Решение № 307 от 15.11.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 378/2023 г.

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Вики 2005“ ЕООД ЕИК 103920873 със седалище гр.Варна срещу решение № 167/12.04.2023 г. по т.д. 1161/2020 г. по описа на ОС – Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Си-Транс“ ЕООД, ЕИК 103916259 със седалище гр. Варна, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение сумата от 71131, 58 лева, формирана както следва: 52 199, 99 лева, представляваща сбор от неизплатени задължения по фактура № 001952/26.05.2009 г. на стойност 3141, 67 лв., фактура № 001980/ 30.05.2009г. на стойност 4044, 12 лв., фактура № 001983/05.06.2009 г. на стойност 6810, 77 лв., фактура № 001988/17.06.2009 г. на стойност 5110, 02 лв., фактура № 001994/26.06.2009 г. на стойност 10 524, 20 лв., фактура № 002019/ 30.06.2009 г. на стойност 3279, 20 лв., фактура № 002021/04.07.2009 г. на стойност 4510, 81 лв., фактура № 002024/10.07.2009 г. на стойност 3950, 82 лв., фактура № 002025/17.07.2009 г. на стойност 7957, 28 лв. и фактура № 002030/24.07.2009 г. на стойност 2871, 10 лв., ведно със законната лихва считано от 08.07.2011 г. до окончателно изплащане на сумата; 11 194, 69 лева, представляваща мораторна лихва, считано от датата на падежа на всяко вземане по гореописаните фактури до датата на завеждане на исковата молба - 07.07.2011 г.; 7736, 90 лева, представляваща направените по арбитражното производство разноски, които са предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 20188950400479 по описа на ЧСИ Л. С., рег. № 895 на КЧСИ с район на действие ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 01.11.2011 г. по т.д. № 4083/2011 г. по описа на СГС, издаден на основание чл. 406, вр. чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 51 ЗМТА, въз основа на Решение от 29.09.2011 г. по в.а.д. № 1/2011 г. на Арбитражен съд – град Варна. Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон и необосновани изводи. Твърди се, че не са налице сочените в решението основания за прекъсване на давността, поради което същата следва да се счита за изтекла, съответно правото на взискателя е погА.о по давност. В писмен отговор, насрещната страна „Си-Транс“ ЕООД, ЕИК 103916259 със седалище гр. Варна, оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението. За да се произнесе, съдът съобрази следното: В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 01.11.2011 г. по търг. дело № 4083/2011 г. по описа на СГС, на основание чл.406 ГПК във вр. чл.404, ал.1 т. 1 ГПК вр. чл.51 ЗМТА, въз основа на влязло в сила решение от 20.09.2011 г. по в.а.д. №1/2011 г. на Арбитражен съд – Варна. По силата на изпълнителния лист са осъдени „Вики 2005“ ЕООД и Т. И. Й. да заплатят солидарно на взискателя-кредитор описаните в изпълнителния лист парични суми, представляващи сбор от неизплатени задължения по фактури, лихва за забава считано от датата на падежа на всяко вземане, ведно със законна лихва върху главницата, както и направените по арбитражното производство разноски. Сочи се, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 20117150400610 по описа на ЧСИ М. П., като впоследствие производството е продължено последователно от ЧСИ Н. Д.а под № 20158070401372 и от ЧСИ Л. С. под № 20178950401950. Позовава се на разпореждане на ЧСИ от 14.12.2017 г., влязло в сила на 28.12.2017 г., с което изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. С молба от 26.03.2018 г. на взискателя е инициирано ново изпълнително производство, образувано при ЧСИ Л. С. под № 20188950400479. Смята, че единствените извършени същински изпълнителни действия по образуваните изпълнителни дела се свеждат до наложена възбрана вх.рег. № 28284/02.12.2011г. и извършен на 15.02.2013 г. опис на имот по искане на взискателя от 11.01.2013 г. Тъй като последното изпълнително действие, прекъсващо давността на основание чл.116, б. „в” ЗЗД, е извършено на 15.02.2013 г., след което е започнала да тече нова петгодишна давност, поддържа, че към датата на образуване на новото изпълнително дело правото на принудително изпълнение се е погасило по давност, поради липса на предприети в този период изпълнителни действия. Счита, че молба № 2252/10.04.2013 г. не прекъсва давността, тъй като искането е направено под условие, което не се е осъществило, а именно откриване на имущество на длъжника. Поддържа, че правото на принудително изпълнение се е погасило по давност поради изтичане на повече от пет години от последно извършеното изпълнително действие. Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, оспорва иска като недопустим и неоснователен. Счита за недопустимо да се отрича съществуването на процесуални права. По същество прави граматическо тълкуване на т. 10 от ТР № 2/2013г. на ВКС по тълк.д. №2/2013г., за да обоснове тезата си, че давността се прекъсва в две алтернативни хипотези – поискано или предприето изпълнително действие. В този смисъл излага доводи, че в процесния случай давността е прекъсвана неколкотратно и след сочената от ищеца дата на извършване на опис, включително и с действия извън изпълнението. В подкрепа на твърдението си смята, че молбата за прилагане на изпълнителен способ е израз на активно поведение и представлява предприемане на изпълнително действие по почин на кредитора. Тази молба прекъсва давността и в случаите, когато е кумулативно съединена с искане за проучване на имуществото на длъжника, какъвто е случаят с молба № 2252/10.04.2013 г.. Твърди, че след извършения на 15.02.2013 г. опис страните са сключили извънсъдебно споразумение от 27.02.2013 г., съдържащо признание на длъжника, в изпълнение на което ответникът е извършил доброволно плащане на 27.03.2013 г. в размер на 1500 лева. По тази причина ответникът не е депозирал молби за извършване на изпълнителни действия в периода след 15.02.2013. до 10.04.2014г., когато е поискал налагане на запор и възбрана. Искане за извършване на изпълнително действие взискателят е направил и с молба от 30.12.2014 г.. Тъй като това е последно поисканото от взискателя изпълнително действие, от този момент е започнала да тече нова давност, която е следвало да изтече на 30.12.2019 г.. Новото изпълнително дело № 20188950400479 е образувано на 26.03.2018 г., като с наложената по него възбрана давността е прекъсната преди да е изтекла. В условията на евентуалност счита давността прекъсната на 27.02.2013 г. със сключване на споразумението, съдържащо изричното признание на дълга и уговорка за разсрочването му на вноски с краен срок 27.07.2017 г.. От този момент задължението е станало изискуемо и е започнал да тече новият давностен срок, който е прекъснат преди да е изтекъл с наложените възбрани, поискани от взискателя на 26.03.2018г. Поддържа на следващо място, че дори горното да не бъде споделено, съгласно ПП 3/1980 г. на Пленума на ВС давността се счита прекъсната до 26.06.2015 г., когато същото е отменено с ТР 2/2013г. на ВКС. Съдът, след преценката на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за устнаовено следното от фактическа и правна страна: Предявената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно рапореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Доколкото въззивните възражения са сведени единствено до правилността на съдебния акт, касаещи приложимите норми относно погасяването на вземането по давност, то и в този предметен обхват следва да се произнесе въззивния съд съобразно правилото на чл. 269 изр. второ ГПК. Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че в полза на „Си – Транс“ ЕООД е издаден изпълнителен лист от 01.11.2011 г. по търг. дело № 4083/2011 г. по описа на СГС, на основание чл. 406 ГПК във вр. чл. 404, ал. 1 т. 1 ГПК вр. чл. 51 ЗМТА, въз основа на влязло в сила Решение от 20.09.2011 г. по в.а.д. № 1/2011 г. на Арбитражен съд – Варна /л. 8 от т.д. 1161/2020 г./. По силата на изпълнителния лист са осъдени „Вики 2005“ ЕООД и Т. И. Й. да заплатят солидарно на взискателя-кредитор описаните в изпълнителния лист парични суми, представляващи сбор от неизплатени задължения по фактури, лихва за забава считано от датата на падежа на всяко вземане, ведно със законна лихва върху главницата, както и направените по арбитражното производство разноски. За събиране на вземането по издадения изпълнителен лист с молба от 17.11.2011 г. е образувано изпълнително дело № 20117150400604, по описа на ЧСИ М. П., рег. № 715, като впоследствие производството е продължено последователно от ЧСИ Н. Д.а под № 20158070401372 и от ЧСИ Л. С. под № 20178950401950. По посоченото изпълнително дело по описа на ЧСИ М. П. е вписана възбрана с вх. № 28284/02.12.2011 г., дв. вх. № 27574/02.12.2011 г. на Служба по вписванията върху недвижим имот собственост на длъжника „Вики 2005“ ЕООД, видно от пореден № 21 по справка № 399366/05.11.2020 г. /л. 47 от т.д. 1161/2020 г./. Въз основа на молба от 11.01.2013 г. от взискателя по изпълнителното дело са предприети действия по опис на възбранен недвижим имот вписан под пореден № 24, дата от вх. рег. 19.11.2009 г., № от дв. вх. рег. 2396/19.11.2009 г., от същата справка. Съдебният изпълнител е насрочил опис на недвижимото имущество, резултатите от който са обективирани в протокол за опис от 15.02.2013 г.. По същото изпълнително дело е последвала молба от 10.04.2014 г., с отправено искане адресирано до съдебния изпълнител за пълно проучване на имуществото на длъжника и моли след установяване на налично имущество да се приемат действия по налагане на запор и възбрана. С разпореждане от 14.12.2017 г. на ЧСИ Л. С. е прекратено образуваното въз основа на изпълнителен лист от 01.11.2011 г. изпълнително дело, на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК поради настъпила перемпция. С молба от 26.03.2018 г. до ЧСИ Л. С. кредиторът е поискал образуване на ново изпълнително дело срещу солидарните длъжници и е искал отново пълно проучване на длъжниковото имущество и налагане на обезпечителни мерки. Във връзка с изпълнително дело № 20188950400479 по описа на ЧСИ Л. С., рег. № 895 със съобщение № 17224/24.09.2020 г. длъжникът е уведомен за насочване на изпълнението към собствен нему недвижим имот и действия по насрочване на публична продан спрямо същия. Приета е като доказателство по делото издадена от нотариус Павлина Симеонова справка-извлечение от нотариалните книги № 21/23.04.2021 г. за периода 02.03.2020 г. – 31.03.2020 г., видно от която на 09.03.2020 г. под номер 1661 е извършено нотариално удостоверяване на верността на препис от споразумение от 27.02.2013 г. между „Си-Транс“ ЕООД, „Вики 2005“ ЕООД, „Агро ойл АиС“ и „Иво - Транс 2009“ЕООД, като е инкорпориран пълният текст на документа. Според чл.1 от споразумението „Вики 2005" ЕООД декларира, че дължи на „Си-Транс" ЕООД сумата в размер на 52 199, 99 лева, представляваща задължение по изпълнителен лист от 01.11.2011 г., която сума същият ще издължи по следния начин: 1500 лева на 27.03.2013 г., а останалата част на ежемесечни равни вноски по 1000 лева с краен падеж на плащане на цялата сума до 27.07.2017 г. С чл. 4 и чл. 5 взискателят „Си-Транс" ЕООД се е задължил след плащане на сумата от 1500 лева да внесе по изп. дело №20117150400610 по описа на ЧСИ М. П. молба за спиране, а след плащане на всички останали вноски – за прекратяване на изпълнителното дело. От страна на ищеца също е представен препис от споразумение от същата дата между същите страни и със същия предмет, но с известни разлики в някои от клаузите. Клаузата на чл. 1 отново обективира признанието на ищеца за главница от 52 199, 99 лева по изпълнителния лист от 01.11.2011 г. и волеизявленията за разсрочването й на ежемесечни вноски от 1000 лева, считано от 01.04.2013 г.. Липсва уговорката за първата вноска за м.03.2013 г. и крайния падеж. Клаузите на чл. 4 и 5 са идентични, с изключение на размера на първата вноска дължима на 27.03.2013 г., която е посочена в размер на 2000 лева. В клаузата на чл. 6, наред със солидарната отговорност при неизпълнение, е предвидена допълнително и предсрочна изискуемост. От представеното извлечение от сметка на „Си-Транс“ ЕООД е видно извършено от „Вики 2005“ ЕООД на 27.01.2013 г. плащане в размер на 1500 лева с основание – по споразумение. С платежно нареждане от 18.10.2013 г. ищецът е заплатил на ответника вноска по споразумение в размер на 1000 лева /л. 88 от т.д. № 1161/2020 г./. По искане за взискателя изпълнителното дело по описа на ЧСИ М. П., рег. № 715 е спряно, на основание чл. 432, т. 2 ГПК /редакцията преди изменението публикувано в ДВ, бр. 86 от 2017 г./. От първоинстанционният съд е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че по споразумението са заплатени три вноски, съответно 1500 лв. на 27.03.2013 г., 1000 лв. на 10.06.2013 г. и 1000 лв. на 18.10.2013 г.. По образуваните изпълнителни дела няма постъпили доброволно суми, нито принудително събрани такива. Искът по чл. 439 ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстващ същия процес защита. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основано на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основани, т.е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Чрез този иск се упражнява по съдебен път материалноправното възражение за изтекла погасителна давност /чл. 120 ЗЗД/. Според приетото в ТР № 3/28.03.2023 г. постановено по тълк. дело № 3/2020 г., на ОСГТК на ВКС, нормата на чл. 115, ал. 1 б. „ж“ ЗЗД се прилага в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, с което е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. /т. 10 от ТР № 2/2013 на ОСГТК на ВКС/. Задължителното тълкуване на ППВС № 3/1980 г. отпада едва от момента на обявяване на Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило сила. Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до обявяване на ТР № 2/26.06.2015 г. постановено по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, на ВКС, не е текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1 б. „ж“ ЗЗД. Давността за тези вземания е започнала да тече от 26.06.2015 г. Според чл.116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия по принудителното изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи. В мотивите към т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС като способи прекъсващи давността са посочени неизчерпателно са посочени: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис, оценка на вещта, назначаването на пазач, насочването и извършването на публична продан. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогА.ия остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение. Когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява ex lege на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването става по право, а нова давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Тъй като се касае за вземане установено с влязло в сила арбитражно решение, чиято сила на пресъдено нещо има същото съдържание като силата на пресъдено нещо на съдебното решение, следва да се прилага общата пет годишна давност, съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Изпълнително дело № 20117150400610, по описа на ЧСИ Пашова е образувано по молба на взискателя от 17.11.2011 г. Относими действия по изпълнението довели до прекъсване на давността в производството са налагането на възбрана на 02.11.2011 г. и извършването на опис на недвижим имот на 15.02.2013 г., съгласно съставения за това протокол. Поради настъпила перемпция същото е прекратено по силата на закона на 15.02.2015 г., като ирелевантно е последвалото разпореждане за прекратаяване на изпълнителното производство. В настоящия случай следва да намерят приложение постановките на ППВС № 3/3.11.1980 г., съгласно които погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата спира да тече. В периода от образуване на изпълнителното производство на 17.11.2011 г. до момента на прекратяването му на 15.02.2015 г. давностния срок е спрял да тече. След прекратяване на производството по изпълнителното дело на 15.02.2015 г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок за вземането, който изтича на 15.02.2020 г. Междувременно, преди изтичането на давността, е образувано последващо изпълнително дело по описа на ЧСИ Л. С.. Делото е образувано по молба на 26.03.2018 г., от което следва, че приложение ще намерят разрешенията дадени с ТР 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото застъпените в него позиции имат действие за напред след постановяване на тълкувателния акт. Следователно по това изпълнително дело давностния срок не спира да тече, а се прекъсва с предприемане на всяко същинско изпълнително действие. Такива действия са предприети с наложена възбрана от 12.09.2019 г. и извършен опис на 18.03.2019 г. Към 18.03.2019 г. давността започнала да тече от 15.02.2015 г. не е изтекла, а е прекъсвана на два пъти. Последно това е станало именно с извършване на описа на 18.03.2019 г., от който момент е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност, която към момента на подаване на исковата молба на 15.10.2020 г., инциирала производството пред първоинстанционния съд, не е изтекла. Наред с това следва да се посочи, че със сключване на споразумението от 27.02.2013 г., извършените плащания съгласно предвиденото в него, потвърдени от заключението на изслушаното вещо лице по счетоводната експертиза, длъжникът потвърждава категорично и недвусмислено съществуването на вземането по издадения изпълнителен лист от 01.11.2021 г.. Всяко доброволно плащане от страна на длъжника по сключеното споразумение представлява признаване на вземането и води до прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД /в този смисъл ТР № 4/14.10.2022 г. постановено по тълк. дело № 4/2019 г., на ОСГТК на ВКС/. По това споразумение е извършено плащане на 27.03.2013 г., на 10.06.20213 г., на 18.10.2013 г., както става ясно от заключението на вещото лице. Тези плащания също имат отношение към прекъсването на давността. В спогодбата е уговорено, че краен падеж на плащане на цялата сума е 27.07.2017 г., чиято погасителна давност не е настъпила към момента на подаване на исковата молба. доколкото изпълнително дело № 20117150400610, по описа на ЧСИ Пашова е образувано по молба на взискателя от 17.11.2011 г.. По изложените съображения и ненастъпилата погасителна давност на вземането по изпълнителния лист обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Въззиваемата страна своевременно е отправила искането си за разноски, представила е списък по чл. 80 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие, видно от който сумите предмет на адвокатска защита са заплатени. Същите са под минимума предвиден в разпоредбите на подзаконовия нормативен акт по прилагане им, чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. /изм. ДВ. бр. 88 от 2022 г./ и следва да се присъдят в цялост. Воден от изложените правни изводи, съдът