Решение № 224 от 3.12.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 401/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 190/27.03.2024 год., постановено по гр. д. № 526/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е осъдено „Електроразпределение Север“ АД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9009, р-н Владислав Варненчик, бул./ул. Варна Тауърс - Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, ЕИК 104518621, да заплати на К. И. Р. от гр. Златарица, ••••••••, ЕГН ••••••••••, на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени й болки и страдания от смъртта на сина й С. М. Т., с ЕГН ••••••••••, настъпила на 26.06.2021 г., причинена от служители на ответното дружество, поради допуснато нарушение на предписани правила, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 26.06.2021 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за разликата от 140 000 лв. над уважения до пълния предявен размер от 200 000 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената главница, считано от 26.06.2021 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. С решението е отхвърлен изцяло предявеният от К. И. Р. от гр. Златарица против „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна, в условията на алтернативност осъдителен иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД за сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинените й болки и страдания от смъртта на сина й С. М. Т., настъпила на 26.06.2021 г., произлезли от вещ, собственост на ответника, а именно електроразпределителната мрежа на гр. Златарица, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 26.06.2021 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. С решението е осъдено „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна да заплати на адв. А. Г. П., БУЛСТАТ 104602699, с адрес на дейността: гр. Велико Търново, ••••••••• сума в размер на 1 990.80 лв. с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно осъществена адвокатска помощ на ищцата по делото К. И. Р., съразмерно с частично уважения иск. Осъдена е К. И. Р. от гр. Златарица да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна сума в размер на 5 962.60 лв., представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с частично отхвърления иск по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и изцяло отхвърления иск по чл. 50 ЗЗД. С решението е осъдено „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Велико Търново, сума в размер на 2 400 лв., представляваща дължима ДТ върху частично уважения осъдителен иск по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, ведно с 5 лв., в случай на служебно издаване на ИЛ. С решението е осъдено „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Велико Търново сума в размер на 165 лв., представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с частично уважения осъдителен иск по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, ведно с 5 лв., в случай на служебно издаване на ИЛ. Решението е постановено при участие в процеса на трето лице - помагач на страната на ответника – „Застрахователна компания Уника“ АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, бул. „Тодор Александров“ № 18. Постъпила е въззивна жалба от К. И. Р., ЕГН •••••••••• от гр. Златарица, ••••••••, със съд. адрес: гр. Велико Търново, •••••••••, чрез адв. А. П. от АК – Велико Търново против Решение № 190/27.03.2024 год., постановено по гр. д. № 526/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд. В същата се излага, че решението в частта, с която е отхвърлен алтернативният иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД е недопустимо, а в отхвърлителната му част по отношение на иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД над сумата от 60 000 лв. е неправилно. Не се излагат съображения за недопустимост на решението. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като присъденото обезщетение за неимуществени вреди било явно несправедливо с оглед принципа на справедливостта и трайната съдебна практика, както и при определяне на обезщетението не били съобразени конкретните в случая обстоятелства и икономическата конюнктура в страната. Неправилно била приложена и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД с оглед приетия процент на съпричиняване. На следващо място се излага, че съдът в нарушение на процесуалните правила и закона е отхвърлил иска с правно основание чл. 50 от ЗЗД, като е приел, че е налице единствено основанието по чл. 49 от ЗЗД, тъй като според жалбоподателя били налице и предпоставките на чл. 50 от ЗЗД, поради това, че вещта (електрическата мрежа) била опасна по самото си естество. С оглед на това и че в конкретния случай едно и също лице е възложител на работата и собственик на вещта отговорността се основала едновременно на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД. Претендира се да се обезсили обжалваният съдебен акт по отношение на иска с правно основание чл. 50 от ЗЗД, или да се отмени съдебния акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъдат уважени предявените искове в условията на алтернативност в пълно претендирания размер от 200 000 лв. – неимуществени вреди, ведно със законните последици. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9009, р-н Владислав Варненчик, бул./ул. Варна Тауърс - Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, съд. адрес: гр. Велико Търново, •••••••••, чрез адв. А. М. от АК – Велико Търново. В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, поради изложени в отговора съображения. Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач „Застрахователна компания Уника“ АД, гр. София. Постъпила е въззивна жалба от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9009, р-н Владислав Варненчик, бул./ул. Варна Тауърс - Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, съд. адрес: гр. Велико Търново, •••••••••, чрез адв. А. М. от АК – Велико Търново. В същата се излага, че обжалвания съдебен акт, в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД е неправилен. Излагат се съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че по делото е установена противоправност в поведението на служителите, на които ответникът е възложил работа по поддръжка и експлоатация на собствената му електроразпределителна мрежа. Направен изводът, че липсата на противоправно поведение – действие или бездействие на служители на ответното дружество обуславя отсъствие на съществен елемент на отговорността по чл. 49 от ЗЗД. На следващо място се твърди, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че в случая настъпилия вредоносен резултат не се дължи на непреодолима сила или случайно събитие. Твърди се също, че неправилно била приложена и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като присъденото обезщетение било силно завишено. Неправилно бил определен и процентът на съпричиняване от страна на пострадалия. Направено е искане да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от К. И. Р., ЕГН •••••••••• от гр. Златарица, ••••••••, със съд. адрес: гр. Велико Търново, •••••••••, чрез адв. А. П. от АК – Велико Търново. В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, поради изложени в отговора съображения. Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач „Застрахователна компания Уника“ АД, гр. София. Първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че е доказано твърдяното от ищцата противоправно поведение от страна на служители на ответното търговско дружество („Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна) при изграждането, поддръжката, рехабилитацията и експлоатацията на процесната въздушна мрежа ниско напрежение – до това правно съждение съдът е достигнал чрез анализ на заключението на СЕлТЕ, показанията на свидетелите и разпоредбите на чл. 177 – 179 от Наредба № 3/09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, като е счел, че макар да са изпълнени законовите изисквания, предприетите от ответника действия не са достатъчни. Приел, че съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедливост, заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилия деликт е в размер на сумата от 150 000 лв., като е редуцирал същото с възприето съпричиняване в размер на 60%, като в този размер (60 000 лв.) е уважил предявения иск по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Счел е, че лихвата за забава се дължи от 26.06.2021 г. – датата на увреждането. По отношения на алтернативно предявения иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД е приел същия за неоснователен с доводи, че в случая вредите не произтичат пряко от вътрешните свойства на вещта. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите. Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт: Пред първоинстанционният съд са предявени алтернативно обективно съединени осъдителни искове за неимуществени вреди с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 50 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. По иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Не е спорно между страните, че на 26.06.2021 г. в гр. Златарица, в резултат от силна буря, придружена със силен вятър, гръмотевици и проливен дъжд се е скъсал един фазов проводник (фаза R) на електрическата разпределителна мрежа, собственост на ответното електроразпределително дружество („оператор на разпределителна мрежа“ по смисъла на §1 т. 34б от ДР на ЗЕ и собственик на процесната въздушна мрежа ниско напрежение (ВМНН) в гр. Златарица), по линия „В“ от трафопост № 15 между стълб № 6 и стълб № 7 на ул. „Северно сияние“, като проводника откъм стълб № 7, падайки надолу се допира до другия фазов проводник фаза S и по този начин се „офазява“, и след хващането му от сина на ищцата С. М. Т. с дясната му ръка, който е бил и със скъсани и мокри обувки, настъпва смъртта му в резултат от действието на електрически ток с високо напрежение. Не е спорно между страните, че смъртта на С. Т. се дължи на спиране на сърцето и дишането в резултат от действие на ток с високо напрежение, преминал между дясна китка, гърдите и долни крайници (мокри стъпала и обувки). Спори се дали са налице предпоставките за отговорността на ответното дружество и ако са налице дали тя е като възложител на работа на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД или алтернативно - отговорността му като собственик на вещта, на основание чл. 50 от ЗЗД. От заключението на съдебно електротехническата експертиза (СЕлТЕ) се установява, че електроразпределителната мрежа, конкретно по линия „В“ от трафопост № 15 по ул. „Северно сияние“ е изградена съгласно техническите и нормативни изисквания, добре поддържана, експлоатационните й характеристики отговарят на изискуемите. Линията е изградена с неизолирани медни многожични проводници тип ПВО 16 кв. мм. Същата е изградена през 1944 г., предвид което няма налична техническа документация; относно рехабилитацията й, извършвани са ремонтни дейности, за които не са необходими проекти или екзекутиви. Вещото лице дава заключение, че при рехабилитация на въздушна мрежа ниско напрежение (ВМНН) не е задължително да се инсталира проводник с изолация; при изграждането на ВМНН не се инсталира дефектно-токова защита, която дефектно-токова защита в случая е неприложима. Дава заключение, че при изграждане на мрежата по линия „В“ на трафопост № 15 и по-специално в района на стълб № 7, са приложени мерки за защита от директен и индиректен допир, подробно посочени в заключението, в съответствие с чл. 178 и чл. 179 от Наредба № 3/09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. Вещото лице обаче, както в заключението си, така при изслушването си в съдебно заседание счита за необходимо да отбележи, че в конкретния случай, освен приложените мерки за защита срещу директен допир от визираните в чл. 178, ал. 2 от Наредба № 3 за УЕУЕЛ (разполагане извън зоната на досегаемост) и приложените мерки за защита срещу индиректен допир от визираните в чл. 179, ал. 1 от Наредба № 3 за УЕУЕЛ (защитно заземяване и защитно изключване), приложението на основна изолация на тоководещите части като мярка за защита срещу директен допир, визирана в чл. 178, ал. 2, т. 1 от Наредба № 3 за УЕУЕЛ, би предотвратило инцидента. Вещото лице заключава, че в случая проводниците са без изолация и падналия проводник се „офазява“, като твърди, че ако е била приложена мярка за защита срещу директен допир, визирана в чл. 178, ал. 2, т. 1 от Наредба № 3 за УЕУЕЛ – основна изолация на тоководещите части, падналия проводник нямало да бъде „офазен“, което би предотвратило инцидента. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че не е налице нарушение на Наредба № 3/09.06.2004 г. за УЕУЕЛ, ако проводникът бъде неизолиран, но ако се изолират тоководещите части, т.е. проводниците, това би повишило безопасността на мрежата само в случая на авария (какъвто е процесния случай – настъпила авария, вследствие на лошото време), като със сигурност поставянето на изолация повишава сигурността на мрежата, но самата конструкция на мрежата предполага използване на неизолирани проводници. От справка на Национален институт по метрология и хидрология, филиал гр. Плевен, хидрометеорологична обсерватория гр. Велико Търново, изх. № 40/22.03.2023 г., стр. 176 е видно, че най-близката до гр. Златарица метеорологична станция е в гр. Велико Търново. За дата 26.062021 г. в района на гр. Велико Търново са регистрирани следните атмосферни явления: силна гръмотевична буря, силен (интензивен) валеж от дъжд и умерена градушка за времето от 6.20 ч. до 6.25 ч.; силна гръмотевична буря и силен дъжд за времето от 6.25 ч. до 6.40 ч. и силна гръмотевична буря и умерен дъжд за времето от 6.25 ч. до 6.40 ч. От събраните гласни доказателствени средства се установява, че починалият С. Т. (Т.) е можел да охрА.ва здравето си, съзнавал е опасността (св. Й. К.). С. се движел сам, без придружител, имал отклонения – в говора, забавени рефлекси, но бил адекватен, съзнавал опасност, можел да се предпази (св. К. Й.). Той и майка му били близки, живели в едно домакинство като тя се грижела за него. Не работил редовна работа. От показанията на св. Н. Ш. (началник отдел „Изток“ в „ЕРП – Север“ АД и отговарящ за район Златарица) се установява, че той отишъл на мястото на инцидента, като миналата преди това буря била много сериозна, страхотна буря. Нямал идея как се е прекъснал проводника, но предполага, че е свързано с бурята. Св. Й. Ч. („ел. монтьор“ в „ЕРП – Север“ АД), потвърждава механизма на инцидента, установен от СЕлТЕ, като посочва, че ако проводникът е бил с изолация, нямало да стане въпросният инцидент. Заявява, че по Наредбата така се изпълнява и че по Наредбата мрежа с гол проводник не е проблем, ако е изпълнена, както трябва. Св. С. С. установява, че познавал С., за който твърди, че „не беше добре момчето, обикаляше напред – назад, пееше си, викаше си, танцуваше“, обичайно свидетелят го е виждал да се движи сам; дума да не става, че е бил добре облечен – одрипан, окъсан, обувките му при инцидента били с големи дупки, а точно там тече вода, като и пострадалият бил целия мокър. Според св. Ч., майка на С. му се грижила за него, той сам си обикалял и според свидетеля изобщо не е можел да прецени такава опасност. Св. Н. Т. (съседка на ищцата и починалия) заявява, че познава много добре и ищцата, и сина й С. Т.. Майката била много зле в деня на злополуката – плачела, ревяла, припадала. С. и майка му били близки, ищцата с много грижи гледала децата си. К. много тежко приела смъртта на сина си, постоянно палела свещичка на мястото на инцидента, като още не можела да го преживее. След инцидента много се влошила. Според св. Т., С. можел да се предпази. Св. Д. В. (също съсед на ищцата) установява, че след погребението К. се променила много, превърнала се в развалина, здравето й отишло. Падала била във връзка с посещенията си на гробищата (на 40 метра от дома му и св. В. е викан да прибира ищцата), което продължило около 2 месеца след инцидента. Лошо й било на ищцата, не се хранела. Според него С. (наричан Т.) нямал нужда от придружител, по[1]забавено говорел, имал пространствена ориентация. Твърди, че К. и Т. били много близки, ищцата постоянно го наблюдавала. Видно от заверен препис Постановление за прекратяване на наказателното производство от 31.05.2022 г. (влязло в сила на 20.06.2022 г.) по сл. д. № 50/2021 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Велико Търново, наказателното производство образувано по случая е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като прокурорът е приел, че в случая не е констатирано действие или бездействие на конкретно длъжностно лице, с което последното да не е изпълнило свое конкретно правно регламентирано задължение и което да е в причинна връзка с настъпилия резултат – смъртта на С. Т., поради което не са осъществени елементите на престъпление по чл. 115 от НК и на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност (Постановление № 7/29.12.1958 г., Пленума на Върховния съд). Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, в обективната действителност трябва да са се осъществили следните материални предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената/неимуществената сфера на увредения – накърняване на неговия патримонуим, телесен интегритет, респ. на неговото достойнство и чест); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени/неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията и обстоятелствата в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа. Следователно вина се търси не у този, който е възложил работата, а у този, който я изпълнява. И ако последният виновно е причинил вреди на трето лице, гражданската отговорност за първия е всякога налице, макар той да няма вина. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо обезщетяване на пострадалия. Отговорният по чл. 49 от ЗЗД може успешно да се защищава, ако установи, че ищецът не е претърпял вреди или че тези вреди не са причинени от лицето, на което ответникът е възложил някаква работа, или че вредите не са причинени виновно от натовареното лице, или най-сетне, че не са извършени по повод или при изпълнение на работата. Ако в процеса се установи, че натовареното лице е причинило вредата на пострадалия противоправно и виновно, и то при или по повод на възложената му работа, отговорността по чл. 49 от ЗЗД е всякога налице. Следователно, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД, ще следва да се установи и отговорност по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД по отношение на лицето, на което е възложена работата. Успешното ангажиране на тази отговорност изисква наличието на няколко кумулативни предпоставки – противоправно поведение, действие или бездействие с установено авторство; осъществено виновно; вреди и причинно-следствена връзка между тях. Наличието им следва да е доказано несъмнено, не чрез предположения, тежестта за което е за ищцата, т.е., необходимо е провеждане на пълно и главно доказване на релевантните за спора факти, като единствено вината се предполага до доказване на противното по изричното разпореждане на закона – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Неустановяването на която и да е от изброените предпоставки води до неоснователност на иска. При съобразяване на задължителните указания, дадени с Постановление № 4/30.10.1975 г. по гр. д. № 5/1975 г. на Пленума на ВС, когато вредите са настъпили от неспазване на техническите правила за безопасност, от човешко действие или от необезопасяване на вещ, отговорността е по чл. 45 от ЗЗД (чл. 49 от ЗЗД), а не по чл. 50 от ЗЗД. Със Закона за енергетиката (ЗЕ) е въведено изискването към лицата, които експлоатират енергийните обекти и електроразпределителната мрежа, да ги поддържат в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа и да осигурят сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система (чл. 83, чл. 88, чл. 89, чл. 113 ЗЕ). Съгласно чл. 88 от ЗЕ разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия. Няма спор, че ответното електроразпределително дружество „ЕРП – Север“ АД е „оператор на разпределителна мрежа“ по смисъла на § 1, т. 34б от ДР на ЗЕ и собственик на процесната ВМНН в гр. Златарица. Съгласно чл. 89, т. 4 от ЗЕ за лицензионната територия, обхваната от електроразпределителната мрежа, операторът на електроразпределителната мрежа осигурява поддържане на електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията и на спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания. Чл. 113, т. 1 от ЗЕ въвежда задължение на операторите на електроразпределителните мрежи да осигуряват надеждно, безопасно и ефективно функциониране на съответната електроразпределителна мрежа. Текстът пък на чл. 83, ал. 1 от ЗЕ разпорежда, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в наредби и правила, каквито са и Наредба № 9 от 9.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи (Наредба № 9 за ТЕЕЦМ) и Наредба № 3 от 9.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (Наредба № 3 за УЕУЕЛ). Според чл. 109 от Наредба № 9 за ТЕЕЦМ при експлоатацията на обектите се организира постоянен и периодичен технически контрол за състоянието на енергийните уредби и мрежи. Съгласно чл. 767 от Наредба № 9 за ТЕЕЦМ при експлоатацията на въздушни електропроводи се извършват: 1. техническо обслужване (текущо поддържане) с работи за предотвратяване преждевременното износване на въздушни електропроводи (ВЕ) като профилактични огледи, проверки, измервания, отстрА.ване на повреди и неизправности; 2. основни ремонти с изпълнение на комплекс от мероприятия, насочени към възстановяване или подобряване на първоначалните експлоатационни характеристики на ВЕ, като цяло или на отделни елементи от тях. Съгласно чл. 770 от Наредба № 9 за ТЕЕЦМ периодични огледи и обходи на ВЕ се извършват в сроковете, определени с вътрешна инструкция, най-малко веднъж годишно. Извънредни огледи и обходи на ВЕ или на отделни участъци от тях се извършват по разпореждане в случаите на: 1. природни или стихийни бедствия в даден район от трасето на ВЕ; 2. автоматично изключване на ВЕ от защита - за откриване мястото на повредата; 3. успешни повторни включвания на ВЕ, ако е необходимо. Огледи на проводниковата част (върхови огледи) на ВЕ с напрежение 110 kV и по-високо за установяване състоянието на проводниците, мълниезащитните въжета, арматурата, клемите и болтовете по конструкцията на стълбовете на определени по избор участъци се извършват най-малко веднъж на 6 години. Огледи на проводниковата част (върхови огледи) на ВЕ с напрежение до 20 kV включително се извършват само при необходимост. Съгласно чл. 774, ал. 3 от Наредбата основните ремонти на ВЕ се извършват в зависимост от техническото им състояние, условията на работа, появата на екстремни природни условия и др. в срокове, определени с местни инструкции, най-малко веднъж на 12 години. Съгласно чл. 115 от Наредба № 9 за ТЕЕЦМ се забрА.ва експлоатацията на енергийни уредби с аварийноопасни дефекти, открити при извършване на технически контрол, а също така и с нарушени срокове на техническо освидетелстване. Според настоящия съдебен състав, при съвкупна преценка на събраните доказателства и посочената правна уредба на задълженията на „ЕРП – Север“ АД по експлоатация и поддържане на електроразпределителната мрежа се установяват всички елементи на фактическия състав по чл. 49 от ЗЗД, което ангажира обективната гаранционна отговорност на ответното дружество. Не е спорно, че синът на ищцата (С. Т.) е починал на 26.06.2021 г. в гр. Златарица 04.07.2018 г. в с. Михайлово, област Враца вследствие протичане на ток през тялото му, като последното обстоятелство е признато от ответника. Не е спорно още, че протичането на ток през тялото на С. Т. е станало при хващане на скъсани неизолирани проводници от уличната електроразпределителна мрежа. Установено е още и не е спорно по делото, че именно „ЕРП – Север“ АД е лицензираният оператор на електроразпределителната мрежа в гр. Златарица, област Велико Търново, поради което задълженията по експлоатация и поддръжка на електроразпределителните мрежи в с гр. Златарица е на това дружество. В случая е безспорно установено противоправно бездействие на служители на ответното дружество, които не са извършили основен ремонт на въздушната електропроводна мрежа „ниско напрежение“ в гр. Златарица, област Велико Търново, каквото нормативно задължение за ремонт най-малко на 12 години имат според чл. 774, ал. 3 от действащата Наредба № 9/2004 г. за техническа експлоатация на електрическите централи и мрежи. Бездействието е попречило на служителите на „ЕРП – Север“ АД да констатират, че въздушните медни неизолирани проводници от мрежата „ниско напрежение“ между стълб № 6 и стълб № 7 на ул. „Северно сияние“ в гр. Златарица, област Велико Търново са много стари, монтирани преди 1944 г. (заключението на СЕлТЕ) и не са изолирани. Всички свидетели, включително и тези на ответното дружество, установяват, че скъсаните проводници са били в непосредствена близост до земната повърхност, на ул. „Северно сияние“ в гр. Златарица, а вещото лице от техническата експертиза установява, че един от тях и бил под напрежение и по него е протичал ел. ток. В този момент по улицата минавал пострадалият Тодоров и с дясната си ръка е хванал проводника, като същият бидейки със скъсани мокри обувки през него е протекъл ел. ток. В резултат на това е налице спиране на сърцето и дишането в резултат от действието на ток с високо напрежение. По делото се установява от събраните писмени доказателства, заключението на вещото лице и свидетелски показания, че „ЕРП – Север“ АД не е изпълнявало нормативноустановените си минимални задължения за контрол върху електроразпределителната мрежа, като е извършвало основан ремонт веднъж на 12 години. Настоящата инстанция напълно споделя и изводите на първоинстанционния съд за нарушение на разпоредбите на чл. 177 – 179 от Наредба № 3/09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, като е счел, че макар да са изпълнени законовите изисквания, предприетите от ответника действия не са достатъчни, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Не можем да се съгласим единствено с извода за тълкуването на понятието „изолация“ в разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от Наредба № 3/09.06.2004 г., където този омоним има различно значение от терминът употребен в различен смисъл от употребата му в ал. 2 на същия тест. В първия случай терминът „изолация“ е употребен в смисъл „отделяне от околната среда“, в отделяне от достъп до хора и животни, а във втория случай е употребен в смисъл на материал, който изолира от електрически ток. С оглед изложеното ответникът носи гаранционно-обезпечителна отговорност (по чл. 49 от ЗЗД), за смъртта на сина ищцата и исковете са доказани по основание. Настоящият състав на въззивния съд напълно споделя и останалите мотиви на първоинстанционния съд в тази им част, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. На обезщетяване подлежат всички вреди – имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане (деликта). Трайната съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и по-новата такава (напр. Решение № 184/08.11.2011 г. по т. д. 217/2011 г. на ВКС на РБ, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. 795/2008 г. на ВКС на РБ, II т. о. и др.) е категорична, че „справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към случая, при съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да се обоснове връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че съответния размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив. Съгласно т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. при определяне на същото съдът следва да съобрази възрастта на увредения, общественото му положение и отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. По делото се установи, че починалият е бил на 29 години. Живеел е заедно с майка си (ищцата), с която са имали са отношения на близост, обич, уважение, взаимна привързаност и взаимопомощ. След смъртта му животът на майка му се променил, тя тежко преживявала невъзвратимата липса. Загубила подкрепата, която той й оказвал. Ищцата не била преодоляла мъката си. Специфичното при неимуществени вреди, особено тези от причиняване на смърт, е че те имат много по-дълго проявление, а в повечето случаи и неотменимо във времето присъствие. При определяне на дължимия размер е нужно да се отчитат не само наличните, вече осъществили се вреди, а и това трайно проявление във времето, обременяващо в голяма част от случаите целия живот на пострадалите. Следва да се отчете, че претърпените болки и страдания от загубата на близък човек са изключително интензивни както на емоционално ниво, така и от гледна точка на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание. Съобразявайки съществувалите отношения между ищцата и сина й, приживе, основани на привързаност, грижа и подкрепа, обстоятелствата, че ищцата и починалия са живели в общо домакинство, без починалия да е създал собствено семейство, негативното влияние на внезапната смърт на С. Т. върху психиката на ищцата, свързани с негативни изживявания - шок, болка, страдание и мъка, че смъртта на С. Т. е настъпила неочаквано, което е предизвикало силен стрес у ищцата К. И. Р., същата е била лишена както от емоционалния контакт със своя син, така и от неговата морална опора, възрастта към датата на инцидента на починалия - 29 години и на ищцата съответно 44 години, обосноваващи извод за нужда от подкрепата и обичта на починалия към ищеца с оглед навлизането в решаващия етап на живота, свързан със самостоятелна реализация, както и социално- икономическите условия към момента на увреждането - 26.06.2021 г., въззивният съд намира, че необходими и достатъчни за компенсирането на неимуществените вреди на ищцата е обезщетение в размер на по 150 000 лв. Съобразно изложеното, съдът намира, че дължимото на ищцата обезщетение следва да се определи по справедливост, като се отчетат характерът и тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на негативните преживявания. Гореизложеното налага извода, че възражението на въззиваемия за прекомерност на присъденото обезщетение е неоснователно. По отношение на възражението за неправилно приложение на разпоредбата на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД с оглед приетия процент на съпричиняване, настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционният съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от К. И. Р. от гр. Златарица против „Електроразпределение Север“ АД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, на основание чл. 49 от ЗЗД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на 60 000 лв. (150 000 лв. – 90 000 лв. – 60% съпричиняване). В останалата си част предявеният иск е неоснователен и недоказан. По искането с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащо за предмет присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението за вреди, законната лихва се дължи от дата на увреждането - 26.06.2021 г., съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. По иска с правно основание чл. 50 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чиито надзор те се намират. В случая при условията на алтернативност, освен искът по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е предявен и иск по чл. 50 от ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД срещу същия ответник, като собственик на въздушна мрежа ниско напрежение (ВМНН) в гр. Златарица), по линия „В“ от трафопост № 15 между стълб № 6 и стълб № 7 на ул. „Северно сияние“. За да е налице отговорност по чл. 50 от ЗЗД трябва да има вреда, причинена от вещ имаща опасни свойства, причинна връзка между опасните свойства на вещта и вредата. Липсата на някой от елементите води до неоснователност на претенцията. Ответникът трябва да е собственик и/или лице под чиито надзор се намира вещта. Отговорността е лична и е обусловена от свойствата на вещта. Не е спорно, че ответното дружество е „оператор на разпределителна мрежа“ по смисъла на §1 т. 34б от ДР на ЗЕ и собственик на процесната въздушна мрежа ниско напрежение (ВМНН) в гр. Златарица. Така в т. 3 от Постановление № 4 от 30.10.1975 г. по гр. д. № 5/1975 г., Пленум на ВС, е указано, че отговорността на собственика на дадена вещ за произлезлите от нея вреди, а също и отговорността на лицето, под чийто надзор тя се намира, е основана главно на обстоятелството, че техниката на производството изпреварва в някои случаи техниката на безопасност на производството и е налице, когато при ползването на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, а вредата произтича от самия характер и състояние на вещта. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е за вреди, произтекли от свойствата и характеристиките на съответна вещ, без при ползването (притежаването) на вещта да е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила. В случаите, в които такова нарушение е допуснато, а именно това се твърди от ищцата, отговорността е основана на виновно поведение на физическо лице и приложима е нормата на чл. 45 от ЗЗД или чл. 49 от ЗЗД, ако вредите са причинени при възлагане на работа. В същия смисъл е и решение № 166 от 10.03.2010 г. по гр. д. № 4284/2008 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Не такъв е конкретния случай. Установено по делото бе, че смъртта на С. Т. е настъпила не пряко от свойствата на вещта, а в следствие на допуснато нарушение на предписани правила (посочени подробно в мотивите на съдебния акт, разглеждайки иска па чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД). В този смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд, като на основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща към тях. Тъй като правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, въззивните жалби следва да бъдат оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция ответниците следва да заплатят на адв. А. П. от АК – Велико Търново направените по делото разноски за въззивната инстанция (адвокатско възнаграждение) в размер на 12 650 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно обжалваемия интерес и уважената част на жалбата. Ищцата следва да заплати на ответниците направените по делото разноски през въззивната инстанция (внесена държавна такса) в размер на 840 лв., съобразно обжалваемия интерес и уважената част на жалбата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В съдебно заседание на 22.10.2024 г., процесуалният представител на ищцата е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Текстът на чл. 78, ал. 5 от ГПК дава право на съда да намали размера на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение при неговата „прекомерност”. Понятието „прекомерност” е дефинирано в същата правна норма – „когато заплатеното адвокатско възнаграждение не е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото”. От съдържанието на правната норма на чл. 78, ал. 5 от ГПК се стига до извода, че критерият „прекомерност” има две кумулативни и взаимно съпоставими измерения: 1) действителната фактическа и правна сложност на делото и 2) минимално определеното адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в конкретния случай (защита по въззивната жалба на ищцовата страна при обжалваем интерес от 140 000 лв.) е сумата от 10 250 лв. Според тези минимални прагове на адвокатското възнаграждение следва да се прецени понятието „прекомерност” на възнаграждението. Съпоставяйки действителната фактическа и правна сложност на делото с минимално дължимото адвокатско възнаграждение за съответния вид работа (вида на адвокатската услуга) съдът прави извода, че уговореното между страните адвокатско възнаграждение от 15 180 лв. е „прекомерно” по смисъла на закона. Ищцата следва да заплати на ответното дружество направените по делото разноски през въззивната инстанция (адвокатско възнаграждение) в размер на 10 250 лв., съобразно обжалваемия интерес и уважената част на жалбата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и разноски за производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт държавна такса за производството пред въззивния съд в размер на 2 800 лв. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Апелативен съд – Велико Търново