Решение № 3921 от 28.4.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2574/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).. Жалбоподателят - Ж. Д. Ж., [ЕГН], с адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, [улица], ет.5, ап.15, оспорва Ревизионен акт № Р-16001621003852-091-001 от 31.08.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 416 от 09.11.2023 г. на директора дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който е установена отговорност по чл.19 от ДОПК за задължения на "Мулти мегастрой груп“ ООД с ЕИК 205258597 в размер на 29 534.18 лева, от които главница 20 095.43 лева и лихва за забава 9 438.75 лева. Жалбоподателят, чрез адв. С. в съдебно заседание от 14.01.2025 г. поддържа жалбата, съобразно мотивите на ВАС моли да бъдат изискани от ответника доказателства за неизяснената фактическа обстановка относно компетентността на лицето възложило ревизионното производство и наличието на основанията по чл. 7 ал. 3 от ДОПК, както и иска да бъдат събрани доказателства, че съдружниците са извършили тегления на суми съобразно издадените разрешения на основание чл. 229 ДОПК, даващи право на длъжника постъпилите или постъпващите по сметката му суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му. Допълнителни аргументи развива в представена писмена защита и претендира съдебни разноски. Ответникът - чрез юриск. П. моли да се отхвърли жалбата, като неоснователна и да бъде потвърден ревизионният акт, като правилен и законосъобразен. В писмени бележки по същество развива доводи по същество и претендира юрисконсултско възнаграждение Окръжна прокуратура Пловдив – редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител. Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна. Административният съд, като разгледа доводите и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка на оспорения акт съобразно разпоредбата на чл. 160 ДОПК прие за установено на следното от фактическа страна: Наст. производство е образувано след като с решение на ВАС № 12055/ 11.11.2024 г. по адм. дело № 6270/2024г., Осмо отделение е отменено решение № 2734/22.03.24 г. по административно дело № 2930/ 2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, Трети състав и е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд в частта за установяване фактическа обстановка относно компетентността на лицето възложило ревизионното производство и наличието на основанията по изземане на възложената ревизия поради трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от ръководителя, съгласно разпоредбите на чл.7 ал. 3 от ДОПК. В решението на касационната инстанция са дадени задължителни указания, съгласно които съдът на основание чл. 171, ал. 5 от АПК да изиска от ответника да представи доказателства за заемането от В. К. длъжността Началник сектор към ТД на НАП Пловдив към датата на издаване на първата ЗВР и за надлежното й упълномощаване по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, както и доказателства за наличието на хипотезата на „трайна фактическа невъзможност“ по смисъла на чл. 7, ал.3 от ДОПК за Ю. Д. да изпълнява възложените ѝ правомощия към датата на постановяване на решението по чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001621003852-020-001/07.07.2021 г., издадена от В. С. К., началник сектор в ТД на НАП - Пловдив, с която ревизията е възложена на Ю. М. Д. – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и А. С. Р., инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив. Същата е с обхват - установяване на отговорност на управителя Ж. Д. Ж. за задълженията на "Мулти мегастрой груп“ ООД за: отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.12.2018 г. до 31.012.2020 г.; отговорност за ДДС за периода от 01.12.2018 г. до 30.11.2019 г.; отговорност за ДОО – за осигурителя за периода 01.12.2018 г. – 30.11.2019 г.; отговорност за вноски за здравно осигуряване – за осигурителя за периода 01.12.2018 г. – 31.01.2020 г. и отговорност за универсален пенсионен фонд – за осигурителя за периода 091.12.2018 г. – 30.11.2019 г., като е определен срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено лично на ревизираното лице /РЛ/ на 21.03.2021 г. Със Заповед № Р-16001621003852-023-001/07.10.2021 г. на същия орган по приходите ревизионното производство е спряно на основание чл.34 ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, която заповед е връчена лично на РЛ на 11.10.2021 г. и съответно, възобновено със Заповед № Р-1600162100852-143-001/13.01.2023 г., считано от 13.01.2023 г., връчена по електронен път на жалбоподателя. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001621003852.020.002/27.03.2023г. и ЗИЗВР № Р-1600621003852.020.003/25.04.2023г. (л.337, т.2), срокът на ревизията е продължен, съответно, до 27.04.2023 г. и 26.05.2023 г. Двете заповеди са връчени на РЛ по електронен път. Направена е преценка на събраните в ревизионното производство доказателства и е съставен ревизионен доклад № Р-16001621003852-092-001/26.06.2023 г., връчен по електронен път на 26.06.2023 г. В срока по чл.117 ал. 5 от ДОПК е депозирано възражение вх. № 94-00-6506/08.08.2023 г. На основание чл. 34 ал. 1 т. 1 от ДОПК, със Заповед № Р-16001621003852-023-003/09.08.2023 г. ревизионното производство е спряно. С Решение за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка № Р-16001621003852-098-001/24.08.2023 г. на В. С. К., правомощията по извършване на ревизионното производство са иззети от главен инспектор по приходите Ю. М. Д. и са възложени на старши инспектор по приходите Д. Г. Д.. На основание чл. 35 от ДОПК ревизионното производство е възобновено със Заповед № Р-16001621003852-143-003/24.08.2023 г. Издадена е ЗВР № Р-16001621003852-020-004/24.08.2023 г. Въз основа на съставения РД и след анализ на аргументите, изложени във възражението, е издаден и процесният ревизионен акт № 16001621003852-091-001/31.08.2023 г., връчен на 31.08.2023 г. по електронен път. В срока по чл. 152 ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив, който съобразно срока по чл.155 ал.1 от ДОПК е постановил решение № 416/09.11.2023 г., с което го е потвърдил изцяло. „Мулти мегастрой груп“ ООД е регистрирано по ДОПК на 01.09.2018 г. Капиталът на дружеството е в размер на 60.00 лв. е разпределен межди съдружниците М. М. Г. (30.00 лв. – 50% дял) и Ж. Д. Ж. (30.00 лв. – 50% дял). Формирани са задължения във връзка с декларирани/начислени от дружеството суми за данъци и осигуровки, които не са внесени. В мотивната част на РД и на оспорения РА са визирани хипотезите по ал. 2 и ал. 9 на чл. 19 от ДОПК, като е посочено, че Ж. Д. Ж. е съдружник и управител на „Мулти мегастрой груп“ ООД. Ревизиращите органи са предприели множество процесуални действия за установяване на факти и обстоятелства, свързани с отговорността на РЛ за задължения на дружеството – основен длъжник, в т. ч. са събрани доказателства от самото лице, от посоченото дружество, от работници, клиенти, банки, присъединени са данни от информационни масиви на НАП и документи от проверки на съдружниците и ревизионно производство на „Мулти мегастрой груп“ ООД, приключило с РА № Р-16001621005580-091-001/12.01.2023 г. От събраната информация в хода на тези проверки и ревизия и от представените/получените по служебен път банкови извлечения, е установено, че дружеството е получавало суми от клиенти, извършвало е разплащания с НАП, с доставчици и с персонала. Посочено е, че на дружеството са наложени множество запори върху наличностите по банковите сметки във връзка с образувано изпълнително дело, като същото е следвало да извършва плащания в полза на НАП в определен процент от получените суми по фактури от клиенти, съгласно подписани разпореждания между публичния изпълнител и дружеството. При прегледа на банковите извлечения е установено, че значителна част от постъпленията на дружеството след м.02.2019 г., когато дружеството започва да генерира задължения към НАП, са изтеглени в брой от Ж. Д. Ж.. Отделно от това, с цел изясняване на основанията и начина на предоставяне на суми в необичано големи размери на Ж. Ж., под формата на възнаграждения в дружеството, при проведените контролни производства на физическите лица и юридическото лице, са извършени служебни и насрещни проверки и са присъединени доказателства към ревизионното производство (Протокол № Р-16001621003852-ППД-001/18.05.2023 г.; Протокол № Р-16001621003852-ППД-002/18.05.2023 г. и Протокол № 1908689/22.05.2023 г. Видно от РД и РА, от началото на 2019г., дружеството не заплаща или закъснява с издължаването на дължимите и декларирани вноски за данъци и ЗОВ и генерира задължения към бюджета. Описани са предприетите действия за обезпечаване на публични задължения от публичен изпълнител, проведените множество срещу между задълженото лице, публичния изпълнител, директора на дирекция „Събиране“ и териториалния директор на НАП, поетите ангажименти за погасяване на задълженията, образуваните дела, връчени съобщения, разпореждания, постановления и пр. Изтъква се, че в периода на наложения запор от 20.03.2019 г. върху банковата сметка на дружеството, управителят на същото, с цел избягване на плащанията към НАП, е открил няколко нови банкови сметки, които своевременно, също са били запорирани. Формиран е извод, че съгласно установената фактическа обстановки, може да се твърди, че управителят и съдружникът в дружеството са опитали многократно, в рамките на наложения им запор от публичния изпълнител, да избегнат плащания по образуваното изпълнително дело. Ревизиращият екип е констатирал, че в хода на принудителното изпълнение са издавани разпореждания за временно разрешение за неотложни плащания на основание чл. 229 ал. 1 от ДОПК. След удържане на определен процент от получените приходи по банков път, на дружеството е разрешавано до ползва остатъка от паричните средства с цел погасяване на задължения към доставчици и персонал, както и да организира функциониране на дейността си. Установено е, че управителят на „Мулти мегастрой груп“ ООД е изтеглил в брой, от банковите сметки на дружеството, суми в размер на 120 000.00 лв. От събраните в хода на ревизията документи и доказателства е установено, че за ревизирания период от 29.03.2019 г. съдружниците имат сключени трудови договори с „Мулти мегастрой груп“ ООД и, че получените от тях суми под формата на заплати са в значителни размери, несъответстващи на задълженията и отговорностите им, посочени в подписаните трудови договори. Вместо с изтеглените от банковите сметки суми да се разплатят задълженията на дружеството към НАП, съдружниците са отклонили средствата от касата на фирмата под формата на начислени и платени трудови възнаграждения, като дължимите данъци и осигурителни вноски за тези възнаграждения не са внесени в приход на бюджета. Формиран е извод, че единственото логично обяснение за това е, да бъдат разпределени, платени и отклонени от съдружниците, в брой (тъй като банковите сметки са възбранени) сумите, изтеглени от банковите сметки на дружеството. В хода на ревизията не са представени доказателства за дейностите, които са извършвали съдружниците Ж. и Гондов, както и какъв е характерът на дейността, която са положили в дружеството; не са представени писмени доказателства кое налага изплащане на месечни възнаграждения на двамата съдружници в размер на 10 000.00 лв. за всеки. Като доказателства за нерегламентирано плащане на парични суми, е изтъкнат и фактът, че след месец 09.2019 г., след като са изтеглили всички свободни суми от банкови сметки и са ги разпределили/платили на себе си под формата на трудови възнаграждения, съдружниците спират да начисляват разходи за заплати и спират да изплащат такива на себе си. В подкрепа на този извод, ревизиращите са приели, че е и обстоятелството, че мениджмънтът на „Мулти мегастрой груп“ ООД, в лицето на съдружниците Гондов и Ж., са гласували единствено за себе си възнаграждения в такива значителни размери, а за останалия персонал не е определено по-високо възнаграждение от минималните осигурителни прагове. Констатирано е също така, че от 29.03.2019 г. до 02.11.2020 г. за ревизираното лице има подавани уведомления по чл. 62 ал. 5 от КТ за сключен трудов договор на длъжност „управител“ с основно трудово възнаграждение в размер на 10 000.00 лв. в дружество „Мулти мегастрой груп“ ООД. Доказателство, че Ж. Д. Ж. е получил начислените трудови възнаграждения от дружеството е представената информация от същото, с подадена декларация по чл. 73 ал. 6 от ЗДДФЛ за 2019 г. за изплатени доходи от 41 500.00 лв., авансово удържан данък в размер на 3 954.07 лв., който обаче дружеството не е внесло и разчело с бюджета. В резултат на извършения анализ, е изведено заключение, че въпреки наличието на неплатени данъчно-осигурителни задължения от страна на „Мулти мегастрой груп“ ООД, двамата съдружници злоупотребяват с генерираните парични средства в дружеството, като ги разпределят в своя полза, в частност, ревизираното лице Ж. Ж., под формата на трудови доходи в многократно завишени размери, както и, като ги теглят от банковите сметки на дружеството след издадените разпореждания за разпределение от дирекция „Събиране“ и вместо да погасят с тях задължения, ги ползват за лични нужди. Наред с това, в хода на процесната ревизия е установено, че по сметката на Ж. Д. Ж., открита в „Търговска банка Д“ АД с IBAN BG54DЕMI924010002279871, на 25.10.2019 г. с банков превод е постъпила парична сума в размер на 1 925.28 лв. от клиент на „Мулти мегастрой груп“ ООД – „ТРС“ ЕАД, с основание за превода „фактура № 8/25.10.2019 г.“ На 25.10.2029 г. е изтеглена в брой сумата от 1 740.00 лв. и но 04.12.2019 г. е изтеглена сума в размер на 98.78 лв. Относно получените парични средства, с връчено ИПДПОЗЛ № Р-16001621003852-040-002/25.04.2023 г., от Ж. Ж. са изискани писмени обяснения и доказателства какво е основанието за получаване на банковия превод по личната сметка на сума, относно дейността на управляваното от него дружество, както и доказателства, отчетена ли е въпросната сума в дружеството и за какво е разходвана. Ж. не е представил доказателства и документи, че след изтегляне на сумата е внесъл същата в касата на дружеството и/или по банковите сметки на управляваната от него фирма. В резултат на извършен анализ на цялата събрана информация, е изведено заключение, че въпреки неплатените данъчно-осигурителни задължения от страна на „Мулти мегастрой груп“ ООД, като ги разпределят в своя полза, в частност, РЛ Ж. Ж., под формата на трудови доходи в многократно завишени размери, както и, като ги теглят от банковите сметки на дружеството след издадените разпореждания за разпределение от дирекция „Събиране“ и вместо да погасяват с тях задължения, ги ползват за лични нужди. Във връзка с горните констатации, ревизията на дружеството определя данъчна основа след анализ на относимите обстоятелства, посочени в ал. 2 на чл. 122 от ДОПК, обсъдени са събраните доказателства, съставени са таблици, онагледяващи констатациите и е установено, че при формиране на данъчната основа за 2018 г. и 2019 г. процесните разходи, съответно, общо в размер на 4 294.92 лв. и 78 148.00 лв., следва да се изключат от общата сума на разходите, установени от ревизията. По този начин е формирана данъчната основа за облагане с корпоративен данък за ревизираните години, като са начислени съответните главници и лихви, а за 2019 г. – и лихви за невнесен деклариран данък в ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Въз основа на изложеното, в настоящото производство е прието, че е налице индикация за скрито разпределение на печалбата на „Мулти мегастрой груп“ ООД, тъй като получените от съдружниците суми под формата на заплати са в значителни размери, несъответстващи на задълженията и отговорностите им, посочени в подписаните трудови договори. Възнагражденията са определени, начислени и платени в брой в период, през който дружеството генерира задължения към НАП и е с наложени запори върху банковите сметки, като дължимите данъци и осигурителни вноски за тези възнаграждения не са внесени в приход на бюджета. При проведените множество мерки за събиране на задълженията на дружеството и срещи на ръководството на НАП със съдружниците, те са поели ангажимент за погасяване на дълга редовно, на малки вноски, но ангажиментът не е спазен. Установено е, че „Мулти мегастрой груп“ ООД няма данни за притежава собствени ДМА, като по този начин се създава невъзможност, както да се извърши принудително изпълнение от страна на публични изпълнител от НАП, така и да се реализира производството по несъстоятелност, заради невъзможност да се попълни масата на несъстоятелността и да се удовлетворят кредиторите. Поради това, че дългът не може да бъде събран от главния длъжник, се ангажира отговорност по чл. 19 на ревизираното лице, съгласно изготвена таблица, за частта от дълга, която е възникнала преди и по време на получаване на скритото разпределение на печалбата, в качеството му на собственик на капитала и до размера на полученото. Визирани са нормите на чл. 15, чл.26 т. 11 от ЗКПО, §1 т. 4, т. 5, т. 13 от ДР на ЗКПО, §1 т. 3 от ДР на ДОПК, чл. 19 ал. 2 и ал. 9 от ДОПК. За да потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип. За да стори това, последният е изложил подробно нормативната уредба, регулираща този вид финансови отношения, включително и и разпоредбите на ТЗ, относно въпросите за приемане на годишния отчет и баланса на дружествата, разпределението на печалбата и вземането на решения за нейното изплащане, и след обстоен анализ на събраните доказателства, е формирал крайния си извод, а именно: намира за доказана недобросъвестността в действията на Ж. Ж. като елемент от фактическия състав и кумулативно изискуема предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 19 ал. 2 и ал. 9 от ДОПК, която е ограничена до размера на извършеното разпореждане, и която включва и установеното задължение за лихви на главния длъжник, като в този смисъл е посочено и решение на Съда на ЕС (седми състав) от 13.10.2022 г. по дело С-1/2021. С оглед дадените указания от ВАС, за изясняване на спора от фактическа страна по настоящото дело ответникът е предоставил заповед № РД-09-1600/08.10.2020 г., касаеща компетентността на В. К., началник сектор „Ревизии“ по чл. 112, 113, чл. 7, ал. 3 от ДОПК. С писмо вх. №1467/28.01.2025 г. ответникът е приложил болничните листове и заповеди за отпуски на Ю. Д. /л. 18-41/, приети с протоколно определение от 11.02.2025 г. С протоколно определение от 11.02.2025 г. е допусната съдебно счетоводна експертиза, изслушано е заключение на вещото лице, чието заключение като надлежно мотивирано по поставените задачи. Съдът е приобщил ССЕ към доказателствения материал по делото, като същата ще бъде коментирана при разглеждане на спора по същество. По делото с протоколно определение от 18.03.2025 г. са приети представените от ответника разпечатка от работна карта от информационната система за деловодството „Архимед“ от изходящия регистър на НАП и четири броя временни разрешения издадени на „Мулти мегастрой груп“ ООД за неотложни плащания на основание чл. 229, ал.1 от ДОПК. Въз основа на така събраните доказателства съдът от правна страна излага следното: Съдът приема за основателни направените оплаквания за нищожност на обжалвания РА. Производството по издаване на РА започва с възлагане на ревизия, като съгласно чл. 112, ал. 1 ДОПК актът, с който се образува това производство, е заповед за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия се поставя началото на процесуалните действия, след приключването на които се издава ревизионният акт, без с нея да се създават права или задължения, или да се засягат законни интереси на ревизираните субекти. Този акт обаче дава началото на процедурата по провеждането и приключването на ревизията и издаването на РА, поради което с цел гарантиране законосъобразността на цялото последващо производство, към него са въведени нормативни изисквания. ЗВР следва да бъде издадена от компетентен орган - този по чл. 112, ал. 2 или чл. 134, ал. 1 ДОПК и да има изрично определеното в чл. 113, ал. 1 ДОПК съдържание. С тази заповед органът, възлагащ ревизията, следва да определи ревизирания субект, ревизиращите органи, срок за извършване на ревизията и нейния обхват (времеви и предметен), както и други обстоятелства, имащи значение за ревизията. Всяка промяна в тези обстоятелства се извършва с нова заповед за възлагане на ревизия, при съобразяване разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 ДОПК. Неспазването на изброените изисквания води до незаконосъобразност на извършените въз основа на заповедта действия, съответно до незаконосъобразност на развилото се на тази база ревизионно производство. В конкретния случай ревизионното производство е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001621003852-020-001/07.07.2021 г., издадена от В. С. К., началник сектор в ТД на НАП - Пловдив, с която ревизията е възложена на Ю. М. Д. – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и А. С. Р., инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив. Съгласно дадените указания от ВАС, съдът е събрал и приобщил по делото писмени доказателства заповед РД-09-1600/08.10.2020 г. и разпечатка от работна карта от информационната система за деловодството „Архимед“ от изходящия регистър на НАП, съгласно които категорично е установено, че В. С. К., началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив считано от 12.10.2020 г. е сред определените органите по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112 от ДОПК, в т.ч. и да изпълняват правомощията по чл. 7, ал. 3 от ДОПК. С оглед това следва да се приеме, че за изземването е сторено от компетентен орган в предвидената форма. В случая след изготвяне на ревизионния доклад е налице изземване на компетентност по отношение на ръководителя на ревизията, определен със заповедта за възлагането й, на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК. Това е сторено с решение, издадено от В. С. К., в качеството си на началник сектор в ТД на НАП-Пловдив. Въпреки, че Началник сектор при ТД на НАП Пловдив е разполагал в процесния случай с компетентност по чл. 7, ал. 3 от ДОПК, съдът счита, че липсват и предпоставките за прилагане на цитираната норма, които да са обусловили нареденото изземване на неприключилото ревизионно производство. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК следва правилото за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка. Изключението е изземването на разглеждането и решаването на въпроса и възлагането им на друг орган като предпоставките за изземване на производството са изчерпателно изброени - наличие на основания за отвод или самоотвод и трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че в посоченото решение на Началник сектор при ТД на НАП Пловдив за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка като фактическо основание за постановения резултат е посочено: "Юлия Митева Даракчиева – главен инспектор по приходите, ръководител на екип, е в отпуск по болест и предстои да отсъства продължителен период от време, поради което не може да изпълнява служебните си задължения.“. Или решението навежда на хипотеза на временна неработоспособност, която от друга страна е възприета като трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Това обаче е в противоречие със съдебната практика, която се е консолидирала около разбирането, че отпускът поради болест, в хипотезата на временна неработоспособност не съставлява трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК, а временна такава, поради което в такива хипотези следва да бъде издавана заповед за заместване при условията и реда на чл. 84, ал. 1 от Закона за държавния служител или производството да бъде спряно на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Съобразно указаното от съда разпределение на доказателствената тежест, ответникът предоставя по делото доказателства в тази насока – болнични листове, които сочат единствено продължителността на "отсъствието от работа по здравословни причини", но не вида и характера на заболяването. Предвид липсата на такива данни и констатираните непродължителните периоди на отсъствие по здравословни причини от 2 до 30 дни, подобно отсъствие не може да се квалифицира като трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от компетентния орган по приходите. С оглед на това, съдът счита, че в решението за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка не се съдържат фактически основания, въз основа на които да се извърши преценка налице ли е някое от законовите изисквания, обуславящо промяна на органа възложил ревизията. Липсата на ясни и конкретни мотиви, обосноваващи изземването на правомощия от определения за това орган по приходите води до незаконосъобразната подмяна на лицата, които следва да издадат ревизионния акт. По изложените съображения се налага извода, че в конкретния случай не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК, които да са обусловили нареденото изземване на правомощия. При тези условия съдът приема, че едното от лицата, издали оспорения ревизионен акт, а именно старши инспектор по приходите Д. Г. Д., не е имало материална компетентност за това. Съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, ревизионният акт се издава от органа възложил на ревизията и от ръководителя на ревизията. Тоест компетентността за издаването на ревизионния акт е нормативно установена и персонално определена ( Тълкувателно решение № 5/ 22. 06. 2015 г. на ВАС по т.д. № 4/2014 г.). Следва се отбележи, че нормата на чл. 7, ал. 3 ДОПК е специална и допуска изземване на компетентност само в строго определени случаи и служи като гаранция, че ревизионните актове се издават при условията на обективност, безпристрастност и законосъобразност. След като в заповедта за изземване на конкретната преписка от възложителя на ревизията не са изложени мотиви и е издадена без да са налице основанията за изземване, посочени в текста на закона, то следва да се приеме, че органът по приходите, подписал РА в качеството възложител на ревизията въз основа заповедта за изземване на правомощия, не притежава съответната материална компетентност. Актът при липса на компетентност на издалия го орган е нищожен. С оглед предвидената в закона съвместна компетентност на издателите на РА, опорочаването на участието дори и на единия от тях влече нищожност на ревизионния акт като цяло. По тези съображения жалбата е основателна, като РА следва да бъде обявен за нищожен, без да се разглежда спора по същество, съответно без да бъдат обсъждани доводите на жалбоподателя, насочени към твърдения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. На основание чл. 160, ал. 5 от ДОПК, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на компетентния орган по приходите - Началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП Пловдив, който при ново ревизионно производство следва да съобрази дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за трите инстанции е основателно. Установява се, че разноските по делото са в размер 3 611.27 лв. / три хиляди петстотин деветдесет и шест и 27 ст. / лева, като включват разноски за държавна такса – 261, 27 лв., разноски за експертиза – 350 лева и заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 3 000.00 лв. /съгласно договор за правна помощ и съдействие от 22.10.2024 г., представен по адм. дело № 6270/2024 по описа на ВАС /. По отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, същото е недопустимо, като направено в писмената защита и неоснователно съобразно приложените доказателства. Водим от горните мотиви и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК Административен съд – Пловдив, V състав,