Решение № 1196 от 13.10.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 1710/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на МБАЛ „*“ АД против Наказателно постановление № НП-22 от 02.06.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) – гр. София, с което на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, ЕИК 000090019, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Приморски“, бул. „*“ № *, представлявано от д-р К. П., на основание чл. 229, ал. 3 вр. ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗдр), е наложена имуществена санкция в размер на 255,65 евро (равностойна на 500,00 лв.) за нарушение на чл. 29, т. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (НОПДМП) във връзка с чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето. Въззивникът – МБАЛ „*“ АД, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба. Навежда съображения за материална незаконосъобразност на атакувания санкционен акт. Твърди, че наказващият орган е извършил неправилно тълкуване на чл. 29, т. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, като поддържа, че нормата забранява единствено избора на лекар, който да наблюдава и лекува пациента за цялото време на болничния престой, но не възпрепятства възможността служебно назначеният лекуващ лекар да бъде избран от пациента в качеството му на лекар-оператор за извършване на конкретна оперативна интервенция по реда на чл. 28 от Наредбата. Прави алтернативно възражение за маловажност на деянието по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с доводи за липса на вредоносни последици и първо по ред нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление и да присъди на дружеството направените по делото съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции. Въззиваемата страна – Изпълнителна агенция „*“ – гр. София, чрез надлежно упълномощен *, оспорва изцяло жалбата като неоснователна. Поддържа, че разпоредбата на чл. 29, т. 1 от Наредбата е императивна и не допуска съвместяване на фигурите на служебно определения лекуващ лекар и на избрания оператор при осъществен платен избор на екип. Излага съображения, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени всички законови изисквания, нарушението е безспорно доказано от обективна страна, субектът на отговорността е правилно определен и не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да потвърди изцяло атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно и прави своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „*“ за двете съдебни инстанции. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: По повод постъпила в Изпълнителна агенция „*“ жалба с рег. № 96-00- 921 от 11.10.2024 г. от Денис Милков, син на пациентката И. Р., съдържаща оплаквания за неправомерно изискани и заплатени суми за избор на екип при проведено оперативно лечение, със Заповед № РД-13-65 от 14.01.2025 г. на заместник-изпълнителния директор на ИАМН е разпоредено извършването на извънредна проверка по документи на лечебното заведение МБАЛ „*“ АД. Проверката е възложена на комисия в състав д-р П. П. – * инспектор и О. В. – * в дирекция „Контрол на медицинските дейности и права на пациентите“ (дирекция КМДПП) при ИАМН и е проведена за периода от 14.01.2025 г. до 28.01.2025 г. включително. От приетата и анализирана медицинска и финансово-счетоводна документация проверяващият екип е установил, че на 30.06.2024 г. в 09:56 часа пациентката И.Р., на 68 години, е била прегледана в Консултативнодиагностичния блок/Спешно отделение (КДБ/СО) – спешен кабинет на МБАЛ „* АД, от д-р В. Д. лекар-уролог. За прегледа е съставен „Лист за преглед на пациента в КДБ/СО“ № 000033 с посочена основна диагноза: „Други и неуточнени хидронефрози“, снета анамнеза и отразено обективно състояние, след което пациентката е била насочена за хоспитализация. На същата дата – 30.06.2024 г., И. Р. е хоспитализирана планово в Клиниката по урология на МБАЛ „С*“ АД, за което е образувана История на забО.ването (ИЗ) № 7389/2024 г. с приемна диагноза „Хидронефроза“. В медицинската документация, в т.ч. в История на забО.ването, в Направление за хоспитализация и в изготвената на 30.06.2024 г. Предоперативна епикриза, като служебно определен лекуващ лекар на пациентката, който да води случая, да организира и наблюдава диагностично-лечебния процес през цялото време на престоя в болничното заведение, е вписан именно д-р В. Д., като под документите е положен неговият подпис. На 01.07.2024 г. пациентката е подписала „Заявление за избор на лекар/екип от медицински специалисти“ по образец, в което е заявила предпочитание за извършване на оперативната интервенция „Лазерна литотрипсия“ / „Уретерна катетеризация СТЕНТ ляво“ от екип в състав: оператор – д-р В.Д., анестезиолог – д-р Р. Б., анестезиологична медицинска сестра – м.с. М. С., операционна медицинска сестра – м.с. П. Д., и санитар – С. И.. В заявлението е посочена цена за избор на екип в размер на 460,16 EUR (900,00 лв.). Заявлението е било съгласувано и одобрено от * на Клиниката по урология – доц. д-р Г.. На 01.07.2024 г. на пациентката е извършена оперативна намеса, отразена в Оперативен протокол № 641 от 01.07.2024 г., като оператор – ръководител на екипа е бил д-р В. Д., анестезиолог – д-р Р. Б.и операционна сестра – Д.. На 02.07.2024 г. И. Р.е дехоспитализирана в подобрено общо състояние. Издадена е официална Епикриза по ИЗ № 7389/2024 г. с окончателна диагноза: „N20.1 Камък в уретера – ляво“, в която като лекуващ лекар отново фигурира и се е подписал д-р В. Д., като изписващ лекар – д-р Б.Л. и като завеждащ клиниката – доц. д-р Т. Г. Видно от представената Справка за извършени плащания от счетоводството на лечебното заведение на 02.07.2024 г. на касата на МБАЛ „*“ АД от пациентката И.Р. е била заплатена сумата от 460,16 евро (900,00 лв.) с посочено основание „избор на екип“, ведно със сумата от 44,18 евро (86,40 лв.) за медицинско изделие. Резултатите от проверката са обобщени в Констативен протокол № КП- 82 от 28.01.2025 г., съставен от инспекторите на ИАМН. С оглед установеното, че лечебното заведение е допуснало избор на лекарски екип, включващ лекаря, който е служебно определен да лекува и наблюдава пациентката за цялото време на престоя , и е приело заплащане за този избор в нарушение на чл. 29, т. 1 от НОПДМП, на основание чл. 40, ал. 1 от ЗАНН до изпълнителния директор на МБАЛ „*“ АД е била изпратена писмена покана с изх. № 07-38 от 19.02.2025 г. за явяване на 28.02.2025 г. между 09:30 ч. и 14:30 ч. в сградата на ИАМН в гр. София за съставяне и връчване на АУАН. Поканата е изпратена чрез пощенски оператор „Български пощи“ ЕАД на официалния адрес на управление на лечебното заведение в гр. Варна, бул. „*“ № 100 и е получена срещу подпис от служител на болницата на 20.02.2025 г., видно от приложеното известие за доставяне (обратна разписка). Тъй като на 28.02.2025 г. законен или упълномощен представител на лечебното заведение не се е явил, на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в негово отсъствие от О. Н. В. – държавен инспектор в ИАМН, оправомощена със Заповед № РД-01-65 от 17.06.2024 г. на изпълнителния директор на ИАМН, в присъствието на свидетеля д-р П. П., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № А-50 от 28.02.2025 г. срещу МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД за нарушение на чл. 29, т. 1 от НОПДМП във връзка с чл. 81, ал. 3 от ЗЗдр. Съставеният АУАН е бил изпратен по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН чрез кмета на район „Приморски“ – Община Варна и на 17.03.2025 г. е предявен и лично връчен на изпълнителния директор на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД – д-р Красимир Петров, срещу разписка. В законоустановения 7-дневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу акта. Въз основа на съставения АУАН и събраната преписка, на 02.06.2025 г. изпълнителният директор на ИАМН е издал обжалваното Наказателно постановление № НП-22 от 02.06.2025 г., с което на МБАЛ „*“ АД на основание чл. 229, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗЗдр е наложена имуществена санкция в размер на 255,65 евро (равностойна на 500,00 лв.). Наказателното постановление е връчено на дружеството на 10.06.2025 г., а жалбата срещу него е депозирана чрез административнонаказващия орган на 19.06.2025 г. (вх. № Ж-20/19.06.2025 г.). Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: приобщените материали от административнонаказателната преписка: Заповед № РД-01-65/17.06.2024 г., Заповед № РД-13-65/14.01.2025 г., Констативен протокол № КП-82/28.01.2025 г., Покана изх. № 07-38/19.02.2025 г. ведно с известие за доставяне от 20.02.2025 г., АУАН № А-50/28.02.2025 г. с разписка за връчване от 17.03.2025 г., цялостната медицинска документация по хоспитализацията на Ирина Русева (ИЗ № 7389/2024 г., Предоперативна епикриза от 30.06.2024 г., Оперативен протокол № 641/01.07.2024 г., Епикриза от 02.07.2024 г., Заявление за избор на екип от 01.07.2024 г., Справка за извършени плащания от 02.07.2024 г.), както и от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката О. В. (актосъставител). Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката В., тъй като те са последователни, ясни, логични, почиват на непосредствените констатации при проверката и кореспондират напълно с приложените писмени доказателства. Между доказателствените източници няма противоречия относно релевантните факти – медицинските документи безспорно удостоверяват, че д-р В. Д. е бил лекуващ лекар на пациентката и същевременно е включен като оператор в платения екип, за което болницата е получила сумата от 460,16 евро (900,00 лв.). Самите фактически обстоятелства не са спорни между страните, като спорът е изцяло от правно естество. Жалбата е процесуално допустима – подадена е в преклузивния 14- дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна (санкционираното юридическо лице) и срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административнонаказателен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от материално и териториално компетентни органи по смисъла на чл. 37, ал. 1, б. „б“ и чл. 47, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, чл. 235 от Закона за здравето и чл. 5, т. 15 от Устройствения правилник на ИАМН. Актосъставителят В. е била надлежно оправомощена със Заповед № РД-01-65 от 17.06.2024 г. на изпълнителния директор на ИАМН, а наказателното постановление е подписано лично от изпълнителния директор на агенцията. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – АУАН е съставен в рамките на три месеца от откриване на нарушителя (при проверката, приключила на 28.01.2025 г.) и в едногодишен срок от извършване на нарушението (02.07.2024 г.), а НП е издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП. До лечебното заведение е била отправена редовна писмена покана (изх. № 07-38/19.02.2025 г.), надлежно връчена на 20.02.2025 г. на вписания в Търговския регистър официален адрес на управление на болницата срещу подпис на служител на дружеството (по аргумент от чл. 180, ал. 5, изр. 1 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН). След като законният представител на дружеството не се е явил на посочената дата 28.02.2025 г., контролният орган правомерно е съставил АУАН в негово отсъствие при наличие на хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Този извод напълно кореспондира с константната съдебна практика на съдилищата от Варненския съдебен район. Така в Решение № 2331 от 24.02.2026 г. по к.а.н.д. № 2774/2025 г. Административен съд – Варна изрично приема, че при призоваване на юридически лица за съставяне на АУАН органът изпраща поканата на адреса на управление, вписан в Търговския регистър, като дружеството само носи отговорността да осигури получаването на книжа на този адрес. Съдът подчертава, че правилата за „щателно издирване“ по чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК касаят физически лица в наказателния процес с оглед личния характер на наказателната отговорност и са неприложими към административнонаказателната отговорност на юридически лица; при редовно изпращане и получаване на поканата на официалния адрес и последващо неявяване, съставянето на АУАН в отсъствие по чл. 40, ал. 2 ЗАНН е безукорно. В същия смисъл е и практиката на Районен съд – Варна (Решение № 1802 от 20.10.2017 г. по адм. н. д. № 2991/2017 г.), според която съставянето на АУАН в отсъствие на представител на дружеството след връчена покана не представлява процесуално нарушение, щом актът впоследствие е връчен и деецът е могъл пълноценно да реализира защитата си. Спазването на строгите изисквания на чл. 40, ал. 2 ЗАНН при редовно уведомяване е изведено и в Решение № 988 от 25.04.2014 г. по адм. д. № 888/2014 г. на Административен съд – Варна, Решение № 274 от 16.11.2021 г. по адм. д. № 259/2021 г. на Административен съд – Шумен, Решение № 286 от 16.12.2015 г. по адм. д. № 254/2015 г. на Административен съд – Шумен и Решение от 03.02.2012 г. по адм. д. № 16/2012 г. на Административен съд – Търговище. В настоящия случай впоследствие АУАН е бил изпратен по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН и на 17.03.2025 г. е връчен лично на изпълнителния директор на МБАЛ „*“ АД, с което правото на защита на наказаното лице е било напълно обезпечено, включително възможността за депозиране на възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. АУАН и НП отговарят на формалните изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като съдържат подробно описание на нарушението и правната му квалификация. Съгласно чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравето, всеки български гражданин има право на достъпна и качествена медицинска помощ при зачитане на правата на пациента, а според ал. 3 условията и редът за осъществяване на това право се определят с наредба на Министерския съвет. В изпълнение на тази законова делегация е приета Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (НОПДМП). По силата на чл. 2, ал. 1 и ал. 4 от НОПДМП здравноосигурените лица имат право на медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, като лечебните заведения нямат право да определят цени или да изискват и приемат плащания/доплащания от осигурените лица за медицинска помощ от този пакет, за която пациентите са хоспитализирани по съответната клинична пътека. Като изключение от общия принцип за безвъзмездност на гарантираната медицинска помощ, в чл. 24а, ал. 1, т. 3 от Наредбата е предвидена възможност лечебното заведение да предоставя срещу заплащане допълнително поискана услуга „избор на лекар или екип от медицински специалисти“. Упражняването на това право обаче е поставено в строги нормативни граници. Съгласно чл. 24а, ал. 6 от Наредбата, изборът може да се заяви само след като пациентът е запознат със служебно определения му лекуващ лекар, съответно със служебно определените специалисти за назначените интервенции. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от НОПДМП регламентира, че такъв избор се допуска единствено за конкретна интервенция, манипулация или специфична част от диагностично-лечебния процес. Наред с това законодателят е въвел изрични отрицателни предпоставки (забрани), при които избор на лекар/екип не се допуска. Съгласно императивната норма на чл. 29, т. 1 от НОПДМП , „Не се допуска извършването на избор на лекар/екип, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента“. В настоящия случай от приобщената медицинска документация (ИЗ № 7389/2024 г., Направление за хоспитализация, Предоперативна епикриза от 30.06.2024 г. и Епикриза от 02.07.2024 г.) безспорно се установи, че за служебно определен лекуващ лекар на пациентката И. Р. е бил назначен д-р В. Д.. В това си качество той е поел цялостното водене на случая, лечението и наблюдението на пациентката за времето на болничния престой от 30.06.2024 г. до 02.07.2024 г. Същевременно, чрез подписаното заявление от 01.07.2024 г., същият лекар е бил включен като оператор в сформирания екип за платената услуга „избор на екип“, за което МБАЛ „*“ АД е изискала и получила на касата си сумата от 460,16 евро (900,00 лв.). Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че забраната по чл. 29, т. 1 от Наредбата изключва единствено избора на лекар за наблюдение през целия престой, но не и избора на служебно определения лекуващ лекар за извършване на конкретна оперативна интервенция (оператор). Болничното лечение по клинична пътека представлява комплексен диагностично-лечебен процес. Служебно определеният лекуващ лекар е длъжен по силата на служебното си правоотношение с лечебното заведение да осъществи всички необходими за състоянието на пациента диагностични и лечебни дейности, включително налагащата се хирургична интервенция, без пациентът да дължи допълнително заплащане извън регламентираната потребителска такса. Възможността за избор на екип по чл. 28 от Наредбата е предоставена на пациента, за да може той по своя преценка да избере друг медицински специалист или екип от същото лечебно заведение, различен от служебно определения му лекуващ лекар. Когато лекуващият лекар съвпада с избрания оператор, за пациента реално не съществува избор на различен специалист, а формалното оформяне на „избор на екип“ води единствено до неправомерно събиране на такса за дейност, която лечебното заведение е длъжно да осигури безплатно в рамките на пакета на НЗОК. Изложеното се подкрепя изцяло от практиката на съдилищата. В Решение № 712 от 24.04.2017 г. по адм. д. № 410/2017 г. Административен съд – Варна (постановено отново срещу МБАЛ „*“ АД) изрично постановява, че правилата на НОПДМП относно избора на лекар и екип имат засилена защитна функция спрямо пациентите, насочена към предотвратяване на злоупотреби и недопускане на неправомерно финансово обременяване на гражданите при ползване на гарантираната от държавата медицинска помощ. В същия смисъл е и Решение № 7566 от 08.07.2025 г. по к. адм. д. № 633/2025 г. на Върховния административен съд (по дело на АС – Варна), където се подчертава необходимостта от стриктно спазване на законовите ограничения и забрани по чл. 29 от Наредбата спрямо обхвата на допустимия избор по чл. 28 от същата. Текстът на чл. 29, т. 1, предл. второ от Наредбата е императивен. Поради това всяко съвместяване на качеството на служебно определен лекуващ лекар с това на избран лекар или член на избран екип (оператор) за заплатена допълнителна услуга осъществява състава на административното нарушение. Лечебното заведение, чрез своите длъжностни лица, е било длъжно да откаже одобряването на така заявения избор и да не изисква, респективно да не приема плащане за него. Този извод съответства и на практиката на останалите съдилища в страната (в т.ч. Решение № 330 от 21.04.2021 г. по адм. д. № 102/2021 г. на Административен съд – Пазарджик; Решение № 85 от 10.02.2021 г. по адм. д. № 1300/2020 г. на Административен съд – Пазарджик; Решение № 427 от 19.05.2021 г. по адм. д. № 351/2021 г. на Административен съд – Пазарджик; Решение № 3949 от 16.07.2020 г. по адм. д. № 2752/2020 г. на Административен съд – София-град; Решение № 2380 от 21.11.2019 г. по адм. д. № 2420/2019 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1882 от 26.10.2018 г. по адм. д. № 1490/2018 г. на Административен съд – Бургас; Решение № 6246 от 02.11.2017 г. по адм. д. № 6030/2017 г. на Административен съд – София-град). Правилно административнонаказателната отговорност е ангажирана спрямо юридическото лице – МБАЛ „*“ АД. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на дейността на юридическите лица се налагат имуществени санкции в предвидените от съответния закон случаи. Отговорността на юридическото лице е обективна, безвиновна и се реализира за самия факт на допуснатото неизпълнение на нормативно установения ред за предоставяне на медицинска помощ и избор на екип, независимо от вината на конкретни физически лица от персонала на болницата. Санкционната норма на чл. 229, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Закона за здравето е приложена правилно, тъй като лечебното заведение е нарушило подзаконов нормативен акт по прилагането на закона (НОПДМП), издаден въз основа на чл. 81, ал. 3 от ЗЗдр. Настоящият състав намира за неоснователно възражението за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН във връзка с § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Съгласно легалната дефиниция, маловажен случай е налице, когато извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. При преценката за маловажност съдът изцяло съобразява установената съдебна практика на Административен съд – Варна и съдилищата от апелативния район (в т.ч. Решение № 712 от 24.04.2017 г. по адм. д. № 410/2017 г. на АС – Варна; Решение № 1897 от 28.09.2015 г. по адм. д. № 2002/2015 г. на АС – Варна; Решение № 2278 от 01.10.2012 г. по адм. д. № 3046/2012 г. на АС – Варна; Решение № 1932 от 28.07.2014 г. по адм. д. № 1954/2014 г. на АС – Варна). В тези актове съдилищата последователно приемат, че преценката за маловажност представлява контрол за точното прилагане на материалния закон въз основа на съвкупен анализ на всички обстоятелства – засегнатите обществени отношения, начина на извършване на нарушението и имуществените последици за гражданите. Нарушенията на правилата за достъп до медицинска помощ засягат изключително значими обществени отношения и икономическите права на пациентите като поуязвима страна в процеса на болнично лечение. Съставът на нарушението по чл. 29, т. 1 от НОПДМП е формален и законът не изисква настъпването на съставомерен вредоносен резултат за здравето на пациента, поради което липсата на телесно увреждане не съставлява изключително смекчаващо обстоятелство (арг. от Решение № 712/2017 г. и Решение № 1897/2015 г. на АС – Варна). Събраната от болницата неправомерна такса е в размер на цели 460,16 евро (900,00 лв.), представляваща максималния допустим размер за услугата, като сумата е постъпила по сметките на дружеството и не е била възстановена. Деянието е осъществено при одобрение от страна на началника на клиниката и е преминало през финансово-счетоводните звена на болницата. Обстоятелството, че деянието е извършено за първи път, е отчетено от наказващия орган при определяне на размера на санкцията и само по себе си не обуславя по-ниска степен на обществена опасност спрямо обичайните случаи от този вид. Санкционната разпоредба на чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето предвижда за юридически лица имуществена санкция в границите от 255,65 евро до 1022,58 евро (от 500,00 лв. до 2000,00 лв.). Наложената на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 255,65 евро (равностойна на 500,00 лв.) е определена в законоустановения минимум. Когато санкцията е наложена в законоустановения минимум, съдът няма законово правомощие да я намалява под този праг. Наказващият орган не е бил длъжен да излага и нарочни мотиви за индивидуализация, каквито се изискват единствено при определяне на санкция над установения минимум с оглед преценката за явна несправедливост по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. С оглед изложеното атакуваното наказателно постановление се явява изцяло правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД не се дължат разноски. В полза на въззиваемата страна Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 4 и чл. 226, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт. Съобразно фактическата и правна сложност на делото, разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е и чл. 8, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя възнаграждение в минималния размер за всяка от проведените съдебни фази – за първоначалното разглеждане пред Районен съд – Варна (130.00 лв.), за касационното производство пред Административен съд – Варна (130.00 лв.) и за новото разглеждане пред настоящия съдебен състав на Районен съд – Варна (130.00 лв.), или общо сумата в размер на 390 лева (199.40 евро), която жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът