Решение № 8947 от 8.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2746/2025 г.

Производството е по реда на 156, ал.1 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „СИ БИЛД“ ЕООД, [ЕИК], против РА № Р-03000325000970-091-001/25.07.2025г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 203/16.10.2025г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна, с който на дружеството са установени задължения за КД по ЗКПО за 2022г. в размер на 47 911,98 лева – главница, и 13 406,34 лева – лихва.

В депозираната жалба оспорващият навежда доводи за материална незаконосъобразност на оспорения РА. Конкретно твърди, че ревизиращите са подменили критериите за признаване на приходи, което противоречи на НСС 18 „Приходи“, НСС 11 „Договори за строителство“ и други счетоводни стандарти и законови разпоредби. Счита, че е нарушен и чл.78 от ЗКПО. По изложените съображения моли за отмяна на оспорения акт.

В съдебно заседание и депозирани писмени бележки жалбоподателят, чрез адв.М., поддържа жалбата. Допълнително излага подробни съображения, че ревизионният акт е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентната по смисъла на чл.7 и чл.8 от ДОПК териториална дирекция. Подчертава, че тази ревизия е продължение на една друга ревизия, при която обжалваният ревизионният акт е обявен за нищожен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съгласно представен списък.

Ответната страна – Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, чрез ю.к. Г., оспорва жалбата като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на НАП.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Обжалваният ревизионен акт е и издаден по реда на чл.155, ал.4 от ДОПК във връзка с Решение № 254/24.02.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП. С решението на ответника първоначално издаденият Ревизионен акт (РА) № Р-03000323007771-091-001/29.10.2024г. е отменен като незаконосъобразен в частта относно установените с него задължения за корпоративен данък за 2022 г. в размер на 60109,07 лв. и лихвата за просрочие върху тази сума в размер на 10974,98 лв., както и в частта на установените задължения по ЗДДС за д.п. 06.2021 г. в размер на 1461,67 лв. и лихва в размер на 568,04 лева. В тези части ревизионната преписка е върната на органа по приходите при ТД на НАП – Варна за издаване на нова ЗВР с определяне на нов ревизионен екип и издаване на нов ревизионен акт, съобразно разпоредбите на материалните и процесуалните закони, и указанията, дадени в мотивите на решението.

В изпълнение на решението на горестоящия орган е издадена ЗВР № Р-03000325000970-020-001/28.02.2025 г. на Началник Сектор при ТД на НАП - Варна/л.3/ за срок от три месеца, считано от датата на връчването  – 11.03.2025г. Същата е била изменяна със ЗИЗВР № Р-03000325000970-020-002/13.05.2025г. и ЗИЗВР № Р-03000325000970-020-003/19.05.2025г. Производството е обхващало задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. Цитираните заповеди са издадени от Р. М. С. - Началник Сектор „Ревизии“ при ТД на НАП - Варна, оправомощена да възлага извършването на ревизии със Заповед № Д-3002/30.12.2024г. на директора на ТД на НАП-Варна – л.79 дело/съгл. З. № ЗЦУ – ОПР-60/17.08.2023г. и З. № ЗЦУ-ОПР-38/23.06.2023г. – л.81 и 82 дело/. За резултатите от ревизията, в срока по чл.117, ал.1 ДОПК, е съставен ревизионен доклад /РД/ № Р-03000325000970-092-001 / 25.06.2025 г., фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с ревизионен акт РА № Р-03000325000970-091-001/25.07.2025 г.

Актът е обжалван пред директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, който с Решение № 203/16.10.2025г., връчено на 30.10.2025г., го е потвърдил, като на дружеството били установени задължения за КД по ЗКПО за 2022г. в размер на 47 911,98 лева – главница, и 13 406,34 лева – лихва. С подадена на 13.11.2025г. жалба до съда дружеството е оспорило РА, потвърден с решението на горестоящия орган, във връзка с което било образувано настоящото производство.

В хода на ревизията от фактическа страна е установено, че с [нотариален акт]/16.04.2019 г. /л.989/ шест физически лица, съсобственици на поземлен имот в гр. Варна. [улица], прехвърлят на съсобственика си „Си билд" ЕООД идеални части от земята срещу задължението на дружеството да построи със собствени сили и средства жилищна сграда в поземления имот. Физическите лица и „Си билд" ЕООД взаимно и безсрочно си учредяват право на строеж, като всеки съсобственик /вкл. и жалбоподателя/ си запазва вещното право на строеж за конкретни обособени обекти в бъдещата сграда. Жалбоподателят издава на 16.04.2019г. авансови фактури, а след тази дата и последващи фактури, на физическите лица за учреденото право на строеж, и ги осчетоводява по сч. с/ка 751 като приходи за бъдещи периоди /обобщени данни в таблица на стр. 7-9 от РД/. Сградата на [улица] е въведена в експлоатация с удостоверение № 95 от 18.07.2022 г. /л. 876/.

Органите по приходи са установили, че жалбоподателят не е издал окончателни фактури за извършените СМР услуги на физическите лица - учредители, не е отчел приходи в размер 170 327.93 лв., и не е начислил ДДС в размер 34 065.59 лв. към м. 07/2022г., когато са завършени услугите. Установили са още, че не е отчетен приход в размер 165 119,80 лв. през 2022 г. и по авансово издадените фактури. Не е отписана себестойността на построените части от сградата, станали собственост на физическите лица - учредители. На основание чл. 78 от ЗКПО са увеличили финансовия резултат от дейността на дружеството за 2022 г. със сумата от 335 447.73 лв., представляваща неотчетените приходи, и са намалили финансовия резултат със сумата от 335 447,73 лв., представляваща отчетна стойност на построените обекти, оставащи собственост на физическите лица - учредители.

С [нотариален акт]/20.09.2019г. /л.1078/ жалбоподателят продава вещно право на строеж за ап. 23 и гараж № 4, обект на [улица], на И. Д. П., за 15 000 евро, от които 8 810 евро са за правото на строеж на апартамента, а 6 190 евро - за правото на строеж на гаража. Отделно от това, по Договор за СМР, между страните е уговорено срещу заплащане, със свои средства, машини, оборудване и персонал дружеството да изгради ап. 23 и гараж 4 при цена на услугата 40 700 евро /левова равностойност 79 602,28 лв./. „Си билд“ ЕООД е издало за въпросните обекти фактури на стойност/44,495,98 лв. /без вкл. ДДС/. През 2020 г. „Си билд“ ЕООД е признало приход в размер 44 495,98 лв. и е отписало себестойност в размер 17 853,62 лв. /аналитичен дневник на сч. с/ка 701 за 2020г. През 2022г. е издадена и фактура № 00..296/10.06.2022г. с дан. основа 34 716 лв. и ДДС 6 943.20 лв., счетоводно отразена като авансова фактура /контировка Дт 411 „Клиенти"/Кт с/ка 412 „Клиенти по аванси”, л. 656/. Органите по приходи са счели, че в годината на въвеждане в, експлоатация на обекта - 2022г. дружеството не е отчело приход в размер 46 287.98 лв. Съгласно представена от жалбоподателя справка/л. 657/, себестойността на ап. № 23 до акт обр. 16 е 41 980.78 лв., т.е. през 2022 г. дружеството е следвало да отпише отчетна стойност в размер 24 127.16 лв. /41 980.78-17 853,62/. На основание чл. 78 от ЗКПО, органите по приходи са увеличили финансовия резултат от дейността на жалбоподателя за 2022г. със сумата 46 287.98 лв., представляваща неотчетените приходи, и са намалили финансовия резултат със сумата 24 127,16 лв., представляваща неотписаната до акт обр. 16 отчетна стойност на ап. № 23.

С [нотариален акт]/06.08.2021г. жалбоподателят продава ап. № 14, ведно с ид. части от общите части на сградата и идеални части от поземления имот на [улица], на М. П. С. за сумата 34 500 евро, левова равностойност 67 476,14 лв. Жалбоподателят за продажбата е издал две фактури на обща стойност 56 230,12 лв. и е начислил ДДС в размер 11 246,02 лв.. Фактурите са осчетоводени като аванси и не е отчетен приход по тях /л. 237- крайно кредитно салдо по сч. с/ка 751 за 2021 г. и с/ка 412 за 2022г. на л. 656, с/ки 701 на л. 772 и 703 на л. 771; л. 231 и л. 241 писмено обяснение/. Себестойността на ап. № 14 е в размер 34 397,84 лв. /л. 657/. На основание чл. 78 от ЗКПО, органите по приходи са увеличили финансовия резултат от дейността на жалбоподателя за 2022г. със сумата 56 230,12 лв., представляваща неотчетените приходи от продажба на ап. № 14, и са намалили финансовия резултат със сумата 34 397,84 лв., представляваща отчетна стойност на ап. № 14.

В хода на ревизията органите по приходи са извършили проверки на някои от клиентите на жалбоподателя, и от представените писмени обяснения са установили, че фактурираните от „Си билд" ЕООД суми по нотариалните актове включват стойността на извършените СМР на обектите на [улица] до датата на въвеждане в експлоатация. Дружеството е признало през 2021г. целия приход по продадените през същата година с нотариални актове обекти. Представило е справка за признатите приходи за извършените продажби през 2021 г. и изписаната себестойност, както и справка за натрупаните разходи по строителството на сградата до въвеждането й в експлоатация. Данните са обобщени в таблици на стр. 13-14 от РА. Органите по приходи са установили, че приходи в размер 344 466,53 лв. са признати през 2021г., а е следвало да се признаят през 2022 г. при въвеждане на сградата в експлоатация. Установили са още, че през 2022 г. е изписана себестойност в размер 762 871,57 лв., вместо себестойност 702 164,14 лв. На основание чл. 78 от ЗКПО органите по приходи са увеличили финансовия резултат от дейността на жалбоподателя за 2022 г.:

• със сумата 344 466,53 лв., представляваща приходите от извършените СМР на обектите на [улица], които е следвало да се отчетат през 2022 г. и

• със сумата 60 707,43 лв., представляваща отписана през 2022 г. в повече себестойност на сградата на [улица].

С [нотариален акт]/11.10.2019г. три физически лица, съсобственици на поземлен имот в гр. Варна, [улица]прехвърлят на съсобственика си „Си билд" ЕООД идеални части от земята срещу задължението на дружеството да построи със собствени сили и средства жилищна сграда в поземления имот. Физическите лица и „Си билд” ЕООД взаимно и безсрочно си учредяват право на строеж като всеки съсобственик /вкл. и жалбоподателя/ си запазва вещното право на строеж за конкретни обособени обекти в бъдещата сграда.

На 14.10.2019 г. жалбоподателят издава авансови фактури на физическите лица за учреденото право на строеж на обща стойност 53 507.20 лв. /без вкл. ДДС/ и ги осчетоводява по сч, с/ка 751 /л. 1141/ като приходи за бъдещи периоди /обобщени данни в таблица на стр. 15 от РА/. Сградата на [улица] въведена в експлоатация с удостоверение № 171 от 09.12.2022 г. /л. 877/. Органите по приходи са установили, че жалбоподателят не е издал окончателни фактури за извършените СМР услуги на физическите лица-учредители, не е отчел приходи в размер 127 219,78 лв. към м. 12/2022 г„ когато са завършени услугите. Установили са още, че не е отчетен приход в размер 53 507,20 лв. през 2022 г. и по авансово издадените фактури, както и че не е отписана себестойността на построените части от сградата, станали собственост на физическите лица-учредители. С оглед установеното, на основание чл. 78 от ЗКПО са увеличили финансовия резултат от дейността на жалбоподателя за 2022 г. със сумата от 180 726,98 лв. /53 507,20+127 219,78/, представляваща неотчетените приходи и са намалили същия със сумата от 180 726.98 лв.. представляваща отчетна стойност на построените обекти, оставащи собственост на физическите лица-учредители.

Органите по приходи са анализирали издадените през 2021 г. нотариални актове за продажби на части от сграда, построена на етап „груб строеж", на [улица] издадените от жалбоподателя фактури за продажбите /данните са обобщени в таблица на стр. 16-17 от РА/. Съгласно предварителен договор от 13.12.2019г., жалбоподателят продава ап. № 8 на [улица]на И. Ч. и Г. Г. за сумата от 36 558 евро /с левова равностойност 71 501,33 лв./ с вкл. ДДС /59 584,44 лв. без ДДС/. Цената на имота включва СМР до издаване на акт обр. 16. На 21.10.2021 г. е сключено тристранно споразумение /л. 324/, с което правата на купувачите И. Ч. и Г. Г. се поемат от М. К. Л.. Издаден е [нотариален акт]/22.10.2022 г. /л. 330/, с който жалбоподателят продава ап. 8 на М. Л.. Сумата по сделката е платена от И. Ч. и Г. Г. до 21.10.2021 г., за което са издадени фактури на стойност /данъчна основа/ 59 586,01 лв. и е начислен ДДС 11 917.20 лв. Органите по приходи са установили, че фактура № 199/17.03.2020 г. с дан. основа 25 536,54 лв. и ДДС 5 107.31 лв. е осчетоводена като аванс по сч. с/ка 751 и не е отчетен приход от нея нито през 2021 г.. нито през 2022 г. Останалите фактури са осчетоводени по кредита на счетоводна сметка 7012 „Приходи от продажби на продукция", т.е. отчетен е приход по тях. Съгласно представена справка от жалбоподателя /л. 243/, себестойността на ап. № 8 до етап „груб строеж" е в размер 31 851,93 лв. /призната на разход за 2021 г./, а до въвеждане в експлоатация - 45 647,52 лв. Обектът на [улица]е въведен в експлоатация с удостоверение № 171/09.12.2022г. /л. 877/. На основание чл. 78 от ЗКПО органите по приходи са увеличили финансовия резултат от дейността за 2022 г. със сумата от 25 534,82 лв., представляваща неотчетеният приход за ап. № 8, и са намалили същия със сумата от 13 795,59 лв. /45 647,52-31 851,93/, представляваща себестойността на ап. № 8 от завършен етап „груб строеж“ до въвеждане в експлоатация на обекта, съответстваща на признатия за 2022 г. приход.

На клиенти, закупили обекти от сградата на [улица], са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения. От представените писмени обяснения, както от лицата, така и от жалбоподателя. органите по приходи са установили, че фактурираните през 2021г. на купувачите суми по нотариални актове включват стойността на обектите до въвеждане на сградата в експлоатация. Жалбоподателят през 2021 г. е признал целия приход от продажбите, осъществени през същата година. Представил с справка за себестойността на продадените през 2021 г. обекти /таблица на стр. 20-21 от РД/. Предвид че обектът на [улица] въведен в експлоатация на 09.12.2022 г. /л. 877/, на основание г. 6.1 от СС 11 „Договори за строителство”, и на основание чл. 78 от ЗКПО, органите по приходи са увеличили финансовия резултат за 2022 г. със сумата 60 307,79 лв., представляваща отчетени през 2021 г. приходи, които е следвало да се признаят през 2022г. Съответстващата корекция за 2021 г. е извършена с РА № Р-03000323007771-092-001/26.09.2024 г.

С нот. акт от 12.09.2022г. жалбоподателят е продал ап. 5 от обекта на [улица]за сумата 58 653,33 лв. без вкл. ДДС, като за продажбата е издал фактура № 314/12.09.2022г. В счетоводството е отчетен приход за 2022г. по с/ка 701 в същия размер /д. 772/. Въз основа на представена справка за себестойността на обектите в сградата, органите. по приходи са установили, че фактическата себестойност на aп. № 5 е в размер 45 647.52 лв. В същото време през 2021 г. е отписана отчетна стойност за ап. № 5 в размер 48 796,5 1 лв., т.е. 3 148.99 лв. в повече. Въз основа на данните в справката на л. 243 от преп. в РД /таблица на стр. 21-22/ са съпоставени признатите приходи и отписаната себестойност за обект „Д. Д." през 2022г. и установените приходи и отчетна стойност, които е следвало да бъдат отчетени през 2022г. От анализа на данните в справката, органите по приходи са установили, че на основание чл. 78 от ЗКПО финансовият резултат на дружеството за 2022 г. следва да бъде увеличен със сумата от 85 844.33 лв., представляващи приходи, които е следвало да бъдат отчетени през 2022 г.. както и че финансовият резултат следва да бъде намален със сумата от 55 891.53 лв., представляваща разликата между изписаната през 2022 г. отчетна стойност и себестойността, която е следвало да бъде отчетена през 2022 г. при приключване на обект „Д. Д.".

В хода на производството, по искане на жалбоподателя, е допусната ССчЕ, приета и неоспорена от страните, и кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена, и защитена от вещото лице в съдебно заседание.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на задължителното административно обжалване приключило с Решение № 203/16.10.2025г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

В жалбата, с която е сезирана настоящата съдебна инстанция, се съдържат доводи за незаконосъобразност на оспорения РА, но в проведеното съдебно заседание по същество и в депозираните писмени бележки жалбоподателят излага подробни доводи и аргументи за нищожност на същия. В законодателството липсва легална дефиниция или разписани критерии за нищожност на един административен акт, но според правната теория и съществуващата съдебна практика, преценката за нищожност почива на тежестта на установения порок при неговото издаване. Нищожен е онзи индивидуален административен акт, който страда от толкова тежък порок, който прави така издадения акт правно нищо, и същият е абсолютно негоден да породи целените правни последици. Такъв може да бъде липсата на компетентност на органа-издател на същия, неспазване на установената форма за валидност на акта, граничещо с липса на волеизявление, особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Нищожни са и актовете, издадени без каквото и да е нормативно основание т. е. при пълна липса на условията и материално-правните предпоставки, визирани в съответната правна норма, и регламентиращи издаването на конкретен като волеизявление административен акт, или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи.

Настоящият състав на Административен съд – Варна намира за основателни и доказани съдържащите се в жалбата твърдения за нищожност на Ревизионния акт, поради съставяне на ЗВР и провеждане на производството от некомпетентни органи.

Заповедта, с която е възложена ревизията - ЗВР № Р-03000325000970-020-001 е издадена на 28.02.2025г. от Р. М. С. на длъжност Началник Сектор „Ревизии“ при ТД на НАП - Варна. Към датата на издаване на посочената ЗВР седалището на оспорващото дружество е регистрирано в гр. София, [улица], офис № 4, считано от 04.01.2024г. /видно от извършената от съда служебна справка в Търговския регистър на адрес [интернет адрес]?uic=148106174/.Заповедта е връчена на дружеството по електронен път на 11.03.2025г., както се установява от приложеното Удостоверение за връчване по електронен път в ИС „Контрол“. Относно този факт страните в производството не спорят. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ДОПК, актовете по този кодекс (ДОПК) се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Коя е конкретната компетентна териториална дирекция е обосновано по-конкретно в текста на чл. 8 от ДОПК, като т.3 от ал. 1 на тази разпоредба е видно, че по отношение на местните юридически лица, каквото се явява оспорващото дружество „Си Билд“ ЕООД, такава е териториалната дирекция по седалището на дружеството. В ал. 2 на чл. 7 ДОПК законодателят посочва, че когато след образуване на производството органът установи, че то не е от негова компетентност, в тридневен срок изпраща преписката на компетентния орган, като уведомява за това заинтересованите лица. Цитираната правна уредба сочи недвусмислено, че обосноваващ компетентността на органа признак е адресът, на който е регистрирано седалището на юридическото лице.

Според разпоредбата на чл. 112, ал. 1 ДОПК, ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. С оглед спецификите на ревизионните производства и на основание чл. 113, ал. 2 ДОПК, правната теория и практика приемат, че за тяхното законосъобразно развитие релевантен е моментът на връчване на ЗВР на ревизираното лице, от който момент започват да текат и сроковете за провеждане на ревизията - аргумент от чл. 114, ал. 1 ДОПК. От текста на последната цитирана разпоредба се налага извод, че понятието започнало производство по ДОПК е свързано с изискване за връчена заповед за възлагане на ревизията. Вярно е, че текстът на чл. 7, ал.4 ДОПК предвижда възможност при промяна в обстоятелствата, обуславящи териториалната компетентност, производството да се довърши от органа, който го е образувал, но с оглед изложените по-горе теоретични постановки, базиращи се на съдебната практика на административните съдилища в България и на ВАС, при невръчена първа ЗВР органите на приходната администрация не могат да се позоват на цитираната разпоредба. В същия смисъл са Решение № 2353/13.02.2020г. по адм.д. № 9645/2019 г. на ВАС, Решение № 7662/11.07.2023 г. по адм.д. № 11208/2022 г. на ВАС, Решение № 11135/05.12.2022 г. по адм. д. № 5921/2022 година.

Горното налага извод, че при настъпилата промяна в адреса на регистрация на ревизираното лице „Си Билд“ ЕООД на 04.01.2024 г. – обстоятелство, което е надлежно декларирано и регистрирано в Търговския регистър, което по време предшества връчването, както на първата ЗВР (08.01.2024г.), във връзка с която е издаден Ревизионен акт (РА) № Р-03000323007771-091-001/29.10.2024г., обявен за нищожен с влязло в сила решение по адм. дело № 644/2025г. на Адм. съд – Варна, така и на настоящата ЗВР № Р-03000325000970-020-001/28.02.2025г., води до нищожност на оспорения ревизионен акт, тъй като самото ревизионно производство е проведено от служители на некомпетентната ТД на НАП, респективно - оспореният ревизионен акт е издаден от некомпетентен орган.

Това е същият порок, който съдът вече е приел за абсолютен и решаващ по отношение на първоначално издадения ревизионен акт. Релевантен за определяне на компетентността е моментът на връчване на ЗВР, арг. от чл. 112, ал. 1, чл. 113, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 ДОПК, а не единствено моментът на нейното издаване. Разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ДОПК, която допуска довършване на производството от органа, който го е образувал, при последваща промяна в обстоятелствата, е неприложима в настоящия случая, тъй като нито е налице „последваща промяна в обстоятелствата“, а изначално неправилно определена компетентна териториална дирекция, нито предходно валидно производство, което да обоснове законосъобразното провеждане на настоящото по реда на чл.155, ал.4 ДОПК.

Доколкото нищожността е изключително тежък порок, който поглъща другите форми на незаконосъобразност на атакувания административен акт, то съдът не дължи друга проверка относно съответствието на РА № Р-03000325000970-091-001/25.07.2025г. с материалния закон и процесуалните правила.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на Административен съд - Варна намира, че жалбата на „Си Билд“ ЕООД срещу, е основателна и РА № Р-03000325000970-091-001/25.07.2025г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, следва да бъде прогласен за нищожен.

Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 5 ДОПК, при обявяване на ревизионния акт за нищожен от съда се прилага чл. 173, ал. 2 АПК. В него е предвидено, че извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид това ревизионната преписка следва да се изпрати с настоящото решение на компетентната ТД на НАП – София за възлагане и извършване на нова ревизия от компетентните органи.

Предвид този изход на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. На оспорващото дружество следва да се присъдят установените в съдебното производство разноски в размер на 2522,99 евро, съобразно представения списък на лист 80 от делото, и приложените към него доказателствата за платена ДТ, Договор за правна защита и съдействие № 13/23.12.2025г. и доказателства за внесен депозит за експертиза.

Воден от горното, и на основание чл. 160, ал. 1 и ал. 5 и чл. 161, ал. 1 ДОПК, съдът