпял имуществени вреди - претърпени загуби и пропуснати ползи , изразяващи се в следното: заМащане на такси за проверка на стоката на ГКПП К. в размер на 8000 турски лири или левовата им равностойност от 392,86 лв.; превод на предоставените документи за извършената проверка на товара в размер на 96 лв.; начислена неустойка в размер на 400 лв.; заМащане на дневни пари на водача на товарния автомобил в размер на 50 щатски долара на ден за периода от 20.01.2025 г. до 31.01.2025 г. или общо 500 щатски долара (с левова равностойност от 895 лв.). Също така твърди, че е пропуснал възможността да реА.зира ползи, като увеличи имуществото си с 1100 евро или левовавата им равностойност в размер на 2151,41 лв., представляващи възнаграждението, което ищцовото дружество би реА.зирало в качеството си на превозвач при извършване на обратен курс на товарна стока от Република Т. на 24.01.2025 г. до Република България до 27.01.2025 г. съгласно договор за превоз № •••• от 21.01.2025 г., сключен с Т. Т.. Уточнява се, че неустойката в размер на 400 лв. била заМ на Т. Т. с оглед неосъществяването на превоза. Поддържа се, че до момента на предявяването на настоящата искова молба ответникът не изпълнил задължението да заМ претендираното обезщетение. Към искането си съда да осъди ответниковото дружество да му изМ обезщетение за претърпените загуби и пропуснати ползи в размер на 3935,27 лв. ищецът прави едно особено искане- допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпителната мярка запор върху притежаваните от ответниковото дружество банкови сметки във всички банки в страната, изчерпателно изброени в петитума на исковата молба. По искането на ищеца М. с Определение №••• г. Районен съд - П е допуснал по реда на чл. 389 ГПК обезпечение на предявения иск с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. с чл.82 ЗЗД, вр. с чл.11 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за заМащане на 3935,27 лв. чрез налагане на запор върху банкови и Матежни сметки на ответника ,Г. Т., изброени изчерпателно в исковата молба, до размера на предявения иск от 3935,27 лв, като приема, че е нА.це обезпечителна нужда. В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил такъв от ответника, който заявява, няма възражения относно редовността и допустимостта на предявените искове, но счита, че те са изцяло неоснователни и недоказани както по основание, така и по размер. Прави възражение за местна неподсъдност на съдебния спор пред Районен съд – П, като счита, че ищецът погрешно се е позовал на разпоредбата на чл.31 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Сочи, че местната подсъдност следва да се определи в унисон с приложимото вътрешно право по спора, като се позовава на чл.117, ал.2 ГПК и чл. 2.7. от Общите условия на ,Г. Т., алтернативно на разпоредбата на чл.105 ГПК, която урежда общата местна подсъдност в района, в който е постоянният адрес или седА.щето на ответника. Моли съда на основание чл.119, ал.4 ГПК, да се постанови с определение прекратяването на делото пред Районен съд – П и изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд. Не оспорва, че между него в качеството му на спедитор и ищцовото дружество в качеството му на превозвач е сключен договор въз основа на Заявка за транспорт №•••• г., както и обстоятелствата, че посоченото от ищеца превозно средство е натоварено с процесната стока на товарния адрес на 21.01.2025 г. и водачът е започнал извършването на превоза. От фактическа страна, сочи, че не е уточнено от ищеца в какво се изразява нередовността на етикирането на стоката, като последният не е посочил кое е приложимото законово изискване за етикиране и как е следвало да бъде етикирана стоката. Смята, че е изпълнитл задълженията си в унисон с разпоредбата на чл.11 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Сочи, че принудителното задържане на товарния автомобил на ГКПП К. не се дължи на неангажираност или незаинтересованост от негова страна, тъй като е предоставил на разположение всички необходими документи на превозвача и е дал всички поискани сведения, а причината за задържането на товарния автомобил не е липсата на документ, а несъответствие в етикирането на стоката. Твърди, че не е имало нито едно телефонно обаждане от М. към ,Г. Т., на което последното да не е отговорило. Сочи, че няма представени доказателства от ищеца в подкрепа на твърдението, че принудителното задържане на товарния автомобил е продължило за период от 3 дни- от 22.01.2025 г. до 24.01.2025 г и каква е точната причина за това, поради което твърдението се явява недоказано. Освен това във връзка със задържането е приложена към писмените доказателства по делото фактура за изМащане на сума в размер на 8000 турски лири с левова равностойност от 392,86 лв., с основание: такса за носене/пренасяне. В тази връзка от Протокол за претърсване на ТИР от 23.01.2025 г. може да се заключи, че камионът е прегледан със скенер, насочен за контрол и след като е отворен, се установява проблем с етикирането на стоката, но след това камионът е бил затворен с печат от Д. М.- не е имало необходимост от носене/пренасяне. Сочи, че е приложено Решение за обратно връщане на товарния автомобил, от 24.01.2025 г., но не са ангражирани доказателства нито за задължаването на водача да се върне в митницата в град М, нито за принудителното задържане на товарния автомобил за срок от още пет дни от 27.01.2025 г. до 31.01.2025 г. По отношение на претендираните имуществени вреди под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи сочи, че липсват всички предпоставки за възникне на правото на обезщетение от неизпълнение на задължение по чл.11 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Ответниковото дружество смята, че ищецът, не е установил в условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: товарният автомобил е бил принудително задържан на границата с Т. и на митницата в гр. М; нА.чие на неизпълнение на задълженията на изпращача; настъпването на щети, които са пряка последица от принудителното задържане, и техният реален размер. От една страна, сочи, че посочената фактура за заМащане на сума в размер 8000 турски лири (с левова равностойност от 392,86 лв.) е неотносима към процесния спор, тъй като е с дата 01.10.2024 г., която предхожда принудителното задържане с над 3 месеца, и е с основание: носене/пренасяне, а такава необходимост при принудителното задържане не е била нА.це. От друга страна, ищецът не е представил документ, удостоверяващ реалното заМащане на таксата за извършена проверка. Във връзка с втората претендирана претърпяна загуба- заМащане на сумата от 96 лв. за извършен превод на предоставените от ГКПП К. документи за извършена проверка- е приложена фактура № •••• г., издадена от М. към М. за сумата от 96 лв., но не са представени доказателства нито за заМащането на въпросната сума, нито за необходимостта от въпросния превод. Твърди, че претенцията на ищеца за заМащането на неустойка в размер на 400 лв. е неоснователна, тъй като няма приложени: фактура от Т. Т. и последващ документ, доказващ изМащането на неустойката от ,М., като не става ясно и какво е основанието за неустойката. Прави възражение за размера на претендираното заМащане на трудовото възнаграждение, впоследствие прецезирано като заМащане на дневни пари в размер на 50 щатски долара на ден заради командироване в Т. за периода от 21.01.2025 г. до 31.01.2025 г. Възразява, че претенцията за заМащането поне на 200 долара от претендираните 500 долара следва да бъде отхвърлена. Сочи, че съдът трябва да вземе предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК, че ответникът е получил от клиента си А сумата от 1 600 евро с оглед така създалата се ситуация. С тях Г.Т на 27.03.2025 г. е заМло на М. навлото за процесния превоз, въпреки че не е довършен, в уговорената сума- 450 евро (с левова равностойност от 880, 20 лв.), а с останалата част от 1 150 евро (с левова равностойност от 2 249,20 лв.) на 11.06.2025 г. е заМл по банковата сметка на ищцовото дружество с основание: обезщетение за претърпени загуби, чрез която сума на практика е погасена част от съдебните претенции на ищеца. Това Мащане следва да бъде взето предвид при изчисляване на законната лихва за забава до датата 11.06.2025 г. за част от ищцовата претенция, ако последната бъде уважена. Оспорва че е сключен със Заявка № ••••• г. договора за международен превоз на товари между ,М. и Т. Т. с дати на натоварване: 24.01.2025 г. и разтоварване: 27.01.2025 г., тъй като нито една от страните не е положила подписа си под посочената заявка. На база на тази заявка ищецът базира претенцията си за пропусната полза за увеличаване на имуществото си със сумата от 1 100 евро с левова равностойност от 2 151,41 лв., представляваща възнаграждение по посочения договор за превоз. Сочи, че не се ангражират доказателства за установяване верността на твърденията, че ищцовото дружество било малко предприятие, разполагащо само с два товарни камиона, както и че именно принудителното задържане на товарния автомобил на ГКПП К. е станало причината за невъзможността на ищеца да изпълни задълженията си по договора за международен превоз на стоки с Т. Т.. В обобщение, ответникът моли съда да уважи възраженията му и приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства, като отхвърли претенциите на ищеца към ,Г. Т., изложени в исковата молба и уточнителните молби към нея, като неоснователни, необосновани и недоказани. Претендира направените деловодни разноски и заМатеното адвокатско възнаграждение. Въз основа на молба с вх. №•••• г. на ответника РС – П с Определение № ••••• г. отменя обезпечението, допуснато с Определение №••• г., на предявения от М. иск в частта над сумата от 1686,07 лв. до пълния обезпечен размер от 3935,27 лв. или общо за сумата от 2249,20 лв. Съдът е намерил, че е отпаднала обезпечителната нужда по отношение на тази част от ищцовата претенция с оглед извършеното от ответника частично Мащане на сумата от 2249,20 лв. с основание за Мащането: обезщетение за претърпени загуби. С Определение №•••• г. РС - П намира възражението на ответника за местна неподсъдност за основателно, като не споделя становището на ищеца,че компетентността на РС - П произтича от чл.31, ал.1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). На основание чл.105 ГПК, вр.с чл.108, ал.1 ГПК, вр.с чл.119, ал.4 ГПК РС - П прекратява делото и го изпраща по подсъдност на Софийски районен съд. Разпитан е свидетелят на ответната страна - Г.М.А., 37 г., заемаща длъжност “спедитор” в дружество Г.Т.. Свидетелства за търговски отношения между работодателя и ищцовото дружество във вр. с транспорт на какао на прах, чиято стойност е била около 200 000 EUR, неосъществена поради несъответствие в етикетите, установено на границата. Заявява, че работата се състои в това да намери подизпълнител, който да натовари стоката, впоследствие да я достави до И и да проследи пътя на пратката от товаренето до разтоварването, включ. договаряне на условия. Споделя, че поема казуса на по-късен етап, в който вече камионът е задържан на турската граница, а след като са се свързА. с получателите на стоката и е направени опит за освобождаването , на 24.01.2025 г. сутринта е станало ясно, че това не може да се случи и стоката трябва да се върне. Обяснява, че за да се върне камионът от турската в българската страна се е попълнила молба-декларация с помощта на Т Г. Направена е проверка на камиона - скенер и физическа, която се заМаща от шофьора и представлява товаро-разтоварване и обратно товарене на стоката. Казва, че изпращачът А е този, който поставя етикетите на стоката, те нямат задължение за проверка на съответствието. Камионът се е върнал на митницата в М на 27.01.2025 г., като тя през това време е комуникирала със служител на Т. Д.. След разтоварването на камиона собственикът на М-Н се е свързал с нея във вр. претенциите, които имат, а клиентът е потвърдил други. Претендирал е по 200 евро дневно след 24.01.2025 год. и неустойка за отказана заявка на Т Т. На въпроси на адв. Б.-В., представляваща ответника, свидетелката уточнява, че като спедитор нямат достъп до стоката, а товарачите, които са служители на А, са тези, които физически виждат стоката. От последните е претендирала 100 EUR комисионна за митническия брокер Т Г, който е съдействал за освобождаването и връщането на камиона от границата. Твърди, че тази сума е била добавена към неустойката на превозвача и е заМ на М с цел максимална компенсация. Заявява, че в процеса на разрешаване на проблема е съдействала и Г.Т. не са се дезинтересирА. от създалата се ситуация, тъй като носи отговорност за стоката до нейното разтоварване, независимо къде се осъществи то. Съдът, при кредитиране показанията на разпитания по делото свидетел приема, че са еднозначни, безпротиворечиви и не се опровергават от други доказателства по делото, поради което им дава вяра. Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съдът намира, че е предявен иск с правна квА.фикация чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД, във връзка с чл.82 ЗЗД, във връзка с чл.11 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). На основание чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже следните факти и обстоятелства: 1) нА.чие на облигационно правоотношение по вА.дно сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки между страните; 2) че е изправна страна по договора, включително задължението си по чл. 11 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки, да поиска от изпращача необходимите сведения за осъществяване на превоза; 3) настъпването на имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и техния реален размер; 4) причинна връзка между виновното неизпълнение на посоченото задължение и настъпването на вредоносния резултат.; Съдът е указвал на ищеца че не сочи доказателства за посочените погоре обстоятелства под № 3,4. Съдът е указвал на ищеца, че не сочи доказателства, установяващи реалното Мащане на таксата за извършена проверка на КГПП К., на сумата от 96 лв. за извършен превод на документи, на неустойката в размер на 400 лв., както и на сумата от 500 долара или левовата им равностойност в размер на 895 лв. за трудово възнаграждение на водача на товарния автомобил; не сочи доказателства за възникналата невъзможност последният да изпълни сключения договор за превоз между него и Т. Т., както и връзката на невъзможността за изпълнение с принудителното задържане на товарния автомобил. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора за международен превоз на товари точно и добросъвестно, т.е. че е предал необходимите документи за осъществяване на превоза на ищеца, включително че стоките са били снабдени с необходимите етикети. Съдът е указвал на ответника, че не сочи доказателства за горните факти. По делото безспорно се установява, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение по силата на вА.дно сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки между М. и ,Г. Т.. Г.Т. е извършило частично Мащане в размер на 2249,20 лв, равняващи се на 1150 EUR. Представено е Матежно нареждане с реф. № •••••, в което в графа “още пояснения” е посочено “П обещет за прет.загуби”. В молба с вх.н. ••• год. ищецът е заявил, че е получил Мащането, а в открито съдебно заседание, провело се на 17.03.2026 год., обективирано в Протокол ••• год., адв. Б.-В., представляваща ответната страна уточнява, че с въпросното Мащане са погасени част от вредите, без претендираните от ищеца пропуснатите ползи. Независимо от извършеното в хода производство Мащане, според съда Мащането в настоящия случай не може да се приравни на признание на исковете, доколкото същото трябва да е направено ясно и недвусмислено. Признание не може да се изведе и от процесуалното поведение на Г.Т., който оспорва всички претенции на ищеца. Мащането ще се преценява като неизгоден факт за ответника, заедно с всички събрани по делото доказателства, във връзка с основателността на исковете. Спорни по делото остават следните въпроси: НА.це ли е неизпълнение на задължението по договора от страна на ответника да предостави на разположение на превозвача необходимите документи? Настъпили ли са имуществени вреди за ищеца и ако да, какъв е техният реален размер? Има ли пряка причинно-следствена връзка между виновното неизпълнение на посоченото задължение и настъпването на вредоносния резултат? 1/ По отношение на договора: В процесния случай е безспорно, че между страните в производството е възникнало вА.дно облигационно правоотношение - Договор за международен автомобилен превоз на стоки. Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) се прилага, когато мястото на приемане на стоката и мястото на доставяне се намират в две различни държави, като поне една от тях е страна по конвенцията, както е в процесния случай. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България и установената практика, ратифицираните и влезли в сила международни договори се явяват lex specialis и имат предимство пред тези норми от вътрешното право, които им противоречат, а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно националното законодателство - Решение № ••• на Конституционния съд по к.д. ••• ; Определение № •••• г. по к.т.д. •••• на ВКС; Решение № •••• г. по т.дело •••• на ВКС; Решение № ••••• г. по в.гр.д. •••• на СГС. Съгласно Заявка за транспорт № •••• г. “М” ЕООД се явява превозвач, а Г.Т. - изпращач и спедитор. Когато спедитор действа от свое име съгласно чл. 361, ал. 1 от ТЗ, той придобива качеството “изпращач” и носи всички произтичащи от него задължения, включително и възложените му от Конвенцията, когато същата е приложима. 2/ По отношение на неизпълнението от страна на изпращача: За да е нА.це неизпълнение на задължението на изпращача по чл. 11, § 1 от Конвенция CMR, той трябва да не е приложил към товарителницата или да не е предоставил на разположение на превозвача необходимите документи и да не му е дал всички сведения, които са необходими за митническите формалности. - Решение № •••• г. по в.т.д. •••• на Апелативен съд - София. Представения документ от ищеца - Протокол за претърсване на тир, свидетелства за това, че служители и екип на Дирекция за борба с контрабандата и разузнаване на митницата в Одрин и Дирекция •••• - К., в резултат на извършен контрол, са установили, че външната страна на опаковката на стоката е с етикет България, а вътре в опаковката има етикет Т.. Страните спорят относно това дА. етикетите представляват документи и сведения по смисъла на Конвенция CMR. Следва да се има предвид, че макар етикетите да не са „документи“ в тесен смисъл, представляват физически носител на “маркировката” на стоката, която изпълнява функция за индивидуА.зация на товара. Когато те съдържат информация, необходима за преминаване на граница, следва да се квА.фицират като „сведения“ по смисъла на чл. 11 от Конвенцията CMR, което задължава изпращача да предостави на превозвача всички необходими документи и да му даде „всички поискани сведения“ за извършване на митническите формалности. Националното ни законодателство допълнително подкрепя тезата, че етикетът има правнозначим характер, доколкото различни правни актове дефинират и регламентират значението му. В §1, т.2 от ДР на Наредбата за изискванията за етикетиране на нехранителни стоки етикетът се определя като текст, графично или картинно обозначение върху опаковката на стоката или върху самата стока, които са напечатани, написани, маркирани, шаблонирани, щамповани, залепени или прикрепени. Чл. 9, ал. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 4а ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) изискват етикетът задължително да съдържа сведения за производителя, вносителя, вида и характеристиките на стоката. В чл. 4 § 54 от Закона за акцизите и данъчните складове етикетирането е дефинирано като част от процеса по създаване на „краен продукт“, което отново подчертава неговото значение. Настоящият състав приема, че етикетите са едновременно особена маркировка и сведения по смисъла на чл. 6, § 1, б. “Ж” и чл. 11 § 1 от Конвенцията CMR, от което прави извод, че разминаването в информацията върху тях представлява „неточност на маркировката“ и „нередовност на сведенията“. Съгласно чл. 11, § 2 от CMR превозвачът е законово освободен от задължението да проверява дА. предоставените от изпращача документи и сведения са точни и достатъчни, а изпращачът отговаря за всички щети, които са следствие от неточно или недостатъчно предоставяне на същите. - Решение № •••• от 04.06.2025 г. по в.гр.д. •••• на Софийски градски съд. Отговорността на изпращача по чл. 11 от CMR за нередовни сведения е обективна и възниква от самия факт на несъответствието. В допълнение българското законодателство потвърждава, че етикетите са официален носител на задължителни сведения. Разминаването между етикета на външната опаковка („България“) и този на вътрешната („Т.“) представлява именно такава „нередовност“, която може да породи съмнения за произхода на стоката и да доведе до задържане от митническите власти. Задължението на превозвача за проверка на стоката са ограничени и не включват контрол върху съдържанието на опаковките или верността на митническата информация, а единствено проверка на видимото състояние на стоката и нейната опаковка, както и точността на данните в товарителницата относно броя на колетите и тяхната маркировка. Не е длъжен да проверява дА. предоставените от изпращача документи и сведения са точни и достатъчни - Решение № •••• г. по в.гр.д. ••••• на Софийски градски съд; Решение № •••• от 04.06.2025 г. по в.гр.д. •••• на Софийски градски съд. Следователно от превозвача не може да се изисква да отваря опаковките, за да сравнява вътрешни с външни етикети. Протокол за претърсване на ТИР, в който е обективирано, че има разминаване между вътрешни и външни етикети и Решение за обратно връщане - турски митнически документи, са документи, издадени от длъжностни лица в кръга на службата им, са официални по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Съдебната практика последователно приема, че протоколи и официални писма от чуждестранни митнически администрации имат такъв характер - Решение № •••• г. по адм.д. 2197/2024 на Административен съд - Варна; Решение № ••• г. по адм.д. •••• на Върховен административен съд Като официални свидетелстващи документи, протоколът и решението се ползват с обвързваща материална доказателствена сила и българският съд е длъжен да приеме за доказани фактите, удостоверени в тях – а именно, че е извършена проверка, констатирано е разминаване в етикетите и на това основание е разпоредено връщане на камиона. Решението за обратно връщане е административен акт със задължителен характер за превозвача и гражданските последици от такъв чуждестранен акт се зачитат в България съгласно чл. 124 от Кодекса на международното частно право (КМЧП). Следователно, твърдението на насрещната страна, че не е представено доказателство за връщане на товарния автомобил поради грешка в етикетите, е неоснователно, тъй като Протокол за претърсване на ТИР и Решение за обратно връщане представляват пълно и официално доказателство за тези факти. 3/ По отношение на вредите и причинно-следствената връзка: Съгласно чл. 79, ал.1, пр.2, вр. чл. 82 ЗЗД неизправната страна по сключен договор носи отговорност само за вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В исковата молба са претендирани имуществени вреди: 1) претърпени вреди: такси за проверка на стоката на ГКПП К. - 8 000 турски лири (392, 86 лв), равняващи се на 200,87 EUR; превод на предоставените документи за извършената проверка - 96 лв, равняващи се на 49,08 EUR, начислена неустойка - 400 лв., равняваща се на 204,52 EUR; заМащане на командировъчни на шофьора - 895 лв, равняващи се на 457,61 EUR; и 2) пропуснати ползи: в размер на 1100 EUR, вследствие от това, че не е извършил обратен курс от Т., съгл. Заявка - Договор с №•••• от 21.01.2025 год. между ищеца и “Т Т” ООД за извършване на международен превоз на товари с дата на натоварване 24.01.2025 год. от S.Т. и адрес на разтоварване М на дата 27.01.2025 год. Основен елемент от фактическия състав на гражданската отговорност е нА.чието на пряка и непосредствена причинна връзка между виновното поведение и настъпилата вреда - чл. 82 ЗЗД. Съдът приема, че понятията „пряка и непосредствена последица“ не са легално дефинирани, но правната доктрина и съдебната практика (включително на ВКС) ги тълкуват като вреди, които по време и място следват противоправния резултат и обосновават причинната връзка. - Решение № 73 от 27.07.2010 год. по т.д. ••••, I отд. на ТК на ВКС; Решение № •••• год. по т.д. № •••••, I отд. на ТК на ВКС . Конвенцията CMR също изисква разноските и щетите да са понесени вследствие на неточността на данните. а/ Сумата от 8 000 турски лири (392,86 лв), равняващи се на 200,87 EUR, представляваща такси за проверка на стоката на ГКПП К.: Представената фактура със сериен № 000328, издадена от С.С. К. СТТИЯК, с основание услуга “Такса за носене/пренасяне” е с дата на издаване 01.10.2024 год., което предхожда с 3+ месеца спорното процесно задържане на товарен автомобил ••••. Същата не може да удостоверява разход, който е последица от събитие, настъпило по-късно (задържането на камиона през януари 2025 г.). Въпреки последното, необходимостта от Мащане на таксата, размерът и самото Мащане се доказват посредством показанията на свидетелката Г. А.. В гражданския процес оценката на свидетелските показания се извършва по правилото на чл. 172 от ГПК – при съобразяване на всички данни по делото и с оглед на възможната заинтересованост на свидетеля. От показанията се извежда, че за услугата носене и пренасяне е било извършено действително Мащане от ищеца в размер на 8000 турски лири. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката - Г. А., доведена от ответника и разпитана в хода на откритото съдебно заседание, провело се на 17.03.2026 г. и обективирано в Протокол № ••• г. Тя е представила изключително пълно и подробно фактическата обстановка и е показала, че действително е запозната със случилото се на границата, както и е взела участие в процеса при задържането до освобождаването и връщането на товарния автомобил. Г-жа А. е посочила, че превозвачът е заМл 8 000 турски лири за товароразтоварване. От друга страна, търговската практика сочи, че когато турска митница издаде разпореждане за физическо преглеждане на автомобил, то митничарите и шофьорът нямат право и задължение да извършват носене и разнасяне, а се използват услугите на лицензирана за пункта кооперация - частен оператор, извършващ тази дейност. Доколкото имаме данни за извършена проверка, установено нарушение и Решение за обратно връщане на товарния автомобил от 24.01.2025 г., то става ясно, че стоката е била физически проверена и се е начислила такава такса. Поради изложеното, настоящият състав приема, че е било нА.це реално извършено Мащане от страна на “М” ЕООД на сумата от 8000 турски лири (392,86 лв.), равняващи се на 200,87 EUR - такси за проверка на стоката на ГКПП К.. Същите представляват претърпяна загуба, която следва да бъде възстановена от спедитора на превозвача, доколкото той носи икономическата тежест в качеството му на изпращач/организатор на превоза и няма данни за изрична клауза в Договора между страните, която да сочи за обратното. С оглед на направеното Мащане в хода на делото, се приема, че вземането е погасено и на това основание искът следва да се отхвърли. Сторена е претенция за заМащане на законна лихва от датата на исковата молба до Мащането, същата е основателна. Лихва се дължи върху сумата от 200,87 EUR от входиране на исковата молба - 28.03.2025 год. до погасяване на дълга - 11.06.2025 год. Същата възлиза в размер на 5,49 EUR. б. Сумата от 96 лв., равняваща се на 49,08 EUR, представляваща цена за извършен превод на предоставените от ГКПП К. документи за проверка: Претенцията е основателна. За претендираното обезщетение за претърпяна загуба в размер на 96 лв. или 49,08 EUR, представляваща цена за превод на предоставените от ГКПП К. документи за извършена проверка, е представена издадена Фактура № •••• год. -доставчик М.. Видно от преводите на документите същите са преведени именно от М.. С оглед на направеното Мащане в хода на делото, се приема, че вземането е погасено и на това основание искът следва да се отхвърли. Сторена е претенция за заМащане на законна лихва от датата на исковата молба до Мащането, същата е основателна. Лихва се дължи върху сумата от 49,08 EUR от входиране на исковата молба - 28.03.2025 год. до погасяване на дълга - 11.06.2025 год. Същата възлиза в размер на 1,34 EUR. в. Сумата от 500 долара или левова равностойност от 895 лв, равняваща се на 429,14 EUR, представляваща командировъчни : Изслушана и приета е съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице М. М.. Съгласно депозираното заключение, в което е отговорено на поставените задачите, се приема, че: 1. На 28.06.2024 между “М” ЕООД и И. Х. е сключен Трудов договор № •••• год. Съгласно фиш за заМ на м.01.2025, начисленото му брутно трудово възнаграждение е 802, 85 лв. Със Заповед № ••••• г. на осн. НСКСЧ, управителят командирова работника до Т., със задача международен транспорт за периода 21.01 - 31.01.2025 год., определя дневни пари по 50 долара за престоя в Т., посочва автомобила, с който ще се извърши транспорта •••• и ремарке ••••, както и определя, че всички разходи по пътуването са за сметка на фирмата. В т. 1.4 от Заключителната част на Експертизата се посочва, че съгласно чл. 15, ал. 1 от НСКСЧ - за покриване на разходите на командированите лица в чужбина се изМащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгл. Приложение № 2, като се допуска и изМащане в друга валута в нейната равностойност. Размерът на дневните пари за командированите лица в Т., съгл. Приложение №2 е 39,00 EUR. Чл. 17, ал. 1 предвижда възможността ръководителите на предприятия да определят и различни размери, но без да превишават двойния размер на норМвно определеното. 2. Със Заповед № ••••• г. определените дневни пари за командировка на И. Х. до Т. от Управителя на “М” ЕООД, по 50 долара на ден, за периода 21.01.2025 г. - 31.01.2025 г., възлизат в общ размер на 550 долара, с левова равностойност 1035,03 лв. Съгласно Разходен касов орде𠹕••• г. изМта сума е 1035,03 лв. за 11 дневния период на командировката. Съдебната експертиза е изготвена в рамките на професионалните знания на вещото лице, не е оспорена от страните, приета е по делото и се подкрепя от събраните по делото доказателства. С оглед направената по чл. 202 ГПК преценка, същата следва да бъде кредитирана като компетентно, обективно и безпристрастно изготвена. Ищецът сочи, че по заявката на ответника стоката трябвало да бъде натоварена на 21.01.2025 г. и разтоварена на 23.01.2025 г., като принудителното задържане на товара на Турската граница е продължило до 24.01.2025 г., като в крайна сметка товарният автомобил бил задължен да се върне на митницата в М където бил задържан принудително още пет дни, т.е. от 27.01.2025 г. до 31.01.2025 г. Претенцията към ищеца е за заМащане на дневни пари на водача на товарния автомобил в размер на 50 щатски долара на ден за периода от 21.01.2025 г. до 31.01.2025 г. или общо 500 щатски долара (с левова равностойност от 895 лв.), т.е. обезщетението обхваща 10 дена. За периода 21.01. – 23.01.2025 г.: Искът в тази част е неоснователен. Според сключения договор и заявката, това е нормалният срок за изпълнение на превоза (натоварване на 21.01 и разтоварване на 23.01). ЗаМащането на трудово възнаграждение и дневни командировъчни за този период представлява нормален оперативен разход на превозвача. Тези разходи се калкулират в самото навло. Ищецът е щял да направи тези разходи дори и при изпълнение на договора от страна на изпращача. Следователно, за тези дни няма вреда, тъй като няма извънредно намаляване на патримониума. За периода 24.01. – 31.01.2025 г.: Искът в тази част е основателен. Задържането на камиона след 23.01.2025 г. на ГКПП К. и впоследствие на митницата в М (до 31.01.2025 г.) е пряка последица от несъответствието в етикетите, за което отговаря ответникът по чл. 11 от CMR. Командировъчните (дневните пари), изМатени за тези допълнителни 8 дни, представляват реална имуществена вреда (претърпяна загуба) по смисъла на чл. 82 ЗЗД. Според съдът искът е основателен за 8 дена, за периода 24-31.01.2025 включително, за сумата от 400 щатски долара (по 50 щатски долара на ден) = 752,75 лева /384,88 евро. С оглед на направеното Мащане в хода на делото, се приема, че вземането в този размер е погасено и на това основание искът следва да се отхвърли. А за горницата над 384,88 евро до 429,14 евро иска като неоснователен следва да се отхвърли. Сторена е претенция за заМащане на законна лихва от датата на исковата молба до Мащането, същата е основателна. Лихва се дължи върху сумата от 384,88 евро от входиране на исковата молба - 28.03.2025 год. до погасяване на дълга - 11.06.2025 год. Същата възлиза в размер на 10.52 евро. г. Сумата от 400 лв, равняваща се на 204,52 EUR, представляваща неустойка по Договор за превоз между “М” ЕООД и “Т Т” ЕООД, както и сумата от 2151,41 лв., равняващи се на 1100 EUR, представляващи пропуснати ползи по Договор за превоз № •••• от 21.01.2025 г., сключен с “Т Т” ЕООД: Искът за вреда под формата на пропусната полза възнаграждение 1100 EUR: В чл. 7, § 1 CMR използваният израз всички щети (all demages) се тълкува като обхващащ както претърпените загуби, така и пропуснатите ползи. Последните са вреда от неизпълнение на задължение, вследствие на което кредитора пропуска да увеличи имуществото си, въпреки че е имало такава възможност. Тя не се предполага, претенцията не може да почива на логическо допускани или обикновена вероятност за печалба, а трябва да бъде доказана със сигурност. - ТР № •••• г. по т.д. 3/2012, ОСГТК на ВКС. Пропуснатата полза от неизпълнен втори договор за превоз представлява подлежаща на обезщетение вреда, но нейното присъждане е обвързано с изпълнението на строги кумулативни предпоставки, свързани с доказването на сигурността на вредата, причинната връзка и нейната предвидимост. Тъй като Конвенцията CMR не урежда детайлно пропуснатата полза, субсидиарно се прилагат правилата на българското законодателство. За да бъде обезщетена пропуснатата полза от неизпълнения втори договор, превозвачът трябва да докаже кумулативното нА.чие на следните предпоставки: Противоправно поведение, вследствие на което е настъпила вреда; Сигурност и предвидимост на вредата; Причинно-следствена връзка между неизпълнението и вредата; Реално настъпила вреда; Положени усилия за реА.зиране на договорното задължение и избягване настъпването на вредите. Според съда по делото се установи че между “М” ЕООД и “Т Т” ЕООД е бил сключен договор за превоз по Заявка № ••••• г. с дати на натоварване: 24.01.2025 г. и разтоварване: 27.01.2025 г., за същия е представена заявка, а изложеното от ищеца се подкрепя от показанията на разпитания на страната на ответника свидетел, който неколкократно споменава друг участник в комуникацията при проблема на границата - “Д.-Т Т”. Видно от заявката лице за контакт на “Т Т” ЕООД е именно Д. Х.. От заявката се установява, че цената за превоза е 1100 евро, а датата на товарене е 24.01.2025 г. S, дата на разтоварване е 27.01.2025 г. М, автомобил П., регистрационнен номер •••••, шофьор И. Х.. По делото се установи, че именно това е автомобила с който се е осъществявал превоза на стоки по договора между страните по делото, и това е шофьорът. Според съдът е за М ЕООД е съществувало сигурност за увеличаване на имуществото със сума в размер на 1100 евро, ако длъжникът Г.Т. ЕООС беше изпълнил точно задължението си. При точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено и присъждайки обезщетението ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване - да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника. Следователно е нА.це пропусната полза. По отношение на размера на обезщетението и причинно-следствената връзка между неизпълнението и вредата: Според съдът въпреки, че основната причина за вредата е поведението на изпращача (погрешни етикети на стоката, която е изпратил, което е довело до задържане на камиона на турската граница, връщането му и престоя му на митницата в М съответно недостигане до крайна дестинация в Т. и товарене на стоката изпратена от “Т Т” и разтоварването и в гр. М), ищецът не е положил грижата на добър търговец да избегне поне част от вредите (същия не е положил достатъчно усилия въпреки задържания автоможил да изпълни на поетата заявка към третото дружество, съответно не е успял да организира работата си по такъв начин че да я изпълни, въпреки поведението на Г.Т.). Не може са се приеме, че във всички случаи и без оглед на останА.те обстоятелства по делото вредите винаги ще се равняват на печалбата за целия исков период, тъй като това би означавало да се поощри поведение на кредитор, който, вместо да вземе надлежни мерки за защита на интересите си, бездейства. В този смисъл е и Решение № •••• г. по т.д. № •••• г., ВКС, II т.о. Стандартът за грижа на добрия търговец изисква от превозвача да предприеме разумни стъпки за ограничаване на вредите, включително да използва нА.чен алтернативен ресурс за изпълнение на последващ договор. За да бъде ангажирана отговорността на ответника за целия размер на претендираните пропуснати ползи, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване не само нА.чието на вА.дно правоотношение с третото лице и сигурност на реА.зиране на дохода, но и че е действал с дължимата в търговския оборот грижа за ограничаване на настъпването на вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 302 от ТЗ, ищецът, в качеството си на професионА.ст в сферата на спедицията и транспорта, е длъжен да полага грижата на добрия търговец. Този правен стандарт изисква специфична степен на организираност, оперативност и активност, надхвърлящи грижата на добрия стопанин в гражданското право. Страните имат строго профилирано качество в транспортния сектор – ищецът е търговец, осъществяващ извършва международни и вътрешни превози на товари (превозвач), а ответникът е доставчик на транспортни и логистични услуги. Това обстоятелство очертава ясно границите на техния обичаен търговски риск. В тежест на превозвача (ищеца) е да управлява ефективно своите превозни средства. Доставчикът на логистични услуги (ответникът) носи отговорност за точното възлагане и обезпечаване на конкретно договорения с него курс. От една страна, логично е ответникът да знае от опита си на пазара за съществуващата пазарна практика превозвачите да търсят свързани превози не създава за него задължение да предвижда или да гарантира изпълнението на тези чужди договори (именно това е предвидимостта на вредата). От друга страна, рискът от т.нар. „празен курс“ или от пропадане на следващ ангажимент, поет от превозвача към трети лица, е типичен риск за дейността на превозвача. В конкретния казус, след като превозът по първия договор (М – И) се е провА.л, за ищеца е възникнало непосредственото задължение по чл. 83, ал. 2 от ЗЗД да положи дължимата грижа, за да избегне или ограничи вредите от последващото неизпълнение към третото дружество. Професионалният характер на дейността на ищеца предполага поддържането на оперативна готовност за реакция при логистични усложнения, включително чрез други транспортни средства или услуги на друг спедитор/превозвач. Пасивното поведение на търговеца и бездействието му по отношение на търсенето на алтернативен превоз с цел осигуряване втория курс, съставлява проява на лошо стопанисване на собствената му търговска дейност. Нещо повече, в рамките на динамичния транспортен пазар, добър търговец би могъл да превъзложи изпълнението на втория превоз на подпревозвач, за да запази търговските си отношения с третото лице и да реА.зира уговорената търговска печалба (макар и в намален размер). На основание императивната правна норма чл. 83, ал. 2 от ЗЗД, длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които ищецът би могъл да избегне, като положи грижата на добър търговец. Съдът счита че предвид поведението на ищеца - ответникът отговаря не за цялата сума на вредата 1100,00 евро, а за половината - 550,00 евро. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че искът е основателен за сумата - 550,00 евро, а иска за остатъка над 550,00 до 1100,00 евро, следва да се отхвърли. Сторена е претенция за заМащане на законна лихва от датата на исковата молба до Мащането, същата е основателна. Лихва се дължи върху сумата от 550,00 евро от входиране на исковата молба - 28.03.2025 год. до погасяване на дълга - 11.06.2025 год. Същата възлиза в размер на 15.04 евро. Искът за вреда под формата на М неустойка: На първо място, съгласно трайната съдебна практика, претърпяната загуба представлява реално, ефективна негативна промяна - намаляване имущественото състояние на увреденото лице - Решение № •••• по т.д. № ••••, ВКС I т.о. Вредата се счита за настъпила не в момента, в който възниква задължението за Мащане (пасив в патримониума), а в момента на фактическото изпълнение на това задължение, когато активите на лицето реално намаляват. Липсват доказателства за Мащане на тази сума от ищеца към “Т Т” ЕООД. Присъждането на обезщетение за вреда, която все още не е настъпила реално в патримониума на ищеца (т.е. неустойката не е М), би довело до неоснователно обогатяване, тъй като вредата се явява само хипотетична. Разпоредбата на чл. 309а, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) също подкрепя този извод, като позволява на кредитора да търси обезщетение за „действително претърпените вреди“, което препраща към концепцията за реално настъпила загуба. Поради обстоятелството, че не са нА.це доказателства за ангажиране на отговорността на „М“ ЕООД и извършено Мащане на неустойката към “Т Т” ЕООД, то претендираната сума се явява недоказана. На второ място, дори да бе доказано, че е М неустойка в посочения от ищеца размер, то е неясно по какъв начин е формиран размер на неустойката, тъй като съгласно договора неустойката е в размер на 150,00 евро за всяко започнато денонощие. На трето място, дори вредата да се доказва по основание и размер, то прилагайки императивната правна норма чл. 83, ал. 2 от ЗЗД, съдът счита че предвид поведението на ищеца (неполагане на грижа на добрия търговец за избягване част от вредите) - ответникът отговаря не за цялата сума на вредата 204,52 евро, а за 102,26 евро. 4/ По отношение на разноските: С оглед изхода на делото, право на разноски имат и двете страни. Ищецът е представил списък с разноски - претендира адв.възнаграждение 600,00 евро, депозит вещо лице 154 евро, 89,06 евро държавна такса. Дължат му се разноски съобразно уважената част от иска. На ответникът претендира 460,16 евро адвокатско възнаграждение, се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска. На третото лице помагач не се дължат разноски - чл. 78, ал. 10 ГПК.