Решение № 855 от 25.2.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1095/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Зам. Кмет на Община Стара Загора, чрез редовно упълномощен процесуален представител, против Решение №400/ 02.10.25г., постановено по АНД № 2494/ 2025г. по описа на РС Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление № 575/ 19.08.2025г. издадено от Зам. Кмет на Община Стара Загора, с което на Щ. К. М. от [населено място], [ЕГН] на осн. чл. 13, б.б от ЗАНН, вр. с чл.29, ал.1 от Наредба за обществения ред в Община Стара Загора /по нататък наредбата/, е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. за извършено нарушение на чл.6, ал.1 от Наредбата за това, че на 25.06.2025г. около 21.10ч. в [населено място], на [улица]организира празнично мероприятие /рожден ден/ и пред адреса е разположила музикална озвучителна система с пусната високо музика, нарушаваща спокойствието на живущите в близост граждани. Нарушението е установено от полицейски служител Г. Г., изпратен на място, посочен като свидетел на нарушението в съставения АУАН № 31207, въз основа на съставена от същия полицейски служител докладна записка от 25.06.2025г. и показанията на актосъставителя. С възизвната жалба, подадена до РС не са оспорвани факти от обективна страна на деянието, а единствено е възразено, че наложеното наказание е несправедливо, тъй като наказаната е безработна и няма доходи. Въззивният съд приема извода, че фактите от обективна страна на административното обвинение се потвърждават от показанията на актосъставителя. РС Стара Загора също така приема, че случая е доказан като осъществен съставомерния резултат – смущаване на спокойствието на околно живущите граждани, която хипотеза е визирана в НП, както приема извод и за доказаност на факта на използване на озвучителна уредба през късните часове на денонощието, довело до нарушаване на тишината и предизвикало подаване на сигнали от граждани до полицейските органи. В заключение е изведен правен извод за осъществено от Щ. М. от обективна и субективна страна на нарушение на чл.6, ал.1 от наредбата, като което деянието е изпълнено от нея с форма на вината пряк умисъл. За да отмени обжалваното НП, въззивният съд приема, че НП е издадено в нарушение на императива на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, тъй като в него не се сочат смегчаващите и оттегчаващите вината обстоятелства, които са относими към определяне размер на наказанието, което от една страна сочи на нарушение формата на НП, а от друга прави невъзможна преценката по чл.27 от ЗАНН относно индивидуализацията на наказанието, тъй като в случая в административно – наказателния състав на чл.29, ал.1 от наредбата няма фиксиран размер, което налага извършване на индивидуализацията, съобразно смегчаващите и оттегчаващите вината обстоятелства. На последно място мотивира, че това нарушение води и до нарушаване правото на защита на наказаното лице, като в своята съвкупност и поотделно тези нарушения са приети за съществени такива, обосноваващи отмяна на издаденото при тяхното допускане НП. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е постановени при неправилно приложение на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН и при несъобразяване на установените в хода на съдебното дирене обстоятелства, които изключват приложение на чл.28 от ЗАНН, но обосновават размера на наложеното наказание. Иска отмяна на решенето и постановяване на друго, с което НП да се потвърди. Претендират се разноски за юрисконсулт. Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави въззивното решение в сила. Касационният състав на съда, като взе предвид посочените касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна. С въззивната жалба не се оспорва фактическата обстановка по извършване на нарушение на чл.6, ал.1 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Стара Загора, за което в подзаконовия норматив е предвидена административно- наказателна разпоредба санкционираща това нарушение. Въззивният съд е установил извършването на административното нарушение, но с доводи, че не спазването на чл.57 ал.1 т.8 от ЗАНН е абсолютно основание за незаконосъобразност е отменил НП. Според въззивният съд не вписването в НП на отегчаващите и смегчаващите отговорността обстоятелства, които АНО е ценил в изпълнение на чл.27 от ЗАНН препятства съдебния контрол за законосъобразно определяне размера на наложеното наказание и не позволява преценка на случая като маловажен. Тези правни изводи на въззивният съд сочат на неправилно приложение на материалния закон, защото не вписването в НП на тези обстоятелства, които имат значение за съразмерността на административното наказание с тежестта на нарушението, не препятства съдебния контрол за правилно приложение на чл.27 от ЗАНН. Правното им значение е за законосъобразна индивидуализация на административното наказание, но тяхното не установяване в хода на административно наказателното производство, съответно не вписване в НП не забранява на съда да ги издири и да провери пропорционалността, хуманността и постигането на целите на административната отговорност, чрез определеното от АНО наказание. Съдът има правомощия да измени неговия размер, като единствено е ограничен от забраната да влошава положението на жалбоподателя. Следователно, не вписването в НП на отегчаващи и смегчаващи отговорността обстоятелства, които АНО е ценил при индивидуализация на наложеното административно наказание, не е абсолютно основание за отмяна. Дори, когато са вписани, няма пречка Съдът да установи допълнително посочени от жалбоподателя и да ги цени при собствената проверка за законност и съответствие на административното наказание. В случая жалбоподателката е извършила нарушение при съзнаване, че й е отказано разрешение за провеждане на тържество с озвучаване, но въпреки това го е провела във времето от следобедните часове до 21.10ч. на 25.06.2025г., на която дата е имала юбилей. Музикалната система е била в двора на къщата, находяща се в жилищен [жк], с което е нарушена забраната за използване на озвучителни системи, възпроизвеждащи музика на открито или в частни имоти, смущаващи спокойствието на обитателите на околните жилищни сгради. Твърдението, че наказаното лице няма финансова възможност да заплати наложената глоба не е доказано. При този изход на спора следва да се уважи искането на касатора за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за настоящата съдебна инстанция, което следва да се определи в минимален размер по чл.27е от НЗПП от 66,47 евро /равностойността на 130лв./, като се отчете и ниската фактическа, и правна сложност на спора. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора