Решение № 15363 от 31.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 45781/2022 г.

дело № 20221110145781 по описа за 2022 година Производството е образувано въз основа на подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу П. С. Б. искова молба. В хода на производството ответникът е починал като с Определение №20369 от 16.05.2024г. на негово място са конституирани наследниците му по закон К. И. Б. и И. П. Б.. Ищецът твърди, че ответникът П. С. Б. е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, •••. Сочи, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия /“ОУ“/. Поддържа, че ответникът не е упражнил правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него приложение намират ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които същият е задължен да заплаща сумите по издадените му фактури в 45-дневен срок, като лихва се начислява само върху вземанията по общи фактури. Твърди, че в сградата се предоставя и услуга за дялово разпределение на топлинната енергия съгласно чл.139 ЗЕ. Поддържа, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, като не е погасил задължението си за заплащане на нейната цена в срок. С оглед на изложеното отправя искане към съда за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл.131, ал.1 ГПК първоначалният ответник П. С. Б. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Поддържа, че липсва сключен между страните писмен договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот. Заявява, че конструкцията на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно която титулярите на вещни права върху топлоснабдени имоти са клиенти на топлинна енергия, не е правна, а догматична, както и че посочената разпоредба противоречи на чл.6 и чл.7 от Директива 2011/82/ЕС. Твърди, че същата се намира в противоречие и със ЗЗП. Сочи, че по делото не е представен документ, от който да се установява, че е приел Общите условия /“ОУ“/ на ищеца. Поддържа, че те нямат самостоятелно съществуване, а са неразделна част от писмен договор, какъвто не е сключван, като за да влязат в сила трябва, да са изрично приети и да са подписани от потребителя. Поддържа, че съдържащите се в ОУ клаузи са неравноправни. С оглед на изложеното относно липсата на писмен договор, счита, че в случая са налице непоръчани доставки на топлинна енергия, поради което същите остават за сметка на доставчика. Сочи, че топлинната енергия е родово определена вещ и следва да бъде конкретизирана по вид, като предвид липсата на индивидуализация намира, че е лишен от възможност да осъществи защитата си. Оспорва доказателствената стойност на извлеченията от сметки, като твърди, че ищецът не е представил първични счетоводни документи, от които да е видно откъде произтича дълга му и каква е неговата структура. Поддържа, че уредената в закона формула за изчисление стойността на отдаваната от сградната инсталация топлинна енергия е нищожна поради противоречие с обективен физичен закон и като издадена от некомпетентен орган. Сочи, че всички промени в ЗЕ, извършени от зам. министър Янева, обнародвани в ДВ, бр. 94/2013г. са прогласени за нищожни с Решение 11603/31.07.2019г. по адм. дело №13721/2017г. на ВАС с изключение на формулата, тъй като имало образувано отделно дело №1372/2013г. на ВАС. Намира, че по аналогия и тя следвало да бъде прогласена за нищожна, доколкото страда от същия порок. Поддържа, че представените документи за сключен между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение договор нямали никаква стойност, защото Общото събрание на Етажната собственост нямало правомощия да сключва такъв договор. Счита, че съгласно пар. 5 от Наредба №16334/07 фирмите за дялово разпределение били подизпълнители на ищеца и по право договорите им с етажната собственост се прекратявали. Твърди, че ищецът не бил представил документ, от който да е видно, че се е съгласил да закупува топлинна енергия на пределна цена, определена от КЕВР, като едностранното определяне на цена дори при наличие на писмен договор било неравноправна клауза, водеща до нищожност на договора. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа, че нормативната уредба, регламентираща топлоподаването в ЗЕ, Наредба 16-334 се намира в противоречие с Конституцията, ЗЗК, Директива ЕС/32/2006, ЕКЗПЧОС и др. нормативни актове по приложен списък, както и законите на физиката. Прави възражение за начина на определяне на лицата, които следва да поемат тежестта от загубите на сградната инсталация. При условията на евентуалност, ако е начислена сума за БГВ, прави възражение, че енергията, която се ползва за подгряване на топла вода, се изчислява в разрез с физичните закони. Твърди, че ищецът не разполага с оборудване в абонатната станция, с което да контролира и да докаже, че продава енергия според потребностите на купувача. Поддържа, че измервателният уред не бил поставен на границата на етажната собственост, както трябвало да бъде по закон, както и че липсвал отделен топломер на енергията за топла вода и измервателни уреди с фиксиращи показания съгласно чл.21 ЗЗК и чл.9, пар. 3, б. „б“ от Директива 2012/27/ЕС, според които ищецът трябвало да предлага разделно услугите по отопление на имот, а именно- отопление на общи части, подгряване на топла вода. Твърди, че както в общите части, така и в имота не е ползвана топлинна енергия, тъй като има монтиран климатик. Признава ползването на услугата БГВ, определена по калоритмично уравнение. Сочи, че не бил представен протокол за извършена метрологична проверка на топломера от лицензирано дружество, от който да е видно какво е допустимото отклонение и какво е реалното отклонение, не били представени и протоколи от ежемесечните отчитания с подпис на представител на етажната собственост, както и документи, от които да е видно, че абонатната станция е била пусната в експлоатация и са били извършени последващи настройки на същата в съответствие с демонтирането на отоплителни тела в сградата. Твърди, че начисляването на лихви по прогнозни сметки е незаконосъобразно, в разрез с чл.86 ЗЗД. Намира разпоредбата на чл.33, ал.1 ОУ за противозаконна и противоречаща на практиката на ВАС. Сочи, че по делото не са представени доказателства, че е дал съгласие за извършване на авансово плащане на начислените суми по съобщения към фактури съгласно чл.53 ЗЗП. Възразява за недължимост на претендираните разноски от ищеца. С оглед на изложеното отправя искане към съда за отхвърляне на предявените искове. В подаденото от него възражение по чл.414 ГПК, което съдът следва да вземе предвид при разглеждане на предявените по реда на чл.422 ГПК искове, същият излага и доводи за нищожност и незаконосъобразност на издадената заповед за изпълнение. По делото на 25.06.2024г. и 27.06.2024г. са постъпили становища и от наследниците на починалия ответник П. С. Б. - К. И. Б. и И. П. Б., с които същите оспорват предявените срещу наследодателя им искове. Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис” ЕООД, не е взело становище по основателността на предявените искове. Съдът, като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК са установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу К. И. Б. и И. П. Б. /в качеството им на наследници на починалия в хода на производството първоначален ответник П. С. Б./ за признаване за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество при условията на разделност следните суми: сумата от 361,60 евро /707,24 лева/, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в •••, аб. №171967, инсталация №•••••••••• за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 14.06.2022г., до окончателното изплащане на сумата, сумата от 78,12 евро /152,79 лева/, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 31.05.2022г., сумата от 13,70 евро /26,81 лева/, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., както и сумата от 3,45 евро /6,76 лева/, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 31.05.2022г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело №32164/2022г. по описа на СРС, 161-ви състав, които суми съобразно посоченото от ищеца се разпределят между ответниците, както следва: за ответницата К. И. Б.- ¾ от целия дълг или 271,20 евро /530,43 лева/, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в •••, аб. №171967, инсталация №•••••••••• за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 14.06.2022г., до окончателното изплащане на сумата, сумата от 58,59 евро /114,59 лева/, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 31.05.2022г., сумата от 10,28 евро /20,11 лева/, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., както и сумата от 2,59 евро /5,07 лева/, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 31.05.2022г., за ответника И. П. Б.- ¼ от целия дълг или 90,40 евро /176,81 лева/, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в •••, аб. №171967, инсталация №•••••••••• за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 14.06.2022г., до окончателното изплащане на сумата, сумата от 19,53 евро /38,20 лева/, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 31.05.2022г., сумата от 3,42 евро /6,70 лева/, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., както и сумата от 0,486 евро /1,69 лева/, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 31.05.2022г. Във връзка със съдържащите се в подаденото възражение по чл.414 ГПК доводи за нищожност на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК следва да бъде посочено, че доколкото заповедта е издадена от съда в рамките на правораздавателната му компетентност, в предписаната писмена форма и има изискуемото нормативно определено съдържание, то същите се явяват неоснователни. Съдът намира, че липсата на нарочен акт, с който да бъде разпоредено нейното издаване не опорочава същата, тъй като волята му е ясно изразена със самото й съставяне. Съдът намира за неоснователни и възраженията относно липсата на надлежна индивидуализация на претенциите, като счита, че ищецът е посочил по ясен начин основанието, въз основа на което претендира процесните суми– договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия, конкретизирал е топлоснабдения имот, включително с посочване на абонатния номер, индивидуализирал е вземанията по размер и период, като е формулирал по надлежен начин искането си към съда. Предвид посоченото, исковата молба се явява редовна и допустима и предявените с нея искове следва да бъдат разгледани по същество. За да бъдат същите основателни, в доказателствената тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и П. С. Б., по силата на което дружеството е доставило топлинна енергия в твърдените количества и за последният е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, предоставянето на услугата дялово разпределение в сградата, където се намира топлоснабденият имот от лице, с което ищецът е сключил договор, както и изпадането на длъжника в забава, съответно размера на дължимото обезщетение за забава. При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга. Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има предвид, че понятието „клиент на топлинна енергия“ е уредено в разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ. Съгласно §1, т.2а ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с ТР №2/17.05.2018г. по тълк. д. №2/2017г. по описа на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК. В настоящия случай от приетия по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ се установява, че топлоснабденият имот, представляващ ••• /идентичен с блок 605 съгласно издаденото от Столична община удостоверение/, ж.к. „Люлин“, е придобит от П. С. Б. и К. И. Б. на 04.12.1978г. Доколкото в договора не са посочени правата, които всеки от купувачите е придобил върху имота, то съдът приема, че всеки от тях е получил в собственост ½ идеална част от правото на собственост върху същия. Следователно и предвид гореизложеното, между първоначалния ответник- П. С. Б., срещу когото е издадена заповедта за изпълнение във връзка с която са предявени настоящите искове, и „Топлофикация София“ ЕАД е съществувало облигационно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който дружеството е доставяло топлинна енергия, а П. С. Б. е имал задължение да заплаща ½ от нейната цена, съобразно притежаваните от него права, до който размер се разпростира и отговорността на неговите наследници. В тази връзка следва да бъде посочено, че настоящият съдебен състав намира за недопустимо с молбата за конституиране на неговите наследници да бъде търсена личната отговорност на единия от тях, а именно- на К. Б., доколкото по този начин на практика се предявява изцяло нова претенция. Във връзка с възражението за „непоръчани доставки“ следва да бъде посочено, че разпоредбите на ЗЕ /чл.153 ЗЕ, вр. § 1, т.2а от ДР на ЗЕ/ са специални спрямо тези на ЗЗП, като в мотивите на ТР №2/25.05.2017г. по тълк. д. №2/2016г. на ВКС, ОСГК, е разяснено че съгласието за доставка и нежеланието за преустановяването й по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл.62, ал.1 ЗЗП. На следващо място, от представените по делото писмени доказателства се установява, че процесният имот е топлоснабден и консумираната в него топлинна енергия е отчитана от третото лице- помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис” ЕООД. В тази връзка са представени и приети Протокол от проведено на 20.04.2002г. Общо събрание на етажните собственици, на което е взето решение да се сключи договор с „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услуга „топлинно счетоводство“ и е избран представител, който да сключи договора от името на етажната собственост, Договор №3138/27.08.2002г., сключен между ЕС, като възложител, и „Техем сървисис“ ЕООД, като изпълнител, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, и Договор №Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД - възложител, и „Техем сървисис“ ЕООД - изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в ЗЕ. По силата на последния договор ищецът е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради - етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с Решение №0У-024 от 10.08.2007г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение. Към датата на вземане на решението на Общото събрание за сключване на договора, материалното право предвижда исков ред за защита срещу незаконосъобразните решения на Общото събрание на етажните собственици /чл.13 ПУРНЕС/, като в случая не са налице данни за оспорване на тези решения по исков ред, респективно за отмяна на решението на Общото събрание на ЕС от 2002г. за сключване на договор с „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, поради което същото обвързва всички етажни собственици, в т. ч. и ответниците. Следователно доколкото е взето решение от страна на етажните собственици за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа, извършените доставки на топлинна енергия не могат да бъдат квалифицирани като непоискани, поради което се дължи тяхното заплащане. В чл.156 ЗЕ е посочено, че отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, се уреждат въз основа на принципа за реално доставена на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. С оглед установяване на действително доставеното количество топлинна енергия по делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно посоченото в него за исковия период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. в имота е разпределяна топлинна енергия за отопление по отчет на 3бр. ИРРО, една щранг-лира, за сградна инсталация по т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение към Наредбата за топлоснабдяване от 2007г, както и топлинна енергия за битово горещо водоснабядаване по отчет на един водомер за топла вода. Отбелязано е, че формулярите с отчетени показания на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия са подписани от клиента. Посочено е, че дяловото разпределение е извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Отбелязано е, че прогнозно начислената сума за топлинна енергия за периода е 766,86 лева, като изравнителната сума за периода е 31,26 лева за връщане, тоест изчислената стойност на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2018г. - 30.04.2020г. е в размер на 735,60 лева, която сума е определена съгласно действащата нормативна уредба. Уточнено е, че монтираният в абонатната станция топломер е преминавал през метрологични проверки през двете години, относими към процесния период, като от ежемесечните му отчети са приспаднати технологичните разходи. Във връзка с изложените доводи относно начина на определяне на стойността на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия следва да бъде посочено, че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. В Решение на Конституционния съд №5/22.04.2010г. по конституционно дело №15/2009г. е разяснено, че предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите, обективно отдавайки топлинна енергия чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишаване на температурата в цялата сграда, включително и в отделните самостоятелни обекти. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена, затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик, а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. В този смисъл е и постановеното от СЕС Решение от 09.12.2019г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17, в което се приема, че българската правна уредба, която задължава собствениците на апартамент в сграда етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски практики. В тази връзка следва да бъде посочено още, че с Решение №8294 от 26.06.2020г. по адм. дело №14350/2019г. по описа на ВАС, петчленен състав, част от разпоредбите на Наредба №16-334 от 2007г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр. 94 от 2013г. и Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост в редакцията, представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от същата Наредба, действително са отменени като незаконосъобразни. В същото време съгласно чл.195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, като в мотивите на ТР №2/27.06.2016г. по тълк. дело №2/2015г на ВАС също е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие, поради което с оглед действието занапред на посоченото по-горе решение на ВАС, съдът приема, че за процесния период /от м.05.2018г. до м.04.2020г./ Методиката представлява приложим административен акт. От друга страна, дори да се приеме, че Наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен и не следва да бъде прилагана, то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл.162 ГПК. Същевременно предвид обстоятелството, че топлинната енергия, отдавана от сградната инсталация, не подлежи на самостоятелно измерване по какъвто и да било начин, съдът намира, че единственият приложим способ за нейното разпределение и остойностяване е този, определен в Наредбата за топлоснабдяването в приложимата й през процесния период редакция, с оглед на което намира за основателна претенцията в тази част. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, стойността на реално доставената до процесния имот топлинна енергия е 735,60 лева. В същото време от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че съобразно действащите и утвърдени от КЕВР цени на топлинна енергия през процесния период, общо начислените и незаплатени суми за ТЕ, възлизат в размер на 707,24 лева, какъвто е и претендираният от ищеца размер. С оглед на изложеното съдът намира, че стойността на доставената до процесния имот през исковия период топлинна енергия е 361,61 евро /707,24 лева/. Предвид липсата на данни за извършени плащания, следва да бъде разгледана и претенцията за мораторна лихва. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че съгласно чл.33, ал.1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, без да е необходимо същите да бъдат публикувани. Същевременно съгласно чл.33, ал.4 от ОУ, обезщетението за забава се начислява при неплащане на задължението в определения срок. Следователно при действието на ОУ от 2016г. задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл.84, ал.1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. От изложеното следва, че в настоящия случай починалият ответник е изпаднал в забава с изтичането на 45-дневния срок от издаването на общата фактура за съответния отоплителен период. В случая общата фактура за периода 01.05.2018г. – 30.04.2019г. е издадена на 31.07.2019г., а общата фактура за периода 01.05.2019г. – 30.04.2020г. – на 31.07.2020г., с оглед на което ответниците дължат мораторна лихва за претендирания период от 15.09.2019г. до 31.05.2022г. в размер на 84,75 евро /165,76 лева/, изчислена от съда на основание чл.162 ГПК въз основа на заключението на СТЕ и с помощта на лихвен калкулатор. На следващо място, според чл.139, ал.2 ЗЕ дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в закона. Съгласно чл.139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а ЗЕ, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.139б от ЗЕ, в който уреждат цените за нейното извършване. В настоящия случай, както бе посочено по-горе, дяловото разпределение е възложено на привлеченото като трето лице-помагач дружество „Техем Сървисис“ ЕООД. От представените от дружеството индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния период и формуляри за отчет се установява, че същото е предоставяло възложената му услуга по дялово разпределение през процесния период. Съгласно чл.36 от ОУ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат тази услуга на топлопреносното предприятие. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период дължимата цена за предоставяне на услугата дялово разпределение е в общ размер на 13,71 евро /26,81 лева/. Относно вземането за цена на услугата дялово разпределение в чл.36, ал.2 от ОУ е предвидено, че редът и начинът на нейното заплащане се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото съдържание, липсват и доказателства за отправена до починалия ответник, респективно неговите наследници, покана за плащане на главницата за дялово разпределение. Ето защо съдът намира, че претендираната от ищеца мораторна лихва за периода от 01.07.2019г. до 31.05.2022г. върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 3,45 евро /6,76 лева/ се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С отговора на исковата молба е релевирано своевременно възражение за погасяване на вземанията по давност. Предвид естеството на задължението на потребителите за заплащане на цената на консумирана топлинна енергия - а именно парично задължение с единен правопораждащ факт /договор за доставка на топлинна енергия/, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, като не е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви /в този смисъл ТР № 3/2021 по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/, съдът приема, че същото представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД, спрямо което се прилага тригодишната погасителна давност. Съгласно чл. 116, б."б", пр.1 ЗЗД давността се счита за прекъсната с предявяване на иск. В процесния случай съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Тълкувайки съвкупно двете разпоредби, се налага изводът, че погасителната давност за нуждите на настоящото производство се счита за прекъсната от 14.06.2022г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следва да бъде съобразено още, че за срока от 13.05.2020г. до 21.05.2020г., тоест за период от два месеца и седем дни, давностен срок не е текъл на основание чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/. От изложеното следва изводът, че погасени по давност са вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 07.04.2019г. За да се установят същите, следва да се има предвид, че при срочните задължения давността започва да тече от деня на падежа, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение на възникналото задължение, като в процесния случай съгласно чл.33, ал.1 от приложимите ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници тригодишният давностен срок започва да тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане. При това положение погасени по давност се явяват задълженията за периода от 05.2018г. до 01.2019г. включително, доколкото задължението за м. 02.2019г. е станало изискуемо на 15.04.2019г. За изчисляване размера на непогасения по давност остатък от вземанията за процесния период съдът съобрази заключението на съдебно-техническата експертиза, съгласно което тяхната стойност за периода от 02.19 до 05.2020г. е 227,38 евро /444,72 лева/. Съгласно чл.119 ЗЗД акцесорното вземане за лихва върху погасената по давност главница също се погасява, поради което дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 31.05.2022г., изчислена по реда на чл.162 ГПК с помощта на лихвен калкулатор е 43,27 евро /84,64 лева/. По отношение на погасителната давност върху вземането за цена на услугата дялово разпределение, съдът намира следното. Както беше посочено по-горе, в ОУ на ищцовото дружество не е уреден падеж на това задължение, поради което давността за месечните вземания започва да тече от тяхното възникване. Най-старото процесно вземане за м.05.2019г. е възникнало на 01.06.2019г., с оглед на което и при съобразяване на спирането на теченето на давността за периода на обявеното в страната извънредното положение, същото не се явява погасено по давност към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 14.06.2022г., съответно дължимата сума е в размер на 13,71 евро /26,81 лева/. С оглед установената дължимост на част от претендираните суми следва да бъде обсъден и въпроса за размера на отговорността на ответниците за тяхното заплащане. Доколкото, както бе посочено по-горе, от доказателствата по делото се установява, че първоначалният ответник П. С. Б. е бил собственик на ½ идеална част от топлоснабдения имот, то същият, съответно и конституираните на негово място наследници К. И. Б. и И. П. Б., отговарят за ½ от дължимите за имота суми. В същото време съгласно чл.9 ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, поради което всеки от наследниците на починалия длъжник отговаря за ¼ от задълженията за целия имот. От изложеното следва, че К. И. Б. дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 56,84 евро /111,18 лева/, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в •••, аб. №171967, инсталация №•••••••••• за периода от 01.02.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 14.06.2022г., до окончателното изплащане на сумата, сумата от 10,82 евро /21,16 лева/, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 31.05.2022г., сумата от 3,42 евро /6,70 лева/, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., съответно И. П. Б.- сумата от 56,84 евро /111,18 лева/, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в •••, аб. №171967, инсталация №•••••••••• за периода от 01.02.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 14.06.2022г., до окончателното изплащане на сумата, сумата от 10,82 евро /21,16 лева/, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 31.05.2022г., сумата от 3,42 евро /6,70 лева/, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. По разноските: При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът представя доказателства за следните понесени от него разноски, а именно- държавна такса в размер на 75 лева, депозит за експертизи в общ размер на 500 лева, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя в размер на 100 лева или общо сторените разноски са в размер на 675 лева. Доколкото не е посочил каква сума претендира от всеки от ответниците, съдът намира, че претенцията му е за тяхното заплащане по равно или от всеки търси сумата от 337,50 лева /172,56 евро./ Съобразно уважената част на предявените срещу ответницата К. Б. искове, на същия се дължи сума в размер на 70,02 лева /35,80 евро/, а с оглед уважената част спрямо ответника И. Б.- 210,05 лева /107,40 евро/. Следва да бъде преразпределена и отговорността за разноски в заповедното производство, като ищецът има право на 7,79 лева /3,98 евро/ разноски от К. Б. и 23,34 лева /11,93 евро/. Право на разноски имат и ответниците. Ответницата К. Б. е била представлявана безплатно в настоящото производство от адв. Д. С., като на основание чл.38, ал.2 ЗАдв съдът следва да определи дължимото на процесуалния представител възнаграждение за осъщественото пред него процесуално представителство. В случая с оглед ниския материален интерес, значителния обем събран доказателствен материал и при отчитане на осъществената от процесуалния представител дейност, включително и по отношение на починалия първоначален ответник, съдът намира за съответно на положения труд възнаграждение в размер 500 лева /255,64 евро/. Съобразно отхвърлената част от предявените искове, на същия се дължи сума в размер на 396,27 лева /202,61 евро/. Ответникът И. Б. е бил представляван безплатно в настоящото производство от адв. А. С., като на основание чл.38, ал.2 ЗАдв съдът следва да определи дължимото на процесуалния представител възнаграждение за осъщественото пред него процесуално представителство. В случая с оглед ниския материален интерес, както и извършената от процесуалния представител работа, включително при съобразяване, че представляваната от него страна е конституирана след подаване на отговор на исковата молба от починалия първоначален ответник, съдът намира за съответно на положения труд възнаграждение в размер 200 лева /102,26 евро/. Съобразно отхвърлената част от предявените искове, на същия се дължи сума в размер на 75,52 лева /38,61 евро/. Така мотивиран, СЪДЪТ