Решение № 989 от 9.7.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 877/2026 г.

Постъпила е жалба от Р. Н. М., гражданин на Украйна, роден на 24.06.77г., чрез пълномощника си адв. Д. Я., със съдебен адрес: [населено място], [улица], срещу: мълчалив отказ на министър на правосъдието на Република България за произнасяне по преписка № 14232/2025 г., по молбата му за придобиване на българско гражданство на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за българското гражданство /ЗБГ/, в 9-месечния срок, предвиден в чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗБГ. Навежда доводи за отмяна на мълчаливия отказ на министъра на правосъдието и връщане на преписката за произнасяне и издаване на акт по чл. 34 от ЗБГ. Административен съд – София област, като взе предвид доводите и възраженията на страните и представените доказателства и ги обсъди и прецени в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното: На 25.09.2025 г. Р. Н. М., гражданин на Украйна е подал молба за придобиване на българско гражданство на основание чл.15, ал.1, т.1 от ЗБГ - български произход. Молбата е подадена и заведена в Министерство на правосъдието с рег. № 14232/2025г. В представено писмено становище Министерство на правосъдието развива съображения, че молбата е процесуална недопустима поради липсата на годен административен акт, съответно като неоснователна и недокозана, тъй като във водената процедура е изискано и все още не е получено становище от Министерството на вътрешните работи, съгласувателната процедура по преписката все още не е приключила. Жалбата е редовна и допустима, като подадена от страна с правен интерес от оспорване срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване. С разпоредбата на чл. 35, ал. 5 от ЗБГ (Нова – ДВ, бр. 77 от 2018г., в сила от 01.01.2019 г., предишна ал. 4, бр. 21 от 2021г.) е предвидено съдебното обжалване на непроизнасянето на министъра на правосъдието по подадената молба за придобиване на българско гражданство. Съгласно чл. 35, ал. 2 от ЗБГ, сроковете по ал. 1 текат от постъпването на молбата или предложението в Министерството на правосъдието, съответно от датата на отстраняване на нередовностите. Преписка с рег. № 14232/2025г. е постъпила в Министерство на правосъдието на дата 25.09.2025 г. Деветмесечният срок за произнасяне по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗБГ е започнал да тече, считано от тази дата (25.09.2025 г.) и е изтекъл на 25.06.2026 г., като от следващия ден – 26.06.2026 г. е започнал да тече срокът за обжалване – двумесечен по 149, ал. 2 от АПК. Жалбата е подадена на 29.06.2026 г. в рамките на срока за обжалване, изтичащ на 26.08.2026 г. Следва, че от една страна, е налице годен за оспорване по реда на АПК акт – непроизнасяне на министъра на правосъдието по молбата на жалбоподателя по реда на чл. 15 от ЗБГ, а от друга, че жалбата срещу него е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок за обжалването му. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл. 35, ал. 5 от ЗБГ, непроизнасянето на министъра на правосъдието в сроковете по ал. 1 и прекратяването на производството пред него подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът проверява само движението на производството и се произнася с определение, което е окончателно. Административното производство е образувано по молба за придобиване на българско гражданство на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗБГ. Съгласно чл. 29, ал. 1 вр. чл. 32, ал. 1 от Закона за българското гражданство, молба за придобиване на българско гражданство се отправя до министъра на правосъдието. Производството е уредено в Глава пета на ЗБГ и Наредба № 1/19.02.1999г. за прилагането й. Независимо, че придобиването на гражданство се извършва с указ на друг орган - президента на Републиката, образуването на производството и последващите действия, насочени към издаване на указа, съгласно нормативната уредба, са от компетентност на министъра на правосъдието. Съгласно чл. 35, ал. 5 от ЗБГ, непроизнасянето на министъра на правосъдието в сроковете по ал. 1 и прекратяването на производството пред него подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът проверява само движението на производството и се произнася с определение, което е окончателно. Административното производство е образувано по молба за придобиване на българско гражданство на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗБГ. Съгласно чл. 29, ал. 1 вр. чл. 32, ал. 1 от Закона за българското гражданство, молба за придобиване на българско гражданство се отправя до министъра на правосъдието. Производството е уредено в Глава пета на ЗБГ и Наредба № 1/19.02.1999г. за прилагането й. Независимо, че придобиването на гражданство се извършва с указ на друг орган - президента на Републиката, образуването на производството и последващите действия, насочени към издаване на указа, съгласно нормативната уредба, са от компетентност на министъра на правосъдието. Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗБГ /изм. – ДВ, бр. 21 от 2021г./, министърът на правосъдието прави предложение за издаване на указа по чл. 34 в срок до девет месеца - по молбите на лица от български произход за придобиване на българско гражданство по натурализация. Съгласно чл. 35, ал. 2 от ЗБГ, сроковете по ал. 1 текат от постъпването на молбата или предложението в Министерството на правосъдието, съответно от датата на отстраняване на нередовностите. В разглежданата хипотеза молбата за придобиване на българско гражданство е подадена на 25.09.2025 г. с рег. № 14232/25.09.2025 г. Деветмесечният срок по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗБГ е започнал да тече от тази дата и е изтекъл на 25.06.2026 г. В рамките на същия няма произнасяне на министъра на правосъдието. Непроизнасянето в срока по чл. 35, ал. 1, т. 2 следва да бъде отменено, а преписката върната на министъра на правосъдието за продължаване на производството. При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, административният орган дължи на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед предмета на спора, обема на извършената правна работа, разглеждането на делото в закрито заседание без явяване на адвокат, както и действителната фактическа и правна сложност, съдът приема, че заплатеното възнаграждение от 450 евро е несъразмерно и не съответства на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. При съобразяване на Решението на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 год. и чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 год., съдът определя дължимите разноски на 200 евро/ 391.17 лева , както и държавна такса в размер на 5,11 евро (10,00 лв.). Воден от изложените съображения и на основание чл. 35, ал. 5, изр. последно, Административен съд София- област,