Решение № 1119 от 3.6.2026 г. на Административен съд - Разград по дело № 81/2026 г.

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в ЗАНН . Образувано е по касационна жалба на „Добричфарма“ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Варна, против Решение № 5/ 09.01.2026 г., постановено по АНД № 822/ 2025 г. по описа на Районен съд- Силистра, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 13/ 29.11.2024г., издадено от директора на РЗИ – Силистра. С посоченото НП на жалбоподателя на основание чл. 288, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл. 220, ал. 1 и ал. 3 във вр. чл. 219, ал. 1 от същия закон. В жалбата се сочи, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска то да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се отмени оспореното НП. Алтернативно се развиват доводи, че процесното нарушение се явява маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Претендира се и присъждане на разноски по производството. Ответникът по касационната жалба е депозирал писмено становище, в което заявява, че тя е неоснователна и недоказана и иска съдът да остави в сила решението на районния съд. Разградският административен съд, след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които обсъди с доводите и становището на страните, констатира следното: Жалбата е допустима като подадена в срок от надлежна страна против съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя се явява неоснователна по следните фактически и правни изводи: В хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които установяват всички относими към спора факти и обстоятелства. Същите са задълбочено анализирани от районния съд и възприетите от него фактически изводи са напълно обосновани. Те сочат, че на 17.09.2024 г., в 9:31 часа е извършена планова проверка от служители на РЗИ - Силистра в аптека „Марешки“, находяща се в гр. Силистра, ул. „Симеон Велики“ № 18, регистрирана на името на „Добричфарма“ ЕООД, гр. Варна. В хода на проверката св. Г. Н. се представила за клиент и закупила контролен лекарствен продукт, който се отпуска без лекарско предписание- една опаковка GENERALGIN tb 500 mg х 20 (Генералгин 500 мг таблетки) с партиден № 1113759, с притежател на разрешение за употреба „Генерика“ ООД на стойност 2,04 лв. За извършената покупка е издаден касов бон, където фигурирало името на Ж. Г. – магистър- фармацевт, който съгласно предадения предварителен график е следвало да бъде на смяна, но не е бил в аптеката по време на проверката. Свидетелката била обслужена от Б. С. Ш., която била назначена на длъжност „оператор въвеждане на данни“ според представения трудов договор и притежавала професионална квалификация „магистър по счетоводство и одит“, поради което се явявала неправоспособно лице, т.е. лице без фармацевтично образование (магистър- фармацевт или помощник-фармацевт). При тези данни е прието, че с противоправното поведение е извършено нарушение на чл. 220, ал. 1 и ал. 3 във вр. чл. 219 ЗЛПХМ и срещу търговеца е съставен АУАН № 000156/ 24.10.2024 г. Този АУАН е редовно съставен и надлежно връчен на лицето Д. М., упълномощено от управителя на „Добричфарма“ ЕООД да го представлява пред всички държавни и общински органи (вкл. РЗИ) на територията на гр. Добрич и гр. Силистра, като получава, подава подписва и изисква всякакви документи и справки във връзка с дейността на дружеството. Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган, който при идентично фактическо описание и правна квалификация с процесното НП е ангажирал отговорността на касационния жалбоподател на основание чл. 288, ал. 1 ЗЛПХМ, като му е наложил имуществена санкция в размер на 5 000 лв. С решението си районният съд е потвърдил това НП като законосъобразно. В мотивите си е приел, че то е издадено при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие с материалния закон. Тези изводи се споделят и от настоящата инстанция. Оспорените АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от компетентни органи и при спазване на изискванията за форма и съдържание. Приложени са и съответните законови разпоредби. Събраните писмени и гласни доказателства установяват, че на посочените дата и място в аптеката, стопанисвана от жалбоподателя, е извършена продажба на лекарствен продукт от лице, което не притежава професионална квалификация магистър-фармацевт или помощник-фармацевт. По своя характер това е дейност, която е регламентирана в чл. 219, ал. 1 ЗЛПХМ и съставлява „отпускане на лекарствен продукт без лекарско предписание“ по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Наредба № 4 от 4.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти. Според дадената там легална дефиниция „отпускане на лекарствен продукт без лекарско предписание (ОТС)“ означава съвкупността от действия на фармацевти в приемното помещение на аптеката по определяне на подходящия за отпускане лекарствен продукт без лекарско предписание или приемане на рецептурните бланки и проверката на съдържанието им, консултация относно приемането и възможните нежелани реакции и лекарствени взаимодействия, включително и предаване на лекарствените продукти на пациентите. Тази дейност следва да се осъществява само от лица, притежаващи необходимата професионална квалификация, в който смисъл е разпоредбата на чл. 220 ЗЛПХМ, както и чл. 22, ал. 4 от Наредба № 28 от 9.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти. Неизпълнението на това задължение съставлява съставомерно административно нарушение по смисъла на чл. 288, ал. 1 ЗЛПХМ, според който търговец на дребно с лекарствени продукти, който е допуснал дейностите, посочени в чл. 219 ЗЛПХМ, да се извършват от неправоспособно лице, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. Изложените фактически и правни съображения налагат еднозначният извод, че с противоправното си поведение жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение. Наложената имуществена санкция е в минималния размер, посочен в санкционната норма и липсва законова възможност тя да бъде намалена с оглед забраната на чл. 27, ал. 5 ЗАНН. Неоснователни са твърденията на касатора, че извършеното от него нарушение съставлява маловажен случай. Според легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Конкретното нарушение е формално, на просто извършване и за осъществяването му не се изисква настъпването на вредоносен резултат. При преценката дали то разкрива признаците на маловажен случай, следва да се изхожда от съвкупния анализ на всички обстоятелства, определящи обществената опасност на деянието и на дееца - време, място, начин на осъществяване, подбуди за извършване, както и данните за наказаното лице. Събраните в хода на производството доказателства сочат, че конкретното нарушение е типично за своя вид и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, поради което не може да се приеме, че са налице законовите предпоставки, за да бъде преценено то като маловажен случай. В този смисъл са и мотивите на обжалваното решение, към които настоящия касационен състав препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН. Същото е валидно, обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така Разградският административен съд