Решение № 3528 от 30.7.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 16500/2023 г.
Софийски районен съд30.07.2024 г.докладчик ХРИСТИНА БОТЕВА ГАРВАНСКА
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА НП № Р – 10 – 924 /17.12.2021г., издадено от заместник - председател на Комисията за финансов надзор, с което на основание чл. 273 ал. 5 вр. ал.1 от ЗДКИСДПКИ на жалбоподателя ••• „••••" АД в качеството му на управляващо дружество по отношение договорен фонд „••• " е наложена имуществена санкция от 25 000 лв. ОСЪЖДА ••• „••••" АД да заплати в полза на КФН сумата от 350 лв. - разноски за участие на юрисконсулт по делото. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Адм. съд - София. Районен съдия: Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Мотиви
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на ••• „••••" АД срещу НП № Р – 10 – 924 /17.12.2021г., издадено от заместник - председател на Комисията за финансов надзор, с което на основание чл. 27 3 ал. 5 вр. ал.1 от ЗДКИСДПКИ на жалбоподателя в качеството му на управляващо дружество по отношение договорен фонд „••• " е наложена имуществена санкция от 25 000 лв. – за това, че със сключването на 02.06.2021 г. за сметка на управлявания от него ДФ „••• " на сделки за покупка на акции и облигации извън тези по чл. 38 ал. 1 от ЗДКИСДПКИ на управлявания също от него ДФ „ ••• „ - общата стойност на инвестициите на ДФ „••• " в ценни книжа, извън тези по чл. 38 ал. 1 на ЗДКИСДПКИ, е достигнала 20, 89 % от активите на ДФ, с което жалбоподателят като ••• е извършил нарушение на чл. 38 ал. 2 от ЗДКИСДПКИ, регламентиращ 10 % ограничение за стойността на посочените инвестиции. С жалбата не се оспорват фактическите констатации по обжалваното НП относно нарушениет о на инвестиционното ограничение по чл. 38 ал.2 ЗДКИСДПКИ при дейността на ДФ, управляван от жалбоподателя. Претендира се отмяна на постановлението поради допуснато при издаването му нарушение на материалния закон, като се твърди, че прехвърлянето на процесните ценни книжа е в съответствие с чл. 51 ЗДКИСДПКИ и поради това е правомерно. Претендира се и маловажност на нарушението по см. на чл. 28 ЗАНН. Претендира се също, че налагането на санкция на жалбоподателя е в отклонение от досегашната практика на КФН и нарушава общ принцип в правото на ЕС - забрана за нарушаване на легитимни правни очаквания, разяснен в Решение на СЕС по дело Т- 347/03г. пар. 102 и в решения на ВАС по дела - 7747/2016г; 7034/2013г; 6775/2014г. Административнонаказващият орган оспорва изцяло основателността на жалбата със съображения в обжалваното НП и в писмени бележки на представител в съдебно заседание. По отношение на фактите по делото: Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Жалбоподателят е вписан в регистъра по чл. 30 ал. 1 т. 5 от ЗКФН като управляващо дружество по чл. 86 ал.1 ЗДКИСДПКИ с лиценз за управление на дейността на колективни инвестиционни схеми по чл. 5 ЗДКИСДПКИ, между които договорен фонд ДФ „ ••• " и ДФ „••• ". С писмо от 09.06.2021 г. жалбоподателят уведомил КФН за нарушаване по отношение на активите ДФ „•••“ на инвестиционното ограничение по чл. 38 ал. 2 от ЗДКИСДПКИ. Според уведомлението към 03.06. 2021г общата инвестиция на ДФ в ценни книжа по чл. 38 ал. 2 от ЗДКИСДПКИ е достигнала до 24, 18 % от стойността на активите на ДФ и нарушението е резултат от продажбата на ценни книжа от ДФ „•••“ на ДФ „•••“, извършена според уведомлението по причини „ извън контрола на колективната инвестиционна схема „ по см. на чл. 51 от ЗДКИСДПКИ. След извършена служебна проверка на данните, предоставени от жалбоподателя за активите на ДФ „•••“ и ДФ „•••“ и сделките с тях, също данните за сделките с активи на двата ДФ от Централен депозитар и от инвестиционния посредник по сделките, експертите на КФН установили, че към 02.06. 2021г. стойността на активите на ДФ „•••“ възлизала на 10 437 979 лв. и в резултат на сключването на 02.06.2021 г. за сметка на управлявания от жалбоподателя ДФ „••• " на сделки за покупка на акции и облигации извън тези по чл. 38 ал. 1 от ЗДКИСДПКИ от ДФ „ ••• „ - общата стойност на инвестициите на ДФ „••• " в ценни книжа, извън тези по чл. 38 ал. 1 на ЗДКИСДПКИ, е нараснала от 8.39 % до 20, 89 % от активите на ДФ. Според писмените обяснения от 18. 06. 2021г. на представителите на жалбоподателя управляващото дружество периодично прехвърля неликвидни ценни книжа, извън тези по чл. 38 ал. 1 на ЗДКИСДПКИ, от ДФ „•••“ към ДФ „•••“ и обратно поради липсата на трети лица, които да закупят тези активи или да ги получат в замяна на други, допуснати на регулиран пазар и необходимостта да бъде избегнато надхвърлянето на 6 м. срок на нарушението по чл. 51 от ЗДКИСДПКИ по отношение на активите на двата ДФ. По отношение на доказателствата: Изложеното като факти по делото не е спорно между страните и се установява от непротиворечив доказателствен материал - показанията на актосъставителя, които потвърждават посоченото в АУАН и приобщените към материалите по делото документи - част от административнонаказателната преписка - писмо от 09.06.2021 г. – уведомление от жалбоподателя до КФН за нарушаване на инвестиционното ограничение по чл. 38 ал. 2 от ЗДКИСДПКИ, писмените обяснения от 18. 06. 2021г. на представителите на жалбоподателя за периодичното прехвърляне на неликвидни ценни книжа, които не се търгуват на регулиран пазар, между посочените два ДФ, управлявани от жалбоподателя, справки от информационната система на КФН, също останалите документи, приложени към административнонаказателната преписка и материалите по делото. По отношение на правната страна: При така установеното като факти обосновано от административнонаказващия орган е прието, че със сключването за сметка на управлявания от него ДФ „••• " на процесните сделки за покупка на акции и облигации жалбоподателят като ••• инвестирал повече от 10 на сто от активите на ДФ „••• в ценни книжа, извън тези по чл. 38 ал. 1 на ЗДКИСДПКИ и така нарушил чл. 38 ал.2 ЗДКИСДПКИ, според която разпоредба - колективните инвестиционни схеми не могат да инвестират повече от 10 на сто от активите си в прехвърляеми ценни книжа и инструменти на паричния пазар извън посочените в ал. 1 на същия текст. С оглед на това законосъобразно с НП е прието, че е налице основание за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателя в качеството му на ••• за извършено от него нарушение по чл. 273 ал.5 вр. ал. 1 ЗДКИСДПКИ в редакцията и на тази разпоредба към процесния период 02.06. 2021г., според която ЮЛ, които извършат нарушение на чл. 38 ЗДКИСДПКИ се санкционират с имуществена санкция от 20 000 лв. до 5 000 000 лв., а при повторно нарушение от 40 000 лв до 10 000 000 лв.; За неоснователно съдът прие възражението за неправилно приложение на материалния закон, обосновано с разпоредбата на чл. 51 ЗДКИСДПКИ, според която при нарушение на инвестиционните ограничения по глава шеста, вкл. чл. 38 от Закона, по причини извън контрола на колективната инвестиционна схема или в резултат на упражняване права на записване тя приоритетно, но не по-късно от 6 месеца от възникване на нарушението, чрез сделки за продажба привежда активите си в съответствие с инвестиционните ограничения, като отчита интересите на притежателите на дялове. Възражението е в явно противоречие с правилото в разпоредбата поради установеното по делото, че нарушението на инвестиционното ограничение не е възникнало по причини извън контрола на колективната инвестиционна схема, а е умишлено и в пряка причинно - следствена връзка с процесните сделки, сключени от жалбоподателя като представител на колективната инвестиционна схема. Тези сделки са под контрола на колективната инвестиционна схема, тъй като съгласието на колективната инвестиционна схема за сключването им обуславя тяхната валидност и последици. И сделките са причината за нарушението, тъй като именно правните последици от тях нарушават инвестиционното ограничение. Възражението срещу приложението на материалния закон съответства на друго правно основание, изключващо отговорността за нарушението, макар то да не е релевирано конкретно с жалбата. Съображенията по възражението сочат на възражение за действия, извършени при крайна необходимост по см. на чл. 8 ЗАНН вр. чл. 11 ЗАНН и чл. 13 НК. Според чл. 8 ЗАНН - не са административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост. А според чл. 13 Анотирана съдебна практика НК - Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.
Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление. Съобразно установеното по делото съдът прие, че възраженията на жалбоподателя не могат да бъдат уважени и на посоченото основание. Не може да се приеме, че жалбоподателят е сключил процесните сделки за избягване на непосредствена опасност за имуществото на ДФ „•••“, която същият не е могъл да избегне по друг начин, тъй като не са ангажирани, нито посочени конкретни доказателства, обосноваващи извод за това. Например в подкрепа на това, че жалбоподателят не е могъл да избегне превишението на инвестиционното ограничение по друг начин, не се представят доказателства за изготвяне и за съответно изпълнение на план з а привеждане активите на ДФ в съответствие с инвестиционното ограничение, който да съдържа мерки за покачване стойността на активите на ДФ чрез привличане на нови инвеститори, също за изпълнение на други възможни мерки. Няма основание в доказателствата да се приеме и това, че причинените от процесните сделки вредни последици за ДФ „••• " са по-малко значителни от предотвратените за ДФ „Инвест Класик ". За неоснователно съдът прие и възражението, че налагането на санкция на жалбоподателя е в отклонение от досегашната практика на КФН и нарушава общ принцип в правото на ЕС - забрана за нарушаване на легитимни правни очаквания, тъй като очакването КФН да не осъществява финансов надзор чрез налагане на санкции за нарушения, предвидени в специалните закони, за съблюдаването на които тя следи, не представлява легитимно правно очакване. В този смисъл е и разяснението в цитираното в жалбата Решение на СЕС по дело Т- 347/03г. пар. 102. Според решението, за да се претендира защита на оправдани правни очаквания, трябва да са изпълнени три условия. Първо - трябва да са били дадени на засегнатото лице точни, безусловни и последователни гаранции, произхождащи от упълномощени и надеждни източници от органи на Общността. Второ - тези уверения трябва да бъдат такива, че да породят оправдани правни очаквания в лицето, към което са адресирани. Трето – предоставените гаранции трябва да отговарят на приложимите правила. Останалите решения на ВАС, посочени в жалбата, разясняват правилото на чл. 13 АПК, регламентиращо изискванията към административните органи при правомощията им при оперативна самостоятелност и са неотносими към административното наказване, което представлява дейност при обвързана компетентност. Без уважение съдът прие, че следва да се остави искането за определяне на нарушението по НП като маловажен случай по чл. 28 Закона за административните нарушения и наказания, за който жалбоподателят не следва да бъде санкциониран, тъй като няма основание да се приеме в съответствие с чл. 93 т.9 НК, че случаят разкрива по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи на нарушения от този вид. Без значение е това, че от нарушението не са настъпили вреди, тъй като нарушението е от категорията на т.нар. „формални“, на „ просто извършване" нарушения, за съставомерността на които по закон не е предвидено настъпването на други общественоопасни последици извън извършване на самото изпълнителното деяние. Нарушение е самото застрашаване на обществените отношения и то се явява довършено със самия факт на осъществяването на деянието. В конкретния случай извършеното е застрашило обществените отношения - обект на защита със законовата разпоредба с типичната за нарушението интензивност. С обжалваното НП е определен размер на санкцията към минималния, предвиден в закона за нарушението, поради което НП и в тази част следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските:
На осн. чл. 63д ЗАНН, чл. 143 ал.3 АПК и Тълкувателно решение № 3 / 2010 г. на ВАС, т. д. № 5/2009 г., в тежест на жалбоподателя следва да се възложи заплащането на разноски за възнаграждение за участие на юрисконсулт на административно- наказващия орган по делото в съответствие с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
За правна помощ по дело 422/22г - 150 лв., по дело 9302/23 г на Адм. съд - 100 лв. и по настоящото дело – 100 лв.
Така мотивиран на основание чл.63 ЗАНН съдът