Решение № 68 от 24.2.2026 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 397/2025 г.

гражданско дело № 20251700500397 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба на Р. Г. С. срещу решение № 12/ 24.03.2025 г., постановено по гр.д. № 169/ 2024 г., по описа на Районен съд – Трън (изменено на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските с определение № 46/ 20.05.2025 г.) в частта, с която е признато за установено, че Р. Г. С. дължи на „Банка ДСК“ АД, в качеството му на универсален правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, сумата 20 018,05 лева – главница по договор за кредит Еспресо от •••, ведно със законната лихва от 11.12.2023 г. до окончателното й изплащане, 4020,67 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 29.02.2020 г. до 15.11.2023 г., 1358,16 лева – обезщетение за забава за периода от 29.02.2020 г. до 15.11.2023 г. и 145,90 лева – законна лихва от 16.11.2023 г. до 06.12.2023 г., както и в частта, с която е осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД сумата 1421,20 лева – съдебни разноски за заповедното и исковото производство. Жалбоподателят изразява становище, че решението е недопустимо, като посочва, че според т. 10а от Тълкувателно решение № 4/ 2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, пред който е предявен положителен установителен иск по чл. 422 ГПК следи служебно за наличието на предпоставките за допустимостта му, сред които са издадена заповед за изпълнение, подадено от длъжника възражение срещу заповедта в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и спазването на срока по чл. 415 ГПК за предявяване на иска. Съгласно чл. 415, ал. 5 ГПК, след изменението, публ. в ДВ, бр. 11/ 2023 г., когато заявителят не предяви иска в посочения преклузивен срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418 ГПК. Според § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК § 10 влиза в сила от 01.07.2024 г., а в § 24 било предвидено, че по дела, образувани до влизане в сила на това изменение на закона, т.е. образувани до 01.07.2024 г., се прилагат досегашните правила. До влизане в сила на изменението в чл. 415, ал. 5 ГПК било посочено, че когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение и издадения по чл. 418 ГПК изпълнителен лист. В жалбата се твърди, че процесното ч.гр.д. № 229/ 2023 г., по описа на Районен съд – Трън, е образувано на 11.12.2023 г., поради което по отношение на него приложение намира нормата на чл. 415, ал. 5 ГПК в редакцията й преди посоченото изменение. Уточнено е, че до 25.07.2024 г., когато изтекъл едномесечният срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, заявителят не представил по заповедното дело копие от искова молба, от което да е видно, че е предявил установителните искове в рамките на същия. Такава била депозирана на 29.07.2024 г. – след изтичането на срока. Жалбоподателят изразява становище, че атакуваното решение в обжалваната му част е и неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че претендираните вземания от „Банка ДСК“ АД, предмет на делото, са погасени преди образуването на съдебното производство. На 02.03.2017 г. между Р. Г. С. и „Централна кооперативна банка” АД бил сключен договор за потребителски кредит № •••, въз основа на който банката му предоставила кредит в размер на 46 800 лева, който да бъде използван за задоволяване на негови и на семейството му нужди и за рефинансиране на получен от кредитополучателя друг кредит. Кредитът бил предоставен по банковата му сметка в „Централна кооперативна банка” АД с IBAN •••. На 02.03.2017 г. Р. С. наредил част от паричните средства в размер на 34 800 лева от банковата сметка в „Централна кооперативна банка” АД по банковата си сметка в „Сосиете Женерал Експресбанк” АД с IBAN •••, по която бил усвоен процесният кредит и по която било договорено, че ще се погасява с част II, чл. 2, ал. 1, изр. първо и част II, чл. 8, ал. 1, вр. с част I, т. 6 от приложения към исковата молба договор. Плащането било наредено с платежно нареждане с № •••, в което било посочено основание „предсрочно погасяване на кредит”. Постъпването на паричната сума в посочената сметка в „Сосиете Женерал Експресбанк” АД било признато от ищеца. В жалбата е изложено, че съгласно съдебната практика при безкасово плащане същото се смята за завършено с преминаване на сумата в патримониума на кредитора и с това фактическият състав на платежния процес завършва. Поддържа се, че твърдението на ищцовата банка, че Р. Г. С. не я е уведомил за желанието си да погаси предсрочно задълженията си към нея, не отговаря на обективната действителност, тъй като това било направено чрез конклудентни действия, доколкото преведената сума била достатъчна, за да покрие всички задължения и било изрично посочено основанието за превода. Поради това и ако на служителите на „Сосиете Женерал Експресбанк” АД същото не било ясно, то следвало да проявяват грижа на добрия търговец, като установят за какво е преведената сума. Въззивникът изразява становище, че клаузата на чл. 9, ал. 2, б. „в“ от договора за кредит, предвиждаща задължение за кредитополучателя при предсрочно погасяване на кредита да уведоми писмено кредитора за това, е нищожна на основание чл. 20 ЗПК, предвиждащ, че правата, предоставени по този закон, не могат да бъдат ограничавани, че всяка уговорка, с която се изключват или ограничават права по закона, е недействителна, както и че отказът от права, предоставени на потребителите по този закон, е недействителен. Твърди, че като страна по договор за потребителски кредит е имал право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си, а кредиторът няма право да откаже предсрочно изпълнение – чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Счита, че изискването за писмено уведомяване на кредитора по чл. 9, ал. 2, б. „в“ от процесния договор за кредит съществено ограничава правата му като потребител. Освен това посочената клауза била нищожна и на основание чл. 143 ЗЗП. С въззивната жалба е изразено становище, че е ирелевантен доводът на ищеца, че в периода от 22.03.2017 г. до 20.09.2017 г. сумата била изтеглена чрез серия от ежедневни тегления, тъй като се касае за безкасово плащане и плащането се смята завършено с постъпването на сумата по сметка на кредитора. От този момент сумата се считала преминала в патримониума на последния и от този момент преминавал рискът по отношение на нея върху кредитора. Жалбоподателят сочи, че в случая предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит не му е надлежно обявена. В изпратеното до него уведомление не се съдържали данни относно размера на непогасените задължения, конкретизирани по отделни пера, изявлението не съдържало реално съществуващи записвания по счетоводната сметка, от които да може да се проследи движението на средствата и да се прецени дали е настъпило основанието за обявяване на дълга за предсрочно изискуем. От него не можело да се установи дали е налице неплащане и на кои месечни вноски, датите на техните падежи, както и действителният размер на вземането. Поради това според жалбоподателя уведомлението не е породило целения с него ефект – надлежно уведомяване на кредитополучателя за обявената предсрочна изискуемост на задълженията по кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Отделно от горното в жалбата е изложено, че с представените по делото счетоводни документи от ищеца не може да бъде проведено пълно доказване на обстоятелствата, за които носи доказателствена тежест. Липсвали доказателства, че счетоводството му е водено редовно, а в хода на производството се породили съмнения за това. Въз основа на изложените съображения Р. Г. С. моли решението на първоинстанционния съд в атакуваната му част да бъде обезсилено, евентуално – отменено, включително в частта за съдебните разноски и да бъде поставено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени сторените в производството разноски. Ответникът по жалбата - „Банка ДСК“ АД е депозирал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва основателността й. Изразява становище за неоснователност на твърдението на жалбоподателя, че атакуваното решение е недопустимо, като сочи, че исковата молба, с която са предявени настоящите искови претенции, е депозирана на 22.07.2024 г. – в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, като по заповедното производство били представени доказателства за това. Поддържа, че решението би било недопустимо само ако по заповедното производство изобщо не постъпят материали, от които да е видно, че заявителят е предявил иска, или от приложените доказателства да се установява, че исковата молба е депозирана извън срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Счита за неоснователно твърдението на въззивника, че решението е неправилно. Сочи, че по делото пред първоинстанционния съд се установило наличието на валидно облигационно правоотношение между него в качеството му на универсален правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк” АД и Р. Г. С., че поради забава в плащанията от страна на кредитополучателя възникнали предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, както и че последната била надлежно съобщена на кредитополучателя с уведомление от 16.11.2023 г., получено лично от него. Оспорва твърдението на жалбоподателя, че задълженията по договора за кредит са погасени, като излага, че за да се осъществи пълното и предсрочното им погасяване, същият следвало да подаде до банката писмено уведомление по образец с посочена дата на погасяване и изразено изрично намерение за извършване на плащането, което било договорено с чл. 9, ал. 2, б. „в“ от част II от договора за кредит. Без подаването му кредиторът не разполагал с право да събере наличностите по банковата сметка и да извърши предсрочно погасяване на кредита. В чл. 8, ал. 2 от част II било предвидено, че банката има право да събира служебно от сметката на кредитополучателя само дължимите суми на падежиралите вноски на съответния падеж. Въззиваемият изразява становище за неоснователност на твърдението на въззивника, че целта на предоставения му от „Централна кооперативна банка” АД кредит е пълно погасяване на задълженията по договора за кредит Еспресо от •••, тъй като от събраните по делото доказателства било установено, че липсва искане за издаване на банкова референция от „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, в която да се посочи размер на задължението му към конкретна дата и сметка, която да се представи към искането за отпускане на кредит от „Централна кооперативна банка” АД. Целта на отпуснатия от последното кредит била за текущо потребление и задоволяване нуждите на Р. Г. С. и семейството му. В отговора на жалбата е посочено, че към датата на постъпване на сумата 34 800 лева били налице и други активни кредити с титуляр Р. Г. С., а в платежното нареждане не било посочено за кой от тях е наредено плащането. Освен това от заключението на съдебно-счетоводната експертиза било видно, че са извършени множество разпоредителни действия със средствата по процесната сметка, като жалбоподателят многократно теглил суми чрез банкомат и АТМ-устройства до изчерпване наличностите по сметката. Въз основа на тези доводи „Банка ДСК“ АД моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Окръжен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства, възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Гр.д. № 169/ 2024 г., по описа на Районен съд – Трън, е образувано въз основа на исковата молба на „Банка ДСК“ АД, подадена на 22.07.2024 г., в която се твърди, че същото е универсален правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, както и че между последното и ответника Р. Г. С. бил сключен договор за кредит на •••, по силата на който банката му предоставила кредит в размер на 32 200 лева. Според договора сумата следвало да бъде върната от кредитополучателя на 120 месечни вноски, считано от усвояване на кредита, заедно с възнаградителна лихва при годишен лихвен процент в размер на 7,99 %. Между страните било договорено, че наказателната надбавка върху просрочени погасителни вноски е 6 пункта над номиналния лихвен процент – 13,99 %, както и че след настъпване на предсрочна изискуемост наказателната надбавка върху цялата главница е 6 пункта над номиналния лихвен процент. На основание чл. 8 от част 2, вр. с чл. 5, част 1 от договора погасяването на кредита следвало да бъде направено чрез разплащателна банкова сметка № ••• с титуляр Р. Г. С., чрез заплащане на месечни вноски по главница и лихва, съгласно погасителен план – Приложение № 1 към договора, като погасяването да се отчита по специално открита за целта заемна сметка № •••. В исковата молба се сочи, че съгласно чл. 10, ал. 2, част 2 от договора за кредит при забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни банката има право да обяви целия остатък от кредита за предсрочно изискуем. Уточнено е, че „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД изпълнило задължението си по договора, като предоставило на ответника договорения кредит. Сумата 32 200 лева била усвоена на ••• Кредитополучателят допуснал забава в плащанията с повече от 90 дни, поради което задълженията били обявени за предсрочно изцяло изискуеми. Р. Г. С. бил уведомен за това на 16.11.2023 г. с уведомление, получено лично от него. Ищецът излага, че на 02.03.2017 г. по разплащателната сметка на ответника с № ••• постъпила сума в размер на 34 800 лева с основание „предсрочно погасяване на кредит“, без да бъде уточнено за кой кредит се отнася. Според него с тази сума не са погасени задълженията по процесния договор за кредит, тъй като за да се осъществи предсрочно погасяване, било необходимо кредитополучателят да подаде до банката писмено уведомление по образец с посочена дата на погасяване съгласно чл. 9, ал. 2, б. „в“, част 2 от договора за кредит. Такова уведомление не било подадено, а без него банката нямала право, нито задължение да събере извънсъдебно наличностите по банковите сметки на кредитополучателя. Поради това сумата 34 800 лева не била усвоена за погасяване на задълженията, а останала по сметка на кредитополучателя като наличност, която впоследствие била изтеглена от него в периода от 22.03.2017 г. до 20.09.2017 г. „Банка ДСК“ АД посочва, че съгласно чл. 8, ал. 2, част 2 от договора кредитополучателят дал съгласие банката да събира служебно дължимите суми по кредита на съответния падеж от разплащателната му сметка, но само падежирали вноски. Твърди, че ако сумата 34 800 лева била събрана от банката служебно без предвиденото в договора уведомление от кредитополучателя, това би било нарушение на посочената клауза на 8, ал. 2, част 2. Уточнява, че на основание на последната част от сумата послужила за погасяване на падеж на шест месечни вноски по погасителния план. В исковата молба е изложено, че въз основа на посоченото Р. Г. С. дължи на „Банка ДСК“ АД сумите 20 018,05 лева – непогасена главница, 5 951,06 лева – възнаградителна лихва за периода от 29.02.2020 г. до 15.11.2023 г., обезщетение за забава за периода от 29.02.2020 г. до 15.11.2023 г., както и 145,90 лева – законна лихва за периода от 16.11.2023 г. до 06.12.2023 г. Сочи се, че за тези суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 229/ 2023 г., по описа на Районен съд – Трън, но длъжникът Р. Г. С. депозирал възражение срещу нея. Поради това банката предявила исковете, предмет на настоящия процес, с които моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът й дължи сумите 20 018,05 лева – непогасена главница, ведно със законната лихва от 11.12.2023 г. до окончателното й изплащане, 5 951,06 лева – възнаградителна лихва за периода от 29.02.2020 г. до 15.11.2023 г., 1358,16 лева - обезщетение за забава за периода от 29.02.2020 г. до 15.11.2023 г., както и 145,90 лева – законна лихва за периода от 16.11.2023 г. до 06.12.2023 г. С отговора на исковата молба ответникът Р. Г. С. е изразил становище, че предявените искове са недопустими, тъй като по заповедното производство по ч.гр.д. № 229/ 2023 г., по описа на Районен съд – Трън, заявителят „Банка ДСК“ АД не е представил доказателства в рамките на едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, че е предявил искове за установяване на вземанията си. Оспорил е и основателността на исковите претенции, като е изложил, че на 02.03.2017 г. е сключил договор за кредит с „Централна кооперативна банка“ АД, въз основа на който банката му отпуснала кредит в размер на 46 800 лева, който бил получен по банковата му сметка, открита в „Централна кооперативна банка“ АД. На 02.03.2017 г. същият наредил сумата 34 800 лева от тази сметка по банковата си сметка, открита в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, по която бил усвоен и следвало да се погасява процесният кредит. По този начин вземането, което се претендира в настоящия процес, било погасено чрез плащане. Като основание за превода на сумата било посочено „предсрочно погасяване на кредит“. Уведомяването на банката за волята на кредитополучателя да погаси предсрочно задълженията по договора за кредит било направено чрез конклудентни действия, доколкото преведената сума към момента на постъпването й била достатъчна, за да покрие целия му дълг по процесния договор за кредит. Основанието на превода било изрично посочено. Според ответника дори да не било ясно на банковия служител от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, обслужващ кредита, при проявена от негова страна грижа на добрия търговец същият можел и бил длъжен да установи за какво е преведена сумата. Отделно от това Р. Г. С. изразява становище, че клаузата на чл. 9, ал. 2, б. „б“ от договора за кредит е нищожна на основание чл. 20, ал. 1 ЗПК, както и на основание чл. 143 ЗЗП, тъй като изискването за писмено уведомяване на кредитора съществено ограничава правата му като потребител. Сочи, че има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по кредита, а банката не може да откаже да приеме предсрочното изпълнение. Изразява становище, че доводът на ищеца, че въпросната сума е изтеглена в периода от 22.03.2017 г. до 20.09.2017 г. е ирелевантен, тъй като при безкасово плащане чрез платежни операции, чието изпълнение налага заверяване/задължаване на платежна сметка, плащането се смята извършено с постъпването на сумата по сметка на кредитора, което се извършва чрез заверяване на сметката и от този момент сумата преминава в патримониума на кредитора и се завършва фактическият състав на платежния процес. Същият сочи, че в този момент преминава върху кредитора и рискът. Отделно от това ответникът твърди, че обявената предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит не му е съобщена надлежно, тъй като в уведомлението не са посочени данни относно размера на непогасените задължения по пера, не възпроизвежда реално съществуващи записвания по счетоводна сметка, от които да може да се проследи движението на средствата и да бъде направена преценка дали е настъпило основание за обявяване на предсрочна изискуемост. Поради това счита, че уведомлението не е в състояние да постигне търсения ефект. Навежда възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания. Третото лице – помагач на страната на ответника – „Централна кооперативна банка“ АД не е изразило становище по основателността на предявените искове. Към гр.д. № 169/ 2024 г., по описа на Районен съд – Трън, е приложено ч.гр.д. № 229/ 2023 г., по описа на Районен съд – Трън, от което е видно, че въз основа на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК в полза на „Банка ДСК“ АД срещу Р. Г. С. е издадена заповед за изпълнение за сумите 20 018,05 лева – непогасена главница по договор за кредит Еспресо от •••, ведно със законната лихва от 11.12.2023 г. до окончателното й изплащане, 5 951,06 лева – възнаградителна лихва за периода от 29.02.2020 г. до 15.11.2023 г., 1358,16 лева - обезщетение за забава за периода от 29.02.2020 г. до 15.11.2023 г., както и 145,90 лева – законна лихва за периода от 16.11.2023 г. до 06.12.2023 г. В рамките на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта, в което посочил, че не дължи изпълнение на претендираните вземания, тъй като са погасени чрез плащане. С разпореждане № 144/ 14.06.2024 г. на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви искове за установяване на вземанията си, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е получено от „Банка ДСК“ АД на 25.06.2024 г. и на 29.07.2024 г. заявителят е депозирал молба по делото, към която е приложено копие от искова молба, с която е предяви установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК. Като писмено доказателство по делото е прието копие от договор за кредит Експресо, от което е видно, че „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е поело задължение към Р. Г. С. да му предостави банков кредит в размер на 32 200 лева по разплащателна сметка с IBAN ••• (посочена в част 1, т. 6) срещу задължение за последния да върне сумата на 120 месечни вноски съгласно погасителен план, неразделна част от договора, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент от 7,99 % на година. В чл. 9.1 от договора е посочено, че върху просрочени погасителни вноски лихвената надбавка е 6 пункта над номиналния лихвен процент – общо 13,99 %. Според чл. 8, ал. 1 кредитополучателят следва да изплаща главницата и лихвата по кредита от своята разплащателна сметка, посочена в част 1, т. 6. В чл. 8, ал. 2 е уговорено, че кредитополучателят дава съгласието си банката да събира служебно дължимите суми по кредита на съответния падеж директно от разплащателната сметка. Съгласно чл. 9, ал. 2, б. „в“ кредитополучателят има право по всяко време да издължи предсрочно целия неиздължен остатък от кредита или части от него, за което подава писмено уведомление по образец с посочена дата на погасяване. В чл. 10, ал. 2 е предвидено, че при възникване на просрочено плащане на задължение със закъснение над 90 дни банката има право да обяви вземането си за възстановяване на целия кредит за предсрочно изискуем, като изискуемостта настъпва след уведомяване на кредитополучателя с писмо с обратна разписка. Прието е копие от уведомление с изх. № •••, изпратено от „Банка ДСК“ АД до Р. Г. С., в което е посочено, че „Експресбанк“ АД и „Банка ДСК“ АД са се обединили чрез вливане на „Експресбанк“ АД в „Банка ДСК“ АД, считано от 30.04.2020 г.; че „Банка ДСК“ АД е приела правата и задълженията на кредитора по договор за кредит от •••, сключен между „Експресбанк“ АД и Р. Г. С.; както и че поради неплащане в срок на дължими вноски по договора банката уведомява последния, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Видно от представено копие от известие за доставка писмо с изх. № № ••• е получено лично от Р. Г. С. на 16.11.2023 г. Представено е копие от договор за потребителски кредит № •••, сключен между Р. Г. С. и „Централна кооперативна банка“ АД, от което е видно, че банката е поела задължение да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 46 800 лева за задоволяване на негови лични и на семейството му нужди по разплащателна сметка с IBAN •••. Според извлечение от банкова сметка с IBAN ••• с титуляр Р. Г. С., копие от което е прието по делото, на 02.03.2017 г. последният е наредил по банкова сметка с IBAN ••• с титуляр Р. Г. С. сумата 34 800 лева с основание за плащането – предсрочно погасяване на кредит. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че кредитът от 32 200 лева по договор за кредит Еспресо от •••, сключен между Р. Г. С. и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, е усвоен по банкова сметка с титуляр Р. Г. С. с IBAN ••• на ••• Било извършено плащане с цел погасяване на кредита в общ размер 24 002,04 лева, като последната заплатена сума била от 04.05.2020 г., с която била погасена вноска с падеж 30.01.2020 г. и част от вноска с падеж 29.02.2020 г. С общоизплатената сума са погасени главница в размер на 12 181,95 лева (платени вноски по погасителен план с падежи до 30.01.2020 г. включително), договорна лихва в размер на 10 535,10 лева за периода от ••• до 29.02.2020 г., обезщетение за забава в размер на 467,24 лева за периода от 30.10.2017 г. до 29.02.2020 г., както и 817,75 лева – застрахователна премия за периода от ••• до 29.02.2020 г. В заключението е посочено, че предсрочната изискуемост на кредита е осчетоводена на 16.11.2023 г. Според вещото лице към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – на 06.12.2023 г. непогасените задължения по договора са: 20 018,05 лева – главница, договорна възнаградителна лихва за периода от 29.02.2020 г. до 15.11.2023 г. в размер на 4020,67 лева, 2645,66 лева – обезщетение за забава за периода от 29.02.2020 г. до 15.11.2022 г., както и 153,20 лева – законна лихва от 16.11.2023 г. до 06.12.2023 г. В заключението е посочено, че на 02.03.2017 г. по банкова сметка с IBAN ••• е постъпила сумата 34 800 лева с основание – предсрочно погасяване на кредит, а на 22.03.2017 г. – 1431,25 лева с основание – заплата, както и че част от тези суми в размер на 2695,17 лева е отнесена за погасяване на падежирали вноски по договора за кредит с падежни дати 28.02.2017 г., 30.03.2017 г., 02.05.2017 г., 30.05.2017 г., 30.06.2017 г., 31.07.2017 г. и 30.08.2017 г., а с друга част от 562,24 лева са погасени вноски по кредит ••• с титуляр Р. Г. С. с падежни дати 28.02.2017 г., 30.03.2017 г., 02.05.2017 г., 30.05.2017 г., 30.06.2017 г., 31.07.2017 г. и 30.08.2017 г. Видно от заключението в периода от 02.03.2017 г. до 01.10.2017 г. от разплащателната сметка с IBAN ••• е изтеглена сума в общ размер 32 830 лева на банкомат чрез карта VISA с картодържател Р. Г. С.. В него е конкретизирано също, че към 02.03.2017 г. последният имал два кредита – кредит № ••• и кредит № •••, както и че в периода от 02.03.2017 г. до 01.10.2017 г. не е подадена молба от Р. Г. С. за предсрочно погасяване на активните кредити с титуляр Р. Г. С.. Според допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза съгласно договор за потребителски кредит № •••, сключен между Р. Г. С. и „Централна кооперативна банка“ АД, банката е предоставила на ответника кредит в размер на 46 800 лева за задоволяване на негови лични и на семейството му нужди, като сумата била предоставена еднократно по разплащателна сметка с IBAN •••. На 02.03.2017 г. от тази сметка била преведена сумата 34 800 лева по разплащателна сметка с IBAN ••• с титуляр Р. Г. С. с основание за плащане – предсрочно погасяване на кредит. Вещото лице е посочило, че непогасените задължения по процесния договор за кредит са, както следва: 20 018,05 лева – главница, договорна възнаградителна лихва при лихвен процент 7,99 % за периода от 29.02.2020 г. до 15.11.2023 г. в размер на 4020,67 лева, 3492,26 лева – обезщетение за забава за периода от 29.02.2020 г. до 15.11.2022 г., както и 153,20 лева – законна лихва от 16.11.2023 г. до 06.12.2023 г. С постановеното по делото решение № 12/ 24.03.2025 г. е признато за установено, че Р. Г. С. дължи на „Банка ДСК“ АД, в качеството му на универсален правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, сумата 20 018,05 лева – главница по договор за кредит Еспресо от •••, ведно със законната лихва от 11.12.2023 г. до окончателното й изплащане, 4020,67 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 29.02.2020 г. до 15.11.2023 г., 1358,16 лева – обезщетение за забава за периода от 29.02.2020 г. до 15.11.2023 г. и 145,90 лева – законна лихва от 16.11.2023 г. до 06.12.2023 г., като е отхвърлен искът за възнаградителна лихва за разликата над 4020,67 лева до претендираните 5951,06 лева. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, касаещи правилността му, е ограничен от наведените в жалбата доводи. Настоящият съдебен състав намира възражението на въззивника за недопустимост на атакуваното решение за неоснователно. Съгласно задължителните разяснения в т. 10а от Тълкувателно решение № 4/ 2013 г. по т.д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите и на специални процесуални предпоставки. Въз основа на нормата на чл. 415, ал. 4 ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Спазването на този срок е абсолютна процесуална предпоставка за правото на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, като особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което също е ограничено със срок. Служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК, и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Следователно съдът, пред който е предявен иск за съществуване на вземането по заповед за изпълнение, следи служебно за три допълнителни предпоставки за допустимостта му (освен за общите такива): да е издадена заповед за изпълнение; да е подадено от длъжника възражение в рамките на преклузивния за това срок; да е спазен срокът за предявяване на иска по чл. 415, ал. 4 ГПК. Тази проверка е самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд. При положение че посочените предпоставки са налице, съдът следва да разгледа предявения установителен иск, без да проверява изпълнението на задължението на заявителя-ищец дали е представил доказателства по заповедното производство за предявяването на иска в едномесечния срок. Преди изменението на чл. 415, ал. 5 ГПК, публ. в ДВ, бр. 11/ 2023 г., неизпълнението на задължението за представяне на доказателства пред заповедния съд за предявяването на установителния иск в срок обуславя обезсилване на заповедта за изпълнение. Само в хипотезата на обезсилена заповед за изпълнение отпада правния интерес от иск за установяване съществуването на вземането (за кредитора възниква интерес от предявяване на осъдителен иск за същото вземане, съответно от изменение на предявения установителен иск в осъдителен). Когато издадената заповед за изпълнение не е обезсилена и искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен в преклузивния срок, следва да се приеме, че са налице абсолютните предпоставки за допустимост на исковото производство. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Решение № 183/ 02.11.2016 г. по т.д. № 2588/2015 г., по описа на ВКС I ТО, Решение № 78/ 06.06.2012 г. по т.д. № 511/ 2011 г., по описа на ВКС, II ТО и Решение № 89/ 02.06.2011 г. по т.д. № 649/ 2010 г., по описа на ВКС, II ТО. В процесната хипотеза в полза на „Банка ДСК“ АД срещу Р. Г. С. е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 229/ 2023 г., по описа на Районен съд – Трън, за претендираните в настоящия исков процес суми. В рамките на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта. С разпореждане № 144/ 14.06.2024 г. на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви искове за установяване на вземанията си. Съобщението е получено от „Банка ДСК“ АД на 25.06.2024 г., а исковата молба, с която са предявени установителните искове, е заведена в съда на 22.07.2024 г., тоест преди изтичането на преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Въз основа на тези данни настоящият състав намира, че са налице специалните предпоставки, обуславящи допустимостта на исковите установителни претенции и решението на Районен съд – Трън, с което същите са разгледани, е допустимо. Като взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба относно правилността му, съдът приема следното: За да бъдат уважени предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от страна на ищеца следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: че между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и Р. Г. С. е сключен договор за кредит от ••• за сумата 32 200 лева; че банката е изпълнила задължението си да предостави уговорения кредит; че падежът на задължението за връщането му е настъпил; че „Банка ДСК“ АД е универсален правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД; договорения размер на възнаградителната лихва и дължимата лихва за заявения период; договорения размер на наказателната лихва и дължимата лихва за заявения период; размерът на обезщетението за забава за претендирания период. Доколкото се твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора, в тежест на ищеца е да установи и обстоятелствата, че поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя е обявил предсрочна изискуемост на кредита, както и че е уведомил длъжника за това преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК (т. 18 от Тълкувателно решение № 4/ 2013 г. по т.д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС). Между страните не е спорно, че между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и Р. Г. С. е сключен договор за кредит Експресо от ••• за сумата 32 200 лева; че банката е изпълнила задължението си да предостави на последния договорения кредит на •••; както и че „Банка ДСК“ АД е правоприемник на правата и задълженията на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, произтичащи от договора, като тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства. Следователно за Р. Г. С. е възникнало задължение да върне на кредитора получения заем при условията на договора – на 120 месечни вноски съгласно погасителния план, неразделна част от същия, заедно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 7,99 % на година. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза посоченото задължение не е изпълнено, като последно направената от кредитополучателя погасителна вноска е от 04.05.2020 г. С оглед на това за банката е възникнало право, предвидено в чл. 11, т. 1 от договора да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. От приложеното по делото копие от уведомление с изх. № ••• се установява, че „Банка ДСК“ АД е съобщила на Р. Г. С., че е упражнила това право, като от приетото копие от известие за доставка е видно, че уведомлението е получено лично от него на 16.11.2023 г. Следователно към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 229/ 2023 г., по описа на Районен съд – Трън – 11.12.2023 г., е настъпила предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит. Неоснователно е възражението на въззивника, че уведомлението не е породило целените правни последици, тъй като в него не са посочени данни относно размера на непогасените задължения, конкретизирани по пера, както и реално съществуващи записвания от счетоводната сметка, от които да се проследи движението на средствата, доколкото не е необходимо същото да съдържа подобна информация. За да породи уведомлението търсения с него правен ефект, е достатъчно по ясен и недвусмислен начин банката да съобщи на кредитополучателя, че е упражнила правото си да обяви за предсрочно изискуеми задълженията по конкретен договор за кредит, който следва да бъде надлежно индивидуализиран. Уведомлението, изпратено от „Банка ДСК“ АД и получено от Р. Г. С., отговоря на тези изисквания, като в него е посочено, че „Експресбанк“ АД и „Банка ДСК“ АД са се обединили чрез вливане на „Експресбанк“ АД в „Банка ДСК“ АД, считано от 30.04.2020 г.; че „Банка ДСК“ АД е приела правата и задълженията на кредитора по договор за кредит от •••, сключен между „Експресбанк“ АД и Р. Г. С.; както и че поради неплащане в срок на дължими вноски по договора банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че с наредения паричен превод на 02.03.2017 г. на сумата 34 800 лева от банковата му сметка, открита в „Централна кооперативна банка“ АД, задълженията по процесния договор за кредит са били предсрочно и изцяло погасени. Безспорно между страните по делото е постъпването на тази сума по разплащателната сметка на Р. Г. С., открита в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД с IBAN •••, както и че посоченото от наредителя основание за плащане е предсрочно погасяване на кредит. Същата обаче не е погасила изцяло задълженията на кредитополучателя, доколкото последният не е предприел уговорените с чл. 9, ал. 2, б. „в“ от договора действия да подаде писмено уведомление до банката за намерението си да изплати предсрочно получения заем с посочена дата на погасяването. Съгласно чл. 20а ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. В случая страните изрично да уговорили, че при предсрочно погасяване на задълженията по договора за кредит, кредитополучателят следва да поде уведомление до банката, с което да я информира за волята си. Доколкото не е депозирал такова и към момента на постъпването на процесната сума от 34 800 лева задълженията по договора не са били предсрочно изискуеми, банката е била овързана от предвиденото в чл. 8, ал. 2 - да събира служебно от разплащателната сметка на длъжника, по която е уговорено да бъдат изплащани сумите по кредита, единствено погасителните вноски, дължими на съответния падеж. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза част от постъпилата сума в размер на 2695,17 лева е била отнесена за погасяване на падежирали вноски по договора за кредит с падежни дати 28.02.2017 г., 30.03.2017 г., 02.05.2017 г., 30.05.2017 г., 30.06.2017 г., 31.07.2017 г. и 30.08.2017 г., а останалата част била изтеглена в периода от 02.03.2017 г. до 01.10.2017 г. от разплащателната сметка на банкомат чрез карта VISA с картодържател Р. Г. С.. След като кредитополучателят не е направил изрично изявление към банката, че желае да погаси предсрочно задълженията си по договора за кредит, за нея е липсвало право и задължение да усвои постъпилата сума от 34 800 лева, за да бъде погасен изцяло кредитът, независимо от основанието на превода. Освен това следва да се добави, че от заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че разплащателната сметка, по която е получена тази сума, е ползвана за обслужването на два договора за кредит, съответно за погасяването на задълженията по тях, като в основанието за плащане на сумата 34 800 лева не е посочен договорът, за който е направен преводът. Съдът приема, че е неоснователно и възражението на Р. Г. С. за нищожност на клаузата на чл. 9, ал. 2, б. „в“ от договора в частта, предвиждаща подаване на писмено уведомление за предсрочно погасяване на задълженията по договора за кредит, поради противоречието й с нормата на чл. 20, ал. 1 ЗПК. Посоченото задължение по никакъв начин не ограничава правото на кредитополучателя да погаси предсрочно задълженията си, като същото има за цел потребителят да бъде информиран относно конкретния размер на задълженията му към определена дата, за да бъде точно направеното от него плащане, а не го възпрепятства да заплати предсрочно кредита. Освен това с оглед на изрично предвиденото в чл. 8, ал. 2 от договора служебно събиране от страна на банката само на дължимите суми в размер и на падежни дати, договорени между страните и посочени в погасителния план, изричното писмено уведомяване на банката за намерението на кредитополучателя да погаси предсрочно задълженията си, е необходимо условие, за да може последната да усвои постъпилите средства, покриващи размера на целия дълг. Посочената клауза не е нищожна и на основание чл. 146 ЗЗП. Според нормата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В случая предвиденото действие от страна на длъжника да депозира пред банката писмено изявление, че желае да погаси предсрочно задълженията си по договора за кредит, не е в негова вреда, не нарушава изискванията за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по сделката. Същото е реално изпълнимо и предвидено в интерес, както на кредитора, така и на длъжника, доколкото цели конкретизиране на сумата, която следва да бъде платена, за да бъде изцяло паричното задължение погасено. Следва да се посочи също, че последица от изпадането на кредитора в забава, когато неоправдано не е приел предложеното му от длъжника изпълнение или не е дал необходимото съдействие, е освобождаване на длъжника от собствената му забава (чл. 96, ал. 1 ЗЗД), но не и от задължението за заплащане на паричната сума, като последното продължава да съществува. В случая дори да се приеме, че банката-кредитор е изпаднала в забава, като не е приела предложеното от кредитополучателя предсрочно погасяване на задълженията по договора за кредит, то от събраните по делото доказателства е видно, че задължението не е изпълнено, доколкото след паричния превод на сумата 34 800 лева поголямата част от нея била изтеглена в периода от 02.03.2017 г. до 01.10.2017 г. от разплащателната сметка на банкомат чрез карта VISA с картодържател Р. Г. С.. Тоест липсва реално изпълнение на задължението за връщане на целия размер на получения кредит. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че непогасеният размер на задълженията е, както следва: 20 018,05 лева – главница, договорна възнаградителна лихва за периода от 29.02.2020 г. до 15.11.2023 г. в размер на 4020,67 лева, изчислена въз основа на уговорения в договора лихвен процент от 7,99 % на годишна база, 3492,26 лева – обезщетение за забава за периода от 29.02.2020 г. до 15.11.2022 г., както и 153,20 лева – законна лихва от 16.11.2023 г. до 06.12.2023 г. Съдът кредитира заключението, тъй като не са налице данни за негова неправилност или необоснованост, като вещото лице е направило свои изчисления относно размера на погасените и непогасените задължения, съобразявайки се с уговорените между страните условия по договора за кредит от ••• и погасителния план към него, както и с констатираните от него суми, заплатени за погасяване задълженията на кредитополучателя. Следователно от събраните по делото доказателства се установява, че Р. Г. С. има непогасени задължения към „Банка ДСК“ АД в размер на 20 018,05 лева – главница, 4020,67 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 29.02.2020 г. до 15.11.2023 г., 3592,26 лева – обезщетение за забава за периода от 29.02.2020 г. до 15.11.2022 г., както и 153,20 лева – законна лихва от 16.11.2023 г. до 06.12.2023 г., което обуславя извод, че предявените установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени за тези суми, а искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава - до размера от 1358,16 лева с оглед спазване принципа на диспозитивно начало в процеса, както е приел първоинстанционният съд. Въз основа на изложените съображения настоящият състав на Окръжен съд – Перник намира, че решение № 12/ 24.03.2025 г., постановено по гр.д. № 169/ 2024 г., по описа на Районен съд – Трън, в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер 153 евро на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПр.П, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Така мотивиран, Окръжен съд - Перник