Решение № 308 от 19.2.2026 г. на Административен съд - Шумен по дело № 547/2025 г.

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба от "Изи Асет Мениджмънт" АД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица], представлявано от изпълнителния директор Г. Т., чрез пълномощник гл. юрисконсулт Д. Н., срещу Решение №292/28.10.2025 г., постановено по АНД №1716/2025 г. по описа на Шуменски районен съд. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушения на материалния закон и необосновано. Касаторът твърди, че от доказателствата не се установява реално извършено нарушение по чл.42 т.2 от ЗПК, тъй като в определения срок от контролните органи е представено становище от дружеството по повод жалба на потребител. Според касатора контролният орган не е обосновал искането за представяне на копие от договора във връзка с извършваната контролна проверка по ЗПК. Излагат се и доводи, че посочената в НП дата на нарушението, а именно 13.01.2025 г. е неправилна, тъй като това е датата на подаване на жалбата от потребителя до КЗП. На тези основания касаторът моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваното Решение на РС [населено място] и да постанови друго решение по съществото на спора като отмени НП №В-007295/05.06.2025 г. на Началника на Териториалните отдели за област Варна, Добрич, Шумен със седалище [населено място] към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна Началник на Териториалните отдели за област Варна, Добрич, Шумен със седалище [населено място] към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по касационната жалба. Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: С атакуваното решение РС [населено място] е потвърдил НП №В-007295/05.06.2025 г. на и.д. Началник на Териториалните отдели за област Варна, Добрич, Шумен със седалище [населено място] към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на касатора на основание чл.54 ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева за нарушение на чл.42 т.2 от ЗПК. За да достигне до този правен извод съдът е приел за установено от фактическа страна, че по повод подадена жалба от потребител относно сключен договор за потребителски кредит с вх.№В-03-94/13.01.2025 г. било предприето извършване на проверка от контролните органи на КЗП, като за нуждите на проверката на 13.01.2025 г. било изпратено писмо до управителя на дружеството - касатор с искане в срок до 22.01.2025 г. да представят на ел. поща на КЗП становище по жалбата и заверено копие от договор за потребителски кредит №4942367/31.10.2023 г., сключен с потребител Б. Д.. На 22.01.2025 г. на ел. поща на КЗП било изпратено Становище по потребителската жалба от кастора, но не било изпратено и исканото заверено копие от договор за потребителски кредит №4942367/31.10.2023 г., за което е бил съставен Констативен протокол от 22.01.2025 г. В становището е посочено, че дружеството е изпълнило задълженията си да предостави на потребителя екземпляр от договор за потребителски кредит, както и твърденията на потребителя не са верни. На 22.01.2025 г. от КЗП била изпратена покана до касатора да се яви представител за изготвяне на АУАН. В поканата изрично е посочено, че в случай на неявяване преписката, ще бъде придвижена по реда на чл.40 ал. 2 от ЗАНН. Поканата била електронно връчена на дружеството – касатор, на 22.01.2025 г., като на посочената дата не се явил представител на дружеството, поради което на 04.02.2025 г., бил съставен срещу дружеството АУАН №007295, за нарушение на чл.42 т.2 от ЗПК, като на 22.01.2025 г. не е представил изисканите от контролните органи документи, а именно договор за потребителски кредит №4942367 от 31.10.2023 г. Въз основа на така съставения акт, е издадено и процесното НП, с което на касатора е била наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева на основание чл.54 ал.1 от ЗПК за нарушение по чл.42 т.2 от ЗПК. Въз основа на така установената фактическа обстановка решаващият съд е приел, че НП е издадено от компетентен орган и в хода на административно наказателното производство не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал, съдът е приел за безспорно установено, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.42 т.2 ЗПК, поради което правилно му е ангажирана отговорността по чл.54 ал.1 от ЗПК, и с процесното решение е потвърдил издаденото наказателно постановление. Настоящата касационна инстанция приема, че решението на РС [населено място] е законосъобразно, тъй като въз основа на събраните пред него доказателства, съдът е достигнал до правилно установена фактическа обстановка и до правни изводи, които съответстват на материалния закон. Решаващият съд е събрал и и преценил както поотделно, така и в тяхната съвкупност относимите писмени и гласни доказателства, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено. Шуменският административен съд намира за неоснователен довода на касатора, че в процесното НП посочената като дата на извършване на нарушението е неправилна. При внимателен прочит както на АУАН, така и на издаденото въз основа на него НП, се установява, че като датата на извършване на нарушението е вписано 22.01.2025 г., а не както твърди касаторът 13.01.2025 г. Датата 22.01.2025 г. правилно е определена като дата на извършване на нарушението от касатора, тъй като това е срокът, до който дружеството е следвало да представи на контролните органи изисканото копие на договора за потребителски кредит. Неоснователно е и възражението на касатора, че е представил изисканите от контролните органи документи. Безспорно с писмото до управителя на дружеството контролните органи са поискали представяне на становище по жалбата, което е представено, и заверено копие от договор за потребителски кредит №4942367/31.10.2023 г., сключен с потребител Б. Д., който не е представен в определени срок. При това положение касаторът не е осигурил на длъжностните лица при КЗП изисканите и необходими документи във връзка с проверката, поради което е налице неизпълнение на задължението по чл.42 т.2 от ЗПК за предоставяне на необходимите документи, информация и съдействие за целите на проверката, до какъвто извод е стигнал и решаващия съд. Неоснователно се явява и възражението, че контролните органи следвало да обосноват искането за представяне на копие от договора във връзка с извършваната контролна проверка по ЗПК. Изрично в писмото, с което са поискали представяне на документите, контролните органи са посочили, че е във връзка с извършена проверка по подадена жалба от потребител с вх.№В-03-94/13.01.2025 г. относно отказ да му бъде предоставен копие от договора за потребителски кредит №4942367/31.10.2023 г. Разпоредбата на чл.41 ал.3 от ЗПК изрично предоставя на длъжностните лица право да изискват достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на закона, като в случая това е станало по повод подадена потребителска жалба. При това положение и с оглед посочените законови разпоредби контролния орган достатъчно и надлежно е обосновал в писмото до касатора защо е необходимо да представи исканите документи. Още повече, че законът не поставя условие органът предварително да уточнява за какви точно констатации ще се използват документите. От така установеното фактическо и правно положение, Шуменският административен съд намира, че Районен съд град Шумен е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение, поради което касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд град Шумен като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Доколкото ответната страна не претендира разноски, съобразно изхода на спора, то такива не следва да бъдат присъдени. Водим от горното, Шуменският административен съд