Решение № 28 от 24.7.2026 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 31/2026 г.

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба на СДРУЖЕНИЕ „С.К. Т.-Н.С.“ с ЕИК-•••••••••••, срещу отказ № 20260609150419/15.06.2026г., постановен по заявление с вх. № 20260609150419 /09.06.2026г, за вписване на промени по партидата на сдружението, изразяващи се в заличаване членовете на УС и вписване на нови . Жалбоподателят счита постановения отказ за неправилен. Не е съгласен с мотивите за отказа, тъй като противно на приетото от ДЛР, в чл.3 устава изрично били посочени имената на ЕГН на навия управителен съвет. Моли съда да отмени отказа като незаконосъобразен и разпореди вписването на поисканите промени по партидата на сдружението. Не е подаден отговор на жалбата в срока по чл. 25 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ Съдът, след като се запозна с наведените в жалбата оплаквания, представените доказателства и извърши справка на електронния сайт на търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, приема за установено следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице , с правен интерес лице от обжалването и в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане. Преценена по същество, е основателна и следва да се уважи. СДРУЖЕНИЕ „С.К. Т.-Н.С.“ с ЕИК-••••••••••• е вписано в ТРРЮНЦ като юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза, което се представлява от Т.Р.И., който е председател на управителния съвет в състав: Т.Р.И., Т.А.Б. и С.Г.А.. Със заявление с вх. №20260609150419 , подадено по електронен път на 09.06.2026г, е постъпило искане за вписване на следните промени по партидата сдружението: заличаване на председателя и членове на управителния състав и вписване на изцяло нов състав на управителния съвет, в състав : Н.Н.Н.- представляващ сдружението и председател на УС и членове : С.Д.П. и Т.Ж.Т.. Към заявлението са представени: 1/ протокол от 16.04.2026г за свикване на общо събрание на 26.05.2026г, с дневния ред; 2/ покана за общото събрание; 3/ списък на членовете на сдружението и списък на получилите покана за общо събрание, свикано на 26.05.2026г; 4/ протокол от проведеното на същата дата общо събрание , съдържащ дневен ред и приетите решения; 5/ устав на сдружението; 6/ декларации по чл. 13 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ от членовете на новия управителен съвет и 7/ нотариално заварено съгласие с образец от подписите им. По подаденото заявление е постановен отказ от ДЛР с вх. № 20260609150419 от 15.06.2026г, с мотиви, че в протокола от проведеното общо събрание е взето решение за изменение на чл.8 от устава , съдържащ разпоредби относно свикване на ОС на сдружението, но в същия протокол липсва решение за изменение на чл. 10 от устава относно представителството на сдружението, а такова се установявало в приложения към заявлението устав. Констатацията е вярна, но отказът –неправилен. Съгласно чл. 20 т. 6 и т. 8 ЗЮЛНЦ, уставът на сдружението задължително трябва да съдържа органите на управление и техните правомощия, но не и персоналния им състав. Затова е ирелевантно дали членовете на новия УС поименно фигурират в устава или не, както и дали е взето решение на ОС за промяна на устава в тази му част. Имената на всеки следващ състав на УС се съдържат в протокола от проведеното общо събрание, което ги е избрало и това е напълно достатъчно за вписване на заявената промяна. Видно от проведеното на 26.05.2026г общо събрание на сдружението, е взето решение с пълно мнозинство за избора на нов управителен съвет в състав: председател и двама членове. Съгласно чл. 30 ал.1 ЗЮЛНЦ, когато управителният орган на едно сдружение е колективен орган, както е в случая УС, той задължително се състои от най-малко три лица, което изискване е спазено. По изложението съображения, отказът на ДЛР е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен от съда, с указание за извършване на вписването по подаденото заявление. При уважаване на жалбата и отмяна на постановения отказ, не се дължат разноски в полза на жалбоподателя, в каквато насока е съдебната практика. Тя приема, че производството по вписване и неговото обжалване имат охранителен (едностранен) характер, поради което по отношение разноските не важи общото правило по чл. 78 ал.1 ГПК, което се отнася само за исковото производство, а това по чл.541 ГПК. Тъй като съгласно чл. 541 ГПК, разноските по охранителното производство са за сметка на молителя, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да се отхвърли. На основание чл. 537 ал.1 ГПК, настоящото решение не подлежи на обжалване, но в частта за разноските, имаща характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба, пред АС-Бургас, в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя. Така мотивиран, съдът