Решение № 2398 от 17.4.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 10881/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С решение № 20040604 от 07.06.2022 г., постановено по гр.д. № 37636/2019 г. по описа на 167 състав е признато за установено на основание чл. 108 от ЗС по отношение на „Деливъри Тайм“ ЕООД, че Българската академия на науките е собственик по силата на чл. 10, ал. 2 ЗБАН на недвижим имот с идентификатор 68134.4083.26 по одобрена кадастрална карта и регистър със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, идентичен с поземлен имот пл. № 2999, нанесен в кадастрален лист № 603, по кадастрален план на гр. София, изработен през 1975 г. и поддържан до влизане в сила на КККР квартал 1, находящ се в гр. София, обл. София, адм. район „Младост“, ж.к. „Младост 1А“, местност „Новия кър“ с площ от 300 кв.м., представляващ част от имот със стар пл. № 3847 по плана на гр. София, м. „Напоително поле“ 1939, попадащ в границите на научния комплекс 2 на БАН-8 км. бул. „Цариградско шосе“ № 72, при съседи: на североизток – имот с идентификатор 68134.4083.606; на северозапад – имот с идентификатор 68134.4083.6147; на югозапад – имот с идентификатор 68134.4083.113 и на югоизток – имот с идентификатор 68134.4083.606, като е осъдено „Деливъри Тайм“ ЕООД, да предаде на Българската академия на науките, владението върху описания по - горе имот. Със същото решение е признато за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на С. Й. М., и „Лини Пропърти“ ООД, че Българската академия на науките е собственик по силата на чл. 10, ал. 2 ЗБАН на недвижим имот с идентификатор 68134.4083.26 по одобрена кадастрална карта и регистър със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, идентичен с поземлен имот пл. № 2999, нанесен в кадастрален лист № 603, по кадастрален план на гр. София, изработен през 1975 г. и поддържан до влизане в сила на КККР квартал 1, находящ се в гр. София, обл. София, адм. район „Младост“, ж.к. „Младост 1А“, местност „Новия кър“ с площ от 300 кв.м., представляващ част от имот със стар пл. № 3847 по плана на гр. София, м. „Напоително поле“ 1939, попадащ в границите на научния комплекс 2 на БАН-8 км. бул. „Цариградско шосе“ № 72, при съседи: на североизток – имот с идентификатор 68134.4083.606; на северозапад – имот с идентификатор 68134.4083.6147; на югозапад – имот с идентификатор 68134.4083.113 и на югоизток – имот с идентификатор 68134.4083.606. Решението е постановено при участието на привлечени от ответника „Деливъри Тайм“ ЕООД трети лица-помагачи „БАНКА ДСК“ ЕАД, Национална агенция по приходите и ЧСИ М. И. Б.. Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззиивна жалба от ответника С. Й. М., в която се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Счита за незаконосъобразен решаващият фактически извод на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства се установява, че в обективната действителност са се осъществили всички правопораждащи предявеното спорно материално право юридически факти, включени в хипотезата на правната норма на чл. 10, ал. 2 ЗБАН. На първо място, липсвало решение на Народното събрание за предоставяне на БАН на правото на собственост или на правото на управление върху процесния имот. На следващо място, процесният имот никога не е бил държавна собственост – не е бил отчуждаван в полза на държавата и не е бил завземан от нея, вкл. по надлежен нормативен ред. Твърди, че процесният имот запазил своя земеделски характер към момента на включването му в блок на ТКЗС, като в последствие чрез надлежно проведена процедура по ЗСПЗЗ бил възстановен на наследниците на Й.М.С.. Като е приел обратното, съдът е тълкувал превратно събраните по делото доказателства и е приложил неправилно материалния закон. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявения срещу нея иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски. В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК жалбоподателят „Деливъри Тайм“ ЕООД, излага съображения за неправилност на решението на първоинстанционния съд. Твърди, че не е налице правоприемство по отношение на процесния недвижим имот между БАН и Българо- немски земеделски изследователски институт. Ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че собствеността върху процесния имот е придобит от него. От събраните по делото доказателства не се установявало, че са реализирани предпоставките за прилагане на нормата на чл. 10, ал. 2 ЗБАН, а именно – имотът да е бил предоставен за стопанисване от БАН при влизането в сила на ЗБАН. Поддържа, че извършената с протокол от 10.04.1959 г. замяна не означава придобиване право на собственост върху имота от страна на БАН. Твърди, че спорният имот никога не е бил държавен, а е бил внесе в ТКЗС и е успешно реституиран. Неправилни били и изводите на СРС относно неоснователност на възражението на ответника за придобивна давност. По изложените съображения, моли за отмяна на постановеното решение и отхвърляне в цялост на претенцията на ищеца. Претендират се разноски. По делото е постъпила и въззивна жалба от третото лице-помагач – Национална агенция за приходите /НАП/. В жалбата се излагат оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Твърди се, че първоинстанционният съд не е преценил правилно събрания доказателствен материал, не е съобразил нормативната уредба и неправилно е осъществил субсумирането на установената фактическа обстановка под приложимите правни норми. На първо място, съдът неправилно е приел, че е осъществен фактическия състав на чл. 10, ал. 2 ЗБАН, доколкото няма данни процесният недвижим имот да е одържавяван по 10, ал. 2 ЗСПЗЗ, както и за процесния имот няма издаден акт за държавна собственост, в който изрично да е записано, че конкретният имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие. На второ място, съдът неправилно е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за земеделска реституция, а именно – съдът не е взел предвид обстоятелството, че ЗСПЗЗ е обнародван преди обнародване на ЗБАН, поради което чл. 10, ал. 2 ЗБАН не е действала към този момент и претенцията за придобиване право на собственост ex lege по силата на закона е неоснователна. Отделно от това, преди окончателното възстановяване на собствеността на наследниците на Й.М.С. с издаване на решение по чл. 10, ал. 2 ЗСПЗЗ, ищецът БАН не би могъл да придобие по давност процесната земя, независимо от това дали е добросъвестен или недобросъвестен владелец. От доказателствата по делото не се установявало, че ищецът владее процесния имот в посочения в исковата молба период с намерението да го свои. Върху процесния имот няма реализирано строително мероприятие от БАН. Предвид изложеното моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират се разноски. Третото лице-помагач „Банка ДСК“ АД изразява становище, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано поради противоречие със закона, събраните по делото доказателствени материали и допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че БАН е собственик на процесния имот, като е дал вяра основно на доказателствата, представени от БАН – писмени и устни, а е пренебрегнал установеното от експертизата, както и свидетелските показания, представени от страна на ответниците. Отделно, счита, че ответниците са успели да докажат, че имотът се владее от тях, считано от 2000 до настоящия момент. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените от БАН искове да бъдат отхвърлени. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на въззивните жалби от Българската академия на науките. Излагат се съображения, че обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено при спазване на процесуалния и материалния закон, съответстващо изцяло на действителното правно положение. Поддържа се, че първоинстанционният съд е постановил законосъобразно, правилно и обосновано решение, като е разгледал и обсъдил всички относими доказателства. Моли се съдът да потвърди обжалваното решение и да отхвърли въззивните жалби. Ответникът „Лини пропърти“ ООД и третото лице-помагач М. И. Б. не изразяват становище по спора. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа страна: С Указ № 128/29.12.1941 г. /ДВ бр. 5/10.01.1942 г./ на цар Борис III са отчуждени частни недвижими имоти в землището на Столична голяма община и Горубленска община за изграждане на опитно поле за нуждите на Българо-немския институт за земеделски изследвания, с граници по плана на гр. София от 1939 г. Видно от представения списък на имотите, които се отчуждават за опитно поле и за застрояване на постройки на Българо-немски институт за земеделски изследвания, сред отчуждените имоти е парцел пл. № 3847, записан под № 5 като нива в землището на с. Дървеница, собственост на С.С.А. (л.37 от първоинстанционното дело). Отчуждаването е извършено по извънредния способ, предвиден в ЗОНИДОП-1885 г. (отм. -1948 г.) – съгласно чл. 54 и сл. от закона – отчуждаване „Когато има спешность за завладявание земи“ – спешността е прогласена в процесния царски указ, който изрично се позовава на чл. 54 от Закона. С Постановление на Министерски съвет от 15.11.1944 г. /обн. ДВ, бр. 260 от 23.11.1944 г./ Българо-немският институт за земеделски изследвания е закрит, а земята, заедно със земеделските оръдия, машини, библиотека, мебели и покъщина, апаратура и други инвентарни предмети и материали се предават на Централния земеделско- изследователски институт в София (ЦЗИИ). С Постановление на министерски съвет № 73/08.03.1955 г. към БАН е създадено „Отделение за селскостопански науки“, което обединява различни институти в това число и Централния земеделско-изследователски институт заедно с част от сградата и опитните му полета. В т. 2 на ПМС № 73/08.03.1955 г. изрично е записано, че посочените институти и опитни полета на Министерство на земеделието се прехвърлят към БАН, заедно с всичките им сгради, земи, имущества, инвентар, библиотеки, щат, бюджет и др. Приложен е списък- извлечение от балансовите сметки на Централния земеделско-изследователски институт – София към 28.02.1955 г. Видно от протокол от 10.04.1959 г. на основание чл. 15 ПДИ е извършена замяна, както следва: БАН е предала на Института по хидрология и метеорология при ХМС терен от 37, 8 дка, намиращ се в западната част на терена, отреден за изграждане на комплекса „ФИ с АНЕБ“ при граници: на запад, север и юг – имоти на Института по хидрология и метеорология, на изток – комплекса на БАН „ФИ с АНЕБ“, а Институтът по хидрология и метеорология при ХМС е предал на БАН терен от 37, 8 дка, намиращ се непосредствено до южната граница на комплекса „ФИ с АНЕБ“ при следните граници: на изток, север и запад - комплекса на БАН „ФИ с АНЕБ“, на юг – обединено ТКЗС. С разпореждане № 1837/9.11.1959 г. за отчуждаване на имоти за нуждите на Атомната научноекспериментална база и Физически институт МС на НРБ било разпоредено отчуждаването на 154 дка ниви за нуждите на БАН, при граници: на североизток -шосето София – Пловдив, на северозапад – съществуваща граница на АНЕБ, на югозапад – земи на ТКЗС и на югоизток – Дървенишко шосе. По делото е представен протокол от 29.03.1954 г. по гр. д. № 5962/1954 г. на Софийски народен съд, IV район, III участък, за съдебна делба на наследството, оставено от С.С.А., бивш жител на с. Дървеница – София, починал на 04.08.1942 г. В дял четвърти, т. 2 от протокола е отразено, че на Й.М.С. се дава и той приема имот, находящ се в землището на с. Дървеница – София, а именно: нива в местността „Крайната“ от 1.300 кв.м. при съседи: опитно поле, С.Д., Т.М. и Г.М.С.. Със заявление-декларация, подадено от Й.М.С. до председателя на ТКЗС, последният е поискал да бъде представен пред общото събрание на ТКЗС и да бъде приет за член на стопанство, при което щял да внесе цялата обработваема от домакинството му земя, в т.ч. нива в местността „Крайните“, с площ 1, 3 дка, при граници: опитно поле, С.Д., Т.М. и Г.М.С. (съгласно представената опис-декларация). От удостоверение за наследници, изх. № СОА-19-УГ-867/15.11.2019 г., издадено от СО, район „Студентски“ се установява, че Й.М.С. е починал на 10.08.1989 г. и оставил за наследници по закон З.Б.С. – съпруга (починала на 10.11.2014 г.), М.Й.М. – син (починал на 22.09.1999 г.) и С. Й. М. – дъщеря. С решение № 1229/52 от 29.08.1994 г. на Поземлена комисия – Студентска, е възстановено правото на собственост на наследниците на Й.М.С. в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на следния имот: нива, от 0, 874 кв.м., I категория, находящ се в строителните граници на гр. София, в м. „Крайните“, имот № 3847 от кадастралния план, изработен 1939 г., при граници /съседи/: опитно поле, С.Д., Т.М., Г.М.С.. Със същото е отказано да се възстанови правото на собственост в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на следния имот: нива от 0, 426 кв.м., I категория, находящ се в строителните граници на гр. София, в м. „Крайните“, част от имот № 3847 от кадастралния план, изработен 1939 г., при граници /съседи/: опитно поле, С.Д., Т.М., Г.М.С., поради чл. 10б ЗСПЗЗ. С решение от 19.01.2000 г., постановено по гр.д. № 4364/1999 г. по описа на СРС, 39 състав, е отменено решение №1229/52 от 29.06.1994 г. на ПК „Студентска“, в частта, с която на наследниците на Й.М.С. е отказано възстановяване на правото на собственост върху нива, находящ се в землището на Дървеница-София, м. „Крайните“, част от пл. № 3847 по кадастралния план, изработен 1939 г., при граници /съседи/: опитно поле, С.Д., Т.М., Г.М.С., с площ 300 кв.м., и е възстановено правото на собственост в полза на наследниците на Й.М.С. върху описания имот в стари /възстановими на терена/ реални граници съгласно кадастралния план от 1939 г. Видно от решение № 2713/52 от 28.03.2000 г. за възстановяване на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, е възстановено правото на собственост наследниците на Й.М.С. във възстановими стари реални граници на следния имот: нива от 300 кв.м., I категория, находящ се в строителните граници на гр. София, в м. „Новия кър“ -Крайните“, част от имот № 3847 от кадастралния план, изработен 1939 г., при граници /съседи/: опитно поле, С.Д., Т.М., Г.М.С.. От нотариален акт за собственост на недвижим имот по ЗСПЗЗ № 64, том II, дело № 297/1993 г., се установява, че З.Б.С., М.Й.М. и С. Й. М. са признати за собственици по наследство всеки на 1/3 ид.ч. от следния недвижим имот, възстановен с влязло в законна сила решение № 1229/52 от 29.08.1994 г. на ПК в гр. София, общ. Студентска, а именно: неурегулирано дворно място /бивша нива/ от 874 кв.м., представляващ имот с пл. № 1578, нанесен в кадастрален лист № 603 по действуващия кадастрален план на м. „Южна градска територия – II-ра част“, гр. София-Дървеница, бивша реална част от имот с пл. № 3847 от кадастралния план на гр. София, изработен през 1939 г., при съседи: опитно поле, С.Д., Т.М., Г.М.С.. От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 185, том VI, рег. № 10865, нот. дело № 1027/2001 г., се установява, че на 21.12.2001 г. З.Б.С. е дарила на дъщеря си С. Й. М. притежаваните от нея 2/3 ид.ч. от следния съсобствен между двете недвижим имот, а именно: незастроен урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. София, Столична община, район „Младост“, ж.к. „Младост 1а“, м. „Новия кър“, целият с площ от 300 кв.м., представляващ имот пл. № 2999 в квартал I, поземлена комисия: опитно поле, С.Д., Т.М., Г.М.С.. От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 193, том I, рег. № 2691, дело № 185/2007 г., се установява, че на 08.08.2007 г. С. Й. М. е продала на „Лини Пропърти“ ООД следния свой собствен недвижим имот, а именно: урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. София, Столична община, район „Младост“, ж.к. „Младост 1а“, целият с площ от 300 кв.м., съставляващ имот пл. № 2999 в квартал I, по плана на гр. София, ж.к. „Младост 1а“, при съседи: УПИ III-1578, 1579; УПИ XV-2309, 3839, 3419, 2952. От нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот на основание чл. 10, ал. 2 от ЗБАН, правоприемство и приращение по смисъла на чл. 92 ЗС № 1, том I, рег. № 297, дело № 19 от 2008 г., се установява, че Българската академия на науките е била призната за собственик на основание чл. 10, ал. 2 от ЗБАН на следните недвижими имоти, находящи се в район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 72, представляващ научен комплекс от физически институти на БАН с атомно-научна експериментална база (АНЕБ), а именно: ДВУЕТАЖНА СГРАДА – в комплекс „Физически институти с АНЕБ“, със застроена площ 2210 кв.м.; масивна пететажна сграда – в комплекс „Физически институти с АНЕБ“, със застроена площ 1250 кв.м. и застроен обем 22030 куб.м.; ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА – в комплекс „Физически институти с АНЕБ“, със застроена площ 592 кв.м. и застроен обем 3790 куб.м.; ПЕТЕТАЖНА СГРАДА – в комплекс „Физически институти с АНЕБ“, със застроена площ 8165 кв.м. и застроен обем 39353 куб.м.; ДВУЕТАЖНА СГРАДА – в комплекс „Физически институти с АНЕБ“, със застроена площ 1227 кв.м. и застроен обем 2825 куб.м.; ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА - в комплекс „Физически институти с АНЕБ“, със застроена площ 192 кв.м. и застроен обем 612 куб.м.; СГРАДА – в комплекс „Физически институти с АНЕБ“, със застроена площ 64 кв.м. и застроен обем 534 куб.м.; ДВУЕТАЖНА СГРАДА – в комплекс „Физически институти с АНЕБ“, със застроена площ 812 кв.м. и застроен обем 2639 куб.м.; ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА – в комплекс „Физически институти с АНЕБ“, със застроена площ 33 кв.м. и застроен обем 179 куб.м.; ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА – трансформаторна, в комплекс „Физически институти с АНЕБ“, със застроена площ 33 кв.м. и застроен обем 179 куб.м.; ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА – трансформаторна, в комплекс „Физически институти с АНЕБ“, със застроена площ 162 кв.м. и застроен обем 720 куб.м.; ТРИЕТАЖНА СГРАДА – в комплекс „Физически институти с АНЕБ“, със застроена площ 1625 кв.м. и застроен обем 5715 куб.м.; ДВУЕТАЖНА СГРАДА – в комплекс „Физически институти с АНЕБ“, със застроена площ 1617 кв.м. и застроен обем 8572 куб.м.; ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА – в комплекс „Физически институти с АНЕБ“, със застроена площ 780 кв.м.; ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА – в комплекс „Физически институти с АНЕБ“, със застроена площ 1600 кв.м. и застроен обем 9400 куб.м.; ДВУЕТАЖНА СГРАДА – в комплекс „Физически институти с АНЕБ“, със застроена площ 2658 кв.м. и застроен обем 6900 куб.м., заедно с ДВОРНОТО МЯСТО, в което са построени, находящо се в гр. София, Столична община, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 72, съставляващо поземлен имот с пл. № 131 от цифровия кадастър на гр. София, планоснимачен район „Южна градска територия втора част (I-72)“; част от имота с графична площ 279 783 кв.м. попада в кадастрални листове 578, 603, 604, 626 и 627; част от имота с графична площ 28 398 кв.м. попада в кадастрални листове 578 и 603, както и всички други подобрения и приращения в него. По делото е представено Постановление за възлагане на недвижимо имущество от 27.09.2018 г. на ПЧСИ при ЧСИ М. Б., видно от което на основание чл. 496 ГПК е възложено на „ДЕЛИВЪРИ ТАЙМ“ ЕООД следното недвижимо имущество: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 1а“, целият с площ от 300 кв.м., съставляващ имот планоснимачен № 2999 по плана на гр. София, местност ж.к. „Младост 1А“, при съседи на имота: УПИ I – за общежитие; УПИ III- 1578, 1579; УПИ XV-2309, 3839, 3419, 2952, а по скица: Поземлен имот с идентификатор 68134.4083.26 по кадастралната карта на гр. София, който имот е с адрес: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 1А“, местност I-71, трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; при съседи: 68134.4083.115, 68134.4083.113, 68134.4083.606, 68134.4083.6147. Като доказателство по делото е представено и постановление за разпределение от 31.10.2018 г. по изпълнително дело № 20128380404628 по описа на ЧСИ М. Б., от което е видно, че сумата в размер на 132 359 лв., постъпила в резултат от извършената публична продан на процесния недвижим имот, е била разпределена между ЧСИ М. Б., взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, Столична община и Национална агенция по приходите. От заключението на изслушаната пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза, която след преценка по реда на чл. 202 ГПК, въззивният съд кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено се установява, че съгласно актуалните КККР процесният имот има идентификатор 68134.4083.26, с площ от 300 кв.м. и граници: от североизток и югоизток имот с идентификатор 68134.4083.606; от югозапад – имот с идентификатор 68134.4083.113; от северозапад – имот с идентификатор 68134.4083.6147. Най-старият наличен план за изследваната територия е кадстрален план (КП) на м. „Напоително поле“, създаден през 1939 г., като спрямо този план процесният имот представлява част от имот пл. № 3847. В КП отпреди 1956 г. пл. № 3847 е нанесен с площ от 6906 кв.м. в кад. лист 603. След попълване в КП на границите на новообразувания терен на БАН-ФИ и АНЕБ, по-голямата част от имот пл. № 3847 с площ около 5024 кв.м. попада в оградения терен на БАН, а по-малка, с площ около 1882 кв.м., остава извън него. В следващия КП, създаден през 1975 г. по геодезическо заснемане от 1972 г., границите на терена на БАН-ФИ и АНЕБ са нанесени с условен знак за ограда и образуват затворен контур, обозначен с пл. № 131 с площ около 342907 кв.м. В КП от 1975 г. не са отразени бившите земеделски имоти от предходния КП, вкл. и частта от имот пл. № 3847, оставаща извън оградата на терена на БАН. При съпоставяне на изготвената комбинирана скица (Приложение 1) и скица на КП, актуален към 975 г. (Приложение 2), вещото лице е достигнало до извода, че местоположението на процесния имот спрямо оградата на терена на БАН, отразена в КП отпреди 1956 г. и КП от 1975 г., е непроменено. Върху основата на КП от 1975 г. е изработен регулационен план на „Ж.к. Младост -1“, одобрен със Заповед № 457А/24.11.1981 г. в обхвата на който само част от имот пл. № 131, включена в кв. 1, парцел I-За общежитие и парцел II – за супермаркет. Със Заповед № РД-06-443/20.12.2000 г. на кмета на район „Младост“ в кадастралната основа на регулационен план (РП) на ж.к. Младост -1“ е попълнен имот пл. № 2999, образуван за част от съществуващия имот пл. № 131, като новообразувания имот попада изцяло в УПИ I-За общежитие от кв. 1. Съгласно актуалните КККР процесният имот има идентификатор 68134.4083.26, с площ от 300 кв.м. и граници: от североизток и югоизток имот с идентификатор 68134.4083.606; от югозапад – имот с идентификатор 68134.4083.113; от северозапад – имот с идентификатор 68134.4083.6147. Въз основа на изложеното вещото лице е достигнало до извода, че процесният имот с идентификатор 68134.4083.26, е идентичен с имот с пл. № 2999 от кад. лист 603 по предходния КП, като последният попада върху имот пл. № 131, с който е обозначен ограденият терен на БАН-ФИ с АНЕБ при заснемането за КП от 1975 г. Вещото лице, след подробен анализ на всички действали през годините кадастралните карти и регулационни планове е достигнало до извод, че 1) процесният имот с идентификатор 68134.4083.26 попада изцяло в границите на терена от 37, 8 дка, предаден на БАН от Научноизследователския институт по хидрология и метеорология при Хидрометеорологичната служба, описан в т. 2 от Протокол за замяна от 10.04.1959 г.; 2) процесният имот е идентичен с част от имот със стар пл. № 3847 по кадастралния план на гр. София от 1939 г. Въз основа на извършен оглед вещото лице е констатирало, че в оградения от всички страни терен е реализирано мероприятието по създаване на Научен комплекс на БАН чрез изграждане на сгради за нуждите на: Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика (сгради с идентификатори 68134.4083.606.6 и 68134.4083.606.87), База за развитие и внедряване по физика (сграда с идентификатор 68134.4083.606.7), Изчислителен център (сграда с идентификатор 68134.4083.606.5), Институт по физика на твърдото тяло (сграда с идентификатор 68134.4083.606.10), Централна лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници (сграда с идентификатор 68134.4083.606.50), Атомен център с изследователски реактор (сгради с идентификатори 68134.4083.606.18 и 68134.4083.606.65) и голям брой обслужващи сгради към тях – лаборатории, работилници, гаражи и т. н. Реализирана е съпътстваща подземна и надземна инфраструктура, както и озеленяване, включително с висока дървесна растителност. В частта на процесния имот няма реализирани строежи, както и подземни или надземни съоръжения. Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р.К.К. Б.Д.Й., В.В.М. и Л.С.М.. От показанията на св. К., работещ от 1987 г. като електротехник в Научен комплекс 2 на БАН, се изяснява, че процесният имот се намирал в южната част, посока ул. „Анна Ахматова“ и е бил площ от 300 кв.м. Посочва, че почти всеки ден виждал имота, тъй като работата му била да обикаля района и да извършва ремонти и поддръжки. Посочва, че откакто работи там, процесният имот винаги бил стопанисван от БАН. Пояснява, че достъпът до територията на комплекса се осъществявал през главен вход, намиращ се в локалното платно на бул. „Цариградско шосе“, като имало и един авариен портал, който се намирал откъм ул. „Анна Ахматова“. Комплексът бил с пропускателен режим. Твърди, че в периода 2001-2007 г. е работил без прекъсване и имал преки наблюдения върху процесния имот. Категоричен е, че в процесния имот не е имало автосервиз. Посочва, че знае, че наемател на процесния имот бил „Минстрой“, тъй като св. К. захранвал с електроенергия КПП, в което стояла охраната на наемателя и му отчитал електромера всеки месец, като в този имот не е имало други сгради, които да имат нужда от електричество. Свидетелят С. разказва, че от 1968 г. работи в Ядрения институт към БАН, който се намирал на 8-ми километър и граничи с „Цариградско шосе“. Посочва, че това била втората база на БАН, където имало няколко института, като Ядреният институт бил най-големият. Твърди, че процесният имот се намирал на границата на комплекса откъм „Младост 1А“, малко в дясно, като се гледа към него, в дясната част на територията. Срещу него имало построени нови сгради, които се намирали извън имота. Имотът бил заграден с метални решетки, поставени февруари 2020 г. Твърди, че към 1991 г. имотът се стопанисвал от БАН. Добавя, че комплексът се охранявал от охрана, която била доста прецизна предвид обстоятелството, че в комплекса се намирал ядрения реактор. Посочва още, че в периода 2001-2007 г. не е виждал трети лица да влизат в процесния имот, респ. да имат претенции към него. Не знае да е имало сервиз. Имало наематели на „Минстрой“. Посочва, че имало заведение, което се давало под наем и което било разположено върху част от процесния имот. Свидетелят Й., дава показания пред първоинстанционния съд, че знае за дружеството „Деливъри тайм“ от около 4 години, като познава управителя на фирмата – А.Г.. Посочва, че знае за имот на дружеството в ж.к. „Младост“. Имотът бил около 300 кв. м., намирал се на ул. „Ана Ахматова“, и бил закупен през 2018 г. от съдебен изпълнител. Знаел, че през периода 2001-2007 г. процесният имот бил реституиран. Посочва, че първоначално идеята била да продадат имота, но в последствие техен роднина направил сервиз там. Свидетелят твърди, че минавал около два пъти месечно през имота, като виждал автомобили в направения в имота автосервиз. Имотът бил продаден на дружеството „Лини пропърти“. Сочи, че може да е имало постройка, но не е сигурен. Виждал отличителни знаци на фирмата, но счита, че дружеството не развивало дейност, а ползвало имота за склад. След като г-н Г. закупил предният имот, свидетелят Й. му казал, че и отзад също имало имот, за който водил преговори да го закупят и го ориентирал към тях да ги намери и да види какъв е случая с имота. Така разбрали, че имотът бил изнесен на публична продан. Според свидетеля тока и водата, които се ползвали от сервиза били взети от БАН. Добавя още, че до 2000 г. имотът се ползвал от БАН, а след това от хората, които го били реституирали, респ. от сервиза. Според свидетеля през целия период от 2001 до 2007 г. автосервиза функционирал. Свидетелят М. посочва, че знае за дружеството „Деливъри тайм“ ЕООД от времето, когато същото е закупило имот, съседен на неговия. Веднага след това дружеството закупило от съдебен изпълнител и втори имот – малък парцел с площ около 200-300 кв.м. Откакто този имот бил закупен от „Деливъри тайм“ ЕООД, посоченото дружество било във владение на имота. Преди около 3-4 години дружеството сложило ограда на процесния имот. Свидетелства, че познава процесния имот от времето, когато се появили реституции на тези парцели – около 2000 година. Разказва, че около 2000 г. се повил първият собственик на имота и малко след това в парцела се повило нещо като сервиз. Доколкото знае сервизът не е бил направен от собственичката на имота, а от роднина с нейно разрешение. Твърди, че сервизът просъществувал до около 2007-2008 г., след което собственичката изчезнала и се появили нови собственици. С новите собственици се срещал инцидентно, но представители на дружеството непрекъснато били тям, явявали са се. Поддържа, че в процесния имот никога не е виждал други лица, различни от собствениците, както и не е чувал да са били създавани пречки за ползването на имота. Вторият собственик ползвал имота, докато се появил третият собственик – А.Г.. Уточнява, че двата закупени от „Деливъри Тайм“ ЕООД“ имота – големият и малкият с площ от 300 кв.м. били един до друг. Твърди, че в имота е имало една сграда, която се ползвала като сервиз. Около сервиза имало огради. Знае, че е имало бетонова площадка, но не знае кога се е появила. Не е чувал някои да е оспорвал правото на собственост на С. М.. Не е виждал и други хора в имота, освен един-двама мъже – роднини на С., които обслужвали сервиза. Твърди, че в периода, когато в процесния имот е имало сервиз, се влизало откъм ул. „Ана Ахматова“. През 2007 г., когато вторият собственик закупил имота, е виждал новите собственици, но те не са извършвали някакви специални действия в имота. През 2018 г. имотът бил закупен от „Деливъри тайм“ ЕООД, а впоследствие дружеството го заградило, като оградата не била махана и се направила връзка с по - голямата сграда. Свидетелят М., братовчед на ответницата С. М., разказва, че процесният имот бил реституиран на З.С., сина и дъщеря й С. М.. Синът починал около 2000 година, като неговият дял се наследил от майката З.С.. Впоследствие, към 2001 г. последната прехвърлила на дъщеря си своя дял от имота. Поддържа, че С. ползвала фактически имота и преди извършеното прехвърляне. Твърди, че дъщерята на С. М. и зет й направили в имота автосервиз - сглобяема конструкция с бетонна плоча отдолу, подемници. Сервизът работел до 2006 г. - 2007 г. без прекъсване, като бил захранен с ток и вода от най-близкото прилежащо здание на БАН - Институт по ядрена физика. Бил прокаран както ток, така и водопровод чрез тръба, като от страна на БАН сложили контролни водомер и електромер. Служител на БАН засичал всеки месец консумацията и собствениците разплащали по тези показания на служител на БАН от Института по ядрена физика. В сервиза се ремонтирали автомобили, които първоначално влизали откъм централния вход на БАН, а после имало достъп откъм „Младост 1А“. Свидетелят твърди, че през периода 2001-2007 г. често ходел в имота, тъй като бил близък с младежа, който ръководел сервиза, последният му ремонтирал автомобилите, както и на познати на свидетеля. Посочва, че фирмата, която обслужвала сервиза била на името на Н. М. – дъщеря на ответницата С. М., съответно тя издавала фактури за извършените ремонти. Процесният сервиз заемал 1/3 от имота и не обслужвал повече от една, две коли. Едната кола стояла вътре в халето, където се извършвал ремонтът, а другата, ако имало такава, стояла на остатъка от мястото. Първоначално подходът към сервиза се осъществявал през портала, който се намирал на локалното на „Цариградско шосе“, където имало голям портал с охрана и две бариери. След това подходът бил откъм „Младост 1А“, ул. „Ана Ахматова“. Имало лице, което засичало тока от електромера, като св. М. лично го бил виждал. Свидетелят М. заявява още, че не е виждал кой е засичал електромера, а е виждал електромера и от собственика на сервиза е чувал, че имало уговорка със служител на БАН да идва всеки месец. При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното: Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материално-правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо. Предявени са петиторни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, а срещу ответника „Деливъри тайм“ ЕООД - петиторен иск с правно основание чл. 108 ЗС. За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да установи при условията на главно и пълно доказване, че е собственик на процесния недвижим имот на деривативно основание - по силата на закона, с влизане в сила на чл. 10, ал. 2 ЗБАН, а при условията на евентуалност – на оригинерно придобивно основание – изтекла в негова полза придобивна давност, както и че ответникът „Деливъри тайм“ ЕООД упражнява фактическа власт върху имота (по иска по чл. 108 ЗС). Ответникът следва да установи, че владее на годно правно основание. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗБАН (обн. ДВ бр. 85 от 15.10.1991г., в сила от 19.10.1991г.) Народното събрание предоставя в собственост на БАН стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи. Според посочената разпоредба трансформирането на правото на стопанисване и оперативно управление в право на собственост настъпва по право, като за установяване материалната легитимация на ищеца той следва да докаже по несъмнен начин следните юридически факти: 1) държавата да е била собственик на имота и 2) държавата да е предоставила на БАН преди влизане в сила на ЗБАН от 1991 г. правото на стопанисване и оперативно управление на имота. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, въззивният състав намира, че в процеса ищецът е установил по несъмнен начин двете материалноправни предпоставки включени във фактическия състав на чл. 10, ал. 2 ЗБАН. От приетата от СРС съдебно-техническа експертиза, проследила кадастралния и реституционния статут на процесния имот от 1939 г. до настоящия момент, се установява, че процесният имот, сега с идентификатор 68134.4083.26, е част от имот със стар пл. № 3847 по кадастралния план на гр. София от 1939 г. Според констатациите на вещото лице процесният имот попада изцяло в границите на терена от 37, 8 дка, предадени на БАН от Научноизследователския институт по хидрология и Хидрометеорологична служба, описан в т. 2 от Протокол за замяна от 10.04.1959 г. Процесният имот е идентичен с имот пл. № 2999 от кад. лист 603 по предходния КП, като последният попада върху имот пл. № 131, с който е обозначен ограденият терен на БАН с АНЕБ при заснемането за КП от 1975 г. Противно на доводите на въззивниците, съдът намира, че с Указ № 128/29.12.1941 г. н а цар Борис III, е извършено валидно отчуждаване на описаните в него имоти в полза държавата. В съдебната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 601/29.09.2010 г. по гр.д. № 504/2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 181/14.09.2011 г. по гр.д. № 261/2010 г. на ВКС, I г.о., Решение № 57/27.06.2018 г. по гр.д. № 591/2017 г. на ВКС, II г.о., е разяснено, че собствеността може да премине върху държавата и с така нареченото „фактическо отчуждаване“, при което ефект настъпва със завземането на имота от администрацията, дори да не са изпълнени формалностите на закона. В случая завладяването е установено видно от представения списък на имотите, които се отчуждават за опитно поле и за застрояване на постройки на Българо-немски институт за земеделски изследвания, в който сред отчуждените имоти е парцел № 3847, записан под номер № 5 като нива в землището на с. Дървеница, собственост на С.С.А.. В последствие с протокол от 10.04.1959 г. за извършване на замяна на основание чл. 15 от ПДИ между БАН и Института по хидрология и метеорология при ХМС, БАН е предала на ХМС терен, означен с граници, а ХМС е предала на БАН терен с площ от 37, 8 дка, намиращ се непосредствено до южната граница на комплекса „ФИ с АНЕБ“ при следните граници: на изток, север и запад - комплекса на БАН „ФИ с АНЕБ“, на юг – обединено ТКЗС, част от който съгласно констатациите на вещото лице по СТЕ е и процесния недвижим имот. Следователно въз основа на Указ № 128/29.12.1941 г. на цар Борис III държавата е станала собственик на имот с пл. № 3917, с площ 3180, като ищецът от 1959 г. до настоящия момент – без прекъсване упражнява фактическа власт върху него. След като държавата е била собственик на процесния имот към момента на влизане в сила на ЗБАН от 1991 г., като парцелът, в който се намира процесният имот, е бил предоставен за стопанисване на БАН през 10.04.1959 г. и отредене за нуждите на същия през 1975 г., по силата на закона е настъпило преобразуване (трансформация) на държавната собственост в такава, която принадлежи на БАН въз основа на уредения в чл. 10, ал. 2 ЗБАН придобивен деривативен способ. Константна е съдебната практика при правоприлагането на тази норма, че преминаването на правото на собственост върху изброените в чл. 10, ал. 2 ЗБАН обекти настъпва по силата на самия закон, без да необходимо нарочно последващо решение на законодателен орган (решение № 795 от 8.08.2003 г. по гр. д. № 701/2002 г., ВКС, ІV г.о., решение № 1106 от 26.10.2006 г. по гр. д. № 1774/2005 г., ВКС, ІV г.о. и решение № 645 от 5.10.2009 г. по гр. д. № 6356/2007 г., ВКС, I. г. о., Определение № 1031 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 682/2010 г., Г. К., ІІ Г.О. на ВКС, Определение № 302 от 12.06.2020 г. по гр.д. № 241/2020 г., Г. К., ІІ Г.О. на ВКС). Единственото условие за настъпване на транслативния ефект е имотът да е бил предоставен за стопанисване на БАН, какъвто в настоящия случай е безспорно установено по делото. Ето защо неоснователни са доводите на въззивниците С. М. и „Деливъри тайм“ ЕООД за липсата на настъпил отчуждителен ефект. Неоснователни са доводите на ответниците, че поради осъществен т.нар пряк съдебен контрол на първоначалното негативно решение на органа на поземлената комисия, с решение от 19.01.2000 г., постановено по гр.д. № 4369/1999 г. по описа на СРС, конститутивният индивидуален административен акт на ОСЗГ-район „Студентска“ обвързва ищеца. Решението на органа на поземлената комисия за възстановяване на собствеността в стари реални граници е непротивопоставимо на ответника и третите лица-помагачи, тъй като е издадено в противоречие с императивен материален закон- чл. 10, ал. 2 ЗБАН. БАН не представлява държавно учреждение, а самостоятелен правен субект, основан със ЗБАН от 1991 г., който притежава юридически статут на национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и други самостоятелни структурни звена, и по отношение на него са неприложими разясненията, дадени в ТР № 5/14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК. Неоснователни са и възраженията на въззивниците и третите лица-помагачи, основани на придобивен титул по ЗСПЗЗ, тъй като не са били налице предпоставките за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ. По силата на чл. 10, ал. 1-6 ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските им земи, притежавани към момента на образуването на ТКЗС, ДЗС и другите селскостопански организации, независимо дали са включени в тези организации по почин на собствениците или са одържавени по Закона за собствеността на гражданите, или са отнети от собствениците върху земеделските земи неправомерно. Към момента на образуване на земеделските стопанства обаче процесния имот вече е бил държавен (придобит по силата на отчуждаването, извършено с Указ № 128/29.12.1941 г.). Отделно от изложеното, съгласно чл. 10, ал. 7, вр. чл. 10б и чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ не подлежат на възстановяване земеделски земи, намиращи се в границите на урбанизираните територии (строителните граници на населените места) или извън тях, върху които има осъществени мероприятия по чл. 10б ЗСПЗЗ или проведено мероприятие по чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, служещо за задоволяване на съответните важни държавни и обществен нужди. Налице е пречка за реституция и в хипотезите, при които, макар върху конкретния имот да няма изградени постройки и съоръжения, същият попада в очертанията на терен, включващ и други имоти, зает от проведено единно комплексно мероприятие. (Решение № 102 от 10.06.2015 г. по гр. д. № 386/2015 г. на ВКС, I г.о.). В настоящия случай от събраните по делото доказателства, се установи, че след предоставяне на процесния имот на БАН, считано от 1959 г. същият е част от научния комплекс на БАН и се използва от академията за научно – изследователска дейност и като такъв е част от комплексно мероприятие, което към момента на реституиране на имота вече е било реализирано. Това означава, че държавата е запазила собствеността върху терените, предоставени на БАН, които по силата на ЗБАН са станали собственост на академията. Следователно налице е хипотезата на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, според която държавата запазва правото на собственост върху земеделски земи, предоставени на научни, научно-производствени и учебни заведения. Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния имот на твърдяното деривативно основание - по силата на закона, с влизане в сила на чл. 10, ал. 2 ЗБАН. Релевираното от въззивника „Деливъри Тайм“ ЕООД възражение за изтекла придобивна давност, чрез присъединяване и владението на праводателите „Лини пропърти“ ООД за периода от 08.08.2007 г. до 13.11.2018 г., С. Й. М. и З.Б.С. до 2007 г. по отношение на недвижимия имот, съдът намира за недоказано. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. В чл. 68 ЗС владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Придобивната давност има два елемента: обективен - фактическа власт през определен период от време, и субективен елемент - намерение да се свои вещта като своя. За да е основание за придобиване на имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно (не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика) и спокойно (според теорията означава то да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с насилие). Само доколкото елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице, и то установени при едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, възражението за изтекла придобивна давност на конкретен недвижим имот може да бъде уважено. Липсата на категорично установяване на която и да е от законовите материалноправни предпоставки изключва придобиването на собствеността. В случая от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. К. и С., които съдът кредитира като ясни, последователни, логични и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал, се установява, че поне от 70-те години на миналия век този имот е стопанисван от БАН, като достъпът до територията на комплекса бил с пропускателен режим и се осъществявал през главния вход, намиращ се в локалното на „Цариградско шосе“. Свидетелите, който над 30 години са работили в БАН и имат непосредствени впечатления от състоянието на имота през годините са категорични, че в процесния имот никога не е имало автосервиз. Депозираните пред съда показания на свидетелите се подкрепя и констатациите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според които в частта на процесния имот няма реализирани строежи, както и подземни или надземни съоръжения. Същевременно съдът не кредитира показанията на свидетелите Й., М. и М., излагайки своите субективни възприятия относно обстоятелството, че през 2001 г. реституираните собственици изградили в имота автосервиз, който функционирал до 2008 г., когато имотът бил продаден на „Лини Пропърти“ ЕООД, което развивало дейност до 2018 г. Съдът намира същите за недостоверни, вътрешнопротиворечиви, неубедителни, и неподкрепени с други събрани по делото доказателства, като същите създават впечатление, че не възпроизвеждат правдиво факти от обективната действителност. На първо място, съдът намира показанията на св. Й. за неубедителни и житейски нелогични, тъй като от една страна твърди, че минавал около имота два пъти месечно (което предполага да е познавал добре имота), като виждал автомобили в направения в имота автосервиз, а от друга страна заявява, че в имота може да е имало постройка, но не е сигурен, виждал е отличителни знаци на фирмата „Лини пропърти“, но счита, че дружеството не е развивало дейност, а е ползвало имота за склад. На следващо място, показанията на св. М. са фрагментарни и вътрешнопротиворечиви, тъй като от една страна свидетелят посочва, че с новите собственици („Лини пропърти“ ЕООД) се „срещал инцидентно“, но в същото време твърди, че „представители на дружеството непрекъснато били там“. Съдът, преценявайки показанията на св. М. с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, счита същите за недостоверни и непоследователни, тъй като първоначално свидетелят заявява, че имало лице, което засичало тока от електромера, което той лично е виждал, а след това твърди, че не е виждал кой е засичал електромера, а е виждал електромера и от собственика на сервиза е чувал, че има уговорка със служител на БАН да идва всеки месец. Отделно от горното, показанията на свидетеля в частта, в която заявява, че първоначално подходът към сервиза се осъществявал откъм централния вход на БАН, които се намирал на локалното на „Цариградско шосе“, противоречи на показанията на свидетелите К. и С., които поддържат, че комплексът на БАН бил с пропускателен режим, което на практика изключва свободен достъп и/или преминаване през територията на комплекса от външни лица. В същото време свидетелят не твърди за наличие на договореност за преминаване през имота на БАН, като липсват и доказателства за наличие на такава. Показанията на свидетелите, че в имота имало изграден „автосервиз – сглобяема конструкция с бетонна плоча“, а в последствие склад на „Лини пропърти“ ЕООД се опровергава, както от показанията на свидетелите К. и С., така и от заключението на съдебно-техническата експертиза, според което частта на процесния имот няма реализирани строежи, както и подземни или надземни съоръжения. Същевременно, от страна на ответниците не е ангажирано нито едно писмено доказателство в подкрепа на твърденията им, че в процесния имот през периода от 2001-2007 г. е имало автосервиз, който извършвал търговска дейност, в т.ч. данъчни, счетоводни и други документи, нито че след 2007 г. дружеството „Лини пропърти“ ЕООД е упражнявало търговска дейност в процесния имот. Ето защо показанията на свидетелите Й., М. и М. съдът оценява като такива, които не могат да служат като достоверна основа за изграждане на фактическите констатации на съда. Следва да се посочи и че доколкото има и друг реституиран имот, то при липса на ясна индивидуализация на автосервиза, е напълно възможно да е имало такъв, но същият да не се намирал в процесния имот. Изложеното налага извод, че релевираното възражение за изтекла придобивна давност в полза на „Деливъри Тайм“ ЕООД е неоснователно. По изложените съображения, съдът приема, че ищецът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот на посоченото придобивно основание – чл. 10, ал. 2 ЗБАН, като предявените обективно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 124, ал. 1 ГПК са основателни и следва да бъдат уважени. Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции решение № 20040604 от 07.06.2022 г., постановено по гр.д. № 37636/2019 г. по описа на 167 състав, следва да бъде потвърдено. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият Българска академия на науките има право на направените в производството разноски в размер на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалните му представители, както и обстоятелството, че производството пред въззивната инстанция е приключило в рамките на две открити съдебни заседания без събиране на доказателства. Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд