Решение № 2677 от 21.5.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 412/2026 г.

Производството е по чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по жалба на Т. Г. Б., с адрес: гр. С., [жк], [адрес] против Заповед № АА-132/21.11.2003 год. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) гр. Благоевград, с която е отменено Разрешение за строеж № 113/09.10.2003 год., издадено от Главния архитект на община Банско. Изложени са съображения за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на заповедта. Твърди се, че при издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като Бракьовска не е била уведомена за образуваното административно производство и заповедта не й е съобщавана по надлежен ред. Сочи се, че неправилно е приложен и материалният закон, доколкото се касае за разрешаване на спешен авариен ремонт на застрашена от самосрутване сграда – паметник на културата. В тази връзка се твърди, че административният орган не е съобразил относимите разпоредби на действалия към датата на издаване на разрешението за строеж Закон за паметниците на културата и музеите. Сочи се още, че разрешените строително-монтажни работи (СМР) са в интерес на запазване на сградата и са били съгласувани с Националния институт за паметниците на културата (НИПК). Иска се заповедта да бъде прогласена за нищожна, алтернативно да бъде отменена. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Иска присъждане на разноски по делото. Административният орган - Началника на РДНСК гр. Благоевград в съдебно заседание и писмени бележки, чрез процесуалния си представител поддържа становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – Б. П. Н., в съдебно заседание и приложени писмени бележки лично и чрез упълномощен адвокат изразяват становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски по делото. Представя списък. Заинтересованата страна - Д. С. Б., в съдебно заседание изразява становище за основателност на жалбата. Главния архитект на община Банско, в съдебно заседание, чрез упълномощен адвокат, изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски. Представя списък. Съдът, като съобрази данните по делото, намира жалбата, в частта й с която се оспорва заповедта, по отношение нейната материална и процесуална законосъобразност, с искане за отмяната й за процесуално недопустима, поради което и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати в тази му част, по следните съображения: Оспорената Заповед № АА-132/21.11.2003 год. на Началника на РДНСК гр. Благоевград е изпратена за съобщаване на оспорващата Бракьовска с известие за доставяне, като същото е върнато в цялост, с отбелязване „непознат“ – стр.70. Няма данни и не се твърди, заповедта да е съобщена по реда на чл.17 от Закона за административното производство (отм.). Дори и при отсъствието на нарочно съобщаване, преценката за срочността на жалбата до съда е допустима, ако е установим момента на действителното узнаване на факта на издаване на конкретния акт и предмета на обективираното в него волеизявление. Приемането на противното по същество би разрешило злоупотребата с процесуално право (чл. 3 от ГПК връзка с чл. 144 от АПК), изразена във възможността за неограничено във времето упражняване на правото на жалба за разлика от приложимото спрямо всички общо правило за съществуване на времеви предели за предявяване на съдебно оспорване (в случая чл.215, ал.4 от ЗУТ в относимата му, към датата на издаване на заповедта редакция). Видно от представения и приет, като доказателство заверен препис от Протокол от проведено на 01.03.2006 год. по гр.д.№ 832 по описа на Районен съд – Разлог открито съдебно заседание е, че оспорената Заповед № АА-132/21.11.2003 год. на Началника на РДНСК гр. Благоевград е представена като писмено доказателство. Отразено е, че оспорващата Б. и заинтересованата страна Б. (ответници) са се явили лично в съдебното заседание и са били представлявани от адв. Б.. Заверен препис от заповедта е докладван и приет, като доказателство по делото, като по повод на оспорване истинността й е открито съответно производство и е изискана от ДНСК заповедта в оригинална (стр.169-177). Оспорената заповед е коментирана и е предмет на нарочен диспозитив и на приложеното към жалбата Решение от 29.11.2010 год. на Окръжен съд – Благоевград, постановено по в.гр.д.№ 228 по описа на съда за 2010 год. (стр.7-11), по което дело оспорващата и заинтересованата страна Б. са ответници. При това положение, в проведеното на 01.03.2006 год. открито съдебно заседание на оспорващата е станало известно съществуването и съдържанието на Заповед № АА-132/21.11.2003 год. на Началника на РДНСК гр. Благоевград. От този момент е започнал да тече и срокът за обжалване на заповедта, визиран в чл. 215, ал.4 от ЗУТ в относимата му редакция. Същият е изтекъл на 15.03.2006 год., а жалбата е подадена на 23.03.2026 год., повече от двадесет години след изтичането му. Дори и да се вземе предвид, най-късната възможна дата на узнаване – 29.11.2010 год. (датата на постановяване на посоченото по-горе решение на Окръжен съд – Благоевград), то отново жалбата е подадена далеч след изтичане на преклузивния срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ. Срокът за обжалване е преклузивен, започва да тече от датата на уведомяването (в случая от узнаване) и изтичането му има за последица погасяване на правото на жалба. При подаване на жалба след законовия срок същата се явява недопустима. Жалбата съдържа доводи за нищожност на оспорения административен акт, поради което и в тази и част е допустима, според правилото на чл.149, ал.5 от АПК, но неоснователно по следните съображения: От приложените към административната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото писмени доказателства безспорно се установява, следното: С Разрешение за строеж № 113/09.10.2003 год. на Главния архитект на община Банско (стр.15), издадено на основание чл.147, ал.1, т.11 от ЗУТ е разрешено на Д. Б., Т. Б. и Б. Н. извършването на спешен авариен ремонт по приложен протокол от НИПК на сграда в парцел І, пл.№ 1155, кв.61 по плана на гр. Банско, с административен адрес: гр. Банско, ул. „Яне Сандански“ № 2. Разрешено е извършването на СМР по част конструктивна на основен протокол от 01.10.2003 год. и указания от инженер конструктор от НИПК, включени в протокола. По отношение на сградата е било проведено производство по чл.195 от ЗУТ, като със Заповед № 01-1/13.01.2003 год. на Кмета на община Банско е назначена комисия, която да установи състоянието й – стр.100. За резултатите от освидетелстването е съставен протокол изх.№ 05-00-57/13.01.2003 год., като е установено, че жилищната сграда е необитаема и застрашена от самосрутване, опасна за живота на обитателите и безопасността на движението по ул. „Яне Сандански“ и ул. „Възраждане“ на хора и МПС (стр.99). Прието е, че постройката следва да се укрепи и заздрави от собствениците на имота. Протокола е одобрен със Заповед № 01-2/14.01.2003 год. на Кмета на община Банско и е разпоредено сградата да бъде укрепена и заздравена от собствениците в едномесечен срок. Състоянието на сградата е отразено и при обследване, извършено от комисия, с участие на длъжностни лица от НИПК, в присъствието на заинтересованата страна Бракьовски и съпругата на заинтересованата страна Н. на 01.10.2003 год. Препоръчано е да се извърши аварийно укрепване по спешност, с цел предотвратяване на нови срутвания по стените. Да се възстанови целостта на стената на корниза в обрушения участък със запазване на архитектурния вид на зидарията, като иззиждането се изпълнява с превръзка към здравите части на зида. Да се извърши укрепване и ремонт на покривната конструкция по описан начин, като при възможност се възстанови чардака в оригиналния му вид – протокол на стр.19 и 20. Не е спорно по делото, че процесната сграда е декларирана, като архитектурен паметник през 1977 год., без предварителна категория. Разрешение за строеж № 113/09.10.2003 год. на Главния архитект на община Банско е съобщено на заинтересованата страна Н. на 17.10.2003 год. (стр.78) и същия е подал жалба пред РДНСК - Благоевград, заведена с вх.№ 94-00-Б-60/27.10.2003 год. – стр.75-77. Като е възприел, че при издаване на разрешението за строеж не са спазени изискванията на чл.147, ал.2 от ЗУТ - липсва становище на инженер конструктор и на чл.144, ал.1 от ЗУТ – заявлението за издаване на разрешение за строеж не е подадено от всички собственици (възложители), с оспорената заповед Началника на РДНСК гр. Благоевград е отменил Разрешение за строеж № 113/09.10.2003 год. на Главния архитект на община Банско. При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл.216, ал.2 от ЗУТ орган (отм., ДВ бр. 25/2019 год.) - Началника на РДНСК – Югозападен район в писмена форма. Съгласно разпоредбата на 216, ал.1, т.1 от ЗУТ в относимата му редакция от бр. 65/2003 год. - Не подлежат на пряко обжалване по съдебен ред разрешенията за строеж заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато такива се изискват, и отказите за издаването им, когато не са съставна част на комплексния проект за инвестиционна инициатива. Според ал.2 на същия текст - административните актове по ал. 1 подлежат на обжалване по законосъобразност пред началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол, а за специалните обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната - пред министъра на отбраната, съответно пред министъра на вътрешните работи. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1). Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. 2). Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. 3). Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум). 4). Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. 5). Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Оспореният административен акт е издаден в предписаната от закона писмена форма като същият съдържа фактически и правни основания за издаването му, поради което не е налице порок във формата на акта, който да обоснове неговата нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липсата на форма и оттам на липсата на волеизявление, което в случая не е налице. При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. За да е нищожен актът на това основание следва да е налице толкова съществено нарушаване на административно-производствените правила, което да води практически до липса на волеизявление, като такива нарушения в случая не са налице. Административното производство по чл.216 от ЗУТ (отм.) е образувано по искане на заинтересовано по смисъла на чл. 149, ал.2 от ЗУТ (изм. в действалата му към датата на издаване на заповедта редакция от ДВ бр. 25/2019 год.) лице – Б. П. Н., собственик на самостоятелен обект в сградата, предмет на разрешението да строеж. Жалбата пред контролния орган (Началника на РДНСК – Благоевград) е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.215 от ЗУТ, т.е. производството е допустимо. Видно от приложеното на стр. 78 известие за доставяне, разрешението за строеж е съобщено на Н. на 17.10.2003 год., а жалбата е подадена на 27.10.2003 год. и заведена с вх.№ 94-00-Б-60 (стр.75-77). Не са налице и пороци, които да обосноват нищожност на заповедта поради противоречие с материалния закон. За да е налице такова противоречие следва да е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма или актът изцяло да е лишен от законово съдържание, или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, от нито един орган. Всички останали несъответствия на административния акт са основания за неговата отмяна като унищожаем, но не и за прогласяването му за нищожен. Контролното производство се е развило пред компетентен орган, по инициатива на заинтересовано лице, упражнена в рамките на преклузивния срок. Административната преписка е изпратена от Общинска администрация – Банско с писмо изх.№ 1567/06.11.2003 год. и е получена в РДНСК – Благоевград на 04.11.2003 год. (стр.74). Административният орган се е произнесъл на 21.11.2003 год. Действително съгласно приложимата за разглежданото производство разпоредба на чл.216, ал.5 от ЗУТ (отм.) - Началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол се произнася с мотивирана заповед по основателността на подадената жалба, след преценка на нейната допустимост, в 15-дневен срок от постъпването й. Със заповедта си началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол може да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата, като остави в сила обжалвания акт. С ТР № 1/17.09.2018 год. по т. д. № 4/2016 год. е прието, че срокът, в който началникът на ДНСК или упълномощени от него лица следва да се произнесат по постъпили жалби срещу актове по чл. 216, ал. 1 от ЗУТ, между които е и разрешението за строеж, е инструктивен и непроизнасянето в 15-дневния срок няма за ефект погасяване на правомощията, а издадената след изтичане на този срок заповед е действителен акт. Както се посочи по-горе, за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целените от издателя действие и последици. Съобразно посочения критерий нищожни са актовете, издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Следователно, нищожен е само този административен акт, който поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицира като административен акт и въобще като юридически акт и се третира от правото като несъществуващ, поради което изобщо не може да породи, измени или погаси разпоредените права и задължения (последици). Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който евентуално е засегнат - дали той е годен да предизвика правни последици. Изложеното показва, че оспореният административен акт е валиден и подадената против него жалба, с искане за прогласяване на нищожността му ще следва да се отхвърли. При този изход на делото и според правилата на чл.143 от АПК сторените от заинтересованите страни разноски, следва да се възложат на оспорващата. В полза на Б. Н., следва да се присъди сумата от 300 евро – договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение (пълномощно и договор за правна помощ на стр.165); на община Банско – сумата от 766.93 евро, заплатено адвокатско възнаграждение за представителство по договор за правно обслужване – стр.203-205. На ответника РДНСК – Благоевград следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 от АПК. Водим от горното, съдът