Решение № 59 от 16.3.2026 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 596/2025 г.

Подсъдимият В. В. С. е осъден да заплати на В. И. А. сумата от 150 000 лева, представляващи стойността на причинените й неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 13.10.2024 г. до окончателното изплащане, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лева по чл.38, т.2 от ЗА и чл.13, ал.1, т.2 от Наредба № 1 ОТ 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), издадена от Висшия адвокатски съвет. Подсъдимият В. В. С. е осъден да заплати на А. Е. А., сумата от 150 000 лева, представляващи стойността на причинените му неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 13.10.2024 г. до окончателното изплащане, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лева по чл.38, т.2 от ЗА и чл.13, ал.1, т.2 от Наредба № 1 ОТ 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), издадена от Висшия адвокатски съвет. Подсъдимият В. В. С. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Видин направените разноски по досъдебното производство в общ размер 2848,19 лева, от които 587.99 лева за автотехническа експертиза, 1469.60 лева за химически експертизи, 710.60 лева за съдебно-медицинска експертиза и 80.00 лева за транспортна експертиза за ППС. Подсъдимият В. В. С. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Видин държавна такса върху уважения размер на гражданските искове в размер 12 000 лева. Постановено е вещественото доказателство 1 брой мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „ЗХ 10Р Нинджа“ с рег.№*, намиращ се на съхранение в Гаражи МВР – Видин, да се върне на наследниците на Емил А.ев Е.. Постановено е вещественото доказателство 1 брой дървена конска каруца намираща се на съхранение в Гаражи МВР - Видин да се върне на подсъдимия С.. Против присъдата в срок е подадена жалба от адвокат Г. Г.- защитник на подсъдимия С.. В жалбата се визират оплаквания, че наложеното наказание е явно несправедливо в насока завишаване. Иска се присъдата да бъде изменена, като се намали размера на наложеното наказание и да бъдат отхвърлени гражданските искове. Против присъдата в срок е подадена и жалба и от адвокат Б. В., в качеството му на повереник на частните обвинители и граждански ищци В. А. и А. А.. В жалбата се визират оплаквания, че присъдата е неправилна в нейната наказателна част, респ. досежно размера на наложеното наказание, който е несправедливо занижен. Иска се присъдата да бъде изменена, като се увеличи размера на наложеното наказание и да бъде отменено приложението на чл.66 от НК. В с.з. прокурорът от ОП Видин, заяви, че: присъдата на Районен съд Видин следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, тъй като правилно районния съд е признал подсъдимия за виновен в извършеното престъпление, с което причинил смърт по непредпазливост по чл.122, ал. 1 от НК; правилно на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години с изпитателен срок от 4 години; преценени са всички обстоятелства от първостепенния съд; присъдата е справедлива и отговоря на извършеното от подсъдимия. Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314 от НПК, намира, че: жалбата на подсъдимия В. В. С. е неоснователна; жалбата на частните обвинители и граждански ищци В. А. и А. А. е неоснователна. Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, по – отделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед установената фактическа обстановка, която се споделя от ВОС, ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е квалифицирал деянието на подсъдимия по цитирания по – горе текст от НК и е наложил справедлива санкция. Както беше посочено по-горе, ВОС споделя фактическата обстановка установена от ВРС и макар, че не намира за необходимо самоцелно да я преповтаря, ще маркира обстоятелствата, които са от съществено значение в случая. Подсъдимия В. В. С., на 13.10.2024 г., около 14:40 ч., в землището на гр. Видин, обл. Видин, като водач на ППС със животинска тяга - каруца с кон, при управлението на посоченото ППС в обхвата на пътя, излязъл от земен път над лявата дига по поречието на р. Тополовец, обл. Видин, при км. 14+500, на път 1-1, при което излизане на пътното платно не пропуснал движещият се по път с настилка, с посока на движение от гр. Видин към гр. Дунавци мотоциклет, марка „Кавазаки“, модел „ЗХ 10Р Нинджа“ с рег.№*, управляван от Е.А. Е. от с. Капитановци, обл. Видин /като не е имало пречка подсъдимия преди навлизането на пътното платно да види своевременно мотоциклетиста и да го изчака да премине/, с което създал опасност за движението. Водачът на мотоциклета наближил движещата се каруца в режим на аварийно спиране и предусещайки неизбежен удар, на около 6 метра преди каруц ата, наклонил рязко мотоциклета на ляво, в резултат от което загубил равновесие и се ударил в стърчащите от каруцата трупи. Вследствие на удара Е. паднал и получил гръдни и коремни травми, довели в своята еволюция до състояние несъвместимо с живота. Смъртта на Е. е в пряка причинна връзка с травмите и е настъпила бързо. Не е установено наличие на алкохол и други летливи редуциращи вещества в кръвта на Е. А. Е.. Не е установено наличие на наркотични вещества, алкалоиди, бензодиазепинови лекарствени средства, барбитурати и трициклични антидепресанти в кръвта на Е. А. Е.. Така установената фактическа обстановка се базира на самопризнанията на подсъдимия, които напълно кореспондират с доказателствата и експертните заключения от досъдебното производство, респ.: показанията на свидетелите Б. Н. Н., Т. Й. Т., Л. С. А., К. Е. Б. и В. Ц. А.; протокол за оглед на местопроизшествие от 13.10.2024г., ведно с фотоалбум към него; протокол за оглед на местопроизшествие от 13.10.2024г. /обект- конска каруца/, ведно с фотоалбум към него; протокол за оглед на местопроизшествие от 13.10.2024г. /обект- черен път, минаващ покрай река Тополовец и педмети открити на мястото и описани/, ведно с фотоалбум към него; справка за нарушител/водач, относно Е. А. Е.; протокол за оглед на труп, на основание чл.157, ал.1 от НПК, ведно с фотоалбум към него; протокол за оглед на веществени доказателства от 31.10.24г., ведно с фотоалбум към него; заключение от 23.11.24г. на съдебно автотехническа и оценъчна експертиза, ведно със скица на ПТП; заключение на съдебнохимическа експертиза № А-814/2024г.; заключение на съдебнохимическа експертиза № Т-814/2024г.; заключение на СМЕ на труп № 89/2024г.; характеристична справка относно В. В. С.. Между тези доказателства няма противоречия, относно релевантните обстоятелства. Гласните кореспондират с писмените и помежду си, поради което правилно са кредитирани от ВРС. В. И. А. и А. Е. А., съответно майката и бащата на починалия Е., нямат преки впечатления от ПТП и не повлияват фактическата обстановка. С оглед установената фактическа обстановка, правилен е и юридическия извод н а ВРС, че деянието на подсъдимия, от обективна и субективна страна, е съставомерно по чл. 122, ал.1 от НК. ВОС споделя съображенията на ВРС в тази насока. От обективна страна, подсъдимия, при управление на ППС със животинска тяга - каруца с кон, нарушил правилата за движение, установени в чл.49 от ЗДвП - „Водач на пътно превозно средство, което излиза от земен път на път с настилка, е длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства и пешеходци“ и чл.106, ал.1 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни или на стада трябва непрекъснато да направляват животните, така че да не създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя“, като водач на ППС със животинска тяга - каруца с кон, в обхвата на пътя, при излизане от земен път на пътното платно, не пропуснал движещият се по път с настилка мотоциклет, управляван от Е. А. Е., с което подсъдимия създал опасност за движението и причинил смърт на Е.А. Е.. От субективна страна подсъдимият е извършил деяние под форма на вината непредпазливост, респ. небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Неоснователни са оплакванията в жалбата относно съставомерността на деянието /в насока, че действията на подсъдимия, макар и в някакво нарушение на закона не са в пряка причинно - следствена връзка с настъпилата смърт на пострадалия/ и конкретно развити в пледоарията на защитата в с.з. пред ВОС. Доводите в подкрепа на оплакването са в насока, че: подсъдимия всъщност упражнявал контрол върху воденото от него животно при пресичането на въпросния път и не го е оставял без надзор; в случая се касае за падане от страна на пострадалия, който е паднал от мотора преди да достигне ППС на подсъдимия, като при плъзгането се е ударил в задното колело, т.е. няма съприкосновение, което да е в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт; пострадалия се е движил със чувствително превишена скорост и падането му не е от удара а вследствие на загуба на сцепление на мотоциклета с пътната настилка. Видно от показанията на Б. Н. Н, който е управлявал мотоциклет на немалка дистанция след мотоциклета управляван от Е.А.Е., свидетеля е заявил: „…В следващия момент видях, че в далечината точно преди моста на Чобан кю прия на пътното платно от ляво на дясно излезе една каруца, от която стърчаха дърва. Видях, че Е. започна да спира, като успя да избегне удара в каруцата. В следващия момент видях, че на пътното платно излезе много бързо втора каруца, от която също стърчаха трупи, а по средата на пътя имаше една жена от ромски произход, която ръкомахаше . Видях, че Е. се опита да избегне втората каруца, като се наклони на ляво, но последва удар в стърчащите от каруцата дърва.“ В заключението на АТИ е визирано: „…Видно от сателитна снимка към момента, в който се е открила пряка видимост за двамата водачи на ППС един към друг, видимостта между тях е била повече от 200 метра и те са разполагали с достатъчно време взаимно да се възприемат като местонахождение, направление и посока на движение, следователно видимостта не е в причинна връзка с настъпилото произшествие.… Водачът на конската каруца В. В. С. е имал техническата възможност да възприеме мотоциклета като местонахождение, посока и опасност за движението преди да навлезе на платното за движение от черния път, да го пропусне, а след това да реализира движение в избраната от него посока.“ Видно е, че подсъдимия е могъл да забележи приближаващия мотоциклет, управляван от Е., преди конската каруца да навлезе на пътното платно, но не го е направил и е навлязъл на пътя с настилка в нарушение на чл.49 от ЗДвП. Освен това, вместо да спре коня веднага, с оглед приближаващия странично на каруцата мотоциклет, подсъдимия го е засилил, за да пресече пътното платно, създал е опасност за движението, при което е действал в разрез с разпоредбата на чл.106, ал.1 от ЗДвП, респ. в разрез с изискването на нормата непрекъснато да направлява животното, така че да не създава пречки и опасности за движението.“ Следва също така да се посочи, че именно поради навлизането на каруцата управлявана от С. на пътното платно, Е. я е наближил в режим на аварийно спиране и като осъзнавал неизбежността на конфликта, на около 6 метра преди каруцата, наклонил рязко мотоциклета на ляво, в резултат от което загубил равновесие и се ударил в стърчащите от каруцата трупи, като вследствие на удара Е. паднал и получил гръдни и коремни травми, от които последвала смъртта му. В тази насока са и показанията на свидетеля Николов: „…Видях, че Е. се опита да избегне втората каруца, като се наклони наляво, но последва удар в стърчащите от каруцата дърва. От удара моторът му се измести на дясно и задната му част се удари в задната част на каруцата. От самия удар Е. падна долу на земята пред каруцата, а моторът му се пързоли на косо по асфалта и се спря на около 20 метра напред, в насрещната пътна лента.“ Видно е, че е неоснователен довода на защитата, че падането на пострадалия не е от сблъсъка с каруцата, а се дължи на загубата на сцепление на гумите на мотоциклета с пътната настилка. Безспорно е, че падането на пострадалия е вследствие на описаното по-горе и е в пряка връзка със създадената ситуация именно от навлизането на каруцата управлявана от С. на пътното платно. Безспорно е и това, че макар мотоциклетиста се е движил със скорост чувствително над разрешената, поради което е налице съпричиняване в немалка степен от страна на пострадалия, именно инкриминираното поведение на подсъдимия е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат- смъртта на Е.. Предвид горното, неоснователна е тезата на защитата за липса на съставомерност на процесното поведение на подсъдимия. За извършеното от подсъдимия В. В. С. престъпление чл. 122, ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 5 години. ВРС е разгледал делото при условията на глава ХХVІІ от НПК, респ. с оглед чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. ВРС е съобразил чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК и като е определил наказание на подсъдимия „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, размера му е намален с 1/3, и е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 2 година. При определяне на размера от 3 години, който е около средния, ВОС намира, че ВРС не е индивидуализирал наказанието в размер, който е несправедлив. В тази насока, наред със смекчаващите обстоятелства, които са визирани от ВРС /чисто съдебно минало, изразено съжаление по отношение към извършеното, съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия/, следва да се има предвид и наличието на отегчаващи обстоятелства: подсъдимия е избягал от местопроизшествието; управлявал е ППС в нарушение на 2 норми от ЗДвП и с извънгабаритен товар; в характеристиката на подсъдимия преобладават отрицателни характеристични данни; тежестта на резултата от престъплението се засилва и от обстоятелствата, че е причинена смърт на млад човек, който е бил единствен син и опора на своите възрастни родители. При съпоставката на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, ВРС правилно, съобразно чл.54 от НК, е отмерил наказанието. Налице са условията на чл.66, ал.1 от НК, с оглед на който изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила. ВОС няма основание за коригиране на наложеното от ВРС наказание. В тази насока неоснователно е оплакването в жалбата на подсъдимия за завишеност на определеното и наложено наказание. Неоснователни са и оплакванията в жалбата на частните обвинители и граждански ищци В. А. и А. А., тъй като с оглед на смекчаващите обстоятелства и в частност- съпричиняването от страна на пострадалия Е., който се е движил със скорост чувствително над разрешената, настоящия Съд няма основание да увеличи размера на наложеното наказание и да отмени приложението на института на „условно осъждане“. Съдът намира, че присъдата е правилна и в нейната гражданска част. Действително, както е посочил ВРС гражданските искове за неимуществени вреди са допустими и основателни по чл. 45 от ЗЗД, предявени от майката и бащата на починалия Е. като наследници на пострадалия, при наличие на непозволено увреждане, вследствие на виновно поведение от страна на подсъдимия, и причинени неимуществени вреди с причинно - следствена връзка между тях, и виновното поведение на подсъдимия. Съдът намира, че уважения от първата съдебна инстанция размер на исковете е справедлив, съобразно чл. 52 ЗЗД. Това е така, тъй като преживените душевна мъка и страдания от всеки един от двамата граждански ищци са с голям интензитет, вследствие на непрежалимата загуба на детето им /в тази насока са показанията на свидетелката Н. И. П./. В. И. А. и А. Е. А. са родители на починалия Е. А.ев Е., загубили своя единствен син и опора, починал на 35 години- в разцвета на силите си, без да им остави внуци. Предвид на това присъденото обезщетение за неимуществени вреди по 150000лева, на всеки от ГИ, е справедливо и не следва да бъде намалявано, тъй като този размер е съобразен и със съпричиняването от страна на пострадалия. Присъждането на разноските е съобразено с чл.189 от НПК. Предвид горното, оплакванията в жалбите са неоснователни. Присъдата на ВРС е правилна и следва да бъде потвърдена. Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Съдът