Решение № 375 от 5.7.2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 395/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК Образувано е по въззивна жалба на Община В. Т., подадена чрез пълномощника й юрисконсулт Т. против решение № 430/08.03.2024г. по гр.д. № 2518/2023г. на ВТРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца И. С. Г. сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1300 лв. – обезщетение за имуществени вреди, вследствие непозволено увреждане, настъпило на 30.09.2022г. при нападение от безстопанствено куче, както и сумата от 1051, 17 лв. – лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за периода от увреждането – 30.09.2022г. до датата на завеждане на иска – 29.08.2023г., ведно със законната лихва върху общия размер на обезщетенията от 11 300 лв., считано от датата на иска до окончателното им изплащане. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Възразява се, че по делото не е установено точно мястото на настъпване на деликта, което препятства възможността да се направи извод дали вредите са претърпени на територията на общината. Оспорва се, че единствено и само на субективните възприятия на ищеца е прието, че е нападнат от бездомно куче и че от събраните доказателства не може да се извърши преценка дали пострадалият не е предизвикал реакция у животното. Изтъква се, че жалбоподателят е взел всички възложени му по закон мерки за овладяване популацията на безстопанствени кучета, но че не може да осигури физическо присъствие на свои служители по всички точки на територията на общината. В тази връзка се оспорва да е налице противоправно бездействие от негова страна. Възразява се, че по делото е останало неустановено конкретно животно да е съпричастно с настъпването на деликта и същото това животно да е бездомно. Излагат се съображения срещу житейската правдивост на ищцовите твърдения за начина на настъпване на вредоносния резултат. Оспорват се търпените от него вреди, предвид късното постъпване на болнично лечение и липсата на твърдения за оздравително – възстановителния период. Акцентира се, че ищецът първоначално се е придвижил сам до Бърза помощ, без да извика линейка и е отказал предложеното му в МОБАЛ гр. В. Т. лечение, което сочи, че сам се е поставил в положение допринесло за по – бавното му и продължително възстановяване. Възразява се, че присъденото обезщетение не отговаря на критерия за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД и е прекомерно, както и че същото е следвало да бъде намалено поради съпричиняване. Възразява се и срещу размер на присъденото адвокатско възнаграждение. По изложените съображения се иска от ВТОС да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност, ако намери същия за основателен да намали размера на дължимото обезщетение минимум наполовина. Претендира направените във въззивна инстанция разноски. В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна и недоказана. Развиват се съображения, че в атакувания акт районният съд при съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства обосновано е приел, че е осъществен фактическия състав на гаранционно – обезпечителната отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД. Изтъква се, че тази отговорност е безвиновна и в случая следва да се ангажира, поради противоправно бездействие на служители на ответната община и в частност на кмета й да организира улавянето и изолирането на скитащи кучета, задължение произтичащо от разписаното в чл. 47, ал. 3, вр. чл. 50, т. 2 вр. чл. 41 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ). Посочва се, че непозволеното уреждане е настъпило на територията на ответната община, поради което същата следва да отговаря за репарирането на вредите. Излагат се доводи срещу възраженията на жалбоподателят за прекомерност на присъденото обезщетение. С тези аргументи се иска от съда да потвърди обжалвания акт, като се взема становище и по оспорвания в жалбата размер на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Претендира направените във въззивна инстанция разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното: Първостепенният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които ищецът иска да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1300 лв. – обезщетение за имуществени вреди, вследствие непозволено увреждане, настъпило на 30.09.2022г. при нападение от безстопанствено куче, както и сумата от 1051, 17 лв. – лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за периода от увреждането – 30.09.2022г. до датата на завеждане на иска – 29.08.2023г., ведно със законната лихва върху общия размер на обезщетенията от 11 300 лв., считано от датата на иска до окончателното им изплащане. Ищецът твърди, че на 30.09.2022 г. около 17: 40 - 17: 50 часа управлявал велосипед със свои приятели в посока на движение от с. Плаково към гр. Велико Т., като в участъка на входа на гр.Д. от насрещните храсти излязло агресивно бездомно куче, което се насочило право към него, лаейки силно и неколкократно се опитало да го захапе. При един от опитите да го отблъсне кучето успяло да го събори от велосипеда и той паднал на земята, вследствие внезапното агресивно нападение, в резултат на което получил тежки травми в областта на дясното рамо и дясната ръка, в областта на гърдите и дясната гръдна половина и ребрата. Излага, че кучето избягало и се укрило в храстите след силните им викове. Сочи, че въпросното куче и други като него и друг път са правили опити да ги нападат и лаели агресивно срещу тях. Навежда, че въпросното куче е бездомно и отговорността за него и другите от т.нар. глутница кучета, обикаляща този район е на ответната община. След нападението групата отишла до близкия гараж, в който работел познат на тях автомонтьор, който откарал с автомобила си ищеца до дома му в гр. В. Т., а след това съпругата му го закарала до Спешна помощ. Посочва, че при направените снимки се установили описаните телесни повреди - фрактури, като се наложило да се направи оперативна интервенция в гр. София. Заявява, че и към момента не може да се обгрижва сам в пълна степен, има системно изтръпване в дясната ръка, не усеща пръстите си на моменти. Допълва, че освен това изпитва страх, има безсъние, чувства дискомфорт, болки и страдания. Твърди, че във връзка с проведеното лечение е заплащал различни суми на болничните заведения, потребителски такси, закупувал е лекарства и медицински консумативи, които съставляват за него имуществена вреда. По тези съображения иска ответната община да му заплати заместващо обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в претендираните размери, ведно с обезщетение за забава. Ответникът Община Велико Т. е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло исковете, като неоснователни и недоказани. Твърди, че изложената фактическа обстановка се отличава с липса на житейска достоверност и няма условия за ангажиране деликтната отговорност на ответната община. Сочи, че не е изяснен точния участък, в района на който е настъпило събитието. Не се доказва, че кучето, нападнало ищеца е бездомно. Липсват твърдения относно поведението на велосипедистите, които биха могли да са предизвикали реакция на животното. Оспорва описаните травми да са в причинно-следствена връзка с описаното нападение от куче, доколкото няма логика, ако ищецът е бил съборен на земята от кучето, то да не е осъществило намеренията си да го нападне и нахапе. Оспорва характера и интензитета на получените травми и тяхната тежест. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от лицето. Заявява, че е възложила дейностите по изпълнение на задълженията, произтичащи от нормативната уредба относно овладяване популацията на бездомните кучета на трето лице - ЕТ „ П.-Й. Й.“, което е конституирано като трето лице-помагач в първоинстанционното производство. Моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани, а ако приеме основателност - да намали размера на обезщетението. В хода на производството третото лице – помагач на страната на ответника не е взел становище по иска. При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на изслушаната СМЕ, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК. В тази връзка по делото безспорно е установено, че ответникът на 30.09.2022 г. около 17: 40 - 17: 50 часа е управлявал велосипед в посока на от с. Плаково към гр. Велико Т., заедно с други две лица, между които свид. Ч.. В участъка на входа на гр. Д. от насрещните храсти излязло агресивно куче, което се насочило право към ищеца, като го подгонило, лаейки силно. Блъснало колелото му и се навряло между гумите му, в резултат на което съборило ищеца, който паднал на пътя и се ударил. Ищецът изпитал силна болка в дясната ключица и бил ожулен по ръцете и краката. Бил закаран до Спешна помощ в гр. В. Т.. Тези фактически изводи се подкрепят от събраните в хода на първоинстанционното производства гласни доказателствени средства – показанията на св. И. Ч., В. И. и Р. С.а. От назначената съдебно-медицинската експертиза е установено, че в резултат на падането ищецът е получил фрактури на пето и шесто ребро в дясно по задна аксиларна линия, както и фрагментарно счупване на ключицата, довело до оперативна интервенция с поставяне на чуждо тяло /заключваща плака/, което следва да бъде отстранено с втора операция. От представената фактура с фискални бонове от 05.10.2022г. и от 18.11.2022г. се установява, че ищецът е заплатил сумата от 1260 лв. за закупуване на заключващата плака за ключицата, както и сумата от 40 лв. за извършване на рентгенография. Вследствие на така претърпените телесни увреждания, ищецът е изпитвал болки с изключително силен интензитет през първите две седмици, като в продължение на 35-45 дни след операцията не е можел да движи дясната си ръка, приемал е обезболяващи и на практика е бил зависим от близките си, които са му помагали да извършва ежедневно необходимите дейности. Горното се установява и от приложената по делото медицинска документация, както и от показанията на св. Р. С.а, които изцяло кореспондират с изводите на вещото лице по СМЕ. Освен това, от заключението по СМЕ е установено, че проведеното оперативно лечение на ищеца е адекватно на получените травми, като при неосъществяване на такова би се стигнало до трайно увреждане на костно-мускулните структури на дясното рамо. Според вещото лице срокът за пълно възстановяване в случая е между 4 -6 месеца, но при извършения от него преглед на ищеца на 20.12.2023г., същият, въпреки че функционално рамото е възстановено напълно, е имал умерено изразена болка в движенията на дясна раменна става, с данни за посттравматично увреждане на ротаторния маншон. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Ищецът претендира по делото заплащане на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди причинени му от безстопанствено куче, за което отговорност носи ответната община. Така предявените обективно кумулативно съединени искове имат своето правно основание в разпоредбата на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 40 и сл. от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, в който смисъл е задължителната практика на ВКС, намерила израз в Решение № 279/28.09.2011г. по гр.д. № 1533/2010г. на ВКС, ІІІ г.о. и посочените в него други съдебни актове. Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия и има гаранционно- обезпечителна функция. Такава е отговорността и на общината за вреди от безстопанствени кучета - тя отговаря, ако нейните служители не са положили дължимата грижа. Съгласно т. 1 от Постановление № 9/28.12.1966 г. на Пленума на ВС, вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само, когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работата. За възложителя бездействието на изпълнителя на работата също е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите или други правила и от характера на възложената работа. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа. Елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане са: 1) деяние /действие или бездействие/; 2) вреда; 3) противоправност; 4) вина /която се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и 5) причинната връзка между противоправното и виновно поведение и настъпилите вреди. Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, какъвто е и настоящият случай, за да е противоправно бездействието, то на деликвента следва нормативно да е вменено задължение за действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители на Община Велико Т., то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по изолиране на безстопанствени кучета. В тази връзка, съгласно чл. 40 ЗЗЖ Министерски съвет приема Национална програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България, а на местно ниво общинските съвети приемат програма и план за изпълнението й. На основание чл. 40, ал. 4 ЗЗЖ на кметовете на съответните общини е вменено задължение да организират изпълнението на конкретните програми. В допълнение, § 5 от ПЗР на ЗЗЖ вменява като задължение на кметовете на общините да осигурят настаняването на безстопанствените животни в приюти. Целта на закона безспорно е кучетата да не остават безпризорни, тъй като могат да съставляват заплаха за живота и здравето на хората. Поради това в чл. 47 ал. 3 изр. 2 ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че бездействието на длъжностните лица на ответника по изпълнение на възложените им със закон задължения е противоправно. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа за постигане на изискуемия резултат и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Неоснователно се явява възражението на въззивника, че е взел всички възложени му по закон мерки за овладяване популацията на безстопанствените кучета. Обстоятелството, че безстопанствено куче е проявило непредизвикана агресия и е наранило човек, само по себе си означава, че общината чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по ЗЗЖ. Очевидно в случая не са били предприети адекватни мерки от страна на Община Велико Т. по ограничаване на този риск и предприемане на предвидени в ЗЗЖ действия по контрол и изолиране на агресивни безстопанствени животни, които застрашават живота и здравето на жителите на общината. Освен това, въззивникът по настоящото дело носи на основание чл. 154 ГПК тежестта да докаже възражението си за съпричиняване и твърденията си, че въззиваемият е предизвикал агресивната реакция на кучето със свои действия. По делото не бяха представени доказателства в тази насока, поради което и така направеното възражение за съпричиняване е недоказано. Неоносвателно е и възражението на ответника, че отговорността му по чл. 49 ЗЗД не може да бъде ангажирана, тъй като деянието не е осъществено на участък от пътя, който се намира в границите на общинската пътна мрежа. Както вече бе посочено, Общинските съвети приемат програма за изпълнение на националната програма и план за действие, които действат на територията на съответната община и се изпълняват от съответните кметове. Следователно задълженията на съответния кмет във връзка с безстопанствените животни обхваща именно животните, които се намират на територията на съответната община. Това е видно и от представения от ответника договор за обществена поръчка, сключен с трето лице-помагач с предмет: „Услуги по залавяне, транспортиране до кастрационен център или приют и връщане по местата за залавяне (при необходимост) и други услуги, свързани с намаляване популацията на безстопанствените кучета“. В чл. 2, ал. 2 от договора страните изрично са упоменали, че извършваните услуги ще се извършват както в гр. В. Т., така и на територията на другите населени места на територията на община Велико Т.. В тази връзка без значение е дали процесното деяние е осъществено на път, който е част от общинската, или републиканската пътна мрежа, доколкото безспорно по делото е установено, че мястото на инцидентна попада в територията на община Велико Т., а именно - в участъка на входа на гр. Д., в посока на движение от с. Плаково към гр. Велико Т.. На следващо място, по делото е установено, че кучето, което е нападнало ищцата и го е ухапала, е било безстопанствено, тъй като не е било в определеното за това място, или в дом и е нямало стопанин с него /§1 т. 6а от ЗВМД/. Обстоятелството, че кучето е било безстопанствено не подлежи на доказване от ищеца, а тежестта на доказване пада върху ответника. Това е така, тъй като в случая ответникът се позовава на изгоден за себе си положителен факт, а именно, че кучето е имало стопанин и следва да го установи. Фактите, от които произтича обстоятелството, че кучето има собственик и фактите, от които произтича, че то е безстопанствено са положителни и подлежат на доказване чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано - преди, по време и/или след инцидента /в този смисъл - Решение № 308 от 3.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2017 г., IV г. о., ГК/. В тази насока обаче, ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства за установяване на посочените факти. Напротив от показанията на свид. Ч. се установява, че процесното куче е имало ушна марка, което в съответствие с чл. 47 ал. 3 вр. чл. 45 т. 5 ЗЗЖ води до извод, че същото е безстопанствено и се намира под надзора и грижите на общината. Мотивиран от всичко изложеното до тук, настоящият състав на ВТОС намира, че по делото е установено твърдяното в исковата молба противоправно поведение на ответника, което с оглед изискването за кумулативно наличие на всички елементи от фактическия състав на гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД, има за последица основателност на иска. В тази връзка оплакванията на жалбоподателя за необоснованост на обжалвания съдебен акт са напълно несъстоятелни. Правните изводи на съда съответстват на установените по делото факти, а извършения от него доказателствен анализ не води до погрешно интерпретирани на доказателствения материал, тъй като доказателствата са обсъдени в своята съвкупност и взаимовръзка. По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият съдебен състав приема, че същият е определен законосъобразно от първоинстанционния съд, при съблюдаване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Макар претърпените болки, страдания и психически затруднения да нямат пряко парично изражение, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. /така т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/. По делото се установява, че констатираните увреждания са причинили на ищеца болки с изключително силен интензитет през първите две седмици, като в продължение на 35-45 дни след операцията не е можел да движи дясната си ръка, приемал е обезболяващи и на практика е бил зависим от близките си в ежедневното си битово обслужване. Лечението на получената травма на дясната ключица е наложило извършването на оперативна намеса с поставяне на метална остиосинтеза. Пълното възстановяване на ищеца е отнело между 4 -6 месеца, но въпреки това и към момента при движение на дясната раменна става се констатира остатъчен болков синдром. Вън от всякакво съмнение е, а и без да са необходими специалния знания е ясно, че по естеството си инцидентът е предизвикал стрес, уплаха, страх, повишена тревожност и негативни душевни изживявания у ищеца. Настоящият състав намира, че съобразно претърпените от ищеца болки и страдания, остатъчния болков синдром, характера на нараняванията и необходимостта от сериозна оперативна намеса, определеният от първоинстанционният съд размер на обезщетението за неимуществени вреди от 10 000 лв. е справедлив и определен съобразно чл. 52 ЗЗД. Съдът намира, че от СМЕ безспорно се установява, че предприетото от ищеца лечение е било адекватно на получените наранявания. Поради това, неоснователно е възражението на ответника, че с отказа си да се лекува в гр. В. Т. ищецът е съпричинил вредоносния резултат. Подобно доказване по делото не е проведено изобщо. Адекватността на предприетото оперативно лечение сочи, че заплатените от ищеца разходи за заключваща плака за ключицата и за рентгенография в общ размер на 1300 лв. са в пряка причинна връзка с процесния инцидент и съставляват за него вреди от имуществени характер, който следва да се репарират от ответника. Мотивиран от изложеното въззивния съд намира, че предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, причинени му от безстопанствено куче, за което отговаря ответника са изцяло основателни и доказани, поради което следва да се уважат. Основателността на главния иск за обезщетение за неимуществени вреди обуславя основателността и на акцесорната претенция за мораторна лихва, която също следва да се уважи изцяло. До същите правни изводи е достигнал и районният съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към тях, което има за последица потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. При този изхода на делото претенцията на въззиваемата страна за разноски се явява основателна и в нейна полза следва да се присъди сумата от 1850 лева, представляваща разноски за въззивното производство за възнаграждение на един адвокат. Заплащането на този хонорар е документално доказано, с представеното преводно нареждане от 09.04.2024г. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,