Решение № 1741 от 17.9.2026 г. на Административен съд - Шумен по дело № 432/2026 г.

Производство по чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба от Д. Р. Д. от [населено място] пазар, чрез пълномощник адвокат М. Д. от АК - Варна, срещу Решение №43 от 25.05.2026 г., постановено по АНД №72/2026 г. по описа на Районен съд гр. Нови пазар. В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и несъответствие с процесуални норми, както и е необосновано. Сочи се, че решаващият съд неправилно е тълкувал нормите на ЗДвП, както и събраните по делото доказателства, включително и показания на полицейски служител, че санкционираното лице не е управлявало МПС; не е изложил доводи по всички възражения, които били направени пред него от жалбоподателя; не е съобразил, че НП е издадено без да е съставен АУАН, както и че НП е издадено извън сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на горното касатоът счита, че решаващият съд е постановил незаконосъобразно решение, поради което отправя искане към касационната инстанция за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменено Наказателно постановление №26-0307-000009/27.01.2026 г., издадено от Началник РУ Нови пазар към ОД на МВР [населено място]. Ответната страна Началник РУ Нови пазар към ОД на МВР [населено място], редовно призована, за нея се явява гл. юрисконсулт И.. С., редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила атакуваното решение на РС Нови пазар като правилно и законосъобразно, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Съдът, като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл.211 ал.1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, а разгледана по същество за неоснователна, поради следните съображения: С атакуваното Решение РС Нови пазар е потвърдил Наказателно постановление №26-0307-000009/27.01.2026 г., издадено от Началник РУ Нови пазар към ОД на МВР [населено място], с което за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 102.26 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. За да достигне до този правен извод, решаващият съд е приел за установено по безспорен начин, че на 18.06.2024 г. в [населено място] пазар, на ул.Оборище, касаторът управлявал лек автомобил БМВ с рег.№RH0153 /образец на ФР Германия/, собственост на трето лице, като автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред, поради дерегистриране от своя собственик на 15.04.2024 г. и извеждане от експлоатация. Това обстоятелство по категоричен начин е установено от приложеното копие от регистрационния талон на автомобила, на който е отбелязана датата на дерегистрацията му – 15.04.2024 г. Във връзка с установена употреба на наркотични вещества с техническо средство, била сезирана РП-Шумен и образувано ДП №255/2024 г. по описа на РУ Нови пазар, като с Постановление от 08.12.2025 г. на прокурор от РП-[населено място], потвърдено с постановление на прокурор при ОП – Шумен от 29.12.2025 г., е било прекратено наказателно производство по досъдебното производство №255/2024 г. по описа на РУ Нови пазар и преписката е била изпратена на Началника на РУ Нови пазар за преценка за осъществено административно нарушение по чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП от касатора. Въз основа на постановлението на РП – Шумен, Началникът на РУ – Нови пазар издал процесното НП. При тези факти решаващият съд е формирал правен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на НП, водещи до неговата отмяна и за доказаност на нарушението от обективна и субективна страна. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. Правилни и обосновани са направените от решаващата инстанция правни изводи, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В касационната жалба се твърди, че въззивният съд не бил обсъдил всички направени пред него възражения от жалбоподателят, както и не бил обсъдил, че НП било издадено без съставен АУАН, който акт бил задължителен реквизит. При внимателен прочит на обжалваното съдебно решение настоящата касационна инстанция установи, противно на твърдението в жалбата, че решаващият съд се е произнесъл мотивирано по всяко възражение на жалбоподателя, както и е коментирал реда за издаване на НП при прекратено наказателно производство, включително е цитирана и нормативната уредба – чл.36 ал.2 от ЗАНН. Неоснователно е твърдението, че решаващият съд неправилно е тълкувал нормите на ЗДвП, както и събраните по делото доказателства, включително и показания на полицейски служител, че санкционираното лице не е управлявало МПС. Настоящата касационна инстанция приема, че съдът е приложил правилно закона, с оглед събраните по делото доказателства. Жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства пред РС [населено място] пазар, които да опровергаят фактите и обстоятелствата, посочени в НП. На посочената дата и място в НП касаторът е управлявал МПС, което не е било надлежно регистрирано, тъй като е било дерегистрирано от своя собственик на 15.04.2024 г. и изведено от експлоатация. При това положение законосъобразен е извода, че е налице нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, което е осъществено както от субективна, така и от обективна страна от касатора. Настоящата касационна инстанция не откри в събрания по делото доказателствен материал и в частност в показанията на свидетеля -полицейския служител Р. Т. твърдения, че касаторът не е управлявал МПС, каквото се навежда в касационна жалба. Посоченият свидетел категорично е заявил, че при спиране на автомобила за проверка, същият се е управлявал от жалбоподателя, което е достатъчно да бъде реализирана отговорността на касатора за процесното нарушение. Наведеното твърдение за допуснато съществено нарушение при издаване на процесното НП, което не е отчетено от съда, а именно че НП е издадено след срока, предвиден в чл.34 ал.1 абзац последен от ЗАНН, а именно НП било издадено след като е изтекла една година от извършване на нарушението, касационната инстанция намира за неоснователно. Процесното НП действително е издадено на 27.01.2026 г. за извършено нарушение от касатора на 18.06.2024 г., но НП е издадено в хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН, т.е. НП е издадено без да е съставен АУАН. При това положение наказващият орган е издал процесното Наказателно постановление на 27.01.2026 г., без да е допуснато съществено процесуално нарушение, изначално опорочаващо протеклото производство, тъй като разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН визира срок за съставяне на АУАН, а не издаване на НП и то в хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН. В този смисъл, неоснователно е възражението на касатора за допуснато нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН, като НП е издадено в законоустановения в шестмесечен срок по чл.35 от ЗАНН след получаване на постановлението от наказващия орган. Това, че липсата на регистрация на МПС е установена в хода на наказателното производство по никакъв начин не е пречка да бъде приложена нормата на чл.36 ал.2 от ЗАНН. С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното съдът приема, че касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна за настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63д ал.4 от ЗАНН в размер на 66.47 евро на основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Шуменският административен съд