Решение № 63 от 2.7.2026 г. на Районен съд - Велики Преслав по дело № 97/2026 г.

наказателно дело № 20263610200097 по описа за 2026 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от О. В. Ш. с ЕГН ••••••••••, с адрес с.•••, общ.•••а, обл.•••, ул.“•••“№* срещу Наказателно постановление №02-004/23.02.2026 г. на Началник на отдел „Рибарство и контрол” – Централен „Дунав“ – Русе към ГД “РК“ при ИАРА със седалище гр. Бургас. В жалбата се съдържат доводи за неправилност на наказателното постановление като издадено при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушението. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Жалбоподателят, редовно призован не се явява представлява се от редовно упълномощен защитник. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата, като я допълва с изводи за извършени от административноназващия орган и съществени процесуални нарушения при описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата които го подкрепят, сочи неправлина правна квалификация на нарушението, от там и на наложеното наказание и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно. Въззиваемата страна изпраща представител – юрисконсулт, редовно упълномощен, които поддържа НП и моли същото да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: На 27.10.2025 г. около 19.00 часа в язовир Тича под с.Ловец, общ.Върбица обл.Шумен, жалбоподателят извършвал стопански риболов във водния обект, който бил различен от Черно море и река Дунав, като от пластмасова лодка, зелена на цвят пуснал в язовира един брой немаркирана хрилна мрежа с дължина 60 м и с размер на окото 120 мм, като я потопил във водите на язовир тича и я направлявал чрез съзнателни движения. На процесната дата 27.10.2025г. служителите на ИАРА С. П. Т., Д. Д. И. били командировани да извършат проверка за незаконна дейност в яз.Тича, вследствие на получена информация от сътрудниците на ИАРА – свидетелите Г. и П., информацията била за извършване на риболов, противоречащ на разпоредбите на ЗРА в яз. Тича. Сформираният екип се състоял от Д. Д. и С. Т.- двамата от сектор “Рибарство и контрол“, сътрудниците М. П. и Б. Г. и ст. инспектор М. К. от Отдел “Западна България“, служител на ИАРА С. И.. Посочените лица били разпределени в две групи - наземния екип, състоящ се от Д. Д., С. Т., М. К. и М. П., втори екип във водата , състоящ се от С. И. и Б. Г.. Наблюдението било извършено със специализирано дистанционно наблюдение дрон, около 18,00 часа. На монитора наземния екип забелязал две лица/едното от които жалбоподателя, а другото Г. Ш./, които носели чувал, ел. двигател, и акумулаторна батерия. Лицата влезли в лодката, която била на брега на язовира и се отправили навътре към залятата водна площ на язовира. След което извадили мрежата от сака и да я поставили във водата в работно положение. Веднага уведомили екипа, който се намира със служебна лодка във водата недалеч от мястото. Със служебната лодка на бавен ход на тихи обороти, екипът във водата, започнал да се придвижва към посоченото място и едновременно с това извършвал наблюдение с уреди за нощно виждане. Същите тези две лица, влязоха в язовира, информацията я получихме от колегите, влязоха с лодка. Казаха, че вече са навлезли в самият водоем, след което ние си изострихме вниманието и в един момент вече Б. Г. вече ги забеляза с термо камерата. Докато двете лица боравили и поставяли мрежата в работно положение във водата, екипът се приближил към тях. Вследствие на което двете лица разбрали, чеса наблюдавани изхвърлили рибарската мрежа във водата заедно с чувала, с който са я донесли и започнали да се отдалечават от мястото. Свидетелят И., след като се приближили още към нарушителите със служебната лодка на около 2-3 метра от тях ги видял че са с мас и ги призовал да ги смъкнат маските. Лицата първоначално не оказали съдействие. Продължили да се отдалечават от мястото, където са поставили и изхвърлили мрежата. Няколкократно били предупредени от св.И., че трябва да спрат, че се извършва проверка, че се наблюдават от брега, че други служители на ИАРА на брега. От брега също включили светлини и след 5-10- минутен спор, лицата свалили маските и св.И. и Г. със служебната лодка ги придружили до брега. Макар да били служебно познати на свидетелите св.И. и Г., двете лица отказали да си представят документи за самоличност и това провокирало последващи действия – сигнал на тел.112 с искане съдействие от местните служители на Районното управление. След като била установена с помощта на служителите на реда самоличността на нарушителя, същият бил призован за съставяне на АУАН. За установеното нарушение по чл.17, ал.1 от ЗРА с видетелят С. И. съставил на жалбоподателя АУАН. Въз основа на съставеният акт било издадено обжалваното Наказателно постановление, с което за извършено административно нарушение по чл.17, ал.1 от ЗРА и на основание чл.56, ал.1 от ЗРА на жалбоподателя било наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500.00 лв. /776.94 евро/. Горната фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства. Показанията на разпитаните като свидетели служителя на ИАРА, С. П. Т., Д. Д. И., С. С. И., осъществили процесната проверка, са логични и безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото и писмените доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра. Същите се подкрепят и от показанията на свидетелите Б. Х. Г. и М. М. П.. Показанията на свидетелите са последователни и взаимно допълващи се, не са налице противоречия между тях, подкрепят се от събраните писмени доказателства, поради което съдът ги възприема изцяло. Същите са незаинтересовани от изхода на делото. При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното: По допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона четиринадесетдневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган). Относно основателността на жалбата: Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното: При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила. АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити, нарушението е описано пълно, посочени са нарушената и санкционната норма, индивидуализиран е нарушителя. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя и същият е разбрал за какво точно нарушение е санкциониран още към момента на съставяне на АУАН, като както се установи и в съдебно заседание своевременно е организирал и защитата си срещу обжалваното НП. АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.91 от ЗРА и съгласно Заповед №РД 09-406/01.04.2022 г. на ИД на ИАРА. В АУАН и НП са посочени времето и мястото на осъществяване на нарушението, описанието на нарушението е ясно и конкретно и кореспондира с правната квалификация на нарушенито, за които обстоятелства писмените документи кореспондират, както помежду си, така и с показанията на свидетелите, поради което съдът намира че възраженията на защитата в тази насока са неоснователни. От показанията на разпитаните свидетели и актосъставителя св.И. безпротиворечиво се установява, че са извършвали проверка като са наблюдавали язовира, включително и с бинокли продължително време и са видели как жалбоподателят от лодка, заедно с друго лице е поставил в работно положение хрилна мрежа в язовира. Жалбоподателят след като е разбрал че е наблюдаван от служителите на ИАРА, заедно с другото лице е пуснал мрежата във водата да потъне, с цел да осуети установяване на нарушението- извършване на риболов. След като били вече на брега служителите на ИАРА се върнали във водата за да търсят мрежата - Б. Г. и С. И.. С помощта на дрона насочван от С. Т., с GPS координати, двамата извадили хрилната мрежа. Жалбоподателят нямал разрешително да извършва риболов. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че е извършвал стопански риболов във водите на язовир Тича, намиращ се в близост до с.Ловец - воден обект, различен от р.Дунав и Черно море, без издадено разрешително за стопански риболов и придобито право за усвояване на рибен ресурс, като е използвал мрежен риболовен уред с дължина 60 метра и размер на окото 120 мм, потопен във водата, в работно положение, който направлявал чрез съзнателни движения за разполагането му от водата, за да улови риба. Нарушението е установено на 27.10.2025 г. при извършена проверка от органите на ИАРА. Във връзка с направените констатации срещу нарушителя и в негово присъствие бил съставен АУАН за нарушение по чл. 17, ал.1, т.1 от ЗРА. Въз основа на съставения акт е издадено и потвърденото от районния съд наказателно постановление, с което на основание чл. 56, ал.1 от ЗРА на нарушителя наложена глоба в размер на 1500 лева. При така изяснените обстоятелства и събрания в цялост по делото доказателствен материал, районният съд приема за безспорно установено, че с описаната в акта и наказателното постановление деятелност, санкционираният правен субект е нарушил чл. 17, ал.1 от ЗРА, което ангажира и предвидената в чл. 56, ал.1 от с.з. административнонаказателна отговорност.Цитираната законова разпоредба предвижда административнонаказателна отговорност за физическо лице, което извършва стопански риболов без разрешително или във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, в нарушение на чл. 17 от ЗРА. В § 1, т.28 от ДР на ЗРА се съдържа легална дефиниция на понятието "стопански риболов", като по силата на въпросния нормативен текст, това е риболов по смисъла на § 1, т.26 от ДР на ЗРА - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. Според цитираната разпоредба, за стопански риболов по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1 от ЗРА (т.е. различни от въдици (пръчки) за риболов), и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества (т.е. над 2 кг пъстървови риби или повече от 6 бройки, респ. над 3 кг от всички останали видове, с изключение на единичен екземпляр с по-голямо тегло). В чл. 17, ал.1 от ЗРА е посочено, че стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че нарушителя е осъществявал стопански риболов по смисъла на § 1, т.28 от ДР на ЗРА, макар да няма уловена риба и риболовът се е извършвал с хрилна мрежа (т.е. риболовен уред, различен от посочените в чл. 24, ал.1 от ЗРА). Безспорно е установено и обстоятелството, че този риболов е осъществяван във воден обект, различен от Черно море и р.Дунав, доколкото е реализиран във водите на язовир Тича, край с.Ловец, общ.Върбица, област Шумен. Няма спор и относно факта, че деецът не е разполагал с изискуемото от чл. 17, ал.1 от ЗРА разрешително за стопански риболов. При това положение обосновано и в унисон с доказателствата по делото районният съд е приел, че деятелността му съставлява нарушение по чл. 56, ал.1 от ЗРА, регламентиращ административнонаказателна отговорност за лице, осъществяващо стопански риболов без разрешително или във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, в нарушение на чл. 17 от с.з. Правилно районният съд е отхвърлил като неоснователни доводите на нарушителя за недоказаност на възведеното срещу него обвинение, доколкото същото се установява от показанията на разпитаните като свидетели служители на ИАРА, сочещи недвусмислено, че именно жалбоподателя се е намирал с лодка в язовира и е осъществявал риболов с хрилна мрежа. В тази връзка следва да се има предвид, че същият е бил видян от контролните органи . Очевидно извършването на риболов с хрилна мрежа не може да се приеме за любителски риболов,съобразно §1, т.27 от ДР на ЗРА, а представлява стопански такъв, доколкото чл. 24, ал.1 от ЗРА е категоричен,че любителски риболов е този,който се "използват не повече от 3 броя въдици (пръчки) за риболов с монтирани на тях до две куки (единични или двойни) в изкуствените водни обекти, в Черно море и река Дунав". Поставянето на мрежа рибарска в работно положение няма как да бъде квалифицирано по друг начин освен като осъществяване на стопански риболов. Без значение е обстоятелството, че няма констатиран улов, тъй като такъв за осъществяване на риболов не се изисква по смисъла на § 1, т. 28 във вр. с т. 26 от ДР на ЗРА – достатъчно е поставянето на мрежата във водата. Поради което неоснователно вазражението относно неправилната квалификация на действията му като осъществяващи състава на конкретното административно нарушение. Предвид изложеното, съдът счита възраженията на жалбоподателя за недоказаност на действия по извършване на риболов, за неоснователно, като правилно е бил санкциониран жалбоподателя с предвиденото административно наказание. За това нарушение законодателя е предвидил размер на глобата от 1500 лв. до 3000 лв., като в случая АНО е наложил законосъобразно минимално наказание в размер на 1500 лв., с което са спазени изискванията на чл. 27 и чл. 12 от ЗАНН, предвид тежестта на нарушението и личността на нарушителя. В конкретния случай не са налице предпоставките на т.нар "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и чл. 93, т.9 от НПК , като в този смисъл е достатъчно да се отбележи, че осъщественото от жалбодателя административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушение от този вид, като при установяването му нарушителят е демонстрирал в значителна степен незачитане на установените правила и норми относно въведения ред за ползването и опазването на рибните ресурси. Ето защо, съдът счита че процесното Наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че въззиваемата страна има право на разноски. В съдебнозаседание е направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение, съдът счита че искането следва да бъде уважено в минималния размер определен на осн.чл.37 от ЗПП вр. с чл.27е от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, изм. с бр. 53 от 2025 г. в сила от 01.10.2025 г. от 66.61 евро /шестдесет и шест евро и 61 цента/ или 130.00 лв., която следва да се присъди в тежест жалбоподателя. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът