Решение № 160 от 4.5.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 1087/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на С. Н. Л. ЕГН •••••••••• против Наказателно постановление №33/13.08.2024г. на Директора на ОДБХ - Пазарджик, с което за нарушение и на основание чл.69 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лева. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП. Жалбоподателят твърди, че същото не му е било връчено по надлежния ред. Счита, че описаното в НП деяние е несъставомерно. С тези доводи моли за отмяна на обжалваното НП. Претендира сторените в съдебното производство разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощника- адв.Л. К., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които доразвива в становището си по съществото на спора. Настоява в настоящия случай да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото случаят разкрива белезите на маловажен такъв. Пледира за отмяна на атакуваното НП. Прави искане за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено за воденето на делото пред всички съдебни инстанции. Ответната страна- Директорът на ОДБХ- Пазарджик, редовно призован, не се явява. Представлява се от юриск.Н. Х.-Д., която оспорва жалбата. Излага пространни доводи в писмена защита по съществото на спора за законосъобразност на обжалваното НП. Моли същото да бъде потвърдено и претендира юрисконсултско възнаграждение за разглеждането на делото пред всички съдебни инстанции. Районният съд, след като провери основателността на жалбата, взе предвид становището на страните, анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Делото се разглежда за втори път от РС- Пазарджик, след като друг състав на въззивния съд се е произнесъл по жалбата с Решение №118/04.04.2025г. по АНД №1555/24г., което е било отменено от касационната инстанция с Решение №3275/15.07.2025г. на Административен съд- Пазарджик по КАНД №517/2025г., делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Видно от материалите по АНП, атакуваното НП №33/13.08.2024г. на Директора на ОДБХ- Пазарджик е било изпратено за връчване на нарушителя чрез писмо с обратна разписка на адрес: гр.Пазарджик •••, където последният е бил търсен два пъти- на 15.08.24г. и 26.08.24г., но не е бил намерен. По тази причина АНО приел, че НП за връчено на 05.09.24г., на основание чл.58 ал.2 от ЗАНН. В същото време, от изричния текст на чл.58 ал.2 от ЗАНН следва, че за да се счита НП за редовно връчено по този ред е необходимо да са налице две предпоставки в кумулативна даденост: деецът да не е намерен на посочения по преписката адрес и новият му адрес да не е известен. От систематичното тълкуване на двете изисквания следва, че за да е налице първата предпоставка не е достатъчно лицето инцидентно да не е открито на известния по делото адрес, а да се констатира, че трайно е преустановило връзката си с него. Практиката е установила правилото, че за да се докаже това обстоятелство по несъмнен начин е необходимо връчителят да е посетил адреса, неколкократно, но не по-малко от два пъти и то в различно време. По мнение на настоящата съдебна инстанция и предвид събраните по делото писмени доказателства тези условия не са налице. От приложеното по делото Удостоверение за настоящ адрес /л.4 от НОХД №1555/24г. по описа на РС- Пазарджик/ е видно, че още от 22.12.2010г., в т.ч. и към посочените по-горе дати, когато са били направени опити за връчване на НП, нарушителят е имал регистриран настоящ адрес в с.Калугерово ул. •••, където същият никога не е бил търсен от АНО. Отделно от това върху обратната разписка на известието за доставяне /л.8 от НОХД №1555/24г. по описа на РС- Пазарджик/ липсва отбелязване на часовете, в които нарушителят е бил търсен на адреса в гр.Пазарджик, поради което не може да бъде направен извод, че това е било сторено и в извънработно време, когато се предполага, че лицето се завръща в дома си и може да бъде намерено. Най-сетне месторабота на нарушителя в кметството на общ.Лесичово също е била известна на АНО, но от страна на последния не са направени и минимални усилия НП да бъде връчено именно на мястото, където е най-вероятно през светлата част на деня да пребивава адресата. В случая АНО се е задоволил да възприеме безкритично отразеното в обратната разписка на известието за доставяне, макар да следва да му е служебно известно, че то не винаги отразява действителното фактическо положение относно местонахождението на лицето. Във връзка с гореизложеното следва да се съобрази трайната съдебна практика, според която при преценка за срочност на жалбата в тежест на административнонаказващия орган е да установи при условията на пълно и главно доказване редовно връчване на подлежащия на обжалване акт, като от датата на надлежното му получаване, а не "узнаване" от наказания субект започва да тече срока за упражняване правото на жалба. В конкретния случай, при липса на представени по преписката доказателства от въззиваемата страна за редовно връчване на НП, срокът за обжалване на същото изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е просрочена и подлежи на разглеждане по същество. По тази причина жалбата е допустима, доколкото е подадена от активнолегитимирано лице, пред компетентния да я разгледа въззивен съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Преди всичко, както вече беше посочено, не са били извършени всички възможни действия по издирването на нарушителя, за да се приеме, че атакуваното НП е връчено при условията на чл.58 ал.2 от ЗАНН. По делото е приложена само обратна разписка към известие за доставяне, видно от която жалбоподателят е бил търсен два пъти- на 15.08.24г. и 26.08.24г. на адрес: гр.Пазарджик •••, където не е бил намерен. Въпреки това, според настоящия съдебен състав, не са били предприети всички необходими действия за издирване на нарушителя, за да може атакуваното НП да се счита връчено, съгласно нормата чл.58 ал.2 от ЗАНН. Липсват поне едно посещение на адреса в извънработно време, не е направена справка са настоящ адрес на нарушителя и същия не е бил търсен на иначе известното за АНО негово работно място. Най-сетне, напълно възможно е било лицето да е пребивавало в чужбина в посочения период от 15.08.24г. до 26.08.24г., когато обикновено работещите са в отпуск, но въпреки това от страна на АНО не е било поискано съдействие от органите на МВР за актуални данни относно задграничните пътувания на жалбоподателя. В този смисъл атакуваното НП е връчено в нарушение на нормата на чл.58 ал.2 от ЗАНН. Последното е достатъчно основание за отмяна на НП в неговата цялост. За пълнота на изложението, съдът държи да посочи, че при издаване на атакуваното НП са допуснати и други процесуални нарушения. Действително, по делото беше установено от събраните гласни /показанията на разпитаните свидетели/ и писмени доказателства /материалите по АНП/, че на 26.06.2024г. Х. Р. и колегите му- св.Д. Г. и св.Л. Б.- и тримата инспектори от отдел „Защита на животните“ при ОДБХ- Пазарджик извършили физическа проверка на община Лесичово относно изпълнение на Националната програма и план за действие за овладяване на популацията на безстопанствени кучета. В хода на контролните действия, от представените им документи, те установили, че на територията на Общината действа Наредба за отглеждане на домашни животни, приета с Решение №158/18.12.2020г. на Общински съвет Лесичово, както и Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, изготвена на основание чл.40 ал.3 от ЗЗЖ и приета с Решение №324/22.02.2022г. на Общинския съвет /л.67 от НОХД №1555/24г. по описа на РС- Пазарджик/. В същото време, при проверката на 26.06.2024г. на инспекторите при ОДБХ- Пазарджик не бил представен договор с регистрирано ветеринарно медицинско лечебно заведение за обработка на безстопанствените кучета, действащ към посочената дата. Установен бил договор №70/19.06.23г. /л.93-97 от НОХД №1555/24г. по описа на РС- Пазарджик/ с посочения предмет, сключен с изпълнителя фондация „Анимал Уелфеър България“- с.Скутаре, обл.Пловдив ЕИК ••••, със срок до 19.06.2024г., след която дата същият не бил подновен и друг не бил сключен. Във връзка с това Х. Р.- гл.инспектор при ОДБХ- Пазарджик съставил Констативен протокол №7396/26.06.24г. /л.10,11 от НОХД №1555/24г. по описа на РС- Пазарджик/, в който било отразено, че Общината разполага с наредба за отглеждане на домашните животни, както и с програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета, изготвена на основание чл.40 ал.3 от Закона за защита на животните. Посочено било и това, че съгласно чл.40в от ЗЗЖ мерките за овладяване популацията и ветеринарномедицинските манипулации по безстопанствени кучета се осъществяват в регистрирани ветеринарномедицински амбулатории, като на животното се осигурява престой за възстановяване не по-малко от 24 часа, като това правило било заложено и в програмата на Община Лесичово. Контролните органи констатирали още, че към настоящия момент /бел.ред. 26.06.24г./ Общината не разполагала с документ, удостоверяващ изпълнението на програмата, доколкото договорът с фондация „Анимал Уелфеър България“ бил със срок до 19.06.2024г. Отразено било и това, че съгласно твърдения на служители в Общината същият не бил подновен поради психически тормоз, осъществяват от страна на г-жа П.. Веднага след изготвяне на констативния протокол, Р. пристъпил към съставяне на АУАН №291/26.06.2024г. срещу кмета на Община Лесичово, но вместо да преповтори със същата изчерпателност така направените констатации, той посочил единствено това, че кметът на Общината не е организирал изпълнението на програмата за овладяване популацията на безстопанствени кучета и не е представил договор с регистрирано ветеринарно медицинско лечебно заведение за обработка на безстопанствените кучета. Последното било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.69 от ЗЗЖ. АУАН бил съставен в присъствие на кмета на Общината, който го подписал с възражение относно причините за липсата на такъв договор. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, където посочената фактология била изложена по идентичен начин. Настоящият състав на въззивния съд, намира, че описанието на нарушението в АУАН и НП не изпълва състава на посочената като нарушена материалноправна разпоредба. Съгласно чл.40 ал.3 от ЗЗЖ, общинските съвети приемат програма за изпълнение на националната програма и план за действие на съответната община, които отговарят на изискванията на наредбата по ал.2, според които министърът на земеделието и храните издава наредба за прилагане на националната програма и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност. Последната от своя страна е регламентирана в разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗЗЖ, където е посочено, че Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и храните приема Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България. Най-сетне, съгласно нормата на чл.40 ал.4 от ЗЗЖ, кметовете на общините организират изпълнението на програмата и плана по ал.3 и ежегодно до 1 март внасят отчет за изпълнението на програмата до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. От анализа на посочените правни норми става ясно, на първо място, че приложимата в случая материалноправна норма, под която е следвало да бъде подведена административнонаказателната отговорност на кмета на Община Лесичово, съгласно направеното в АУАН описание на деянието, е тази на чл.40 ал.4 от ЗЗЖ, а не на чл.69 от ЗЗЖ, която се явява санкционната такава за посоченото нарушение. По-нататък, доколкото изпълнението на въпросната програма и план следва да отговарят на наредбата по чл.40 ал.2 от ЗЗЖ, а именно Наредба №4/01.02.2021г. за прилагане на националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност, то коректната квалификация на процесното нарушение би била тази по чл. 40 ал.4 вр. ал.3 от ЗЗЖ. На следващо място обстоятелството, че проверката е извършена на 26.06.2024., не означава априори, че нарушението е извършено на посочената дата, тъй като срокът на договора с изпълнителя фондация „Анимал Уелфеър България“- с.Скутаре, обл.Пловдив е изтекъл на 19.06.2024г., което означава, че от 20.06.2024г. Община Лесичово няма договор с регистрирано ветеринарно медицинско лечебно заведение за обработка на безстопанствените кучета. Най-сетне, нито в АУАН, нито в НП, не е конкретно посочено мястото на извършване на нарушението. Непълното описание на фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението, непълното отразяване на признаците от състава му, неточното правно квалифициране, липсата на задължителни законоустановени реквизити, налагат извода, че императивните изисквания на ЗАНН към съдържанието на АУАН и НП са съществено нарушени, което обосновава незаконосъобразността им. На последно място, налице са и предпоставки за приложение нормата на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на деянието като маловажен случай. В атакуваното НП, макар и погрешно, е прието че, нарушението е извършено на 26.06.24г., на която дата е била извършена проверката и е била констатирана липсата на договор с регистрирано ветеринарномедицинско лечебно заведение за обработка на безстопанствените кучета. В този смисъл административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено деяние в рамките на един ден. Дори и да се приеме, че всъщност се касае за период от 6 дни /след 19.06.24г.- последният ден на срока на договора до 26.06.24г.- денят на извършване на проверката/, през които кметът на Общината не е предприел действия по организиране изпълнението на програмата и плана по чл.40 ал.3 от ЗЗЖ, то преди да пристъпи към издаване на НП, АНО е следвало да извърши преценка относно това имало ли е въобще, колко и какви животни, които точно в този период да са се нуждаели от ветеринарноамбулаторна обработка. По АНП липсват такива данни и което е по-важно, не са търсени, за да се обезпечи в достатъчна степен решението за санкциониране на кмета на Общината. В същото време по делото се установява, че нов договор с фондация „Анимал Уелфеър България“- с.Скутаре, обл.Пловдив е бил сключен на 13.09.2024г. /л.98-103 от НОХД №1555/24г. по описа на РС- Пазарджик/, т.е. по-малко от три месеца след изтичането на предходния. По тази причина и в резултат на анализа на наличните доказателства по делото се установи, че деянието, макар и формално да осъществява състав на административно нарушение, няма за последица настъпването на някакви конкретни вреди, срокът в който предвиденото в закона задължение не е било изпълнено е твърде кратък, предприети са действия по изпълнение на задължението, поради което и наймалкият размер на предвиденото в закона наказание се явява твърде тежка санкция за конкретното деяние. По тази причина деянието разкрива белезите на маловажен случай, което налага приложение на чл.28 от ЗАНН, което представлява още едно основание за отмяна на атакуваното НП. Предвид изложеното съдът намира, че не следва да обсъжда останалите, релевирани от жалбоподателя възражения относно незаконосъобразността на атакуваното НП, доколкото посочените вече такива представляват достатъчно основание за неговата пълна отмяна. При този изход на делото- отмяна на НП, на процесуалния представител на въззивника следва да се присъдят разноските за заплатен адвокатски хонорар за всички съдебни инстанции. Това искане е направено своевременно, а именно в хода на съдебното производство и преди обявяване делото за решаване. Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представено пълномощно /л.38 от делото и л.50 от НОХД №1555/24г. по описа на РС- Пазарджик/, но не и договор за правна защита и съдействие, в който да е посочен размерът на действително заплатения адвокатски хонорар за представителство по делото пред всяка една от съдебните инстанции. По тази причина и доколкото липсват доказателства разноски от страна на жалбоподателя да са били действително сторени, то такива и не следва да бъдат присъждани. По тази причина претенцията за разноски следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът